НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1183
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1183
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази.
Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?
към беседата >>
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването.
към беседата >>
Дребни работи са те.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Дребни работи са те.
Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
към беседата >>
Запример вие често искате да бъдете красиви.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те.
Запример вие често искате да бъдете красиви.
Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого?
към беседата >>
Отличното изучаване на геометрията.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви.
Отличното изучаване на геометрията.
За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва.
към беседата >>
За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията.
За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение.
(Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване.
към беседата >>
(Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването.
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение.
(Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването.
Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма.
към беседата >>
Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването.
Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът.
към беседата >>
Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого?
Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого?
Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално.
към беседата >>
Не боядисва.
Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого?
Не боядисва.
В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е.
към беседата >>
В природата няма боядисване.
За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва.
В природата няма боядисване.
Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.
към беседата >>
Природата бои няма.
(Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване.
Природата бои няма.
Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
към беседата >>
Боядисва само човекът.
Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма.
Боядисва само човекът.
В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
към беседата >>
В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално.
Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът.
В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално.
Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош.
към беседата >>
Човек всякога си остава такъв, какъвто е.
Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално.
Човек всякога си остава такъв, какъвто е.
Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
към беседата >>
Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.
В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е.
Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша.
към беседата >>
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
към беседата >>
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко.
към беседата >>
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош.
В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош.
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош.
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Запример стоите под някоя круша.
Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
Запример стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Тогава не се гневите ни най-малко.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Тогава не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към беседата >>
Има нещо, в което вярвате.
Има нещо, в което вярвате.
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране.
към беседата >>
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
Има нещо, в което вярвате.
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така.
към беседата >>
И добри условия няма.
Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
И добри условия няма.
Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош?
към беседата >>
Това са две положения.
Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма.
Това са две положения.
Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите.
към беседата >>
Значи добро няма и лошо няма.
Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения.
Значи добро няма и лошо няма.
Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър.
към беседата >>
Това се дължи на вашето неразбиране.
Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма.
Това се дължи на вашето неразбиране.
Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър?
към беседата >>
Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така.
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране.
Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така.
Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър?
към беседата >>
Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош?
И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така.
Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош?
" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно.
към беседата >>
" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите.
Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош?
" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите.
Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър.
към беседата >>
Казват, че сте много добър.
Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите.
Казват, че сте много добър.
Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто.
към беседата >>
Вярвате ли, че съм много добър?
Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър.
Вярвате ли, че съм много добър?
По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
към беседата >>
По какво ще познаете, че съм много добър?
Казвате: "Лошо положение настъпи в света." Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър?
По какво ще познаете, че съм много добър?
-Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
към беседата >>
-Доброто в света е непреривно.
Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: "Ти разбра ли, че съм лош? " -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър?
-Доброто в света е непреривно.
Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
към беседата >>
Ти не може да си добър.
" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно.
Ти не може да си добър.
Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър.
към беседата >>
Ти можеш да покажеш доброто.
Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър.
Ти можеш да покажеш доброто.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
към беседата >>
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо.
към беседата >>
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас.
към беседата >>
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
-Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още.
към беседата >>
Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър.
Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър.
Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал.
към беседата >>
Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър.
Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
към беседата >>
И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо.
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
към беседата >>
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас.
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо.
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас.
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление.
към беседата >>
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас.
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още.
В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
към беседата >>
В природата има един морал.
Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още.
В природата има един морал.
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
към беседата >>
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал.
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление?
към беседата >>
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? – Костилката не е узряла.
към беседата >>
В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление.
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление.
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? – Костилката не е узряла.
към беседата >>
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление.
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? – Костилката не е узряла.
към беседата >>
Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
На какво се дължи туй престъпление? – Костилката не е узряла.
към беседата >>
На какво се дължи туй престъпление?
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
На какво се дължи туй престъпление?
– Костилката не е узряла.
към беседата >>
– Костилката не е узряла.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление?
– Костилката не е узряла.
към беседата >>
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече.
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището.
към беседата >>
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече.
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили!
към беседата >>
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре.
към беседата >>
В какво седи погрешката?
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
В какво седи погрешката?
– Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай?
към беседата >>
– Не сте оставили питата да се опече.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката?
– Не сте оставили питата да се опече.
И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
И майката взема питата и пак я зарови в огнището.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече.
И майката взема питата и пак я зарови в огнището.
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.)
към беседата >>
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили!
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището.
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили!
" Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята.
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.)
към беседата >>
" Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре.
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили!
" Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре.
А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.)
към беседата >>
А в какво седи погрешката в първия случай?
В какво седи погрешката? – Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре.
А в какво седи погрешката в първия случай?
-Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.)
Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта – сръднята се премахва.)
към беседата >>
-Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
– Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: "Много добре сте направили! " Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай?
-Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към беседата >>
Как може да се докаже, че това е така?
Как може да се докаже, че това е така?
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
към беседата >>
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене.
към беседата >>
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Как може да се докаже, че това е така?
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма.
към беседата >>
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата.
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
към беседата >>
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
към беседата >>
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата.
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората.
Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
към беседата >>
Как ще докажете математически и геометрически това?
Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
Как ще докажете математически и геометрически това?
(-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
към беседата >>
Не, разбирането на хората се е изменило.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората.
Не, разбирането на хората се е изменило.
Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
към беседата >>
(-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго?
Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това?
(-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго?
(-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни?
към беседата >>
Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило.
Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров.
към беседата >>
(-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго?
(-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило.
към беседата >>
Туй е хубаво ядене.
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
Туй е хубаво ядене.
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми.
към беседата >>
Пак чрез наблюдения, друг метод няма.
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
Пак чрез наблюдения, друг метод няма.
Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин?
към беседата >>
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене.
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш!
към беседата >>
Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма.
Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото.
към беседата >>
Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли.
към беседата >>
(-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално.
към беседата >>
Нали има три начини туй корито да се напълни?
(-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
Нали има три начини туй корито да се напълни?
Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
Лукът трябва да остане малко суров.
Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
Лукът трябва да остане малко суров.
(-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
към беседата >>
Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило.
(-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни?
Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило.
По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
(-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми.
Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров.
(-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога.
към беседата >>
По какъв начин?
Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило.
По какъв начин?
– Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш!
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш!
Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма.
към беседата >>
– Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото.
Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин?
– Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото.
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли.
Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш!
Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли.
Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
(-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? – Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото.
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило – третото положение.
към беседата >>
Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално.
Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли.
Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално.
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
Да кажем има три отношения в разумния живот.
Да кажем има три отношения в разумния живот.
За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек. Второто – от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално.
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
За едно и също явление има три обяснения.
Да кажем има три отношения в разумния живот.
За едно и също явление има три обяснения.
Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек. Второто – от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
Аз не зная доколко са били честни хората някога.
(-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене – гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
Аз не зная доколко са били честни хората някога.
Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек.
Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения.
Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек.
Второто – от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога.
Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма.
Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
Второто – от природата.
Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек.
Второто – от природата.
Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: "Няма справедливи хора, няма добри хора." Не, че няма.
Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към беседата >>
Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек. Второто – от природата.
Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда.
Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това.
към беседата >>
(-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото – от разумен човек. Второто – от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?
към беседата >>
Това всичко е морал и метод в природата.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда.
Това всичко е морал и метод в природата.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално.
към беседата >>
Сега ще се отклоним от мисълта.
Сега ще се отклоним от мисълта.
Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола.
към беседата >>
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе.
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това.
към беседата >>
Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали?
Сега ще се отклоним от мисълта.
Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали?
Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават.
към беседата >>
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе.
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема.
към беседата >>
Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право.
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали?
Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право.
В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това?
към беседата >>
Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е.
И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема?
към беседата >>
В първия случай каква е целта?
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право.
В първия случай каква е целта?
-Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това.
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е.
И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това.
Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже.
към беседата >>
-Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това.
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта?
-Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това.
Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
Да кажем, че имаш известен закон какво е морално.
Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това.
Да кажем, че имаш известен закон какво е морално.
Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем?
към беседата >>
Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола.
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това.
Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола.
Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално.
Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това.
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите.
към беседата >>
Да допуснем, че вас ви подковават.
Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола.
Да допуснем, че вас ви подковават.
В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема.
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това.
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема.
На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема.
към беседата >>
В дадения случай за хората ли е това?
Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават.
В дадения случай за хората ли е това?
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема?
Ти имаш главоболие – неморално е тогава, имаш ревматизъм – неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема.
На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема?
Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева.
към беседата >>
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това?
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към беседата >>
Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже.
И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема?
Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже.
Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Имате идеята за морала.
Имате идеята за морала.
Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга.
към беседата >>
Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем?
Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже.
Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем?
Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Как се е образувал той?
Имате идеята за морала.
Как се е образувал той?
Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга.
към беседата >>
Ще си мълчите.
Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем?
Ще си мълчите.
Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Какво нещо е моралът?
Имате идеята за морала. Как се е образувал той?
Какво нещо е моралът?
Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук?
към беседата >>
Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема.
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд – да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите.
Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема.
Боли ви главата – една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Сега как го разбират хората?
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът?
Сега как го разбират хората?
Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
към беседата >>
Боли ви главата – една глоба от хиляда лева.
На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема.
Боли ви главата – една глоба от хиляда лева.
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората?
Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
към беседата >>
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата – една глоба от хиляда лева.
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?
към беседата >>
Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга.
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга.
Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението?
към беседата >>
Това ви казвам, за да мислите.
Това ви казвам, за да мислите.
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите.
към беседата >>
Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга.
Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга.
Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга.
В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е?
към беседата >>
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем.
Това ви казвам, за да мислите.
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем.
Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите.
към беседата >>
В какво седи неморалното тук?
Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга.
В какво седи неморалното тук?
Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
към беседата >>
Някой път може да се лекувате така.
Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем.
Някой път може да се лекувате така.
Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите.
към беседата >>
Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
Сега как го разбират хората? Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук?
Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това.
към беседата >>
Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема.
Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така.
Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема.
Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите?
към беседата >>
Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Нали казват: "Това не е морал." Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
към беседата >>
Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже!
Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема.
Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже!
Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това?
към беседата >>
Де е нарушението?
Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Де е нарушението?
Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
към беседата >>
Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите.
Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже!
Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите.
Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването.
към беседата >>
Този закон Божествен ли е?
Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално – преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението?
Този закон Божествен ли е?
(Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
към беседата >>
Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите.
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите.
Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите.
Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите.
към беседата >>
(Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е?
(Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата.
към беседата >>
Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите.
Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите.
Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите.
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас.
към беседата >>
Никой не протестира от това.
Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
Никой не протестира от това.
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод.
към беседата >>
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите?
Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите.
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите?
Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко.
към беседата >>
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това.
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
(-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее.
към беседата >>
Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това?
Представете си тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите?
Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това?
Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
към беседата >>
(-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
(-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
към беседата >>
Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването.
Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това?
Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването.
Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите.
към беседата >>
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите.
Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването.
Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите.
Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин.
към беседата >>
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата.
(Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата.
Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
Има лекари и между вас.
Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите.
Има лекари и между вас.
Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас.
към беседата >>
Този човек по растенията може да се качи в някой плод.
Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата.
Този човек по растенията може да се качи в някой плод.
И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
Тук-там ще ви поразтрият малко.
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас.
Тук-там ще ви поразтрият малко.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви.
към беседата >>
И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее.
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод.
И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее.
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
към беседата >>
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
(-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее.
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите.
Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита – ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите.
За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав.
към беседата >>
Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.
към беседата >>
За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин.
Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите.
За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин.
Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава.
към беседата >>
Сега се изисква доказателство, нали?
Сега се изисква доказателство, нали?
Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
към беседата >>
Лечението трябва да дойде от вас.
Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин.
Лечението трябва да дойде от вас.
Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека.
към беседата >>
Нещата се доказват.
Сега се изисква доказателство, нали?
Нещата се доказват.
Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
към беседата >>
Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви.
Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас.
Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви.
Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
към беседата >>
Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство?
Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват.
Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство?
В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
към беседата >>
Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви.
Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм.
към беседата >>
В геометрията нали доказвате известни аксиоми?
Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство?
В геометрията нали доказвате известни аксиоми?
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право.
към беседата >>
Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав.
На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав.
Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
към беседата >>
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми?
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение.
към беседата >>
Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава.
За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав.
Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава.
Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
към беседата >>
Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
към беседата >>
Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека.
Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава.
Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека.
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
към беседата >>
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека.
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
към беседата >>
Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм.
Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм.
А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Това е право и не е право.
В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
Това е право и не е право.
Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави.
към беседата >>
А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм.
А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Аз привеждам тогава в движение.
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право.
Аз привеждам тогава в движение.
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
към беседата >>
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение.
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят?
към беседата >>
Така главоболието може пак да се премахне.
Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
Така главоболието може пак да се премахне.
към беседата >>
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник.
към беседата >>
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
към беседата >>
Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята?
към беседата >>
Какво трябва да направим?
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Какво трябва да направим?
Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II.
към беседата >>
Направило е една крива линия М – това са два прави.
Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
Направило е една крива линия М – това са два прави.
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
към беседата >>
Ти може да го докажеш само като се движиш.
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим?
Ти може да го докажеш само като се движиш.
В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг.
към беседата >>
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави.
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
към беседата >>
В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш.
В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
(Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
към беседата >>
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят?
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят?
Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
към беседата >>
(Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската.
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
(Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската.
(-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса.
към беседата >>
Взели сте положението на един триъгълник.
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят?
Взели сте положението на един триъгълник.
Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал.
към беседата >>
(-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската.
(-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса. В каква посока се движи човек?
към беседата >>
Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята?
Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник.
Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята?
Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
към беседата >>
А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II.
Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II.
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса. В каква посока се движи човек?
към беседата >>
Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
Направило е една крива линия М – това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята?
Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
(-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам.
към беседата >>
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг.
Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II.
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг.
То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса. В каква посока се движи човек?
към беседата >>
(-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
(-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам.
към беседата >>
То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг.
То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса. В каква посока се движи човек?
към беседата >>
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш.
към беседата >>
Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса.
(Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса.
В каква посока се движи човек?
към беседата >>
Не че не съм разбрал.
Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
Не че не съм разбрал.
Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш.
към беседата >>
В каква посока се движи човек?
(-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това – ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път – 180 градуса.
В каква посока се движи човек?
към беседата >>
Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал.
Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате.
към беседата >>
Сега разбрахте, че трите ъгъла в триъгълника са равни на два прави.
Сега разбрахте, че трите ъгъла в триъгълника са равни на два прави.
Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса.
към беседата >>
Не го отричам, понеже не го разбирам.
Казвам, че геометриците доказват това – че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
Не го отричам, понеже не го разбирам.
Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали?
към беседата >>
Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса.
Сега разбрахте, че трите ъгъла в триъгълника са равни на два прави.
Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса.
към беседата >>
Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам.
(-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам.
Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам.
Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете.
към беседата >>
Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш.
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам.
Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш.
Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е?
към беседата >>
Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш.
Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш.
Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш.
Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право?
към беседата >>
Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате.
Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш.
Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате.
Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
към беседата >>
Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали?
Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате.
Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали?
Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
към беседата >>
Като го разберете, тогава ще го отречете.
Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали?
Като го разберете, тогава ще го отречете.
Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание.
към беседата >>
Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е?
Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете.
Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е?
(Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
(Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право?
Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е?
(Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право?
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право?
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание.
Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание.
Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата "права ли е" – начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание.
Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
към беседата >>
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не!
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не!
Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби.
към беседата >>
Понеже носът им е тесен.
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не!
Понеже носът им е тесен.
Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат.
към беседата >>
Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен.
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен.
Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен.
Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби.
към беседата >>
Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни.
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен.
Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни.
(-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън.
към беседата >>
(-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите.
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни.
(-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите.
В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора?
към беседата >>
В него те са по-слаби.
Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите.
В него те са по-слаби.
Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат.
Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби.
Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат.
Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
Значи вътрешните възможности са по-слаби.
Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това – външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат.
Значи вътрешните възможности са по-слаби.
Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.)
към беседата >>
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
(втори вариант)
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет? − За да забогатеят, турят подковата на прага.
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
Как ще се поправи гневът?
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът?
Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому.
към втори вариант >>
Гневът е динамическата страна в живота.
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът?
Гневът е динамическата страна в живота.
Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето.
към втори вариант >>
Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката.
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота.
Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката.
А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
към втори вариант >>
А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя.
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката.
А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя.
Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне.
към втори вариант >>
Лесно се поправя гневът.
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя.
Лесно се поправя гневът.
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето?
към втори вариант >>
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому.
(втори вариант)
Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът.
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому.
Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
към втори вариант >>
Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето.
(втори вариант)
Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому.
Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето.
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
към втори вариант >>
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
(втори вариант)
Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето.
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне.
(втори вариант)
А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева?
За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне.
Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето?
(втори вариант)
Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне.
Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето?
После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
(втори вариант)
Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето?
После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
(втори вариант)
Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне.
Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
(втори вариант)
Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате.
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.
към втори вариант >>
Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева.
(втори вариант)
Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева.
Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
към втори вариант >>
Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка.
(втори вариант)
Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева.
Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка.
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
към втори вариант >>
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
(втори вариант)
Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка.
Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
към втори вариант >>
Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
(втори вариант)
Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева.
Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
към втори вариант >>
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето.
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето.
Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала?
към втори вариант >>
Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив.
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето.
Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив.
Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел.
към втори вариант >>
Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета!
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето. Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив.
Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета!
“ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него.
към втори вариант >>
“ Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето. Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета!
“ Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази.
към втори вариант >>
Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала.
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето. Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала.
Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала.
Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите?
към втори вариант >>
Защо се усмихнала?
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил си малко лицето. Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала.
Защо се усмихнала?
Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите? Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
Като че има някоя задна цел.
(втори вариант)
Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала?
Като че има някоя задна цел.
(Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите? Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
(Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него.
(втори вариант)
Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета! “ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел.
(Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него.
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите? Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази.
(втори вариант)
“ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него.
И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази.
Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите? Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите?
(втори вариант)
Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази.
Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите?
Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
(втори вариант)
Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите?
Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?
към втори вариант >>
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява.
към втори вариант >>
Дребни работи са те.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Дребни работи са те.
За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
към втори вариант >>
За пример често вие искате да бъдете красиви.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те.
За пример често вие искате да бъдете красиви.
Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого?
към втори вариант >>
Отлично, то е научаване на геометрията.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви.
Отлично, то е научаване на геометрията.
За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва.
към втори вариант >>
За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията.
За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение.
(Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване.
към втори вариант >>
(Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява.
(втори вариант)
Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение.
(Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява.
Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът.
към втори вариант >>
Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
(втори вариант)
Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява.
Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално.
към втори вариант >>
Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого?
(втори вариант)
За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого?
Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е.
към втори вариант >>
Не боядисва.
(втори вариант)
Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого?
Не боядисва.
В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош.
към втори вариант >>
В природата няма боядисване.
(втори вариант)
За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва.
В природата няма боядисване.
Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
към втори вариант >>
Природата бои няма, боядисва само човекът.
(втори вариант)
(Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване.
Природата бои няма, боядисва само човекът.
В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
към втори вариант >>
В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално.
(втори вариант)
Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът.
В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално.
Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош.
към втори вариант >>
Човек всякога си остава такъв, какъвто си е.
(втори вариант)
Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално.
Човек всякога си остава такъв, какъвто си е.
Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
към втори вариант >>
Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош.
(втори вариант)
Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е.
Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша.
към втори вариант >>
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
(втори вариант)
В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
към втори вариант >>
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
(втори вариант)
Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко.
към втори вариант >>
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош.
(втори вариант)
В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош.
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
(втори вариант)
Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош.
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
За пример вие стоите под някоя круша.
(втори вариант)
Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
За пример вие стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
(втори вариант)
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
Вий не се гневите ни най-малко.
(втори вариант)
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Вий не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
(втори вариант)
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
към втори вариант >>
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате.
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране.
към втори вариант >>
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате.
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така.
към втори вариант >>
И добри условия няма.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма.
И добри условия няма.
Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?
към втори вариант >>
Това са две положения.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма.
Това са две положения.
Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш.
към втори вариант >>
Значи добро няма и зло няма.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения.
Значи добро няма и зло няма.
Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?
към втори вариант >>
Това се дължи на вашето неразбиране.
(втори вариант)
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма.
Това се дължи на вашето неразбиране.
Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър?
към втори вариант >>
Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така.
(втори вариант)
Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране.
Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така.
Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно.
към втори вариант >>
Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?
(втори вариант)
И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така.
Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?
“ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто.
към втори вариант >>
“ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш.
(втори вариант)
Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?
“ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш.
„Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
към втори вариант >>
„Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?
(втори вариант)
Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш.
„Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?
“ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
към втори вариант >>
“ По какво ще познаете, че съм много добър?
(втори вариант)
Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?
“ По какво ще познаете, че съм много добър?
− Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
към втори вариант >>
− Доброто в света е непреривно.
(втори вариант)
Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър?
− Доброто в света е непреривно.
Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
към втори вариант >>
Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто.
(втори вариант)
Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош? “ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно.
Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото.
към втори вариант >>
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
(втори вариант)
“ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе.
към втори вариант >>
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
(втори вариант)
„Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър? “ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв.
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още.
към втори вариант >>
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
(втори вариант)
“ По какво ще познаете, че съм много добър? − Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал.
към втори вариант >>
Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
(втори вариант)
− Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното.
Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
към втори вариант >>
И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото.
(втори вариант)
Ти не може да си добър − ти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго.
И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото.
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
към втори вариант >>
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе.
(втори вариант)
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото.
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе.
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление.
към втори вариант >>
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още.
(втори вариант)
И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе.
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още.
В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
към втори вариант >>
В природата има един морал.
(втори вариант)
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още.
В природата има един морал.
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
към втори вариант >>
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
(втори вариант)
Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал.
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление?
към втори вариант >>
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
(втори вариант)
И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла.
към втори вариант >>
В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление.
(втори вариант)
Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление.
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот.
към втори вариант >>
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
(втори вариант)
Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление.
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището.
към втори вариант >>
А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
(втори вариант)
В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят.
А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
към втори вариант >>
На какво се дължи туй престъпление?
(втори вариант)
Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление.
На какво се дължи туй престъпление?
− Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
към втори вариант >>
− Че костилката не е узряла.
(втори вариант)
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление?
− Че костилката не е узряла.
Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката?
към втори вариант >>
Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот.
(втори вариант)
В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла.
Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот.
Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече.
към втори вариант >>
Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището.
(втори вариант)
Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот.
Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището.
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището.
към втори вариант >>
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
(втори вариант)
А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището.
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили!
към втори вариант >>
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
(втори вариант)
На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре.
към втори вариант >>
В какво седи погрешката?
(втори вариант)
− Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка.
В какво седи погрешката?
− Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай?
към втори вариант >>
− Не сте оставили питата да се опече.
(втори вариант)
Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката?
− Не сте оставили питата да се опече.
И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай? − Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
И майката взема питата и пак я заравя в огнището.
(втори вариант)
Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече.
И майката взема питата и пак я заравя в огнището.
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай? − Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили!
(втори вариант)
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището.
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили!
Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай? − Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре.
(втори вариант)
Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили!
Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре.
А в какво седи погрешката в първия случай? − Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
А в какво седи погрешката в първия случай?
(втори вариант)
В какво седи погрешката? − Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре.
А в какво седи погрешката в първия случай?
− Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
− Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
(втори вариант)
− Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай?
− Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.
към втори вариант >>
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене.
към втори вариант >>
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата.
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
към втори вариант >>
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата.
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората.
Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
към втори вариант >>
Не, разбирането на хората се е изменило.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората.
Не, разбирането на хората се е изменило.
Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
към втори вариант >>
Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило.
Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров.
към втори вариант >>
Туй е хубаво ядене.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
Туй е хубаво ядене.
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми.
към втори вариант >>
Кои бяха основните положения на миналата лекция.
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция.
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
към втори вариант >>
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
(втори вариант)
Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене.
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята.
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция.
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това?
към втори вариант >>
Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
(втори вариант)
И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре.
Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята.
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
към втори вариант >>
Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
(втори вариант)
Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така?
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл.
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така?
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
към втори вариант >>
Лукът трябва да остане малко суров.
(втори вариант)
Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво.
Лукът трябва да остане малко суров.
(Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така?
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
към втори вариант >>
(Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми.
(втори вариант)
Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров.
(Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
(втори вариант)
Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
към втори вариант >>
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
(втори вариант)
И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно ядене − гръцки сърми.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
към втори вариант >>
Как ще докажете математически и геометрически това?
(втори вариант)
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг?
Как ще докажете математически и геометрически това?
(Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни?
към втори вариант >>
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават!
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават!
Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли. Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората.
към втори вариант >>
(Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
(втори вариант)
Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това?
(Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
(Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода.
към втори вариант >>
Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли.
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават!
Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли.
Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма.
към втори вариант >>
(Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
(втори вариант)
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
(Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
(Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило.
към втори вариант >>
Следователно нови максими влизат.
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават! Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли.
Следователно нови максими влизат.
− Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
към втори вариант >>
(Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(втори вариант)
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
(Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин?
към втори вариант >>
− Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално.
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават! Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли. Следователно нови максими влизат.
− Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално.
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли.
към втори вариант >>
(Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
(втори вариант)
Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? − Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило.
към втори вариант >>
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават! Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли. Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално.
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда.
към втори вариант >>
Нали има три начина туй корито да се напълни?
(втори вариант)
Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито.
Нали има три начина туй корито да се напълни?
Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? − Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
Аз не зная доколко са били честни хората.
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават! Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли. Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора.
Аз не зная доколко са били честни хората.
Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално.
към втори вариант >>
Единият начин е човек да напълни коритото с вода.
(втори вариант)
(Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни?
Единият начин е човек да напълни коритото с вода.
Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? − Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма.
(втори вариант)
Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановка − нови условия са дошли. Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората.
Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма.
Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата.
към втори вариант >>
Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило.
(втори вариант)
(Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода.
Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило.
По какъв начин? − Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
(втори вариант)
Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма.
Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе.
към втори вариант >>
По какъв начин?
(втори вариант)
(Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило.
По какъв начин?
− Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли.
(втори вариант)
− Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.
За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли.
Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
към втори вариант >>
− Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило.
(втори вариант)
(Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин?
− Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило.
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда.
(втори вариант)
Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли.
Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда.
Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е.
към втори вариант >>
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
(втори вариант)
Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? − Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило.
Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило − третото положение.
към втори вариант >>
Всичко това е морално.
(втори вариант)
Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда.
Всичко това е морално.
Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това.
към втори вариант >>
Да кажем, че има три отношения в разумния живот.
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот.
За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила?
към втори вариант >>
Това е един метод в природата.
(втори вариант)
Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално.
Това е един метод в природата.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално.
към втори вариант >>
За едно и също нещо има три обяснения.
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот.
За едно и също нещо има три обяснения.
Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта.
към втори вариант >>
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе.
(втори вариант)
Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе.
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това.
към втори вариант >>
Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек.
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот. За едно и също нещо има три обяснения.
Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек.
Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“.
към втори вариант >>
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
(втори вариант)
За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе.
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът.
към втори вариант >>
Второто − от природата.
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот. За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек.
Второто − от природата.
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали?
към втори вариант >>
Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е.
(втори вариант)
Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално.
Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е.
И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът?
към втори вариант >>
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот. За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата.
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право.
към втори вариант >>
И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това.
(втори вариант)
Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е.
И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това.
Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже.
към втори вариант >>
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила?
(втори вариант)
Да кажем, че има три отношения в разумния живот. За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила?
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат.
към втори вариант >>
Да кажем, че има известен закон за това какво е морално.
(втори вариант)
Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това.
Да кажем, че има известен закон за това какво е морално.
Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът?
към втори вариант >>
Сега ще се отклоним от мисълта.
(втори вариант)
За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила?
Сега ще се отклоним от мисълта.
Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това.
към втори вариант >>
Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това.
(втори вариант)
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално.
Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това.
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът.
към втори вариант >>
Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“.
(втори вариант)
Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта.
Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“.
Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола.
към втори вариант >>
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът.
(втори вариант)
Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това.
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът.
На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева.
към втори вариант >>
Така казва поговорката, нали?
(втори вариант)
Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“.
Така казва поговорката, нали?
Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават.
към втори вариант >>
На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът?
(втори вариант)
Ти имаш главоболие − неморално е това; имаш ревматизъм − неморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът.
На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът?
Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право.
(втори вариант)
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали?
Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право.
В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това?
към втори вариант >>
Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже.
(втори вариант)
И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът?
Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже.
Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат.
(втори вариант)
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право.
В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат.
Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът?
(втори вариант)
Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже.
Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът?
Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това.
(втори вариант)
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат.
Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това.
Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът.
(втори вариант)
Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът?
Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът.
Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола.
(втори вариант)
Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това.
Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола.
Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева.
(втори вариант)
Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съд − да бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът.
Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева.
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вас ви подковават.
(втори вариант)
Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола.
Да допуснем, че вас ви подковават.
В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
(втори вариант)
На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева.
Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.
към втори вариант >>
В дадения случай за хората ли е това?
(втори вариант)
Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават.
В дадения случай за хората ли е това?
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите.
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба!
към втори вариант >>
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
(втори вариант)
В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това?
Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?
към втори вариант >>
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите.
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът.
Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш.
към втори вариант >>
Имате идеята за морала.
(втори вариант)
Имате идеята за морала.
Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга.
към втори вариант >>
Някой път може да се лекувате така.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът.
Някой път може да се лекувате така.
Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш.
към втори вариант >>
Как се е образувал той?
(втори вариант)
Имате идеята за морала.
Как се е образувал той?
Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга.
към втори вариант >>
Ще кажете на себе си, че ви боли коремът.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така.
Ще кажете на себе си, че ви боли коремът.
Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш.
към втори вариант >>
Какво нещо е моралът?
(втори вариант)
Имате идеята за морала. Как се е образувал той?
Какво нещо е моралът?
Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук?
към втори вариант >>
Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът.
Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът.
Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите.
към втори вариант >>
Сега как го разбират хората?
(втори вариант)
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът?
Сега как го разбират хората?
Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
към втори вариант >>
Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба!
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът.
Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба!
Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора?
към втори вариант >>
Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
(втори вариант)
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората?
Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
към втори вариант >>
Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш.
(втори вариант)
Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба!
Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш.
Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването.
към втори вариант >>
За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга.
(втори вариант)
Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата?
За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга.
Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата?
към втори вариант >>
Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш.
(втори вариант)
Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш.
Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш.
Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш.
към втори вариант >>
Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга.
(втори вариант)
Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга.
Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга.
В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е?
към втори вариант >>
Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш.
(втори вариант)
Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш.
Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш.
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас.
към втори вариант >>
В какво седи моралното тук?
(втори вариант)
Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга.
В какво седи моралното тук?
− Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек.
към втори вариант >>
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите.
(втори вариант)
Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш.
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите.
Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко.
към втори вариант >>
− Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
(втори вариант)
Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук?
− Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята.
към втори вариант >>
Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора?
(втори вариант)
Представете си тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите.
Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора?
Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
към втори вариант >>
Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
(втори вариант)
Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба.
Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
към втори вариант >>
Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването.
(втори вариант)
Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора?
Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването.
Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите.
към втори вариант >>
Де е неправдата?
(втори вариант)
За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Де е неправдата?
Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това.
към втори вариант >>
Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш.
(втори вариант)
Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването.
Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш.
Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие?
към втори вариант >>
Този закон Божествен ли е?
(втори вариант)
Законът ви хваща, че сте направили нещо неморално − преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата?
Този закон Божествен ли е?
(Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
към втори вариант >>
Някой път има доста лекари между вас.
(втори вариант)
Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш.
Някой път има доста лекари между вас.
Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита.
към втори вариант >>
(Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек.
(втори вариант)
В какво седи моралното тук? − Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е?
(Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек.
Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
към втори вариант >>
Тук-там ще те поразтрият малко.
(втори вариант)
Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас.
Тук-там ще те поразтрият малко.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин.
към втори вариант >>
Турят тялото му в земята.
(втори вариант)
− Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек.
Турят тялото му в земята.
Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
към втори вариант >>
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
(втори вариант)
Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас.
към втори вариант >>
Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
(втори вариант)
Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята.
Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата.
към втори вариант >>
Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите.
(втори вариант)
Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита − ще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща.
Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите.
Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти.
към втори вариант >>
Никой не протестира против това.
(втори вариант)
Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
Никой не протестира против това.
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод.
към втори вариант >>
Как го казвате вие?
(втори вариант)
Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите.
Как го казвате вие?
Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия.
към втори вариант >>
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
(втори вариант)
Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това.
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
(Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее.
към втори вариант >>
Те искат своя хонорар или визита.
(втори вариант)
Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие?
Те искат своя хонорар или визита.
За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
към втори вариант >>
(Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
(втори вариант)
(Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора?
(Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
към втори вариант >>
За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин.
(втори вариант)
Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита.
За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин.
Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав.
към втори вариант >>
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
(втори вариант)
Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора.
към втори вариант >>
Лечението трябва да дойде от вас.
(втори вариант)
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин.
Лечението трябва да дойде от вас.
Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава.
към втори вариант >>
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата.
(втори вариант)
Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата.
Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали?
към втори вариант >>
Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти.
(втори вариант)
Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас.
Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти.
Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека.
към втори вариант >>
Този човек по растенията може да се качи и в някой плод.
(втори вариант)
Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата.
Този човек по растенията може да се качи и в някой плод.
И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват.
към втори вариант >>
Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия.
(втори вариант)
Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти.
Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия.
Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
към втори вариант >>
И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее.
(втори вариант)
Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод.
И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее.
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство.
към втори вариант >>
Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
(втори вариант)
Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия.
Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
към втори вариант >>
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
(втори вариант)
(Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее.
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми.
към втори вариант >>
Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав.
(втори вариант)
За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече.
Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав.
Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
към втори вариант >>
Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора.
(втори вариант)
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора.
Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
към втори вариант >>
Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава.
(втори вариант)
Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав.
Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава.
Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
Сега туй изисква доказателство, нали?
(втори вариант)
Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора.
Сега туй изисква доказателство, нали?
Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
към втори вариант >>
Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека.
(втори вариант)
Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава.
Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека.
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
Нещата се доказват.
(втори вариант)
Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали?
Нещата се доказват.
Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
към втори вариант >>
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
(втори вариант)
Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека.
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство.
(втори вариант)
И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват.
Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство.
В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
към втори вариант >>
Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
(втори вариант)
Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
В геометрията нали доказвате известни аксиоми.
(втори вариант)
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство.
В геометрията нали доказвате известни аксиоми.
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право.
към втори вариант >>
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
(втори вариант)
Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
(втори вариант)
Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми.
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение.
към втори вариант >>
Така главоболието може да се премахне.
(втори вариант)
Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма.
Така главоболието може да се премахне.
към втори вариант >>
За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
(втори вариант)
Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
към втори вариант >>
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3).
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3).
Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската.
към втори вариант >>
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
(втори вариант)
Нещата се доказват. Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави.
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш?
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3).
Какво трябва да направиш?
Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
към втори вариант >>
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
(втори вариант)
Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми.
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия.
към втори вариант >>
Ти може да го докажеш само като се движиш.
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3). Какво трябва да направиш?
Ти може да го докажеш само като се движиш.
В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II.
към втори вариант >>
Това е право и не е право.
(втори вариант)
В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави.
Това е право и не е право.
Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1).
към втори вариант >>
В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3). Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш.
В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
(Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
Аз привеждам тогава в движение.
(втори вариант)
Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право.
Аз привеждам тогава в движение.
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
към втори вариант >>
(Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това?
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3). Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави?
(Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това?
Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
(втори вариант)
За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение.
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят!
към втори вариант >>
Излезте на дъската.
(втори вариант)
Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3). Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това?
Излезте на дъската.
(Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
(втори вариант)
Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе.
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението.
към втори вариант >>
(Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
(втори вариант)
Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската.
(Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
Направило е една крива линия.
(втори вариант)
Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса.
Направило е една крива линия.
М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята?
към втори вариант >>
И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II.
(втори вариант)
Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна.
И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II.
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
М − това са два прави ъгли (фиг. 1).
(втори вариант)
Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия.
М − това са два прави ъгли (фиг. 1).
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
към втори вариант >>
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
(втори вариант)
В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два прави − I и II.
Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
към втори вариант >>
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
(втори вариант)
Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1).
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
към втори вариант >>
То е цяла една линия.
(втори вариант)
То е цяла една линия.
Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса. В каква посока се движи човекът? Да оставим това!
към втори вариант >>
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят!
(втори вариант)
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение.
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят!
Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
към втори вариант >>
Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
(втори вариант)
То е цяла една линия.
Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса. В каква посока се движи човекът? Да оставим това!
към втори вариант >>
Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението.
(втори вариант)
Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят!
Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението.
Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал.
към втори вариант >>
Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса.
(втори вариант)
То е цяла една линия. Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб.
Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса.
В каква посока се движи човекът? Да оставим това!
към втори вариант >>
Но каква е идеята?
(втори вариант)
Направило е една крива линия. М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението.
Но каква е идеята?
Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
към втори вариант >>
В каква посока се движи човекът?
(втори вариант)
То е цяла една линия. Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса.
В каква посока се движи човекът?
Да оставим това!
към втори вариант >>
Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
(втори вариант)
М − това са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята?
Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
(Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам.
към втори вариант >>
Да оставим това!
(втори вариант)
То е цяла една линия. Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса. В каква посока се движи човекът?
Да оставим това!
към втори вариант >>
(Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
(втори вариант)
Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това?
(Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера.
към втори вариант >>
Сега разбрахте, че трите ъгли в триъгълника са равни на два прави.
(втори вариант)
Сега разбрахте, че трите ъгли в триъгълника са равни на два прави.
Значи всичката философия стои в това − взет е извървяният път от 180 градуса.
към втори вариант >>
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
(втори вариант)
В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо.
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш.
към втори вариант >>
Значи всичката философия стои в това − взет е извървяният път от 180 градуса.
(втори вариант)
Сега разбрахте, че трите ъгли в триъгълника са равни на два прави.
Значи всичката философия стои в това − взет е извървяният път от 180 градуса.
към втори вариант >>
Не че не съм разбрал.
(втори вариант)
Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал.
Не че не съм разбрал.
Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш.
към втори вариант >>
Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
(втори вариант)
Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал.
Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате.
към втори вариант >>
Не го отричам, понеже не го разбирам.
(втори вариант)
Казват ви, че геометриците доказват това − че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави.
Не го отричам, понеже не го разбирам.
Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали?
към втори вариант >>
Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера.
(втори вариант)
(Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам.
Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера.
Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете.
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш.
(втори вариант)
Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера.
Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш.
Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг.
към втори вариант >>
Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш.
(втори вариант)
Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш.
Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш.
Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е?
към втори вариант >>
Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате.
(втори вариант)
Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш.
Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате.
Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право?
към втори вариант >>
Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали?
(втори вариант)
Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате.
Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали?
Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
към втори вариант >>
Като го разберете, тогава ще го отречете.
(втори вариант)
Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали?
Като го разберете, тогава ще го отречете.
Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
към втори вариант >>
Сега в чертежа (фиг.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете.
Сега в чертежа (фиг.
1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание.
към втори вариант >>
1) тази крива линия (М) права ли е?
(втори вариант)
Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг.
1) тази крива линия (М) права ли е?
(Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание. Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
(Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право?
(втори вариант)
Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е?
(Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право?
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание. Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
(втори вариант)
Смешното е там − как ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право?
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание. Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
(втори вариант)
Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива.
Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание. Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание.
(втори вариант)
Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание.
Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
(втори вариант)
1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли е − начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание.
Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането.
към втори вариант >>
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха.
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение.
към втори вариант >>
В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие.
В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада.
Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането.
към втори вариант >>
Туй става при дишане.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада.
Туй става при дишане.
Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи.
към втори вариант >>
Туй някакъв придатък ли е?
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане.
Туй някакъв придатък ли е?
− Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът?
към втори вариант >>
− Показва едно движение на дишането.
(втори вариант)
Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е?
− Показва едно движение на дишането.
Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво.
към втори вариант >>
Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение.
(втори вариант)
Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането.
Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение.
От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва.
към втори вариант >>
От туй движение може да се види каква е силата на дишането.
(втори вариант)
В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение.
От туй движение може да се види каква е силата на дишането.
Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
към втори вариант >>
Някой човек се гневи.
(втори вариант)
Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането.
Някой човек се гневи.
Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали.
към втори вариант >>
Какво нещо е гневът?
(втори вариант)
Туй някакъв придатък ли е? − Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи.
Какво нещо е гневът?
Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи.
към втори вариант >>
Сам но себе си гневът е нещо много хубаво.
(втори вариант)
− Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът?
Сам но себе си гневът е нещо много хубаво.
То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева.
към втори вариант >>
То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва.
(втори вариант)
Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво.
То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва.
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
към втори вариант >>
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
(втори вариант)
От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва.
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
към втори вариант >>
Без гняв хората не биха се помръднали.
(втори вариант)
Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето.
Без гняв хората не биха се помръднали.
Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи.
към втори вариант >>
Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи.
(втори вариант)
Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали.
Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи.
Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил?
към втори вариант >>
Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева.
(втори вариант)
Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи.
Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева.
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения?
към втори вариант >>
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
(втори вариант)
То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева.
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи?
към втори вариант >>
За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
(втори вариант)
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи.
За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
към втори вариант >>
Всички казват, че той не се гневи.
(втори вариант)
Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил?
Всички казват, че той не се гневи.
Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
към втори вариант >>
Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил?
(втори вариант)
Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи.
Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил?
Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си?
към втори вариант >>
Какви са вашите наблюдения?
(втори вариант)
Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил?
Какви са вашите наблюдения?
Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това?
към втори вариант >>
Олге, ти кажи?
(втори вариант)
Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения?
Олге, ти кажи?
(Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това.
към втори вариант >>
(Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
(втори вариант)
За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи?
(Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това. (Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
(втори вариант)
Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това. (Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си?
(втори вариант)
Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам.
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си?
(О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това. (Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
(О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това?
(втори вариант)
Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си?
(О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това?
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това. (Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това.
(втори вариант)
Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това?
Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това.
(Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
(Да е само повишаването на гласа!)
(втори вариант)
(Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това.
(Да е само повишаването на гласа!)
към втори вариант >>
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2).
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2).
Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен.
към втори вариант >>
Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са?
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2).
Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са?
(Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
към втори вариант >>
(Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2). Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са?
(Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой.
към втори вариант >>
Лошото не е да се гневи човек.
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2). Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Лошото не е да се гневи човек.
Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил.
към втори вариант >>
Зад гнева седи нещо друго.
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2). Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек.
Зад гнева седи нещо друго.
Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева?
към втори вариант >>
Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен.
(втори вариант)
Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2). Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго.
Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен.
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
към втори вариант >>
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
(втори вариант)
Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен.
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той!
към втори вариант >>
Разгневил се някой.
(втори вариант)
(Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил.
Разгневил се някой.
Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив.
към втори вариант >>
Няма нищо лошо, че се е разгневил.
(втори вариант)
Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой.
Няма нищо лошо, че се е разгневил.
Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
към втори вариант >>
Де е лошото в гнева?
(втори вариант)
Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил.
Де е лошото в гнева?
Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
към втори вариант >>
Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
(втори вариант)
Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева?
Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
− Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
към втори вариант >>
− Значи този човек може да ни услужи − жив е той!
(втори вариант)
От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.
− Значи този човек може да ни услужи − жив е той!
Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
към втори вариант >>
Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив.
(втори вариант)
Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той!
Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив.
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата.
към втори вариант >>
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
(втори вариант)
Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив.
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв.
към втори вариант >>
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
(втори вариант)
Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
(Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв.
към втори вариант >>
(Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
(втори вариант)
Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. − Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи?
(Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл.
към втори вариант >>
Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
(втори вариант)
− Значи този човек може да ни услужи − жив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора?
Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия?
към втори вариант >>
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата.
(втори вариант)
Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив.
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата.
Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева.
към втори вариант >>
Самият живот е израз на гняв.
(втори вариант)
Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата.
Самият живот е израз на гняв.
И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
към втори вариант >>
И като вървиш, навсякъде има гняв.
(втори вариант)
Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв.
И като вървиш, навсякъде има гняв.
Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
към втори вариант >>
Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл.
(втори вариант)
(Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв.
Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл.
Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
към втори вариант >>
Сега где е кривото на тази философия?
(втори вариант)
Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл.
Сега где е кривото на тази философия?
Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите.
към втори вариант >>
Почти всички осъждат гнева.
(втори вариант)
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия?
Почти всички осъждат гнева.
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат.
към втори вариант >>
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
(втори вариант)
Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева.
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
към втори вариант >>
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
(втори вариант)
И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата?
към втори вариант >>
Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
(втори вариант)
Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита.
Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
към втори вариант >>
И въпросът останал неразбран за жабите.
(втори вариант)
Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
И въпросът останал неразбран за жабите.
Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
към втори вариант >>
Те мислят как да ги подковат и защо не могат.
(втори вариант)
Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите.
Те мислят как да ги подковат и защо не могат.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси.
към втори вариант >>
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
(втори вариант)
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
към втори вариант >>
Какво животно е жабата?
(втори вариант)
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Какво животно е жабата?
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи.
към втори вариант >>
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
(втори вариант)
Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата?
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
(Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
към втори вариант >>
(Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
(втори вариант)
И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно?
(Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
− Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет?
към втори вариант >>
− Петкопитно − но това са посторонни въпроси.
(втори вариант)
Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?
− Петкопитно − но това са посторонни въпроси.
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет? − За да забогатеят, турят подковата на прага.
към втори вариант >>
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
(втори вариант)
Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси.
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет? − За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи.
(втори вариант)
Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи.
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет? − За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
(втори вариант)
Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи.
Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет? − За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет?
(втори вариант)
(Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет?
− За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
− За да забогатеят, турят подковата на прага.
(втори вариант)
− Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет?
− За да забогатеят, турят подковата на прага.
(Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)
към втори вариант >>
2.
До 29-ти юний
,
УС
, София, 19.5.1935г.,
Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите.
Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям.
Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите.
Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите.
Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
Аз отивам сега, да служа на Бога.
Аз отивам сега, да служа на Бога.
Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички.
към беседата >>
Нищо повече.
Аз отивам сега, да служа на Бога.
Нищо повече.
Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички.
към беседата >>
Не искам никому отсега нататък да служа.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече.
Не искам никому отсега нататък да служа.
И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си.
към беседата >>
И няма да ме безпокоите тук до Петровден.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа.
И няма да ме безпокоите тук до Петровден.
Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите.
към беседата >>
Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден.
Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо.
Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка.
към беседата >>
Моята врата ще се затвори за всички.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо.
Моята врата ще се затвори за всички.
Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък.
към беседата >>
Моята врата ще бъде затворена за всички.
Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички.
Моята врата ще бъде затворена за всички.
Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови.
към беседата >>
Искам в себе си.
Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички.
Искам в себе си.
А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да.
към беседата >>
А вие наряда, молитвите духом може да ги правите.
И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си.
А вие наряда, молитвите духом може да ги правите.
Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали.
към беседата >>
Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка.
Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите.
Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка.
Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие!
към беседата >>
Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък.
Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка.
Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък.
Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули.
към беседата >>
Не искам никой да ме злослови.
Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък.
Не искам никой да ме злослови.
Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече.
към беседата >>
Нищо повече. Да.
Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови.
Нищо повече. Да.
Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете.
към беседата >>
Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали.
А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да.
Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали.
Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите.
към беседата >>
Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие!
Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали.
Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие!
Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце.
към беседата >>
Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули.
Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие!
Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули.
Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни.
към беседата >>
Не искам и да говоря повече.
Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули.
Не искам и да говоря повече.
Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава.
към беседата >>
Ще разберете.
Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече.
Ще разберете.
Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша.
към беседата >>
Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите.
Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете.
Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите.
Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение.
към беседата >>
Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце.
Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите.
Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце.
Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво.
към беседата >>
Туй ще го направя до 29-ти юни.
Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце.
Туй ще го направя до 29-ти юни.
Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите.
към беседата >>
Ще видим тогава.
Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни.
Ще видим тогава.
Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя.
към беседата >>
Имам известна работа, която трябва да свърша.
Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава.
Имам известна работа, която трябва да свърша.
И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено.
към беседата >>
И всеки един от вас трябва да има убеждение.
Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша.
И всеки един от вас трябва да има убеждение.
Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава?
към беседата >>
Да знаете хубаво.
Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение.
Да знаете хубаво.
Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Вие не знаете сега на кому служите.
Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво.
Вие не знаете сега на кому служите.
Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Вие мислите – на Учителя.
Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите.
Вие мислите – на Учителя.
Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Туй, което аз съм казал, не е изпълнено.
Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя.
Туй, което аз съм казал, не е изпълнено.
Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Защо тогава?
И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено.
Защо тогава?
Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава?
Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
към беседата >>
Прочетете нещата, новото, от новата година насам.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам.
Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал.
към беседата >>
Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам.
Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите.
Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби.
към беседата >>
Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите.
Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам.
И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече.
към беседата >>
И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам.
И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате.
И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така.
към беседата >>
И няма да ме питате философски, защо и за какво.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате.
И няма да ме питате философски, защо и за какво.
И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече.
към беседата >>
И няма да философствате, всичко, каквото съм казал.
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво.
И няма да философствате, всичко, каквото съм казал.
Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй.
към беседата >>
Тъй ще бъдете като затворени риби.
Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал.
Тъй ще бъдете като затворени риби.
Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот.
към беседата >>
Нищо повече.
Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби.
Нищо повече.
Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа.
към беседата >>
Няма да се месите в работата ми защо е така.
И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече.
Няма да се месите в работата ми защо е така.
Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи.
към беседата >>
Нищо повече.
И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така.
Нищо повече.
В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни.
към беседата >>
В реда на работата е. Тъй.
И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече.
В реда на работата е. Тъй.
Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има.
към беседата >>
Трябва един дълбок живот.
Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй.
Трябва един дълбок живот.
Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи.
към беседата >>
Трябва една дълбока работа.
Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот.
Трябва една дълбока работа.
Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те.
към беседата >>
Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи.
Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа.
Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи.
Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира.
към беседата >>
Те са повърхностни.
Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи.
Те са повърхностни.
Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи.
към беседата >>
Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има.
В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни.
Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има.
Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи.
Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има.
Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи.
Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
Хубави работи са те.
Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи.
Хубави работи са те.
И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира.
Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те.
И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира.
Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
Хубаво е човек да има хубави къщи.
Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира.
Хубаво е човек да има хубави къщи.
Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи.
Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
към беседата >>
Сега, аз не искам да ви сковавам.
Сега, аз не искам да ви сковавам.
Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против.
към беседата >>
Аз не сковавам вериги.
Сега, аз не искам да ви сковавам.
Аз не сковавам вериги.
Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има.
към беседата >>
Аз съм човек без никакви форми.
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги.
Аз съм човек без никакви форми.
Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате.
към беседата >>
Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми.
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми.
Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми.
Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите.
към беседата >>
Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите.
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми.
Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите.
Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога.
към беседата >>
Нямам нищо против.
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите.
Нямам нищо против.
Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода.
към беседата >>
Може да се повърнете, цяла история има.
Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против.
Може да се повърнете, цяла история има.
Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите.
към беседата >>
Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате.
Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има.
Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате.
Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път.
към беседата >>
Всичко може да правите.
Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате.
Всичко може да правите.
Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете.
към беседата >>
Ако искате, ще правите това за Бога.
Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите.
Ако искате, ще правите това за Бога.
Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие.
към беседата >>
Та, за каквото душата ви иска. Свобода.
Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога.
Та, за каквото душата ви иска. Свобода.
Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща.
към беседата >>
Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите.
Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода.
Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите.
Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път.
Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите.
Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път.
Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете.
Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път.
Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете.
Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Един, два месеца, после, пак ще иде да пие.
Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете.
Един, два месеца, после, пак ще иде да пие.
Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Бащата пак ще иде да плаща.
Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие.
Бащата пак ще иде да плаща.
Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Та, по този начин работите не се поправят.
Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща.
Та, по този начин работите не се поправят.
към беседата >>
Сега рекох, туй е излишно.
Сега рекох, туй е излишно.
Аз имам една работа неотложна. И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
към беседата >>
Аз имам една работа неотложна.
Сега рекох, туй е излишно.
Аз имам една работа неотложна.
И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
към беседата >>
И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
Сега рекох, туй е излишно. Аз имам една работа неотложна.
И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
към беседата >>
Коя глава имате да четете днес?
Коя глава имате да четете днес?
– 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка.
към беседата >>
– 62-а от Исайя.
Коя глава имате да четете днес?
– 62-а от Исайя.
Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството.
към беседата >>
Ще си я прочетете.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя.
Ще си я прочетете.
И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството.
към беседата >>
И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя. Ще си я прочетете.
И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре.
Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството.
към беседата >>
Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре.
Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди.
Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората.
към беседата >>
Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди.
Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка.
Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става.
към беседата >>
Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството.
– 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка.
Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството.
Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството.
към беседата >>
Влиза и излиза от Братството.
Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството.
Влиза и излиза от Братството.
Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете?
към беседата >>
Пък той нито е кандидат да влезе в Братството.
И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството.
Пък той нито е кандидат да влезе в Братството.
Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате.
към беседата >>
Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората.
Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството.
Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората.
Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре.
към беседата >>
Това от Бога става.
Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората.
Това от Бога става.
Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството.
Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става.
Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството.
Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете?
Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството.
Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете?
Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате.
Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете?
Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате.
Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре.
Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате.
Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре.
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре.
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
към беседата >>
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото.
Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
към беседата >>
Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне!
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото.
Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне!
Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
към беседата >>
Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне!
Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
към беседата >>
Та сега ще работите.
Та сега ще работите.
Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си.
Та сега ще работите.
Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си.
Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Аз не искам да се занимавам с хората.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си.
Аз не искам да се занимавам с хората.
Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Искам да служа на Бога.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората.
Искам да служа на Бога.
Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Ще служа на Бога.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога.
Ще служа на Бога.
Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога.
Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
към беседата >>
Сега ще си направите едно размишление.
Сега ще си направите едно размишление.
към беседата >>
''5.15 часа сутринта''
''5.15 часа сутринта''
към беседата >>
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа.
Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога.
към беседата >>
Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа.
Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас.
До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
До 29-ти ще го направите за вас.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас.
До 29-ти ще го направите за вас.
Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
Няма да бъдем рекламаджии.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас.
Няма да бъдем рекламаджии.
Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
Да рекламираме.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии.
Да рекламираме.
Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога.
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме.
Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога.
Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога.
Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
към беседата >>
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре.
Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо. Нишка по нишка се образува.
към беседата >>
Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре.
Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането.
Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо. Нишка по нишка се образува.
към беседата >>
Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането.
Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради.
Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо. Нишка по нишка се образува.
към беседата >>
Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради.
Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо.
Нишка по нишка се образува.
към беседата >>
Нишка по нишка се образува.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо.
Нишка по нишка се образува.
към беседата >>
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин.
Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо.
към беседата >>
Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин.
Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма.
Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви.
към беседата >>
Една сянка е направил.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма.
Една сянка е направил.
И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям.
към беседата >>
И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил.
И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността.
И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините.
към беседата >>
И вие рисувате.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността.
И вие рисувате.
Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш.
към беседата >>
Представяте си, че вярвате в нещо.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате.
Представяте си, че вярвате в нещо.
И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас?
към беседата >>
И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви.
Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо.
И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви.
Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас?
към беседата >>
Аз няма какво да се произнасям.
Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви.
Аз няма какво да се произнасям.
Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това.
към беседата >>
Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините.
И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям.
Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините.
Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях.
към беседата >>
Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш.
И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините.
Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш.
Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго.
към беседата >>
Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас?
Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш.
Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас?
Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко.
към беседата >>
Е, какво мислят за вас?
И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас?
Е, какво мислят за вас?
Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата?
към беседата >>
Каквото вие мислите за тях, точно това.
Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас?
Каквото вие мислите за тях, точно това.
Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях.
Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това.
Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях.
Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Които не са свързани, те мислят друго.
Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях.
Които не са свързани, те мислят друго.
Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко.
Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго.
Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко.
Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Сега, къде е разликата?
Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко.
Сега, къде е разликата?
Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата?
Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
към беседата >>
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате.
Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен.
към беседата >>
Ако искате, може да си направите упражненията.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате.
Ако искате, може да си направите упражненията.
Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията.
Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате.
Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате.
Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете.
В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете.
В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте.
До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте.
До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен.
Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
Аз съм решил за себе си.
Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен.
Аз съм решил за себе си.
към беседата >>
Това е крайният предел.
Това е крайният предел.
Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете.
към беседата >>
Молитвите гласно няма да се правят.
Това е крайният предел.
Молитвите гласно няма да се правят.
Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа.
към беседата >>
Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят.
Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете.
Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
Сами ще си четете молитвите.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете.
Сами ще си четете молитвите.
Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
Външно няма да се молим на Бога.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите.
Външно няма да се молим на Бога.
Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
Тъй щото, това ще го знаете.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога.
Тъй щото, това ще го знаете.
После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа.
Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете.
После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа.
Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа.
Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
към беседата >>
И в клас пак няма да държа лекциите.
И в клас пак няма да държа лекциите.
Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите.
към беседата >>
Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година.
И в клас пак няма да държа лекциите.
Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година.
Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите.
към беседата >>
Сега ще прекарате в размишление.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година.
Сега ще прекарате в размишление.
Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре.
към беседата >>
Аз имам друга работа, много по-важна.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление.
Аз имам друга работа, много по-важна.
Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи.
към беседата >>
Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна.
Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам.
Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички.
към беседата >>
Сега вие ще се заемете да работите.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам.
Сега вие ще се заемете да работите.
Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български.
към беседата >>
Посято е, сега остава да работите.
Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите.
Посято е, сега остава да работите.
Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям.
към беседата >>
Ако може да работите, добре.
Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите.
Ако може да работите, добре.
Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите.
към беседата >>
Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи.
Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре.
Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи.
Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
Туй да го знаете всички.
Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи.
Туй да го знаете всички.
Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български.
Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички.
Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български.
Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
Тези работи оставям.
Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български.
Тези работи оставям.
Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
към беседата >>
3.
Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)
,
УС
, София, 26.5.1935г.,
Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома.
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща.
Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома.
Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
към беседата >>
Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши.
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома.
Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши.
Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
към беседата >>
Може ли да се реши тази задача?
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши.
Може ли да се реши тази задача?
И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
към беседата >>
И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача?
И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
към беседата >>
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена.
Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси.
към беседата >>
Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена.
Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си.
Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли.
към беседата >>
Можете ли да намерите такъв човек?
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си.
Можете ли да намерите такъв човек?
Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване.
към беседата >>
Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек?
Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него.
Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието.
към беседата >>
Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него.
Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе.
Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н.
към беседата >>
Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе.
Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси.
В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си.
към беседата >>
В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли.
Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси.
В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли.
Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване.
Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли.
Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване.
Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите.
към беседата >>
Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието.
Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване.
Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието.
Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия.
към беседата >>
Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н.
Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието.
Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н.
Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия.
към беседата >>
Той търси виновника за своето положение вън от себе си.
Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н.
Той търси виновника за своето положение вън от себе си.
Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия.
към беседата >>
Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите.
В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си.
Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите.
Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите.
Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите.
Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите.
Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия.
Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите.
Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия.
Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия.
Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия.
Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия.
Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Лошият пък прави зло при всички времена и условия.
Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия.
Лошият пък прави зло при всички времена и условия.
Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия.
Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
към беседата >>
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват.
Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър.
към беседата >>
Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват.
Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин.
Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос.
към беседата >>
Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм?
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин.
Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм?
" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене".
към беседата >>
" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм?
" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия.
Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него.
към беседата >>
Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш?
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия.
Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш?
" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее.
към беседата >>
" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш?
" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър.
Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество.
към беседата >>
Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос.
Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър.
Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос.
Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър.
към беседата >>
Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене".
Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм? " - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос.
Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене".
Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?
към беседата >>
Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него.
" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене".
Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него.
Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам.
към беседата >>
Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее.
Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш? " - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него.
Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее.
Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя.
към беседата >>
Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество.
" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее.
Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество.
Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака.
към беседата >>
Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър.
Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество.
Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър.
Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?
Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър.
Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?
" - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
" - Не съм, не Го познавам.
Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?
" - Не съм, не Го познавам.
Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя.
Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам.
Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя.
Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака.
Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя.
Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака.
Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици? " - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака.
Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
към беседата >>
Такова раздвояване става с всички хора.
Такова раздвояване става с всички хора.
Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си.
към беседата >>
Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз?
Такова раздвояване става с всички хора.
Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз?
Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е.
към беседата >>
Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали.
Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз?
Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали.
Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат.
към беседата >>
Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората.
Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали.
Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората.
Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора.
към беседата >>
Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората.
Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората.
Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората.
Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта?
към беседата >>
Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си.
Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората.
Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си.
Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души.
към беседата >>
Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е.
Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си.
Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е.
няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се.
към беседата >>
няма да го засегнат.
Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е.
няма да го засегнат.
Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания.
към беседата >>
Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора.
Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат.
Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора.
Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си.
към беседата >>
Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта?
Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора.
Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта?
След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата.
към беседата >>
След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души.
Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта?
След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души.
Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм.
към беседата >>
Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се.
Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души.
Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се.
Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си!
към беседата >>
Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания.
няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се.
Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания.
Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си.
Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания.
Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си.
Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата.
Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си.
Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата.
- Праведен съм. - Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
- Праведен съм.
След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата.
- Праведен съм.
- Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
- Дай свидетелството си!
Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм.
- Дай свидетелството си!
Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си!
Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
към беседата >>
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта.
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта.
Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога!
към беседата >>
Всеки казва: Трябва да се обичаме!
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта.
Всеки казва: Трябва да се обичаме!
Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става.
към беседата >>
Трябва да ме обичаш!
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме!
Трябва да ме обичаш!
Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо?
към беседата >>
Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек.
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш!
Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек.
Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм.
към беседата >>
Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска.
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек.
Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска.
- Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото.
към беседата >>
- Трябва да обичаме Бога!
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска.
- Трябва да обичаме Бога!
- И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт.
към беседата >>
- И без да казвате това, то става.
Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога!
- И без да казвате това, то става.
- Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката?
към беседата >>
- Защо?
Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става.
- Защо?
- Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото.
към беседата >>
- Човек е уд от Великия Божествен организъм.
Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо?
- Човек е уд от Великия Божествен организъм.
Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества.
към беседата >>
Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото.
Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм.
Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото.
Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си.
към беседата >>
Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт.
- Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото.
Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт.
Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен.
към беседата >>
Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката?
- И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт.
Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката?
Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си.
към беседата >>
Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото.
- Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката?
Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото.
Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване.
към беседата >>
Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества.
- Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото.
Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества.
За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си.
към беседата >>
За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си.
Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества.
За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си.
Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той.
към беседата >>
Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен.
Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си.
Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен.
Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов.
към беседата >>
Има много начини, чрез които човек може да познае себе си.
Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен.
Има много начини, чрез които човек може да познае себе си.
Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате.
към беседата >>
Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване.
Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си.
Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване.
Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки.
към беседата >>
Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си.
Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване.
Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си.
След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко.
към беседата >>
След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той.
За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си.
След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той.
Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен.
към беседата >>
Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов.
Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той.
Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов.
Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз.
към беседата >>
Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате.
Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов.
Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате.
Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо?
към беседата >>
Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки.
Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате.
Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки.
Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал.
към беседата >>
Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко.
Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки.
Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко.
Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен.
След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко.
Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен.
Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз.
Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен.
Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз.
- Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
- Защо?
Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз.
- Защо?
- Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
- Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал.
Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо?
- Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал.
Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал.
Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.
към беседата >>
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава.
Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите.
към беседата >>
Думата "даром" подразбира даване от любов.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава.
Думата "даром" подразбира даване от любов.
Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов.
към беседата >>
Който дава без любов, всъщност не дава.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов.
Който дава без любов, всъщност не дава.
Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
Истинското даване става с любов.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава.
Истинското даване става с любов.
Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов.
Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки.
Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите.
Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки.
Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите.
Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов.
Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите.
Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов.
Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов.
Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
към беседата >>
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум.
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум.
Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
към беседата >>
Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път.
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум.
Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път.
Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
към беседата >>
Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път.
Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
към беседата >>
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.
към беседата >>
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
към беседата >>
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
към беседата >>
Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
към беседата >>
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее.
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее.
Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
към беседата >>
Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее.
Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
към беседата >>
Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение.
Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение.
Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
към беседата >>
Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение.
Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
към беседата >>
Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.
Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.
към беседата >>
И повика духа на човека отдалеч, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: "Слушай", му проговори Тя, "чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.
И повика духа на човека отдалеч, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: "Слушай", му проговори Тя, "чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.
към беседата >>
Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината".
Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината".
към беседата >>
Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си: леността го хвана - мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати - слугиня да стане и него да храни.
Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си: леността го хвана - мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати - слугиня да стане и него да храни.
към беседата >>
Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята да рови; внесе то всичките ограничения - свободата да гони, изгуби човекът силата си; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.
Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята да рови; внесе то всичките ограничения - свободата да гони, изгуби човекът силата си; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.
към беседата >>
Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината.
Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината.
И остана скиталец по земята, той - младият син на Виделината.
към беседата >>
И остана скиталец по земята, той - младият син на Виделината.
Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината.
И остана скиталец по земята, той - младият син на Виделината.
към беседата >>
И плака той дълго време в своето робство.
И плака той дълго време в своето робство.
Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
към беседата >>
Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
И плака той дълго време в своето робство.
Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
към беседата >>
Чу тогава вътрешния глас на Истината в него да говори: "Вземи мярката на свободата в ръката си; постави наградата на живота венец на главата си; и сложи насладата на светлината огърлица на душата си".
Чу тогава вътрешния глас на Истината в него да говори: "Вземи мярката на свободата в ръката си; постави наградата на живота венец на главата си; и сложи насладата на светлината огърлица на душата си".
към беседата >>
Любовта е любов за светлината на ума.
Любовта е любов за светлината на ума.
към беседата >>
Мъдростта е мъдрост за живота на душата.
Мъдростта е мъдрост за живота на душата.
към беседата >>
Истината е истина за свободата на духа.
Истината е истина за свободата на духа.
към беседата >>
Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!
Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!
към беседата >>
Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
към беседата >>
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои".
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои".
- Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека.
към беседата >>
- Светлината представлява Божественото в човека.
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои".
- Светлината представлява Божественото в човека.
Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. - Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
Въздухът представлява духовното в човека.
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои". - Светлината представлява Божественото в човека.
Въздухът представлява духовното в човека.
Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. - Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва.
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои". - Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека.
Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва.
Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. - Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
Водата са чувствата в човека.
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои". - Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва.
Водата са чувствата в човека.
Почвата представлява физическото в човека. - Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
Почвата представлява физическото в човека.
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои". - Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека.
Почвата представлява физическото в човека.
- Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
- Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
- Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека.
- Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
към беседата >>
"Животът здравия радва, смъртта болния угнетява".
"Животът здравия радва, смъртта болния угнетява".
- Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява. Животът е за здрави хора, да ги радва.
към беседата >>
- Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява.
"Животът здравия радва, смъртта болния угнетява".
- Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява.
Животът е за здрави хора, да ги радва.
към беседата >>
Животът е за здрави хора, да ги радва.
"Животът здравия радва, смъртта болния угнетява". - Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява.
Животът е за здрави хора, да ги радва.
към беседата >>
"Духът отрудения утешава".
"Духът отрудения утешава".
- Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.
към беседата >>
- Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.
"Духът отрудения утешава".
- Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.
към беседата >>
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада".
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада".
- Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека.
към беседата >>
- Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада".
- Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи.
Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не.
към беседата >>
Свободата е мерилото в живота.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада". - Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи.
Свободата е мерилото в живота.
Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
Животът, това е дипломът, наградата за ученика.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада". - Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота.
Животът, това е дипломът, наградата за ученика.
Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
Светлината за светило - това е човешката мисъл.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада". - Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика.
Светлината за светило - това е човешката мисъл.
Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
Правата мисъл е наслада в живота на човека.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада". - Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл.
Правата мисъл е наслада в живота на човека.
Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не.
- Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека.
Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не.
На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не.
На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
към беседата >>
"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори".
"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори".
- "Тя" подразбира Истината. Истината е мерило на живота. Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
към беседата >>
- "Тя" подразбира Истината.
"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори".
- "Тя" подразбира Истината.
Истината е мерило на живота. Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
към беседата >>
Истината е мерило на живота.
"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори". - "Тя" подразбира Истината.
Истината е мерило на живота.
Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
към беседата >>
Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори". - "Тя" подразбира Истината. Истината е мерило на живота.
Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
към беседата >>
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка.
Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка.
Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви.
Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви.
Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви.
Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Той е наградата, която имате и която трябва да цените.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви.
Той е наградата, която имате и която трябва да цените.
Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените.
Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви.
Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви.
Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
към беседата >>
Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода.
Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода.
Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот. Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
към беседата >>
Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот.
Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода.
Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот.
Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
към беседата >>
Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода. Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот.
Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
към беседата >>
"И сложи насладата на светлината огърлица на душата си".
"И сложи насладата на светлината огърлица на душата си".
- Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина. Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.
към беседата >>
- Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина.
"И сложи насладата на светлината огърлица на душата си".
- Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина.
Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.
към беседата >>
Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.
"И сложи насладата на светлината огърлица на душата си". - Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина.
Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.
към беседата >>
"Любовта е любов за светлината на ума".
"Любовта е любов за светлината на ума".
- Любовта се проявява само при светлината на ума. Без любов добро не съществува. Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
- Любовта се проявява само при светлината на ума.
"Любовта е любов за светлината на ума".
- Любовта се проявява само при светлината на ума.
Без любов добро не съществува. Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Без любов добро не съществува.
"Любовта е любов за светлината на ума". - Любовта се проявява само при светлината на ума.
Без любов добро не съществува.
Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
"Любовта е любов за светлината на ума". - Любовта се проявява само при светлината на ума. Без любов добро не съществува.
Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към беседата >>
"Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
"Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
"
към беседата >>
"
"Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
"
към беседата >>
Вода, която извира, тече.
Вода, която извира, тече.
Край нея всичко расте.
към беседата >>
Край нея всичко расте.
Вода, която извира, тече.
Край нея всичко расте.
към беседата >>
Свещ, която гори, свети.
Свещ, която гори, свети.
Край нея се чете.
към беседата >>
Край нея се чете.
Свещ, която гори, свети.
Край нея се чете.
към беседата >>
Очи, които гледат, виждат.
Очи, които гледат, виждат.
С тях по пътя се ходи.
към беседата >>
С тях по пътя се ходи.
Очи, които гледат, виждат.
С тях по пътя се ходи.
към беседата >>
Ум, който мисли, се повдига и добрият живот издига.
Ум, който мисли, се повдига и добрият живот издига.
към беседата >>
Сърце, което желае доброто, всичко постига.
Сърце, което желае доброто, всичко постига.
към беседата >>
Воля, която работи на Любовта, слуга става.
Воля, която работи на Любовта, слуга става.
към беседата >>
Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.
Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.
към беседата >>
Обичай Онзи, Който те обича!
Обичай Онзи, Който те обича!
към беседата >>
Мисли за Този, Който всякога те има предвид!
Мисли за Този, Който всякога те има предвид!
към беседата >>
Слугувай само на Онзи, Който ти показва пътя на Истината!
Слугувай само на Онзи, Който ти показва пътя на Истината!
към беседата >>
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене.
На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм.
към беседата >>
На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене.
На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене.
Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене.
към беседата >>
Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене.
Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене.
Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене.
Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали.
Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
Като яде умерено, стомахът ще работи повече.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали.
Като яде умерено, стомахът ще работи повече.
Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм.
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече.
Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм.
И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене.
На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм.
И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене.
Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене.
Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
към беседата >>
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически.
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически.
Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. - Как може човек да повдигне сърцето си? - Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони.
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически.
Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони.
- Как може човек да повдигне сърцето си? - Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
- Как може човек да повдигне сърцето си?
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони.
- Как може човек да повдигне сърцето си?
- Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
- Чрез молитва.
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. - Как може човек да повдигне сърцето си?
- Чрез молитва.
Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони.
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. - Как може човек да повдигне сърцето си? - Чрез молитва.
Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони.
Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
Умът пък се повдига чрез концентрация.
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. - Как може човек да повдигне сърцето си? - Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони.
Умът пък се повдига чрез концентрация.
към беседата >>
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си.
- За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници.
към беседата >>
- За какво спорят?
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си.
- За какво спорят?
Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му.
към беседата >>
Истината със спор не се доказва.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. - За какво спорят?
Истината със спор не се доказва.
Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало.
към беседата >>
Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. - За какво спорят? Истината със спор не се доказва.
Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете.
Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?
към беседата >>
Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. - За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете.
Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита.
Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам.
към беседата >>
Слабият, виновният търсят защитници.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. - За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита.
Слабият, виновният търсят защитници.
Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега!
към беседата >>
Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му.
- За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници.
Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му.
Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва.
към беседата >>
Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало.
Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му.
Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало.
Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си?
към беседата >>
Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?
Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало.
Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?
- Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм.
към беседата >>
- Имам.
Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?
- Имам.
- Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени.
към беседата >>
- Плати му още сега!
Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам.
- Плати му още сега!
Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат.
към беседата >>
Той плаща и с това делото се свършва.
Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега!
Той плаща и с това делото се свършва.
После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано.
към беседата >>
После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си?
Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва.
После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си?
- Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото.
към беседата >>
- Доволен съм.
Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си?
- Доволен съм.
И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми.
към беседата >>
И двете страни си отиват примирени.
- Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм.
И двете страни си отиват примирени.
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това?
към беседата >>
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат.
- Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени.
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат.
С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува.
към беседата >>
С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано.
Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат.
С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано.
При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза.
към беседата >>
При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото.
После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано.
При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото.
Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна.
към беседата >>
Адвокатите им взимат големи суми.
- Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото.
Адвокатите им взимат големи суми.
Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот.
към беседата >>
Какво се ползват адвокатите от това?
И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми.
Какво се ползват адвокатите от това?
Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне.
към беседата >>
Ако е за здраве, с пари здраве не се купува.
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това?
Ако е за здраве, с пари здраве не се купува.
Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно.
към беседата >>
Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза.
С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува.
Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза.
Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират.
към беседата >>
Казват: Заболя този човек, старостта го налегна.
При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза.
Казват: Заболя този човек, старостта го налегна.
- Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място.
към беседата >>
- Не е причина старостта, но нередовният живот.
Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна.
- Не е причина старостта, но нередовният живот.
Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината.
към беседата >>
Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне.
Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот.
Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне.
Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост.
към беседата >>
Стар е само онзи, който не живее правилно.
Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне.
Стар е само онзи, който не живее правилно.
Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи.
към беседата >>
Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират.
Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно.
Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират.
Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов".
към беседата >>
Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място.
Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират.
Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място.
Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго.
към беседата >>
Това показва, че речта не е построена по законите на истината.
- Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място.
Това показва, че речта не е построена по законите на истината.
Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл.
към беседата >>
Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост.
Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината.
Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост.
Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето?
към беседата >>
Тя си служи с точно подбрани думи.
Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост.
Тя си служи с точно подбрани думи.
Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва.
към беседата >>
Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов".
Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи.
Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов".
Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро.
към беседата >>
Обичта означава едно, любовта - друго.
Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов".
Обичта означава едно, любовта - друго.
Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад.
към беседата >>
Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл.
Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго.
Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл.
Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината.
към беседата >>
Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето?
Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл.
Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето?
Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са.
към беседата >>
Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва.
Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето?
Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва.
Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро.
Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва.
Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро.
Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Ако не е добро, връща го назад.
Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро.
Ако не е добро, връща го назад.
Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Така постъпва и истината.
Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад.
Така постъпва и истината.
Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са.
Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината.
Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са.
Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са.
Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
към беседата >>
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре.
Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда.
към беседата >>
Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре.
Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре.
Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
Те говорят за живот, а изключват смъртта.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре.
Те говорят за живот, а изключват смъртта.
Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта.
Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт.
Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт.
Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта.
Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта.
Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда.
Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда.
Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.
към беседата >>
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща.
На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща.
Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
към беседата >>
Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава.
(втори вариант)
На един цар на сина му казват: „За да успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва да обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала. Кажете ми сега как ще разрешите въпроса?
Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава.
Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал. Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка? Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш. Само така ще я гледаш. Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
“ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро.
(втори вариант)
Минава един млад обикновен човек, изважда я и тя като идва на себе си, хваща го за ръката и казва: „Моля ти се.“ А той е един от смахнатите. Тя казва: „Че как така? “ „Ако не бях смахнат, щях ли да те извадя, ние такива бели правим. Ходим в света, че такива, като се давят, да ги вадим. Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си?
“ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро.
Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече. А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят. И докато той се реши да я извади, тя се удави. И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
към втори вариант >>
Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа?
(втори вариант)
Аз за себе си съм я разрешил. Но за другите хора не мога да я разреша. Значи как става, не мога да кажа никому от вас как. Ако кажа, ще ви направя една пакост. За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо.
Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа?
“ Не мога. И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как.
към втори вариант >>
Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал.
(втори вариант)
На един цар на сина му казват: „За да успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва да обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала. Кажете ми сега как ще разрешите въпроса? Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава.
Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал.
Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка? Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш. Само така ще я гледаш. Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече.
(втори вариант)
Тя казва: „Че как така? “ „Ако не бях смахнат, щях ли да те извадя, ние такива бели правим. Ходим в света, че такива, като се давят, да ги вадим. Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си? “ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро.
Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече.
А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят. И докато той се реши да я извади, тя се удави. И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
към втори вариант >>
“ Не мога.
(втори вариант)
Но за другите хора не мога да я разреша. Значи как става, не мога да кажа никому от вас как. Ако кажа, ще ви направя една пакост. За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо. Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа?
“ Не мога.
И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре.
към втори вариант >>
Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка?
(втори вариант)
На един цар на сина му казват: „За да успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва да обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала. Кажете ми сега как ще разрешите въпроса? Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава. Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал.
Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка?
Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш. Само така ще я гледаш. Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят.
(втори вариант)
“ „Ако не бях смахнат, щях ли да те извадя, ние такива бели правим. Ходим в света, че такива, като се давят, да ги вадим. Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си? “ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро. Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече.
А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят.
И докато той се реши да я извади, тя се удави. И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
към втори вариант >>
И вие сте прави.
(втори вариант)
Значи как става, не мога да кажа никому от вас как. Ако кажа, ще ви направя една пакост. За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо. Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа? “ Не мога.
И вие сте прави.
Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея.
към втори вариант >>
Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш.
(втори вариант)
На един цар на сина му казват: „За да успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва да обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала. Кажете ми сега как ще разрешите въпроса? Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава. Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал. Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка?
Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш.
Само така ще я гледаш. Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
И докато той се реши да я извади, тя се удави.
(втори вариант)
Ходим в света, че такива, като се давят, да ги вадим. Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си? “ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро. Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече. А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят.
И докато той се реши да я извади, тя се удави.
И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
към втори вариант >>
Все погрешка става, не мога да ви кажа.
(втори вариант)
Ако кажа, ще ви направя една пакост. За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо. Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа? “ Не мога. И вие сте прави.
Все погрешка става, не мога да ви кажа.
За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после.
към втори вариант >>
Само така ще я гледаш.
(втори вариант)
Кажете ми сега как ще разрешите въпроса? Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава. Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал. Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка? Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш.
Само така ще я гледаш.
Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
(втори вариант)
Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си? “ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро. Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече. А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят. И докато той се реши да я извади, тя се удави.
И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
към втори вариант >>
За мен е тъй невъзможно да ви кажа.
(втори вариант)
За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо. Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа? “ Не мога. И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа.
За мен е тъй невъзможно да ви кажа.
Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш.
към втори вариант >>
Тя е момата не на самата реалност, това е едно
(втори вариант)
Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава. Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал. Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка? Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш. Само така ще я гледаш.
Тя е момата не на самата реалност, това е едно
към втори вариант >>
Сега и аз не мисля така.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така.
За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не. Сега не е въпрос за изваждане. Та съм ви извадил сега. То е друг въпрос. Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела.
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа как.
(втори вариант)
Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа? “ Не мога. И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа.
Аз ще ви кажа как.
Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш. И ще се намериш в същото положение.
към втори вариант >>
отражение, което всеки един от вас само си мечтае, не че тя е за него.
(втори вариант)
отражение, което всеки един от вас само си мечтае, не че тя е за него.
Тази мома не е родена от майка.
към втори вариант >>
За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така.
За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не.
Сега не е въпрос за изваждане. Та съм ви извадил сега. То е друг въпрос. Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела. Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз.
към втори вариант >>
Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре.
(втори вариант)
“ Не мога. И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как.
Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре.
Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш. И ще се намериш в същото положение. Законът е верен.
към втори вариант >>
Тази мома не е родена от майка.
(втори вариант)
отражение, което всеки един от вас само си мечтае, не че тя е за него.
Тази мома не е родена от майка.
към втори вариант >>
Сега не е въпрос за изваждане.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така. За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не.
Сега не е въпрос за изваждане.
Та съм ви извадил сега. То е друг въпрос. Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела. Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз. Казвам, аз, човекът, трябва да ви направя едно добро, защото да не ви създам една бела.
към втори вариант >>
Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея.
(втори вариант)
И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре.
Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея.
Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш. И ще се намериш в същото положение. Законът е верен. Мога да ти кажа това, ако изляза над водата.
към втори вариант >>
Ти си въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва да го е раждала.
(втори вариант)
Ти си въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва да го е раждала.
Но работата е как ще го срещнеш. Този човек ти не може да го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо. Защото, когато ти се приближаваш при него, той ще се отдалечава от тебе и когато ти се отдалечаваш от него, той ще се приближи при тебе. Какво ще кажеш тогава? Когато ти го търсиш, той си отива, пък когато ти не искаш да го търсиш, той се явява.
към втори вариант >>
Та съм ви извадил сега.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така. За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не. Сега не е въпрос за изваждане.
Та съм ви извадил сега.
То е друг въпрос. Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела. Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз. Казвам, аз, човекът, трябва да ви направя едно добро, защото да не ви създам една бела. Че въпросът е как сега да направя това.
към втори вариант >>
Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после.
(втори вариант)
Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея.
Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после.
По–добре да мълчиш. И ще се намериш в същото положение. Законът е верен. Мога да ти кажа това, ако изляза над водата. То е друг въпрос тогава.
към втори вариант >>
Но работата е как ще го срещнеш.
(втори вариант)
Ти си въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва да го е раждала.
Но работата е как ще го срещнеш.
Този човек ти не може да го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо. Защото, когато ти се приближаваш при него, той ще се отдалечава от тебе и когато ти се отдалечаваш от него, той ще се приближи при тебе. Какво ще кажеш тогава? Когато ти го търсиш, той си отива, пък когато ти не искаш да го търсиш, той се явява. Какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така. За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не. Сега не е въпрос за изваждане. Та съм ви извадил сега.
То е друг въпрос.
Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела. Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз. Казвам, аз, човекът, трябва да ви направя едно добро, защото да не ви създам една бела. Че въпросът е как сега да направя това. Много мъчна работа е тази.
към втори вариант >>
По–добре да мълчиш.
(втори вариант)
За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после.
По–добре да мълчиш.
И ще се намериш в същото положение. Законът е верен. Мога да ти кажа това, ако изляза над водата. То е друг въпрос тогава. А във водата, при тия условия трябва да мълча като рибите.
към втори вариант >>
Този човек ти не може да го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо.
(втори вариант)
Ти си въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва да го е раждала. Но работата е как ще го срещнеш.
Този човек ти не може да го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо.
Защото, когато ти се приближаваш при него, той ще се отдалечава от тебе и когато ти се отдалечаваш от него, той ще се приближи при тебе. Какво ще кажеш тогава? Когато ти го търсиш, той си отива, пък когато ти не искаш да го търсиш, той се явява. Какво ще правиш тогава? Задачата остава неразрешена.
към втори вариант >>
Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела.
(втори вариант)
Сега и аз не мисля така. За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не. Сега не е въпрос за изваждане. Та съм ви извадил сега. То е друг въпрос.
Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела.
Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз. Казвам, аз, човекът, трябва да ви направя едно добро, защото да не ви създам една бела. Че въпросът е как сега да направя това. Много мъчна работа е тази. Най–мъчната работа е да направиш едно добро.
към втори вариант >>
И ще се намериш в същото положение.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш.
И ще се намериш в същото положение.
Законът е верен. Мога да ти кажа това, ако изляза над водата. То е друг въпрос тогава. А във водата, при тия условия трябва да мълча като рибите. И рибите затова мълчат.
към втори вариант >>
НАГОРЕ