НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1398
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1398
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
На семейният човек морални чувства не му ли трябват?
У себелюбивият човек личните чувства вземат връх. Морален човек значи, в който моралните чувства вземат връх. Или семеен човек, в който семейните чувства вземат връх. На семейният човек сега не му ли трябват лични чувства? – Той не може да се обезличи.
На семейният човек морални чувства не му ли трябват?
– Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни.
към беседата >>
Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката.
Красивият човек, той трябва да има основа. Той трябва да бъде добър. В него ще работят две противоположни сили – доброто и злото и те създават неговото тяло. Та в яденето ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда.
Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката.
Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила.
към беседата >>
– Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка.
Морален човек значи, в който моралните чувства вземат връх. Или семеен човек, в който семейните чувства вземат връх. На семейният човек сега не му ли трябват лични чувства? – Той не може да се обезличи. На семейният човек морални чувства не му ли трябват?
– Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка.
Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща.
към беседата >>
Но и тази кокошка печели.
Той трябва да бъде добър. В него ще работят две противоположни сили – доброто и злото и те създават неговото тяло. Та в яденето ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда. Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката.
Но и тази кокошка печели.
Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели.
към беседата >>
Той ще бъде слаб човек.
Или семеен човек, в който семейните чувства вземат връх. На семейният човек сега не му ли трябват лични чувства? – Той не може да се обезличи. На семейният човек морални чувства не му ли трябват? – Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка.
Той ще бъде слаб човек.
В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките.
към беседата >>
Какво ще научи отвън.
В него ще работят две противоположни сили – доброто и злото и те създават неговото тяло. Та в яденето ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда. Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката. Но и тази кокошка печели.
Какво ще научи отвън.
В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече.
към беседата >>
В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място.
На семейният човек сега не му ли трябват лични чувства? – Той не може да се обезличи. На семейният човек морални чувства не му ли трябват? – Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек.
В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място.
Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата.
към беседата >>
В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш.
Та в яденето ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда. Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката. Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън.
В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш.
Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя.
към беседата >>
Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата.
– Той не може да се обезличи. На семейният човек морални чувства не му ли трябват? – Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място.
Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата.
Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй.
към беседата >>
Тя ще пострада.
Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда. Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката. Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш.
Тя ще пострада.
Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба.
към беседата >>
Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни.
На семейният човек морални чувства не му ли трябват? – Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата.
Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни.
Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите.
към беседата >>
Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила.
Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката. Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада.
Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила.
Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка.
към беседата >>
Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща.
– Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни.
Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща.
Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат.
към беседата >>
Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели.
Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила.
Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели.
Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете.
към беседата >>
Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките.
Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща.
Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките.
Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат.
към беседата >>
Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече.
Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели.
Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече.
Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете.
към беседата >>
Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата.
В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките.
Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата.
Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат.
към беседата >>
Ако тя ме изяде, аз ще изгубя.
В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече.
Ако тя ме изяде, аз ще изгубя.
Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете.
към беседата >>
Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй.
Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата.
Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй.
Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно.
към беседата >>
Пък и за нея няма да има печалба.
Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя.
Пък и за нея няма да има печалба.
От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения.
към беседата >>
Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите.
Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй.
Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите.
Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври.
към беседата >>
От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка.
Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба.
От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка.
Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите.
към беседата >>
Еднакво време не вземат.
Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите.
Еднакво време не вземат.
И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“.
към беседата >>
Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете.
Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка.
Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете.
Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо?
към беседата >>
И да уврат еднакво време не вземат.
Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат.
И да уврат еднакво време не вземат.
И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате.
към беседата >>
Щом ви обича, може да я ядете.
Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете.
Щом ви обича, може да я ядете.
Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат.
към беседата >>
И да се смелят, еднакво време не вземат.
Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат.
И да се смелят, еднакво време не вземат.
Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“.
към беседата >>
Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете.
Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете.
Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете.
Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса.
към беседата >>
Не можеш да туриш боб и ориз заедно.
Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат.
Не можеш да туриш боб и ориз заедно.
Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен?
към беседата >>
Това са философски въпроси, за разсъждения.
Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете.
Това са философски въпроси, за разсъждения.
Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени.
към беседата >>
Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври.
Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно.
Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври.
Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано.
към беседата >>
Аз не искам да ги разрешите.
От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения.
Аз не искам да ги разрешите.
Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята.
към беседата >>
Казва: „Не размесвайте“.
Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври.
Казва: „Не размесвайте“.
Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен?
към беседата >>
Знаете ли защо?
Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите.
Знаете ли защо?
– Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята.
към беседата >>
Вие понякой път смесвате.
И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“.
Вие понякой път смесвате.
Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен.
към беседата >>
– Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат.
Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо?
– Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат.
Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята.
към беседата >>
Казвате: „Той е много набожен човек“.
И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате.
Казвате: „Той е много набожен човек“.
Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен. Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек.
към беседата >>
Никой не разрешава въпроса.
Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат.
Никой не разрешава въпроса.
Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни.
към беседата >>
Че кой не е набожен?
Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“.
Че кой не е набожен?
– То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен. Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек. Прекалил го, той ще се моли.
към беседата >>
Запример, вие искате да бъдете съвършени.
Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса.
Запример, вие искате да бъдете съвършени.
Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни. Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши.
към беседата >>
– То не е основано.
Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен?
– То не е основано.
Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен. Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек. Прекалил го, той ще се моли. После другото.
към беседата >>
Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята.
Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени.
Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята.
Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни. Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши. Оставете тия въпроси неразрешени.
към беседата >>
Че когато искам да ям, не съм ли набожен?
Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано.
Че когато искам да ям, не съм ли набожен?
Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен. Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек. Прекалил го, той ще се моли. После другото. Казват: „Да се съберем да се молим“.
към беседата >>
Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята.
Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята.
Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята.
Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни. Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши. Оставете тия въпроси неразрешени. Дали съм добър или лош, Господ знае.
към беседата >>
Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен.
Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен?
Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен.
Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек. Прекалил го, той ще се моли. После другото. Казват: „Да се съберем да се молим“. Хубаво, но вие се събирате външно.
към беседата >>
Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята.
– Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята.
Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята.
Дотогава, докато сте тъй средни. Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши. Оставете тия въпроси неразрешени. Дали съм добър или лош, Господ знае. Някой път мислим, че сме много добри.
към беседата >>
Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек.
Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен.
Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек.
Прекалил го, той ще се моли. После другото. Казват: „Да се съберем да се молим“. Хубаво, но вие се събирате външно. Молитвата седи от два факта.
към беседата >>
Дотогава, докато сте тъй средни.
Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята.
Дотогава, докато сте тъй средни.
Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши. Оставете тия въпроси неразрешени. Дали съм добър или лош, Господ знае. Някой път мислим, че сме много добри. Някой път мислим, че сме много лоши.
към беседата >>
2.
На място и не на място
,
МОК
, София, 21.5.1937г.,
В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата.
Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието?
В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата.
Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама?
към беседата >>
Вие изучавали ли сте тия отношения?
ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата.
Вие изучавали ли сте тия отношения?
Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е.
към беседата >>
Колко отношения може да има човек?
Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения?
Колко отношения може да има човек?
С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1.
към беседата >>
С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави?
Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек?
С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави?
В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава.
към беседата >>
В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение.
Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави?
В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение.
Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2.
към беседата >>
Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама?
В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение.
Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама?
Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2?
към беседата >>
Не, един и същ си остава, т. е.
Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама?
Не, един и същ си остава, т. е.
1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2.
към беседата >>
1 по 1 е пак 1.
Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е.
1 по 1 е пак 1.
Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2.
към беседата >>
Човек яде, но не се раздвоява, един остава.
С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1.
Човек яде, но не се раздвоява, един остава.
Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия.
към беседата >>
Когато умножите 1 по 2, прави 2.
В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава.
Когато умножите 1 по 2, прави 2.
в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия. Също така 1 по 3 е пак 3.
към беседата >>
в дадения случай 1 ли се увеличава или 2?
Когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2.
в дадения случай 1 ли се увеличава или 2?
Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия. Също така 1 по 3 е пак 3. Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
Тук 2 си остава пак 2.
Не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2?
Тук 2 си остава пак 2.
Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия. Също така 1 по 3 е пак 3. Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
Ако умножите 2 по 1, остава пак 2.
1 по 1 е пак 1. Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2.
Ако умножите 2 по 1, остава пак 2.
Следователно имате човека, имате и другите условия. Също така 1 по 3 е пак 3. Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
Следователно имате човека, имате и другите условия.
Човек яде, но не се раздвоява, един остава. Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2.
Следователно имате човека, имате и другите условия.
Също така 1 по 3 е пак 3. Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
Също така 1 по 3 е пак 3.
Когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия.
Също така 1 по 3 е пак 3.
Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
Числата дотук са от една категория.
в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? Тук 2 си остава пак 2. Ако умножите 2 по 1, остава пак 2. Следователно имате човека, имате и другите условия. Също така 1 по 3 е пак 3.
Числата дотук са от една категория.
към беседата >>
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8.
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8.
В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си.
към беседата >>
В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти.
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8.
В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти.
Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес.
към беседата >>
Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"?
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти.
Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"?
При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна.
към беседата >>
При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате?
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"?
При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате?
Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят.
към беседата >>
Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има!
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате?
Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има!
" Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват.
към беседата >>
" Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си.
По-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има!
" Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си.
Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Ние казваме, че това е един обикновен процес.
В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си.
Ние казваме, че това е един обикновен процес.
Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Тук седи цяла една тайна.
Но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес.
Тук седи цяла една тайна.
Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят.
При действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна.
Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят.
Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват.
Често децата си играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." И природата ни показва ръката си и казва: "Познай какво има! " Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят.
Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват.
Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
" Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. Ние казваме, че това е един обикновен процес. Тук седи цяла една тайна. Ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. Например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват.
Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат.
към беседата >>
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот.
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот.
Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си! " Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде?
към беседата >>
Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си!
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот.
Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си!
" Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън.
към беседата >>
" Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен.
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот. Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си!
" Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен.
Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза.
към беседата >>
Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш.
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот. Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си! " Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен.
Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш.
Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване.
към беседата >>
Питате защо е така.
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот. Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си! " Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш.
Питате защо е така.
Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала?
към беседата >>
Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде?
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот. Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си! " Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така.
Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде?
Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи.
към беседата >>
Житото започва да се разсипва навън.
Или пък казвате: "Да се учим и да оправим живота си! " Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде?
Житото започва да се разсипва навън.
Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро?
към беседата >>
Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза.
" Ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън.
Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза.
Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи.
към беседата >>
Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване.
Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза.
Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване.
Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича.
към беседата >>
Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала?
Питате защо е така. Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване.
Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала?
Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост.
към беседата >>
Той нито яде, нито пие, а само държи.
Ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала?
Той нито яде, нито пие, а само държи.
На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
към беседата >>
На този чувал ти можеш ли да направиш добро?
Житото започва да се разсипва навън. Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи.
На този чувал ти можеш ли да направиш добро?
Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда.
към беседата >>
Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи.
Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро?
Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи.
– Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него.
към беседата >>
– Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича.
Тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи.
– Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича.
За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето.
към беседата >>
За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост.
Казвате: "Това е едно отношение." Защо туряш едно кило жито в чувала? Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича.
За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост.
Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав.
към беседата >>
Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост.
Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства?
към беседата >>
ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда.
На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда.
Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството?
към беседата >>
Значи не можете да разчитате на него.
Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда.
Значи не можете да разчитате на него.
По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1.
към беседата >>
По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето.
– Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него.
По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето.
Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1. Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това?
към беседата >>
Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав.
За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето.
Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав.
Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1. Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства?
Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав.
Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства?
Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1. Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Според вас, какво нещо е приятелството?
ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства?
Според вас, какво нещо е приятелството?
Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1. Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1.
Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството?
Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1.
Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това?
По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1.
Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това?
Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? Според вас, какво нещо е приятелството? Вие казвате: "Аз имам приятел." Много проста работа – 1 по 1 е пак 1. Сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това?
Има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят.
към беседата >>
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите.
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите.
Откъде произтича лошото в света? Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място?
към беседата >>
Откъде произтича лошото в света?
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите.
Откъде произтича лошото в света?
Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали?
към беседата >>
Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате.
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. Откъде произтича лошото в света?
Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате.
Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия.
към беседата >>
Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас.
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. Откъде произтича лошото в света? Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате.
Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас.
Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи?
към беседата >>
Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го.
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. Откъде произтича лошото в света? Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас.
Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го.
Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може.
към беседата >>
Защо моливът е отишъл да пише и на друго място?
Сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. Откъде произтича лошото в света? Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го.
Защо моливът е отишъл да пише и на друго място?
Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива?
към беседата >>
Защото го обичат, нали?
Откъде произтича лошото в света? Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място?
Защото го обичат, нали?
Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели.
към беседата >>
Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия.
Да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали?
Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия.
Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде?
към беседата >>
Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи?
Аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия.
Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи?
Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде".
към беседата >>
Не може.
Значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си – няма го. Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи?
Не може.
Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде?
към беседата >>
Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива?
Защо моливът е отишъл да пише и на друго място? Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може.
Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива?
Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит.
към беседата >>
Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели.
Защото го обичат, нали? Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива?
Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели.
Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит. Кога трябва да яде?
към беседата >>
Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде?
Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели.
Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде?
Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит. Кога трябва да яде? – Когато е гладен.
към беседата >>
Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде".
Докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде?
Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде".
Кога не трябва да яде? - Когато е сит. Кога трябва да яде? – Когато е гладен. Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
Кога не трябва да яде?
Не може. Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде".
Кога не трябва да яде?
- Когато е сит. Кога трябва да яде? – Когато е гладен. Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
- Когато е сит.
Сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде?
- Когато е сит.
Кога трябва да яде? – Когато е гладен. Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
Кога трябва да яде?
Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит.
Кога трябва да яде?
– Когато е гладен. Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
– Когато е гладен.
Как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит. Кога трябва да яде?
– Когато е гладен.
Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
Следователно вие имате отношения по този закон.
Сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде". Кога не трябва да яде? - Когато е сит. Кога трябва да яде? – Когато е гладен.
Следователно вие имате отношения по този закон.
към беседата >>
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3.
В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата.
към беседата >>
В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3.
В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове.
Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.
към беседата >>
Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове.
Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право.
От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде?
към беседата >>
От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право.
От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е.
всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1?
към беседата >>
всеки разполага с по 1.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е.
всеки разполага с по 1.
Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно.
към беседата >>
Единицата е мярка на нещата.
И така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1.
Единицата е мярка на нещата.
Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса.
към беседата >>
Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.
В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата.
Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.
Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е.
към беседата >>
Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде?
Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.
Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде?
Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете.
към беседата >>
Колко е 1 по 1?
От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде?
Колко е 1 по 1?
– Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба.
към беседата >>
– Едно.
всеки разполага с по 1. Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1?
– Едно.
Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса.
Единицата е мярка на нещата. Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно.
Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса.
Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е.
към беседата >>
Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е.
Следователно в примера с единия хляб и двамата имат право. Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса.
Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е.
казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб.
към беседата >>
казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете.
Онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е.
казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете.
Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб.
към беседата >>
Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба.
Колко е 1 по 1? – Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете.
Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба.
Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. При това положение въпросът седи другояче.
към беседата >>
Тогава и на двамата ще има по един хляб.
– Едно. Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба.
Тогава и на двамата ще има по един хляб.
Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. При това положение въпросът седи другояче. Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е.
Сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб, но има и друго разрешение на въпроса. Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб.
Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е.
хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. При това положение въпросът седи другояче. Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб.
Добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е.
хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб.
Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. При това положение въпросът седи другояче. Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб.
казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб да изядете. Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб.
Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб.
При това положение въпросът седи другояче. Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
При това положение въпросът седи другояче.
Представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб.
При това положение въпросът седи другояче.
Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
Всеки човек носи хляб.
Тогава и на двамата ще има по един хляб. Следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. Всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. При това положение въпросът седи другояче.
Всеки човек носи хляб.
към беседата >>
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията.
Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може.
към беседата >>
Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията.
Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка.
Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си?
към беседата >>
Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията. Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка.
Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос.
Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те?
към беседата >>
Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията. Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос.
Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава.
От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5.
към беседата >>
От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията. Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава.
От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос.
Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите?
към беседата >>
Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може.
В сегашния живот ние често се спъваме в произведенията. Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос.
Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може.
По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?
към беседата >>
По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си?
Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може.
По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си?
" Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е.
към беседата >>
" Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те?
Представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си?
" Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те?
Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5.
към беседата >>
Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5.
Идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те?
Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5.
Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4?
към беседата >>
Погрешката къде е, къде ще я поправите?
От развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос. Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5.
Погрешката къде е, къде ще я поправите?
Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб.
към беседата >>
Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?
Аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите?
Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?
Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета.
към беседата >>
Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е.
По същия начин хората питат: "Може ли някои да поправят погрешките си? " Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката?
Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е.
5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест.
към беседата >>
5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5.
" Какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е.
5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5.
Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест.
към беседата >>
Тогава какво означава 4?
Да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5.
Тогава какво означава 4?
Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно.
към беседата >>
Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб.
Погрешката къде е, къде ще я поправите? Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4?
Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб.
Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно. Кой хляб ще предпочетете?
към беседата >>
Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета.
Работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "Един хляб струва пет лева." Къде е погрешката? Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб.
Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета.
Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно. Кой хляб ще предпочетете? – Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест.
Тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." Същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета.
Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест.
Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно. Кой хляб ще предпочетете? – Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест.
5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест.
Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест.
Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно. Кой хляб ще предпочетете? – Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно.
Тогава какво означава 4? Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест.
Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно.
Кой хляб ще предпочетете? – Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
Кой хляб ще предпочетете?
Хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно.
Кой хляб ще предпочетете?
– Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
– Разбира се, че този от половин кило.
Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест. Но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. Да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно. Кой хляб ще предпочетете?
– Разбира се, че този от половин кило.
към беседата >>
Сега, вие трябва да мислите.
Сега, вие трябва да мислите.
В света съществува един разумен порядък на нещата. Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък!
към беседата >>
В света съществува един разумен порядък на нещата.
Сега, вие трябва да мислите.
В света съществува един разумен порядък на нещата.
Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя.
към беседата >>
Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят.
Сега, вие трябва да мислите. В света съществува един разумен порядък на нещата.
Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят.
Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите?
към беседата >>
Същото е и когато се гневите на себе си.
Сега, вие трябва да мислите. В света съществува един разумен порядък на нещата. Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят.
Същото е и когато се гневите на себе си.
Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас.
към беседата >>
Понякога вие се гневите и търсите някой виновен.
Сега, вие трябва да мислите. В света съществува един разумен порядък на нещата. Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си.
Понякога вие се гневите и търсите някой виновен.
Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите?
към беседата >>
Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък!
Сега, вие трябва да мислите. В света съществува един разумен порядък на нещата. Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен.
Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък!
" Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие.
към беседата >>
" Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя.
В света съществува един разумен порядък на нещата. Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък!
" Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя.
Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам.
към беседата >>
Тогава кому ще се сърдите?
Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя.
Тогава кому ще се сърдите?
Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината?
към беседата >>
Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас.
Същото е и когато се гневите на себе си. Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите?
Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас.
Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах.
към беседата >>
Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите?
Понякога вие се гневите и търсите някой виновен. Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас.
Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите?
Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха?
към беседата >>
Единственият, когото ще хванете, сте вие.
Например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "Как така, кой е оставил този камък! " Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите?
Единственият, когото ще хванете, сте вие.
Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън.
към беседата >>
Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам.
" Да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие.
Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам.
Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът?
към беседата >>
Сега, ще попитате кой е причината?
Тогава кому ще се сърдите? Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам.
Сега, ще попитате кой е причината?
Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава.
към беседата >>
Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах.
Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината?
Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах.
Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е.
към беседата >>
Кой е донесъл праха?
Досега намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах.
Кой е донесъл праха?
Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах.
към беседата >>
Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън.
Единственият, когото ще хванете, сте вие. Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха?
Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън.
Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави.
към беседата >>
Какви съображения има вятърът?
Следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън.
Какви съображения има вятърът?
Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи?
към беседата >>
Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава.
Сега, ще попитате кой е причината? Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът?
Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава.
Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си.
към беседата >>
Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е.
Представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава.
Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е.
напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра.
към беседата >>
напълва къщата ви с прах.
Кой е донесъл праха? Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е.
напълва къщата ви с прах.
Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха.
към беседата >>
Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави.
Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах.
Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави.
Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си.
към беседата >>
Но този прах на вятъра ли принадлежи?
Какви съображения има вятърът? Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави.
Но този прах на вятъра ли принадлежи?
Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си. Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух.
към беседата >>
Вятърът не оставя нищо от себе си.
Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава. Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи?
Вятърът не оставя нищо от себе си.
Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си. Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Има много хора, които правят добро като вятъра.
Той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си.
Има много хора, които правят добро като вятъра.
Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си. Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха.
напълва къщата ви с прах. Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра.
Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха.
Другото го взема със себе си. Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Другото го взема със себе си.
Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха.
Другото го взема със себе си.
Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух.
Но този прах на вятъра ли принадлежи? Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си.
Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух.
Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
Вятърът не оставя нищо от себе си. Има много хора, които правят добро като вятъра. Вятърът не оставя нищо от себе си, а оставя чуждото – праха. Другото го взема със себе си. Когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух.
Тогава как да хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
към беседата >>
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите.
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите.
казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал! " Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен.
към беседата >>
казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал!
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите.
казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал!
" Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена?
към беседата >>
" Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл.
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал!
" Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл.
Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра.
към беседата >>
Когато сте му дали пари, вие сте го развалили.
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал! " Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл.
Когато сте му дали пари, вие сте го развалили.
А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра. Той носи хляба, той носи водата.
към беседата >>
А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска.
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал! " Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили.
А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска.
Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра. Той носи хляба, той носи водата. Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Така въпросът остава неразрешен.
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал! " Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска.
Така въпросът остава неразрешен.
Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра. Той носи хляба, той носи водата. Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена?
казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал! " Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен.
Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена?
Не можете да хванете вятъра. Той носи хляба, той носи водата. Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Не можете да хванете вятъра.
" Това е моралът на вятъра – прах си му донесъл. Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена?
Не можете да хванете вятъра.
Той носи хляба, той носи водата. Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Той носи хляба, той носи водата.
Когато сте му дали пари, вие сте го развалили. А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра.
Той носи хляба, той носи водата.
Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
А той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. Така въпросът остава неразрешен. Какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? Не можете да хванете вятъра. Той носи хляба, той носи водата.
Вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората.
към беседата >>
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви.
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви.
Това е едно неразбиране. Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа.
към беседата >>
Това е едно неразбиране.
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви.
Това е едно неразбиране.
Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха.
към беседата >>
Кое е същественото в живота?
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. Това е едно неразбиране.
Кое е същественото в живота?
Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи.
към беседата >>
Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата.
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. Това е едно неразбиране. Кое е същественото в живота?
Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата.
Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде.
към беседата >>
Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб.
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. Това е едно неразбиране. Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата.
Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб.
Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина.
към беседата >>
Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа.
Та казвам: всички спънки, които имате в себе си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. Това е едно неразбиране. Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб.
Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа.
Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух.
към беседата >>
Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха.
Това е едно неразбиране. Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа.
Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха.
Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб!
към беседата >>
Всичко трябва да се поправи.
Кое е същественото в живота? Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха.
Всичко трябва да се поправи.
Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде.
Същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в белия дроб, светлината да иде в главата. Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи.
Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде.
Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
Мозъкът пък се нуждае само от светлина.
Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб. Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде.
Мозъкът пък се нуждае само от светлина.
И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух.
Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина.
И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух.
Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб!
Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха. Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух.
Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб!
Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
Всичко трябва да се поправи. Хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. Мозъкът пък се нуждае само от светлина. И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб!
Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
към беседата >>
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично.
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично.
Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. Какво е скръбта? – Предмети, поставени не на място. Какво е радостта? – Предмети, поставени на място.
към беседата >>
Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място.
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично.
Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място.
Какво е скръбта? – Предмети, поставени не на място. Какво е радостта? – Предмети, поставени на място. Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
Какво е скръбта?
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място.
Какво е скръбта?
– Предмети, поставени не на място. Какво е радостта? – Предмети, поставени на място. Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
– Предмети, поставени не на място.
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. Какво е скръбта?
– Предмети, поставени не на място.
Какво е радостта? – Предмети, поставени на място. Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
Какво е радостта?
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. Какво е скръбта? – Предмети, поставени не на място.
Какво е радостта?
– Предмети, поставени на място. Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
– Предмети, поставени на място.
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. Какво е скръбта? – Предмети, поставени не на място. Какво е радостта?
– Предмети, поставени на място.
Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
Скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. Какво е скръбта? – Предмети, поставени не на място. Какво е радостта? – Предмети, поставени на място.
Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да бъдете радостни.
към беседата >>
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина.
Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах.
към беседата >>
Има три раздела в света, т. е.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина.
Има три раздела в света, т. е.
по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате.
към беседата >>
по три начина ние разбираме нещата.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е.
по три начина ние разбираме нещата.
Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната.
към беседата >>
Първо, има неща, които ни интересуват.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата.
Първо, има неща, които ни интересуват.
Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят.
към беседата >>
Например, защо ви интересува храната?
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват.
Например, защо ви интересува храната?
– Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява.
към беседата >>
– Защото е потребна за вашия стомах.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната?
– Защото е потребна за вашия стомах.
Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система.
към беседата >>
Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате.
Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах.
Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате.
Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници.
към беседата >>
Добре, тогава на първо място изучавайте храната.
по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате.
Добре, тогава на първо място изучавайте храната.
Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала.
към беседата >>
Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят.
Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната.
Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят.
И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна.
към беседата >>
И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява.
Например, защо ви интересува храната? – Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят.
И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява.
Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни.
към беседата >>
Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система.
– Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява.
Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система.
Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради.
към беседата >>
Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници.
Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система.
Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници.
Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система.
към беседата >>
Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала.
Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници.
Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала.
На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
На първо място, защото храната е елементарна.
Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала.
На първо място, защото храната е елементарна.
После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
После, човек трябва да знае с каква храна да се храни.
И човек сега се учи да се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна.
После, човек трябва да знае с каква храна да се храни.
Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради.
Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни.
Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради.
Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система.
Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради.
Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система.
Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система.
Това е въпросът, който сега стои на дневен ред.
към беседата >>
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества.
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества.
Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.
към беседата >>
Те включват редица ценности, които се съдържат в храните.
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества.
Те включват редица ценности, които се съдържат в храните.
Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка.
към беседата >>
Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна.
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните.
Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна.
Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението?
към беседата >>
Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна.
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна.
Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна.
Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление.
към беседата >>
Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то?
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна.
Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то?
След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята.
към беседата >>
След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.
Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то?
След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.
Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката?
към беседата >>
Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка.
Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.
Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка.
Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея.
към беседата >>
Тогава къде е престъплението?
Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка.
Тогава къде е престъплението?
Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление.
Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението?
Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление.
Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята.
Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление.
Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята.
Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Къде е престъплението, къде е погрешката?
След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята.
Къде е престъплението, къде е погрешката?
Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея.
Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката?
Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея.
Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала – и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея.
Питам, сега в какво седи престъплението ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея?
към беседата >>
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай?
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай?
Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл?
към беседата >>
Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината.
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай?
Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината.
Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде.
към беседата >>
Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър.
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината.
Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър.
Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата.
към беседата >>
Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото.
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър.
Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото.
Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето.
към беседата >>
Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош.
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото.
Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош.
В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде.
към беседата >>
В какво седи сега ценността на една такава мисъл?
Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош.
В какво седи сега ценността на една такава мисъл?
Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление?
към беседата >>
Казвате, че трябва да се яде.
Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли – в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл?
Казвате, че трябва да се яде.
Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори.
към беседата >>
Да, законът е вътре в природата.
Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не е добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде.
Да, законът е вътре в природата.
Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли?
към беседата >>
Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето.
Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата.
Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето.
За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия.
към беседата >>
За да живее, човек трябва да яде.
Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето.
За да живее, човек трябва да яде.
Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето.
към беседата >>
Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление?
В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде.
Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление?
Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори.
Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление?
Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори.
Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
Дървото изгаря ли?
Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори.
Дървото изгаря ли?
В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия.
Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли?
В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия.
Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето.
За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия.
Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето.
Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да поддържа горенето.
Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят?
към беседата >>
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно.
Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта.
към беседата >>
Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно.
Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда.
Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш?
към беседата >>
Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта?
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда.
Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта?
Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си.
към беседата >>
Не, това е външната опаковка.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта?
Не, това е външната опаковка.
Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава.
към беседата >>
Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка.
Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества.
Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа.
към беседата >>
Сладкото е същественото в захарта.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества.
Сладкото е същественото в захарта.
Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете?
към беседата >>
Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш?
Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта.
Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш?
Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете.
към беседата >>
Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си.
Но белият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш?
Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си.
Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете.
към беседата >>
Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава.
Не, това е външната опаковка. Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си.
Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава.
Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е.
към беседата >>
Така вече ти имаш една представа.
Под думата ''захар'' разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава.
Така вече ти имаш една представа.
Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист.
към беседата >>
Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете?
Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа.
Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете?
Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
Не можете.
Но когато трябва да предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете?
Не можете.
И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете.
Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по себе си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете.
И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете.
Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е.
Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете.
Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е.
трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
трябва да повикате този специалист.
Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е.
трябва да повикате този специалист.
И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист.
И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат.
към беседата >>
И така, хората често правят погрешки.
И така, хората често правят погрешки.
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание?
към беседата >>
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай.
И така, хората често правят погрешки.
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай.
Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е.
към беседата >>
Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство?
И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай.
Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство?
Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание.
към беседата >>
Как ще докажеш, че си обиден?
И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство?
Как ще докажеш, че си обиден?
Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане.
към беседата >>
Откъде идва и с какво се показва обидата?
И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден?
Откъде идва и с какво се показва обидата?
Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество.
към беседата >>
Откъде започва същественото знание?
И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата?
Откъде започва същественото знание?
Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието?
към беседата >>
Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е.
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание?
Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е.
ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата.
към беседата >>
ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание.
Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е.
ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание.
Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения?
към беседата >>
Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане.
Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание.
Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане.
Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек?
към беседата >>
Зрението е вече второ качество.
Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане.
Зрението е вече второ качество.
Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави?
към беседата >>
Къде остава тогава обонянието?
Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество.
Къде остава тогава обонянието?
В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. Вие изучавали ли сте тия отношения? Колко отношения може да има човек? С възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? В количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение.
към беседата >>
3.
Новото / Новото в небето. Страданието
,
УС
, София, 23.5.1937г.,
Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания.
Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята.
Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
Това, което сега ви говорих, е достатъчно... Малко, но сладко.
Това, което сега ви говорих, е достатъчно... Малко, но сладко.
към беседата >>
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината.
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината.
Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му.
към беседата >>
Когато грешникът страда, има причина за това.
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината.
Когато грешникът страда, има причина за това.
Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия.
към беседата >>
Казано е, че който греши, трябва да страда.
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това.
Казано е, че който греши, трябва да страда.
Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се?
към беседата >>
Какво ще кажете, когато праведният страда?
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда.
Какво ще кажете, когато праведният страда?
Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние.
към беседата >>
Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда.
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда?
Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда.
Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето.
към беседата >>
Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му.
Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда.
Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му.
Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото.
към беседата >>
Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия.
Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му.
Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия.
Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се?
Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия.
Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се?
Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Ще кажеш, че му правиш благодеяние.
Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се?
Ще кажеш, че му правиш благодеяние.
Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето.
Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние.
Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето.
Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото.
Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето.
Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото.
Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото.
Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.
към беседата >>
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията.
Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше.
към беседата >>
Всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията.
Всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат.
към беседата >>
Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им.
Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием.
към беседата >>
Христос показа на хората пътя към добър живот.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им.
Христос показа на хората пътя към добър живот.
Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел!
към беседата >>
Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот.
Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях.
В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите.
към беседата >>
В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях.
В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше.
Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях.
към беседата >>
Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат.
Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше.
Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат.
Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни.
към беседата >>
Въпреки това, те Му дадоха друг прием.
Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат.
Въпреки това, те Му дадоха друг прием.
Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат.
към беседата >>
Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел!
Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием.
Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел!
Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа.
към беседата >>
Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите.
Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел!
Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите.
Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?
към беседата >>
Това беше изпит за тях.
В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите.
Това беше изпит за тях.
Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици? " – Не съм.
към беседата >>
Това е изпит и за сегашните християни.
Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях.
Това е изпит и за сегашните християни.
Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици? " – Не съм.
към беседата >>
Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат.
Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни.
Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат.
Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици? " – Не съм.
към беседата >>
Петър даже се отрече от Христа.
Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат.
Петър даже се отрече от Христа.
Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици? " – Не съм.
към беседата >>
Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?
Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа.
Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?
" – Не съм.
към беседата >>
" – Не съм.
Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?
" – Не съм.
към беседата >>
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните.
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните.
Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал.
към беседата >>
Как ще разберете това?
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните.
Как ще разберете това?
Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният?
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това?
Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният?
Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси.
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният?
Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси.
Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее.
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси.
Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее.
Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал.
Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее.
Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал.
Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал.
Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.
към беседата >>
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си.
Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх.
към беседата >>
Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си.
Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях.
Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх.
към беседата >>
Не се страхувайте и от смъртта.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях.
Не се страхувайте и от смъртта.
Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си.
към беседата >>
Защо се страхува човек от смъртта?
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта.
Защо се страхува човек от смъртта?
– Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия.
към беседата >>
– Защото не я разбира.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта?
– Защото не я разбира.
Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира.
Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх.
Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх.
Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх.
Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх.
Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си.
Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх.
Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си.
От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия.
Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си.
От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия.
Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
– Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия.
Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.
към беседата >>
Сега, не е въпрос за страданията и радостите.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите.
Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията.
към беседата >>
Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите.
Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне.
Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания?
Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне.
Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания?
Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания?
Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде.
И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде.
И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието.
Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието.
Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията.
Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията.
Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.
към беседата >>
Защо сме дошли на земята?
Защо сме дошли на земята?
– Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
– Това е първата задача, която трябва да решите.
Защо сме дошли на земята?
– Това е първата задача, която трябва да решите.
Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти.
Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите.
Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти.
Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога.
Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти.
Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога.
Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад.
Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога.
Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад.
Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад.
Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.
към беседата >>
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания.
Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания.
Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме.
Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме.
Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят.
И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят.
И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията.
За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
За тях сте дошли тук.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията.
За тях сте дошли тук.
Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук.
Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.
към беседата >>
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята!
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята!
– От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията.
към беседата >>
– От тебе зависи.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята!
– От тебе зависи.
Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия.
към беседата >>
Страданието не се налага насила.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи.
Страданието не се налага насила.
То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието.
към беседата >>
То е свободен избор.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила.
То е свободен избор.
Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни.
към беседата >>
Привилегия е за човека да страда.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор.
Привилегия е за човека да страда.
Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него.
към беседата >>
Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда.
Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията.
И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита.
към беседата >>
И за тях страданието е привилегия.
– От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията.
И за тях страданието е привилегия.
Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители.
към беседата >>
Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието.
Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия.
Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието.
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството.
към беседата >>
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни.
То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието.
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни.
Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси.
към беседата >>
Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него.
Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни.
Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него.
Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят?
към беседата >>
Всеки сам трябва да го опита.
Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него.
Всеки сам трябва да го опита.
И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там?
към беседата >>
И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители.
И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита.
И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители.
В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят.
към беседата >>
В Христовите страдания се крие спасението на човечеството.
Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители.
В Христовите страдания се крие спасението на човечеството.
Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат.
към беседата >>
Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси.
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството.
Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси.
Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл!
към беседата >>
Каква ценност ще занесеш в другия свят?
Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси.
Каква ценност ще занесеш в другия свят?
С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад!
към беседата >>
С какво ще се похвалиш там?
Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят?
С какво ще се похвалиш там?
Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят.
И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там?
Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят.
Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята.
към беседата >>
Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат.
В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят.
Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат.
Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания.
към беседата >>
Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл!
Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат.
Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл!
Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад!
Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл!
Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад!
Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва.
С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад!
Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва.
Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
Нека остане това на земята.
Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва.
Нека остане това на земята.
Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."
към беседата >>
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината.
Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно.
към втори вариант >>
Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината.
Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина.
Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете.
към втори вариант >>
Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина.
Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда.
Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда.
към втори вариант >>
Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда.
Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним.
Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност.
към втори вариант >>
Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним.
Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял.
Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори.
към втори вариант >>
Това отчасти е вярно.
(втори вариант)
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял.
Това отчасти е вярно.
Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас.
към втори вариант >>
Майката може да страда заради своето дете.
(втори вариант)
Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно.
Майката може да страда заради своето дете.
То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас?
към втори вариант >>
То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда.
(втори вариант)
Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете.
То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда.
Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност.
(втори вариант)
Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда.
Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност.
И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори.
(втори вариант)
Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност.
И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори.
Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас.
(втори вариант)
Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори.
Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас.
Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
Питам, какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас.
Питам, какво ще стане с вас?
Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
Ще намерите дъното на морето.
(втори вариант)
То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас?
Ще намерите дъното на морето.
към втори вариант >>
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни.
към втори вариант >>
И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда.
И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им.
И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете.
към втори вариант >>
И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им.
И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си.
Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
Проповядва на хората едно учение здраво.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си.
Проповядва на хората едно учение здраво.
Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
Нищо не искаше от тях.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво.
Нищо не искаше от тях.
Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях.
Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни.
Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете.
(втори вариант)
И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел - да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни.
Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете.
И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
(втори вариант)
И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете.
И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
към втори вариант >>
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това.
Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
към втори вариант >>
Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това.
Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха.
Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
към втори вариант >>
Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха.
Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат.
Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
към втори вариант >>
Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат.
Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа.
Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
към втори вариант >>
Казва: Не, не съм от учениците Му.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа.
Казва: Не, не съм от учениците Му.
Един го казва това.
към втори вариант >>
Един го казва това.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му.
Един го казва това.
към втори вариант >>
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните.
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните.
Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят.
към втори вариант >>
Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос.
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните.
Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос.
Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат.
към втори вариант >>
Някои разбират въпроса много повърхностно.
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос.
Някои разбират въпроса много повърхностно.
Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот.
към втори вариант >>
Че грешникът за греховете си трябва да страда.
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно.
Че грешникът за греховете си трябва да страда.
Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда!
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда.
Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда!
И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят.
(втори вариант)
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда!
И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят.
Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат.
(втори вариант)
Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят.
Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат.
Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
Той ще ги умори, няма да им даде живот.
(втори вариант)
Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат.
Той ще ги умори, няма да им даде живот.
Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
(втори вариант)
Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот.
Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
към втори вариант >>
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните?
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните?
Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира.
към втори вариант >>
Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат.
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните?
Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат.
Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх.
към втори вариант >>
Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат.
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат.
Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат.
И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх.
към втори вариант >>
И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго.
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат.
И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго.
Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество.
към втори вариант >>
Защо човек го е страх от Смъртта?
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго.
Защо човек го е страх от Смъртта?
Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството.
към втори вариант >>
Защото не я разбира.
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта?
Защото не я разбира.
Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия.
към втори вариант >>
Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх.
(втори вариант)
Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира.
Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх.
Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх.
(втори вариант)
Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх.
Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх.
Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество.
(втори вариант)
И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх.
Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество.
Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството.
(втори вариант)
Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество.
Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството.
Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия.
(втори вариант)
Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството.
Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия.
Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
(втори вариант)
Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия.
Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
към втори вариант >>
Сега въпросът не е за страдания и радости.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости.
Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава.
към втори вариант >>
Въпросът е да може човек да се подига в света.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости.
Въпросът е да може човек да се подига в света.
Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава.
към втори вариант >>
Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания?
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света.
Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания?
Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим.
към втори вариант >>
Без страдания не може, ако не се ражда.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания?
Без страдания не може, ако не се ражда.
Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята.
към втори вариант >>
Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда.
Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде.
Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата.
към втори вариант >>
Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде.
Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава.
Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите.
към втори вариант >>
Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава.
(втори вариант)
Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава.
Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава.
Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите.
към втори вариант >>
Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим.
(втори вариант)
Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава.
Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим.
Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи.
към втори вариант >>
Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята.
(втори вариант)
Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим.
Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята.
Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога.
към втори вариант >>
Но има друго разрешение на задачата.
(втори вариант)
Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята.
Но има друго разрешение на задачата.
Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия.
към втори вариант >>
Дадена е задача, която трябва да разрешите.
(втори вариант)
Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата.
Дадена е задача, която трябва да разрешите.
Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад.
към втори вариант >>
Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите.
(втори вариант)
Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите.
Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите.
Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите.
към втори вариант >>
Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи.
(втори вариант)
Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите.
Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи.
Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка.
към втори вариант >>
Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога.
(втори вариант)
Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи.
Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога.
Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото.
към втори вариант >>
Да извършите волята Божия.
(втори вариант)
Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога.
Да извършите волята Божия.
Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания.
към втори вариант >>
Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад.
(втори вариант)
Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия.
Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад.
Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете.
към втори вариант >>
Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите.
(втори вариант)
Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад.
Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите.
Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете.
към втори вариант >>
Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка.
(втори вариант)
Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите.
Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка.
Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията.
към втори вариант >>
Ако е за изкуство, ще бъде същото.
(втори вариант)
Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка.
Ако е за изкуство, ще бъде същото.
Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте.
към втори вариант >>
Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания.
(втори вариант)
Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото.
Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания.
Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли.
към втори вариант >>
Вие него не го знаете.
(втори вариант)
Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания.
Вие него не го знаете.
Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо.
към втори вариант >>
Там то е единственото малко нещо, което ще внесете.
(втори вариант)
Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете.
Там то е единственото малко нещо, което ще внесете.
То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам.
към втори вариант >>
То са страданията.
(втори вариант)
Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете.
То са страданията.
Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи.
към втори вариант >>
Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте.
(втори вариант)
Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията.
Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте.
Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага.
към втори вариант >>
Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли.
(втори вариант)
Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте.
Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли.
Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор.
към втори вариант >>
Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо.
(втори вариант)
Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли.
Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо.
Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души.
към втори вариант >>
Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам.
(втори вариант)
Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо.
Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам.
От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
От вас зависи.
(втори вариант)
То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам.
От вас зависи.
На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
На никой страданието на сила не се налага.
(втори вариант)
Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи.
На никой страданието на сила не се налага.
То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
То е един свободен избор.
(втори вариант)
Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага.
То е един свободен избор.
И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
И то е една привилегия на напредналите души.
(втори вариант)
Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор.
И то е една привилегия на напредналите души.
Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
(втори вариант)
Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души.
Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
към втори вариант >>
Аз говоря за вътрешния смисъл.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл.
Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания.
към втори вариант >>
Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл.
Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни.
Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството.
към втори вариант >>
Философски не може да се обясни.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни.
Философски не може да се обясни.
Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят.
към втори вариант >>
Човек страданието трябва да го опита.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни.
Човек страданието трябва да го опита.
И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят.
към втори вариант >>
И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита.
И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види.
И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят?
към втори вариант >>
И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания.
(втори вариант)
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види.
И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания.
И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там?
към втори вариант >>
И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството.
(втори вариант)
Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания.
И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството.
И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката.
към втори вариант >>
И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят.
(втори вариант)
Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството.
И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят.
Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори.
към втори вариант >>
Ти какво ще занесеш в другия свят.
(втори вариант)
Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят.
Ти какво ще занесеш в другия свят.
Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там.
към втори вариант >>
Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят?
(втори вариант)
И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят.
Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят?
С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш.
към втори вариант >>
С какво ще се явиш там?
(втори вариант)
И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят?
С какво ще се явиш там?
Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята.
към втори вариант >>
Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката.
(втори вариант)
И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там?
Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката.
По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш.
към втори вариант >>
По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори.
(втори вариант)
И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката.
По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори.
Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз.
към втори вариант >>
Ти си добре дошел там.
(втори вариант)
Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори.
Ти си добре дошел там.
Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Има с какво да живееш.
(втори вариант)
Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там.
Има с какво да живееш.
Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята.
(втори вариант)
С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш.
Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята.
Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш.
(втори вариант)
Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята.
Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш.
Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз.
(втори вариант)
По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш.
Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз.
Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Аз ще се похваля със страданията.
(втори вариант)
Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз.
Аз ще се похваля със страданията.
към втори вариант >>
Та казвам сега, туй ви е достатъчно сега.
(втори вариант)
Та казвам сега, туй ви е достатъчно сега.
Малко, но сладко.
към втори вариант >>
Малко, но сладко.
(втори вариант)
Та казвам сега, туй ви е достатъчно сега.
Малко, но сладко.
към втори вариант >>
4.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
– Виновати са дърветата.
– Бащата и майката. Кой е виноват, че учениците не учат? – Учителите. В какво седи вината на учениците? Че не се учат.
– Виновати са дърветата.
За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар.
към беседата >>
Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“.
Въздухът произлиза от същества от един по-висок живот. И този живот трябва да подкрепи моето съществувание. Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат.
Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“.
Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява.
към беседата >>
За децата, които не учат, виновати са дърветата.
Кой е виноват, че учениците не учат? – Учителите. В какво седи вината на учениците? Че не се учат. – Виновати са дърветата.
За децата, които не учат, виновати са дърветата.
Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не.
към беседата >>
Ти на земята може да посадиш всичко.
И този живот трябва да подкрепи моето съществувание. Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“.
Ти на земята може да посадиш всичко.
Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш.
към беседата >>
Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава.
– Учителите. В какво седи вината на учениците? Че не се учат. – Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата.
Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава.
Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше.
към беседата >>
Ако имаш тази земя, може да работиш.
Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко.
Ако имаш тази земя, може да работиш.
Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има.
към беседата >>
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията?
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията?
Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете.
към беседата >>
Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава.
В какво седи вината на учениците? Че не се учат. – Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава.
Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава.
Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш.
към беседата >>
Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш.
Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш.
Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш.
Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“.
към беседата >>
Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете.
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията?
Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете.
Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото?
към беседата >>
Туй, което те съблазнява, е по-нисше.
Че не се учат. – Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава.
Туй, което те съблазнява, е по-нисше.
На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има.
към беседата >>
Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота.
Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш.
Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота.
Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос?
към беседата >>
Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече.
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете.
Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече.
Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам.
към беседата >>
На нисшето, ти си господар.
– Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше.
На нисшето, ти си господар.
Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето.
към беседата >>
Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява.
Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота.
Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява.
След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“.
към беседата >>
Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света.
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече.
Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света.
Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини.
към беседата >>
Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не.
За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар.
Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не.
Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш.
към беседата >>
След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш.
Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява.
След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш.
После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи.
към беседата >>
Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете.
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света.
Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете.
Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам.
към беседата >>
Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше.
Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не.
Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше.
А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви.
към беседата >>
После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има.
Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш.
После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има.
Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи.
към беседата >>
Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете.
Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете.
Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете.
У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини.
към беседата >>
А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш.
Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше.
А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш.
Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора.
към беседата >>
Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“.
Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има.
Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“.
Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава.
към беседата >>
У вас често се задава идеята, какво нещо е злото?
Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете.
У вас често се задава идеята, какво нещо е злото?
– Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение.
към беседата >>
Никакво разсъждение няма да има.
Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш.
Никакво разсъждение няма да има.
Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога.
към беседата >>
Че какво ще ви научи Христос?
Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“.
Че какво ще ви научи Христос?
– Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше.
към беседата >>
– Аз няма да ви изяснявам.
Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото?
– Аз няма да ви изяснявам.
Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример.
към беседата >>
Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето.
На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има.
Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето.
Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога.
към беседата >>
– Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“.
Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос?
– Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“.
Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше.
към беседата >>
Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини.
Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам.
Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини.
Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше.
към беседата >>
Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш.
Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето.
Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш.
Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога.
към беседата >>
Всинца от вас имате къщи.
След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“.
Всинца от вас имате къщи.
Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха.
към беседата >>
Представете си един цигулар вземам.
Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини.
Представете си един цигулар вземам.
Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати.
към беседата >>
Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви.
Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш.
Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви.
Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога.
към беседата >>
Той нямаше глава къде да сложи.
После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи.
Той нямаше глава къде да сложи.
А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат.
към беседата >>
Един цигулар може да създаде най-големите злини.
Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам.
Един цигулар може да създаде най-големите злини.
Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Тук идват какви ли не хора.
А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви.
Тук идват какви ли не хора.
Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени.
към беседата >>
А вие имате къде да сложите глава.
Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи.
А вие имате къде да сложите глава.
Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Аз си нося цигулката като предметно учение.
У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини.
Аз си нося цигулката като предметно учение.
Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се.
към беседата >>
Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога.
Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора.
Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога.
Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили.
към беседата >>
Вие имате повече, отколкото Той имаше.
Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава.
Вие имате повече, отколкото Той имаше.
Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Аз имам само един пример.
– Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение.
Аз имам само един пример.
Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване.
към беседата >>
Ни най-малко не е от Бога.
Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога.
Ни най-малко не е от Бога.
Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса.
към беседата >>
Той нямаше.
– Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше.
Той нямаше.
Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше.
Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример.
Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше.
Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи.
към беседата >>
Ако така разговаряме, всички неща са от Бога.
Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога.
Ако така разговаряме, всички неща са от Бога.
Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата.
към беседата >>
Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха.
Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше.
Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха.
Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Всяка струна може да се скъса и да те осакати.
Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше.
Всяка струна може да се скъса и да те осакати.
Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението.
към беседата >>
Добре, но тази идея не е излязла от Бога.
Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога.
Добре, но тази идея не е излязла от Бога.
Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено.
към беседата >>
Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат.
Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха.
Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат.
(Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва.
Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати.
Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва.
Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя.
към беседата >>
Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени.
Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога.
Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени.
Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете.
към беседата >>
(Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат.
(Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.
към беседата >>
Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се.
Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва.
Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се.
В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии.
към беседата >>
Така хубаво ги направили.
Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени.
Така хубаво ги направили.
Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит.
към беседата >>
Какво представя българската песен?
Какво представя българската песен?
– Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала).
към беседата >>
В атмосферата става отпущане и свиване.
Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се.
В атмосферата става отпущане и свиване.
Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки.
към беседата >>
Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса.
Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили.
Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса.
Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити.
към беседата >>
– Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден.
Какво представя българската песен?
– Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден.
Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура.
към беседата >>
Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи.
Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване.
Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи.
Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате.
към беседата >>
Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата.
Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса.
Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата.
На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала.
към беседата >>
Някои считат той е път.
Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден.
Някои считат той е път.
При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала.
към беседата >>
Сега приложението.
Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи.
Сега приложението.
Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения.
към беседата >>
На вас ви трябва нещо съществено.
Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата.
На вас ви трябва нещо съществено.
Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала.
към беседата >>
При всяка една песен, българите са минали.
Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път.
При всяка една песен, българите са минали.
Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме.
към беседата >>
Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя.
Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението.
Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя.
Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи.
към беседата >>
Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете.
Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено.
Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете.
Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало.
към беседата >>
Всички не са композирали.
Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали.
Всички не са композирали.
А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал.
към беседата >>
Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии.
Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя.
Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии.
И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения.
към беседата >>
Онова, което аз зная, аз правя с него опит.
Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете.
Онова, което аз зная, аз правя с него опит.
В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало.
към беседата >>
А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала).
Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали.
А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала).
Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката.
към беседата >>
И всичките ви постижения се дължат на тия нишки.
В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии.
И всичките ви постижения се дължат на тия нишки.
Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането.
към беседата >>
В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити.
Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит.
В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити.
Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил.
към беседата >>
Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура.
– Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала).
Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура.
Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво.
към беседата >>
Ако ги имате, постижения може да имате.
Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки.
Ако ги имате, постижения може да имате.
Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости.
към беседата >>
Свирил съм при бурно време и бурята е преставала.
Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити.
Свирил съм при бурно време и бурята е преставала.
Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил.
към беседата >>
Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала.
Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура.
Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала.
Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите.
към беседата >>
Ако ги нямате, нямате постижения.
Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате.
Ако ги нямате, нямате постижения.
По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия.
към беседата >>
Свирил съм при тихо време и бурята е идвала.
На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала.
Свирил съм при тихо време и бурята е идвала.
Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене.
към беседата >>
Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме.
При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала.
Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме.
Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани.
към беседата >>
По такива нишки се предават светлинните лъчи.
Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения.
По такива нишки се предават светлинните лъчи.
По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията?
към беседата >>
Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало.
Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала.
Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало.
Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката.
към беседата >>
Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал.
Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме.
Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал.
Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български?
към беседата >>
По такива нишки се предават звуковите трептения.
Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи.
По такива нишки се предават звуковите трептения.
Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй.
към беседата >>
Свирил съм при сухо време и влажно е ставало.
Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало.
Свирил съм при сухо време и влажно е ставало.
Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам.
към беседата >>
Такава форма взема музиката.
А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал.
Такава форма взема музиката.
Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни.
към беседата >>
Вкусът се предава, обонянието, пипането.
И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения.
Вкусът се предава, обонянието, пипането.
На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване.
към беседата >>
Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил.
В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало.
Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил.
Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя.
към беседата >>
Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво.
Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката.
Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво.
Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс.
към беседата >>
На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости.
Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането.
На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости.
Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй.
към беседата >>
Свирил съм на цветята, опити съм правил.
Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил.
Свирил съм на цветята, опити съм правил.
Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи.
към беседата >>
Казвам сега: Вземете българите.
Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво.
Казвам сега: Вземете българите.
Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя.
към беседата >>
Вие искате някаква философия.
Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости.
Вие искате някаква философия.
В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има.
към беседата >>
Сега тази музика остава за мене.
Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил.
Сега тази музика остава за мене.
Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил?
към беседата >>
Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани.
Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите.
Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани.
Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие.
към беседата >>
В какво седи философията?
По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия.
В какво седи философията?
– Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ.
към беседата >>
Философията на музиката.
Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене.
Философията на музиката.
Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са.
към беседата >>
Колко песни вие знаете на български?
Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани.
Колко песни вие знаете на български?
– Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва.
към беседата >>
– Философията седи в туй.
По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията?
– Философията седи в туй.
Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте.
към беседата >>
Има неща, не може да ви ги казвам.
Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката.
Има неща, не може да ви ги казвам.
Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син.
към беседата >>
– Има 4–5 хиляди песни.
Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български?
– Има 4–5 хиляди песни.
Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова.
към беседата >>
Това е философствуване.
Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй.
Това е философствуване.
Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина.
към беседата >>
Два пъти не ги правя.
Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам.
Два пъти не ги правя.
Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил.
към беседата >>
Има един нюанс.
Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни.
Има един нюанс.
Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите.
към беседата >>
Всичкото философствуване в света седи в туй.
На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване.
Всичкото философствуване в света седи в туй.
Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия.
към беседата >>
Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи.
Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя.
Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи.
Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си.
към беседата >>
Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя.
Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс.
Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя.
Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали.
към беседата >>
Само един философ има.
Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй.
Само един философ има.
Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина.
към беседата >>
Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил?
Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи.
Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил?
– И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
към беседата >>
Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие.
Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя.
Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие.
Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история.
към беседата >>
Онзи, Който създал света, той е философ.
В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има.
Онзи, Който създал света, той е философ.
Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо.
към беседата >>
– И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са.
Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил?
– И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са.
Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият.
към беседата >>
Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва.
Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие.
Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва.
Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били.
към беседата >>
Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте.
– Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ.
Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте.
Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика.
към беседата >>
Свирил съм песента на блудния син.
Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са.
Свирил съм песента на блудния син.
Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха.
към беседата >>
Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова.
– Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва.
Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова.
Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката.
към беседата >>
Във философията, всяко нещо си има причина.
Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте.
Във философията, всяко нещо си има причина.
Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика.
към беседата >>
Една песен съм свирил.
Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син.
Една песен съм свирил.
Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са.
към беседата >>
Няма какво да се сърдим на българите.
Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова.
Няма какво да се сърдим на българите.
Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни.
към беседата >>
Ще кажете, ама то е философия.
Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина.
Ще кажете, ама то е философия.
Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица.
към беседата >>
Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си.
Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил.
Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си.
Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават.
към беседата >>
Песните представят пътя, през който са минали.
Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите.
Песните представят пътя, през който са минали.
Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката.
към беседата >>
Щом като кажете, че всяко нещо има причина.
Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия.
Щом като кажете, че всяко нещо има причина.
Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически.
към беседата >>
Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си.
Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?
към беседата >>
Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история.
Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали.
Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история.
Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си.
към беседата >>
Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо.
Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина.
Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо.
Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство.
към беседата >>
Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият.
– И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият.
Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад.
към беседата >>
Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били.
Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история.
Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били.
Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си.
към беседата >>
Запример, някой може да говори за музика.
Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо.
Запример, някой може да говори за музика.
Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон.
към беседата >>
Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха.
Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият.
Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха.
Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали.
към беседата >>
Всичко е вложено в музиката.
Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били.
Всичко е вложено в музиката.
Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей.
към беседата >>
Но той трябва да разбира от музика.
Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика.
Но той трябва да разбира от музика.
Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии.
към беседата >>
Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са.
Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха.
Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са.
Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема.
към беседата >>
Музиката има свои тайни.
Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката.
Музиката има свои тайни.
Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей!
към беседата >>
Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица.
Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика.
Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица.
Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни.
към беседата >>
Няма да се смущават.
Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са.
Няма да се смущават.
Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа.
към беседата >>
Сега искам да ви заинтересувам в музиката.
Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни.
Сега искам да ви заинтересувам в музиката.
Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар?
към беседата >>
Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически.
Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица.
Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически.
Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете.
към беседата >>
Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?
Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават.
Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?
“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“.
към беседата >>
Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си.
Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката.
Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си.
Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен.
към беседата >>
Тук под носа има малко пространство.
Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически.
Тук под носа има малко пространство.
Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването.
към беседата >>
“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад.
Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?
“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад.
Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си.
Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си.
Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си.
Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар?
към беседата >>
Трябва да имате един закон.
Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство.
Трябва да имате един закон.
Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава?
към беседата >>
Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали.
Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад.
Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали.
Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна.
към беседата >>
Наскърбен си, седни, че пей.
Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си.
Наскърбен си, седни, че пей.
Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди?
към беседата >>
Те са успоредни линии.
Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон.
Те са успоредни линии.
Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние.
към беседата >>
Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема.
Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали.
Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема.
Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата.
към беседата >>
Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей!
Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей.
Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей!
Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди.
към беседата >>
Нещата не са произволни.
Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии.
Нещата не са произволни.
Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим.
към беседата >>
Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа.
Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема.
Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа.
Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са.
към беседата >>
Как ще пееш на разгневения господар?
Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей!
Как ще пееш на разгневения господар?
Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди.
към беседата >>
Отпосле да влезе онази свобода да си дадете.
Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни.
Отпосле да влезе онази свобода да си дадете.
Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство.
към беседата >>
Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“.
Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? “ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа.
Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“.
Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност.
към беседата >>
Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен.
Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар?
Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен.
Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква.
към беседата >>
Най-първо е свободно рисуването.
Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете.
Най-първо е свободно рисуването.
Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена.
към беседата >>
Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем.
“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“.
Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем.
Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде?
към беседата >>
Как ще пееш на недоволния господар?
Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен.
Как ще пееш на недоволния господар?
Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар.
към беседата >>
Какво означава?
Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването.
Какво означава?
То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът.
към беседата >>
Това е хубавата страна.
Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем.
Това е хубавата страна.
Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва.
към беседата >>
Как ще пееш на този, който ти се сърди?
Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар?
Как ще пееш на този, който ти се сърди?
Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение.
към беседата >>
То означава едно състояние.
Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава?
То означава едно състояние.
Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът.
към беседата >>
Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата.
Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна.
Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата.
Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите.
към беседата >>
Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди.
Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди?
Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди.
Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа?
към беседата >>
Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим.
Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние.
Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим.
Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна.
към беседата >>
Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са.
Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата.
Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са.
Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни.
към беседата >>
Винаги голямото се сърди.
Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди.
Винаги голямото се сърди.
Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш?
към беседата >>
Има някое състояние в устата на недоволство.
Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим.
Има някое състояние в устата на недоволство.
От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно.
към беседата >>
Иде ни на нас една неприятност.
Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са.
Иде ни на нас една неприятност.
Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“.
към беседата >>
Малкото се подлизурква.
Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди.
Малкото се подлизурква.
Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква.
към беседата >>
От туй недоволство, една част на устата е изкривена.
Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство.
От туй недоволство, една част на устата е изкривена.
Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата.
към беседата >>
Защо ни иде?
Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност.
Защо ни иде?
Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха.
към беседата >>
Той като се сърди, той е господар.
Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква.
Той като се сърди, той е господар.
Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква?
към беседата >>
Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът.
Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена.
Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът.
Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят.
към беседата >>
Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва.
Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде?
Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва.
С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път!
към беседата >>
Ще дойде с благоговение.
Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар.
Ще дойде с благоговение.
Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш?
към беседата >>
Като го рисува, изкривил се носът.
То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът.
Като го рисува, изкривил се носът.
На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си.
към беседата >>
С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите.
Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва.
С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите.
Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“.
към беседата >>
Как ще пееш на Господа?
Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение.
Как ще пееш на Господа?
– Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее.
към беседата >>
На едната, или на другата страна.
Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът.
На едната, или на другата страна.
Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина.
към беседата >>
Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни.
Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите.
Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни.
Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.
към беседата >>
– Сърдиш се, как ще му пееш?
Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа?
– Сърдиш се, как ще му пееш?
– Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете?
към беседата >>
Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно.
Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна.
Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно.
Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка.
към беседата >>
Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“.
Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни.
Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“.
Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане.
към беседата >>
– Ще пееш и на туй, което се подлизурква.
Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш?
– Ще пееш и на туй, което се подлизурква.
Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Изкривил се носът, изкривила се устата.
От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно.
Изкривил се носът, изкривила се устата.
Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства.
към беседата >>
Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха.
Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“.
Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха.
Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях.
към беседата >>
Как ще пееш на един, който се подлизурква?
Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква.
Как ще пееш на един, който се подлизурква?
– Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят.
Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата.
Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят.
Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има.
към беседата >>
Ха, казват, на добър път!
Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха.
Ха, казват, на добър път!
Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд.
към беседата >>
– Каква песен ще му пееш?
Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква?
– Каква песен ще му пееш?
– Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Страх ги е сами от себе си.
Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят.
Страх ги е сами от себе си.
Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват.
към беседата >>
Слушам казват: „Не е религиозен той“.
С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път!
Слушам казват: „Не е религиозен той“.
Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха.
към беседата >>
– Трудно се пее.
Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш?
– Трудно се пее.
Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Някои не искат много светлина.
На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си.
Някои не искат много светлина.
Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре.
към беседата >>
Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.
Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“.
Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд.
към беседата >>
Страхливи сте, на себе си как ще пеете?
– Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее.
Страхливи сте, на себе си как ще пеете?
Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка.
Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина.
Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка.
Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе.
към беседата >>
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане.
Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане.
Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално.
към беседата >>
Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
– Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете?
Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?
към беседата >>
Има някой, не иска много чувства.
Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка.
Има някой, не иска много чувства.
Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже.
към беседата >>
Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях.
Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане.
Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях.
Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат.
към беседата >>
В ума ви да остане идеята.
В ума ви да остане идеята.
Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят.
към беседата >>
Разни предразположения има.
Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства.
Разни предразположения има.
Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът.
към беседата >>
Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд.
Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях.
Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд.
Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение).
към беседата >>
Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни.
В ума ви да остане идеята.
Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни.
Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни.
към беседата >>
Така хората се осакатяват.
Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има.
Така хората се осакатяват.
Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре.
към беседата >>
Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха.
Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд.
Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха.
Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“.
към беседата >>
Не искайте нещата да ви станат ясни.
В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни.
Не искайте нещата да ви станат ясни.
Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща.
към беседата >>
Представете си, че вие седите на един камък отгоре.
Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват.
Представете си, че вие седите на един камък отгоре.
Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже.
към беседата >>
Те пяха песни, които носят дъжд.
Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха.
Те пяха песни, които носят дъжд.
В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря.
към беседата >>
Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава.
В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни.
Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава.
Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички.
към беседата >>
Но представете си, този камък е вътре в тебе.
Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре.
Но представете си, този камък е вътре в тебе.
Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това?
към беседата >>
В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално.
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд.
В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално.
И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха.
към беседата >>
Онова, което иде лесно, лесно си заминава.
В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава.
Онова, което иде лесно, лесно си заминава.
Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии.
към беседата >>
Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже.
Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе.
Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже.
Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва.
към беседата >>
И женско и мъжко, „хе“ извикат.
Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално.
И женско и мъжко, „хе“ извикат.
За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Лесните работи ще ви оставят.
В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава.
Лесните работи ще ви оставят.
Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи.
към беседата >>
Така е въпросът.
Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже.
Така е въпросът.
Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло.
към беседата >>
За мене всичко това беше (развлечение).
Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат.
За мене всичко това беше (развлечение).
Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни.
Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят.
Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни.
Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано.
към беседата >>
Защото на този камък, някои седяха отгоре.
Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът.
Защото на този камък, някои седяха отгоре.
Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта.
към беседата >>
Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“.
Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение).
Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“.
Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща.
Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни.
Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща.
Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз.
към беседата >>
Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже.
Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре.
Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже.
Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа.
към беседата >>
Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря.
Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“.
Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря.
Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Лесните работи са общо достояние за всички.
Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща.
Лесните работи са общо достояние за всички.
Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози.
към беседата >>
Как ще го обясните това?
Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже.
Как ще го обясните това?
– Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш.
към беседата >>
Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха.
В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря.
Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха.
Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии.
Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички.
Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии.
Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз.
към беседата >>
– Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва.
Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това?
– Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва.
Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си.
към беседата >>
Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха.
Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
към беседата >>
Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи.
Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии.
Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи.
Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето.
към беседата >>
Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло.
Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва.
Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло.
Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе.
към беседата >>
Сега да се върнем.
Сега да се върнем.
Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота.
към беседата >>
Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано.
Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи.
Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано.
Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“.
към беседата >>
Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта.
Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло.
Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта.
Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе.
към беседата >>
Това са посторонни работи.
Сега да се върнем.
Това са посторонни работи.
Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава.
към беседата >>
Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз.
Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано.
Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз.
Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете?
към беседата >>
Аз ви казвам: То е ваша работа.
Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта.
Аз ви казвам: То е ваша работа.
Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш.
към беседата >>
Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии.
Сега да се върнем. Това са посторонни работи.
Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии.
Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Някои хора нямат пиано и са виртуози.
Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз.
Някои хора нямат пиано и са виртуози.
Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си?
към беседата >>
Че какво като ме обичаш.
Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа.
Че какво като ме обичаш.
Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо.
към беседата >>
Известна енергия се е набрала както в някое планинско място.
Сега да се върнем. Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии.
Известна енергия се е набрала както в някое планинско място.
Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз.
Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози.
Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз.
Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате?
към беседата >>
Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си.
– Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш.
Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си.
То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме.
към беседата >>
Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става.
Сега да се върнем. Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място.
Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става.
В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето.
Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз.
Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето.
Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш.
към беседата >>
То е привилегия за тебе.
Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си.
То е привилегия за тебе.
Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“.
към беседата >>
В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота.
Сега да се върнем. Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става.
В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота.
Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“.
Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето.
Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“.
Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице.
към беседата >>
Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе.
Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе.
Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе.
Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща?
към беседата >>
Същественото е вече, което остава.
Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота.
Същественото е вече, което остава.
Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете?
Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“.
Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете?
Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен?
към беседата >>
Ти се учиш.
Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе.
Ти се учиш.
Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща?
към беседата >>
Започват нещата да се градят сами по себе си.
Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава.
Започват нещата да се градят сами по себе си.
към беседата >>
Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си?
Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете?
Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си?
Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш?
към беседата >>
Трябва да ми платиш нещо.
Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш.
Трябва да ми платиш нещо.
Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати.
към беседата >>
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот?
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот?
– Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося.
към беседата >>
Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате?
Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си?
Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате?
– Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя?
към беседата >>
Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме.
Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо.
Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме.
След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш.
към беседата >>
– Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах.
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот?
– Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах.
Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място.
към беседата >>
– Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш.
Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате?
– Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш.
„Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“.
към беседата >>
След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“.
То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме.
След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“.
Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа.
към беседата >>
Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата?
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах.
Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата?
“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги.
към беседата >>
„Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице.
Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш.
„Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице.
Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени.
към беседата >>
Че, кой на кого трябва да плаща?
Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“.
Че, кой на кого трябва да плаща?
– Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа.
към беседата >>
“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“.
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата?
“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“.
Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме.
към беседата >>
Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен?
Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице.
Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен?
Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази.
към беседата >>
– Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща?
Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща?
– Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща?
– Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!
към беседата >>
Казвам: Както намираш за добре, тъй направи.
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“.
Казвам: Както намираш за добре, тъй направи.
Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха.
към беседата >>
Кое в света можеш да бъдеш?
Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен?
Кое в света можеш да бъдеш?
“ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно.
към беседата >>
– Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати.
Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща?
– Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати.
Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш.
към беседата >>
Той ги пося.
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи.
Той ги пося.
Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха.
към беседата >>
“ Казваш: „Това ли трябваше да направя?
Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш?
“ Казваш: „Това ли трябваше да направя?
“ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?
към беседата >>
Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш.
Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати.
Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш.
Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка.
към беседата >>
Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място.
– Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося.
Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място.
Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу.
към беседата >>
“ Кажи: „Много добре го направих“.
– Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя?
“ Кажи: „Много добре го направих“.
Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“.
към беседата >>
Че този човек не е невежа.
След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш.
Че този човек не е невежа.
Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири.
към беседата >>
Казвам: Посей ги.
Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата? “ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място.
Казвам: Посей ги.
Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя.
към беседата >>
Господар си, няма кой да те оцени.
„Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“.
Господар си, няма кой да те оцени.
Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи.
към беседата >>
Той седи и се представя като невежа.
Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа.
Той седи и се представя като невежа.
Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи.
към беседата >>
Той постави прасковите, които имаме.
“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги.
Той постави прасковите, които имаме.
Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план.
към беседата >>
Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази.
Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени.
Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази.
Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная.
към беседата >>
Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!
– Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа.
Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!
“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът.
към беседата >>
Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха.
Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме.
Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха.
Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха.
към беседата >>
Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно.
Кое в света можеш да бъдеш? “ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази.
Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно.
Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!
към беседата >>
“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш.
– Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!
“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш.
Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири.
към беседата >>
Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха.
Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха.
Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха.
След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците.
към беседата >>
Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?
“ Казваш: „Това ли трябваше да направя? “ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно.
Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?
“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек.
към беседата >>
Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка.
Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш.
Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка.
Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето.
към беседата >>
След туй той сади лозето долу.
Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха.
След туй той сади лозето долу.
Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци.
към беседата >>
“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“.
“ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?
“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“.
– „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво!
към беседата >>
Учиш го да свири, пък няма на какво да свири.
Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка.
Учиш го да свири, пък няма на какво да свири.
Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето.
към беседата >>
Между онова, което хората правят, аз гледам да видя.
Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу.
Между онова, което хората правят, аз гледам да видя.
Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите.
към беседата >>
– „Ха, тъй кажи.
Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“.
– „Ха, тъй кажи.
Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво.
към беседата >>
Този човек хич не го учи.
Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири.
Този човек хич не го учи.
Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал.
към беседата >>
Салонът други го правеха, не им дадох план.
Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя.
Салонът други го правеха, не им дадох план.
Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“.
към беседата >>
Кажи да зная.
Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи.
Кажи да зная.
Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“.
към беседата >>
Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът.
Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш! “ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи.
Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът.
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити.
към беседата >>
Тъй както намериха за добре, тъй го направиха.
Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план.
Тъй както намериха за добре, тъй го направиха.
Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи.
към беседата >>
Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!
Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная.
Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!
“ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля.
към беседата >>
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири.
“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът.
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири.
По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката.
към беседата >>
Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците.
Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха.
Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците.
Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим.
към беседата >>
“ Вярва този човек.
Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил? “ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!
“ Вярва този човек.
– „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти.
към беседата >>
По-добре е да му разправяте за пеенето.
Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири.
По-добре е да му разправяте за пеенето.
Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“.
към беседата >>
Те бяха направили салонът и турили малки прозорци.
След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците.
Те бяха направили салонът и турили малки прозорци.
Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите.
към беседата >>
– „Ама вие не пеете хубаво!
“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек.
– „Ама вие не пеете хубаво!
“ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега.
към беседата >>
Сега аз ви разправям за пеенето.
Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето.
Сега аз ви разправям за пеенето.
Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо?
към беседата >>
Казвам: Не, големи прозорци ще турите.
Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци.
Казвам: Не, големи прозорци ще турите.
Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново.
към беседата >>
“ Пее човекът хубаво.
– „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво!
“ Пее човекът хубаво.
– „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има.
към беседата >>
Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал.
Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето.
Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал.
Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее.
към беседата >>
Те казаха: „Няма да издържат“.
Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите.
Те казаха: „Няма да издържат“.
Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо.
към беседата >>
– „Той си мисли, че пее“.
Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво.
– „Той си мисли, че пее“.
Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас.
към беседата >>
Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити.
Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал.
Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити.
Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее.
към беседата >>
Казвам: Ще усилите, но ще издържи.
Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“.
Казвам: Ще усилите, но ще издържи.
В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре.
към беседата >>
Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля.
Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате! “ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“.
Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля.
Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили.
към беседата >>
Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката.
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити.
Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката.
Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?
към беседата >>
В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим.
Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи.
В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим.
Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото?
към беседата >>
Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти.
“ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля.
Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти.
И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви.
към беседата >>
Казва: „Я пей“.
По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката.
Казва: „Я пей“.
Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората.
към беседата >>
Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите.
Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим.
Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите.
Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива.
към беседата >>
И вие трябва да черпите сега.
– „Ама вие не пеете хубаво! “ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти.
И вие трябва да черпите сега.
И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти.
към беседата >>
Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо?
Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“.
Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо?
– Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат.
към беседата >>
Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново.
Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите.
Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново.
И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква.
към беседата >>
И да придобиете всичкото изкуство, което светът има.
“ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега.
И да придобиете всичкото изкуство, което светът има.
То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
– Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее.
Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо?
– Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее.
Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост.
към беседата >>
И в музиката ние сме внесли нещо.
Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново.
И в музиката ние сме внесли нещо.
В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия.
към беседата >>
То е достояние заради вас.
– „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има.
То е достояние заради вас.
Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее.
Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее.
Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее.
Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е!
към беседата >>
В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре.
Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо.
В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре.
В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе.
към беседата >>
Защото тук са работили.
Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас.
Защото тук са работили.
Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?
Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее.
Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?
“ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее.
към беседата >>
В какво седи Божественото и човешкото?
В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре.
В какво седи Божественото и човешкото?
– Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна.
към беседата >>
Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви.
Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили.
Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви.
Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
“ – Чудни са хората.
Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?
“ – Чудни са хората.
Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент.
към беседата >>
– Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива.
Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото?
– Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива.
Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват.
към беседата >>
Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти.
И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви.
Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти.
Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
Че голяма привилегия на хората е да се учат.
Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората.
Че голяма привилегия на хората е да се учат.
Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“.
към беседата >>
Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква.
Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива.
Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква.
Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен.
към беседата >>
Но същевременно, работете над себе си.
И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти.
Но същевременно, работете над себе си.
към беседата >>
Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост.
– Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат.
Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост.
Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност.
към беседата >>
Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия.
И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква.
Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия.
Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека.
към беседата >>
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава?
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава?
– Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече.
към беседата >>
Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е!
Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост.
Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е!
Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините.
към беседата >>
Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе.
В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия.
Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе.
Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени.
към беседата >>
– Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа.
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава?
– Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа.
Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после.
към беседата >>
Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее.
Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? “ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е!
Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее.
И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън.
към беседата >>
Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна.
В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе.
Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна.
Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека.
към беседата >>
Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години.
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа.
Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години.
Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото.
към беседата >>
И да има създаден най-хубав инструмент.
“ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее.
И да има създаден най-хубав инструмент.
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не?
към беседата >>
Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват.
– Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна.
Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват.
Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта.
към беседата >>
Носът е голям, понеже сме близо до носа.
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години.
Носът е голям, понеже сме близо до носа.
Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл.
към беседата >>
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“.
Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент.
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“.
Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
към беседата >>
Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен.
Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват.
Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен.
Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно.
към беседата >>
Тази начупената линия е далече.
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа.
Тази начупената линия е далече.
Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара.
към беседата >>
Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност.
Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“.
Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност.
Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите.
към беседата >>
Всичко, което остава, остаряването на човека.
Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен.
Всичко, което остава, остаряването на човека.
Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен.
към беседата >>
Огъването се е образувало много далече.
Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече.
Огъването се е образувало много далече.
Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
към беседата >>
Може да ви кажа кои са причините.
Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност.
Може да ви кажа кои са причините.
Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи.
към беседата >>
Вие всички сте задръстени.
Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека.
Вие всички сте задръстени.
Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните?
към беседата >>
Челото се е образувало после.
– Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече.
Челото се е образувало после.
А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма.
към беседата >>
Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън.
Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините.
Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън.
Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание?
към беседата >>
Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека.
Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени.
Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека.
Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен?
към беседата >>
А тази линия под челото се е образувала преди челото.
Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после.
А тази линия под челото се е образувала преди челото.
Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала.
към беседата >>
Та какво ли не?
И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън.
Та какво ли не?
– И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия.
към беседата >>
Ако аз имам Любовта.
Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека.
Ако аз имам Любовта.
Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика.
към беседата >>
Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл.
Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото.
Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл.
Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после.
към беседата >>
– И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не?
– И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете.
към беседата >>
Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно.
Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта.
Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно.
Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите.
към беседата >>
Тази част под носа е по-стара.
Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл.
Тази част под носа е по-стара.
А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували.
към беседата >>
После и музиката някой път трябва да учите.
Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
После и музиката някой път трябва да учите.
Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти.
към беседата >>
Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен.
Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно.
Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен.
Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание.
към беседата >>
А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара.
А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди.
към беседата >>
Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи.
Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите.
Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи.
Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие.
към беседата >>
Каква разлика има в песните?
Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен.
Каква разлика има в песните?
– Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание.
към беседата >>
В животните ще видите, че чуканчето го няма.
Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
В животните ще видите, че чуканчето го няма.
Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат.
към беседата >>
Знаете ли вие какво значи страдание?
Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи.
Знаете ли вие какво значи страдание?
– Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
– Каква разлика има между една светска и една религиозна песен?
Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните?
– Каква разлика има между една светска и една религиозна песен?
Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма.
към беседата >>
Тук в човекът се е образувала.
А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма.
Тук в човекът се е образувала.
Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията.
към беседата >>
– Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия.
Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание?
– Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия.
В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
Няма никаква разлика.
Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен?
Няма никаква разлика.
Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво.
към беседата >>
Тия неща, които са големи, са образувани по-после.
Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала.
Тия неща, които са големи, са образувани по-после.
Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите.
към беседата >>
В музиката трябва да ги преодолеете.
– И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия.
В музиката трябва да ги преодолеете.
Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
Думите са същите.
Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика.
Думите са същите.
Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави.
към беседата >>
Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували.
Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после.
Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували.
По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите.
към беседата >>
Не всички могат да станат музиканти.
После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете.
Не всички могат да станат музиканти.
Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание.
Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите.
Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание.
Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто.
към беседата >>
По-напред са тънките вежди.
А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували.
По-напред са тънките вежди.
Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите.
към беседата >>
Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие.
Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти.
Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие.
Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
Религиозният човек дава друго тълкувание.
Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание.
Религиозният човек дава друго тълкувание.
В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан.
към беседата >>
Сега тънките вежди искат.
В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди.
Сега тънките вежди искат.
Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите.
към беседата >>
Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие.
Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.
към беседата >>
В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма.
– Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание.
В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма.
Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“.
към беседата >>
Но зависи каква е линията.
Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат.
Но зависи каква е линията.
Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите.
към беседата >>
Сега аз не говоря за вашето верую.
Сега аз не говоря за вашето верую.
Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава.
към беседата >>
Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво.
Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма.
Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво.
Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист.
към беседата >>
Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите.
Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията.
Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите.
На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите.
към беседата >>
Аз не говоря за вярата и веруюто.
Сега аз не говоря за вашето верую.
Аз не говоря за вярата и веруюто.
Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра.
към беседата >>
Яката, връзката са хубави.
Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво.
Яката, връзката са хубави.
Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната.
към беседата >>
На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите.
Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите.
На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите.
На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди.
към беседата >>
Те имат едно различие.
Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто.
Те имат едно различие.
Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш.
към беседата >>
Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто.
Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави.
Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто.
Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията?
към беседата >>
На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите.
По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите.
На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите.
На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени.
към беседата >>
Може да вярваш в нещо.
Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие.
Може да вярваш в нещо.
Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш.
към беседата >>
Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан.
Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто.
Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан.
Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти.
към беседата >>
На поетите други са веждите.
Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите.
На поетите други са веждите.
Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност.
към беседата >>
Знаете ли какво означава вяра?
Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо.
Знаете ли какво означава вяра?
– Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш.
към беседата >>
Той казва: „Вътре човек да бъде чист“.
В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан.
Той казва: „Вътре човек да бъде чист“.
Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти.
към беседата >>
Все се различават веждите.
Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите.
Все се различават веждите.
На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви.
към беседата >>
– Вяра е туй, което постоянно дава.
Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра?
– Вяра е туй, което постоянно дава.
Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло.
към беседата >>
Ако човек външно не е чист.
Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“.
Ако човек външно не е чист.
Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как.
към беседата >>
На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите.
Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите.
На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите.
Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали.
към беседата >>
Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра.
Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава.
Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра.
А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място.
към беседата >>
Външната чистота се дължи на вътрешната.
Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист.
Външната чистота се дължи на вътрешната.
Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“.
към беседата >>
Талантливите имат особени вежди.
На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите.
Талантливите имат особени вежди.
На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите.
към беседата >>
А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш.
Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра.
А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш.
Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате.
към беседата >>
Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията?
Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната.
Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията?
– Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти.
към беседата >>
На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени.
На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди.
На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени.
Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят.
към беседата >>
Във вярата искаш и на момента го приемаш.
Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш.
Във вярата искаш и на момента го приемаш.
А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде.
към беседата >>
– Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти.
Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията?
– Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти.
А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти.
към беседата >>
Във всички има една особеност.
На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени.
Във всички има една особеност.
Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме.
към беседата >>
А във вярването ти ще чакаш.
Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш.
А във вярването ти ще чакаш.
Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде.
към беседата >>
А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти.
Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти.
А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти.
Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“.
към беседата >>
Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви.
Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност.
Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви.
Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има.
към беседата >>
Тогава казват, времето не е дошло.
– Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш.
Тогава казват, времето не е дошло.
Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Аз ще ви обясня как.
Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти.
Аз ще ви обясня как.
Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора.
към беседата >>
Вие не сте изучавали.
На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви.
Вие не сте изучавали.
Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме.
към беседата >>
Във вярата всичките неща са поставени на своето място.
Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло.
Във вярата всичките неща са поставени на своето място.
Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“.
Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как.
Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“.
Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора.
към беседата >>
Това са антени, космите на веждите.
Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали.
Това са антени, космите на веждите.
Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата.
към беседата >>
Който дойде няма какво да искате.
А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място.
Който дойде няма какво да искате.
Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти.
Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“.
Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти.
Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре.
към беседата >>
Приемане на нещо от един възвишен свят.
На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите.
Приемане на нещо от един възвишен свят.
Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата.
към беседата >>
Само ще си кажете и веднага ще дойде.
Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате.
Само ще си кажете и веднага ще дойде.
Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти.
– Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти.
Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти.
Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те.
към беседата >>
Чрез веждите ние приемаме.
Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят.
Чрез веждите ние приемаме.
Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема.
към беседата >>
Ако искате интрумент, ще дойде.
А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде.
Ако искате интрумент, ще дойде.
Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“.
А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти.
Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“.
Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това.
към беседата >>
Колко антени има.
Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме.
Колко антени има.
Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места.
към беседата >>
Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде.
Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора.
Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“.
Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора.
Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са.
към беседата >>
Отвсякъде може да се възприеме.
Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има.
Отвсякъде може да се възприеме.
Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите.
към беседата >>
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
към беседата >>
Светските хора показват външният живот на духовните хора.
Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора.
Светските хора показват външният живот на духовните хора.
Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота.
към беседата >>
Учените хора казват, че спират водата.
Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме.
Учените хора казват, че спират водата.
За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути.
към беседата >>
Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“.
Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.
към беседата >>
Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре.
Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора.
Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре.
Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се.
към беседата >>
За обикновения човек, те са за да спират водата.
Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата.
За обикновения човек, те са за да спират водата.
А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице.
към беседата >>
Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“.
Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре.
Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа.
към беседата >>
Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те.
Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре.
Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те.
Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот.
към беседата >>
А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема.
Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата.
А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема.
Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен.
към беседата >>
Веднага ще имаме едно болезнено чувство.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре.
Веднага ще имаме едно болезнено чувство.
Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете?
към беседата >>
Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това.
Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те.
Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това.
Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите?
към беседата >>
Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места.
Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема.
Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места.
Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне.
към беседата >>
Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство.
Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив.
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос?
към беседата >>
Те са отвън така, но отвътре не са.
Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това.
Те са отвън така, но отвътре не са.
Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате.
към беседата >>
Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите.
Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места.
Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите.
Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора.
към беседата >>
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив.
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
към беседата >>
Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота.
Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са.
Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота.
Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате.
към беседата >>
Това може да трае няколко минути.
Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите.
Това може да трае няколко минути.
Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън.
към беседата >>
Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.
Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.
Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй?
към беседата >>
Радвайте се.
Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота.
Радвайте се.
Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре.
към беседата >>
Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице.
За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути.
Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице.
При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него.
към беседата >>
Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа.
Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.
Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа.
Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно.
към беседата >>
Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот.
Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се.
Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот.
Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия.
към беседата >>
При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен.
А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице.
При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен.
Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората.
към беседата >>
Как ще се запознаете?
Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа.
Как ще се запознаете?
– Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно.
към беседата >>
Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите?
Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот.
Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите?
– Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш.
към беседата >>
Не знае къде да се бутне.
Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен.
Не знае къде да се бутне.
Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен?
към беседата >>
– Какъв характер имаше Христос?
Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете?
– Какъв характер имаше Христос?
Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи.
към беседата >>
– Ще започнете да ги коригирате.
Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите?
– Ще започнете да ги коригирате.
Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата.
към беседата >>
Той търси своето щастие в другите хора.
Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне.
Той търси своето щастие в другите хора.
Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос?
Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос?
към беседата >>
Ще започнете вие да се коригирате.
Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате.
Ще започнете вие да се коригирате.
Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки.
към беседата >>
Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън.
Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора.
Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън.
Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен?
към беседата >>
Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй?
Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй?
Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий.
към беседата >>
Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре.
Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате.
Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре.
Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване.
към беседата >>
Външният свят е едно отражение на самия него.
Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън.
Външният свят е едно отражение на самия него.
Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос.
към беседата >>
Аз го правя нарочно.
Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй?
Аз го правя нарочно.
Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий?
към беседата >>
Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия.
Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре.
Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия.
Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора.
към беседата >>
Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората.
При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него.
Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората.
Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“.
към беседата >>
Ако си отворя очите може да минавам свободно.
Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно.
Ако си отворя очите може да минавам свободно.
Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена.
към беседата >>
Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш.
Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия.
Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш.
Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават.
към беседата >>
Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен?
Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората.
Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен?
Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея.
към беседата >>
Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи.
– Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно.
Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи.
Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена.
към беседата >>
Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата.
– Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш.
Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата.
Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“.
към беседата >>
Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам.
Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен?
Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам.
Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение.
към беседата >>
Какъв човек е бил Христос?
Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи.
Какъв човек е бил Христос?
Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави.
към беседата >>
Едно време имаше такива колосани яки.
Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата.
Едно време имаше такива колосани яки.
После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила!
към беседата >>
Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен?
Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам.
Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен?
Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея.
към беседата >>
Той е бил Син Божий.
Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос?
Той е бил Син Божий.
Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно.
към беседата >>
После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване.
Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки.
После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване.
Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна.
към беседата >>
Тогава ще дойде другият въпрос.
Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен?
Тогава ще дойде другият въпрос.
Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е Син Божий?
Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий.
Знаете ли какво нещо е Син Божий?
– Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
към беседата >>
Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора.
Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване.
Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора.
Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“.
Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос.
Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“.
И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш.
към беседата >>
– Тази идея е неопределена.
Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий?
– Тази идея е неопределена.
И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата.
към беседата >>
Затуй се закопчават.
Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора.
Затуй се закопчават.
Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка.
към беседата >>
И аз не ще може да пея.
Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“.
И аз не ще може да пея.
Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен.
към беседата >>
И думата Бог и тя е неопределена.
Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена.
И думата Бог и тя е неопределена.
Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко.
към беседата >>
Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“.
Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават.
Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“.
Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази.
към беседата >>
Трябва да имам едно ангелско разположение.
Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея.
Трябва да имам едно ангелско разположение.
Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините.
към беседата >>
Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави.
Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена.
Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави.
Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде.
към беседата >>
Казва: „Какво се е разголила!
Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“.
Казва: „Какво се е разголила!
“ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази. Човек рая си показва.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея.
Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение.
Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея.
Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“?
към беседата >>
Няма за Него нещо невъзможно.
Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави.
Няма за Него нещо невъзможно.
Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава.
към беседата >>
“ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна.
После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила!
“ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна.
Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази. Човек рая си показва. Раят на жената се показва.
към беседата >>
Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели.
Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея.
Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели.
Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“? После, той знае, че ще го осмеят.
към беседата >>
Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно.
Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ.
към беседата >>
Оставила гърлото отворено.
Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна.
Оставила гърлото отворено.
Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази. Човек рая си показва. Раят на жената се показва. Мъжете се крият.
към беседата >>
Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш.
Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели.
Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш.
Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“? После, той знае, че ще го осмеят. Тук са критици.
към беседата >>
Божественото регулира нещата.
– Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
Божественото регулира нещата.
Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света.
към беседата >>
Туй мястото на Адамовата ябълка.
Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено.
Туй мястото на Адамовата ябълка.
После, райската долина е тази. Човек рая си показва. Раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая.
към беседата >>
Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен.
И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш.
Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен.
Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“? После, той знае, че ще го осмеят. Тук са критици. Тя е една свещена дума „Господи, Боже мой“ да я изпееш, ти трябва да влезеш в самата идея, то не е нещо физическо.
към беседата >>
Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко.
И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата.
Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко.
Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света. Сега вие казвате: „Да вярваме ли в това?
към беседата >>
После, райската долина е тази.
Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила! “ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка.
После, райската долина е тази.
Човек рая си показва. Раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая. Това е тълкувание.
към беседата >>
НАГОРЕ