НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1826
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1826
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият подтик
,
ООК
, София, 8.10.1941г.,
И с мислите е така.
Някой път казвате, че сте изгубили нещо. Вие мислите, че като имате една добродетел в себе си, вие сте господар на тази добродетел. Тази добродетел вие трябва да я употребявате – тогава тя е с вас. Щом вие не я употребявате, тя си заминава.
И с мислите е така.
Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе. Ако престанеш да мислиш и кажеш: „Когато дойде времето на мисълта“, тогава мисълта си е заминала.
към беседата >>
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа.
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа.
Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага.
към беседата >>
Римляните са знаели тази работа.
Ще си измиеш и краката. Някой път кръста не миеш. Някой път гърдите само миеш. Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш.
Римляните са знаели тази работа.
Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи.
към беседата >>
Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе.
Някой път казвате, че сте изгубили нещо. Вие мислите, че като имате една добродетел в себе си, вие сте господар на тази добродетел. Тази добродетел вие трябва да я употребявате – тогава тя е с вас. Щом вие не я употребявате, тя си заминава. И с мислите е така.
Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе.
Ако престанеш да мислиш и кажеш: „Когато дойде времето на мисълта“, тогава мисълта си е заминала.
към беседата >>
Що е да търсиш Господа?
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа.
Що е да търсиш Господа?
То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си.
към беседата >>
Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло.
Някой път кръста не миеш. Някой път гърдите само миеш. Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа.
Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло.
Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава.
към беседата >>
Ако престанеш да мислиш и кажеш: „Когато дойде времето на мисълта“, тогава мисълта си е заминала.
Вие мислите, че като имате една добродетел в себе си, вие сте господар на тази добродетел. Тази добродетел вие трябва да я употребявате – тогава тя е с вас. Щом вие не я употребявате, тя си заминава. И с мислите е така. Ако имаш една мисъл и мислиш да я употребиш, тя остава с тебе.
Ако престанеш да мислиш и кажеш: „Когато дойде времето на мисълта“, тогава мисълта си е заминала.
към беседата >>
То е да търсиш светлината.
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа?
То е да търсиш светлината.
Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление.
към беседата >>
Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото.
Някой път гърдите само миеш. Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа. Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло.
Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото.
Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи.
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи.
Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец.
към беседата >>
Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш.
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината.
Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш.
Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог.
към беседата >>
Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня.
Не става така. Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа. Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото.
Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня.
Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес.
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи.
Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес.
Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание.
към беседата >>
Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага.
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш.
Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага.
Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ.
към беседата >>
Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични.
Като станеш сутринта, всичко ще измиеш. Римляните са знаели тази работа. Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня.
Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични.
Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
Сутрин като станеш, какво правиш?
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес.
Сутрин като станеш, какво правиш?
Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му.
към беседата >>
Тъмнината те лишава от блага.
В света няма по-хубаво нещо, освен човек да търси Господа. Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага.
Тъмнината те лишава от блага.
Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл.
към беседата >>
Те са елементарни работи.
Римляните са знаели тази работа. Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични.
Те са елементарни работи.
Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава. След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега?
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш?
Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега?
Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш.
към беседата >>
Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си.
Що е да търсиш Господа? То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага.
Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си.
Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока.
към беседата >>
Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава.
Направѝ една баня, да измиеш цялото си тяло. Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи.
Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава.
След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
Какво да правя?
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега?
Какво да правя?
“ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление.
То е да търсиш светлината. Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си.
Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление.
Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми?
към беседата >>
След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
Сега казвате: „И без баня може.“ Всяка сутрин, като станеш, да си умиеш тялото. Ако не можеш всяка сутрин, поне веднъж в седмицата да направиш една баня. Вие казвате: „Трябва да имаме модерна баня.“ Модерните бани не са много хигиенични. Те са елементарни работи. Като станете сутрин, направете си умствено една баня, представи си, че си направил баня при най-чистата вода, направил си една хубава баня и после чувствуваш Слънцето как грее, и тогава да почувствуваш, че банята била хубава.
След това облечи се и излез и кажи: „Направих една хубава баня.“
към беседата >>
“ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец.
Казвам: Добрият живот трябва постоянно да се работи. Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя?
“ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец.
Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Това е Бог.
Без светлината навсякъде ще се спъваш; със светлината целият свят ще бъде отворен и няма да се спъваш. Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление.
Това е Бог.
Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе.
към беседата >>
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни.
Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Малкият тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание.
Напредналите хора, като станат, мислят за много обикновени работи: какво да прави днес. Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец.
Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание.
Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Мислиш какво е Господ.
Не само това, но светлината носи храна, носи щастие, носи всичките блага. Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог.
Мислиш какво е Господ.
Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти.
към беседата >>
Тия, малките подбуждения, те са важни.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни.
Тия, малките подбуждения, те са важни.
Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Малкият тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му.
Сутрин като станеш, какво правиш? Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание.
Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му.
Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш. Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Тази идея няма смисъл.
Тъмнината те лишава от блага. Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ.
Тази идея няма смисъл.
Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето.
към беседата >>
Малките подбуждения в нас са създали този тласък.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни.
Малките подбуждения в нас са създали този тласък.
Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Малкият тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш.
Изправиш се, седнеш, ако има креват; ако няма креват, казваш: „Какво да правя сега? Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му.
Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш.
Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока.
Следователно идеята за Бога в нашия ум е идея, която носи живот в себе си. Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл.
Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока.
Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме?
към беседата >>
Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък.
Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава.
Малкият тласък в живота е вечно подвижен. Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
Какво да правя? “ Имаш да плащаш една полица – веднага изпъкне в ума ти някой заемодавец. Имаш да плащаш една голяма полица – ако не платиш, ще те налага на общо основание. Сега човек е горделив, честолюбив, да се не урони престижът му. Ако имаш да плащаш, ще мислиш каква хитрина да употребиш, да го залъжеш.
Веднъж ще го лъжеш, два пъти, три пъти ще го лъжеш и най-после този човек казва: „Трябва да ми платиш.“
към беседата >>
Ще кажете: „Къде е баща ми?
Като помислиш за Бога, в тебе ще дойде туй въодушевление. Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока.
Ще кажете: „Къде е баща ми?
“ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Малкият тласък в живота е вечно подвижен.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава.
Малкият тласък в живота е вечно подвижен.
Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме?
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме?
Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение.
към беседата >>
“ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе.
Това е Бог. Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми?
“ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе.
То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
Именно нереалните неща в света са реални и реалните са преходни. Тия, малките подбуждения, те са важни. Малките подбуждения в нас са създали този тласък. Големият тласък ще престане, но малкото никога не престава. Малкият тласък в живота е вечно подвижен.
Големите тласъци изведнъж може да се спрат.
към беседата >>
Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие.
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме?
Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие.
Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини.
към беседата >>
То е баща ти.
Мислиш какво е Господ. Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе.
То е баща ти.
Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Носете в ума туй вечното обновяване.
Носете в ума туй вечното обновяване.
Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква.
към беседата >>
Тя е една полица – трябва да я туриш в действие.
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие.
Тя е една полица – трябва да я туриш в действие.
Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат.
към беседата >>
Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето.
Тази идея няма смисъл. Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти.
Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето.
Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме? Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви.
Носете в ума туй вечното обновяване.
Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви.
Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл.
към беседата >>
Ти отлагаш.
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие.
Ти отлагаш.
След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах.
към беседата >>
Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме?
Какво е Господ, накъде е, на кое място е – да мислиш това, ти не си в правата посока. Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето.
Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме?
Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар.
Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви.
Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар.
Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш.
към беседата >>
След туй не те постига някакво добро.
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш.
След туй не те постига някакво добро.
Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах.
към беседата >>
Слънцето остава непонятно.
Ще кажете: „Къде е баща ми? “ Баща ти е Любовта, която проявява към тебе. То е баща ти. Топлината и светлината, която Слънцето проявява за нас, то е Слънцето. Какво ни интересува неговата големина, ако никаква светлина и никаква топлина не приемаме?
Слънцето остава непонятно.
към беседата >>
Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола.
Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар.
Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола.
Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Ти после търсиш извинение.
Вие ще кажете: „Ние не сме от тия хора.“ От кои хора сме? Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро.
Ти после търсиш извинение.
Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен.
към беседата >>
Та, казвам: Животът, който всеки ден идва, всяка една мисъл, всяко едно чувство, това са лъчи от Този, Който ни е дал живот.
Та, казвам: Животът, който всеки ден идва, всяка една мисъл, всяко едно чувство, това са лъчи от Този, Който ни е дал живот.
към беседата >>
Туй беше във време на миналата война.
Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола.
Туй беше във време на миналата война.
Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини.
Че дошла една добра мисъл, която те туря в действие. Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение.
Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини.
Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе.
към беседата >>
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът.
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът.
Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат.
към беседата >>
Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква.
Носете в ума туй вечното обновяване. Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война.
Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква.
Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат.
Тя е една полица – трябва да я туриш в действие. Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини.
Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат.
Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
Това са външни доказателства.
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът.
Това са външни доказателства.
Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот.
към беседата >>
Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл.
Дръжте в ума си, че трябва да бъдете красиви. Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква.
Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл.
Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш. На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах.
Ти отлагаш. След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат.
Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах.
Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
Ние знаем нещата само когато ги опитаме.
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства.
Ние знаем нещата само когато ги опитаме.
Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина.
към беседата >>
Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш.
Ти се погледнеш в огледалото и казваш: „Колко съм грозен, остарях.“ Дръж в мисълта си: „Красив ще бъда.“ Остаряваш – ти ще кажеш: „Не съм стар.“ Всеки ден ще повтаряш: „Не съм стар“ и ще видиш, че не си стар. Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл.
Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш.
На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Не се решавах.
След туй не те постига някакво добро. Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах.
Не се решавах.
Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
Какво има на Слънцето?
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме.
Какво има на Слънцето?
Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно?
към беседата >>
На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
Разправяше ми един български свещеник във Варна, който беше на 85 години, казва: „Краката ми не държаха, като мина 5–10 крачки, трябва да седна на стола. Туй беше във време на миналата война. Но като паднаха 2–3 гранати (аз тогава живеех в църквата) и така се изплаших, че по едно време видях, че съм излязъл на около 2 километра от Варна, отишъл съм към новата махала и нося една тиква. Казвам: „Ти не можеш 10 крачки да направиш, а на 2 километра съм излязъл. Кога съм тръгнал, хич не зная.“ Рекох: Доста младенческа енергия имаш.
На 2 километра една тиква да носиш, много си млад да носиш.
към беседата >>
Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен.
Ти после търсиш извинение. Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах.
Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен.
Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе. Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има.
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето?
Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има.
Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло.
към беседата >>
Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща.
Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща.
Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал. Да забрави и постоянно да си казва: „Ще се подмладя.“ Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото.
към беседата >>
Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе.
Разправяше ми една млада мома своята опитност от младини. Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен.
Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе.
Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат.
Та, сега се изискват цели томове да се пишат какво нещо е Господ и как е направен светът. Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има.
Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат.
За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля?
към беседата >>
Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал.
Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща.
Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал.
Да забрави и постоянно да си казва: „Ще се подмладя.“ Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото.
към беседата >>
Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
Тя казва: „Имах двама кандидати, единият беше беден, но много добър, а другият – богат. Този, сиромаха, го обичах, а онзи, богатия, не го обичах. Не се решавах. Казвах си: „Ако взема сиромаха, ще работя като него, целият живот ще бъде несносен. Ако взема богатия, ще имам хубава къща, ядене, всичко.“ Казва: „Ожених се за богатия, но кисело ми излезе.
Да бях се оженила за сиромаха, щях да бъда щастлива.“
към беседата >>
За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот.
Това са външни доказателства. Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат.
За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот.
Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила.
към беседата >>
Да забрави и постоянно да си казва: „Ще се подмладя.“ Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото.
Човек трябва да забрави обикновения си живот и да не се занимава с такива малки неща. Да дойде онова, великото в света, което подмладява.Човек трябва да забрави своето нещастие, че онова не е постигнал, че това не е постигнал.
Да забрави и постоянно да си казва: „Ще се подмладя.“ Всяка сутрин да забравим старото и да възприемем новото.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени?
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени?
“ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия?
към беседата >>
Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина.
Ние знаем нещата само когато ги опитаме. Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот.
Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина.
Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата.
към беседата >>
“ Мнозина се намират в положението на тази мома.
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени?
“ Мнозина се намират в положението на тази мома.
Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека.
към беседата >>
Как е възможно?
Какво има на Слънцето? Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина.
Как е възможно?
Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си.
към беседата >>
Вие имате два живота – то е все същото.
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени? “ Мнозина се намират в положението на тази мома.
Вие имате два живота – то е все същото.
Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ.
към беседата >>
Казвате, че тя е мъртво тяло.
Сега учените хора от 92 милиона мили разсъждават, че Слънцето е в разтопено състояние и казват какви елементи има. Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно?
Казвате, че тя е мъртво тяло.
Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот.
към беседата >>
Законите са същи.
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени? “ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото.
Законите са същи.
Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба.
към беседата >>
Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля?
Ако тия учени хора биха ходили на Слънцето и се върнат, та да проверят своите теории, съвсем други понятия щяха да имат. За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло.
Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля?
[То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият.
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени? “ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи.
Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият.
Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене.
към беседата >>
[То] няма притегателна сила.
За пример, за Месечината казват, че е пуста, че няма никакъв живот. Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля?
[То] няма притегателна сила.
Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия?
Сега вие ще кажете: „Що ни интересува, че някоя мома иска да се жени? “ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият.
Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия?
Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш.
към беседата >>
Само животът може да притегля нещата.
Месечината, която е 50 [пъти] по-малка от Земята, чудно е как тази малка Месечина да изтегля водата нагоре, издига водата на 60 стъпки височина. Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила.
Само животът може да притегля нещата.
Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека.
“ Мнозина се намират в положението на тази мома. Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия?
Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека.
Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома.
към беседата >>
Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си.
Как е възможно? Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата.
Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си.
На Месечината има живот. Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ.
Вие имате два живота – то е все същото. Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека.
Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ.
Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка.
към беседата >>
На Месечината има живот.
Казвате, че тя е мъртво тяло. Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си.
На Месечината има живот.
Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Вие говорите за женитба.
Законите са същи. Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ.
Вие говорите за женитба.
Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори.
към беседата >>
Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
Как е възможно едно мъртво тяло да има силата да изтегля? [То] няма притегателна сила. Само животът може да притегля нещата. Туй, което притегля, казваме, че има живот в себе си. На Месечината има живот.
Животът [е], който привлича водните струи, не мъртвата материя, както мислят.
към беседата >>
Женитбата е ядене.
Добрият живот е беднякът, а лошият живот е богатият. Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба.
Женитбата е ядене.
Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша.
към беседата >>
Или вие искате да се изявите.
Или вие искате да се изявите.
Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут. Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост. Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става. Само животът е, който произвежда тия явления в света.
към беседата >>
Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш.
Ти сега с кой живот искаш да се захванеш: с добрия или с лошия? Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене.
Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш.
Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут.
Или вие искате да се изявите.
Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут.
Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост. Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става. Само животът е, който произвежда тия явления в света.
към беседата >>
Може да си се наял – то е младата мома.
Не че богатият живот е лош, но не подхожда на човека. Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш.
Може да си се наял – то е младата мома.
Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост.
Или вие искате да се изявите. Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут.
Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост.
Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става. Само животът е, който произвежда тия явления в света.
към беседата >>
Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка.
Здравословната храна в стомаха е за предпочитане, отколкото нездравословната храна, която ти я нагълташ. Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома.
Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка.
Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става.
Или вие искате да се изявите. Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут. Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост.
Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става.
Само животът е, който произвежда тия явления в света.
към беседата >>
Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори.
Вие говорите за женитба. Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка.
Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори.
Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша. Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Само животът е, който произвежда тия явления в света.
Или вие искате да се изявите. Представете си: имате една купчина, около 10 килограма барут. Една малка искрица от пламък може да стане причина и веднага целият барут да пламне и да направи пакост. Турете една материя, която не гори, турете и кибрит – нищо не става.
Само животът е, който произвежда тия явления в света.
към беседата >>
Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша.
Женитбата е ядене. Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори.
Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша.
Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Направете опит с малко барут.
Направете опит с малко барут.
Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва?
към беседата >>
Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
Искаш да се наядеш – искаш да се ожениш. Може да си се наял – то е младата мома. Представят ти на тебе две яденета: едното ядене е много хубаво приготвено, отвън краска има, масата има много хубава покривка. Но, след като го ядеш, започне нещо в стомаха ти да се бърка – оженил си се, не се спогаждаш с жената, някъде той мърмори. Друг може да яде едно парче хляб, турен на една маса, и малко каша.
Изядеш този хляб и тази каша и ще останеш по-доволен, отколкото [от] хубавото ядене.
към беседата >>
Не туряйте голямо количество барут, да правите опит.
Направете опит с малко барут.
Не туряйте голямо количество барут, да правите опит.
На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило.
към беседата >>
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори?
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори?
Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате? Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува? Да ви говоря за нещо реално в света. Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
към беседата >>
На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене.
Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит.
На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене.
Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус.
към беседата >>
Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате?
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори?
Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате?
Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува? Да ви говоря за нещо реално в света. Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
към беседата >>
Трябва ли ви яденето на един слон?
Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене.
Трябва ли ви яденето на един слон?
Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени.
към беседата >>
Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува?
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори? Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате?
Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува?
Да ви говоря за нещо реално в света. Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
към беседата >>
Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден.
Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон?
Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден.
На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение.
към беседата >>
Да ви говоря за нещо реално в света.
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори? Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате? Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува?
Да ви говоря за нещо реално в света.
Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
към беседата >>
На вас колко ви трябва?
Направете опит с малко барут. Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден.
На вас колко ви трябва?
Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени.
към беседата >>
Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
Сега може да зададете въпроса: Не може ли за други работи да се говори? Може да ви говоря за Слънцето – какво ще се ползувате? Или може да ви говоря за Месечинката – какво ви ползува? Да ви говоря за нещо реално в света.
Аз считам: най-реално е да ядеш, най-реално е да дишаш, най-реално е да гледаш, да слушаш, да ходиш от едно място на друго, да лягаш, да спиш, да ставаш, да вземеш някоя книга да прочетеш, да идеш на хорото да си поиграеш, да се върнеш, да се спреш при някой извор да се напиеш с вода, да гледаш природата наоколо, да се помолиш.
към беседата >>
Четвърт кило.
Не туряйте голямо количество барут, да правите опит. На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва?
Четвърт кило.
100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки.
към беседата >>
Как ще се помолиш?
Как ще се помолиш?
Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло.
към беседата >>
100–150 грама ориз стигат на ден на един индус.
На вас на всинца ви не ви трябва голям живот, не ви трябва и много ядене. Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило.
100–150 грама ориз стигат на ден на един индус.
Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война.
към беседата >>
Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете.
Как ще се помолиш?
Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете.
Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата.
към беседата >>
Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени.
Трябва ли ви яденето на един слон? Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус.
Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени.
То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка.
към беседата >>
Това не е молитва.
Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете.
Това не е молитва.
Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува.
към беседата >>
То е едно статическо положение.
Не. На слона му трябва 70 килограма ориз на ден. На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени.
То е едно статическо положение.
[С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки.
към беседата >>
Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб.
Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва.
Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб.
Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно.
към беседата >>
[С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени.
На вас колко ви трябва? Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение.
[С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени.
Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка.
към беседата >>
Каква е разликата между ромба и квадрата?
Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб.
Каква е разликата между ромба и квадрата?
И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит.
към беседата >>
Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки.
Четвърт кило. 100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени.
Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки.
Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка.
към беседата >>
И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло.
Как ще се помолиш? Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата?
И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло.
Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго.
към беседата >>
Това било в миналата война.
100–150 грама ориз стигат на ден на един индус. Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки.
Това било в миналата война.
Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв.
към беседата >>
Казвам: Не само да се описват нещата.
Дойде някой, покаже ти как трябва да си туриш ръцете. Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло.
Казвам: Не само да се описват нещата.
Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта?
към беседата >>
Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка.
Да допуснем сега, че някой от вас иска да има пари в банката, 500 000 лева, да сте осигурени. То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война.
Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка.
600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв.
към беседата >>
Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува.
Това не е молитва. Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата.
Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува.
Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр.
към беседата >>
600 000 лева дошло да струва 10 стотинки.
То е едно статическо положение. [С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка.
600 000 лева дошло да струва 10 стотинки.
За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв.
към беседата >>
Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно.
Някой учен човек може да образува един квадрат или един ромб. Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува.
Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно.
Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят.
към беседата >>
За 10 стотинки не може да се води сметка.
[С] 500 000 лева, при известно условие ще бъдете осигурени, но при други условия пак ще бъдете неосигурени. Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки.
За 10 стотинки не може да се води сметка.
Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка. Анекдот има такъв.
към беседата >>
Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит.
Каква е разликата между ромба и квадрата? И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно.
Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит.
Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем?
към беседата >>
Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка.
Един българин искал да се осигури и внесъл в една германска банка 600 000 марки. Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка.
Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка.
Анекдот има такъв.
към беседата >>
Минавате вече от едно състояние в друго.
И ромбът, и квадратът е плоскост със страни на едно триизмерно тяло. Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит.
Минавате вече от едно състояние в друго.
Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е.
към беседата >>
Анекдот има такъв.
Това било в миналата война. Казва си: „Нека се продължи войната, аз съм осигурен.“ Обаче след 10 години получава писмо от банката, с което го молят да отиде да изтегли парите си, понеже за парите му не могли да водят сметка. 600 000 лева дошло да струва 10 стотинки. За 10 стотинки не може да се води сметка. Когато той отива, касиерът му дал още 1 600 000 марки, че да станат 30–40 стотинки, та да може да се води сметка.
Анекдот има такъв.
към беседата >>
Как ние представяме плоскостта?
Казвам: Не само да се описват нещата. Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго.
Как ние представяме плоскостта?
Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората.
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората.
Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски.
към беседата >>
Начертаем един перпендикуляр.
Ако ви описвам една ябълка, описанието нищо не ви ползува. Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта?
Начертаем един перпендикуляр.
Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват.
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората.
Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват.
Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири.
към беседата >>
Обаче тази фигура е от съвсем други свят.
Онова, което може да се опита в дадения случай, то е важно. Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр.
Обаче тази фигура е от съвсем други свят.
Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
Не могли да го излекуват.
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват.
Не могли да го излекуват.
Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас.
към беседата >>
Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем?
Вие от квадрата може да направите един опит, от ромба може да направите един опит. Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят.
Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем?
Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е. Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
Вие отидете и му изпеете една песен.
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват.
Вие отидете и му изпеете една песен.
Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е.
Минавате вече от едно състояние в друго. Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем?
Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е.
Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
Казвате: „Колко ще платиш?
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен.
Казвате: „Колко ще платиш?
“, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
Как ние представяме плоскостта? Начертаем един перпендикуляр. Обаче тази фигура е от съвсем други свят. Вие как ще представите в плоскостта едно тяло – един куб, да кажем? Трябва да ви представя едно триизмерно тяло тъй, както е.
Като представим квадрата в плоскост, ние имаме само една илюзия.
към беседата >>
“, по търговски.
Вие имате един хубав глас, с който като пеете, може да церите хората. Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш?
“, по търговски.
Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено.
Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават.
към беседата >>
Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири.
Разболял се някой богаташ, този лекар викал, онзи лекар викал, да го лекуват. Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски.
Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири.
То лирите са вътре във вашия глас. Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Мислим, различни са нашите схващания.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено.
Мислим, различни са нашите схващания.
Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки.
към беседата >>
То лирите са вътре във вашия глас.
Не могли да го излекуват. Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири.
То лирите са вътре във вашия глас.
Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Духовният свят не може да се опише.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания.
Духовният свят не може да се опише.
Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен.
към беседата >>
Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
Вие отидете и му изпеете една песен. Казвате: „Колко ще платиш? “, по търговски. Той, човекът, казва: „Ако ми изпееш една песен и оздравея, 100 лири ще ти дам.“ Вий му изпявате една песен и той веднага ви дава 1000 лири. То лирите са вътре във вашия глас.
Вие върнахте, дадохте живот на този човек.
към беседата >>
Да кажем, имаш вода в твърдо състояние.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише.
Да кажем, имаш вода в твърдо състояние.
Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние.
към беседата >>
Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си.
Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си.
Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал. Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце – в нас са те.
към беседата >>
Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние.
Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна.
Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти.
към беседата >>
Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал.
Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си.
Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал.
Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце – в нас са те.
към беседата >>
Те са три състояния, които се различават.
Много пъти ние говорим за духовния свят отвлечено. Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна.
Те са три състояния, които се различават.
Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш.
към беседата >>
Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце – в нас са те.
Та, казвам: Разчитайте на онова, [с] което разполагате в себе си. Разчитайте на вашия ум, който Бог ви е дал, разчитайте на вашето сърце, което Бог ви е дал, разчитайте на вашето тяло, което Бог ви е дал.
Да разчитаме на ония средства, които Бог ни дава в нашите ръце – в нас са те.
към беседата >>
Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки.
Мислим, различни са нашите схващания. Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават.
Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки.
Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено.
Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим.
към беседата >>
Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен.
Духовният свят не може да се опише. Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки.
Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен.
Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено.
Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка.
Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде.
към беседата >>
Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние.
Да кажем, имаш вода в твърдо състояние. Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен.
Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние.
Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка.
Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора.
Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим.
към беседата >>
Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти.
Стопите водата – стане течна, изпарите я – стане въздухообразна. Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние.
Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти.
В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш. Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
Обмяна трябва да стане на благата.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора.
Обмяна трябва да стане на благата.
Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна.
към беседата >>
В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш.
Те са три състояния, които се различават. Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти.
В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш.
Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата.
Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора.
На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота?
към беседата >>
Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
Твърдото седи на едно място, не се движи; течното се движи в една посока; въздухообразното се движи във всички посоки. Някой път моят живот се движи във всички посоки – значи животът ми е въздухообразен. Или животът ти се движи в една посока – показва, че е във водно състояние. Казва някой: „Наникъде не се движа, седя на едно място.“ В твърдо състояние е животът ти. В твърдо състояние, ти, и да искаш, не можеш да се движиш.
Трябва някой отвън да дойде, да стопи твърдата вода.
към беседата >>
На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим.
После, след като разчитаме на онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на онова, което хората могат да ни дадат, понеже то, Божественото, е вложено. Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора.
На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим.
Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи.
Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде.
Всичките хора трябва да си помагаме, за да поддържаме реда и порядъка. Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим.
Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде.
Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи.
Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот.
Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Може да ги обменим.
Божественото, като го употребим, трябва да бъдем в общение с другите хора и да обменим Божественото благо с благото на другите хора. Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде.
Може да ги обменим.
Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Седиш като лед, нищо не те стимулира.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот.
Седиш като лед, нищо не те стимулира.
Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна.
Обмяна трябва да стане на благата. Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим.
Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна.
Що е правилната обмяна в живота? Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира.
Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш.
Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Що е правилната обмяна в живота?
Имаш една мисъл, която Бог ти е дал – ще я обмениш с другите хора. На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна.
Що е правилната обмяна в живота?
Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш.
Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек.
Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи. Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
На един Бог дал едни блага, на друг дал други – ще ги обменим. Един има череши, друг има ябълки, друг – грозде. Може да ги обменим. Обмяна трябва да става, постоянна и правилна обмяна. Що е правилната обмяна в живота?
Щом обмяната не е правилна, и животът не е правилен.
към беседата >>
Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи.
Казвам: Сега трябва да дойде въздухът, да ни подвижи. Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек.
Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи.
Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате?
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате?
Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината. Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил. Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил. Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
към беседата >>
Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
Трябва един лъх да дойде, да стопи ледения живот. Седиш като лед, нищо не те стимулира. Казваш: „Нямам желание.“ Не че нямаш желание, но не можеш да станеш. Накарайте един болен човек да играе на българското хоро – невъзможно е за болния човек. Болният човек може да се моли, много добре може да се моли, защото молитвата е най-лесната работа, която човек може да направи.
Не само тялото да вземе участие, не само умът, но и сърцето да вземе участие.
към беседата >>
Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината.
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате?
Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината.
Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил. Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил. Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
към беседата >>
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме?
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме?
Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата.
към беседата >>
Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил.
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате? Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината.
Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил.
Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил. Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
към беседата >>
Молитвата е за физическия свят.
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме?
Молитвата е за физическия свят.
Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил.
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате? Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината. Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил.
Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил.
Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
към беседата >>
Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са.
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят.
Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са.
Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си?
към беседата >>
Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
Вие се преструвате и казвате: „Няма кой да ни обича.“ Когато казвате, че няма кой да ви обича, какво разбирате? Или казвате: „Няма кого да обичаме.“ Не говорите истината. Ти си дошъл на Земята, има Един, Който те е изпратил. Ти ще кажеш: „Има Един, Който ме е пратил.
Искам най-първо да проявя любовта към Този, Който е показал Своята любов към мене.“
към беседата >>
Молитвата е за духовния свят.
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са.
Молитвата е за духовния свят.
Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе.
към беседата >>
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога.
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога.
Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил.
към беседата >>
Работа ще свършиш за друг свят.
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят.
Работа ще свършиш за друг свят.
На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане?
към беседата >>
Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов.
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога.
Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов.
Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си.
към беседата >>
На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата.
Когато някой казва, че с молитва работа не става, какво трябва да разбираме? Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят.
На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата.
В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил.
към беседата >>
Казвате: „Какво да обичаме?
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов.
Казвате: „Какво да обичаме?
“ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата.
Молитвата е за физическия свят. Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата.
В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата.
Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
“ Тепърва имаме да обичаме.
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме?
“ Тепърва имаме да обичаме.
Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си?
Като се молиш, поставяш нещата тъй, както са. Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата.
Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си?
Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си.
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме.
Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си.
Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
Нищо няма да вземе.
Молитвата е за духовния свят. Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си?
Нищо няма да вземе.
Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
Дядо му нищо не е направил.
Съвременните хора трябва да покажат любовта към Бога. Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си.
Дядо му нищо не е направил.
Той иска да бъде като баща си и като дядо си. Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
Какво ще му остане?
Работа ще свършиш за друг свят. На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе.
Какво ще му остане?
Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил. В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
Той иска да бъде като баща си и като дядо си.
Към Онзи, Който е проявил любовта към нас, и ние трябва да проявим своята любов. Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил.
Той иска да бъде като баща си и като дядо си.
Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил.
На физическото поле трябва мотика, на физическото поле трябва лопата. В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане?
Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил.
В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
Казвате: „Какво да обичаме? “ Тепърва имаме да обичаме. Старият е стар, понеже не обича, младият е млад и остарява, понеже обича само дядо си. Дядо му нищо не е направил. Той иска да бъде като баща си и като дядо си.
Детето мисли, че дядо му е създал баща му, пък дядо му друг баща го е създал.
към беседата >>
В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
В духовния свят като тръгнеш, няма да вземаш своята мотика и лопата. Питам: един човек, който е работил 50–60 години с мотиката на земята, като замине за другия свят, какво ще вземе със себе си? Нищо няма да вземе. Какво ще му остане? Ще му остане само вътрешната опитност, която той е придобил.
В дадения случай важно е онова, което вие сте придобили.
към беседата >>
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта.
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта.
Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние.
към беседата >>
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите?
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите?
Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава.
към беседата >>
Стар какво значи?
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта.
Стар какво значи?
Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние.
към беседата >>
Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата.
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите?
Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата.
Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци.
към беседата >>
Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда).
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи?
Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда).
Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде.
към беседата >>
Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава.
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите? Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата.
Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава.
Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец?
към беседата >>
Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее.
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда).
Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее.
Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора.
към беседата >>
Във водата се показва кой знае да плава.
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите? Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава.
Във водата се показва кой знае да плава.
Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава.
към беседата >>
Все старите хора се проявяват.
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее.
Все старите хора се проявяват.
Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност.
към беседата >>
Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си.
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите? Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава.
Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си.
Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите.
към беседата >>
Под стар ний сега разбираме статическо състояние.
Та, казвам: Трябва да дойдем до извора, да знаем, че като намерим един стар в света, ние ще придобием старостта. Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват.
Под стар ний сега разбираме статическо състояние.
Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта.
към беседата >>
Така не се плава.
Някой път ви турят на голямо изпитание – какво правите? Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си.
Така не се плава.
Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите. Който не знае, потъва.
към беседата >>
Старостта е динамично състояние.
Стар какво значи? Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние.
Старостта е динамично състояние.
Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите.
към беседата >>
Има майстори плувци.
Двама души седят; и единият казва: „Аз знам да плавам“, и другият казва, че знае да плава, но не влизат във водата. Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава.
Има майстори плувци.
Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите. Който не знае, потъва.
към беседата >>
Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде.
Стар на английски значи звезда, която свети (star (англ.) – звезда). Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние.
Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде.
Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи.
към беседата >>
Виждали ли сте как плава един плувец?
Вземеш, хвърлиш единия – той започне да плава; хвърлиш другия – той не може да плава. Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци.
Виждали ли сте как плава един плувец?
Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите. Който не знае, потъва.
към беседата >>
Това значи стари хора.
Стар на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде.
Това значи стари хора.
Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи.
към беседата >>
Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава.
Във водата се показва кой знае да плава. Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец?
Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава.
Човекът разбира законите. Който не знае, потъва.
към беседата >>
Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност.
Все старите хора се проявяват. Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора.
Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност.
Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи.
към беседата >>
Човекът разбира законите.
Онзи, който знае да плава, заема позата на плувец, а който не знае, само маха ръцете си. Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава.
Човекът разбира законите.
Който не знае, потъва.
към беседата >>
Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта.
Под стар ний сега разбираме статическо състояние. Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност.
Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта.
Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме.
към беседата >>
Който не знае, потъва.
Така не се плава. Има майстори плувци. Виждали ли сте как плава един плувец? Някой плава с краката си, но знае да ги движи така, че да плава. Човекът разбира законите.
Който не знае, потъва.
към беседата >>
Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите.
Старостта е динамично състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта.
Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите.
Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите.
към беседата >>
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава.
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава.
Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа.
към беседата >>
Трябва да се работи.
Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа – и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите.
Трябва да се работи.
Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите.
към беседата >>
Който не знае, той има нужда.
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава.
Който не знае, той има нужда.
Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи.
към беседата >>
Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи.
Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи.
Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи.
Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия.
към беседата >>
Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек.
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда.
Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек.
Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно.
към беседата >>
Старият ще ги учи.
Сега казвате: „Остаряхме, без работа.“ Такава [старост] е образ на леност. Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи.
Старият ще ги учи.
Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят.
към беседата >>
Духовен човек какво значи?
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек.
Духовен човек какво значи?
Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят.
към беседата >>
Вие казвате: „Остаряхме.
Природата е [дала] (В разчетената стенограма е написано „създала“) ленивите стари на смъртта. Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи.
Вие казвате: „Остаряхме.
Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите.
към беседата >>
Материалистът седи на едно място.
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи?
Материалистът седи на едно място.
Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята?
към беседата >>
Младите да търсят старите.
Като остареете, да не мислите, че на стола ще седите. Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме.
Младите да търсят старите.
Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости.
към беседата >>
Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа.
Казвам: И в живота, който знае как да плава, той изплава. Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място.
Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа.
Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина.
към беседата >>
Пък старите да търсят младите.
Трябва да се работи. Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите.
Пък старите да търсят младите.
Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили.
към беседата >>
Като духне, вече се движи.
Който не знае, той има нужда. Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа.
Като духне, вече се движи.
Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина].
към беседата >>
Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия.
Старият като стане, ще ходи от къща на къща, да посещава младите, да ги учи. Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите.
Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия.
Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
Обяснението, което се дава, не е духовно.
Сега често идат и казват: „Аз искам да стана духовен.“ Аз се чудя по някой път вие какво разбирате под думата духовен човек. Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи.
Обяснението, което се дава, не е духовно.
В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си.
към беседата >>
Щом младият търси стария, работите не вървят.
Старият ще ги учи. Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия.
Щом младият търси стария, работите не вървят.
За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят.
Духовен човек какво значи? Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно.
В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят.
Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
За бъдеще старите ще търсят младите.
Вие казвате: „Остаряхме. Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят.
За бъдеще старите ще търсят младите.
Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята?
Материалистът седи на едно място. Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят.
Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята?
Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
Младите после ще им идат на гости.
Младите да търсят старите. Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите.
Младите после ще им идат на гости.
В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили. Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
Течните тела имат повече топлина.
Замръзналата вода седи на едно място, казва: „Така ме е направил Господ, не се мърдам.“ Щом я стопи Слънцето, казва: „Господ ми каза да се движа.“ На български дух произтича от който духа. Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята?
Течните тела имат повече топлина.
Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили.
Пък старите да търсят младите. Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости.
В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили.
Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина].
Като духне, вече се движи. Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина.
Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина].
Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си. Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
Старите седят на столовете, да дойдат младите при тях.“ Старият трябва да търси младия. Щом младият търси стария, работите не вървят. За бъдеще старите ще търсят младите. Младите после ще им идат на гости. В Писанието има един стих, дето казва, че Господ като търсил, ходил при някои, те не дошли при Него, нищо не са научили.
Тези, които търсили, нищо не са направили и намерили Го; онези, които не Го търсили, за които не ходил да ги търси, те Го намерили.
към беседата >>
Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си.
Обяснението, което се дава, не е духовно. В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина].
Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си.
Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
Как ще изтълкувате този стих?
Как ще изтълкувате този стих?
Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се!
към беседата >>
Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
В духовния живот има нещо, което го няма във физическия свят. Твърдите и течните тела по какво се отличават на Земята? Течните тела имат повече топлина. Водата в замръзнало състояние съдържа малко количество топлина; разтопената вода съдържа по-голямо количество [топлина]. Следователно, щом се намалява топлината на живота, човек изгубва онази бодрост и той придобива една твърдост у себе си.
Някой път вие ставате твърди, изгубвате нещо хубаво, което самият живот съдържа.
към беседата >>
Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие.
Как ще изтълкувате този стих?
Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие.
На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е.
към беседата >>
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние.
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние.
Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири.
към беседата >>
На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе.
Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие.
На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе.
Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена.
към беседата >>
Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние.
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние.
Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние.
В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад.
към беседата >>
Дойде младият, дигне кесията.
Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе.
Дойде младият, дигне кесията.
Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото.
към беседата >>
В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш.
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние.
В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш.
Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика.
към беседата >>
Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага.
Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията.
Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага.
Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи.
към беседата >>
Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен.
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш.
Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен.
Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката?
към беседата >>
Наведете се!
Как ще изтълкувате този стих? Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага.
Наведете се!
Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво.
към беседата >>
Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири?
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен.
Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири?
Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха.
към беседата >>
Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е.
Аз го тълкувам така: един богат човек, който има болки в кръста, че не може да се наведе (как се казват тези болки?), секнал се, така го боли, че не може да се превие. На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се!
Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е.
Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва?
към беседата >>
Ако му са подвижни ръцете, може да свири.
Живота не може да го задържиш нито в твърдо, нито в течно, нито във въздухообразно, нито в етерно състояние. Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири?
Ако му са подвижни ръцете, може да свири.
Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството.
към беседата >>
Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена.
На този с пресекналия кръст няма да туриш кесията със злато на пътя – той като върви, не може да се наведе. Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е.
Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена.
Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше?
към беседата >>
Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад.
Това са условия, форми, при които животът може да се прояви, да минава от едно състояние в друго, от твърдо в течно, от течно във въздухообразно, от въздухообразно в етерно състояние. В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири.
Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад.
Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето.
към беседата >>
Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото.
Дойде младият, дигне кесията. Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена.
Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото.
Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха.
към беседата >>
Когато се движи ръката, в туй движение образува музика.
В тия 4 състояния ти може да направиш каквото искаш. Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад.
Когато се движи ръката, в туй движение образува музика.
В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо.
към беседата >>
Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи.
Сега, вие, понеже имате засекнали кръстове, оставяте Божиите блага. Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото.
Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи.
Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави.
към беседата >>
В какво седи музиката?
Вън от тия състояния ти ще бъдеш ограничен. Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика.
В какво седи музиката?
От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо.
към беседата >>
Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво.
Наведете се! Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи.
Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво.
Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха.
Един цигулар, на когото ръцете са замръзнали, може ли да свири? Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката?
От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха.
Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
Казват: „Той ли ще ми заповядва?
Колкото и да са големи болките, наведете се и вземете тази кесия, за вас е. Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво.
Казват: „Той ли ще ми заповядва?
“ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството.
Ако му са подвижни ръцете, може да свири. Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха.
Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството.
Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
“ Като се роди, ти ли заповядваше?
Старият, като го боли кръстът, казва: „Не искам да се навеждам, да се покланям.“ Ти, като се навеждаш, ще живееш; като не се покланяш, твоята работа е свършена. Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва?
“ Като се роди, ти ли заповядваше?
Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето.
Някой път ръката на цигуларя не се движи в една посока напред и назад. Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството.
Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето.
От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
Ти се роди, други ти заповядваха.
Като дойде вятър, как се покланят дърветата – ако не, ще го скърши дървото. Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше?
Ти се роди, други ти заповядваха.
Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави. Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо.
Когато се движи ръката, в туй движение образува музика. В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето.
От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо.
Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо. Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави.
Той казва: „Познавам, че си силен“, наведе се, мине вятърът, пак се изправи. Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха.
Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави.
Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо.
В какво седи музиката? От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо.
Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо.
Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
Дойде вятърът – наведе се дървото и с това се подобрява кръвообращението на това дърво. Казват: „Той ли ще ми заповядва? “ Като се роди, ти ли заповядваше? Ти се роди, други ти заповядваха. Толкоз пъти майка ти те повива с повой, туря те в коритото, ти кряскаш – тя го прави.
Ако беше постъпила както ти мислеше, от тебе нищо нямаше да стане.
към беседата >>
Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
От самия цигулар излиза нещо, което той препраща във въздуха. Цветът, който цъфнал в природата, изпраща нещо в пространството. Малки частици излизат от него и като се допират до носа ти, усещаш, че дошла до тебе миризмата на цветето. От всеки цигулар или от всеки, който пее, или от всеки, който говори, излиза нещо. Онзи, който те гледа, и той ти изпраща нещо.
Хората, като живеят, обменят Божественото, което имат в себе си.
към беседата >>
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем.
Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи.
към беседата >>
Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото.
Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото.
Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот. Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота. Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.
към беседата >>
Никога не си фиксирайте един живот.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем.
Никога не си фиксирайте един живот.
Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал.
към беседата >>
Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот.
Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото.
Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот.
Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота. Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.
към беседата >>
Както те е направил Господ, както ти е определил.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот.
Както те е направил Господ, както ти е определил.
Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал?
към беседата >>
Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота.
Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото. Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот.
Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота.
Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.
към беседата >>
Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил.
Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти.
Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии.
към беседата >>
Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.
Та, казвам: Ние, человеците, трябва да станем проводници на Божественото. Щом станем проводници на Божественото, ставаме източници на Божествения живот. Когато сме носители на Божественото, ние участваме в качеството на живота.
Щом напуснем Божествения живот, който имаме, ние усещаме, че остаряваме, и сме в един порядък, който не е Божествен.
към беседата >>
Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти.
Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти.
После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии.
към беседата >>
Ний сме се отдалечили от Бога.
Ний сме се отдалечили от Бога.
Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе.
към беседата >>
После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи.
Казвам: Както е нареден животът, така трябва да го приемем. Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти.
После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи.
Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
към беседата >>
Казваме, че можем да живеем.
Ний сме се отдалечили от Бога.
Казваме, че можем да живеем.
Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат.
към беседата >>
Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал.
Никога не си фиксирайте един живот. Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи.
Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал.
Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева?
към беседата >>
Може да живеем.
Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем.
Може да живеем.
Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли?
към беседата >>
Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал?
Както те е направил Господ, както ти е определил. Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал.
Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал?
Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса.
към беседата >>
Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота.
Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем. Може да живеем.
Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота.
Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия.
към беседата >>
Ние не сме пратени да бъдем керемидчии.
Дал ти златна уста – да не излиза никаква горчива дума от устата ти. Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал?
Ние не сме пратени да бъдем керемидчии.
Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти?
Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота.
Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти?
Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе.
към беседата >>
Нямаме нужда от керемидчии.
Дал ти скъпоценни очи, като диаманти – да излиза най-хубавата светлина, никога да не излиза един крив поглед от очите ти. После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии.
Нямаме нужда от керемидчии.
Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе.
Ний сме се отдалечили от Бога. Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти?
Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе.
Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича.
към беседата >>
Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
После, с ушите си никога да не възприемаш лоши думи, а да възприемаш най-хубавите думи. Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии.
Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат.
Казваме, че можем да живеем. Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе.
Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат.
Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя.
към беседата >>
Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева?
Никога с ръцете си да не пипаш помии, никога да не бъркаш кал. Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева?
То е неразбиране на въпроса. Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли?
Може да живеем. Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат.
Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли?
При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва.
към беседата >>
То е неразбиране на въпроса.
Казвате: може ли керемидчията да не бърка кал? Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева?
То е неразбиране на въпроса.
Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия.
Ти остарееш и най-после, на стари години, не намираш смисъл на живота. Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли?
При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия.
Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен!
към беседата >>
Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
Ние не сме пратени да бъдем керемидчии. Нямаме нужда от керемидчии. Вълкът може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца? Може овците да имат нужда да пасат трева, но каква нужда има човек да пасе трева? То е неразбиране на въпроса.
Вълкът от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
към беседата >>
Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе.
Щом като те изоставят хората, какъв ще бъде животът ти? Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия.
Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе.
Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение.
към беседата >>
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там.
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там.
Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ.
към беседата >>
Ще видиш, че тя те обича.
Представете си един живот, където нито едно същество не иде при тебе, даже и една муха не каца при тебе. Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе.
Ще видиш, че тя те обича.
Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата?
към беседата >>
Преди да те намери, стани да Го посрещнеш.
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там.
Преди да те намери, стани да Го посрещнеш.
Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи.
към беседата >>
Първият вестител е тя.
Ти сега се безпокоиш, че мухите кацат, че комарите кацат. Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича.
Първият вестител е тя.
Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха!
към беседата >>
Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете.
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш.
Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете.
Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва.
Но представете си, че комарите не искат да кацат и мухите не искат да кацат, представете си, че въздухът не иска да мине край тебе, че Слънцето и неговите лъчи не искат да дойдат, никой ангел за тебе не иска да мисли – какво ще бъде твоето състояние, знаеш ли? При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя.
Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва.
Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха! “ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа?
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете.
Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа?
Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
Казва: „Колко си нещастен!
При тебе само едно същество като дойде, една мушица на Любовта като дойде, ти ще чувствуваш като една голяма привилегия. Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва.
Казва: „Колко си нещастен!
Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха! “ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо?
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа?
Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо?
Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
Влизам в твоето положение.
Една муха като кацне, ще ти трепне сърцето, че помислила за тебе. Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен!
Влизам в твоето положение.
Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха! “ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ.
Същественото, на което искам да ви наведа, е тази мисъл (не че вие я знаете) – Писанието казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Сутрин, когато изгрява Слънцето, потърсете Господа, не се потривайте под юргана, да чакаш да те намери там. Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо?
Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ.
Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи. Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата?
Ще видиш, че тя те обича. Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение.
Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата?
Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха! “ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи.
Преди да те намери, стани да Го посрещнеш. Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ.
Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи.
Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха!
Първият вестител е тя. Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата?
Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха!
“ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
Щом ти не посрещаш Слънцето, един ден ще ти каже: „Човек, който не посреща Слънцето – така е написано –, той не може да приеме благата на Слънцето.“ Някои имате желание да си поживеете. Мислите ли, че да се служи на Господа е тежка работа? Мислите ли, че който служи на Господа, трябва да се откаже от всичките блага наоколо? Ти, като търсиш Господа, ще се ползуваш: от всичките блага на Земята ще опиташ, ще опиташ всичките плодове, чистия въздух, светлината, всичко онова, което е хубаво, ще го опиташ. Ако не Го търсиш, ще опиташ гнилите плодове; ако не Го търсиш, ще опиташ сухите дървета; ако не Го търсиш, твърдите камъни ще опиташ, най-лошите работи.
Ще кажеш: „Животът не струва.“ Ако търсиш Господа в младините си, ще имаш най-хубавите постижения в света.
към беседата >>
“ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
Казва: „Аз имам обич към тебе.“ Ще дойде, ще те помилва. Казва: „Колко си нещастен! Влизам в твоето положение. Нося ти една вест: че Господ е помислил да измени живота ти.“ Всяка муха, която кацне на главата ти, казва: „Господ ще измени живота ти.“ Защо да се не радваме на мухата? Като кацне, ти махнеш с ръка, казваш: „Да се маха!
“ Тя казва: „Вестител съм.“ Ти ѝ кажи: „Добре дошла.“ Вас не ви идва тази мисъл в главата.
към беседата >>
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот.
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот.
Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата?
към беседата >>
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота.
Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам.
към беседата >>
Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско.
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот.
Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско.
На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата?
към беседата >>
Отидох към морето, намерих една дупка.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота.
Отидох към морето, намерих една дупка.
Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел.
към беседата >>
На един българин му трябвало каруца, да свърши работа.
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско.
На един българин му трябвало каруца, да свърши работа.
Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева.
към беседата >>
Всичкото отпред е море.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка.
Всичкото отпред е море.
Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва.
към беседата >>
Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама.
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа.
Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама.
Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева.
към беседата >>
Изгря Слънцето и аз седя в дупката.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море.
Изгря Слънцето и аз седя в дупката.
Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари.
към беседата >>
Оня го пита: „Къде отиваш?
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама.
Оня го пита: „Къде отиваш?
“ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата?
към беседата >>
Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката.
Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние.
Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там?
към беседата >>
“ – „В града.“ – „Колко струва сламата?
Сега ние казваме, че у нас има нещо останало архаическо от стария живот. Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш?
“ – „В града.“ – „Колко струва сламата?
“ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата? “ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам.
Разправяше ми един млад момък (това става във Варна), казва: „Един ден съм се отчаял, не ми се живее, исках да ме утрепят, да се освободя от живота. Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние.
Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам.
Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това.
към беседата >>
“ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата?
Има нещо, което е останало и което мяза на следното българско съждение: „Така ние не мислим.“ Разправят един анекдот във Варненско. На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата?
“ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата?
“ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата? “ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел.
Отидох към морето, намерих една дупка. Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам.
Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел.
И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
“ Казва: „Плявата струва 150 лева.
На един българин му трябвало каруца, да свърши работа. Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата?
“ Казва: „Плявата струва 150 лева.
Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата? “ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва.
Всичкото отпред е море. Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел.
И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва.
Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
Аз ти давам 200 лева.
Той среща един селянин с една кола, натоварена със слама. Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева.
Аз ти давам 200 лева.
Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата? “ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
Това беше през месец февруари.
Изгря Слънцето и аз седя в дупката. Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва.
Това беше през месец февруари.
Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата?
Оня го пита: „Къде отиваш? “ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева.
Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата?
“ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там?
Гледам, дойде една мушица, че кацна на носа ми, после подвижи се по лицето ми, каца около мене – и всичката ми скръб изчезна и ми дойде едно радостно състояние. Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари.
Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там?
Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това. Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
“ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
“ – „В града.“ – „Колко струва сламата? “ – „150 лева.“ Той му казва: „Аз ще ти дам 200 лева, но остави сламата и иди да ме закараш.“ Селянинът казал: „Ами плявата? “ Казва: „Плявата струва 150 лева. Аз ти давам 200 лева. Иди да ми свършиш работата.“ Онзи пак казва: „Ами плявата?
“ Казва: „Първо да ида да продам плявата.“
към беседата >>
Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това.
Като дойде тази мушица и като се въртя около мене, започнах да се въодушевявам. Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там?
Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това.
Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава.
Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава.
Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай. Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева. В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.
към беседата >>
Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
Казвам: може би някой ангел беше тази мушица, който беше пратен да ме изпита, пък аз не можах да дам всичката почит на този ангел. И още не мога да си представя какво беше тази малката мушица, която ме зарадва. Това беше през месец февруари. Отгде се взе тази мушица, да ходи по тялото, да лети и да каца тук и там? Като се измени състоянието ми, обнови се животът ми и почнах да мисля: „Има смисъл животът.“ Една малка мушица направи това.
Ако разправям на някой, ще каже: „На този му хлопа дъската.“ Ще каже, че е въображение една муха да донесе някаква промяна в живота.“ Но той е същият закон.
към беседата >>
Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай.
Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава.
Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай.
Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева. В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.
към беседата >>
Дойде някой, разправя за своята опитност.
Дойде някой, разправя за своята опитност.
Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува.
към беседата >>
Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева.
Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава. Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай.
Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева.
В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.
към беседата >>
Аз съм слушал за много опитности на християни.
Дойде някой, разправя за своята опитност.
Аз съм слушал за много опитности на християни.
Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество.
към беседата >>
В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.
Ние все искаме да продадем нашата [плява] и сламата остава. Остави сламата, иди, върни се на същото място, натовари я и тогава я продай. Ти ще имаш 200 лева и 150 лева за сламата – значи 350 лева.
В дадения случай практично е да разтовариш сламата и да вземеш 200 лева – нищо няма да изгубиш.
към беседата >>
Като се помолили някой път, пари му донесли.
Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни.
Като се помолили някой път, пари му донесли.
Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си.
към беседата >>
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане?
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане?
“ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека.
към беседата >>
Ами ако се помолиш и парите не идат?
Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли.
Ами ако се помолиш и парите не идат?
Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество.
към беседата >>
“ Нищо няма да стане.
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане?
“ Нищо няма да стане.
Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде.
към беседата >>
Ти се помолиш и някой ти донесе хляб.
Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат?
Ти се помолиш и някой ти донесе хляб.
Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота.
към беседата >>
Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света.
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане? “ Нищо няма да стане.
Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света.
Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува.
Дойде някой, разправя за своята опитност. Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб.
Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува.
В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш.
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане? “ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света.
Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш.
Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество.
Аз съм слушал за много опитности на християни. Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува.
В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество.
Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Какво повече искаш от това?
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане? “ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш.
Какво повече искаш от това?
Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си.
Като се помолили някой път, пари му донесли. Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество.
Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си.
Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека.
Ние се спираме в мисълта си и казваме: „Ако хвана Божествения живот, какво ще стане? “ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това?
Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека.
Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде. Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество.
Ами ако се помолиш и парите не идат? Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си.
Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество.
Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота. Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде.
“ Нищо няма да стане. Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека.
Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде.
Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота.
Ти се помолиш и някой ти донесе хляб. Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество.
Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота.
Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
Божественият живот, това е най-хубавото – ще бъдеш млад, ще бъдеш силен, красив, ще имаш всичко на разположение в света. Ще можеш да идеш до Месечината, до звездите, ще имаш съобщение с ангелите, ще помагаш. Какво повече искаш от това? Няма да се разправяш за един апартамент, да чакаш като една млада мома – чака пред прозореца, както някой ловец чака с пушката си заека. Младата мома може да излезе от къщи навън, хич да не седи, но навън на работа да иде.
Аз наричам млада мома тази, която да иде да хване момъка, че и двамата да идат на училище, и учителят ще ги научи как да живеят.
към беседата >>
Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
Болен, ти се помолиш – някой дойде и те излекува. В дадения случай не са най-важни парите, но живото същество. Когато дойде едно живо същество, само то може да носи Божествените блага в себе си. Та, казвам: Парите са ценни, когато излизат от едно живо същество. Хлябът е ценен дотолкова, доколкото може да ни даде елементите на живота.
Онзи хляб, колкото и хубаво да е направен, ако не носи тия елементи, не е нужен заради нас.
към беседата >>
Младите остаряват.
Младите остаряват.
Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура.
към беседата >>
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас?
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас?
Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това?
към беседата >>
Трябва да напуснем този порядък.
Младите остаряват.
Трябва да напуснем този порядък.
Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи.
към беседата >>
Някои от вас не искате да ходите.
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас?
Някои от вас не искате да ходите.
Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце.
към беседата >>
Казвате: „Да се създаде добро ново поколение.
Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък.
Казвате: „Да се създаде добро ново поколение.
То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа.
към беседата >>
Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите.
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите.
Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите.
Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце.
към беседата >>
То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим.
Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение.
То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим.
Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа.
към беседата >>
Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много.
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите.
Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много.
Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
Светът е пълен с болни хора.
Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим.
Светът е пълен с болни хора.
Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол.
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много.
Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол.
Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура.
Младите остаряват. Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора.
Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура.
Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Питам: какъв прогрес има в това?
Та, в сегашния живот, кое е най-същественото за вас? Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол.
Питам: какъв прогрес има в това?
Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи.
Трябва да напуснем този порядък. Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура.
Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи.
За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Казвате: трябва да го носят на ръце.
Някои от вас не искате да ходите. Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това?
Казвате: трябва да го носят на ръце.
Добре е, ако има кой да те носи на ръце. Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа.
Казвате: „Да се създаде добро ново поколение. То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи.
За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа.
За това трябва хората да търсят господа. Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Добре е, ако има кой да те носи на ръце.
Всеки ден си внушавате, че не трябва да ходите. Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце.
Добре е, ако има кой да те носи на ръце.
Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
За това трябва хората да търсят господа.
То е хилаво поколение.“ От такъв порядък, който сме създали, трябва да се освободим. Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа.
За това трябва хората да търсят господа.
Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Ами ако няма кой да те носи на ръце?
Казвате си: „Станал съм човек на 45–50 години.“ Като дете ходиш, тропкаш, а сега седнеш до печката и не искаш да ходиш много. Колкото остаряваш, все си казваш: „Да си почина.“ Ти си внушаваш и дойде най-после до положението да те дигат от един стол на друг стол. Питам: какъв прогрес има в това? Казвате: трябва да го носят на ръце. Добре е, ако има кой да те носи на ръце.
Ами ако няма кой да те носи на ръце?
към беседата >>
Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
Светът е пълен с болни хора. Ние трябва да почнем да се срамуваме [от] туй, което наричаме култура. Християнството и религията, която сега имате, това са детински работи. За бъдеще трябва да се създаде един порядък, да няма бедни хора, болни хора, а навсякъде да има работа. За това трябва хората да търсят господа.
Господ като дойде в тях, Господ като живее в тях, всичко може да стане.
към беседата >>
Сега животът седи другояче.
Сега животът седи другояче.
Ние на Земята сме изпратени да се учим. Какво трябва да правим? Един ученик, който е в първо отделение, не знае ли какво трябва да прави? Той се приготовлява да му се открият буквите. Открива се буквата „а“.
към беседата >>
Изпейте една песен.
Изпейте една песен.
(Изпяхме „Давай, давай“.) Да я изпеем така: „Вземай, вземай, всичко вземай“. Сега, даването ли или вземането е важно? Да дадеш първо на нивата – после ще вземеш. Даването предшествува вземането. Когато не си давал, как искаш да вземеш?
към беседата >>
2.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
След като се наяде, пак е недоволен.
Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно.
След като се наяде, пак е недоволен.
Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието.
към беседата >>
Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача.
Сега за днешния ден каква ви е задачата?
Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача.
Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека.
към беседата >>
Казва: „Липсва ми нещо“.
Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен.
Казва: „Липсва ми нещо“.
На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави?
към беседата >>
Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете.
Сега за днешния ден каква ви е задачата? Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача.
Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете.
Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални.
към беседата >>
На сегашните хора им трябва голяма култура.
Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“.
На сегашните хора им трябва голяма култура.
Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата?
към беседата >>
Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви.
Сега за днешния ден каква ви е задачата? Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача. Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете.
Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви.
В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат?
към беседата >>
Сега имаме една култура с голяма несигурност.
Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура.
Сега имаме една култура с голяма несигурност.
Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми.
към беседата >>
В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите.
Сега за днешния ден каква ви е задачата? Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача. Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви.
В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите.
В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа.
към беседата >>
Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите.
Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност.
Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите.
Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари.
към беседата >>
В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата.
Сега за днешния ден каква ви е задачата? Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача. Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите.
В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата.
В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно.
към беседата >>
Здравият войник уповава на оръжието.
След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите.
Здравият войник уповава на оръжието.
Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари. Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш?
към беседата >>
В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека.
Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача. Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата.
В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека.
В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат.
към беседата >>
Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави?
Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието.
Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави?
Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари. Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш? Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
В рамките на тия пътища нещата стават реални.
Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека.
В рамките на тия пътища нещата стават реални.
Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката.
към беседата >>
Като ги изстреля где му е силата?
На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави?
Като ги изстреля где му е силата?
Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари. Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш? Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат?
Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални.
Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат?
Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос.
към беседата >>
Или друг има 150 наполеона, това са куршуми.
Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата?
Или друг има 150 наполеона, това са куршуми.
Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари. Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш? Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа.
В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат?
Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа.
Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат.
към беседата >>
Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари.
Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите. Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми.
Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари.
Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш? Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно.
В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата. В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа.
Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно.
Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“.
към беседата >>
Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш?
Здравият войник уповава на оръжието. Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари.
Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш?
Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат.
В стомаха има други пътища, по които се постигат желанията на човека. В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно.
Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат.
После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли.
към беседата >>
Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
Има 150 патрона, като ги изхвърли какво ще прави? Като ги изстреля где му е силата? Или друг има 150 наполеона, това са куршуми. Изхвърлиш ги и като употребиш 150 наполеона оставаш без пари. Значи останал си войник без патрони, какво ще правиш?
Имаш пушка, през която стреляш куршумите, развали се пушката ти, какво ще правиш тогава?
към беседата >>
После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката.
В рамките на тия пътища нещата стават реални. Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат.
После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката.
Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил.
към беседата >>
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят.
Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро.
към беседата >>
Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос.
Ако аз трябва да организирам музиката, ако аз трябва да създам един орган, колко години ще минат? Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката.
Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос.
Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам.
към беседата >>
Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят.
Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля.
Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това.
към беседата >>
Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат.
Много трудна работа е да се създаде един орган или едно пиано, или една цигулка да се създаде, то е трудна работа. Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос.
Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат.
Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят.
към беседата >>
Човешкото сърце е много съвършена машина.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят. Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля.
Човешкото сърце е много съвършена машина.
По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа.
към беседата >>
Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“.
Вземеш цигулката, започнеш да свириш, то е по-лесно. Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат.
Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“.
Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог.
към беседата >>
По-съвършена машина от човешкото сърце няма.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят. Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Човешкото сърце е много съвършена машина.
По-съвършена машина от човешкото сърце няма.
120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори.
към беседата >>
Не може човек сам да мисли.
Хиляди години са мислили безброй умове в това направление, но не само на земята, но и горе на небето са мислили, за този инструмент са работили хиляди и то гениални умове, докато го създадат. После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“.
Не може човек сам да мисли.
Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог.
към беседата >>
120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят. Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма.
120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв.
Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето.
към беседата >>
Ако човек може сам да мисли, кой би мислил.
После хиляди умове са работили за да намерят начините как трябва да свириш, как трябва да работиш в музиката. Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли.
Ако човек може сам да мисли, кой би мислил.
И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний.
към беседата >>
Имате цяло езеро.
В света трябва да дойдем до ония оръжия, които не се развалят. Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв.
Имате цяло езеро.
Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
към беседата >>
И Бог не е сам.
Или искаш да мислиш, то е много сложен въпрос. Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил.
И Бог не е сам.
Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят.
към беседата >>
Една малка машинка е това.
Такова оръжие е човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро.
Една малка машинка е това.
Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5.
към беседата >>
Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят.
Трябва да дойдат хиляди умове, да те научат как да мислиш, упътвания да ти дадат. Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам.
Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят.
Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество.
към беседата >>
Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа.
Човешкото сърце е много съвършена машина. По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това.
Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа.
Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9.
към беседата >>
Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог.
Ние някой път се заблуждаваме и казваме: „Аз мога да мисля“. Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят.
Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог.
Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни?
към беседата >>
Туй сърце като тупа говори.
По-съвършена машина от човешкото сърце няма. 120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа.
Туй сърце като тупа говори.
Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9.
към беседата >>
Когато всички еднакво мислят, то е Бог.
Не може човек сам да мисли. Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог.
Когато всички еднакво мислят, то е Бог.
Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала.
към беседата >>
Вие не сте изучавали езика на сърцето.
120 години тази малка машина изхвърля 300 милиона тона кръв. Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори.
Вие не сте изучавали езика на сърцето.
Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“.
към беседата >>
Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний.
Ако човек може сам да мисли, кой би мислил. И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог.
Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний.
При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг.
към беседата >>
Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето.
Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно.
към беседата >>
При човека един мисли, при Бога всички мислят.
И Бог не е сам. Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний.
При човека един мисли, при Бога всички мислят.
А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна.
към беседата >>
При децата имате 140, сборът е равен на 5.
Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
При децата имате 140, сборът е равен на 5.
При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна.
към беседата >>
А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество.
Бог е безкрайно множество, в Бога всички мислят. Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят.
А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество.
Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото.
към беседата >>
При старите имате 63, сборът е равен на 9.
Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5.
При старите имате 63, сборът е равен на 9.
Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си.
към беседата >>
Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни?
Не само един да мисли, но когато всички мислят, това разбираме, че е Бог. Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество.
Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни?
Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила.
към беседата >>
Средното е 72, сбора пак е равен на 9.
Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9.
Средното е 72, сбора пак е равен на 9.
Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа.
към беседата >>
Имате на физическото поле турени 10 чувала.
Когато всички еднакво мислят, то е Бог. Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни?
Имате на физическото поле турени 10 чувала.
Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата.
към беседата >>
Казвате: „Това не е важно“.
Вие не сте изучавали езика на сърцето. Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9.
Казвате: „Това не е важно“.
Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш.
към беседата >>
Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг.
Когато всички ние мислим добре, и всички други мислят, тогава сме ний. При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала.
Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг.
Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен.
към беседата >>
Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно.
Взема се изобщо 72 удара в минута, децата имат 140, а старите имат 63. При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“.
Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно.
Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика.
към беседата >>
Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна.
При човека един мисли, при Бога всички мислят. А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг.
Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна.
Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен.
към беседата >>
Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна.
При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно.
Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна.
Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата.
към беседата >>
Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото.
А ние сме турили обратното, единият Бог пък хората са множество. Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна.
Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото.
Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен.
към беседата >>
Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си.
При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна.
Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си.
Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни.
към беседата >>
Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила.
Сега много хора как ще се примирят помежду си, когато интересите им са различни? Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото.
Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила.
Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек.
към беседата >>
Тя е най-важната работа.
Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си.
Тя е най-важната работа.
Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите.
към беседата >>
Започнат да се нареждат съобразно силата.
Имате на физическото поле турени 10 чувала. Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила.
Започнат да се нареждат съобразно силата.
Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие.
към беседата >>
Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш.
Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа.
Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш.
Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават.
към беседата >>
Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен.
Представете си, че имате в един чувал 10–100–200–300 кг. Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата.
Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен.
Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила.
към беседата >>
Не само ти, но и всички хора изучават музика.
Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно. Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш.
Не само ти, но и всички хора изучават музика.
Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът.
към беседата >>
Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен.
Имате 10 души, на физическото поле, работата става лесна. Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен.
Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен.
Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората?
към беседата >>
Яденето е музика в природата.
Вършиш някаква работа, която мислиш, че е важна. Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика.
Яденето е музика в природата.
Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни.
към беседата >>
Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен.
Като туриш, ще видите, че всеки ще си намери мястото. Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен.
Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен.
Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут.
към беседата >>
Имате една арфа от 32 струни.
Според мене най-важната работа, която хората вършат е с устата си. Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата.
Имате една арфа от 32 струни.
Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят.
към беседата >>
Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек.
Дойде един, задигне 10 кила, втори задигне други 10 кила. Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен.
Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек.
Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“.
към беседата >>
Като седнете започват музикантите.
Тя е най-важната работа. Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни.
Като седнете започват музикантите.
Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история?
към беседата >>
Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие.
Започнат да се нареждат съобразно силата. Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек.
Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие.
Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест.
към беседата >>
Най-първо тон дават.
Целия ден отваряш и затваряш устата си, три пъти на ден седнеш. Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите.
Най-първо тон дават.
Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история.
към беседата >>
Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила.
Най-последният, който взима последният товар, на него може да разчитате, той е най-силен. Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие.
Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила.
В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави.
към беседата >>
Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът.
Не само ти, но и всички хора изучават музика. Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават.
Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът.
Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“.
към беседата >>
В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората?
Човекът, който вдига голямата тяжест той е най-силен. Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила.
В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората?
Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма.
към беседата >>
Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни.
Яденето е музика в природата. Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът.
Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни.
Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае.
към беседата >>
Ни най-малко няма да бъдете прочут.
Човекът, който може да носи най-голямата скръб и страдание, той е най-силен. Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората?
Ни най-малко няма да бъдете прочут.
Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина.
към беседата >>
Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят.
Имате една арфа от 32 струни. Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни.
Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят.
Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват.
към беседата >>
Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“.
Понякой път вие не искате да страдате, тогава вие сте слаб човек. Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут.
Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“.
Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е.
към беседата >>
Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история?
Като седнете започват музикантите. Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят.
Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история?
Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет.
към беседата >>
Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест.
Без скръб и без страдание силата на човек не може да се развие. Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“.
Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест.
Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни.
към беседата >>
Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история.
Най-първо тон дават. Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история?
Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история.
Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет?
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави.
Всички вие искате да бъдете знаменити в света, но за да бъдете знаменити в света, трябва да имате сила. В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест.
Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави.
Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина.
към беседата >>
Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“.
Тия малките, хапчици са един репертоар, който като турите, превръщат се от езика, той е капелмайсторът. Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история.
Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“.
Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина?
към беседата >>
Такъв глас няма.
В света, във физическия свят, ако дигате 5 кила, мислите ли че ще бъдете прочут между хората? Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави.
Такъв глас няма.
В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни.
към беседата >>
Целият свят не го знае.
Сега всичките тия работи вас ви се виждат безполезни. Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“.
Целият свят не го знае.
Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията?
към беседата >>
В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина.
Ни най-малко няма да бъдете прочут. Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма.
В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина.
И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят.
към беседата >>
Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват.
Да кажем вземете един писател, колко хиляди хора го знаят. Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае.
Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват.
Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа.
към беседата >>
И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е.
Ако дигате 100–200 кила, 1000 кила, ако можете да дигнете 1 тон всички ще кажат: „Той дига цял тон с ръцете си“. Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина.
И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е.
Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни.
към беседата >>
Или някой е поет.
Някой историк писал някаква история или вие напишете една история, колко хора ще четат вашата история? Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват.
Или някой е поет.
Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега.
към беседата >>
Но тия тонове не са вече така ясни.
Всеки ще се интересува какви са мускулите му, които могат да дигат такава тяжест. Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е.
Но тия тонове не са вече така ясни.
Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни. Звукът не е съдържателен, не е определен.
към беседата >>
Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет?
Може би 1000, 2, 3, 4, 5 хиляди души, но другите хора не се интересуват от вашата история. Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет.
Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет?
Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези.
към беседата >>
Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина.
Да допуснем, че вие имате даден хубав глас в природата, който може да взима 4 октави. Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни.
Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина.
Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни. Звукът не е съдържателен, не е определен. Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Колко българи знаят за Пушкина?
Казвате: „Голям историк, знаменит, голяма личност“. Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет?
Колко българи знаят за Пушкина?
Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са?
към беседата >>
Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни.
Такъв глас няма. В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина.
Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни.
Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни. Звукът не е съдържателен, не е определен. Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Кое е най-силното в поезията?
Целият свят не го знае. Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина?
Кое е най-силното в поезията?
Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно.
към беседата >>
Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят.
В историята на музиката само една италианка, приблизително е пяла, е взимала както в цигулката три октави и половина. И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни.
Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят.
В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни. Звукът не е съдържателен, не е определен. Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа.
Всичко има 2 милиарда хора, но те не се интересуват. Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията?
Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа.
Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности.
към беседата >>
В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни.
И тази певица е взимала три тона повече отколкото цигулката е. Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят.
В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни.
Звукът не е съдържателен, не е определен. Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега.
Или някой е поет. Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа.
Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега.
Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес.
към беседата >>
Звукът не е съдържателен, не е определен.
Но тия тонове не са вече така ясни. Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни.
Звукът не е съдържателен, не е определен.
Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Римувайте ми сега 4–5 думи от тези.
Колко души знаят, че Байрон е поет или че Пушкин е поет? Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега.
Римувайте ми сега 4–5 думи от тези.
Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите.
към беседата >>
Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
Сегашното ухо на човека едва е свикнало с две октави и половина. Тоновете на третата октава не са така вече ясни и приятни. Щом минавате вече в четвъртата октава, тия високите тонове дразнят. В човешката музика не са развити онези центрове, при които звуковете да стават съдържателни. Звукът не е съдържателен, не е определен.
Аз наричам тази музика, 4-те октави, неорганизирана.
към беседата >>
Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са?
Колко българи знаят за Пушкина? Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези.
Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са?
Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота.
към беседата >>
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи?
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи?
Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога. Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“.
към беседата >>
Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно.
Кое е най-силното в поезията? Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са?
Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно.
Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив.
към беседата >>
Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога.
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи?
Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога.
Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност.
към беседата >>
Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности.
Римуването най-първо, после поетът трябва да систематизира думите, той ги спогажда, римува ги, примирява ги, изглажда се, облагородява себе си, то е една работа. Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно.
Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности.
Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него.
към беседата >>
Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях.
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи? Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога.
Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях.
Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите.
към беседата >>
Чистотата е вътрешен процес.
Ако един поет не може да примирява думите, тогава кажете ми сега. Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности.
Чистотата е вътрешен процес.
Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес.
към беседата >>
Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват.
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи? Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога. Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях.
Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват.
Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света.
към беседата >>
Щом се наруши чистотата идат болестите.
Римувайте ми сега 4–5 думи от тези. Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес.
Щом се наруши чистотата идат болестите.
Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си.
към беседата >>
Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си.
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи? Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога. Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват.
Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си.
Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат.
към беседата >>
Всички болести произтичат от нечистота.
Ако кажете: „Живот, който е чист и красив.“ Най-първо, тия двете състояния какви са? Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите.
Всички болести произтичат от нечистота.
Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят.
към беседата >>
Те казват: „Каквото ние направим, това е“.
Та казвам: Противоречието в учението на религиозните хора и светските хора в какво седи? Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога. Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си.
Те казват: „Каквото ние направим, това е“.
Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи.
към беседата >>
Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив.
Чистотата е вътрешно състояние, красотата е външно. Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота.
Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив.
Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре.
към беседата >>
Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност.
Религиозните хора са турили всичкото упование на Бога. Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“.
Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност.
Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо.
към беседата >>
Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него.
Едното подразбира външни условия, другото – вътрешни възможности. Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив.
Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него.
А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“.
към беседата >>
Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите.
Искат да накарат Господа навсякъде да работи за тях. Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност.
Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите.
Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде?
към беседата >>
А чистотата е вътрешен процес.
Чистотата е вътрешен процес. Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него.
А чистотата е вътрешен процес.
Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят.
към беседата >>
Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света.
Те като деца очакват от баща си да донесе нещо, а те се потриват. Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите.
Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света.
Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така.
към беседата >>
Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си.
Щом се наруши чистотата идат болестите. Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес.
Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си.
Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ.
към беседата >>
Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат.
Светските хора не турят упованието в Господа, но те имат упование в себе си. Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света.
Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат.
Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо.
към беседата >>
Всичките хора не мислят.
Всички болести произтичат от нечистота. Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си.
Всичките хора не мислят.
Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега?
към беседата >>
Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи.
Те казват: „Каквото ние направим, това е“. Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат.
Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи.
Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава.
към беседата >>
Ти седиш, искаш да живееш добре.
Всички неудобства отвън в живота излизат от човека, който не е красив. Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят.
Ти седиш, искаш да живееш добре.
Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това?
към беседата >>
Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо.
Казвам: И те са прави, но ако оставим ние всичко сами да правим, то е другата крайност. Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи.
Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо.
Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора.
към беседата >>
Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“.
Някой човек не е красив в постъпките, с този не се отнася добре, с онзи не се отнася, опълчват се хората против него. А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре.
Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“.
Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение.
към беседата >>
Един слаб човек какво ще ти предаде?
Тогава ще дойдете в една трудна задача и не може да я разрешите. Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо.
Един слаб човек какво ще ти предаде?
Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора.
към беседата >>
Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят.
А чистотата е вътрешен процес. Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“.
Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят.
Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес?
към беседата >>
Следователно и в природата е така.
Ще потърсите някой, който знае повече от вас, искате вас да ви върви в света. Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде?
Следователно и в природата е така.
Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни.
към беседата >>
Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ.
Та казвам ви: Вие самите затваряте пътя си. Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят.
Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ.
Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес? Но това показва, че имате едно разумно същество.
към беседата >>
Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо.
Сиромахът не трябва да дружи с бедни хора, той трябва да дружи с богати хора и ще стане богат. Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така.
Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо.
Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане.
към беседата >>
Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега?
Всичките хора не мислят. Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ.
Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега?
Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес? Но това показва, че имате едно разумно същество. Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава.
Онзи, който иска да стане умен, трябва да дружи с умни хора, ако дружи с глупави, нищо няма да научи. Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо.
Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава.
Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен.
към беседата >>
Какъв процес е това?
Ти седиш, искаш да живееш добре. Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега?
Какъв процес е това?
Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес? Но това показва, че имате едно разумно същество. Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Та казвам: Дружете тогава с умните хора.
Онзи, който иска да стане силен, трябва да дружи със силни хора, те може да ти предадат нещо. Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава.
Та казвам: Дружете тогава с умните хора.
Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени.
към беседата >>
Да допуснем, че това е едно статично положение.
Дойде ти идеята за Бога казваш: „Кой знае къде е“. Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това?
Да допуснем, че това е едно статично положение.
Това количествен ли е, или органически процес? Но това показва, че имате едно разумно същество. Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора.
Един слаб човек какво ще ти предаде? Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора.
Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора.
Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество.
към беседата >>
Това количествен ли е, или органически процес?
Най-първо хората нямат едно правилно отношение за Бога, не знаят как да мислят. Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение.
Това количествен ли е, или органически процес?
Но това показва, че имате едно разумно същество. Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Болният да дружи със здрави, не с болни.
Следователно и в природата е така. Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора.
Болният да дружи със здрави, не с болни.
Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години.
към беседата >>
Но това показва, че имате едно разумно същество.
Да допуснем, че какво ви трябва на вас някой да ви обяснява какво е Господ. Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес?
Но това показва, че имате едно разумно същество.
Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Ако с болни дружи, още повече болен ще стане.
Ти от силния може да вземеш нещо, но на слабия трябва да дадеш нещо. Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни.
Ако с болни дружи, още повече болен ще стане.
Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място.
към беседата >>
Само едно разумно същество може да напише тази формула.
Какво ще обясни философа както е Господ – [(2 + 1)2]10 – Какво разбирате сега? Какъв процес е това? Да допуснем, че това е едно статично положение. Това количествен ли е, или органически процес? Но това показва, че имате едно разумно същество.
Само едно разумно същество може да напише тази формула.
към беседата >>
Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен.
Щом идеш при силния, силният всякога дава, умният всякога дава, добрият всякога дава. Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане.
Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен.
Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност.
към беседата >>
Някой може да напише така, (Фиг.
Някой може да напише така, (Фиг.
1) казва: „Нещо тайно е“. Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви.
към беседата >>
Че и от него има по-учени.
Та казвам: Дружете тогава с умните хора. Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен.
Че и от него има по-учени.
Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е?
към беседата >>
1) казва: „Нещо тайно е“.
Някой може да напише така, (Фиг.
1) казва: „Нещо тайно е“.
Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо.
към беседата >>
Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество.
Мислено дружете с добрите хора, дружете със силните хора. Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени.
Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество.
Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви.
към беседата >>
Няма никаква тайна тук.
Някой може да напише така, (Фиг. 1) казва: „Нещо тайно е“.
Няма никаква тайна тук.
То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено.
към беседата >>
Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години.
Болният да дружи със здрави, не с болни. Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество.
Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години.
Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата.
към беседата >>
То е един процес неорганизиран в света.
Някой може да напише така, (Фиг. 1) казва: „Нещо тайно е“. Няма никаква тайна тук.
То е един процес неорганизиран в света.
Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен.
към беседата >>
Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място.
Ако с болни дружи, още повече болен ще стане. Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години.
Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място.
И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават.
към беседата >>
Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства.
Някой може да напише така, (Фиг. 1) казва: „Нещо тайно е“. Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света.
Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства.
Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща.
към беседата >>
И в незнанието има своята приятност.
Сега вие когато видите някой човек по-учен от вас, заражда се едно чувство защо той да е по-учен. Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място.
И в незнанието има своята приятност.
Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха.
към беседата >>
Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви.
Някой може да напише така, (Фиг. 1) казва: „Нещо тайно е“. Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства.
Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви.
Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата.
към беседата >>
Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е?
Че и от него има по-учени. Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност.
Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е?
Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават.
към беседата >>
Ти желаеш нещо.
1) казва: „Нещо тайно е“. Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви.
Ти желаеш нещо.
Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно.
към беседата >>
Та казвам: Процесите не са еднакви.
Сега, ако съберете всичките учени хора на земята, съзнанията, които имат от хиляди години, ако съберете всичкото знание на цялото човечество, ако това знание сравните със знанието на един ангел, той ще знае повече отколкото цялото човечество. Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е?
Та казвам: Процесите не са еднакви.
Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде.
към беседата >>
Твоето желание трябва да е точно определено.
Няма никаква тайна тук. То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо.
Твоето желание трябва да е точно определено.
Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане.
към беседата >>
Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата.
Най-слабият ангел в небето, знае повече отколкото всичките хора събрани от хиляди години. Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви.
Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата.
Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер.
към беседата >>
Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен.
То е един процес неорганизиран в света. Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено.
Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен.
Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“.
към беседата >>
Те са извън битието процесите, които освобождават.
Един архангел, знае повече от всички ангели, събрани на едно място. И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата.
Те са извън битието процесите, които освобождават.
Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не.
към беседата >>
Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща.
Всички хора страдат от неорганизирания процес на своите чувства. Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен.
Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща.
Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен.
към беседата >>
Процесите, които ограничават отпосле се явиха.
И в незнанието има своята приятност. Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават.
Процесите, които ограничават отпосле се явиха.
Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград?
към беседата >>
Стискат те обущата.
Те се разгневят и мислят, че всичко в света не върви. Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща.
Стискат те обущата.
Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор.
към беседата >>
Най-първо научете се на процесите, които освобождават.
Да знаеш, че има да даваш 50 хиляди лева или да съзнаваш, че имаш да вземаш 50 хиляди лева, но да съзнаваш, че имаш да даваш, да съзнаваш, че днес ще те бесят или да съзнаваш, че днес ще те освободят от затвора все едно ли е? Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха.
Най-първо научете се на процесите, които освобождават.
Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново.
към беседата >>
Като ги носиш ще ти стане неприятно.
Ти желаеш нещо. Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата.
Като ги носиш ще ти стане неприятно.
Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи.
към беседата >>
Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде.
Та казвам: Процесите не са еднакви. Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават.
Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде.
Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“.
към беседата >>
Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане.
Твоето желание трябва да е точно определено. Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно.
Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане.
Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа.
към беседата >>
Един искал да бъде милионер.
Има процеси, които ограничават, има процеси, които освобождават в природата. Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде.
Един искал да бъде милионер.
Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек.
към беседата >>
Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“.
Ти си недоволен, трябва да знаеш защо си недоволен. Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане.
Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“.
Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи.
към беседата >>
Остави тази мисъл, ти я станеш, я не.
Те са извън битието процесите, които освобождават. Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер.
Остави тази мисъл, ти я станеш, я не.
Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“.
към беседата >>
Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен.
Ти си заръчал на един обущар обуща, платил си му и той ти направил тесни обуща. Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“.
Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен.
Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си.
към беседата >>
Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград?
Процесите, които ограничават отпосле се явиха. Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не.
Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград?
“ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше.
към беседата >>
Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор.
Стискат те обущата. Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен.
Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор.
Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба.
към беседата >>
“ Казва му: „Пък нищо ново.
Най-първо научете се на процесите, които освобождават. Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград?
“ Казва му: „Пък нищо ново.
Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе.
към беседата >>
Та в дадения случай от вас зависи.
Като ги носиш ще ти стане неприятно. Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор.
Та в дадения случай от вас зависи.
Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен.
към беседата >>
Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“.
Не ограничавайте една мисъл, която ви дойде. Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново.
Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“.
То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората.
към беседата >>
Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа.
Той трябва да направи обущата така, с такава линия, че като ги туриш на краката, не кракът да разтяга обущата, а да не усещаш никакво стягане. Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи.
Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа.
Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен.
към беседата >>
То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек.
Един искал да бъде милионер. Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“.
То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек.
Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение.
към беседата >>
Няма да се оправи, как ще се оправи.
Обущарят казва: „Те ще се разтегнат“. Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа.
Няма да се оправи, как ще се оправи.
Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“.
към беседата >>
Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“.
Остави тази мисъл, ти я станеш, я не. Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек.
Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“.
Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло.
към беседата >>
Имате ли зададена тема?
Имате ли зададена тема?
– /Нямаме. Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила.
към беседата >>
Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си.
Майстор е онзи обущар, че разните части на крака да имат еднакво допиране и обущата да не стягат крака ми, кракът да е свободен. Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи.
Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си.
Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти.
към беседата >>
Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше.
Един турчин ходил в Цариград и като се върнал искал да зарадва ходжата, и като се върнал пита го ходжата: „Какво ново има в Цариград? “ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“.
Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше.
Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда.
към беседата >>
– /Нямаме.
Имате ли зададена тема?
– /Нямаме.
Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето?
към беседата >>
Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба.
Когато обущата на едно място стискат повече, а на друго място – по-слабо, този обущар не е майстор. Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си.
Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба.
Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“.
към беседата >>
Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе.
“ Казва му: „Пък нищо ново. Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше.
Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе.
Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата.
към беседата >>
Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани?
Имате ли зададена тема? – /Нямаме.
Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани?
Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни.
към беседата >>
Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен.
Та в дадения случай от вас зависи. Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба.
Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен.
И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“.
към беседата >>
Аз се чудя на хората.
Новото е това, че решили в Цариград да те правят тебе Шейх-ил-ислям“. То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе.
Аз се чудя на хората.
Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени.
към беседата >>
Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“.
Имате ли зададена тема? – /Нямаме. Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани?
Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“.
След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“.
към беседата >>
И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен.
Вие казвате: „Обущата ще се разтегнат.“ Право е и това, ще му кажете на обущаря да поправи обущата и няма да му вярвате, че ще се оправи тази работа. Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен.
И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен.
Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“.
към беседата >>
Че вие имате най-високото положение.
То е най-високото положение в Исляма, което може да заеме един човек. Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората.
Че вие имате най-високото положение.
Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните?
към беседата >>
След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1.
Имате ли зададена тема? – /Нямаме. Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“.
След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1.
Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия.
към беседата >>
Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“.
Няма да се оправи, как ще се оправи. Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен.
Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“.
Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно.
към беседата >>
Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло.
Казва му: „Не говори така, ти искаш да ме зарадваш“. Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение.
Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло.
Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени.
към беседата >>
Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила.
Имате ли зададена тема? – /Нямаме. Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1.
Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила.
Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2.
към беседата >>
Другият му казал: „Осоли го ти.
Ще се намерите в положението на двама светии, които са спорили помежду си. Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“.
Другият му казал: „Осоли го ти.
Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто.
към беседата >>
Следователно един човек знае повече от всичките говеда.
Но като го срещнал след 1–2 седмици казва: „Може ли да ми разправиш за онова нещо, я ми кажи какво ми казваше. Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло.
Следователно един човек знае повече от всичките говеда.
Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи.
към беседата >>
Кои удове употребявате повече при ходенето?
– /Нямаме. Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила.
Кои удове употребявате повече при ходенето?
– /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири.
към беседата >>
Направи го според вкуса си“.
Единият казвал, че боба трябва да се осоли, и винаги пресолявал боба. Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти.
Направи го според вкуса си“.
На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица.
към беседата >>
Вие имате много неясно понятие за говедата.
Разправи ми тази работа как е.“ Той сам знае, че няма да стане, но му е приятно да чуе. Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда.
Вие имате много неясно понятие за говедата.
Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат.
към беседата >>
– /Краката./ При работата ръцете са нужни.
Имаме систематизиране на думите./ Колко думи всичко са събрани? Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето?
– /Краката./ При работата ръцете са нужни.
Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие?
към беседата >>
На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“.
Другият казвал, че боба съдържа сам сол, и всякога оставал боба неосолен. И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“.
На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“.
Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани.
към беседата >>
Това са разумни същества, само че са ограничени.
Аз се чудя на хората. Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата.
Това са разумни същества, само че са ограничени.
Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги.
към беседата >>
Казваме: „Благост“.
Най-много се повтаря една дума,12 пъти, тя е думата „живот“. След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни.
Казваме: „Благост“.
Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада.
към беседата >>
Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“.
И така единият винаги пресолявал боба, а другият винаги го оставял безсолен. Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“.
Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“.
Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят.
към беседата >>
Знаеш каква амбиция има в животните?
Че вие имате най-високото положение. Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени.
Знаеш каква амбиция има в животните?
И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал.
към беседата >>
Благостта примирява две противоречия.
След това имате 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“.
Благостта примирява две противоречия.
Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите?
към беседата >>
Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно.
Сега как ще се поправи работата, та един ден онзи, който варил боба и който не солил, казва: „Безсолен е боба ти“. Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“.
Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно.
Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят.
към беседата >>
И те са разумни, но са ограничени.
Всичките говеда в света биха дали всичкото богатство да имат вашата форма, вашата глава, вашето тяло. Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните?
И те са разумни, но са ограничени.
Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното?
към беседата >>
Примирява 1 с 2.
Една дума, която се употребява повече, тя е повече работила. Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия.
Примирява 1 с 2.
Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб.
към беседата >>
Ще налеете вода, ще стане по-обемисто.
Другият му казал: „Осоли го ти. Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно.
Ще налеете вода, ще стане по-обемисто.
Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол.
към беседата >>
Тук са свързани в затвор с букаи.
Следователно един човек знае повече от всичките говеда. Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени.
Тук са свързани в затвор с букаи.
Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега.
към беседата >>
Двете само при едно може да се примири.
Кои удове употребявате повече при ходенето? – /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2.
Двете само при едно може да се примири.
Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба.
към беседата >>
Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица.
Направи го според вкуса си“. На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто.
Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица.
Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние.
към беседата >>
Простор нямат.
Вие имате много неясно понятие за говедата. Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи.
Простор нямат.
Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш.
към беседата >>
Казвам: Как ще примириш едно противоречие?
– /Краката./ При работата ръцете са нужни. Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири.
Казвам: Как ще примириш едно противоречие?
Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват.
към беседата >>
Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани.
На другия ден другият приготвил боба и го пресолил, другият му казал: „Пресолил си го боба“. Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица.
Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани.
Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол.
към беседата >>
Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги.
Това са разумни същества, само че са ограничени. Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат.
Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги.
Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш.
към беседата >>
Представете си че Г-то представя глада.
Казваме: „Благост“. Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие?
Представете си че Г-то представя глада.
Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща.
към беседата >>
Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят.
Казва му: „Налей още вода, от тебе зависи“. Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани.
Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят.
Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване.
към беседата >>
Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал.
Знаеш каква амбиция има в животните? И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги.
Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал.
Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо.
към беседата >>
Как ще го примирите?
Благостта примирява две противоречия. Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада.
Как ще го примирите?
Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха.
към беседата >>
Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят.
Та в първия случай, когато е пресолено яденето, за вас е една възможност, ще се увеличи яденето, да го направите безсолно. Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят.
Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят.
Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай кое е важното?
И те са разумни, но са ограничени. Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал.
Казвам: В дадения случай кое е важното?
– Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“.
към беседата >>
Със Х – хляб.
Примирява 1 с 2. Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите?
Със Х – хляб.
Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува.
към беседата >>
Запример, един узрял плод, той си има сол.
Ще налеете вода, ще стане по-обемисто. Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят.
Запример, един узрял плод, той си има сол.
Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш.
към беседата >>
– Да съзнаваш, съзнание се изисква сега.
Тук са свързани в затвор с букаи. Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното?
– Да съзнаваш, съзнание се изисква сега.
Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате.
към беседата >>
Гладът се примирява с хляба.
Двете само при едно може да се примири. Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб.
Гладът се примирява с хляба.
Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост.
към беседата >>
Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние.
Когато е безсолно, какво ще придобиете, ако му турите повече солчица. Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол.
Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние.
Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено.
към беседата >>
Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш.
Простор нямат. Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега.
Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш.
Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната.
към беседата >>
Тия обикновените разсъждения не ви интересуват.
Казвам: Как ще примириш едно противоречие? Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба.
Тия обикновените разсъждения не ви интересуват.
Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея.
към беседата >>
Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол.
Сега под думата „сол“ ние разбираме, когато нещата са организирани. Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние.
Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол.
Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност.
към беседата >>
Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш.
Вчера гледам двама души, вързали ги, карат ги. Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш.
Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш.
Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата.
към беседата >>
Вас ви интересуват красивите неща.
Представете си че Г-то представя глада. Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват.
Вас ви интересуват красивите неща.
Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея. Лятно време е хубава цветистата дреха.
към беседата >>
Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване.
Солта е едно условие, което съдържа нещата да се не развалят. Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол.
Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване.
Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това?
към беседата >>
Всеки ден трябва да направиш по нещо.
Ходили да крадат някъде, стражарят ги хванал и ги подкарал. Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш.
Всеки ден трябва да направиш по нещо.
Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън.
към беседата >>
Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха.
Как ще го примирите? Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща.
Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха.
Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея. Лятно време е хубава цветистата дреха. Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
Скръбта е обезсоляване.
Солта съдържа онова естествено положение на храните да се не развалят. Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване.
Скръбта е обезсоляване.
Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123.
към беседата >>
Казва: „Това е невъзможно“.
Казвам: В дадения случай кое е важното? – Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо.
Казва: „Това е невъзможно“.
Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено.
към беседата >>
Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува.
Със Х – хляб. Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха.
Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува.
Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея. Лятно време е хубава цветистата дреха. Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
Скърбиш, за да се осолиш.
Запример, един узрял плод, той си има сол. Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване.
Скърбиш, за да се осолиш.
Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е?
към беседата >>
Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате.
– Да съзнаваш, съзнание се изисква сега. Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“.
Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате.
Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате.
към беседата >>
Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост.
Гладът се примирява с хляба. Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува.
Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост.
Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея. Лятно време е хубава цветистата дреха. Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено.
Щом започва плодът да изгубва солта си, започва да гние. Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш.
Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено.
Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им?
към беседата >>
Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната.
Да съзнаваш, че имаш отношения, които трябва да изпълниш. Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате.
Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната.
Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате.
към беседата >>
Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея.
Тия обикновените разсъждения не ви интересуват. Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост.
Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея.
Лятно време е хубава цветистата дреха. Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност.
Щом вие сте недоволни от живота, вие сте изгубили вашата сол. Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено.
Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност.
– [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна.
към беседата >>
Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата.
Дал си една дума, трябва да държиш думата си, онова, което си казал да направиш. Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната.
Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата.
Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки.
към беседата >>
Лятно време е хубава цветистата дреха.
Вас ви интересуват красивите неща. Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея.
Лятно време е хубава цветистата дреха.
Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
– [(1)1]1 – Какво разбирате под това?
Щом започвате да се радвате, радостта е посоляване. Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност.
– [(1)1]1 – Какво разбирате под това?
– 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица.
към беседата >>
Искате да имате съобщение отвън.
Всеки ден трябва да направиш по нещо. Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата.
Искате да имате съобщение отвън.
Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му.
към беседата >>
Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
Вие искате някой човек да е облечен хубаво, с хубава дреха. Една скромна дреха, която може да ви топли, не ви интересува. Зимно време, когато е студено, на тия красивите дрехи ще видите тяхната слабост. Хубава е дрехата, но започваш да трепериш под нея. Лятно време е хубава цветистата дреха.
Зимно време е хубава топлата дреха, която задържа топлината.
към беседата >>
– 123.
Скръбта е обезсоляване. Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това?
– 123.
Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно.
към беседата >>
Бутнете друго копче, всичко е наредено.
Казва: „Това е невъзможно“. Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън.
Бутнете друго копче, всичко е наредено.
Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва.
към беседата >>
Всичките тия думи могат да ви послужат.
Всичките тия думи могат да ви послужат.
Те са елементите на вашия успех, но трябва да поставите всяка дума на нейното място. По друг начин как може да систематизирате тия думи?
към беседата >>
Този процес равен ли е?
Скърбиш, за да се осолиш. Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123.
Този процес равен ли е?
Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята.
към беседата >>
Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате.
Я си представете, че вие се намирате в едно здание, дето това здание е свързано с целия свят и ако знаете къде да бутате, всичко може да имате. Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено.
Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате.
Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака?
към беседата >>
Те са елементите на вашия успех, но трябва да поставите всяка дума на нейното място.
Всичките тия думи могат да ви послужат.
Те са елементите на вашия успех, но трябва да поставите всяка дума на нейното място.
По друг начин как може да систематизирате тия думи?
към беседата >>
Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им?
Голямата радост – по този закон на земята – щом много се радваш, яденето е пресолено. Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е?
Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им?
Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес.
към беседата >>
Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате.
Искате да се нахраните, бутнете едно копче, дойде храната. Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате.
Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате.
Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“.
към беседата >>
По друг начин как може да систематизирате тия думи?
Всичките тия думи могат да ви послужат. Те са елементите на вашия успех, но трябва да поставите всяка дума на нейното място.
По друг начин как може да систематизирате тия думи?
към беседата >>
Единицата не е свободна.
Трябва да турите повече водица, затуй скръбта ще дойде, защото в пресоленото има опасност. – [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им?
Единицата не е свободна.
В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две.
към беседата >>
Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки.
Искате да пиете вода, бутнете едно копче, дойде водата. Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате.
Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки.
Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват.
към беседата >>
Сега пращат войника на бойното поле.
Сега пращат войника на бойното поле.
Той носи своята пушка и среща на неприятеля. Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия.
към беседата >>
В тези скоби ограничена е тази единица.
– [(1)1]1 – Какво разбирате под това? – 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна.
В тези скоби ограничена е тази единица.
Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три.
към беседата >>
Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му.
Искате да имате съобщение отвън. Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки.
Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му.
Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен.
към беседата >>
Той носи своята пушка и среща на неприятеля.
Сега пращат войника на бойното поле.
Той носи своята пушка и среща на неприятеля.
Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път.
към беседата >>
Без скоби единицата означава едно житено зърно.
– 123. Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица.
Без скоби единицата означава едно житено зърно.
В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес.
към беседата >>
Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва.
Бутнете друго копче, всичко е наредено. Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му.
Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва.
Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни.
към беседата >>
Неприятелят не го вижда, но мери и стреля.
Сега пращат войника на бойното поле. Той носи своята пушка и среща на неприятеля.
Неприятелят не го вижда, но мери и стреля.
Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път.
към беседата >>
В скобата тази единица е посята.
Този процес равен ли е? Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно.
В скобата тази единица е посята.
Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне?
към беседата >>
Пита го: „Защо спряхте влака?
Но представете си, че не знаете къде, как да бутате, вие сте ограничени, имате възможност, но не знаете да ги използувате. Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва.
Пита го: „Защо спряхте влака?
“ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек.
към беседата >>
Върши една работа.
Сега пращат войника на бойното поле. Той носи своята пушка и среща на неприятеля. Неприятелят не го вижда, но мери и стреля.
Върши една работа.
Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде.
към беседата >>
Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес.
Аз не зная математиците, когато турят скоби, какво означават в математиката, какво е понятието им? Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята.
Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес.
Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято.
към беседата >>
“ – „Шапката ми падна“.
Сега всички вие имате възможности, но не знаете как да ги бутате. Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака?
“ – „Шапката ми падна“.
Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек. В природата не се спират процесите.
към беседата >>
Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво.
Сега пращат войника на бойното поле. Той носи своята пушка и среща на неприятеля. Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа.
Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво.
Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път.
към беседата >>
Тази единица ще се измени, ще стане на две.
Единицата не е свободна. В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес.
Тази единица ще се измени, ще стане на две.
Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи.
към беседата >>
Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват.
Бутате нещата дето не трябва, често правите погрешки. Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“.
Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват.
Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек. В природата не се спират процесите. Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Кое е право и кое е криво, то са наши понятия.
Сега пращат войника на бойното поле. Той носи своята пушка и среща на неприятеля. Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво.
Кое е право и кое е криво, то са наши понятия.
Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път.
към беседата >>
Две ще се измени, ще стане на три.
В тези скоби ограничена е тази единица. Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две.
Две ще се измени, ще стане на три.
Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия.
към беседата >>
Често и ние за малки работи спираме целия трен.
Един румънски свещеник пътувал от Гюргево за Букурещ, но си издал главата вън от прозореца и при едно движение паднала калимявката му. Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват.
Често и ние за малки работи спираме целия трен.
Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек. В природата не се спират процесите. Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Вие всички казвате, че вървите по правия път.
Той носи своята пушка и среща на неприятеля. Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия.
Вие всички казвате, че вървите по правия път.
Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“?
към беседата >>
Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес.
Без скоби единицата означава едно житено зърно. В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три.
Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес.
Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача.
към беседата >>
Претърпяваме глоба, глобяват ни.
Дръпнал дръжката за спиране на влака, иде началникът и го глобява повече отколкото шапката му струва. Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен.
Претърпяваме глоба, глобяват ни.
И в природата има един закон, глобяват всеки човек. В природата не се спират процесите. Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Покажете ми един човек, който върви по правия път.
Неприятелят не го вижда, но мери и стреля. Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път.
Покажете ми един човек, който върви по правия път.
Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя.
към беседата >>
Единицата на какво ще се превърне?
В скобата тази единица е посята. Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес.
Единицата на какво ще се превърне?
Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията.
към беседата >>
И в природата има един закон, глобяват всеки човек.
Пита го: „Защо спряхте влака? “ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни.
И в природата има един закон, глобяват всеки човек.
В природата не се спират процесите. Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Все като върви, ще кривне някъде.
Върши една работа. Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път.
Все като върви, ще кривне някъде.
Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток.
към беседата >>
Имате едно семенце в почвата посято.
Щом се турят тия знаци, тя вече има отношение, тя не е в хамбара, не е свободна вече, тя е един процес. Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне?
Имате едно семенце в почвата посято.
Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача?
към беседата >>
В природата не се спират процесите.
“ – „Шапката ми падна“. Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек.
В природата не се спират процесите.
Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Няма същество, което да върви по правия път.
Оставете сега морала, дали стрелянето е право или криво. Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде.
Няма същество, което да върви по правия път.
Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат.
към беседата >>
Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи.
Тази единица ще се измени, ще стане на две. Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято.
Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи.
От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо.
към беседата >>
Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
Тренът се спира за много важна работа, за една шапка не се спира трена, затова го глобяват. Често и ние за малки работи спираме целия трен. Претърпяваме глоба, глобяват ни. И в природата има един закон, глобяват всеки човек. В природата не се спират процесите.
Отишла шапката, благодари, че ти не си паднал, нова шапка ще си купиш, не спирай трена.
към беседата >>
Всички поддържате, че вървите по правия път.
Кое е право и кое е криво, то са наши понятия. Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път.
Всички поддържате, че вървите по правия път.
Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа.
към беседата >>
От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия.
Две ще се измени, ще стане на три. Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи.
От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия.
Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние.
към беседата >>
Съществува ли друга дума за недоволство?
Съществува ли друга дума за недоволство?
Значи няма специална дума за недоволство. Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „прав път“?
Вие всички казвате, че вървите по правия път. Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път.
Какво разбирате под думата „прав път“?
Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака.
към беседата >>
Една задача.
Като се махнат тия скоби, тези ограничения ще се махнат ще се яви вътрешния процес. Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия.
Една задача.
Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне.
към беседата >>
Значи няма специална дума за недоволство.
Съществува ли друга дума за недоволство?
Значи няма специална дума за недоволство.
Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен.
към беседата >>
Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя.
Покажете ми един човек, който върви по правия път. Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“?
Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя.
Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа.
към беседата >>
Вие не искате да разрешите мъчнотията.
Единицата на какво ще се превърне? Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача.
Вие не искате да разрешите мъчнотията.
Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате.
към беседата >>
Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата.
Съществува ли друга дума за недоволство? Значи няма специална дума за недоволство.
Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата.
Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“.
към беседата >>
Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток.
Все като върви, ще кривне някъде. Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя.
Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток.
Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците.
към беседата >>
Казвате: „Защо ни е тази задача?
Имате едно семенце в почвата посято. Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията.
Казвате: „Защо ни е тази задача?
“ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „недоволен“?
Съществува ли друга дума за недоволство? Значи няма специална дума за недоволство. Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата.
Какво разбирате под думата „недоволен“?
Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него.
към беседата >>
Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат.
Няма същество, което да върви по правия път. Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток.
Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат.
Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори.
към беседата >>
“ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо.
Ако във вас дойде една мисъл, ако можете да анализирате, да направите един вътрешен разбор на всички мъчнотии, които ще опитате в живота си, то са все задачи. От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача?
“ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо.
Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени.
към беседата >>
Че туй, което е очаквал не е дошло на време.
Съществува ли друга дума за недоволство? Значи няма специална дума за недоволство. Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“?
Че туй, което е очаквал не е дошло на време.
Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него.
към беседата >>
Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа.
Всички поддържате, че вървите по правия път. Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат.
Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа.
Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори.
към беседата >>
Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние.
От един по-висш свят ви дадат една мъчнотия. Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо.
Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние.
Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица.
към беседата >>
Недоволен е, че работата не е свършена добре.
Съществува ли друга дума за недоволство? Значи няма специална дума за недоволство. Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време.
Недоволен е, че работата не е свършена добре.
В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“.
към беседата >>
Мислят, че може да си ударят крака.
Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа.
Мислят, че може да си ударят крака.
Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал.
към беседата >>
Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне.
Една задача. Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние.
Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне.
Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда.
към беседата >>
В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен.
Значи няма специална дума за недоволство. Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре.
В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен.
Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта.
към беседата >>
Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа.
Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака.
Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа.
Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво.
към беседата >>
Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате.
Вие не искате да разрешите мъчнотията. Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне.
Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате.
При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен.
към беседата >>
Или имате думата „немирен“, „немилостив“.
Прибавяте една отрицателна частичка „не“ и тогава получавате думата. Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен.
Или имате думата „немирен“, „немилостив“.
Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света.
към беседата >>
Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците.
Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа.
Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците.
Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал.
към беседата >>
При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не.
Казвате: „Защо ни е тази задача? “ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате.
При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не.
Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото.
към беседата >>
Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него.
Какво разбирате под думата „недоволен“? Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“.
Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него.
И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света. Малко употребената немилост, то е немилостив.
към беседата >>
Човек, като му се уредят работите малко говори.
Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците.
Човек, като му се уредят работите малко говори.
Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал.
към беседата >>
Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени.
“ В разрешаването вие ще се възползувате от едно благо. Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не.
Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени.
Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен.
към беседата >>
И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него.
Че туй, което е очаквал не е дошло на време. Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него.
И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него.
Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света. Малко употребената немилост, то е немилостив. Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Като не са му уредени работите, много говори.
Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа. Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори.
Като не са му уредени работите, много говори.
Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже?
към беседата >>
Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица.
Да кажем, някой ден вие се намирате в едно тягостно състояние. Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени.
Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица.
Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него.
към беседата >>
Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“.
Недоволен е, че работата не е свършена добре. В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него.
Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“.
Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света. Малко употребената немилост, то е немилостив. Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал.
Мислят, че може да си ударят крака. Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори.
Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал.
Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували.
към беседата >>
Липсва нещо, от което има съществена нужда.
Ако започнете да пишете числата от едно и пишете нагоре, ще дойдете до едно число, което хармонира вас и като го напишете, веднага скръбта ви ще изчезне. Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица.
Липсва нещо, от което има съществена нужда.
Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва.
към беседата >>
Значи не употребява милостта.
В думата „недоволен“ тури след частичката „не“ запетая и ще стане доволен. Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“.
Значи не употребява милостта.
Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света. Малко употребената немилост, то е немилостив. Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Ще разправя за нищо и никакво.
Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал.
Ще разправя за нищо и никакво.
Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите?
към беседата >>
Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен.
Така пишете 11, пишете 12, 13, 14 и при числото, при което се смени вашето състояние, с него вие хармонирате. При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда.
Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен.
Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва. Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада.
към беседата >>
Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света.
Или имате думата „немирен“, „немилостив“. Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта.
Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света.
Малко употребената немилост, то е немилостив. Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Срещне един, разправя, че е гладувал.
Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво.
Срещне един, разправя, че е гладувал.
Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор?
към беседата >>
Пишеш някой път и си недоволен от писмото.
При всяко число може да пишете плюс или минус, според това дали при това число се сменя вашето състояние или не. Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен.
Пишеш някой път и си недоволен от писмото.
Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва. Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада. Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Малко употребената немилост, то е немилостив.
Всеки човек в света в себе си иска другите хора да бъдат милостиви към него. И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света.
Малко употребената немилост, то е немилостив.
Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Дойде втори и на него разправя, че е гладувал.
Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал.
Дойде втори и на него разправя, че е гладувал.
Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете?
към беседата >>
Или написал си го и пак си недоволен.
Ако безразборно пишете числата, ще дойдете до едно положение, дето това ваше състояние ще се смени. Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото.
Или написал си го и пак си недоволен.
Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва. Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада. Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
И най-силният иска хората да бъдат снизходителни към него. Съществува такова състояние, да каже, „милостив е той“. Значи не употребява милостта. Но не съществува такова състояние, да кажем, да съществува някаква реална немилост в света. Малко употребената немилост, то е немилостив.
Малко употребената милост, ние не я употребяваме изобилно.
към беседата >>
Кое е най-хубавото да им каже?
Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал.
Кое е най-хубавото да им каже?
10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването.
към беседата >>
Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него.
Защото недоволството в човека показва, че му липсва една малка единица. Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен.
Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него.
Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва. Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада. Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Туй, което за всички е възможно, възможно е за едного.
Туй, което за всички е възможно, възможно е за едного.
Туй, което за едного е възможно, възможно е и за всички.
към беседата >>
10 души ви разправят, че са гладували.
Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал. Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже?
10 души ви разправят, че са гладували.
Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства.
към беседата >>
Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва.
Липсва нещо, от което има съществена нужда. Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него.
Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва.
Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада. Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Туй, което за едного е възможно, възможно е и за всички.
Туй, което за всички е възможно, възможно е за едного.
Туй, което за едного е възможно, възможно е и за всички.
към беседата >>
Какво ще им отговорите?
Ще разправя за нищо и никакво. Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували.
Какво ще им отговорите?
Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит.
към беседата >>
Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада.
Тази нужда е свързана с един вътрешен подтик и той става недоволен. Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва.
Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада.
Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Кой е най-умният отговор?
Срещне един, разправя, че е гладувал. Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите?
Кой е най-умният отговор?
Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“.
към беседата >>
Много хубаво писмо е.
Пишеш някой път и си недоволен от писмото. Или написал си го и пак си недоволен. Усещаш нещо или четеш някое писмо и ти си недоволен от него. Усещаш, че този приятел не е написал писмото както трябва. Някъде четеш писмото, доволен си, като мед ти пада.
Много хубаво писмо е.
към беседата >>
Какъв отговор може да им дадете?
Дойде втори и на него разправя, че е гладувал. Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор?
Какъв отговор може да им дадете?
Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам?
към беседата >>
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите.
Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана. Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика.
към беседата >>
Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването.
Кое е най-хубавото да им каже? 10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете?
Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването.
В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш.
към беседата >>
Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите.
Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана.
Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак.
към беседата >>
В глада ще изпиташ най-хубавите чувства.
10 души ви разправят, че са гладували. Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването.
В глада ще изпиташ най-хубавите чувства.
Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам?
към беседата >>
Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите. Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана.
Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“.
Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“.
към беседата >>
Ако не си гладувал няма да имаш този опит.
Какво ще им отговорите? Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства.
Ако не си гладувал няма да имаш този опит.
Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай.
към беседата >>
Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите. Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана. Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“.
Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане.
Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик.
към беседата >>
Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“.
Кой е най-умният отговор? Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит.
Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“.
Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица?
към беседата >>
Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите. Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана. Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане.
Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“.
Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“.
към беседата >>
Казвате: „Защо да гладувам?
Какъв отговор може да им дадете? Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“.
Казвате: „Защо да гладувам?
“ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица.
към беседата >>
Но вие употребявате политика.
Та казвам: Всички като станете сутрин трябва да мислите. Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана. Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“.
Но вие употребявате политика.
Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани.
към беседата >>
“ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш.
Може да му кажете: „Аз ви облажавам, че сте гладували, много хубаво нещо е, няма нещо по-хубаво от гладуването. В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам?
“ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш.
Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“.
към беседата >>
Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак.
Най-първо вие започвате с една мисъл, която не е организирана. Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика.
Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак.
Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти.
към беседата >>
Казва: „Защо да гладувам?
В глада ще изпиташ най-хубавите чувства. Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш.
Казва: „Защо да гладувам?
“ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга.
към беседата >>
Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“.
Вие като станете казвате: „Днес безпредметен е животът ми, от мене нищо няма да стане“. Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак.
Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“.
У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“.
към беседата >>
“ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай.
Ако не си гладувал няма да имаш този опит. Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам?
“ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай.
Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“.
към беседата >>
У турците няма такъв навик.
Какво подразбирате, че от тебе нищо няма да стане. Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“.
У турците няма такъв навик.
Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам.
към беседата >>
Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица?
Вие сте кандидати за най-хубавите блага в света“. Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай.
Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица?
“ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини.
към беседата >>
Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“.
Какво подразбирате като кажете: „От мене нищо няма да стане“. Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик.
Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“.
Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво.
към беседата >>
“ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица.
Казвате: „Защо да гладувам? “ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица?
“ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица.
Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната.
към беседата >>
Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани.
Но вие употребявате политика. Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“.
Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани.
Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече.
към беседата >>
Казваш: „Мене ми дотегна“.
“ Хубаво, от тебе зависи да гладуваш. Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица.
Казваш: „Мене ми дотегна“.
Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш.
към беседата >>
Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти.
Вие като отидете на гости пък сте срамежлив, викат ви да ядете на трапезата, вие казвате: „Не съм гладен“, пък сте гладен и чакате да ви поканят пак. Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани.
Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти.
Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго.
към беседата >>
Щом ти дотегна една улица, мини по друга.
Казва: „Защо да гладувам? “ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“.
Щом ти дотегна една улица, мини по друга.
– „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“.
към беседата >>
Казва: „Гладът кани“.
Ако сте при един българин, българинът е много внимателен, той ще ви покани 5–6 пъти и 10 пъти ще ви покани, казва: „Заповядайте“. У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти.
Казва: „Гладът кани“.
Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад.
към беседата >>
– „Не мога“.
“ Защо гладуваш то е твой въпрос, не гладувай. Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга.
– „Не мога“.
Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи?
към беседата >>
Гладният човек не го е срам.
У турците няма такъв навик. Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“.
Гладният човек не го е срам.
Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма.
към беседата >>
Щом минаваш по нея има причини.
Вие минавате покрай някоя улица и питате себе си: „Защо трябва да минаваш през тази улица? “ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“.
Щом минаваш по нея има причини.
Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две.
към беседата >>
Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво.
Той само веднъж ще ви покани, на всичките гости казва: „Буйрум“. Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам.
Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво.
Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо.
към беседата >>
Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната.
“ Питайте себе си защо трябва да минаваш през тази улица. Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини.
Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната.
Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя?
към беседата >>
Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече.
Ако чакаш втори път, няма втори път канене, само веднъж ще те покани. Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво.
Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече.
А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо.
към беседата >>
Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш.
Казваш: „Мене ми дотегна“. Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната.
Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш.
Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча.
към беседата >>
А гостът разбрал друго.
Българинът е по-внимателен, той кани 3–4–5 пъти. Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече.
А гостът разбрал друго.
Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай.
към беседата >>
Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“.
Щом ти дотегна една улица, мини по друга. – „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш.
Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“.
Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча.
към беседата >>
Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад.
Казва: „Гладът кани“. Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго.
Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад.
„Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“.
към беседата >>
Какво трябва да прави да се не мъчи?
– „Не мога“. Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“.
Какво трябва да прави да се не мъчи?
Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши.
към беседата >>
„Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма.
Гладният човек не го е срам. Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад.
„Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма.
Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение.
към беседата >>
Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две.
Щом минаваш по нея има причини. Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи?
Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две.
Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши. Казвате: „Кой ще ги чака?
към беседата >>
Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо.
Поканил един турчин на гости и казва: „Буйрум“ и гостът разбрал, че 6 блюда има, а 7-то е най-хубаво. Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма.
Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо.
Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени.
към беседата >>
Как мислите, че ще го уредя?
Някаква фурна има наблизо, минаваш, поглеждаш фурната. Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две.
Как мислите, че ще го уредя?
Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши. Казвате: „Кой ще ги чака? “
към беседата >>
Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо.
Стопанинът искал да каже, че има 6 блюда и няма друго вече. А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо.
Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо.
Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен.
към беседата >>
Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча.
Или някоя бакалница има, минаваш поглеждаш, нямаш пари да си купиш плодове, а само ги поглеждаш. Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя?
Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча.
Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши. Казвате: „Кой ще ги чака? “
към беседата >>
Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай.
А гостът разбрал друго. Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо.
Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай.
Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето.
към беседата >>
Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча.
Казваш на себе си: „Така е когато човек няма пари, ще гледа и ще се мъчи“. Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча.
Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча.
Или за череши се мъча, ще посадя череши. Казвате: „Кой ще ги чака? “
към беседата >>
Който очаква 7-то остава гладен“.
Той разбрал, още има, най-хубавото ядене отзад. „Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай.
Който очаква 7-то остава гладен“.
Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха.
към беседата >>
Или за череши се мъча, ще посадя череши.
Какво трябва да прави да се не мъчи? Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча.
Или за череши се мъча, ще посадя череши.
Казвате: „Кой ще ги чака? “
към беседата >>
Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение.
„Йоха“ значи много хубаво, или че нищо няма. Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“.
Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение.
Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки.
към беседата >>
Казвате: „Кой ще ги чака?
Аз, ако съм, ще уредя въпроса след една година, след две. Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши.
Казвате: „Кой ще ги чака?
“
към беседата >>
Човек живее в три свята, които са затворени.
Донесли 6-те блюда и гостът чакал последното, а последното – нямало нищо. Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение.
Човек живее в три свята, които са затворени.
Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват.
към беседата >>
“
Как мислите, че ще го уредя? Мъча се за ябълки, ще посадя една ябълка и няма да се мъча. Мъча се за сливи, ще насадя 2–3 дървета и няма да се мъча. Или за череши се мъча, ще посадя череши. Казвате: „Кой ще ги чака?
“
към беседата >>
Светът на неговата мисъл е затворен.
Той чакал най-хубавото и после излязло, че накрая нямало нищо. Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени.
Светът на неговата мисъл е затворен.
Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен.
към беседата >>
Колко думи бяхте употребили – 132.
Колко думи бяхте употребили – 132.
Значи, на гости сте викали думите. Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път?
към беседата >>
Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето.
Българинът казва: „Яж от 2, 4, 6-то блюдо, седмото не го очаквай. Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен.
Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето.
Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена.
към беседата >>
Значи, на гости сте викали думите.
Колко думи бяхте употребили – 132.
Значи, на гости сте викали думите.
Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна.
към беседата >>
Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха.
Който очаква 7-то остава гладен“. Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето.
Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха.
Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила.
към беседата >>
Най-много сте викали думата „живот“.
Колко думи бяхте употребили – 132. Значи, на гости сте викали думите.
Най-много сте викали думата „живот“.
От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете.
към беседата >>
Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки.
Между мозъка и дробовете има отношение, между стомаха и дробовете пак има известно отношение. Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха.
Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки.
Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане.
към беседата >>
От него се оплаквате, пък него викате.
Колко думи бяхте употребили – 132. Значи, на гости сте викали думите. Най-много сте викали думата „живот“.
От него се оплаквате, пък него викате.
Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене?
към беседата >>
Разговори или запознанства между чувствата не съществуват.
Човек живее в три свята, които са затворени. Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки.
Разговори или запознанства между чувствата не съществуват.
Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш.
към беседата >>
Много право сте постъпили.
Колко думи бяхте употребили – 132. Значи, на гости сте викали думите. Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате.
Много право сте постъпили.
Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот.
към беседата >>
Всеки свят е затворен.
Светът на неговата мисъл е затворен. Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват.
Всеки свят е затворен.
Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят.
към беседата >>
Защо се сърдите на живота понякой път?
Колко думи бяхте употребили – 132. Значи, на гости сте викали думите. Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили.
Защо се сърдите на живота понякой път?
Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота?
към беседата >>
Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена.
Той не се съобщава с духовния свят, със света на сърцето. Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен.
Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена.
Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ.
към беседата >>
Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна.
Значи, на гости сте викали думите. Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път?
Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна.
Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката.
към беседата >>
Чувствата са топли, а стомахът има сила.
Светът на сърцето и той е затворен, и той не се съобщава със стомаха. Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена.
Чувствата са топли, а стомахът има сила.
Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“.
към беседата >>
Постоянно роптаете.
Най-много сте викали думата „живот“. От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна.
Постоянно роптаете.
Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви.
към беседата >>
Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане.
Ние живеем в три свята, които са изолирани, имат само няколко допирни точки. Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила.
Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане.
Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има?
към беседата >>
Казвате: „Как тъй животът да страда у мене?
От него се оплаквате, пък него викате. Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете.
Казвате: „Как тъй животът да страда у мене?
“ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник.
към беседата >>
Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш.
Разговори или запознанства между чувствата не съществуват. Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане.
Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш.
Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има?
към беседата >>
“ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот.
Много право сте постъпили. Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене?
“ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот.
Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му.
към беседата >>
Като се качиш в ума, ще те изстудят.
Всеки свят е затворен. Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш.
Като се качиш в ума, ще те изстудят.
В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са.
към беседата >>
Кои са елементите, които уреждат живота?
Защо се сърдите на живота понякой път? Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот.
Кои са елементите, които уреждат живота?
– Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си.
към беседата >>
В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ.
Мисълта е студена, мисълта не е топла, тя е студена. Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят.
В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ.
Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги.
към беседата >>
– Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката.
Аз подозирам, че вие не се сърдите на живота, но много близко го държите на себе си и понеже някой път като не е добре облечен, казвате: „Моят живот не е облечен, не е нахранен“ – Вземате храна. Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота?
– Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката.
Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага.
към беседата >>
Казва: „Красива е човешката мисъл“.
Чувствата са топли, а стомахът има сила. Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ.
Казва: „Красива е човешката мисъл“.
При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има.
към беседата >>
Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви.
Постоянно роптаете. Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката.
Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви.
Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му.
към беседата >>
При 150 градуса студ каква красота може да има?
Там като влезеш, ще те обърнат 10 пъти, ще те накълцат и от тебе ще направят цяла каша, нищо няма да остане. Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“.
При 150 градуса студ каква красота може да има?
Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира.
към беседата >>
Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник.
Казвате: „Как тъй животът да страда у мене? “ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви.
Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник.
Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми?
към беседата >>
Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има?
Като влезеш в света на топлината, там ще турят може би толкова градуса топлина, че ти няма да можеш да издържиш. Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има?
Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има?
Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има?
към беседата >>
Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му.
“ Че вие сте първият човек, който трябва да уреди вашия живот. Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник.
Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му.
По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш?
към беседата >>
Да не са 500, 200 да са.
Като се качиш в ума, ще те изстудят. В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има?
Да не са 500, 200 да са.
То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични.
към беседата >>
По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си.
Кои са елементите, които уреждат живота? – Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му.
По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си.
Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне.
към беседата >>
То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги.
В ума като се качиш, най-малко ще ти дадат 150 градуса студ. Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са.
То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги.
И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина.
към беседата >>
Детето идва да му помага.
– Светлината, топлината, въздуха, водата, храната, почивката. Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си.
Детето идва да му помага.
Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят.
към беседата >>
И 100 градуса да са, каква приятност може да има.
Казва: „Красива е човешката мисъл“. При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги.
И 100 градуса да са, каква приятност може да има.
При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя.
към беседата >>
Конникът разбира защо това дете идвало подире му.
Едно бедно дете, което баща му и майка му всякъде го подтикват не му върви. Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага.
Конникът разбира защо това дете идвало подире му.
Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил.
към беседата >>
При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира.
При 150 градуса студ каква красота може да има? Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има.
При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира.
При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска.
към беседата >>
Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми?
Един ден това дете тръгнало подир един кон, на който имало един конник. Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му.
Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми?
С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня.
към беседата >>
При 100 градуса каква приятност може да има?
Влезеш в сърцето, ще ти дадат една топлина от 500–600 градуса, каква приятност може да има? Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира.
При 100 градуса каква приятност може да има?
Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска.
към беседата >>
С мене можеш ли да ходиш?
Детето върви подир коня, конникът се обръща и го гледа защо върви подире му. По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми?
С мене можеш ли да ходиш?
“ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня?
към беседата >>
Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични.
Да не са 500, 200 да са. То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има?
Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични.
Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска. Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае.
към беседата >>
“ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне.
По едно време конят се уплашил, паднал конникът от коня, изкълчил крака си. Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш?
“ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне.
От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума.
към беседата >>
Тя е организирана топлина.
То е както опашката на лисиците, че били 3 метра дълги. И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични.
Тя е организирана топлина.
Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска. Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае. Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
От този ден неговите работи се оправят.
Детето идва да му помага. Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне.
От този ден неговите работи се оправят.
То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо.
към беседата >>
Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя.
И 100 градуса да са, каква приятност може да има. При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина.
Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя.
Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска. Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае. Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
То като помогнало на конника и конникът му услужил.
Конникът разбира защо това дете идвало подире му. Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят.
То като помогнало на конника и конникът му услужил.
Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи.
към беседата >>
Тя не доставя онова, което човек иска.
При 42 градуса топлина в човешкия организъм, човек умира. При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя.
Тя не доставя онова, което човек иска.
И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска. Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае. Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня.
Като го гледало най-първо казва: „Дотегна ли да вървиш подире ми? С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил.
Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня.
Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум.
към беседата >>
И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска.
При 100 градуса каква приятност може да има? Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска.
И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска.
Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае. Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
Какво означава коня?
С мене можеш ли да ходиш? “ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня.
Какво означава коня?
Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата.
към беседата >>
Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае.
Значи, онази приятната топлина съдържа тия трептения, които са най-приятни, хармонични. Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска.
Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае.
Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
Конят е символ на ума.
“ Детето разбира, че той ще падне от коня и в дадения случай то е, което може да му помогне. От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня?
Конят е символ на ума.
Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите.
към беседата >>
Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
Тя е организирана топлина. Онова, от което ти се нуждаеш тя го доставя. Тя не доставя онова, което човек иска. И с най-ниската температура, пак не доставя човек, което иска. Казвам: Приятна е онази топлина, която доставя онова, което човек желае.
Онази топлина, която доставя необходимата храна, която е потребна или за ума, или за сърцето, или за човешкото тяло, тя е нужната топлина.
към беседата >>
Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо.
От този ден неговите работи се оправят. То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума.
Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо.
Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига?
към беседата >>
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете.
С кого трябва да се запознаете най-първо. Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е.
към беседата >>
Като вървиш подире му той ще ти услужи.
То като помогнало на конника и конникът му услужил. Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо.
Като вървиш подире му той ще ти услужи.
Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас?
към беседата >>
С кого трябва да се запознаете най-първо.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете.
С кого трябва да се запознаете най-първо.
Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ.
към беседата >>
Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум.
Понякой път не е лошо човек да тръгне подир коня. Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи.
Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум.
Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас? Тези работи правят хората недоволни.
към беседата >>
Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете. С кого трябва да се запознаете най-първо.
Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение.
Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2.
към беседата >>
Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата.
Какво означава коня? Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум.
Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата.
Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас? Тези работи правят хората недоволни. Има и други работи разбира се.
към беседата >>
Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете. С кого трябва да се запознаете най-първо. Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение.
Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/.
Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото.
към беседата >>
Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите.
Конят е символ на ума. Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата.
Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите.
Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас? Тези работи правят хората недоволни. Има и други работи разбира се.
към беседата >>
Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете. С кого трябва да се запознаете най-първо. Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/.
Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата.
Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е?
към беседата >>
Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига?
Значи като тръгнеш по пътеката на ума тогава той ще ти допринесе нещо. Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите.
Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига?
Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас? Тези работи правят хората недоволни. Има и други работи разбира се.
към беседата >>
Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е.
Да допуснем, че 1 е баща, 2 е майка, 3 е дете. С кого трябва да се запознаете най-първо. Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата.
Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е.
Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето.
към беседата >>
Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас?
Като вървиш подире му той ще ти услужи. Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига?
Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас?
Тези работи правят хората недоволни. Има и други работи разбира се.
към беседата >>
Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ.
С кого трябва да се запознаете най-първо. Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е.
Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ.
После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума.
към беседата >>
Тези работи правят хората недоволни.
Вие понякой път искате да си помогнете във вашия ум. Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас?
Тези работи правят хората недоволни.
Има и други работи разбира се.
към беседата >>
После ще започнете с числото 2.
Както са поставени тук, работа им е дадена, всички са в динамично положение. Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ.
После ще започнете с числото 2.
И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха.
към беседата >>
Има и други работи разбира се.
Чакайте конника на вашия ум да падне, че тогава ще се уреди работата. Казвам: При сегашния век, който е толкова обективен, който е само живот на фактите. Да допуснем кое е най-голямото недоволство, което имате, кое не ви достига? Светлина ли не ви достига, въздух, храна, вода, какво ви липсва на вас? Тези работи правят хората недоволни.
Има и други работи разбира се.
към беседата >>
И у българите е същото.
Всички имат да вземат, никой няма да дава /втората формула/. Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2.
И у българите е същото.
Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси.
към беседата >>
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света?
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света?
“. Между златото и среброто какво бихте избрали? Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен?
към беседата >>
Сега противоречието къде е?
Откъде ще започнеш да се запознаеш – с майката или с бащата. Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото.
Сега противоречието къде е?
Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете?
към беседата >>
“. Между златото и среброто какво бихте избрали?
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света?
“. Между златото и среброто какво бихте избрали?
Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата.
към беседата >>
Умът сърце няма, затова търси сърцето.
Ако речеш да се запознаеш с 2, с жената, опасна работа е. Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е?
Умът сърце няма, затова търси сърцето.
Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре?
към беседата >>
Какво бихте желали да бъдете?
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света? “. Между златото и среброто какво бихте избрали?
Какво бихте желали да бъдете?
Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени.
към беседата >>
Сърцето ум няма, затова търси ума.
Най-първо ще се запознаеш с бащата, или с детето може да се запознаеш, двете няма да го буташ. После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето.
Сърцето ум няма, затова търси ума.
Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази.
към беседата >>
Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ.
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света? “. Между златото и среброто какво бихте избрали? Какво бихте желали да бъдете?
Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ.
Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение.
към беседата >>
Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха.
После ще започнете с числото 2. И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума.
Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха.
Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята.
към беседата >>
Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори.
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света? “. Между златото и среброто какво бихте избрали? Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ.
Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори.
Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре.
към беседата >>
Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси.
И у българите е същото. Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха.
Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси.
Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма?
към беседата >>
Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен?
Ако ви попитат: „Какво бихте желали да бъдете в света? “. Между златото и среброто какво бихте избрали? Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори.
Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен?
Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо?
към беседата >>
Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете?
Сега противоречието къде е? Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси.
Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете?
Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло.
към беседата >>
Много добре са наредени парите в касата.
“. Между златото и среброто какво бихте избрали? Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен?
Много добре са наредени парите в касата.
Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо?
към беседата >>
Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре?
Умът сърце няма, затова търси сърцето. Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете?
Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре?
Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм.
към беседата >>
Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени.
Какво бихте желали да бъдете? Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата.
Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени.
Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода.
към беседата >>
Той щеше съвсем да загази.
Сърцето ум няма, затова търси ума. Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре?
Той щеше съвсем да загази.
Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото.
към беседата >>
Да допуснем друго изяснение.
Ако си злато – ще бъдеш затворен, ценен ще бъдеш, но ще бъдеш затворен в някоя каса, заключен с ключ. Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени.
Да допуснем друго изяснение.
Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете?
към беседата >>
Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята.
Умът и сърцето стомах нямат, затова търсят стомаха. Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази.
Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята.
Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото.
към беседата >>
Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре.
Ще дойде онзи, ревнивият, ще отвори касата, ще ви погледне и пак ще ви затвори. Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение.
Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре.
С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно.
към беседата >>
Каква е функцията на сърцето в организма?
Стомахът пък ум и сърце няма, затова ги търси. Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята.
Каква е функцията на сърцето в организма?
Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос.
към беседата >>
С какво ще започнете най-първо?
Питам: В туй затворено състояние, ако имате едно съзнание на човек, ще бъдете ли доволен? Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре.
С какво ще започнете най-първо?
От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12.
към беседата >>
Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло.
Някой път, когато говорите за ума, че умът сърце няма, как ще го разберете? Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма?
Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло.
Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват.
към беседата >>
От кое ще започнете първо?
Много добре са наредени парите в касата. Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо?
От кое ще започнете първо?
10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12.
към беседата >>
Сърцето ще достави храна на целият организъм.
Мислите ли, че ако имаше умът сърце, щеше да мисли по-добре? Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло.
Сърцето ще достави храна на целият организъм.
То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва.
към беседата >>
10 вида плодове имате, хляб и вода.
Направена е с преградки – правоъгълни, квадрати, касетки, в които парите са положени. Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо?
10 вида плодове имате, хляб и вода.
С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете?
към беседата >>
То изпраща храната по всички области по тялото.
Той щеше съвсем да загази. Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм.
То изпраща храната по всички области по тялото.
То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума?
към беседата >>
С кое ще започнете?
Да допуснем друго изяснение. Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода.
С кое ще започнете?
То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече.
към беседата >>
То се грижи за прехраната на тялото.
Сега вие имате тези въззрения, те са три отделни свята. Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото.
То се грижи за прехраната на тялото.
Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/.
към беседата >>
То е неизвестно.
Влезете в една стая, оставени са 10 вида плодове, оставен е хляб и вода вътре, и вие сте затворен вътре. С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете?
То е неизвестно.
Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича.
към беседата >>
Това е икономически въпрос.
Каква е функцията на сърцето в организма? Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото.
Това е икономически въпрос.
При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“.
към беседата >>
Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12.
С какво ще започнете най-първо? От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно.
Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12.
Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече.
към беседата >>
При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват.
Функцията е да изпраща кръвта по цялото тяло. Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос.
При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват.
И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра.
към беседата >>
Значи имате числото 12.
От кое ще започнете първо? 10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12.
Значи имате числото 12.
С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича.
към беседата >>
И с човека се свършва.
Сърцето ще достави храна на целият организъм. То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват.
И с човека се свършва.
Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана.
към беседата >>
С кой плод ще започнете?
10 вида плодове имате, хляб и вода. С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12.
С кой плод ще започнете?
Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат.
към беседата >>
Каква е функцията на мозъка, на ума?
То изпраща храната по всички области по тялото. То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва.
Каква е функцията на мозъка, на ума?
/Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха.
към беседата >>
Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече.
С кое ще започнете? То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете?
Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече.
Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост.
към беседата >>
/Една сестра направи движение с главата/.
То се грижи за прехраната на тялото. Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума?
/Една сестра направи движение с главата/.
Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение.
към беседата >>
Туй, което обичаш, то привлича.
То е неизвестно. Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече.
Туй, което обичаш, то привлича.
Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна.
към беседата >>
Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“.
Това е икономически въпрос. При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/.
Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“.
Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко.
към беседата >>
Което обичаш ще те привлече.
Имате 10 вида плодове, хляб и вода, всичко 12. Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича.
Което обичаш ще те привлече.
Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна.
към беседата >>
Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра.
При сегашните условия, щом спре сърцето да работи, спира самата прехрана и всички гладуват. И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“.
Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра.
Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас.
към беседата >>
Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича.
Значи имате числото 12. С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече.
Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича.
Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.
към беседата >>
Аз забелязах движението в косите ѝ стана.
И с човека се свършва. Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра.
Аз забелязах движението в косите ѝ стана.
Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“.
към беседата >>
Предметите, които са по-далечни, не се привличат.
С кой плод ще започнете? Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича.
Предметите, които са по-далечни, не се привличат.
Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата?
към беседата >>
Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха.
Каква е функцията на мозъка, на ума? /Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана.
Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха.
Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате.
към беседата >>
Обичта е закон на близост.
Естествено, някой от тези плодове ще ви привлече повече. Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат.
Обичта е закон на близост.
Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата?
към беседата >>
Умът дава разрешение.
/Една сестра направи движение с главата/. Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха.
Умът дава разрешение.
За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена.
към беседата >>
Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна.
Туй, което обичаш, то привлича. Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост.
Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна.
Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата?
към беседата >>
За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко.
Олга направи едно движение, казва: „Така е, но и другояче може да бъде“. Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение.
За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко.
Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“.
към беседата >>
Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна.
Което обичаш ще те привлече. Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна.
Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна.
Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата.
към беседата >>
Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас.
Поклати наляво главата на 1⁄10 от милиметъра. Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко.
Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас.
Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде.
към беседата >>
Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.
Туй, което ти обичаш и което те обича ви привлича. Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна.
Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.
След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото?
към беседата >>
Това е за мене“.
Аз забелязах движението в косите ѝ стана. Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас.
Това е за мене“.
Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная.
към беседата >>
След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата?
Предметите, които са по-далечни, не се привличат. Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба.
След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата?
Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт.
към беседата >>
Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате.
Не наблюдавах цялата глава, но няколко косъма се помръднаха. Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“.
Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате.
Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“.
към беседата >>
Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата?
Обичта е закон на близост. Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата?
Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата?
Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят.
към беседата >>
Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена.
Умът дава разрешение. За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате.
Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена.
Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация.
към беседата >>
Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата?
Но тия близките неща, които се обичат, с тях става правилна обмяна. Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата?
Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата?
Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят.
към беседата >>
Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“.
За да имаме една ясна представа за ума във вселената, ума е който дава простор, широчина на всичко. Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена.
Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“.
Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано.
към беседата >>
Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата.
Всякога, колкото обмяната е по-правилна, обичта е по-силна. Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата?
Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата.
Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм.
към беседата >>
Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде.
Умът ни въвежда в безкрайните възможности на живота и казва: „Това е за вас. Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“.
Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде.
Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото?
към беседата >>
Какъв е цвета на житото?
Колкото обмяната е по-неправилна, обичта е по-слаба. След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата.
Какъв е цвета на житото?
– Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха.
към беседата >>
Умът казва: „Ще ви запозная.
Това е за мене“. Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде.
Умът казва: „Ще ви запозная.
Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш.
към беседата >>
– Жълт.
След като изядете една слива, какво ще ви даде, какво ще добиете от сливата? Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото?
– Жълт.
Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси.
към беседата >>
Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“.
Но хиляди, милиони години трябва докато дойдете, да се ползувате. Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная.
Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“.
Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия.
към беседата >>
Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят.
Аз задавам въпроса: Защо обичате сливата? Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт.
Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят.
Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон.
към беседата >>
Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация.
Някой ще каже: „Какво ме интересува всичката тази вселена. Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“.
Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация.
Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво.
към беседата >>
Може би имате и сливи с жълт цвят.
Как ще ми докажете научно защо обичате сливата, на какво се обосновава любовта ви към сливата? Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят.
Може би имате и сливи с жълт цвят.
Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят.
към беседата >>
Дадат ви един орган или имате едно пиано.
Мен не ме интересува за в бъдеще, но ме интересува, понеже практически аз имам нужда от нещо много малко, мене ме интересува тази широчина“. Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация.
Дадат ви един орган или имате едно пиано.
Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара.
към беседата >>
Всичките храни са свързани с човешкия организъм.
Да кажем, че тя има син цвят, вие я обичате понеже този син цвят ви е необходим и затова сте започнали със сливата. Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят.
Всичките храни са свързани с човешкия организъм.
Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма.
към беседата >>
Всеки един от вас може ли да свири на пианото?
Сърцето казва: „Каквото искаш“ – свобода, подтик ще ти даде. Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано.
Всеки един от вас може ли да свири на пианото?
Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета.
към беседата >>
Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха.
Какъв е цвета на житото? – Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм.
Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха.
От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете.
към беседата >>
Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш.
Умът казва: „Ще ви запозная. Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото?
Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш.
Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират.
към беседата >>
От каквато нужда има организма, такава храна си търси.
– Жълт. Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха.
От каквато нужда има организма, такава храна си търси.
И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система.
към беседата >>
Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия.
Имам една приятелка, сърцето, това, което искате може да ви даде“. Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш.
Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия.
Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца.
към беседата >>
И в животните е пак същия закон.
Една пшеница в България казват червенка, една казват бяло жито, или пък да кажем, че вие имате жито – жълтия цвят. Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси.
И в животните е пак същия закон.
Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно.
към беседата >>
Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво.
Сега вие се намирате в един организиран свят и не разбирате неговата организация. Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия.
Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво.
Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца. Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца.
към беседата >>
Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят.
Може би имате и сливи с жълт цвят. Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон.
Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят.
Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му.
към беседата >>
Който не е запознат не може да изкара.
Дадат ви един орган или имате едно пиано. Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво.
Който не е запознат не може да изкара.
Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца. Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца. Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Те търсят храна, която носи сила на организма.
Всичките храни са свързани с човешкия организъм. Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят.
Те търсят храна, която носи сила на организма.
Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно.
към беседата >>
Ще изкара такива недоносчета.
Всеки един от вас може ли да свири на пианото? Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара.
Ще изкара такива недоносчета.
Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца. Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца. Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете.
Някои храни са свързани с мозъка, някои храни са свързани с дробовете и някои със стомаха. От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма.
Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете.
Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен.
към беседата >>
Не знае колко тонове са, които си хармонират.
Като натиснеш с един пръст на клавишите може да свириш. Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета.
Не знае колко тонове са, които си хармонират.
Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца. Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца. Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система.
От каквато нужда има организма, такава храна си търси. И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете.
Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система.
Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“.
към беседата >>
Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца.
Ти удряш с един пръст по клавишите, но ако дойде един, който е запознат със законите на пианото, учил е 10–15 години, ще направи доста изменения и вие ще слушате една хубава мелодия. Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират.
Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца.
Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца. Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Съвременните учени хора ядат безразборно.
И в животните е пак същия закон. Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система.
Съвременните учени хора ядат безразборно.
Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му. Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура.
към беседата >>
Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца.
Един човек, който е запознат със законите на човешката мисъл, ще изкара нещо хубаво. Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца.
Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца.
Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му.
Понеже на животните е потребно малко умствена енергия, малко я търсят. Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно.
Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му.
Всичко става безразборно. След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност.
към беседата >>
Музикално изразявам идеята.
Който не е запознат не може да изкара. Ще изкара такива недоносчета. Не знае колко тонове са, които си хармонират. Клавишите, както са турени, имате прима, секунда, терца. Бащата е прима, майката е секунда, детето е терца.
Музикално изразявам идеята.
към беседата >>
Всичко става безразборно.
Те търсят храна, която носи сила на организма. Понякой път не е безразлично, трябва да избираме разнообразна храна, да подхранва мозъка, да избираме храна да подхранва дробовете. Да избираме храна да подхранва стомаха, мускулната система. Съвременните учени хора ядат безразборно. Който е гладен яде храната и не знае тази храна, която възприема дали ще подкрепи ума му или сърцето му, или волята му.
Всичко става безразборно.
След като се наяде, пак е недоволен. Казва: „Липсва ми нещо“. На сегашните хора им трябва голяма култура. Сега имаме една култура с голяма несигурност. Всичката култура седи на една паяжина, всички уповават на парите.
към беседата >>
Сега за днешния ден каква ви е задачата?
Сега за днешния ден каква ви е задачата?
Да кажем, че вие всички имате известно разположение, една задача. Имате в ума си нещо, което мисли, имате нещо, което чувствува, после имате нещо, което искате да постигнете. Сега трябва да извървите известен път, по който мисълта върви. В мисълта има особени пътища, които се постигат – мислите. В сърцето има особени пътища, по които се постигат чувствата.
към беседата >>
3.
Истинската лоза
,
НБ
, София, 12.10.1941г.,
Сега вие ще дойдете до суеверие.
Едно съвпадение може да е. Казвате: Тя е котка. Котка е, но виж, като дойде, болният оздравява. Като си замине, тази глупавата котка и господарят и той си заминава. Няма случай, дето господарят да се е разболял и котката да си замине и господарят да не си замине.
Сега вие ще дойдете до суеверие.
към беседата >>
Баща ти има нити, то е третият бастун.
Сега хората с бастун се подпират, то е признак, че морално се повдигат. Бастунът показва, че минават в една по-висока форма на развитие, до като укрепне гръбначният стълб, че и без бастун да ходят. Този третият бастун, какво е? Онзи, който носи бастун, той има 500–600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун.
Баща ти има нити, то е третият бастун.
Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание.
към беседата >>
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието?
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието?
В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват.
към беседата >>
Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун.
Бастунът показва, че минават в една по-висока форма на развитие, до като укрепне гръбначният стълб, че и без бастун да ходят. Този третият бастун, какво е? Онзи, който носи бастун, той има 500–600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити, то е третият бастун.
Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун.
Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия.
към беседата >>
В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има.
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието?
В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има.
Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли.
към беседата >>
Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар.
Този третият бастун, какво е? Онзи, който носи бастун, той има 500–600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити, то е третият бастун. Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун.
Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар.
Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат.
към беседата >>
Тя не е създадена отсега.
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има.
Тя не е създадена отсега.
Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години.
към беседата >>
Казва: Аз имам само един баща!
Онзи, който носи бастун, той има 500–600 хиляди лева в банката, то е третият бастун. Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити, то е третият бастун. Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар.
Казва: Аз имам само един баща!
Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия.
към беседата >>
Аз да ви кажа в какво седи това.
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега.
Аз да ви кажа в какво седи това.
Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете.
към беседата >>
Той признава Бога за баща.
Имаш познати, то е третият бастун. Баща ти има нити, то е третият бастун. Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща!
Той признава Бога за баща.
Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия.
към беседата >>
Хората вярват в котките, затова оздравяват.
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това.
Хората вярват в котките, затова оздравяват.
Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има.
към беседата >>
Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание.
Баща ти има нити, то е третият бастун. Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща.
Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание.
Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич.
към беседата >>
Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват.
Питам: Когато вие имате една златна монета в какво седи съдържанието? В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват.
Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват.
Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие.
към беседата >>
Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия.
Някои (се) уповават на хората, то е третият бастун. Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание.
Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия.
И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта.
към беседата >>
Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли.
В ценността, която тя има, в съдържанието, което монетата има. Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват.
Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли.
В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става.
към беседата >>
И те всички ме обичат.
Онзи, който вече се е повдигнал, не му трябва бастун, той е сам господар. Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия.
И те всички ме обичат.
Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта. Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност.
към беседата >>
В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години.
Тя не е създадена отсега. Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли.
В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години.
После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло.
към беседата >>
Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия.
Казва: Аз имам само един баща! Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат.
Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия.
Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта. Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните.
към беседата >>
После почитани са били биковете.
Аз да ви кажа в какво седи това. Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години.
После почитани са били биковете.
В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло. Понеже така вярвате, нещастието ще дойде.
към беседата >>
Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия.
Той признава Бога за баща. Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия.
Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия.
Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта. Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте.
към беседата >>
В Египет да обидиш един бик, наказание ще има.
Хората вярват в котките, затова оздравяват. Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете.
В Египет да обидиш един бик, наказание ще има.
По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло. Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става.
към беседата >>
Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич.
Всички тия хора на земята са познати на мене, аз за тях имам всичкото уважение и почитание. Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия.
Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич.
Казват: Отпосле се явява Любовта. Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте. Когато се прицели, той полека цели, целта е близка.
към беседата >>
По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие.
Не че котката сама е причина, но хората вярват и затова оздравяват. Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има.
По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие.
Понеже вие вярвате в туй, то става. Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло. Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става. Който вярва, защото има два вида вяра: една вяра положителна, една вяра отрицателна.
към беседата >>
Казват: Отпосле се явява Любовта.
Те изпълняват Волята на Моя баща, аз ги обичам всичките, понеже и аз като тях изпълнявам Волята Божия. И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич.
Казват: Отпосле се явява Любовта.
Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност. Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте. Когато се прицели, той полека цели, целта е близка. Когато е далечна, дигне мерника нагоре стърчи.
към беседата >>
Понеже вие вярвате в туй, то става.
Било е време когато хората са се покланяли на котките, в Египет са се покланяли. В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие.
Понеже вие вярвате в туй, то става.
Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло. Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става. Който вярва, защото има два вида вяра: една вяра положителна, една вяра отрицателна. Вярваш, че ще се разболееш и то става.
към беседата >>
Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност.
И те всички ме обичат. Следователно, ако ние се обичаме един друг, показва, че ние изпълняваме Волята Божия. Щом не се обичат хората, показва, че не изпълняват Волята Божия. Щом има изпълнение на Волята Божия, има обич; щом няма изпълнение на Волята Божия, няма обич. Казват: Отпосле се явява Любовта.
Проявената Любов е Любов, непроявената Любов е една възможност.
Сега нека да ви преведа един пример от съвременните оръжия, с които си служат военните. Един човек си служи с една пушка манлихер или едно чифте. Когато се прицели, той полека цели, целта е близка. Когато е далечна, дигне мерника нагоре стърчи. Най-първо куршумът ходи нагоре, прави една траектория.
към беседата >>
Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло.
В Египет да убиеш една котка ще намериш затвора за 10–15 години. После почитани са били биковете. В Египет да обидиш един бик, наказание ще има. По този навик на миналото, като дойде една котка, понеже са се по-кланяли на тях, казват: Тази котка иде, тя носи щастие. Понеже вие вярвате в туй, то става.
Като замине котката, ви е казвате: Замина котката, за нас има някое голямо зло.
Понеже така вярвате, нещастието ще дойде. Понеже това е теория, обяснения на фактите; онова, което по същество човек вярва, то става. Който вярва, защото има два вида вяра: една вяра положителна, една вяра отрицателна. Вярваш, че ще се разболееш и то става. Вярваш, че ще оздравееш и то става.
към беседата >>
НАГОРЕ