НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
955
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
955
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добри проводници
,
УС
, София, 15.1.1933г.,
Само Бог може да слага, а ние – да издигаме.
Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия.
Само Бог може да слага, а ние – да издигаме.
Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа.
към беседата >>
Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи.
Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват.
Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи.
– Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно.
към беседата >>
Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате.
Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме.
Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате.
Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш.
към беседата >>
– Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи.
Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи.
– Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи.
Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества.
към беседата >>
Казваш: „Аз мога да сложа“.
Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате.
Казваш: „Аз мога да сложа“.
– Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години.
към беседата >>
Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар.
Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи.
Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар.
– Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно.
към беседата >>
– Нищо не можеш да сложиш.
Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“.
– Нищо не можеш да сложиш.
– „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар.
– Възможно ли е това?
– При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката.
към беседата >>
– „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш.
Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш.
– „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш.
Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е.
към беседата >>
– При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно.
Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това?
– При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно.
Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя.
към беседата >>
Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа.
Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш.
Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа.
Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката.
към беседата >>
Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно.
Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно.
Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно.
Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате.
към беседата >>
Ти можеш само да издигаш.
Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа.
Ти можеш само да издигаш.
– „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.
към беседата >>
Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества.
– Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно.
Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества.
Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте.
към беседата >>
– „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години.
Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш.
– „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години.
Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог.
към беседата >>
Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно.
Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества.
Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно.
Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно.
към беседата >>
Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко.
– Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години.
Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко.
Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог.
към беседата >>
Аз мога да мисля по-добре от мравката.
– Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно.
Аз мога да мисля по-добре от мравката.
За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него.
към беседата >>
Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е.
– „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко.
Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е.
да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог.
към беседата >>
За вола е невъзможно това, което аз правя.
– При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката.
За вола е невъзможно това, което аз правя.
Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете?
към беседата >>
да запалиш печката.
Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е.
да запалиш печката.
Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия.
към беседата >>
Вие искате да прогресирате.
Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя.
Вие искате да прогресирате.
Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест.
към беседата >>
Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.
Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката.
Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.
Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него.
към беседата >>
Прави сте.
Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате.
Прави сте.
Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек.
към беседата >>
Онзи, Който слага, е Бог.
– „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго.
Онзи, Който слага, е Бог.
Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно.
Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте.
Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно.
Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то.
към беседата >>
Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог.
Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог.
Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог.
Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него.
Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно.
Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него.
Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете?
към беседата >>
Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог.
Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог.
Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог.
Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете?
За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него.
Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете?
Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина.
към беседата >>
Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия.
да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог.
Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия.
Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест.
Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете?
Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест.
Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло?
към беседата >>
Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него.
Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия.
Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него.
– Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Това значи разумен човек.
Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест.
Това значи разумен човек.
Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете?
към беседата >>
– Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него.
– Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
към беседата >>
Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то.
Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек.
Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то.
Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма.
към беседата >>
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“.
Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог.
към беседата >>
Колко тежи новороденото дете?
Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то.
Колко тежи новороденото дете?
– Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря?
към беседата >>
Думата „Бог“ е съставена от три букви.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“.
Думата „Бог“ е съставена от три букви.
На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“.
към беседата >>
– Около три килограма и половина.
Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете?
– Около три килограма и половина.
– В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма.
към беседата >>
На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“. Думата „Бог“ е съставена от три букви.
На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко.
Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша.
към беседата >>
– В пет години на колко може да се увеличи това тегло?
Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина.
– В пет години на колко може да се увеличи това тегло?
Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават.
към беседата >>
Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“. Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко.
Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява.
Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога.
към беседата >>
Колко може да тежи едно петгодишно дете?
Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло?
Колко може да тежи едно петгодишно дете?
– Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи.
към беседата >>
Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“. Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява.
Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света.
Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде.
към беседата >>
– Най-много 20 килограма.
Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете?
– Най-много 20 килограма.
– На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша.
към беседата >>
Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“. Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света.
Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог.
Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде.
към беседата >>
Някога е полезно да гладува човек.
Някога е полезно да гладува човек.
Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен.
към беседата >>
– На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря?
Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма.
– На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря?
Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени.
към беседата >>
Това е външната страна на понятието „Бог“.
Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог.
Това е външната страна на понятието „Бог“.
Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит.
към беседата >>
Не е полезно всякога да се храни или да го хранят.
Някога е полезно да гладува човек.
Не е полезно всякога да се храни или да го хранят.
Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи.
към беседата >>
Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма.
– Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря?
Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма.
На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии.
към беседата >>
Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша.
На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“.
Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша.
Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта.
към беседата >>
Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили?
Някога е полезно да гладува човек. Не е полезно всякога да се храни или да го хранят.
Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили?
Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене.
към беседата >>
На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават.
– В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма.
На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават.
На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам.
към беседата >>
Значи ти нямаш вяра в Бога.
Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша.
Значи ти нямаш вяра в Бога.
Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание.
към беседата >>
Аз поставям въпроса конкретно.
Някога е полезно да гладува човек. Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили?
Аз поставям въпроса конкретно.
Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия.
към беседата >>
На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи.
Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават.
На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи.
Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя.
към беседата >>
Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде.
Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога.
Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде.
Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката.
към беседата >>
Говоря за истинските придобивки.
Някога е полезно да гладува човек. Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно.
Говоря за истинските придобивки.
Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата.
към беседата >>
Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша.
– Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи.
Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша.
Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават.
към беседата >>
Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде.
Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде.
Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде.
Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани.
към беседата >>
Казвате за някого, че е религиозен.
Някога е полезно да гладува човек. Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки.
Казвате за някого, че е религиозен.
Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата?
към беседата >>
Нека използва възможностите, които му са дадени.
– На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша.
Нека използва възможностите, които му са дадени.
Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто.
към беседата >>
Направете опит.
Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде.
Направете опит.
Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав.
към беседата >>
Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи.
Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен.
Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи.
– „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби?
към беседата >>
Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии.
Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени.
Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии.
Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам.
към беседата >>
Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта.
Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит.
Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта.
Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш?
към беседата >>
– „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене.
Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи.
– „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене.
Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб?
към беседата >>
Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам.
На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии.
Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам.
В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо?
към беседата >>
Имате болка, страдание.
Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта.
Имате болка, страдание.
Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш?
към беседата >>
Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия.
Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене.
Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия.
Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете.
към беседата >>
В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя.
На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам.
В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя.
Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям.
към беседата >>
Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката.
Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание.
Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката.
Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат.
към беседата >>
Нужно е дълбоко разбиране на нещата.
Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия.
Нужно е дълбоко разбиране на нещата.
Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете.
към беседата >>
Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават.
Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя.
Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават.
То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям.
към беседата >>
Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани.
Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката.
Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани.
– Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден?
към беседата >>
Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата?
Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата.
Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата?
Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете.
към беседата >>
То е толкова просто.
Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават.
То е толкова просто.
Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб.
към беседата >>
– Ще ходиш по бани, ако си здрав.
Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани.
– Ще ходиш по бани, ако си здрав.
Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си.
към беседата >>
Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби?
Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата?
Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби?
Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете.
към беседата >>
Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам.
Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто.
Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам.
– Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш?
към беседата >>
Ами като не си здрав, какво ще правиш?
Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав.
Ами като не си здрав, какво ще правиш?
Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува?
към беседата >>
Можете ли да ядете този корав хляб?
– „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби?
Можете ли да ядете този корав хляб?
– Не можете да го ядете.
към беседата >>
– Защо?
Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам.
– Защо?
– Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога.
към беседата >>
Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш?
Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш?
Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш?
Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят.
към беседата >>
– Не можете да го ядете.
Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб?
– Не можете да го ядете.
към беседата >>
– Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям.
В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо?
– Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям.
След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако си богат.
Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш?
Друг е въпросът, ако си богат.
Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста?
към беседата >>
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост.
Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите.
към беседата >>
След един час ще ям.
Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям.
След един час ще ям.
Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат.
към беседата >>
Ами ако си беден?
Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат.
Ами ако си беден?
Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат.
към беседата >>
Значи не можете да го използвате.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост.
Значи не можете да го използвате.
Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави.
към беседата >>
Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб.
То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям.
Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб.
– „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш.
към беседата >>
Нямаш пет пари в джоба си.
– Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден?
Нямаш пет пари в джоба си.
Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става.
към беседата >>
Въпреки това, мислите, че много знаете.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате.
Въпреки това, мислите, че много знаете.
Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате.
към беседата >>
– „Сега не можеш ли да го направиш?
Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб.
– „Сега не можеш ли да го направиш?
“ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж.
към беседата >>
Кой лекар ще дойде да те лекува?
Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си.
Кой лекар ще дойде да те лекува?
Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя.
към беседата >>
Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете.
Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете.
И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити.
към беседата >>
“ – Не мога.
– Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш?
“ – Не мога.
Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони.
към беседата >>
Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят.
Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува?
Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят.
Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден.
към беседата >>
И от това, което ви остава, много малко се ползвате.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете.
И от това, което ви остава, много малко се ползвате.
Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец.
към беседата >>
Има неща, които са невъзможни.
– Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога.
Има неща, които са невъзможни.
Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание.
към беседата >>
Кой не може да си вдигне двата пръста?
Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят.
Кой не може да си вдигне двата пръста?
Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис.
към беседата >>
Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате.
Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите.
Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода.
към беседата >>
Не че са невъзможни, но в момента не може да станат.
След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни.
Не че са невъзможни, но в момента не може да станат.
Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти.
към беседата >>
Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат.
Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста?
Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат.
И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете.
към беседата >>
Съгласен съм, но това е само когато сте здрави.
Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите.
Съгласен съм, но това е само когато сте здрави.
Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата.
към беседата >>
Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш.
Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат.
Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш.
Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“.
към беседата >>
И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става.
Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат.
И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става.
Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината.
към беседата >>
Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате.
Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави.
Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате.
Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“.
към беседата >>
Болката ти не може да се отнеме изведнъж.
– „Сега не можеш ли да го направиш? “ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш.
Болката ти не може да се отнеме изведнъж.
За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява.
към беседата >>
Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя.
Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става.
Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя.
Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината.
към беседата >>
Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити.
Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате.
Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити.
Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати.
към беседата >>
За да мине болката, трябва да спазваш известни закони.
“ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж.
За да мине болката, трябва да спазваш известни закони.
Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание.
към беседата >>
Царският подпис е валиден.
Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя.
Царският подпис е валиден.
И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината?
към беседата >>
Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец.
И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити.
Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец.
Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички.
към беседата >>
Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание.
Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони.
Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание.
В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи.
към беседата >>
И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис.
Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден.
И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис.
Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината?
към беседата >>
Той седи и мисли само за хляб и вода.
Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец.
Той седи и мисли само за хляб и вода.
Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие?
към беседата >>
В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти.
Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание.
В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти.
Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно.
към беседата >>
Такова знание трябва да придобиете.
Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис.
Такова знание трябва да придобиете.
Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос.
към беседата >>
Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата.
Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода.
Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата.
Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“.
Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти.
Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“.
То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира.
към беседата >>
Вие се питате дали ви говоря истината.
И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете.
Вие се питате дали ви говоря истината.
Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо?
към беседата >>
Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“.
Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата.
Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“.
Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах.
към беседата >>
То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява.
Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“.
То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява.
Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас.
към беседата >>
Не е въпрос дали ви казвам истината.
Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината.
Не е въпрос дали ви казвам истината.
Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи.
към беседата >>
Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати.
Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“.
Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати.
Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия.
към беседата >>
Казвате, че някой изгубил съзнание.
За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява.
Казвате, че някой изгубил съзнание.
– Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си.
към беседата >>
Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината?
Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината.
Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината?
Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички.
Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати.
Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички.
Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо?
към беседата >>
– Не, съзнанието никога не се губи.
Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание.
– Не, съзнанието никога не се губи.
Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно.
към беседата >>
Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината?
И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината?
Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината?
Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали.
към беседата >>
Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие?
Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички.
Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие?
Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога.
към беседата >>
Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно.
В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи.
Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно.
Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно.
към беседата >>
Аз не искам да разисквам този въпрос.
Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината?
Аз не искам да разисквам този въпрос.
– Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос.
към беседата >>
Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие.
Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие?
Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие.
Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога.
към беседата >>
Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира.
Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно.
Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира.
Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата.
към беседата >>
– Защо?
Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос.
– Защо?
– Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина.
към беседата >>
Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах.
Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие.
Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах.
Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“.
към беседата >>
Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас.
То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира.
Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас.
Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш.
към беседата >>
– Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи.
Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо?
– Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи.
У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това.
към беседата >>
Въпреки това никой не иска тази привилегия.
Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах.
Въпреки това никой не иска тази привилегия.
– Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата?
към беседата >>
Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си.
Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас.
Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си.
Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си.
към беседата >>
У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят.
Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи.
У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят.
Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“.
към беседата >>
– Защо?
Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия.
– Защо?
– Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос.
към беседата >>
Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно.
– Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си.
Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно.
Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.
към беседата >>
Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали.
Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят.
Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали.
Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия.
към беседата >>
– Защото не вярват в Бога.
Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо?
– Защото не вярват в Бога.
Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят.
към беседата >>
Мъчението, страданието е нещо обективно.
Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно.
Мъчението, страданието е нещо обективно.
То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо.
към беседата >>
Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос.
Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали.
Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос.
Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам.
към беседата >>
Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога.
Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога.
Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога.
Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там.
към беседата >>
То е отношение към нещата.
Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно.
То е отношение към нещата.
Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си.
към беседата >>
Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина.
– Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос.
Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина.
Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“?
към беседата >>
Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“.
Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога.
Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“.
Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“.
към беседата >>
Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш.
Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата.
Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш.
Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо?
към беседата >>
Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това.
– Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина.
Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това.
Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете?
към беседата >>
Това не е ли отричане на нещата?
Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“.
Това не е ли отричане на нещата?
Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“.
към беседата >>
Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си.
Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш.
Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си.
Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща.
към беседата >>
Учителят направи онова“.
У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това.
Учителят направи онова“.
– Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как.
към беседата >>
Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос.
– Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата?
Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос.
Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите?
към беседата >>
Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.
Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си.
Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.
Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него.
към беседата >>
– Направил съм нещо, но при известни условия.
Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“.
– Направил съм нещо, но при известни условия.
Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си.
към беседата >>
Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят.
– Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос.
Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят.
Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите.
към беседата >>
Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо.
Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри.
Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо.
Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо.
към беседата >>
Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам.
Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия.
Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам.
Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза.
към беседата >>
Не сме били там.
Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят.
Не сме били там.
Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите. – „Какво губим?
към беседата >>
Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си.
То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо.
Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си.
– Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „бия“?
Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам.
Какво разбирате под думата „бия“?
Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене.
към беседата >>
Я го има, я го няма този свят“.
Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там.
Я го има, я го няма този свят“.
Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят.
към беседата >>
– Защо?
Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си.
– Защо?
– Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“?
към беседата >>
Казвате: „Как така да биете?
Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“?
Казвате: „Как така да биете?
“ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек!
към беседата >>
Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“.
Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“.
Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“.
– Как да не губите? Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия.
към беседата >>
– Защото е ваш баща.
Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо?
– Защото е ваш баща.
Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него.
към беседата >>
“ Ето как.
Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете?
“ Ето как.
Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той.
към беседата >>
– Как да не губите?
Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“.
– Как да не губите?
Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори.
към беседата >>
Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него.
Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща.
Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него.
Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си?
към беседата >>
Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си.
– Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как.
Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си.
След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло.
към беседата >>
Много губите.
Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите?
Много губите.
– „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината.
към беседата >>
Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо.
Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него.
Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо.
Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него.
към беседата >>
След половин час маслото му излиза.
Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си.
След половин час маслото му излиза.
Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално?
към беседата >>
– „Какво губим?
Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите.
– „Какво губим?
“ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо.
към беседата >>
Не е достатъчно само да го уважавате.
Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо.
Не е достатъчно само да го уважавате.
И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство.
към беседата >>
Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене.
Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза.
Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене.
Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата.
към беседата >>
“ – Онзи свят.
Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите. – „Какво губим?
“ – Онзи свят.
Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими.
към беседата >>
И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“?
– Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате.
И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“?
Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра.
към беседата >>
Казвам: Колко е сладък този човек!
Казвате: „Как така да биете? “ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене.
Казвам: Колко е сладък този човек!
Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие.
към беседата >>
Съвременните християни нямат никаква философия.
Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят.
Съвременните християни нямат никаква философия.
Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо.
към беседата >>
Казваш, че имаш баща, вярваш в него.
– Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“?
Казваш, че имаш баща, вярваш в него.
Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е?
към беседата >>
Отлично нещо е той.
“ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек!
Отлично нещо е той.
Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се говори.
– Как да не губите? Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия.
Не е достатъчно само да се говори.
Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото.
към беседата >>
Какво отношение имаш към баща си?
Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него.
Какво отношение имаш към баща си?
Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е.
към беседата >>
Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло.
Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той.
Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло.
Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие.
към беседата >>
Не е въпрос да се отрича истината.
Много губите. – „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори.
Не е въпрос да се отрича истината.
Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто.
към беседата >>
Значи очакваш да получиш нещо от него.
Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си?
Значи очакваш да получиш нещо от него.
Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е.
към беседата >>
Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално?
След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло.
Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално?
– Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен.
към беседата >>
Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо.
– „Какво губим? “ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината.
Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо.
Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза.
към беседата >>
Вярваш, че имаш дял в неговото богатство.
Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него.
Вярваш, че имаш дял в неговото богатство.
Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота.
към беседата >>
– Буквално ви говоря, тъй както е в природата.
Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално?
– Буквално ви говоря, тъй както е в природата.
Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат.
към беседата >>
Грехът и злото, вън от доброто, са немислими.
“ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо.
Грехът и злото, вън от доброто, са немислими.
И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват.
към беседата >>
Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра.
И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство.
Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра.
Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си.
към беседата >>
Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие.
Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата.
Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие.
Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката?
към беседата >>
И доброто, вън от злото, е немислимо.
Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими.
И доброто, вън от злото, е немислимо.
Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия.
към беседата >>
Баща ти реално нещо ли е?
Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра.
Баща ти реално нещо ли е?
Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога.
към беседата >>
Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка.
Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие.
Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка.
Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това.
към беседата >>
Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото.
Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо.
Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото.
И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията.
към беседата >>
Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е.
Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е?
Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е.
Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща.
към беседата >>
Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие.
Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка.
Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие.
Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това. Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто.
Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото.
И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто.
Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията. Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е.
Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е.
Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е.
Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас.
към беседата >>
Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен.
Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие.
Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен.
Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това. Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
Това е антитеза.
Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто.
Това е антитеза.
Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията. Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота.
Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е.
Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота.
Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни.
към беседата >>
Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат.
– Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен.
Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат.
Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това. Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват.
Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза.
Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват.
Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията. Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си.
Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота.
Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си.
Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем.
към беседата >>
Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката?
Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат.
Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката?
В буталката сте, но не знаете това. Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
Изобщо, в природата съществуват противоречия.
И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват.
Изобщо, в природата съществуват противоречия.
Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията. Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Разумността е качество на Бога.
Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си.
Разумността е качество на Бога.
Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
В буталката сте, но не знаете това.
Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката?
В буталката сте, но не знаете това.
Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията.
Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия.
Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията.
Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща.
Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога.
Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща.
Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Не знаете и защо страдате.
Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това.
Не знаете и защо страдате.
към беседата >>
Какво ще кажете за това?
И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията.
Какво ще кажете за това?
към беседата >>
Благата, които Бог има, се предават и на нас.
Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща.
Благата, които Бог има, се предават и на нас.
Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря.
Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал.
към беседата >>
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества.
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества.
Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара.
към беседата >>
Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни.
Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас.
Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни.
Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря.
Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“.
Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност.
към беседата >>
Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека.
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества.
Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека.
Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости.
към беседата >>
Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем.
Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни.
Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем.
Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Непотребното масло в тебе излиза навън.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря. Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“.
Непотребното масло в тебе излиза навън.
Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл.
към беседата >>
Какво ще кажете на това според вашата философия?
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека.
Какво ще кажете на това според вашата философия?
Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти.
към беседата >>
Иначе не можем да бъдем свободни.
Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем.
Иначе не можем да бъдем свободни.
към беседата >>
Хората се нахранят с него и се задоволяват.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря. Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън.
Хората се нахранят с него и се задоволяват.
И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни.
към беседата >>
Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува.
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия?
Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува.
Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти.
към беседата >>
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек.
Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство.
към беседата >>
И ти ставаш доволен, и те са доволни.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря. Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват.
И ти ставаш доволен, и те са доволни.
Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни.
към беседата >>
Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари.
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува.
Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари.
Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея.
към беседата >>
Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек.
Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови.
Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“.
към беседата >>
Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря. Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни.
Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал.
И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората.
към беседата >>
Малцина знаят да свирят на китара.
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари.
Малцина знаят да свирят на китара.
Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа.
към беседата >>
Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови.
Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване.
Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно.
към беседата >>
И ти се ползваш от тяхната благодарност.
Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал.
И ти се ползваш от тяхната благодарност.
Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не.
към беседата >>
Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости.
Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара.
Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости.
Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията.
към беседата >>
Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване.
Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно.
– Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато.
към беседата >>
Следователно вашите страдания имат велик смисъл.
Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност.
Следователно вашите страдания имат велик смисъл.
Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате.
към беседата >>
Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти.
Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости.
Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти.
Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина.
към беседата >>
– Не, всичко, което сте имали, е на място.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно.
– Не, всичко, което сте имали, е на място.
Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба.
към беседата >>
Ако нищо не допринасят, те са безполезни.
Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл.
Ако нищо не допринасят, те са безполезни.
Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията.
към беседата >>
Тя е прародител на всички инструменти.
Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти.
Тя е прародител на всички инструменти.
Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място.
Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство.
Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе.
към беседата >>
Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни.
И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни.
Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни.
Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте.
към беседата >>
Ако не е така, това е една обикновена идея.
Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти.
Ако не е така, това е една обикновена идея.
Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети.
към беседата >>
Ето какво разбирам под „богат човек“.
Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство.
Ето какво разбирам под „богат човек“.
Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“.
към беседата >>
Значи вашите радости и скърби са полезни за хората.
Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни.
Значи вашите радости и скърби са полезни за хората.
Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път.
към беседата >>
Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа.
Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея.
Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа.
Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така?
към беседата >>
Аз разсъждавам обективно.
Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“.
Аз разсъждавам обективно.
Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее.
към беседата >>
Не е важно дали съзнавате това или не.
И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората.
Не е важно дали съзнавате това или не.
Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате.
към беседата >>
Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията.
Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа.
Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията.
Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина.
към беседата >>
Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато.
Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно.
Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато.
Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш.
към беседата >>
Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате.
Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не.
Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате.
Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още.
към беседата >>
Те са повече даже от трептенията на нашата светлина.
Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията.
Те са повече даже от трептенията на нашата светлина.
Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват.
към беседата >>
Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба.
– Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато.
Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба.
– „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш.
към беседата >>
Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията.
Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате.
Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията.
Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира.
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина.
Какво ще кажете на това?
Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде.
към беседата >>
– „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе.
Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба.
– „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе.
Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне.
към беседата >>
Не ги механизирайте.
Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията.
Не ги механизирайте.
Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не.
към беседата >>
Когато ангелите пеят, нашето слънце свети.
Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това?
Когато ангелите пеят, нашето слънце свети.
– Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина.
към беседата >>
Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“.
Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе.
Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“.
Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита.
към беседата >>
Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път.
Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте.
Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път.
Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи.
към беседата >>
– Защо е така?
Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети.
– Защо е така?
– И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците.
към беседата >>
Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее.
Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“.
Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее.
Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината.
към беседата >>
Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате.
Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път.
Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате.
Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не.
към беседата >>
– И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина.
Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така?
– И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина.
Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща.
към беседата >>
Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш.
Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее.
Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш.
Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“.
към беседата >>
Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още.
Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате.
Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още.
Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно.
към беседата >>
Тогава те си почиват.
Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина.
Тогава те си почиват.
Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание?
към беседата >>
Нищо няма да изгубиш.
Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш.
Нищо няма да изгубиш.
Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“.
към беседата >>
Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира.
Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още.
Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира.
Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят.
към беседата >>
Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде.
Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват.
Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде.
Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне.
– „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш.
Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне.
Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее.
към беседата >>
Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не.
Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира.
Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не.
Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума.
към беседата >>
Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина.
Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде.
Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина.
Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Направиш опита.
Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне.
Направиш опита.
Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си.
към беседата >>
Не знаете колко може да ви служи.
Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не.
Не знаете колко може да ви служи.
Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани.
към беседата >>
Това твърдение е за мъдреците.
– Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина.
Това твърдение е за мъдреците.
Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината.
Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита.
Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината.
Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“.
към беседата >>
Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не.
Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи.
Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не.
Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях.
към беседата >>
Казвате, че знаете много неща.
– И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците.
Казвате, че знаете много неща.
Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“.
Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината.
Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“.
Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш.
към беседата >>
Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно.
Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не.
Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно.
Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни.
към беседата >>
Какво ни ползва вашето знание?
Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща.
Какво ни ползва вашето знание?
Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“.
Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“.
Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“.
Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее.
към беседата >>
Не се минало много време, извикали го в другия свят.
Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно.
Не се минало много време, извикали го в другия свят.
Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява.
към беседата >>
Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание?
Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
към беседата >>
Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее.
Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“.
Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее.
Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо?
към беседата >>
Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума.
Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят.
Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума.
След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание?
към беседата >>
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде.
Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не.
към беседата >>
Като те убеди в истината, казваш: „Прав си.
Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее.
Като те убеди в истината, казваш: „Прав си.
Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил.
към беседата >>
След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани.
Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума.
След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани.
Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие.
към беседата >>
Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде.
Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя.
И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване.
към беседата >>
Ето, вземи половината ми товар“.
Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си.
Ето, вземи половината ми товар“.
Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля.
към беседата >>
Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях.
Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани.
Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях.
Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
към беседата >>
И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя.
И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте.
Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка.
към беседата >>
Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш.
Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“.
Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш.
Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест.
към беседата >>
Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни.
Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях.
Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни.
Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили.
към беседата >>
Като пеете, все ще дойде една светлина.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте.
Като пеете, все ще дойде една светлина.
В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина.
към беседата >>
Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее.
Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш.
Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее.
След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш?
към беседата >>
Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява.
Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни.
Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява.
Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод.
към беседата >>
В този смисъл пеенето е проводник на светлината.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина.
В този смисъл пеенето е проводник на светлината.
Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат.
към беседата >>
След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо?
Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее.
След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо?
– Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам.
към беседата >>
Какъв смисъл има това знание?
Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява.
Какъв смисъл има това знание?
Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин.
към беседата >>
Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината.
Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не.
Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не.
към беседата >>
– Нищо не съм изгубил.
Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо?
– Нищо не съм изгубил.
Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам.
към беседата >>
Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие.
След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание?
Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие.
Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише?
към беседата >>
Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване.
Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не.
Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване.
Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите.
към беседата >>
Не само, че не съм изгубил, но даже печеля.
Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил.
Не само, че не съм изгубил, но даже печеля.
Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага.
към беседата >>
Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие.
Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви?
към беседата >>
Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка.
И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване.
Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка.
Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето.
към беседата >>
Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест.
Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля.
Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест.
От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва.
към беседата >>
Ако постигнете това, много сте придобили.
Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Ако постигнете това, много сте придобили.
Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно.
към беседата >>
Пеенето е носител на известна светлина.
Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка.
Пеенето е носител на известна светлина.
Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока.
към беседата >>
От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш?
Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест.
От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш?
“ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат.
към беседата >>
Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод.
Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили.
Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод.
Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши.
към беседата >>
Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат.
В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина.
Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат.
Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч.
към беседата >>
“ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам.
След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш?
“ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам.
Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям.
към беседата >>
Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин.
Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод.
Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин.
Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време.
към беседата >>
Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не.
Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат.
Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не.
Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него.
към беседата >>
Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам.
– Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам.
Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам.
Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям. След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише?
Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин.
Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише?
Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли.
към беседата >>
Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите.
Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не.
Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите.
Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар.
към беседата >>
Като махна с ръка, трапезата се слага.
Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам.
Като махна с ръка, трапезата се слага.
Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям. След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви?
Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише?
Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви?
Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота.
към беседата >>
Същият закон е и за слънцето.
Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите.
Същият закон е и за слънцето.
Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина.
към беседата >>
Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва.
Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага.
Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва.
Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям. След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Това е невъзможно.
Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви?
Това е невъзможно.
Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас.
към беседата >>
Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока.
Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето.
Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока.
Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе.
към беседата >>
Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат.
От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш? “ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва.
Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат.
Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям. След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши.
Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно.
Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши.
Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви.
към беседата >>
Обаче слънцето не се изявява само в един лъч.
Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока.
Обаче слънцето не се изявява само в един лъч.
Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях.
към беседата >>
Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям.
“ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат.
Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям.
След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време.
Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши.
Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време.
Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб.
към беседата >>
Милиарди лъчи излизат от него.
Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч.
Милиарди лъчи излизат от него.
Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва.
към беседата >>
След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям.
След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
към беседата >>
Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли.
Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време.
Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли.
Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
Те излизат от един общ резервоар.
Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него.
Те излизат от един общ резервоар.
Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч.
към беседата >>
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“.
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“.
– Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години.
към беседата >>
Това е благото на живота.
Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли.
Това е благото на живота.
Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина.
Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар.
Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина.
Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка.
към беседата >>
– Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос.
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“.
– Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос.
Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват.
към беседата >>
Това е новото за вас.
Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота.
Това е новото за вас.
Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе.
Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина.
Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе.
Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога.
към беседата >>
Питате: „Възможно ли е това?
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“. – Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос.
Питате: „Възможно ли е това?
“ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб.
към беседата >>
Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви.
Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас.
Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви.
То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
Само така ще се ползваш от тях.
Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе.
Само така ще се ползваш от тях.
Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч.
към беседата >>
“ – За онези, които знаят, е възможно.
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“. – Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това?
“ – За онези, които знаят, е възможно.
– „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание.
към беседата >>
То ще ви причинява скръб.
Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви.
То ще ви причинява скръб.
Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва.
Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях.
Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва.
В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“.
към беседата >>
– „Ние кога ще научим това изкуство?
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“. – Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно.
– „Ние кога ще научим това изкуство?
“ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите.
към беседата >>
Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб.
Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
към беседата >>
В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч.
Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва.
В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч.
Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри.
към беседата >>
“ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години.
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“. – Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство?
“ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години.
Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт.
към беседата >>
Имате баща и майка.
Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч.
Имате баща и майка.
Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри. Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
Ако вярвате, наполовина ще ви трябват.
– Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години.
Ако вярвате, наполовина ще ви трябват.
По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко.
към беседата >>
Това са два лъча на Бога.
Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка.
Това са два лъча на Бога.
Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри. Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб.
Питате: „Възможно ли е това? “ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват.
По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб.
Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става.
към беседата >>
Вие сте третият лъч.
Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога.
Вие сте третият лъч.
Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри. Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
Това е въпрос на съзнание.
“ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб.
Това е въпрос на съзнание.
– „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба!
към беседата >>
Казваш: „Обичам майка си и баща си“.
Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч.
Казваш: „Обичам майка си и баща си“.
– Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри. Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
– „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите.
– „Ние кога ще научим това изкуство? “ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание.
– „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите.
Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме?
към беседата >>
– Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри.
В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“.
– Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри.
Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
Това е факт.
“ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите.
Това е факт.
Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират.
към беседата >>
Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри.
Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
към беседата >>
Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко.
Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт.
Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко.
– Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим?
към беседата >>
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча?
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча?
Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо?
към беседата >>
– Вдигнеш го, но нищо не става.
По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко.
– Вдигнеш го, но нищо не става.
После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят.
към беседата >>
Толкова лъчи имат и животните за Бога.
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча?
Толкова лъчи имат и животните за Бога.
Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко.
към беседата >>
После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба!
Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става.
После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба!
“ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това?
към беседата >>
Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си.
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога.
Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си.
Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ.
към беседата >>
“ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме?
– „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба!
“ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме?
“ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана.
към беседата >>
Теленцата обичат повече майките си.
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си.
Теленцата обичат повече майките си.
Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото.
към беседата >>
“ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират.
Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме?
“ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират.
– „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот.
към беседата >>
Бащите не обичат толкова много.
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си.
Бащите не обичат толкова много.
– Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си.
към беседата >>
– „Какво трябва да правим?
Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират.
– „Какво трябва да правим?
“ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота.
към беседата >>
– Защо?
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много.
– Защо?
– Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко.
към беседата >>
“ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят.
– Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим?
“ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят.
– „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко.
към беседата >>
– Защото бащата се явява рядко.
Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо?
– Защото бащата се явява рядко.
Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“.
към беседата >>
– „Как ще стане това?
После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба! “ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят.
– „Как ще стане това?
“ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба?
към беседата >>
Той е цял аристократ.
Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко.
Той е цял аристократ.
И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете?
към беседата >>
“ – Оставете този въпрос настрана.
“ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме? “ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това?
“ – Оставете този въпрос настрана.
Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно.
към беседата >>
И у птиците е същото.
Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ.
И у птиците е същото.
И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос.
към беседата >>
Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот.
“ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана.
Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот.
Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
И най-малкото птиченце познава гласа на майка си.
Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото.
И най-малкото птиченце познава гласа на майка си.
То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене.
към беседата >>
Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота.
– „Какво трябва да правим? “ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот.
Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота.
Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
То познава баща си малко.
– Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си.
То познава баща си малко.
Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо.
към беседата >>
Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко.
“ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота.
Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко.
Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“.
– Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко.
Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“.
Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите.
към беседата >>
Какво ще правите, ако се освободите и от хляба?
– „Как ще стане това? “ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко.
Какво ще правите, ако се освободите и от хляба?
– Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете?
Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“.
Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете?
Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват?
към беседата >>
– Това е невъзможно.
“ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба?
– Това е невъзможно.
– Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос.
И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете?
Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос.
Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна.
към беседата >>
– Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно.
– Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
към беседата >>
Каквото зная за Бога, то е за мене.
И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос.
Каквото зная за Бога, то е за мене.
Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна.
към беседата >>
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб.
Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича.
към беседата >>
Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо.
То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене.
Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо.
Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува.
към беседата >>
Вие сте още неопечен хляб.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб.
Вие сте още неопечен хляб.
Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце.
към беседата >>
Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите.
Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо.
Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите.
Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче.
към беседата >>
Ще влезеш във фурната да те опекат.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб.
Ще влезеш във фурната да те опекат.
Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце.
към беседата >>
Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват?
Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите.
Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват?
И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?
към беседата >>
Тогава ще станеш обичен, любим.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат.
Тогава ще станеш обичен, любим.
Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат.
към беседата >>
И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна.
Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват?
И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна.
Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето?
към беседата >>
Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим.
Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан.
Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“.
към беседата >>
Казвам: Всички сте на кривата страна.
Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна.
Казвам: Всички сте на кривата страна.
Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне.
към беседата >>
Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан.
Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича.
Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Където има спор, там истината не съществува.
Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна.
Където има спор, там истината не съществува.
Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?
към беседата >>
Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце.
Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича.
Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце.
Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът.
към беседата >>
Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче.
Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува.
Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче.
Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате?
към беседата >>
Ще те носят на ръце.
Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце.
Ще те носят на ръце.
Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе.
към беседата >>
Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?
Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче.
Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?
“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня.
към беседата >>
Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат.
Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце.
Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат.
Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма.
към беседата >>
“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето?
И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?
“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето?
– „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате?
към беседата >>
Казваш: „От мене нищо не става“.
Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат.
Казваш: „От мене нищо не става“.
– Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие.
към беседата >>
– „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне.
Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето?
– „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне.
Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините.
към беседата >>
– Това е неразбиране на живота.
Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“.
– Това е неразбиране на живота.
За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение?
към беседата >>
Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?
Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне.
Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?
“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
към беседата >>
За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът.
Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота.
За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът.
Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак.
към беседата >>
“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате?
Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?
“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате?
– „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата.
към беседата >>
Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе.
Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът.
Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе.
Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак.
към беседата >>
– „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня.
Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го? “ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате?
– „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня.
Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
към беседата >>
Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма.
Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе.
Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма.
Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам.
към беседата >>
Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате?
“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня.
Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате?
– „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините?
към беседата >>
Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие.
Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма.
Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие.
На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят.
към беседата >>
– „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините.
– „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате?
– „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините.
– Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата?
към беседата >>
На какво прилича вашето положение?
– Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие.
На какво прилича вашето положение?
– На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“.
към беседата >>
– Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето? “ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините.
– Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“.
към беседата >>
– На човек с изкълчен крак.
За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение?
– На човек с изкълчен крак.
Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря?
към беседата >>
Ще ви заведа при моретата.
“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
Ще ви заведа при моретата.
Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване.
към беседата >>
Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак.
Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак.
Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак.
Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря.
към беседата >>
Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
– „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата.
Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?
към беседата >>
Аз започнах да му проповядвам.
Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак.
Аз започнах да му проповядвам.
Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе.
към беседата >>
Ще питате: „Къде се планините?
Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат.
Ще питате: „Къде се планините?
Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?
към беседата >>
Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят.
Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам.
Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят.
Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли.
към беседата >>
Къде са моретата?
– „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините?
Къде са моретата?
Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е.
към беседата >>
Кракът ме боли, изкълчих го“.
На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят.
Кракът ме боли, изкълчих го“.
– Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа.
към беседата >>
Всичко изчезва“.
– Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата?
Всичко изчезва“.
Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета.
към беседата >>
– Какво друго да ти говоря?
– На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“.
– Какво друго да ти говоря?
Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене.
към беседата >>
Това е отрицателен път на доказване.
Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“.
Това е отрицателен път на доказване.
Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете?
към беседата >>
Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря.
Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря?
Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря.
Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си?
към беседата >>
Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?
Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване.
Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?
“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес.
към беседата >>
Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе.
Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря.
Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе.
– „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам.
към беседата >>
“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?
Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?
“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?
“ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка.
към беседата >>
– „Ама кракът ме боли.
Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе.
– „Ама кракът ме боли.
Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери!
към беседата >>
“ – Възможно е.
Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?
“ – Възможно е.
Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега?
към беседата >>
Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа.
Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли.
Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа.
Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш.
към беседата >>
Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета.
Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е.
Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета.
Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите.
към беседата >>
Не си играй с мене.
– Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа.
Не си играй с мене.
Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене.
към беседата >>
Какъв отчет ще си дадете?
Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета.
Какъв отчет ще си дадете?
Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат.
към беседата >>
Никога ли си не изкълчвал крака си?
Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене.
Никога ли си не изкълчвал крака си?
“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш?
към беседата >>
Сега започвам обратния процес.
Ще питате пак: „Има ли Господ или няма? “ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете?
Сега започвам обратния процес.
Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта.
към беседата >>
“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам.
Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си?
“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам.
– „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не?
към беседата >>
Дохождаме до сухото море, махна с ръка.
“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес.
Дохождаме до сухото море, махна с ръка.
Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това?
към беседата >>
– „Ама кракът ме боли, разбери!
– „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам.
– „Ама кракът ме боли, разбери!
“ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил?
към беседата >>
Питам: Какво виждаш сега?
“ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка.
Питам: Какво виждаш сега?
– „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос.
към беседата >>
“ – И аз искам да ме разбереш.
Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери!
“ – И аз искам да ме разбереш.
– „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал.
към беседата >>
– „Морето дойде.“ Отиваме при канарите.
Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега?
– „Морето дойде.“ Отиваме при канарите.
Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това.
към беседата >>
– „Ти искаш да си играеш с мене.
Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш.
– „Ти искаш да си играеш с мене.
Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти?
към беседата >>
Махна с ръка и канарите отново дохождат.
Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите.
Махна с ръка и канарите отново дохождат.
Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос.
към беседата >>
Можеш ли да ме разбереш?
Никога ли си не изкълчвал крака си? “ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене.
Можеш ли да ме разбереш?
“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината.
към беседата >>
Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта.
Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат.
Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта.
– „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата.
към беседата >>
“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не?
“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш?
“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не?
Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш.
към беседата >>
– „Може ли да стане това?
Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта.
– „Може ли да стане това?
“ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране.
към беседата >>
Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил?
– „Ама кракът ме боли, разбери! “ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не?
Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил?
Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш.
към беседата >>
“ – Може или не може, това е друг въпрос.
Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това?
“ – Може или не може, това е друг въпрос.
Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно.
към беседата >>
Не си внимавал, затова кракът ти пострадал.
“ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил?
Не си внимавал, затова кракът ти пострадал.
За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е?
към беседата >>
Представете си, че аз правя това.
– „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос.
Представете си, че аз правя това.
Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник.
към беседата >>
За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти?
– „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал.
За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти?
Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още.
към беседата >>
Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос.
Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това.
Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос.
Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера.
към беседата >>
Аз ще ти кажа коя е причината.
Можеш ли да ме разбереш? “ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти?
Аз ще ти кажа коя е причината.
Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се?
към беседата >>
Както виждате, това става в природата.
Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос.
Както виждате, това става в природата.
То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата.
към беседата >>
Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш.
“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината.
Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш.
Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака.
към беседата >>
То е начин за аргументиране.
– „Може ли да стане това? “ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата.
То е начин за аргументиране.
Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят.
към беседата >>
Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш.
Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш.
Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш.
Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка.
към беседата >>
Всъщност дали вярвате или не, това не е важно.
“ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране.
Всъщност дали вярвате или не, това не е важно.
Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“.
към беседата >>
Така ли е?
Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш.
Така ли е?
– „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш.
към беседата >>
Почти няма разлика между вярващ и безверник.
Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно.
Почти няма разлика между вярващ и безверник.
И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността.
към беседата >>
– „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още.
За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е?
– „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още.
Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш.
към беседата >>
И двамата седят на една и съща сфера.
Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник.
И двамата седят на една и съща сфера.
Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“.
към беседата >>
Отказваш ли се?
Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още.
Отказваш ли се?
Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш?
към беседата >>
Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата.
Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера.
Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата.
И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така.
към беседата >>
Ако се откажеш, ще ти излекувам крака.
Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се?
Ако се откажеш, ще ти излекувам крака.
И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора.
към беседата >>
И така се разговарят.
То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата.
И така се разговарят.
Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо.
към беседата >>
И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка.
Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака.
И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка.
Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе.
към беседата >>
Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“.
Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят.
Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“.
Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее.
към беседата >>
Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш.
Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка.
Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш.
Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си.
към беседата >>
Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността.
Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“.
Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността.
Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“.
към беседата >>
Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш.
– „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш.
Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш.
– „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа?
към беседата >>
Всичко е под кората“.
И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността.
Всичко е под кората“.
Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата.
към беседата >>
– „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш?
Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш.
– „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш?
Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си?
към беседата >>
Безверникът казва: „Не е така.
Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“.
Безверникът казва: „Не е така.
Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“.
към беседата >>
Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора.
Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш?
Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора.
Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението.
към беседата >>
2.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот.
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот.
Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм.
към беседата >>
„Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах.
Те не съжаляват и казват – този човек трябва да умре. Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното. Запример колко пъти у вас, които принадлежите на бялата раса, се зараждат лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някъде в България, какво лошо чувство се зараждало в нея, което я поставяло на положението на животно.
„Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах.
Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова животинско състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим. Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим.
към беседата >>
Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си.
Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си.
Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си.
Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи.
към беседата >>
Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно.
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот.
Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно.
Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод.
към беседата >>
Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова животинско състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим.
Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното. Запример колко пъти у вас, които принадлежите на бялата раса, се зараждат лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някъде в България, какво лошо чувство се зараждало в нея, което я поставяло на положението на животно. „Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах.
Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова животинско състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим.
Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим.
към беседата >>
Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни.
Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си. Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си.
Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни.
Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък.
към беседата >>
Как може да не водят разумен живот?
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно.
Как може да не водят разумен живот?
В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света.
към беседата >>
Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим.
Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното. Запример колко пъти у вас, които принадлежите на бялата раса, се зараждат лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някъде в България, какво лошо чувство се зараждало в нея, което я поставяло на положението на животно. „Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах. Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова животинско състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим.
Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим.
към беседата >>
Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория.
Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си. Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си. Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни.
Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория.
Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък. Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
В растенията стават цял ред химически процеси.
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот?
В растенията стават цял ред химически процеси.
Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност.
към беседата >>
Понякога ние мислим, че сме ангели.
Понякога ние мислим, че сме ангели.
Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство.
към беседата >>
Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи.
Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си. Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си. Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория.
Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи.
Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък. Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват.
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси.
Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват.
Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията.
към беседата >>
Не, далеч сме още от да сме ангели.
Понякога ние мислим, че сме ангели.
Не, далеч сме още от да сме ангели.
Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика.
към беседата >>
Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи.
Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си. Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си. Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи.
Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи.
И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък. Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм.
Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват.
Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм.
Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света.
към беседата >>
Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света.
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели.
Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света.
Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа.
към беседата >>
И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи.
Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си. Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи.
И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи.
Това не е йерархия, това е ред и порядък. Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
Казват, че растенията се отличават по своя плод.
Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм.
Казват, че растенията се отличават по своя плод.
Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека.
към беседата >>
Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях.
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света.
Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях.
Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента.
към беседата >>
Това не е йерархия, това е ред и порядък.
Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи.
Това не е йерархия, това е ред и порядък.
Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света.
Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод.
Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света.
Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото.
към беседата >>
Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода.
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях.
Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода.
У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си.
към беседата >>
Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък.
Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.
към беседата >>
Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност.
В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света.
Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност.
Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото.
към беседата >>
У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство.
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода.
У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство.
Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента.
към беседата >>
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали?
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали?
Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ.
към беседата >>
Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията.
Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност.
Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията.
Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
Тази е моята статистика.
Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство.
Тази е моята статистика.
Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента.
към беседата >>
Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното.
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали?
Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното.
Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират.
към беседата >>
Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света.
Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията.
Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света.
Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа.
Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика.
Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа.
Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение.
към беседата >>
Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло.
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали? Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното.
Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло.
И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо.
към беседата >>
Значи Словото предшества човека.
Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света.
Значи Словото предшества човека.
Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
Този закон е най-много 25 процента.
Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа.
Този закон е най-много 25 процента.
Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията.
към беседата >>
И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща.
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали? Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло.
И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща.
Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди?
към беседата >>
Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото.
Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека.
Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото.
Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
Това вземам за себе си.
Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента.
Това вземам за себе си.
Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията. Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Така всички хора ще се чувстват близки помежду си.
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали? Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща.
Така всички хора ще се чувстват близки помежду си.
Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди.
към беседата >>
Човек се храни със Словото.
Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото.
Човек се храни със Словото.
И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента.
У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си.
Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента.
На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията. Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ.
Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали? Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си.
Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ.
Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна.
към беседата >>
И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото.
И още хиляди години човек ще се храни със Словото.
към беседата >>
На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента.
Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента.
На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента.
Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията. Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират.
Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ.
Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират.
Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха.
към беседата >>
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека.
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека.
И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник. Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник. Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници. Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
към беседата >>
Това аз считам закон, в който няма никакво изключение.
Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента.
Това аз считам закон, в който няма никакво изключение.
Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията. Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо.
Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират.
Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо.
Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война.
към беседата >>
И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник.
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека.
И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник.
Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник. Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници. Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
към беседата >>
Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията.
Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение.
Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията.
Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди?
И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо.
Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди?
Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора.
към беседата >>
Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник.
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека. И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник.
Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник.
Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници. Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
към беседата >>
Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията.
Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.
към беседата >>
Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди.
Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди?
Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди.
Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници.
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека. И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник. Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник.
Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници.
Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
към беседата >>
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош.
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош.
Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво?
към беседата >>
Той дойде и римската империя го разпна.
Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди.
Той дойде и римската империя го разпна.
После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека. И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник. Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник. Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници.
Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.
към беседата >>
Та само хората не са лоши.
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош.
Та само хората не са лоши.
В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш.
към беседата >>
После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха.
Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна.
После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха.
Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас.
Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е.
към беседата >>
В какво седи лошавината на хората?
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош. Та само хората не са лоши.
В какво седи лошавината на хората?
Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката.
към беседата >>
Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война.
Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха.
Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война.
Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас.
Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си.
Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си.
към беседата >>
Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя.
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош. Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората?
Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя.
Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така?
към беседата >>
Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора.
Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война.
Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора.
Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Под думата светлина се разбира съзнанието на човека.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас. Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си.
Под думата светлина се разбира съзнанието на човека.
Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина.
към беседата >>
Тази е лошата страна у човека.
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош. Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя.
Тази е лошата страна у човека.
Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода.
към беседата >>
Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора.
Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.
към беседата >>
Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас. Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека.
Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е.
разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето.
към беседата >>
Какво прави това дърво?
Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош. Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека.
Какво прави това дърво?
Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея.
към беседата >>
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора.
Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане.
към беседата >>
разумното начало у тях.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас. Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е.
разумното начало у тях.
Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека.
към беседата >>
Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш.
Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво?
Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш.
Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода.
към беседата >>
Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора.
Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война.
След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора.
към беседата >>
Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е.
Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас. Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях.
Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е.
нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора.
към беседата >>
Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката.
В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш.
Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката.
Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода.
към беседата >>
След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война.
След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали.
Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати.
към беседата >>
нямали достатъчно светлина в съзнанието си.
Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е.
нямали достатъчно светлина в съзнанието си.
Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум.
към беседата >>
Как така?
Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката.
Как така?
Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор.
към беседата >>
Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали.
Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други.
До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото.
към беседата >>
Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина.
Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си.
Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина.
Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви.
към беседата >>
Запитайте се защо е създадена тази вода.
Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така?
Запитайте се защо е създадена тази вода.
Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота.
към беседата >>
До това време те ще бъдат съвършено изолирани.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други.
До това време те ще бъдат съвършено изолирани.
Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира.
към беседата >>
Значи тя поддържа горенето.
Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина.
Значи тя поддържа горенето.
Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов.
към беседата >>
Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея.
Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода.
Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея.
Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека?
към беседата >>
Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане.
Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани.
Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане.
Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат.
към беседата >>
Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека.
разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето.
Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека.
Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа.
към беседата >>
Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода.
Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея.
Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода.
Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека? Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Казвате – те са смахнати хора.
Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане.
Казвате – те са смахнати хора.
Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек.
към беседата >>
Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора.
Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека.
Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора.
Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето.
към беседата >>
Ти с твоите крака ще окаляш тая вода.
Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода.
Ти с твоите крака ще окаляш тая вода.
Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека? Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати.
След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора.
Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати.
Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават.
към беседата >>
Мнозина казват, че човек трябва да има ум.
нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора.
Мнозина казват, че човек трябва да има ум.
Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето. Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор.
Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода.
Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор.
Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека? Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Щом допускам едното, аз допускам и другото.
Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати.
Щом допускам едното, аз допускам и другото.
Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата.
към беседата >>
Ум без сърце не може да се прояви.
Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум.
Ум без сърце не може да се прояви.
На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето. Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Ще кажете, че това е дребнавости в живота.
Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор.
Ще кажете, че това е дребнавости в живота.
Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека? Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира.
До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото.
Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира.
Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане?
към беседата >>
На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов.
Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви.
На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов.
Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето. Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека?
Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота.
Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека?
Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат.
Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира.
Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат.
Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира.
към беседата >>
Любовта е детето на духа.
Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов.
Любовта е детето на духа.
Ние познаваме духа чрез детето. Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека?
Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.
към беседата >>
Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек.
Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат.
Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек.
В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне.
към беседата >>
Ние познаваме духа чрез детето.
Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа.
Ние познаваме духа чрез детето.
Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си.
Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде.
към беседата >>
В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават.
Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек.
В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават.
Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето.
Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“
към беседата >>
Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си.
Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб.
Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега!
към беседата >>
Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата.
Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават.
Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата.
Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
Какво разбираме под думата плод?
Какво разбираме под думата плод?
От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано.
към беседата >>
Аз му вярвам, че е така.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб.
Аз му вярвам, че е така.
Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история.
към беседата >>
Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане?
Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата.
Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане?
Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му.
Какво разбираме под думата плод?
От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му.
Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери.
към беседата >>
Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така.
Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне.
Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах.
към беседата >>
Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира.
Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане?
Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира.
Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
Следователно любовта е обективната страна на непонятното.
Какво разбираме под думата плод? От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му.
Следователно любовта е обективната страна на непонятното.
При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме.
към беседата >>
Аз обичам да наблюдавам.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне.
Аз обичам да наблюдавам.
Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си?
към беседата >>
Цялата сегашна култура ще изчезне.
Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира.
Цялата сегашна култура ще изчезне.
Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта.
Какво разбираме под думата плод? От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното.
При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта.
Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни.
към беседата >>
Проследих този човек в публиката де ще отиде.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам.
Проследих този човек в публиката де ще отиде.
Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете?
към беседата >>
Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне.
Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.
към беседата >>
Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта.
Какво разбираме под думата плод? От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта.
Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта.
Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме.
към беседата >>
Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега!
Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде.
Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега!
“ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си.
към беседата >>
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно.
Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали.
към беседата >>
Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано.
Какво разбираме под думата плод? От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта.
Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано.
За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата.
към беседата >>
“ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история.
Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега!
“ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история.
Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя.
към беседата >>
Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно.
Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега.
Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е.
към беседата >>
За това може да дадем ред примери.
От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано.
За това може да дадем ред примери.
Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме.
към беседата >>
Той не ме позна, но аз го познах.
Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история.
Той не ме позна, но аз го познах.
Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки.
към беседата >>
Не, това са само проекти.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега.
Не, това са само проекти.
В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане.
към беседата >>
Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме.
Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери.
Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме.
Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях.
към беседата >>
Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си?
Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах.
Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си?
“ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе.
към беседата >>
В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти.
В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни.
Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред.
към беседата >>
Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни.
При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме.
Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни.
Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно.
към беседата >>
“ „Какво искате да кажете?
Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си?
“ „Какво искате да кажете?
“ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти?
към беседата >>
Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни.
Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали.
Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията.
към беседата >>
Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме.
Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни.
Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме.
Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата.
към беседата >>
“ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си.
Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете?
“ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си.
Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти? “ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали.
Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали.
Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали.
Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане.
към беседата >>
Та често ние казваме, че познаваме нещата.
Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме.
Та често ние казваме, че познаваме нещата.
Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него.
към беседата >>
Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя.
“ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си.
Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя.
В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти? “ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е.
Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали.
Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е.
от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно.
към беседата >>
Обаче ние само отчасти ги познаваме.
За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата.
Обаче ние само отчасти ги познаваме.
Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света?
към беседата >>
В това отношение аз никога не правя погрешки.
Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя.
В това отношение аз никога не правя погрешки.
Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти? “ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
от това, което има да стане.
Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е.
от това, което има да стане.
Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие.
към беседата >>
Познаването им зависи от нашата любов към тях.
Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме.
Познаването им зависи от нашата любов към тях.
Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света? Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе.
Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки.
Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе.
Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти? “ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
Това е важно, то е поставено на дневен ред.
В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане.
Това е важно, то е поставено на дневен ред.
Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите.
към беседата >>
Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно.
Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях.
Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно.
Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света? Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти?
“ „Какво искате да кажете? “ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе.
Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти?
“ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
Сега ние се страхуваме за последствията.
Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред.
Сега ние се страхуваме за последствията.
И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот.
към беседата >>
Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата.
Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно.
Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата.
Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света? Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
“ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
“ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти?
“ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.
към беседата >>
И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане.
Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията.
И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане.
Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо.
към беседата >>
Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него.
Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата.
Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него.
Сега какво виждаме в света? Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота.
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота.
Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам?
към беседата >>
Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно.
Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане.
Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно.
Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество.
към беседата >>
Сега какво виждаме в света?
Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него.
Сега какво виждаме в света?
Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
Ние не трябва да се лъжем.
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота.
Ние не трябва да се лъжем.
Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях.
към беседата >>
Това е, което може да се придобие.
от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно.
Това е, което може да се придобие.
Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното.
към беседата >>
Едни отричат Бога, а други го приемат.
Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света?
Едни отричат Бога, а други го приемат.
към беседата >>
Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот.
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота. Ние не трябва да се лъжем.
Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот.
Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам.
към беседата >>
Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите.
Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие.
Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите.
Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество.
към беседата >>
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите.
Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила.
към беседата >>
Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога.
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота. Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот.
Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога.
Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам?
към беседата >>
Има неща, които могат да поправят нашия живот.
Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите.
Има неща, които могат да поправят нашия живот.
Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм.
към беседата >>
Вън от себе си ние нищо друго не познаваме.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите.
Вън от себе си ние нищо друго не познаваме.
Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас.
към беседата >>
Каква нужда има Бог да го защитавам?
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота. Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога.
Каква нужда има Бог да го защитавам?
Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам.
към беседата >>
Аз не съм за личния живот, или за личното благо.
И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот.
Аз не съм за личния живот, или за личното благо.
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото.
към беседата >>
Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите. Вън от себе си ние нищо друго не познаваме.
Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ.
Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали.
към беседата >>
Каква нужда има една религия от мене да я защитавам?
Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота. Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам?
Каква нужда има една религия от мене да я защитавам?
Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава.
към беседата >>
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество.
Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо.
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество.
Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото. Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите. Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ.
Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н.
Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел!
към беседата >>
Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях.
Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам?
Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях.
Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава.
към беседата >>
Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното.
Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество.
Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното.
Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото. Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите. Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н.
Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол.
Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам?
към беседата >>
Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам.
Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях.
Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам.
Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници.
към беседата >>
Защото всеки човек е уд на цялото човечество.
Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното.
Защото всеки човек е уд на цялото човечество.
Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото. Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Това са херувимите, които имали крила.
Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите. Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол.
Това са херувимите, които имали крила.
Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам?
към беседата >>
Как ще го защитавам?
Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам.
Как ще го защитавам?
Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим.
към беседата >>
Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм.
Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество.
Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм.
Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото. Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас.
Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила.
Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас.
Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления.
към беседата >>
Да бъда проводник на божественото, това разбирам.
Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам?
Да бъда проводник на божественото, това разбирам.
Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото.
към беседата >>
Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото.
Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм.
Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото.
Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Но то представя всичките фази, през които сме минали.
Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас.
Но то представя всичките фази, през които сме минали.
Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек.
към беседата >>
Бог сам се защитава.
Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам.
Бог сам се защитава.
Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура.
към беседата >>
Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото.
Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.
към беседата >>
Някой казва: „Аз да съм бил орел!
Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали.
Някой казва: „Аз да съм бил орел!
“ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого.
към беседата >>
Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава.
Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава.
Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава.
Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек.
към беседата >>
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали.
Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето.
към беседата >>
“ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел!
“ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека?
към беседата >>
Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници.
Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава.
Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници.
Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали.
Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право.
Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора.
към беседата >>
Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие.
към беседата >>
Това е единственото нещо, което можем да направим.
Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници.
Това е единственото нещо, което можем да направим.
Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали. Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право.
Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен.
В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат.
към беседата >>
Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления.
Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам?
Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления.
В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност?
към беседата >>
Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото.
Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим.
Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото.
А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
В него сърцето малко работи.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали. Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен.
В него сърцето малко работи.
Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света.
към беседата >>
В някое отношение един вол стои по-високо от един човек.
Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления.
В някое отношение един вол стои по-високо от един човек.
Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност?
към беседата >>
А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура.
Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото.
А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура.
Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали. Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи.
Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни.
Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство.
към беседата >>
Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого.
Някой казва: „Аз да съм бил орел! “ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек.
Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого.
В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава.
към беседата >>
Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек.
Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура.
Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек.
Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето.
Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали. Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни.
Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето.
Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено.
към беседата >>
В какво тогаз волът седи по-ниско от човека?
“ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого.
В какво тогаз волът седи по-ниско от човека?
Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност.
към беседата >>
Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек.
Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.
към беседата >>
Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора.
Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето.
Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора.
Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос.
към беседата >>
Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие.
Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека?
Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие.
Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава?
към беседата >>
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб.
Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече.
към беседата >>
Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат.
Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора.
Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат.
Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече.
към беседата >>
Та в какво се заключава човешката интелигентност?
Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие.
Та в какво се заключава човешката интелигентност?
Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече.
към беседата >>
Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб.
Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо.
Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си.
към беседата >>
Това е новата религия, която иде в света.
В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат.
Това е новата религия, която иде в света.
Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас.
към беседата >>
Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност?
В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност?
Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност?
Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е?
към беседата >>
Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо.
Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго.
Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници?
към беседата >>
Тя е религия на човешкото братство.
Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света.
Тя е религия на човешкото братство.
Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас.
към беседата >>
Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава.
Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност?
Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава.
Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши.
към беседата >>
Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго.
Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета.
Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си?
към беседата >>
Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено.
Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство.
Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено.
Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка.
към беседата >>
Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност.
В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава.
Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност.
Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши. Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета.
Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна.
В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество.
към беседата >>
Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос.
Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено.
Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос.
Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички.
към беседата >>
Та кой не знае да разрушава?
Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност.
Та кой не знае да разрушава?
Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши. Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
В това има смисъл вече.
Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна.
В това има смисъл вече.
Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек.
към беседата >>
Ние учихме вярата вече.
Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос.
Ние учихме вярата вече.
Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен.
към беседата >>
Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече.
Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава?
Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече.
Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши. Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си.
Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече.
Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си.
Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си.
към беседата >>
Братство ни трябва нас.
Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече.
Братство ни трябва нас.
Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна.
към беседата >>
Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е?
Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече.
Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е?
Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши. Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници?
Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си.
Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници?
Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си!
към беседата >>
Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас.
Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас.
Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас.
Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам.
към беседата >>
Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши.
Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е?
Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши.
Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
Защо учителите бият учениците си?
Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници?
Защо учителите бият учениците си?
За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат.
към беседата >>
Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка.
Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас.
Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка.
Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота.
към беседата >>
Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши.
Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.
към беседата >>
За тяхното невежество.
Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си?
За тяхното невежество.
Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата.
към беседата >>
Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички.
Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка.
Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички.
Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек.
към беседата >>
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме.
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме.
Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос.
към беседата >>
Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек.
В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество.
Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек.
На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност.
към беседата >>
Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен.
Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички.
Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен.
И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите.
към беседата >>
Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват.
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме.
Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват.
Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не.
към беседата >>
На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си.
Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек.
На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си.
Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност.
към беседата >>
И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна.
Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен.
И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна.
По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди.
към беседата >>
Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам?
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме. Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват.
Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам?
Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос.
към беседата >>
Гръцките философи са казали: „Познай себе си!
Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си.
Гръцките философи са казали: „Познай себе си!
“ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите.
към беседата >>
По-голямо богатство от това не мога да искам.
Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна.
По-голямо богатство от това не мога да искам.
Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи.
към беседата >>
Сега аз оставям идеята за Бога.
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме. Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам?
Сега аз оставям идеята за Бога.
Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма?
към беседата >>
“ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат.
Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си!
“ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат.
Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си.
към беседата >>
Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота.
Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам.
Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота.
Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине.
към беседата >>
Някой казва: „Има ли Бог, или няма?
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме. Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога.
Някой казва: „Има ли Бог, или няма?
“ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея.
към беседата >>
Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата.
За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат.
Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата.
Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си.
към беседата >>
Мощните сили седят скрити в самия човек.
Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота.
Мощните сили седят скрити в самия човек.
Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага.
към беседата >>
“ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос.
Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме. Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма?
“ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос.
Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там.
към беседата >>
Красотата е израз на човешката разумност.
Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата.
Красотата е израз на човешката разумност.
Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик.
към беседата >>
Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите.
Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек.
Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите.
Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна.
към беседата >>
Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не.
Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос.
Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не.
Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят.
към беседата >>
Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност.
На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност.
Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност.
Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик.
към беседата >>
Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди.
И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите.
Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди.
Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо.
към беседата >>
Всеки за себе си да си постави този въпрос.
Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не.
Всеки за себе си да си постави този въпрос.
Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него?
към беседата >>
Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите.
Гръцките философи са казали: „Познай себе си! “ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност.
Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите.
Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик. И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи.
По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди.
Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи.
За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си.
към беседата >>
Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма?
Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос.
Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма?
Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение.
към беседата >>
Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си.
“ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите.
Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си.
В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик. И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине.
Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи.
За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине.
При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си.
към беседата >>
Аз зная този живот, в който сега живея.
Някой казва: „Има ли Бог, или няма? “ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма?
Аз зная този живот, в който сега живея.
Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище.
към беседата >>
В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си.
Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си.
В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си.
Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик. И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага.
Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине.
При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага.
Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си. Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там.
“ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея.
Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там.
И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета.
към беседата >>
Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик.
Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си.
Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик.
Ухото дава подтик. И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна.
Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага.
Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна.
За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си. Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят.
Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там.
И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят.
Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно.
към беседата >>
Ухото дава подтик.
Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик.
Ухото дава подтик.
И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо.
Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна.
За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо.
Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си. Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
Някой казва: „Като умре човек, какво става с него?
Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят.
Някой казва: „Като умре човек, какво става с него?
“ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише.
към беседата >>
И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик.
И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.
към беседата >>
Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си.
Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо.
Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си.
Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си. Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
“ Сега аз ще ви поставя в друго положение.
Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него?
“ Сега аз ще ви поставя в друго положение.
Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише?
към беседата >>
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира.
Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това.
към беседата >>
Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си.
За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си.
Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си.
Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище.
Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение.
Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище.
Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е?
към беседата >>
Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира.
Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има.
То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства.
към беседата >>
Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си.
Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.
към беседата >>
Представете си, че имате две кани или две шишета.
Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище.
Представете си, че имате две кани или две шишета.
Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила.
към беседата >>
То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има.
То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо.
Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни.
към беседата >>
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил.
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил.
Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали.
към беседата >>
Едното шише е пълно с вода, а другото е празно.
И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета.
Едното шише е пълно с вода, а другото е празно.
След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е?
към беседата >>
Освен това важно е и как са поставени пръстите ви.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо.
Освен това важно е и как са поставени пръстите ви.
Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже.
към беседата >>
Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път.
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил.
Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път.
Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно.
към беседата >>
След това вие преливате водата от пълното в празното шише.
Някой казва: „Като умре човек, какво става с него? “ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно.
След това вие преливате водата от пълното в празното шише.
Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило.
към беседата >>
Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви.
Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити.
Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива.
към беседата >>
Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега?
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил. Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път.
Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега?
Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно. Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише?
“ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише.
Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише?
Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише.
към беседата >>
Значи има известна мярка за това.
Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити.
Значи има известна мярка за това.
Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва.
към беседата >>
Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой.
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил. Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега?
Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой.
Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно. Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Водата изгубила ли се е?
Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише?
Водата изгубила ли се е?
Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е?
към беседата >>
Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства.
Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това.
Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства.
Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости.
към беседата >>
Изчезнали ли са те?
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил. Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой.
Изчезнали ли са те?
Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно. Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Не се е изгубила.
Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е?
Не се е изгубила.
Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът?
към беседата >>
Не мислете, че тия неща са произволни.
То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства.
Не мислете, че тия неща са произволни.
Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина.
към беседата >>
Не, те не са изчезнали.
Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил. Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те?
Не, те не са изчезнали.
Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно. Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Ами шишето изгубило ли се е?
Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила.
Ами шишето изгубило ли се е?
Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие.
към беседата >>
Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже.
Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни.
Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже.
Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити.
към беседата >>
Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно.
Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали.
Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно.
Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Не се е изгубило.
След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е?
Не се е изгубило.
Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата.
към беседата >>
Те са една архива.
Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже.
Те са една архива.
Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго.
към беседата >>
Изобщо нищо в света не се губи.
Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно.
Изобщо нищо в света не се губи.
към беседата >>
Водата само се е преляла от едното в другото шише.
Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило.
Водата само се е преляла от едното в другото шише.
Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее.
към беседата >>
Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва.
Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива.
Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва.
Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора.
към беседата >>
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното.
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното.
Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем. Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане. Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето. От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
към беседата >>
Ами човекът де е?
Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише.
Ами човекът де е?
Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения.
към беседата >>
Те трябва да бъдат за тях свещени кости.
Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва.
Те трябва да бъдат за тях свещени кости.
Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система.
към беседата >>
Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем.
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното.
Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем.
Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане. Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето. От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
към беседата >>
Какво представя човекът?
Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е?
Какво представя човекът?
Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения. Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина.
Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости.
Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина.
Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него.
към беседата >>
Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане.
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем.
Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане.
Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето. От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
към беседата >>
Този въпрос си задавате вие.
Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът?
Този въпрос си задавате вие.
Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения. Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити.
Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина.
Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити.
Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак.
към беседата >>
Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето.
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем. Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане.
Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето.
От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
към беседата >>
Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата.
Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие.
Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата.
Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения. Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго.
Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити.
Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго.
Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко.
към беседата >>
От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем. Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане. Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето.
От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.
към беседата >>
Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее.
Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата.
Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее.
Това са ваши заблуждения. Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора.
Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго.
Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора.
Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване.
към беседата >>
Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение.
Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение.
То не може да се премахне насила. Разумно трябва да се постъпва в света. В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.
към беседата >>
Това са ваши заблуждения.
Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее.
Това са ваши заблуждения.
Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Не е лошо човек да има добре развита стомашна система.
Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора.
Не е лошо човек да има добре развита стомашна система.
Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта.
към беседата >>
То не може да се премахне насила.
Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение.
То не може да се премахне насила.
Разумно трябва да се постъпва в света. В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.
към беседата >>
Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения.
Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.
към беседата >>
Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него.
Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система.
Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него.
Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта.
към беседата >>
Разумно трябва да се постъпва в света.
Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение. То не може да се премахне насила.
Разумно трябва да се постъпва в света.
В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.
към беседата >>
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?
“ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход.
към беседата >>
Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак.
Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него.
Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак.
Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта.
към беседата >>
В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.
Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение. То не може да се премахне насила. Разумно трябва да се постъпва в света.
В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.
към беседата >>
“ Няма да умрете.
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?
“ Няма да умрете.
Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат.
към беседата >>
Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко.
Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак.
Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко.
Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно.
към беседата >>
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения.
Тази любов трябва да бъде застъпена от всички. Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички. Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света. Това е новото начало, което трябва да се постави в живота. При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли.
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем? “ Няма да умрете.
Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли.
И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере.
към беседата >>
Тези лютиви български пиперки са за препоръчване.
Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко.
Тези лютиви български пиперки са за препоръчване.
Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва.
към беседата >>
Тази любов трябва да бъде застъпена от всички.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения.
Тази любов трябва да бъде застъпена от всички.
Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички. Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света. Това е новото начало, което трябва да се постави в живота. При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова.
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем? “ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли.
И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова.
Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение.
към беседата >>
Яденето е най-нисшият живот на мисълта.
Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване.
Яденето е най-нисшият живот на мисълта.
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.
към беседата >>
Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения. Тази любов трябва да бъде застъпена от всички.
Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички.
Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света. Това е новото начало, което трябва да се постави в живота. При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
Питам, в какво да вярвам?
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем? “ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова.
Питам, в какво да вярвам?
Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал.
към беседата >>
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта.
Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта.
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта.
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух.
към беседата >>
Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения. Тази любов трябва да бъде застъпена от всички. Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички.
Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света.
Това е новото начало, което трябва да се постави в живота. При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход.
И вие питате: „Като умрем, де ще отидем? “ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам?
Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход.
Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н.
към беседата >>
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта.
Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта.
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта.
Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.
към беседата >>
Това е новото начало, което трябва да се постави в живота.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения. Тази любов трябва да бъде застъпена от всички. Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички. Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света.
Това е новото начало, което трябва да се постави в живота.
При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат.
“ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход.
Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат.
Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване.
към беседата >>
Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно.
Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта.
Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно.
Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл.
към беседата >>
При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения. Тази любов трябва да бъде застъпена от всички. Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички. Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света. Това е новото начало, което трябва да се постави в живота.
При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.
към беседата >>
Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере.
Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат.
Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере.
В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях.
към беседата >>
Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва.
Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно.
Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва.
Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!
към беседата >>
В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение.
И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере.
В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение.
Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога.
към беседата >>
Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.
Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва.
Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.
И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам?
към беседата >>
Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал.
Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение.
Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал.
Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява.
към беседата >>
И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух.
Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.
И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух.
Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие?
към беседата >>
Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н.
Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал.
Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н.
И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе.
към беседата >>
Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.
Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух.
Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.
По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н.
към беседата >>
И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване.
Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н.
И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване.
Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл.
Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно.
По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл.
Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени.
към беседата >>
Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях.
Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване.
Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях.
Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!
Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл.
Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!
“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е.
към беседата >>
Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога.
В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях.
Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога.
Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам?
Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!
“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам?
Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва.
към беседата >>
Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява.
Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога.
Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява.
Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие?
И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам?
Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие?
Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа.
към беседата >>
Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе.
Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява.
Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе.
Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н.
Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие?
Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н.
И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух.
към беседата >>
Те излизат от причини към последствия.
И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе.
Те излизат от причини към последствия.
към беседата >>
И тези работи са хубави, но не са съществени.
По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н.
И тези работи са хубави, но не са съществени.
То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана.
към беседата >>
В света причинност няма.
В света причинност няма.
Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал.
към беседата >>
То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е.
Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо! “ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени.
То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е.
да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя.
към беседата >>
Причинността ние сами я създаваме.
В света причинност няма.
Причинността ние сами я създаваме.
В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието.
към беседата >>
да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва.
“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е.
да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва.
Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
В Бога не съществува никаква причинност.
В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме.
В Бога не съществува никаква причинност.
За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
към беседата >>
Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа.
Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва.
Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа.
После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго.
В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност.
За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго.
Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
към беседата >>
После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух.
Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа.
После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух.
Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят.
В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго.
Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят.
И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата.
към беседата >>
Аз оставям сега този въпрос настрана.
И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух.
Аз оставям сега този въпрос настрана.
Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
И не е било време, когато светът да не е съществувал.
В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят.
И не е било време, когато светът да не е съществувал.
Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът.
към беседата >>
Духът, това е той, а душата, това е тя.
То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана.
Духът, това е той, а душата, това е тя.
Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието.
Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал.
Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието.
Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши?
към беседата >>
Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя.
Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.
към беседата >>
Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието.
Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро.
към беседата >>
Духът, това е силата на човека.
Духът, това е силата на човека.
Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи.
към беседата >>
Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо?
към беседата >>
Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух.
Духът, това е силата на човека.
Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух.
Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае.
към беседата >>
Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата.
Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата.
Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате.
към беседата >>
Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа.
Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух.
Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа.
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае.
към беседата >>
Те казват, че причината за кармата е грехът.
И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата.
Те казват, че причината за кармата е грехът.
А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек.
към беседата >>
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си.
Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа.
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си.
Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде.
към беседата >>
А коя е била причината, която заставила човека да греши?
Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът.
А коя е била причината, която заставила човека да греши?
Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри.
към беседата >>
Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух.
Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си.
Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух.
И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате.
към беседата >>
Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро.
Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши?
Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро.
Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек.
към беседата >>
И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи.
Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух.
И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи.
Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват.
към беседата >>
Как ще разберете това нещо?
Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро.
Как ще разберете това нещо?
Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора.
към беседата >>
Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае.
Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи.
Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае.
Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света.
към беседата >>
Разберете го както искате.
Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо?
Разберете го както искате.
Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора.
към беседата >>
Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае.
Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае.
Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае.
Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си.
към беседата >>
Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек.
Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате.
Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек.
Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници.
към беседата >>
Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде.
Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае.
Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде.
Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви.
към беседата >>
Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри.
А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек.
Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри.
Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници.
към беседата >>
Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате.
Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде.
Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате.
Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме.
към беседата >>
Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек.
Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри.
Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек.
Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводът.
към беседата >>
Аз не поддържам неща, които не съществуват.
И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате.
Аз не поддържам неща, които не съществуват.
Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат.
към беседата >>
Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора.
Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек.
Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора.
А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводът.
към беседата >>
Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света.
Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват.
Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света.
Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят.
към беседата >>
А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора.
Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора.
А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора.
Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводът.
към беседата >>
Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си.
Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света.
Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си.
Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос.
към беседата >>
Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници.
Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора.
Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници.
Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводът.
към беседата >>
Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви.
Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си.
Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви.
Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме.
към беседата >>
Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници.
Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници.
Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници.
Това е изводът.
към беседата >>
Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме.
Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви.
Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме.
В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване.
към беседата >>
Това е изводът.
Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници.
Това е изводът.
към беседата >>
В животните е проблем дали имат ум, или нямат.
Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме.
В животните е проблем дали имат ум, или нямат.
Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа.
към беседата >>
Казвате: „Как е възможно това?
Казвате: „Как е възможно това?
“ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така.
към беседата >>
Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят.
Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат.
Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят.
Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек.
към беседата >>
“ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това.
Казвате: „Как е възможно това?
“ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това.
Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено?
към беседата >>
Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос.
Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят.
Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос.
За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът.
към беседата >>
Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре.
Казвате: „Как е възможно това? “ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това.
Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре.
Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения.
към беседата >>
За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме.
Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос.
За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме.
Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека.
към беседата >>
Не е съдено на човека да умре.
Казвате: „Как е възможно това? “ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре.
Не е съдено на човека да умре.
Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така.
към беседата >>
Духът не е нещо материално, което може да се хване.
Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме.
Духът не е нещо материално, което може да се хване.
Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух.
към беседата >>
Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват?
Казвате: „Как е възможно това? “ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре.
Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват?
Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот.
към беседата >>
Това, което се хваща, то е резултат на духа.
В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване.
Това, което се хваща, то е резултат на духа.
Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух.
към беседата >>
Не, хората си предполагат така.
Казвате: „Как е възможно това? “ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват?
Не, хората си предполагат така.
Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи.
към беседата >>
Духът е самият човек.
Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа.
Духът е самият човек.
Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено?
“ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така.
Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено?
Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот.
към беседата >>
Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът.
Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек.
Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът.
Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Не, това са наши заблуждения.
Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено?
Не, това са наши заблуждения.
Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем.
към беседата >>
Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека.
За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът.
Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека.
Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Ние си мислим така.
Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения.
Ние си мислим така.
Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин.
към беседата >>
Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух.
Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека.
Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух.
Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот.
Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така.
Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот.
Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш?
към беседата >>
Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух.
Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух.
Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух.
И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи.
Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот.
Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи.
Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си?
към беседата >>
И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух.
И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.
към беседата >>
Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот.
Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи.
Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот.
Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си.
към беседата >>
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно.
Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека.
към беседата >>
Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем.
Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот.
Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем.
То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си.
към беседата >>
Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно.
Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете.
На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече.
към беседата >>
То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин.
Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем.
То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин.
Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда.
към беседата >>
На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно. Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете.
На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете.
Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете.
към беседата >>
Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш?
Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин.
Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш?
“ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно. Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете.
Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека.
Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука.
към беседата >>
“ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си?
Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш?
“ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си?
“ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно. Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека.
Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек.
За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени.
към беседата >>
“ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си.
Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си?
“ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си.
По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека.
Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно. Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек.
За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека.
Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
По едно време конят спира и не мърда от мястото си.
Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си.
По едно време конят спира и не мърда от мястото си.
Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече.
Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека.
Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече.
След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
Бащата го удря, но той не се мърда.
То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си.
Бащата го удря, но той не се мърда.
Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете.
На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече.
След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете.
Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда.
Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“
към беседата >>
Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука.
Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете.
Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука.
След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота.
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота.
Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум?
към беседата >>
След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени.
Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука.
След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени.
Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
Те представят един изопачен живот.
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота.
Те представят един изопачен живот.
Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе.
към беседата >>
Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени.
Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.
към беседата >>
Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства.
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота. Те представят един изопачен живот.
Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства.
Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне?
към беседата >>
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози.
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози.
Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си. И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора. Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
към беседата >>
Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек?
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота. Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства.
Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек?
Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне? “ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас.
към беседата >>
Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира.
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози.
Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира.
След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си. И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора. Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
към беседата >>
Как го търпи?
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота. Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек?
Как го търпи?
“ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне? “ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас. Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си.
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози. Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира.
След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си.
И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора. Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
към беседата >>
“ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум?
Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота. Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи?
“ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум?
Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне? “ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас. Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора.
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози. Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си.
И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора.
Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
към беседата >>
Че ако той махне едного, ще махне и тебе.
Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум?
Че ако той махне едного, ще махне и тебе.
Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне? “ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас. Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози. Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си. И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора.
Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“
към беседата >>
Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне?
Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе.
Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне?
“ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас. Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си.
Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори.
към беседата >>
“ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас.
Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне?
“ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас.
Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си.
Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение.
Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка.
към беседата >>
Тогава какво ще стане със света?
Как го търпи? “ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне? “ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас.
Тогава какво ще стане със света?
към беседата >>
Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение.
Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви.
Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие.
към беседата >>
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание.
Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем.
към беседата >>
Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви.
Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората.
На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи.
към беседата >>
Сега не е въпросът за морала в света.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание.
Сега не е въпросът за морала в света.
Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори.
към беседата >>
На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората.
На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им.
За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи. По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи.
към беседата >>
Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросът за морала в света.
Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път.
Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори. Сега ние туряме закона.
към беседата >>
За човешката брада е още опасно да се говори.
Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им.
За човешката брада е още опасно да се говори.
Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи. По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи. Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората.
към беседата >>
Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път.
Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив.
Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори. Сега ние туряме закона. Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно.
към беседата >>
Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка.
Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори.
Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка.
Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи. По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи. Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората. Сегашната култура трябва съвършено да се измени.
към беседата >>
Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив.
Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас.
Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори. Сега ние туряме закона. Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно. Как ще си обясните това положение?
към беседата >>
Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие.
Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка.
Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие.
При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи. По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи. Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората. Сегашната култура трябва съвършено да се измени. Днес, в каквото и да вярвате и каквото и да проповядвате на един човек, вие не можете да внесете в него нещо ново.
към беседата >>
Онова реалното, което може да се разбере в света, то е конкретното, видимото.
Онова реалното, което може да се разбере в света, то е конкретното, видимото.
Под думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може в даден момент да разбере и узнае. Само онези неща са видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видели много работи – това е само една илюзия на вашия ум. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление от него. Вие много неща виждате, които остават в съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате.
към беседата >>
Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем.
„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас.
Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем.
Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори. Сега ние туряме закона. Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно. Как ще си обясните това положение? Кое става причина за този вътрешен раздор?
към беседата >>
При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи.
Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие.
При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи.
По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи. Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората. Сегашната култура трябва съвършено да се измени. Днес, в каквото и да вярвате и каквото и да проповядвате на един човек, вие не можете да внесете в него нещо ново. Той може с тебе заедно да се моли, но това още не е молитва.
към беседата >>
Под думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може в даден момент да разбере и узнае.
Онова реалното, което може да се разбере в света, то е конкретното, видимото.
Под думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може в даден момент да разбере и узнае.
Само онези неща са видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видели много работи – това е само една илюзия на вашия ум. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление от него. Вие много неща виждате, които остават в съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко.
към беседата >>
Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори.
Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем.
Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори.
Сега ние туряме закона. Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно. Как ще си обясните това положение? Кое става причина за този вътрешен раздор? Причината е, че има много мъже и много жени.
към беседата >>
По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи.
На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи.
По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи.
Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората. Сегашната култура трябва съвършено да се измени. Днес, в каквото и да вярвате и каквото и да проповядвате на един човек, вие не можете да внесете в него нещо ново. Той може с тебе заедно да се моли, но това още не е молитва. В тази молитва има нещо скрито, някакво скрито желание има в него.
към беседата >>
Само онези неща са видими, които ние разбираме.
Онова реалното, което може да се разбере в света, то е конкретното, видимото. Под думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може в даден момент да разбере и узнае.
Само онези неща са видими, които ние разбираме.
Вие може да кажете, че сте видели много работи – това е само една илюзия на вашия ум. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление от него. Вие много неща виждате, които остават в съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко. Най-голямото нещастие за човека ще бъде да знае всичко.
към беседата >>
Сега ние туряме закона.
Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори.
Сега ние туряме закона.
Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно. Как ще си обясните това положение? Кое става причина за този вътрешен раздор? Причината е, че има много мъже и много жени. Слабата страна на мъжа са многото жени и слабата страна на жената са многото мъже.
към беседата >>
НАГОРЕ