НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
881
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
881
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
На живите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1932г.,
Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали.
Обаче, ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали.
Всяка добра работа е начало на разумното в света. Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
Всяка добра работа е начало на разумното в света.
– Слънцето няма да му съдейства. Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали.
Всяка добра работа е начало на разумното в света.
Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Извади гнилото от въжето, за да се избавиш от голямата беда, която те очаква. Запали свещта на твоя живот, за да се осмисли целия живот. След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена. Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали. Всяка добра работа е начало на разумното в света.
Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
към беседата >>
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден?
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден?
към беседата >>
Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе?
Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе?
към беседата >>
Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?
Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?
към беседата >>
Ако мислиш, че си от силните, запитай се, защо имаш нужда от лекар?
Ако мислиш, че си от силните, запитай се, защо имаш нужда от лекар?
към беседата >>
Ако мислиш, че си от богатите, запитай се, защо имаш нужда да ти дават?
Ако мислиш, че си от богатите, запитай се, защо имаш нужда да ти дават?
към беседата >>
Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери?
Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери?
към беседата >>
Запитай майката, защо ѝ е детето.
Запитай майката, защо ѝ е детето.
към беседата >>
Запитай рибата, защо ѝ е водата.
Запитай рибата, защо ѝ е водата.
към беседата >>
Запитай ученика, защо му е книгата.
Запитай ученика, защо му е книгата.
към беседата >>
Запитай колата, защо ѝ са колелетата.
Запитай колата, защо ѝ са колелетата.
към беседата >>
Запитай лозата, защо ѝ е гроздето.
Запитай лозата, защо ѝ е гроздето.
към беседата >>
Запитай най-после себе си, защо ти са страданията.
Запитай най-после себе си, защо ти са страданията.
към беседата >>
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил?
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил?
Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла.
към беседата >>
Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал?
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил?
Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал?
Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина.
към беседата >>
Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха?
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал?
Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха?
Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина.
към беседата >>
Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре.
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха?
Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре.
Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа?
към беседата >>
Запитай се тогава колко струва това метене.
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре.
Запитай се тогава колко струва това метене.
Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил?
към беседата >>
Прахът се изчиства само с вода, а не с метла.
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене.
Прахът се изчиства само с вода, а не с метла.
Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат.
към беседата >>
Водата се слага на работа само при топлина.
Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла.
Водата се слага на работа само при топлина.
Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език.
към беседата >>
Топлината се слага на работа само при светлина.
Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина.
Топлината се слага на работа само при светлина.
Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
към беседата >>
Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа?
Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина.
Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа?
Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език.
към беседата >>
Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил?
Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа?
Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил?
От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби?
към беседата >>
От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат.
Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил?
От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат.
Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз?
към беседата >>
Че грешат, това се вижда и в самия им език.
Водата се слага на работа само при топлина. Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат.
Че грешат, това се вижда и в самия им език.
Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз.
към беседата >>
Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
Топлината се слага на работа само при светлина. Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език.
Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“.
към беседата >>
Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език.
Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език.
За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си?
към беседата >>
За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби?
Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език.
За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби?
– „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много.
към беседата >>
– „Аз.“ – Кой е този аз?
От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби?
– „Аз.“ – Кой е този аз?
– Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“.
към беседата >>
– Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз.
Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз?
– Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз.
Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене?
към беседата >>
Казвате още: „Аз любя еди-кого си“.
Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения. Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз.
Казвате още: „Аз любя еди-кого си“.
– Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души.
към беседата >>
– Кой е този еди-кого си?
Съвременните народи нямат една строга определена граматика, нямат един съвършен език. За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“.
– Кой е този еди-кого си?
Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб?
към беседата >>
Пак се явяват много.
За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си?
Пак се явяват много.
Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба.
към беседата >>
Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“.
– „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много.
Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“.
– Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен.
към беседата >>
– Кой е този мене?
– Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“.
– Кой е този мене?
Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам.
към беседата >>
Мене, това са хилядата души.
Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене?
Мене, това са хилядата души.
Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки.
към беседата >>
Кому ще се падне този хляб?
– Кой е този еди-кого си? Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души.
Кому ще се падне този хляб?
Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече.
към беседата >>
Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба.
Пак се явяват много. Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб?
Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба.
Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си.
към беседата >>
Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен.
Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“. – Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба.
Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен.
Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала.
към беседата >>
Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам.
– Кой е този мене? Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен.
Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам.
Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си.
към беседата >>
Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки.
Мене, това са хилядата души. Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам.
Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки.
На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат.
към беседата >>
На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече.
Кому ще се падне този хляб? Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки.
На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече.
Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си.
към беседата >>
Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си.
Мъчно е да се реши на кого да се даде хляба. Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече.
Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си.
Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н.
към беседата >>
Майка му се е качила на една скала.
Не, има начин, по който може да се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен. Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си.
Майка му се е качила на една скала.
Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“?
към беседата >>
Нека отиде при скалата, там ще намери майка си.
Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам. Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала.
Нека отиде при скалата, там ще намери майка си.
Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия.
към беседата >>
Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат.
Днес хората не могат справедливо да разделят общите блага помежду си, понеже всеки иска отделно за себе си да бъде щастлив като росните капки. На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си.
Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат.
Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството.
към беседата >>
Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си.
На росните капки може да им се каже само къде е майка им – нищо повече. Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат.
Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си.
Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството.
към беседата >>
Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н.
Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка си. Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си.
Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н.
Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н.
към беседата >>
Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“?
Майка му се е качила на една скала. Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н.
Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“?
Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички.
към беседата >>
Това са неопределени понятия.
Нека отиде при скалата, там ще намери майка си. Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“?
Това са неопределени понятия.
Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“.
към беседата >>
Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството.
Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва да се преведат. Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия.
Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството.
Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже.
към беседата >>
Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството.
Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика си. Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството.
Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството.
Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар.
към беседата >>
Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н.
Съвременните философи си служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н. Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството.
Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н.
Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате.
към беседата >>
Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички.
Какво разбират те под думите „субстанция“, „есенция“? Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н.
Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички.
Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра.
към беседата >>
Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“.
Това са неопределени понятия. Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички.
Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“.
Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“.
към беседата >>
Нищо повече няма да ви каже.
Според тях субстанция е някакво вещество, което изпълва пространството. Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“.
Нищо повече няма да ви каже.
Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката.
към беседата >>
Времето пък е скържав господар.
Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже.
Времето пък е скържав господар.
Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате.
към беседата >>
Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате.
Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето и т.н. Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар.
Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате.
След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява.
към беседата >>
След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра.
Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате.
След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра.
Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.
към беседата >>
Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“.
Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете си, което място искате и колкото искате“. Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра.
Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“.
Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“.
към беседата >>
Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката.
Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“.
Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката.
Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов.
към беседата >>
Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате.
Времето пък е скържав господар. Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката.
Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате.
Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери.
към беседата >>
Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява.
Като отидете при него, то веднага ще ви пита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате.
Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява.
Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта?
към беседата >>
Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.
След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява.
Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.
Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава.
към беседата >>
Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“.
Като измери колкото сте искали, ще каже: „Плащайте сега“. Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.
Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“.
Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява.
към беседата >>
Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов.
Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“.
Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов.
Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява.
към беседата >>
Временната любов всякога на дребно мери.
Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов.
Временната любов всякога на дребно мери.
Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата.
към беседата >>
Тя пита: „Колко искаш от любовта?
Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери.
Тя пита: „Колко искаш от любовта?
“ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш.
към беседата >>
“ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава.
Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство. Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта?
“ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава.
Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат.
към беседата >>
Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява.
Някой казва: „Мене ме управлява Любовта, аз от нея се ръководя, а не от пространството или от времето“. Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава.
Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява.
Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява.
към беседата >>
Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява.
Ако ти, наистина, живееш в Любовта, а се безпокоиш каква е тази Любов, тя е временна любов. Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява.
Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява.
Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си.
към беседата >>
Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата.
Временната любов всякога на дребно мери. Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява.
Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата.
Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото?
към беседата >>
Влез в пространството, разшири се и започни да твориш.
Тя пита: „Колко искаш от любовта? “ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата.
Влез в пространството, разшири се и започни да твориш.
Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н.
към беседата >>
Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат.
“ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава. Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш.
Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат.
Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето.
към беседата >>
Щом се безпокоят, времето ги управлява.
Ако си богат и се безпокоиш, времето те управлява. Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат.
Щом се безпокоят, времето ги управлява.
Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде.
към беседата >>
Те ще отидат при дядо си.
Ако си вярващ и се безпокоиш, времето те управлява. Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява.
Те ще отидат при дядо си.
– „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл.
към беседата >>
– „Ами къде е дядото?
Щом не искаш да се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата. Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си.
– „Ами къде е дядото?
“ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница.
към беседата >>
“ – При прадядо си и т.н.
Влез в пространството, разшири се и започни да твориш. Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото?
“ – При прадядо си и т.н.
Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си.
към беседата >>
Това са обяснения според идеята за времето.
Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат. Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н.
Това са обяснения според идеята за времето.
Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете.
към беседата >>
Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде.
Щом се безпокоят, времето ги управлява. Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето.
Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде.
Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път.
към беседата >>
Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл.
Те ще отидат при дядо си. – „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде.
Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл.
Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко.
към беседата >>
Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница.
– „Ами къде е дядото? “ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл.
Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница.
След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева.
към беседата >>
След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си.
“ – При прадядо си и т.н. Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница.
След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си.
До това време вие само ще му пишете. Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената.
към беседата >>
До това време вие само ще му пишете.
Това са обяснения според идеята за времето. Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си.
До това време вие само ще му пишете.
Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път. На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела.
към беседата >>
Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път.
Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде. Най-първо трябва да знаете какво нещо е пространството, за да разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл. Засега дядо ви е на слънцето, той замина с една огнена колесница. След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо си. До това време вие само ще му пишете.
Праведните се качват на слънцето през всеки сто милиона години по един път.
На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно е да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години е много време, но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движението на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината, тия сто милиона години ще се съкратят.
към беседата >>
2.
Слизане и възлизане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1932г.,
Ще ви дам няколко мисли за размишление.
Ще ви дам няколко мисли за размишление.
към беседата >>
Прашният да се очисти от праха си; калният да се очисти от калта си.
Прашният да се очисти от праха си; калният да се очисти от калта си.
към беседата >>
Бедният да се справи със сиромашията си; богатият да се справи с богатството си; ученият да се справи със знанието си.
Бедният да се справи със сиромашията си; богатият да се справи с богатството си; ученият да се справи със знанието си.
към беседата >>
Добрият да слуша разумността си.
Добрият да слуша разумността си.
към беседата >>
Любещият да служи на ближния си.
Любещият да служи на ближния си.
към беседата >>
Само свободната вода тече и само свободният живот расте.
Само свободната вода тече и само свободният живот расте.
към беседата >>
Водата, която тече, търси жадния, и животът, който расте, търси бедния.
Водата, която тече, търси жадния, и животът, който расте, търси бедния.
към беседата >>
Ако си жаден, водата е за тебе; ако си беден, животът е за тебе.
Ако си жаден, водата е за тебе; ако си беден, животът е за тебе.
към беседата >>
Богатството е граница за бедния да намери живота си.
Богатството е граница за бедния да намери живота си.
към беседата >>
Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си.
Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си.
към беседата >>
Където има сиромашия и богатство, там е животът.
Където има сиромашия и богатство, там е животът.
към беседата >>
Познавай Любовта, с която Бог те оживява.
Познавай Любовта, с която Бог те оживява.
към беседата >>
Познавай Мъдростта, с която Бог те вразумява.
Познавай Мъдростта, с която Бог те вразумява.
към беседата >>
Познавай Истината, с която Бог те избавя.
Познавай Истината, с която Бог те избавя.
към беседата >>
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството.
Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят.
към беседата >>
Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството.
Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството.
Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“.
към беседата >>
Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството.
Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири?
към беседата >>
Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него.
към беседата >>
Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща.
Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден.
към беседата >>
Те не могат да се примирят.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща.
Те не могат да се примирят.
Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах?
към беседата >>
Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“.
Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят.
Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“.
Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах?
към беседата >>
Защо се примири?
Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“.
Защо се примири?
– „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах?
към беседата >>
– „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него.
Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири?
– „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него.
Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах?
към беседата >>
Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден.
Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него.
Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден.
Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея.
към беседата >>
Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах?
Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден.
Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах?
Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети.
към беседата >>
Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах?
Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах?
Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах?
Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му.
към беседата >>
Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах?
Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах?
Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах?
Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е.
към беседата >>
Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах?
– „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах?
Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах?
Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“.
към беседата >>
Не, това е неразбрана идея.
Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах?
Не, това е неразбрана идея.
Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“.
към беседата >>
Сиромах или богат, това са само епитети.
Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея.
Сиромах или богат, това са само епитети.
Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“. Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му.
Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети.
Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му.
Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“. Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е.
Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му.
Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е.
с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“. Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“.
Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е.
с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“.
Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“. Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“.
Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“.
Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“.
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“.
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
към беседата >>
Следователно сиромах значи голям мъдрец.
Следователно сиромах значи голям мъдрец.
Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“.
към беседата >>
Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух.
Следователно сиромах значи голям мъдрец.
Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух.
Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“.
към беседата >>
Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича.
Следователно сиромах значи голям мъдрец. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух.
Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича.
Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва.
към беседата >>
Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия.
Следователно сиромах значи голям мъдрец. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича.
Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия.
Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления.
към беседата >>
Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали.
Следователно сиромах значи голям мъдрец. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия.
Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали.
Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания.
към беседата >>
Някой казва: „Сиромах съм аз“.
Следователно сиромах значи голям мъдрец. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали.
Някой казва: „Сиромах съм аз“.
Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“.
към беседата >>
Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“.
Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“.
Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“.
– „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах.
към беседата >>
– „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва.
Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“.
– „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва.
Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка!
към беседата >>
Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления.
Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва.
Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления.
Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“.
към беседата >>
Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания.
Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления.
Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания.
Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга.
към беседата >>
Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“.
Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания.
Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“.
Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва.
към беседата >>
Днес никой не иска да бъде сиромах.
Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“.
Днес никой не иска да бъде сиромах.
щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича.
към беседата >>
щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка!
– „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах.
щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка!
Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате.
към беседата >>
Искам да се освободя от нея“.
Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка!
Искам да се освободя от нея“.
Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството.
към беседата >>
Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга.
Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“.
Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга.
И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“.
към беседата >>
И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва.
Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга.
И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва.
Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го!
към беседата >>
Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича.
Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва.
Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича.
Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“.
към беседата >>
Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате.
щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича.
Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате.
След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“.
към беседата >>
След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството.
Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате.
След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството.
Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е.
към беседата >>
Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“.
Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството.
Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“.
Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза.
към беседата >>
Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го!
И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“.
Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го!
Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство.
към беседата >>
Давам ти всичкото си богатство“.
Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го!
Давам ти всичкото си богатство“.
Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови.
към беседата >>
Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“.
Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“.
Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“.
Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите.
към беседата >>
Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е.
След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“.
Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е.
той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
към беседата >>
той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза.
Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е.
той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза.
И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
към беседата >>
И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство.
Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза.
И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство.
Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
към беседата >>
Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови.
Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство.
Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови.
Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“.
към беседата >>
Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите.
Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови.
Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите.
После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното.
към беседата >>
После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите.
После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото!
към беседата >>
Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него.
към беседата >>
Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни.
към беседата >>
Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“.
Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“.
Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота.
към беседата >>
Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното.
Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“.
Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното.
– „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него.
към беседата >>
– „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото!
После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното.
– „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото!
Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“.
към беседата >>
Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него.
Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото!
Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него.
Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“.
към беседата >>
Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни.
Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него.
Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек.
към беседата >>
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота.
Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота.
Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“.
към беседата >>
Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него.
Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота.
Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него.
Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо.
към беседата >>
Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“.
– „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него.
Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“.
– „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си.
към беседата >>
– „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“.
Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“.
– „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“.
Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила.
към беседата >>
Бащата бил умен човек.
Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“.
Бащата бил умен човек.
Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо.
към беседата >>
Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек.
Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“.
Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“.
към беседата >>
Синът се намерил в чудо.
Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“.
Синът се намерил в чудо.
Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние?
към беседата >>
Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си.
Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо.
Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си.
И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим.
към беседата >>
И момата мислила, че се е осигурила.
– „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си.
И момата мислила, че се е осигурила.
В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога.
към беседата >>
В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо.
Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила.
В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо.
Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва.
към беседата >>
Едно време имах, но сега нищо нямам“.
Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо.
Едно време имах, но сега нищо нямам“.
– „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“.
към беседата >>
– „Ами тогава какво ще правим ние?
Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“.
– „Ами тогава какво ще правим ние?
“ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим?
към беседата >>
“ – „И аз едно време мислих какво ще правим.
Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние?
“ – „И аз едно време мислих какво ще правим.
Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си.
към беседата >>
Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога.
И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим.
Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога.
Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея!
към беседата >>
Бог разбира хората и умно постъпва.
В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога.
Бог разбира хората и умно постъпва.
Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата.
към беседата >>
Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“.
Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва.
Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“.
– „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени.
към беседата >>
– „Ами ние какво ще правим?
– „Ами тогава какво ще правим ние? “ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“.
– „Ами ние какво ще правим?
“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени.
към беседата >>
“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си.
“ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим?
“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си.
Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки.
към беседата >>
Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея!
Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си.
Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея!
По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря.
към беседата >>
По същия начин постъпва и природата.
Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея!
По същия начин постъпва и природата.
Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения.
към беседата >>
Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени.
Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата.
Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени.
Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му.
към беседата >>
Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени.
– „Ами ние какво ще правим? “ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени.
Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени.
Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него.
към беседата >>
Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки.
“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени.
Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки.
И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него.
към беседата >>
И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря.
Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки.
И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря.
Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне.
към беседата >>
Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения.
По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря.
Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения.
Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията.
към беседата >>
Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му.
Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения.
Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му.
Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него.
Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му.
Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него.
Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат.
към беседата >>
Богатството и сиромашията също така вървят след него.
Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него.
Богатството и сиромашията също така вървят след него.
Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството.
към беседата >>
Той не може да ги избегне.
И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него.
Той не може да ги избегне.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър.
към беседата >>
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията.
Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията.
Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив.
към беседата >>
Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има.
Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията.
Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има.
Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина.
към беседата >>
Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат.
Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има.
Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат.
Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте.
към беседата >>
Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството.
Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат.
Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството.
Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове.
към беседата >>
Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър.
Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството.
Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър.
Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
към беседата >>
Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър.
Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив.
Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството.
към беседата >>
Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина.
Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив.
Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина.
На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“.
към беседата >>
На високия връх е голо, там нищо не расте.
Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина.
На високия връх е голо, там нищо не расте.
В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“.
към беседата >>
В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове.
Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте.
В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове.
Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината.
към беседата >>
Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове.
Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията.
към беседата >>
Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството.
Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.
Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството.
Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство.
към беседата >>
Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“.
Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството.
Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“.
Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва.
към беседата >>
Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“.
На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“.
Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“.
Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха.
към беседата >>
Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината.
В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“.
Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината.
И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност.
към беседата >>
И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията.
Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината.
И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията.
Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада.
към беседата >>
Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство.
Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията.
Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство.
Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва.
Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство.
Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва.
Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха.
Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва.
Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха.
За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
За сиромаха няма такава опасност.
Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха.
За сиромаха няма такава опасност.
И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада.
И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност.
И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада.
Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада.
Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
към беседата >>
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне.
Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
към беседата >>
Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне.
Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък.
При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
към беседата >>
При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък.
При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха.
Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
към беседата >>
Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха.
Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път.
Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
към беседата >>
Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път.
Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
към беседата >>
3.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Същото става и с много от идеалите на хората.
Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати.
Същото става и с много от идеалите на хората.
След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят.
към беседата >>
Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате?
Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Всички са копие на първото.
Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите.
Всички са копие на първото.
В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества.
към беседата >>
След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат.
Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората.
След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат.
Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая.
към беседата >>
Любовта любов събужда.
Любовта любов събужда.
Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него.
към беседата >>
В изключенията, обаче, има какво да се учи.
Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото.
В изключенията, обаче, има какво да се учи.
Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек.
към беседата >>
Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега.
– Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат.
Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега.
Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение.
към беседата >>
Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува.
Любовта любов събужда.
Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува.
Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате.
към беседата >>
Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят.
Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи.
Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят.
Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.
към беседата >>
Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана?
Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега.
Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана?
– Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска.
към беседата >>
Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича.
Любовта любов събужда. Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува.
Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича.
Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване.
към беседата >>
Питам: какво произвежда това писмо?
Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят.
Питам: какво произвежда това писмо?
Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.
към беседата >>
– Точно обратното.
Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана?
– Точно обратното.
Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае.
към беседата >>
Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си.
Любовта любов събужда. Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича.
Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си.
Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота.
към беседата >>
Какви са резултатите на тази любов?
Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо?
Какви са резултатите на тази любов?
Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват.
към беседата >>
Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят.
Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното.
Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят.
И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави.
към беседата >>
Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети.
Любовта любов събужда. Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си.
Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети.
Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън.
към беседата >>
Истинската любов се отличава със специфични качества.
Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов?
Истинската любов се отличава със специфични качества.
Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта.
към беседата >>
И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая.
След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят.
И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая.
И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“.
към беседата >>
Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него.
Любовта любов събужда. Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети.
Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него.
В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви.
към беседата >>
Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек.
В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества.
Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек.
Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота.
към беседата >>
И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение.
Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая.
И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение.
Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина.
към беседата >>
В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате.
Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него.
В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате.
Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва.
към беседата >>
Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.
Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек.
Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.
Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години.
към беседата >>
Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска.
Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение.
Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска.
Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина. Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване.
Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате.
Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване.
Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря.
към беседата >>
Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.
Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.
Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.
В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието.
към беседата >>
Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае.
– Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска.
Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае.
Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина. Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
Новото учение изисква чистота.
Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване.
Новото учение изисква чистота.
Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата.
към беседата >>
В Любовта на изключението тези неща не съществуват.
Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.
В Любовта на изключението тези неща не съществуват.
Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове.
към беседата >>
Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави.
Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае.
Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави.
Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина. Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън.
Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота.
Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън.
С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие.
към беседата >>
Следователно всички търсете изключението на Любовта.
Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват.
Следователно всички търсете изключението на Любовта.
То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години.
към беседата >>
Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“.
И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави.
Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“.
Да, това е половина истина. Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
С една дума казано: новото учение иска жертви.
Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън.
С една дума казано: новото учение иска жертви.
Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си.
към беседата >>
То носи великото, мощното в живота.
Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта.
То носи великото, мощното в живота.
И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта.
към беседата >>
Да, това е половина истина.
И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“.
Да, това е половина истина.
Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример на жертва.
В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви.
Ще ви приведа един пример на жертва.
В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея.
към беседата >>
И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години.
Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота.
И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години.
За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година.
към беседата >>
Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина.
Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.
към беседата >>
В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря.
Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва.
В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря.
Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш?
към беседата >>
За това изключение, именно, се говори в Писанието.
Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години.
За това изключение, именно, се говори в Писанието.
То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението.
към беседата >>
Искаш да извършиш една работа.
Искаш да извършиш една работа.
Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал.
към беседата >>
Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата.
Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря.
Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата.
Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът?
към беседата >>
То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове.
В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието.
То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове.
Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение.
към беседата >>
Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа.
Искаш да извършиш една работа.
Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа.
Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?
към беседата >>
Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие.
Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата.
Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие.
Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом.
към беседата >>
Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години.
Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове.
Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години.
Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов.
към беседата >>
Ако е съгласен, започни я.
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа.
Ако е съгласен, започни я.
После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае.
към беседата >>
Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си.
С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие.
Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си.
Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича.
към беседата >>
Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта.
То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години.
Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта.
Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение.
към беседата >>
После, запитай се как иска Бог да я извършиш.
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я.
После, запитай се как иска Бог да я извършиш.
Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване.
към беседата >>
Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея.
Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си.
Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея.
В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба.
към беседата >>
Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година.
И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта.
Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година.
Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години.
към беседата >>
Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой.
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш.
Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой.
В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.
към беседата >>
В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш?
В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея.
В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш?
Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“.
към беседата >>
Тя е година на изключението.
За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година.
Тя е година на изключението.
Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно.
към беседата >>
В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал.
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой.
В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал.
Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“.
към беседата >>
Кажи ми, обича ли те князът?
Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш?
Кажи ми, обича ли те князът?
“ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота.
към беседата >>
Желая всички да опитате това изключение.
То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението.
Желая всички да опитате това изключение.
Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.
към беседата >>
Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?
Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал.
Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?
“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение.
към беседата >>
“ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом.
Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът?
“ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом.
Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза?
към беседата >>
Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов.
Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение.
Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов.
Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение?
към беседата >>
“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае.
Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?
“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае.
Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
към беседата >>
Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича.
Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом.
Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича.
За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби.
към беседата >>
Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение.
Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов.
Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение.
Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание.
към беседата >>
Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване.
После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае.
Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване.
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си.
към беседата >>
За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба.
Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича.
За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба.
Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.
към беседата >>
Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години.
Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение.
Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години.
Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят.
към беседата >>
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.
Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване.
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.
Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си.
към беседата >>
Аз не се нуждая от твоята любов“.
В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба.
Аз не се нуждая от твоята любов“.
Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него.
към беседата >>
Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно.
Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години.
Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно.
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите.
към беседата >>
Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“.
В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.
Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“.
Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае.
към беседата >>
Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота.
Кажи ми, обича ли те князът? “ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“.
Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота.
Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара?
към беседата >>
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.
Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно.
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.
Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците.
към беседата >>
Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение.
Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим? “ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“.
Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение.
Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание.
към беседата >>
Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза?
“ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота.
Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза?
Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи.
към беседата >>
Кои разбраха и видяха това изключение?
Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.
Кои разбраха и видяха това изключение?
– Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
към беседата >>
Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение.
Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен.
към беседата >>
Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби.
Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза?
Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби.
И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи.
към беседата >>
– Само будните по съзнание.
Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение?
– Само будните по съзнание.
Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
към беседата >>
Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си.
Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.
Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си.
Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега?
към беседата >>
И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.
За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби.
И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.
Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората.
към беседата >>
Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят.
Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание.
Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят.
Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли.
към беседата >>
Представете си, че двама братя делят наследство от баща си.
Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си.
Представете си, че двама братя делят наследство от баща си.
Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите.
към беседата >>
Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него.
Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.
Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него.
Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя.
към беседата >>
Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите.
Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят.
Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите.
Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание.
към беседата >>
Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае.
Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си.
Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае.
И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш.
към беседата >>
Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара?
Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него.
Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара?
Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек.
към беседата >>
Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците.
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите.
Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците.
Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
към беседата >>
И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание.
Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае.
И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание.
Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат.
към беседата >>
Той нищо не губи.
Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара?
Той нищо не губи.
За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени.
към беседата >>
Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците.
Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
към беседата >>
Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен.
Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание.
Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен.
Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“.
към беседата >>
За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи.
Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи.
За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи.
Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен.
към беседата >>
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
– Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина.
към беседата >>
Какво трябва да се направи сега?
Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен.
Какво трябва да се направи сега?
Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия.
към беседата >>
Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората.
И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи.
Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората.
Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
към беседата >>
Радост и щастие без Бога – не са добре дошли.
Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
Радост и щастие без Бога – не са добре дошли.
Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“.
към беседата >>
Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите.
Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега?
Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите.
Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си.
към беседата >>
Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя.
Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората.
Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя.
Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
към беседата >>
Те носят скръб и изпитание.
Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли.
Те носят скръб и изпитание.
За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори.
към беседата >>
Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш.
Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите.
Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш.
Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът.
към беседата >>
Така трябва да постъпва идеалният човек.
Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя.
Така трябва да постъпва идеалният човек.
Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.
към беседата >>
За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание.
За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си.
към беседата >>
Аз и без това съм богат.
И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш.
Аз и без това съм богат.
С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя.
към беседата >>
Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени.
Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек.
Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени.
Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
към беседата >>
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана.
към беседата >>
С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“.
Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат.
С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“.
Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя?
към беседата >>
Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен.
За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени.
Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен.
Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче.
към беседата >>
Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина.
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина.
Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си?
към беседата >>
Каже ли така, той върши волята Божия.
Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“.
Каже ли така, той върши волята Божия.
Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи.
към беседата >>
Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен.
Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее.
към беседата >>
Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“.
Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина.
Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“.
Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен.
към беседата >>
Той събужда Божественото в себе си.
Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия.
Той събужда Божественото в себе си.
Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи.
към беседата >>
Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек.
към беседата >>
Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори.
Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“.
Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори.
От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани.
към беседата >>
Богат е човекът.
Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си.
Богат е човекът.
Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример.
към беседата >>
Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.
Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.
Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им.
към беседата >>
От вас зависи да не изгаряте ръцете си.
За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори.
От вас зависи да не изгаряте ръцете си.
Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети.
към беседата >>
Бог му е дал на разположение цялата земя.
Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът.
Бог му е дал на разположение цялата земя.
Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават.
към беседата >>
Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.
Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
към беседата >>
Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана.
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си.
Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана.
Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си.
към беседата >>
Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя?
С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя.
Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя?
Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора?
към беседата >>
Той трябва да се радва, а не да плаче.
Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
Той трябва да се радва, а не да плаче.
Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо?
към беседата >>
Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си?
Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана.
Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си?
Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря.
към беседата >>
Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи.
Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя?
Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи.
Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ.
към беседата >>
Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее.
Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче.
Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее.
Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате?
към беседата >>
Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен.
Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си?
Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен.
Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода.
към беседата >>
Божественото в човека работи.
Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи.
Божественото в човека работи.
Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт.
към беседата >>
Последният, обаче, е велик човек.
Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее.
Последният, обаче, е велик човек.
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
към беседата >>
Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани.
Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен.
Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани.
Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира.
към беседата >>
Обаче един от братята трябва да даде пример.
Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи.
Обаче един от братята трябва да даде пример.
Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт.
към беседата >>
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им.
Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек.
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им.
Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети.
От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани.
Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети.
Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н.
към беседата >>
Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават.
Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример.
Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават.
Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя.
към беседата >>
Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им.
Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Всеки друг огън дръжте далеч от себе си.
Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети.
Всеки друг огън дръжте далеч от себе си.
Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории?
към беседата >>
Какво правят съвременните хора?
Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават.
Какво правят съвременните хора?
Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт.
към беседата >>
Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо?
Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо?
Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря.
Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си.
Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря.
Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си.
към беседата >>
Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ.
Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора?
Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ.
Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе.
към беседата >>
Какво от това, ако той яде, а вие го гледате?
Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо?
Какво от това, ако той яде, а вие го гледате?
Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода.
Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря.
Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода.
Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор.
към беседата >>
Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт.
Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ.
Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт.
Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя.
към беседата >>
Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате?
Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира.
Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода.
Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира.
Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи.
към беседата >>
Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт.
Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт.
Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт.
Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето.
към беседата >>
Това е случайност, но все пак става такова нещо.
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
Това е случайност, но все пак става такова нещо.
към беседата >>
Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н.
Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира.
Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н.
Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане.
към беседата >>
Земята е твоя.
Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт.
Земята е твоя.
Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си.
към беседата >>
Питам: що е случайността в живота?
Питам: що е случайността в живота?
– Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
към беседата >>
Какво ме ползват техните истории?
Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н.
Какво ме ползват техните истории?
Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си.
към беседата >>
Ти разполагаш с крепостен акт.
Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя.
Ти разполагаш с крепостен акт.
Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си.
към беседата >>
– Случайност е това, което само веднъж става.
Питам: що е случайността в живота?
– Случайност е това, което само веднъж става.
Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба.
към беседата >>
Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си.
Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории?
Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си.
Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне.
към беседата >>
Не се страхувай, никой не може да ти я вземе.
Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт.
Не се страхувай, никой не може да ти я вземе.
Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става.
към беседата >>
Случайността два пъти не се повтаря.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става.
Случайността два пъти не се повтаря.
Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек.
към беседата >>
Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор.
Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си.
Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор.
Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля?
към беседата >>
Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя.
Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе.
Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя.
Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове.
към беседата >>
Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря.
Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено.
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите.
към беседата >>
Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи.
Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор.
Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи.
Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това.
към беседата >>
Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето.
Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя.
Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето.
Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля.
към беседата >>
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено.
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността.
към беседата >>
Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане.
Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи.
Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане.
След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта.
към беседата >>
Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си.
Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето.
Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си.
Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения.
към беседата >>
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността.
към беседата >>
След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си.
Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане.
След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си.
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти.
към беседата >>
Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си.
Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си.
Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си.
При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя.
към беседата >>
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба.
– Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“.
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба.
Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства.
към беседата >>
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне.
Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си.
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне.
– „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
към беседата >>
При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става.
Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си.
При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става.
Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае.
към беседата >>
Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек.
Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба.
Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек.
Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща.
към беседата >>
– „Ами ако водата се окаля?
Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне.
– „Ами ако водата се окаля?
“ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване.
към беседата >>
Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове.
Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става.
Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове.
Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение.
към беседата >>
Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите.
Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек.
Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите.
Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот.
към беседата >>
“ – Нищо от това.
Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля?
“ – Нищо от това.
Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля.
Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове.
Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля.
Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове.
към беседата >>
Човешкият характер се показва в случайността.
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите.
Човешкият характер се показва в случайността.
Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
към беседата >>
Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта.
Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това.
Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта.
Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения.
Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля.
Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения.
Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага.
към беседата >>
Човек се изпитва чрез закона на случайността.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността.
Човек се изпитва чрез закона на случайността.
Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си?
към беседата >>
Щом е така, тя трябва да ви очисти.
След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта.
Щом е така, тя трябва да ви очисти.
Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя.
Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения.
Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя.
След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни.
към беседата >>
Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства.
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността.
Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства.
Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб.
към беседата >>
Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти.
Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае.
При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя.
След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае.
Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага.
към беседата >>
Този човек върви по закона на обикновените неща.
Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства.
Този човек върви по закона на обикновените неща.
Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота.
към беседата >>
С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване.
– „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване.
Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение.
Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае.
Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение.
Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека.
към беседата >>
Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот.
Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща.
Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот.
Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта.
към беседата >>
Тези условия се крият в Божествения живот.
“ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване.
Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>
Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове.
Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение.
Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове.
Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек.
към беседата >>
Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот.
Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща.
към беседата >>
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите.
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите.
Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте.
към беседата >>
Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага.
Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове.
Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага.
В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба.
към беседата >>
Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си?
Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си?
За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено.
към беседата >>
Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания.
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите.
Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания.
Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“.
към беседата >>
В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни.
Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага.
В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни.
Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб?
към беседата >>
За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб.
Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си?
За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб.
И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота.
към беседата >>
Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания.
Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?
“ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете.
към беседата >>
Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага.
След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни.
Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага.
Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи.
към беседата >>
И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота.
Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб.
И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота.
Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо.
към беседата >>
“ – За това не трябва да правите въпрос.
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?
“ – За това не трябва да правите въпрос.
Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи.
към беседата >>
Това се определя от съзнанието на човека.
Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага.
Това се определя от съзнанието на човека.
Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя.
към беседата >>
Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта.
Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота.
Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта.
Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите.
към беседата >>
Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете.
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос.
Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете.
Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие.
към беседата >>
Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек.
Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека.
Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек.
Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя.
към беседата >>
Любовта се проявява в случайните неща.
Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта.
Любовта се проявява в случайните неща.
Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре.
към беседата >>
Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте.
Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете.
Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте.
Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба.
към беседата >>
Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба.
Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек.
Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба.
Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя.
към беседата >>
Тя не е нещо обикновено.
Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща.
Тя не е нещо обикновено.
Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.
към беседата >>
Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“.
Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте.
Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“.
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи.
към беседата >>
Питам: какво го ползва този хляб?
В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба.
Питам: какво го ползва този хляб?
Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос?
към беседата >>
Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота.
За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено.
Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота.
Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде.
към беседата >>
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете.
Казвате: „Ще ни приеме ли Господ? “ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“.
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете.
Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“.
към беседата >>
Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи.
Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб?
Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи.
Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен.
към беседата >>
Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо.
И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота.
Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо.
Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот.
към беседата >>
Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи.
“ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете.
Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи.
Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината.
към беседата >>
Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя.
Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи.
Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя.
Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос.
към беседата >>
Не, тя е от случайностите.
Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо.
Не, тя е от случайностите.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си.
към беседата >>
Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие.
Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи.
Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие.
Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот.
към беседата >>
Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя.
Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя.
Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя.
Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо?
към беседата >>
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре.
Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре.
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща.
към беседата >>
Тя никога не би се отказала от своята служба.
Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие.
Тя никога не би се отказала от своята служба.
Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“.
към беседата >>
Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя.
Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя.
Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя.
Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот.
към беседата >>
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.
Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре.
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.
Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни.
към беседата >>
Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи.
Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба.
Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи.
И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава.
към беседата >>
Как трябва жената да разреши този въпрос?
Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя.
Как трябва жената да разреши този въпрос?
– Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста.
към беседата >>
Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде.
Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.
Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде.
Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!
към беседата >>
И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“.
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи.
И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“.
Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат.
към беседата >>
– Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен.
Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос?
– Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен.
Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава.
към беседата >>
Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот.
Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде.
Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот.
Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!
към беседата >>
Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината.
Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“.
Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината.
Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си.
към беседата >>
Как трябва мъжът да разреши този въпрос.
Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен.
Как трябва мъжът да разреши този въпрос.
– Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение.
към беседата >>
Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си.
Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот.
Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си.
Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно.
към беседата >>
Това е философията на новия живот.
Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината.
Това е философията на новия живот.
Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си.
към беседата >>
– Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо?
Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос.
– Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо?
– Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво.
към беседата >>
Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си.
Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща.
След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи.
към беседата >>
Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“.
Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот.
Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“.
Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача.
към беседата >>
– Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот.
Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо?
– Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот.
Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“.
към беседата >>
След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни.
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща.
След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни.
За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило.
към беседата >>
Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава.
Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“.
Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава.
Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си.
към беседата >>
Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста.
Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот.
Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста.
После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде.
към беседата >>
За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!
Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни.
За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!
“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот.
към беседата >>
Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат.
И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава.
Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат.
Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат.
към беседата >>
После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава.
– Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста.
После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава.
Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори.
към беседата >>
“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!
Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!
“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!
“ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана.
към беседата >>
Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си.
Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат.
Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си.
Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи.
към беседата >>
Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение.
Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава.
Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение.
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят.
към беседата >>
“ Не, това е невъзможно.
Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!
“ Не, това е невъзможно.
По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани.
към беседата >>
Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си.
Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си.
Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си.
Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат.
към беседата >>
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво.
– Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение.
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво.
Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“.
към беседата >>
По този начин изключението не може да се задържи.
Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно.
По този начин изключението не може да се задържи.
Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение.
към беседата >>
Този хляб, именно, представлява днешната задача.
Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си.
Този хляб, именно, представлява днешната задача.
Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат.
към беседата >>
Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“.
– Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво.
Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“.
Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос.
към беседата >>
Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило.
След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи.
Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило.
Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне.
към беседата >>
Него ще задържите за себе си.
Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача.
Него ще задържите за себе си.
Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача.
към беседата >>
Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде.
Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“.
Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде.
Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая?
към беседата >>
Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот.
За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш! “ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило.
Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот.
Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата.
към беседата >>
Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат.
Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си.
Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат.
Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод.
към беседата >>
Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори.
После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде.
Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори.
Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая? “ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Тях оставям настрана.
“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш! “ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот.
Тях оставям настрана.
Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора.
към беседата >>
Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи.
Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат.
Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи.
Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
към беседата >>
Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят.
Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори.
Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят.
Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая? “ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани.
“ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана.
Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани.
Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните.
към беседата >>
Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат.
Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи.
Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат.
Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си.
към беседата >>
Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“.
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят.
Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“.
Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая? “ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение.
По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани.
Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение.
Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
към беседата >>
Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат.
Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат.
Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат.
За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
към беседата >>
Мнозина не могат да си обяснят този въпрос.
Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“.
Мнозина не могат да си обяснят този въпрос.
Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая? “ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне.
Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение.
Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне.
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!
към беседата >>
За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача.
Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат.
За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача.
Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби.
към беседата >>
Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая?
Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос.
Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая?
“ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата.
Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне.
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата.
Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш!
към беседата >>
Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод.
Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача.
Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод.
Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне.
към беседата >>
“ Ще обясня това противоречие със следния пример.
Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая?
“ Ще обясня това противоречие със следния пример.
към беседата >>
Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора.
Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата.
Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора.
Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“.
към беседата >>
Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод.
Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия.
към беседата >>
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота.
Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“.
към беседата >>
Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните.
Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора.
Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните.
Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!
към беседата >>
Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си.
Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си.
Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много.
към беседата >>
Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота.
Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира.
Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена.
към беседата >>
Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните.
Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него.
към беседата >>
Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си.
Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли.
към беседата >>
Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира.
Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него.
Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал.
към беседата >>
Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!
Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде.
към беседата >>
Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби.
За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“.
Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби.
Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение.
към беседата >>
Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него.
Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него.
Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота.
към беседата >>
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш!
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш!
Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо?
към беседата >>
Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне.
Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби.
Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне.
Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри.
към беседата >>
Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него.
Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода.
Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами.
към беседата >>
Тук ще останеш“.
Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш!
Тук ще останеш“.
Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него.
към беседата >>
Страшно е да изгуби човек Любовта Божия.
Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне.
Страшно е да изгуби човек Любовта Божия.
Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта.
към беседата >>
Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“.
Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода.
Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“.
От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си.
към беседата >>
Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!
Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“.
Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!
“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него.
към беседата >>
Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много.
Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия.
Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много.
Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си.
към беседата >>
От този ден дохожда нещастието на младата жена.
Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“.
От този ден дохожда нещастието на младата жена.
Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно.
към беседата >>
“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него.
Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!
“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него.
И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора.
към беседата >>
Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли.
Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много.
Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли.
Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри.
към беседата >>
Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал.
Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена.
Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал.
Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне.
към беседата >>
И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде.
Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него.
И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде.
Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други.
към беседата >>
Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение.
Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли.
Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение.
Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта.
към беседата >>
Така е в живота.
Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал.
Така е в живота.
Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ.
към беседата >>
Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо?
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде.
Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо?
– Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
към беседата >>
Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри.
Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение.
Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри.
Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра.
към беседата >>
Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами.
Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота.
Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами.
Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави.
към беседата >>
– Защото тя иска нещо от него.
Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо?
– Защото тя иска нещо от него.
В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите.
към беседата >>
Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта.
Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри.
Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта.
Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили.
към беседата >>
Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си.
Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами.
Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си.
Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци.
към беседата >>
В силата на изключението тя иска да се ожени за него.
Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него.
В силата на изключението тя иска да се ожени за него.
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване.
към беседата >>
Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си.
Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта.
Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си.
Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията.
към беседата >>
Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно.
От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си.
Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно.
Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях.
към беседата >>
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора.
“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него.
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора.
Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно.
към беседата >>
Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри.
Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си.
Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри.
И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия.
към беседата >>
Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне.
Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно.
Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне.
Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов.
към беседата >>
Те са роби едни на други.
И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора.
Те са роби едни на други.
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението.
към беседата >>
И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта.
Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри.
И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта.
Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия. Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ.
Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне.
Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ.
Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея.
към беседата >>
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други.
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство!
към беседата >>
Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра.
Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта.
Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра.
Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия. Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Щом взе богатството ѝ, той я изостави.
Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ.
Щом взе богатството ѝ, той я изостави.
Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад.
към беседата >>
Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите.
– Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите.
Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“.
към беседата >>
Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили.
Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра.
Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили.
Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия. Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Следователно това стана с първите човеци.
Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави.
Следователно това стана с първите човеци.
Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си.
към беседата >>
Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване.
В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите.
Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване.
В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство.
към беседата >>
Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията.
Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили.
Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията.
Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия. Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Това стана и става с всички хора след тях.
Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци.
Това стана и става с всички хора след тях.
Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена.
към беседата >>
В това отношение, до известна възраст детето е свободно.
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване.
В това отношение, до известна възраст детето е свободно.
Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините.
към беседата >>
Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия.
Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията.
Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия.
Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов.
Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях.
Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов.
Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота.
към беседата >>
Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението.
Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно.
Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението.
То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините?
към беседата >>
Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия.
Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.
към беседата >>
Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея.
Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов.
Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея.
Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство!
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението.
То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство!
Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?
към беседата >>
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта.
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта.
Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път.
към беседата >>
Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад.
Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея.
Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад.
Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога.
към беседата >>
Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“.
Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство!
Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“.
Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето? “ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях.
към беседата >>
Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство.
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта.
Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство.
И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато.
към беседата >>
Тази любов не съдържа истината в себе си.
Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад.
Тази любов не съдържа истината в себе си.
Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг.
към беседата >>
Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство.
Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“.
Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство.
Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето? “ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство.
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта. Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство.
И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство.
Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат.
към беседата >>
Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена.
Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си.
Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена.
Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света.
към беседата >>
Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините.
В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство.
Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините.
Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето? “ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал.
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта. Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство.
Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал.
Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш.
към беседата >>
Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота.
Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена.
Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота.
И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората!
към беседата >>
Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините?
Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините.
Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините?
Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето? “ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство?
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта. Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал.
Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство?
Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си.
към беседата >>
И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота.
Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота.
И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота.
Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си.
към беседата >>
Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?
То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините?
Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?
“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
Двама души тръгнали заедно на път.
И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта. Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство?
Двама души тръгнали заедно на път.
Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл.
към беседата >>
Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога.
Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота.
Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога.
Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто.
към беседата >>
“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях.
Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?
“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях.
И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато.
Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път.
Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато.
Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“.
към беседата >>
Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг.
Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога.
Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг.
Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч.
към беседата >>
И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето? “ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях.
И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
към беседата >>
Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат.
И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато.
Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат.
Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината.
към беседата >>
Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света.
Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг.
Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света.
Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов?
към беседата >>
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси.
Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си.
към беседата >>
Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш.
Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат.
Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш.
Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата.
към беседата >>
Чудно е лековерието на хората!
Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света.
Чудно е лековерието на хората!
Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема.
към беседата >>
Този живот е само едно малко забавление.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси.
Този живот е само едно малко забавление.
Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи.
към беседата >>
Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си.
Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш.
Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си.
Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат.
към беседата >>
Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си.
И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората!
Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си.
Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“.
към беседата >>
Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление.
Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят.
Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота.
към беседата >>
Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл.
Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си.
Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл.
В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави?
към беседата >>
Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто.
Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си.
Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто.
Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси.
към беседата >>
Това още не е разрешение на задачите.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят.
Това още не е разрешение на задачите.
Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара.
към беседата >>
В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“.
Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл.
В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“.
Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена.
към беседата >>
Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч.
Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто.
Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч.
Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек.
към беседата >>
Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите.
Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси.
Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е.
към беседата >>
Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината.
Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“.
Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината.
Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели.
към беседата >>
Къде ще търся аз Неговата Любов?
Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч.
Къде ще търся аз Неговата Любов?
Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен.
към беседата >>
Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси.
Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си.
Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип.
към беседата >>
Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата.
Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината.
Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата.
Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата.
към беседата >>
Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема.
Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов?
Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема.
Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи.
към беседата >>
Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи.
Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си.
Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи.
Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е.
към беседата >>
Пътниците рискували да замръзнат.
Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата.
Пътниците рискували да замръзнат.
Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.
към беседата >>
Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“.
Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема.
Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“.
И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става.
към беседата >>
Мария представлява мекия принцип в живота.
Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи.
Мария представлява мекия принцип в живота.
Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е. да излезе от гроба.
към беседата >>
Какво да се прави?
Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат.
Какво да се прави?
Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е.
към беседата >>
И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси.
Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“.
И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси.
Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава.
към беседата >>
Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара.
Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота.
Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара.
Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е. да излезе от гроба.
към беседата >>
Тук златото няма никаква цена.
В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави?
Тук златото няма никаква цена.
Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини.
към беседата >>
Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек.
Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси.
Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек.
И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили?
към беседата >>
Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е.
Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара.
Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е.
силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е. да излезе от гроба.
към беседата >>
Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели.
Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена.
Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели.
Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
И най-после успява: оженва се за своя възлюбен.
Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек.
И най-после успява: оженва се за своя възлюбен.
Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава?
към беседата >>
силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип.
Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е.
силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип.
Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е. да излезе от гроба.
към беседата >>
Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата.
Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели.
Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата.
И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи.
Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен.
Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи.
Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави.
към беседата >>
Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е.
Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип.
Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е.
да излезе от гроба.
към беседата >>
И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.
Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата.
И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.
След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
Вижда тя, че от него човек не става.
Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи.
Вижда тя, че от него човек не става.
Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава.
към беседата >>
да излезе от гроба.
Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е.
да излезе от гроба.
към беседата >>
След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е.
Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.
След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е.
да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
Той всичко взима, нищо не дава.
И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става.
Той всичко взима, нищо не дава.
Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество.
към беседата >>
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе.
Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие.
към беседата >>
да цени малките величини.
Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е.
да цени малките величини.
Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили?
Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава.
Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили?
Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално.
към беседата >>
Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе.
Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси.
Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година.
към беседата >>
Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини.
Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
към беседата >>
Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава?
И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили?
Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава?
Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята.
към беседата >>
Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар?
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе. Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси.
Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар?
Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление.
към беседата >>
Това и дяволът прави.
Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава?
Това и дяволът прави.
Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега.
към беседата >>
Вие сами ще разрешите тази задача.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе. Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар?
Вие сами ще разрешите тази задача.
Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата.
към беседата >>
Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава.
Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави.
Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава.
Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати.
към беседата >>
Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе. Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача.
Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна.
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре.
към беседата >>
Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество.
Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава.
Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество.
Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“.
към беседата >>
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе. Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна.
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие.
Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават.
към беседата >>
Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално.
Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество.
Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално.
Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света.
към беседата >>
Давам ви тази задача за цяла година.
Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие.
Давам ви тази задача за цяла година.
Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“.
към беседата >>
Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята.
Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално.
Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята.
При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят.
към беседата >>
Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление.
Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година.
Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление.
Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне.
към беседата >>
При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега.
Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята.
При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега.
Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят.
към беседата >>
Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата.
Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление.
Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата.
И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне!
към беседата >>
Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати.
Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега.
Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати.
След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“.
към беседата >>
И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре.
Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата.
И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре.
След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви.
към беседата >>
След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“.
Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати.
След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“.
Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“.
към беседата >>
След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават.
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре.
След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават.
Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
към беседата >>
Вярно е, че Господ ще оправи света.
Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“.
Вярно е, че Господ ще оправи света.
Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината.
към беседата >>
Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“.
Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават.
Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“.
Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи.
към беседата >>
Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят.
Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света.
Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят.
Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати.
към беседата >>
Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне.
Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“.
Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне.
Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко?
към беседата >>
Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят.
При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят.
Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят.
Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно.
към беседата >>
Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне!
Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне.
Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне!
Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение.
към беседата >>
Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“.
Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят.
Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“.
Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение.
към беседата >>
Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви.
И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне!
Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви.
Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници.
към беседата >>
Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“.
След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“.
Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“.
За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно!
към беседата >>
Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви.
Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше.
към беседата >>
За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината.
Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“.
За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината.
Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно! Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи.
Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи.
Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима.
към беседата >>
Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати.
Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината.
Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати.
Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно! Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко?
Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи.
Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко?
“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали.
към беседата >>
Другояче е невъзможно.
Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати.
Другояче е невъзможно.
Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно! Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение.
Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко?
“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение.
Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви.
към беседата >>
Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение.
Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно.
Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение.
И това е невъзможно! Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
Този ден вие ще бъдете прислужници.
Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение.
Този ден вие ще бъдете прислужници.
Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба.
към беседата >>
И това е невъзможно!
Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение.
И това е невъзможно!
Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше.
Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници.
Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше.
Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало.
към беседата >>
Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно!
Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
към беседата >>
Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима.
Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше.
Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима.
Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение.
към беседата >>
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания.
А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях.
към беседата >>
Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали.
Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко? “ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима.
Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали.
Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон.
към беседата >>
А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания.
А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове.
Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван.
към беседата >>
Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви.
“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали.
Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви.
Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си.
към беседата >>
Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове.
Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате.
Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила.
към беседата >>
Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба.
Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви.
Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба.
Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
към беседата >>
Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив?
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате.
Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив?
Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му.
към беседата >>
Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало.
Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба.
Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало.
Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив?
Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество.
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.
към беседата >>
Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение.
Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало.
Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение.
Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество.
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях.
Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение.
към беседата >>
Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон.
Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение.
Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон.
Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван.
А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях.
Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван.
Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека?
към беседата >>
Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си.
Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон.
Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си.
Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила.
Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван.
Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила.
Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
към беседата >>
Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си.
Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Те не са по-големи от силата му.
Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила.
Те не са по-големи от силата му.
Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“.
към беседата >>
Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.
Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му.
Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.
Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед.
към беседата >>
Чистенето е непреривен процес.
Чистенето е непреривен процес.
Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес.
към беседата >>
Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение.
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.
Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение.
Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед.
към беседата >>
Добре е човек да се чисти.
Чистенето е непреривен процес.
Добре е човек да се чисти.
И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите.
към беседата >>
Кое съди човека?
Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение.
Кое съди човека?
– Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.
към беседата >>
И в Писанието е казано: „Чисти бъдете!
Чистенето е непреривен процес. Добре е човек да се чисти.
И в Писанието е казано: „Чисти бъдете!
“ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е.
към беседата >>
– Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека?
– Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си.
към беседата >>
“ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране.
Чистенето е непреривен процес. Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете!
“ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране.
Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага.
към беседата >>
Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“.
Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“.
Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия.
към беседата >>
Филтрирането е физически, т.е.
Чистенето е непреривен процес. Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране.
Филтрирането е физически, т.е.
механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине.
към беседата >>
Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед.
Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“.
Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед.
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
към беседата >>
механически процес.
Чистенето е непреривен процес. Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е.
механически процес.
Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо?
към беседата >>
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед.
Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед.
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед.
Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
към беседата >>
Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите.
Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес.
Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите.
Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки.
към беседата >>
Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.
Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед.
Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.
Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи.
към беседата >>
Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е.
И в Писанието е казано: „Чисти бъдете! “ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите.
Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е.
вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи.
към беседата >>
Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си.
– Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.
Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си.
Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога.
към беседата >>
вътрешните методи, с които природата разполага.
“ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е.
вътрешните методи, с които природата разполага.
Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи.
към беседата >>
Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия.
Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си.
Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия.
Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес?
към беседата >>
Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине.
Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага.
Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине.
Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача?
към беседата >>
Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия.
Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая.
към беседата >>
Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо?
механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине.
Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо?
– Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото.
към беседата >>
Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък.
към беседата >>
– Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки.
Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо?
– Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки.
Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх.
към беседата >>
За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи.
Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи.
Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н.
към беседата >>
Само по този начин се решават трудните задачи.
Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки.
Само по този начин се решават трудните задачи.
Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството.
към беседата >>
Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога.
Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи.
Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога.
Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне.
към беседата >>
Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи.
вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи.
Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи.
Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край.
към беседата >>
Какво виждаме днес?
Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога.
Какво виждаме днес?
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това?
към беседата >>
Христос с нож или със скиптър реши своята задача?
Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи.
Христос с нож или със скиптър реши своята задача?
– Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота.
към беседата >>
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая.
Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес?
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая.
Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
към беседата >>
– Нито с едното, нито с другото.
Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача?
– Нито с едното, нито с другото.
Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи.
към беседата >>
Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък.
Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая.
Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък.
И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби.
към беседата >>
Христос не беше нито цар, нито патриарх.
– Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото.
Христос не беше нито цар, нито патриарх.
Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили.
към беседата >>
И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н.
За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък.
И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н.
И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора.
към беседата >>
Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството.
Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх.
Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството.
В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи.
към беседата >>
И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне.
Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н.
И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне.
Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“.
към беседата >>
В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край.
Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството.
В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край.
Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание.
към беседата >>
Питам: може ли слаб човек да върши това?
Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне.
Питам: може ли слаб човек да върши това?
Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи.
към беседата >>
Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота.
Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край.
Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота.
Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.
към беседата >>
Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това?
Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца.
към беседата >>
Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи.
– Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота.
Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи.
Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви.
към беседата >>
Те сами отричат твърдението си, че са слаби.
Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
Те сами отричат твърдението си, че са слаби.
За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“.
към беседата >>
Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили.
Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи.
Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили.
Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си.
към беседата >>
За постижение на техните желания се искат силни хора.
И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби.
За постижение на техните желания се искат силни хора.
Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи.
Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили.
Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи.
Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“.
И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора.
Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“.
Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание.
В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи.
Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание.
Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си.
към беседата >>
Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи.
Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“.
Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи.
Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.
Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание.
Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.
С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време.
към беседата >>
Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца.
Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи.
Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца.
И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви.
Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.
С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви.
Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време. Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“.
Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца.
И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“.
Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
Те са на мястото си.
Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви.
Те са на мястото си.
Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време. Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“.
Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.
към беседата >>
Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли.
Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си.
Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли.
И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време. Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо?
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо?
– Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това.
към беседата >>
И те са на мястото си.
Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли.
И те са на мястото си.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време. Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
– Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо?
– Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая.
Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време.
Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време.
Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
Второто същество – злото в човека – има по-нов произход.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо? – Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая.
Второто същество – злото в човека – има по-нов произход.
То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път.
към беседата >>
Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време.
Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.
към беседата >>
То представлява присадки на първото дърво.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо? – Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход.
То представлява присадки на първото дърво.
Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост.
към беседата >>
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства.
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства.
Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли?
към беседата >>
Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо? – Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво.
Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него.
Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“.
към беседата >>
Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент.
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства.
Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент.
Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита.
към беседата >>
Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо? – Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него.
Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това.
Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа.
към беседата >>
Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите.
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства. Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент.
Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите.
Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме?
към беседата >>
Почакай малко, то е въпрос на бъдещето.
– Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това.
Почакай малко, то е въпрос на бъдещето.
При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш.
към беседата >>
Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите.
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства. Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите.
Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите.
Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате.
към беседата >>
При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път.
Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето.
При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път.
Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята.
към беседата >>
Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат.
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства. Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите.
Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат.
Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме?
към беседата >>
Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост.
То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път.
Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост.
Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш.
към беседата >>
Някой казва: „Да се обичаме ли?
Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства. Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат.
Някой казва: „Да се обичаме ли?
“ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат.
към беседата >>
Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“.
Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост.
Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“.
Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“.
към беседата >>
“ – За това не трябва и да се пита.
Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли?
“ – За това не трябва и да се пита.
– „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора?
към беседата >>
Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа.
Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“.
Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа.
Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
към беседата >>
– „Кого да обичаме?
Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита.
– „Кого да обичаме?
“ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади.
към беседата >>
Ти трябва да си поживееш.
Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа.
Ти трябва да си поживееш.
Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда.
към беседата >>
“ – Всички ще обичате.
Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме?
“ – Всички ще обичате.
– „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо.
към беседата >>
Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята.
При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш.
Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята.
Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога.
към беседата >>
– „Как да се обичаме?
Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате.
– „Как да се обичаме?
“ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н.
към беседата >>
Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш.
Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята.
Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш.
С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност.
към беседата >>
“ – Ще обичате, както малките деца обичат.
Някой казва: „Да се обичаме ли? “ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме?
“ – Ще обичате, както малките деца обичат.
Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце.
към беседата >>
С честност на този свят не се живее“.
Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш.
С честност на този свят не се живее“.
Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа.
към беседата >>
Как се обичат съвременните хора?
“ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат.
Как се обичат съвременните хора?
Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл.
към беседата >>
Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“.
Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно.
към беседата >>
Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади.
– „Кого да обичаме? “ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора?
Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади.
Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо.
към беседата >>
И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда.
Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда.
Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“.
към беседата >>
Една мома пише на един момък любовно писмо.
“ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади.
Една мома пише на един момък любовно писмо.
Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо.
към беседата >>
Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога.
Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда.
Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога.
Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“.
към беседата >>
Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н.
– „Как да се обичаме? “ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо.
Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н.
Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни.
към беседата >>
Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност.
Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога.
Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност.
Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е?
към беседата >>
Писмото е написано с жар, от сърце.
“ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н.
Писмото е написано с жар, от сърце.
Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях.
към беседата >>
Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа.
С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност.
Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа.
Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата.
към беседата >>
Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл.
Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце.
Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл.
След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала.
към беседата >>
Учителят го слушал внимателно.
Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа.
Учителят го слушал внимателно.
Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си.
към беседата >>
След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо.
Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл.
След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо.
В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета.
към беседата >>
Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“.
И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно.
Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“.
След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“.
към беседата >>
В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо.
Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо.
В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо.
И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции.
към беседата >>
След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“.
Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“.
След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“.
– „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея.
към беседата >>
И стоте писма са еднообразни.
Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо.
И стоте писма са еднообразни.
Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни.
към беседата >>
– „Какво ти е?
Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“.
– „Какво ти е?
“ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея.
към беседата >>
Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях.
Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни.
Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях.
Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни.
към беседата >>
“ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата.
Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е?
“ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата.
Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия.
към беседата >>
Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала.
Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях.
Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала.
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде.
към беседата >>
Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си.
Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата.
Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си.
Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител.
към беседата >>
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета.
След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала.
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета.
Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти.
към беседата >>
Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“.
Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си.
Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“.
– „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя.
към беседата >>
Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции.
В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета.
Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции.
Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил.
към беседата >>
– „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея.
След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“.
– „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея.
Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна.
към беседата >>
Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни.
И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции.
Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни.
Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни.
към беседата >>
Ако не я взема, не ще мога да живея.
– „Какво ти е? “ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея.
Ако не я взема, не ще мога да живея.
Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път.
към беседата >>
Разбира се, че ще бъдат еднообразни.
Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни.
Разбира се, че ще бъдат еднообразни.
Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н.
към беседата >>
Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия.
“ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея.
Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия.
Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво!
към беседата >>
Другояче не може да бъде.
Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни.
Другояче не може да бъде.
Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин.
към беседата >>
Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител.
Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия.
Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител.
Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“.
към беседата >>
Тя едновременно чете на сто студенти.
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде.
Тя едновременно чете на сто студенти.
Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат.
към беседата >>
Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя.
Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител.
Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя.
Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо?
към беседата >>
Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил.
Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти.
Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил.
Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече.
към беседата >>
Ако не беше за мене, нямаше да я срещна.
– „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя.
Ако не беше за мене, нямаше да я срещна.
Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер.
към беседата >>
Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни.
Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил.
Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни.
Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат.
към беседата >>
Помоли се и ти още един път.
Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна.
Помоли се и ти още един път.
Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха.
към беседата >>
Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н.
Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни.
Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н.
Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш.
към беседата >>
Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво!
Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път.
Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво!
“ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него.
към беседата >>
Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин.
Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н.
Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин.
Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“.
към беседата >>
“ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“.
Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво!
“ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“.
– „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот.
към беседата >>
Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат.
Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин.
Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат.
Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама.
към беседата >>
– „Защо?
Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“.
– „Защо?
“ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
към беседата >>
Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече.
Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат.
Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече.
Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича.
към беседата >>
“ – „Ами тя се влюбила в един офицер.
Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо?
“ – „Ами тя се влюбила в един офицер.
Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога.
към беседата >>
Казвам: не е приятно на човека да го лъжат.
Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече.
Казвам: не е приятно на човека да го лъжат.
Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат.
към беседата >>
Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха.
Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер.
Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха.
И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне.
към беседата >>
Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш.
Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат.
Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш.
Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят.
към беседата >>
И той влюбен в нея, и тя влюбена в него.
Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво! “ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха.
И той влюбен в нея, и тя влюбена в него.
Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява.
към беседата >>
Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“.
Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш.
Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“.
Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне.
към беседата >>
Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот.
“ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него.
Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот.
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича.
към беседата >>
Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама.
Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“.
Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама.
Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
– „Защо? “ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот.
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
към беседата >>
Всеки има право да бъде обичан, и той да обича.
Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама.
Всеки има право да бъде обичан, и той да обича.
Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога.
“ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога.
Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека.
към беседата >>
Според Божия закон всички същества трябва да те обичат.
Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича.
Според Божия закон всички същества трябва да те обичат.
Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне.
Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога.
Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне.
Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени.
към беседата >>
Това е идеал, към който хората се стремят.
Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат.
Това е идеал, към който хората се стремят.
Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява.
И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне.
Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява.
Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба.
към беседата >>
Днес този идеал не може да се постигне.
Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят.
Днес този идеал не може да се постигне.
В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича.
Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява.
Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича.
Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога.
към беседата >>
В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне.
В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.
към беседата >>
Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича.
Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне.
към беседата >>
Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение.
Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение.
При каквото положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича.
към беседата >>
Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека.
Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека.
Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота.
към беседата >>
При каквото положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича.
Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение.
При каквото положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича.
към беседата >>
Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени.
Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека.
Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени.
Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам.
към беседата >>
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича.
Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов.
към беседата >>
Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба.
Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени.
Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба.
Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси.
към беседата >>
Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича.
Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш.
Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог.
към беседата >>
Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога.
Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба.
Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога.
Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба.
към беседата >>
Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш.
Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света.
Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.
към беседата >>
Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне.
Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога.
Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне.
Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба.
към беседата >>
Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света.
Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота.
Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш.
към беседата >>
Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота.
Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне.
Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота.
В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба.
към беседата >>
Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота.
Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат.
Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята.
към беседата >>
В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам.
Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота.
В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам.
Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал.
към беседата >>
Казано е, че Бог е Любов.
Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат.
Казано е, че Бог е Любов.
Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви.
към беседата >>
Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси.
Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам.
Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси.
По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия.
към беседата >>
Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог.
Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов.
Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог.
Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите.
към беседата >>
По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба.
Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси.
По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба.
Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото.
към беседата >>
Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.
Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог.
Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.
И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения.
към беседата >>
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало.
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало.
Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него?
към беседата >>
Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба.
Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба.
Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба.
Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне.
към беседата >>
И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш.
Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.
И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш.
По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта.
към беседата >>
Човек е край на нещата, резултат, а не начало.
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало.
Човек е край на нещата, резултат, а не начало.
Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено.
към беседата >>
Време е вече да се подготвите за излизане от гроба.
Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба.
Време е вече да се подготвите за излизане от гроба.
За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв.
към беседата >>
По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята.
Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш.
По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята.
Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях.
към беседата >>
Следователно няма какво да се очаква от края на нещата.
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човек е край на нещата, резултат, а не начало.
Следователно няма какво да се очаква от края на нещата.
И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал.
към беседата >>
За тази цел от всички се изисква висок идеал.
В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба.
За тази цел от всички се изисква висок идеал.
Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат.
към беседата >>
Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви.
Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята.
Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви.
Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
към беседата >>
И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя.
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата.
И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя.
Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати.
към беседата >>
Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия.
Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал.
Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия.
В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате?
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите.
Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви.
Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите.
Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите.
към беседата >>
Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска.
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя.
Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска.
Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората.
към беседата >>
В човека трябва да заговори Божественото.
По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия.
В човека трябва да заговори Божественото.
Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате? Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения.
Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите.
Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения.
Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото.
към беседата >>
Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него?
В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска.
Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него?
– Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат.
към беседата >>
Без него нищо не може да се постигне.
Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото.
Без него нищо не може да се постигне.
Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате? Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта.
И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения.
Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта.
Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи.
към беседата >>
– Да го види на парчета счупено.
Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него?
– Да го види на парчета счупено.
Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега.
към беседата >>
Законът е такъв.
Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне.
Законът е такъв.
Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате? Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях.
По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта.
Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях.
Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят.
към беседата >>
Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал.
Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено.
Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал.
Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана?
към беседата >>
Ако обичаш, ще те обичат.
За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв.
Ако обичаш, ще те обичат.
Кого трябва да обичате? Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях.
Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо?
към беседата >>
Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати.
И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал.
Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати.
Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното.
към беседата >>
Кого трябва да обичате?
Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат.
Кого трябва да обичате?
Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.
към беседата >>
Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите.
Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите.
Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов?
към беседата >>
4.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца.
Хора, които много се тревожат, тяхната памет отслабва. Тия, които много се грижат, паметта им отслабва. Ония хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога.
Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца.
Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се.
към беседата >>
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми.
Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети.
към беседата >>
Аз ви говоря за неща, които може да проверите.
Аз ви говоря за неща, които може да проверите.
Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло?
към беседата >>
Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата.
Тия, които много се грижат, паметта им отслабва. Ония хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца.
Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата.
Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се.
към беседата >>
Тогава ще има съзнание.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми.
Тогава ще има съзнание.
Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може.
към беседата >>
Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл.
Аз ви говоря за неща, които може да проверите.
Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл.
Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила.
към беседата >>
Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата.
Ония хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата.
Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата.
Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се.
към беседата >>
Поетът пише, но и нему липсва нещо.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми. Тогава ще има съзнание.
Поетът пише, но и нему липсва нещо.
Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове.
към беседата >>
Тук на земята не ги късайте.
Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл.
Тук на земята не ги късайте.
На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло.
към беседата >>
Туй е творчество.
Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата.
Туй е творчество.
Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се.
към беседата >>
Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми. Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо.
Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята.
От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено.
към беседата >>
На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум.
Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте.
На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум.
Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде.
към беседата >>
Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето?
Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество.
Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето?
Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
От римата ще търси идеята.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми. Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята.
От римата ще търси идеята.
Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила.
към беседата >>
Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло.
Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум.
Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло.
Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло.
към беседата >>
Забравите си шапката някъде, тревожите се.
Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето?
Забравите си шапката някъде, тревожите се.
Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
Такива поети не са поети.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми. Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята.
Такива поети не са поети.
Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата.
към беседата >>
Защо искате по-хубаво тяло?
Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло.
Защо искате по-хубаво тяло?
Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото.
към беседата >>
Забравите си обущата, тревожите се.
Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се.
Забравите си обущата, тревожите се.
Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
Той гледа на римата, но без рима може.
Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети.
Той гледа на римата, но без рима може.
После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде.
към беседата >>
Аз имам прости правила.
Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло?
Аз имам прости правила.
Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене.
към беседата >>
Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се.
Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се.
Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се.
Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
После трябва да има еднакви слогове.
Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може.
После трябва да има еднакви слогове.
Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш.
към беседата >>
Всеки може да си създаде едно тяло.
Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила.
Всеки може да си създаде едно тяло.
За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете.
към беседата >>
Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се.
Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се.
Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се.
Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
Това е много изкалъпено.
Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове.
Това е много изкалъпено.
Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си.
към беседата >>
За в бъдеще майката ще създаде.
На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло.
За в бъдеще майката ще създаде.
Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене.
към беседата >>
Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се.
Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.
към беседата >>
Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила.
От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено.
Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила.
Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш.
към беседата >>
Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло.
Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде.
Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло.
Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат.
към беседата >>
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени.
Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота.
към беседата >>
Човек трябва да разбира отношенията на нещата.
Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила.
Човек трябва да разбира отношенията на нещата.
Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма.
към беседата >>
Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото.
Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло.
Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото.
Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва.
към беседата >>
Никой не може да задържи една форма за дълго време.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени.
Никой не може да задържи една форма за дълго време.
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!
към беседата >>
Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде.
Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата.
Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде.
Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест.
към беседата >>
Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене.
Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото.
Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене.
Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода?
към беседата >>
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време.
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция.
Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране.
към беседата >>
Ти може да туриш слогове колкото искаш.
После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде.
Ти може да туриш слогове колкото искаш.
Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата.
към беседата >>
Вие никога не може да ме оберете.
Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене.
Вие никога не може да ме оберете.
Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили.
към беседата >>
Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция.
Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата.
Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория.
към беседата >>
Не претрупвай идеята си.
Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш.
Не претрупвай идеята си.
Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет.
към беседата >>
Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене.
За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете.
Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене.
Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува.
към беседата >>
Трябва да умреш.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата.
Трябва да умреш.
Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият?
към беседата >>
Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш.
Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си.
Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш.
Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма.
към беседата >>
Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат.
Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене.
Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат.
Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват.
към беседата >>
Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота.
Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш.
Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота.
Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл.
към беседата >>
Не натрупвай форма, но красива форма.
Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш.
Не натрупвай форма, но красива форма.
Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет.
към беседата >>
Разбиране трябва.
Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат.
Разбиране трябва.
Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо.
към беседата >>
Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!
Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота.
Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!
" Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото.
към беседата >>
Дрехата да няма никаква тежест.
Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма.
Дрехата да няма никаква тежест.
Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи.
към беседата >>
Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода?
Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва.
Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода?
Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му.
към беседата >>
" Туй наричаме умиране.
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!
" Туй наричаме умиране.
След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
към беседата >>
Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата.
Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест.
Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата.
Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно.
към беседата >>
Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили.
Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода?
Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили.
Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване.
към беседата >>
След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория.
Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране.
След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория.
Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави?
към беседата >>
Туй значи поет.
Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата.
Туй значи поет.
Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува.
Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили.
Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува.
Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението.
към беседата >>
Къде е отишъл умрелият?
Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория.
Къде е отишъл умрелият?
- При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята.
към беседата >>
Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма.
Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет.
Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма.
Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват.
Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува.
Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват.
Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа.
към беседата >>
- При Баща си отишъл.
Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият?
- При Баща си отишъл.
"Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави.
към беседата >>
Той е поет.
Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма.
Той е поет.
Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо.
Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват.
Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо.
Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
"Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото.
Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл.
"Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото.
Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави.
към беседата >>
Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи.
Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет.
Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи.
Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му.
Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо.
Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му.
Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
" Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото.
Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма.
към беседата >>
Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно.
Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи.
Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно.
Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Туй наричам слугуване.
Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му.
Туй наричам слугуване.
Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави?
След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави?
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
към беседата >>
Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно.
Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.
към беседата >>
Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението.
Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване.
Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението.
Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята.
Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави?
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята.
Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
към беседата >>
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки.
И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея.
към беседата >>
Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа.
Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението.
Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа.
Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави.
- При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята.
Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави.
Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив.
към беседата >>
И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки.
И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки.
Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание.
към беседата >>
Минавам покрай някоя река, поочистя я.
Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа.
Минавам покрай някоя река, поочистя я.
към беседата >>
Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави.
"Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави.
Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави.
Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо.
към беседата >>
Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки.
Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга.
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това?
към беседата >>
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи.
Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование.
към беседата >>
Туй забравяне край няма.
Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави.
Туй забравяне край няма.
Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив.
към беседата >>
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга.
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша.
Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
към беседата >>
Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи.
Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство.
То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот.
към беседата >>
Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма.
Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее.
към беседата >>
Да кажем, вие искате да се ожените.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша.
Да кажем, вие искате да се ожените.
Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават.
към беседата >>
То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство.
То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело.
Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма.
към беседата >>
След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота.
След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
към беседата >>
Това не е ваша идея.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените.
Това не е ваша идея.
Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете.
към беседата >>
Да видим едно свещено дело, да се не опетнява.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело.
Да видим едно свещено дело, да се не опетнява.
Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би.
към беседата >>
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив.
Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив.
И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза.
към беседата >>
Може да е желание.
И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея.
Може да е желание.
Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата.
към беседата >>
Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява.
Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото.
Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира.
към беседата >>
И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо.
Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив.
И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо.
Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма.
към беседата >>
Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това?
Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание.
Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това?
С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца.
към беседата >>
Тук има хора, които са свършили висше образование.
Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото.
Тук има хора, които са свършили висше образование.
Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира. Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
Мислят, че е много красив.
Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо.
Мислят, че е много красив.
Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс.
към беседата >>
С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това?
С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
към беседата >>
Един смешен анекдот.
Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование.
Един смешен анекдот.
Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира. Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее.
Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив.
Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее.
Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието.
към беседата >>
Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават.
Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите?
Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават.
Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена.
към беседата >>
Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма.
То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот.
Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма.
Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира. Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее.
Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята.
към беседата >>
Някои ниви са недоволни от това, което сеете.
Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават.
Някои ниви са недоволни от това, което сеете.
Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща.
към беседата >>
Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би.
Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма.
Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би.
На вас ще дойдат да ви дадат еликсира. Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза.
За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните.
към беседата >>
Някой път вие се ожените за нивата.
Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете.
Някой път вие се ожените за нивата.
Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена.
към беседата >>
На вас ще дойдат да ви дадат еликсира.
Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би.
На вас ще дойдат да ви дадат еликсира.
Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма.
И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза.
За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма.
Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня.
към беседата >>
Като се посее, народят се деца.
Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата.
Като се посее, народят се деца.
Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена. Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Ще изгубите и туй, което имате.
Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира.
Ще изгубите и туй, което имате.
към беседата >>
Туй се нарича вливане, инфлукс.
Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма.
Туй се нарича вливане, инфлукс.
Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива.
към беседата >>
Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца.
Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена. Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си.
Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота.
към беседата >>
Той няма туй разбиране в съзнанието.
Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс.
Той няма туй разбиране в съзнанието.
Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха.
към беседата >>
Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена.
Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща.
Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена.
Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена. Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си.
Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си.
Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота.
към беседата >>
Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята.
Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието.
Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята.
Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички.
към беседата >>
Вас ви се виждат странни тия неща.
Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена.
Вас ви се виждат странни тия неща.
Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена. Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си.
Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си.
Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота. Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота.
към беседата >>
Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните.
Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята.
Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните.
За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Казва: "В тази къщурка ще вляза да живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се.
към беседата >>
Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена.
Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща.
Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена.
Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си.
Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота.
Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота. Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота. Тъй седи истината.
към беседата >>
За пример в ума на един бог свинята не е свиня.
За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните.
За пример в ума на един бог свинята не е свиня.
Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Казва: "В тази къщурка ще вляза да живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се. Не зная как да го кръстя.
към беседата >>
Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена.
Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."
към беседата >>
Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота.
Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота.
Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота. Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота. Тъй седи истината. Не може да лъжем Бога.
към беседата >>
Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива.
Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня.
Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива.
Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Казва: "В тази къщурка ще вляза да живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се. Не зная как да го кръстя. Българите казват прасе, турците казват домус.
към беседата >>
Сега другото положение, вие някой път съжалявате, че някой заминал за другия свят.
Сега другото положение, вие някой път съжалявате, че някой заминал за другия свят.
Хората се питат защо някой заминал за другия свят. Отде накъде вие искате един човек, изпратен от невидимия свят на земята на училище да се учи - вие на земята сте ученици - извикат го от класа да се върне дома си, вие защо ще плачете. Зарадвайте се, че отива при Баща си. "Ама много добър беше, много добър баща." Това е привидно чиновничество на земята. Един ден и вас ще повикат, вие ще се върнете при Баща си, когато свършите работата си, не преждевременно, преди да сте свършили работата си.
към беседата >>
Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота.
Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота.
Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота. Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота. Тъй седи истината. Не може да лъжем Бога. Бог живее във всички хора.
към беседата >>
Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха.
Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива.
Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха.
Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Казва: "В тази къщурка ще вляза да живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се. Не зная как да го кръстя. Българите казват прасе, турците казват домус. Англичаните казват ... Французите казват пархасо.Така се е казвала свинята.
към беседата >>
Хората се питат защо някой заминал за другия свят.
Сега другото положение, вие някой път съжалявате, че някой заминал за другия свят.
Хората се питат защо някой заминал за другия свят.
Отде накъде вие искате един човек, изпратен от невидимия свят на земята на училище да се учи - вие на земята сте ученици - извикат го от класа да се върне дома си, вие защо ще плачете. Зарадвайте се, че отива при Баща си. "Ама много добър беше, много добър баща." Това е привидно чиновничество на земята. Един ден и вас ще повикат, вие ще се върнете при Баща си, когато свършите работата си, не преждевременно, преди да сте свършили работата си. При това вие всички трябва да развиете едно чувство.
към беседата >>
Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота.
Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота.
Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота.
Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота. Тъй седи истината. Не може да лъжем Бога. Бог живее във всички хора. Трябва да бъдем подобни Нему.
към беседата >>
НАГОРЕ