НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
346
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
346
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта.
Колкото свѣтлината, която прониква, е по-ярка, по-мека и освѣтлява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентность. Въ туй отношение окултната наука се отличава отъ официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво свѣтлината произтича отъ живота. Разумниятъ животъ ражда свѣтлината. Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность. Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила.
Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта.
Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди. Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
към беседата >>
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни?
Нека всѣки си носи името, но да има тази звѣзда, да е човѣкъ, който мисли, който отговаря за своитѣ постѫпки, не прѣдъ обществото, обаче, а прѣдъ Бога. До сега, на земята не е имало обществено мнѣние, а може би и слѣдъ хиляди години нѣма да има такова. Нѣкои казватъ: какво ли ще каже общественото мнѣние? Гдѣ е вашето обществено мнѣние? При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние?
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни?
– Нѣмаше да има никакви войни. Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни?
към беседата >>
Че по какво се отличавате?
Какви войни има между тѣхъ! Герои сѫ тѣ! И по-нисшитѣ животни, сѫщо както и хората, си турятъ знаци за храбрость. Това, което вършимъ ние, вършатъ и животнитѣ. Казвате: ние се отличаваме.
Че по какво се отличавате?
Нека се отличимъ по нѣщо! Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость.
към беседата >>
Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди.
Въ туй отношение окултната наука се отличава отъ официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво свѣтлината произтича отъ живота. Разумниятъ животъ ражда свѣтлината. Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность. Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила. Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта.
Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди.
Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ!
към беседата >>
– Нѣмаше да има никакви войни.
До сега, на земята не е имало обществено мнѣние, а може би и слѣдъ хиляди години нѣма да има такова. Нѣкои казватъ: какво ли ще каже общественото мнѣние? Гдѣ е вашето обществено мнѣние? При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни?
– Нѣмаше да има никакви войни.
Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората!
към беседата >>
Нека се отличимъ по нѣщо!
Герои сѫ тѣ! И по-нисшитѣ животни, сѫщо както и хората, си турятъ знаци за храбрость. Това, което вършимъ ние, вършатъ и животнитѣ. Казвате: ние се отличаваме. Че по какво се отличавате?
Нека се отличимъ по нѣщо!
Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило?
към беседата >>
Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
Разумниятъ животъ ражда свѣтлината. Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность. Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила. Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди.
Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
– Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение.
към беседата >>
Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ.
Нѣкои казватъ: какво ли ще каже общественото мнѣние? Гдѣ е вашето обществено мнѣние? При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни? – Нѣмаше да има никакви войни.
Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ.
Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи.
към беседата >>
Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе.
И по-нисшитѣ животни, сѫщо както и хората, си турятъ знаци за храбрость. Това, което вършимъ ние, вършатъ и животнитѣ. Казвате: ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличимъ по нѣщо!
Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе.
Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата?
към беседата >>
– Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи.
Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность. Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила. Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди. Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
– Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи.
Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ.
към беседата >>
Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ.
Гдѣ е вашето обществено мнѣние? При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни? – Нѣмаше да има никакви войни. Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ.
Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ.
Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ?
към беседата >>
Или, ще кажете, че хората иматъ картечници?
Това, което вършимъ ние, вършатъ и животнитѣ. Казвате: ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличимъ по нѣщо! Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе.
Или, ще кажете, че хората иматъ картечници?
Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони.
към беседата >>
Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина.
Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила. Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди. Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи.
Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина.
Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ.
към беседата >>
Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка.
При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни? – Нѣмаше да има никакви войни. Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ.
Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка.
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже.
към беседата >>
Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората.
Казвате: ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличимъ по нѣщо! Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници?
Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората.
Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа.
към беседата >>
Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди. Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина.
Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ.
към беседата >>
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни?
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни? – Нѣмаше да има никакви войни. Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка.
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни?
Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
към беседата >>
Тѣхната картечница е пълна съ жидкость.
Че по какво се отличавате? Нека се отличимъ по нѣщо! Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората.
Тѣхната картечница е пълна съ жидкость.
Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ.
към беседата >>
Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ!
Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди. Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ!
За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло?
към беседата >>
Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората!
– Нѣмаше да има никакви войни. Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни?
Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората!
Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ!
към беседата >>
Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило?
Нека се отличимъ по нѣщо! Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость.
Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило?
Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата.
към беседата >>
За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение.
Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме? – Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ!
За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение.
Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Само така свѣтътъ ще се оправи.
Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ. Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората!
Само така свѣтътъ ще се оправи.
Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува.
към беседата >>
Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата?
Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата си, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ си, и кучето хапе. Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило?
Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата?
Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата. Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири.
към беседата >>
Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ.
– Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение.
Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ.
Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило?
към беседата >>
Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ?
Съвсѣмъ други нѣща ги бѣха заблудили, и тѣ мислиха, че свѣтътъ ще се оправи чрѣзъ войнитѣ. Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи.
Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ?
Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
към беседата >>
Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони.
Или, ще кажете, че хората иматъ картечници? Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата?
Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони.
Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата. Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири. Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ.
Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ.
Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ.
Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята.
към беседата >>
Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже.
Свѣтътъ по този начинъ освѣнъ че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ?
Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже.
Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля.
към беседата >>
Той взелъ да се моли на Господа.
Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората. Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони.
Той взелъ да се моли на Господа.
Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата. Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири. Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ.
Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ.
Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ.
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ.
към беседата >>
Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни? Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже.
Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность.
към беседата >>
Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ.
Тѣхната картечница е пълна съ жидкость. Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа.
Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ.
Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата. Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири. Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло?
Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ.
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло?
Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава?
към беседата >>
Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ!
Нѣкои казаха: да се рѣжатъ главитѣ на хората! Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ!
Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата.
Опитали ли сте, съ какво е пълно тѣхното жило? Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ.
Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата.
Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири. Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ.
За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение. Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло?
Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ.
Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува.
Само така свѣтътъ ще се оправи. Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ!
Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува.
Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири.
Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата? Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата.
Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири.
Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило?
Ако искашъ да видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва да се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ да го наблюдавашъ. Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ.
Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило?
– Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ.
към беседата >>
Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Добрѣ, да се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ? Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува.
Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ да го гони. Той взелъ да се моли на Господа. Господь казалъ на двѣ пчели да отидатъ да го защитаватъ. Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ да се върне отъ пѫтя си съ надутъ носъ и почналъ да си маха главата. Да, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма да гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири.
Тѣ не го убиха, а го ужилиха.
към беседата >>
– Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята.
Ако си въ нѣкоя долина, нѣма да го видишъ. Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило?
– Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята.
Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни.
към беседата >>
Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля.
Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля.
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко.
Ти гонишъ нѣкого. Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти?
към беседата >>
Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ.
Ако пъкъ си въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма да го видишъ. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята.
Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ.
Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
към беседата >>
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность.
Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля.
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность.
Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Ти гонишъ нѣкого.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко.
Ти гонишъ нѣкого.
Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо?
към беседата >>
Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава?
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгрѣло? Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ.
Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава?
– Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ.
към беседата >>
Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность.
Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“
към беседата >>
Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко. Ти гонишъ нѣкого.
Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа.
Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили.
към беседата >>
– Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ.
Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава?
– Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ.
Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици.
към беседата >>
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината.
Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко. Ти гонишъ нѣкого. Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа.
Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната.
И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили. Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ.
към беседата >>
Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ.
Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, казватъ: гдѣ е това сѫщество, което се е родило? – Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ.
Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ.
Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание.
към беседата >>
Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината.
Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ.
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко. Ти гонишъ нѣкого. Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната.
И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ.
Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили. Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ. Звѣздата е това!
към беседата >>
Това сѫ научни, математически данни.
– Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята. Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ.
Това сѫ научни, математически данни.
Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко.
към беседата >>
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ.
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти?
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ да направимъ всичко. Ти гонишъ нѣкого. Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ.
Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти?
Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили. Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ. Звѣздата е това!
към беседата >>
Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ. Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни.
Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи!
към беседата >>
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
Да го наложимъ съ нѣщо?
Ти гонишъ нѣкого. Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти?
Да го наложимъ съ нѣщо?
– Пчела ме ожили. Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ. Звѣздата е това!
към беседата >>
Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ.
Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава? – Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ.
Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание.
към беседата >>
Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ.
За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
– Пчела ме ожили.
Господь ще каже на двѣ пчели да те жилнатъ въ носа. Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо?
– Пчела ме ожили.
Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ. Звѣздата е това!
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици.
– Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ. Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ.
Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици.
Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание?
към беседата >>
За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ.
За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго!
към беседата >>
Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ.
Нѣма да те изпрати на бойното поле да ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната. И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили.
Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ.
Звѣздата е това!
към беседата >>
Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание.
Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво да споримъ. Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици.
Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание.
Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.
към беседата >>
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ.
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ.
Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
към беседата >>
Звѣздата е това!
И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома си съ надутъ носъ. Жена ти ще те пита: какво стана на носа ти? Да го наложимъ съ нѣщо? – Пчела ме ожили. Ето единъ разуменъ, смисленъ животъ.
Звѣздата е това!
към беседата >>
Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко.
Това сѫ научни, математически данни. Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание.
Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко.
Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь.
към беседата >>
Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили.
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ.
Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили.
Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма!
към беседата >>
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята.
Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ. Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи!
Всѣки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко.
Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи!
Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ.
към беседата >>
Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра.
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили.
Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра.
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията.
към беседата >>
Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята.
Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ.
Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание.
Само по математически начинъ, обаче не можемъ да се домогнемъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи!
Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание.
Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва.
към беседата >>
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра.
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь!
към беседата >>
Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики?
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята. Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ.
Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики?
– Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи.
към беседата >>
Защо не ни трѣбва знание?
Съврѣменнитѣ хора сѫ въ това отношение голѣми фанатици. Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание.
Защо не ни трѣбва знание?
Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата?
към беседата >>
Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате.
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате.
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто.
към беседата >>
– Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята. Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ. Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики?
– Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове.
Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията!
към беседата >>
Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.
Не само ученитѣ хора, но и религиознитѣ хора не сѫ достигнали до истинското знание. Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание?
Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.
Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете?
към беседата >>
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате.
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
към беседата >>
Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята. Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ. Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове.
Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни.
Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората.
към беседата >>
Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь.
Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко. Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.
Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь.
Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь?
към беседата >>
Я има Господь, я нѣма!
Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Я има Господь, я нѣма!
Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность.
към беседата >>
Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва да го приложимъ, и да покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята. Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ. Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни.
Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ.
Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически.
към беседата >>
Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ.
Тѣ сѫ толкова голѣми профани, толкова голѣми невѣжи! Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь.
Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ.
Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи.
към беседата >>
Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията.
Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма!
Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията.
Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо.
към беседата >>
Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ.
Българитѣ си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ. Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ.
Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ.
Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ.
към беседата >>
Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва.
Нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбва знание. Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ.
Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва.
Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината.
към беседата >>
Има Господь!
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията.
Има Господь!
Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата.
към беседата >>
Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи.
Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики? – Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ.
Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи.
И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме.
към беседата >>
Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата?
Защо не ни трѣбва знание? Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва.
Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата?
Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни.
към беседата >>
Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто.
Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате. Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь!
Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто.
Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата.
към беседата >>
И това днесъ се прѣдава на поколѣнията!
– Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ да постигне своитѣ планове. Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи.
И това днесъ се прѣдава на поколѣнията!
Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може.
към беседата >>
Какви градинари щѣхте да бѫдете?
Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата?
Какви градинари щѣхте да бѫдете?
Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ.
към беседата >>
Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма! Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто.
Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта.
към беседата >>
Не, не е туй, което възпитава хората.
Българитѣ трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни. Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията!
Не, не е туй, което възпитава хората.
Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство.
към беседата >>
Какво щеше да полива вашата любовь?
Значи, ако знанието възгордява, не ни трѣбва знание, а ни трѣбва любовь. Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете?
Какво щеше да полива вашата любовь?
Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ.
към беседата >>
Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность.
Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность.
Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете.
към беседата >>
Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически.
Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ. Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората.
Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически.
Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ.
към беседата >>
Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи.
Азъ ще ви възразя по слѣдния начинъ. Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь?
Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи.
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо.
Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность.
Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо.
Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате.
към беседата >>
Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ.
Българскиятъ Крумъ още не се е родилъ. Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически.
Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ.
Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения.
към беседата >>
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината.
Да допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи.
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината.
Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
към беседата >>
Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата.
Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо.
Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата.
И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
към беседата >>
Не е важно, какво можемъ да разстройваме.
Това, че Крумъ отрѣзалъ главата на гръцкия императоръ и пилъ наздравица съ нея, още нищо не значи. И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ.
Не е важно, какво можемъ да разстройваме.
Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа?
към беседата >>
Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни.
Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте да поливате съ водата? Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината.
Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни.
Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
към беседата >>
И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата.
Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата.
И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата.
Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате.
към беседата >>
Да разстройва всѣки може.
И това днесъ се прѣдава на поколѣнията! Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме.
Да разстройва всѣки може.
Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си.
към беседата >>
Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ.
Какви градинари щѣхте да бѫдете? Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни.
Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ.
Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо?
към беседата >>
Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта.
Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ. Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата.
Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта.
Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ.
към беседата >>
Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство.
Не, не е туй, което възпитава хората. Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може.
Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство.
Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
към беседата >>
Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ.
Какво щеше да полива вашата любовь? Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ.
Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ.
Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата.
към беседата >>
Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете.
Не можешъ да мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта.
Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете.
У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ?
към беседата >>
Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ.
Азъ говоря за народи, които сѫ християнски, а не езически. Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство.
Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ.
Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ.
към беседата >>
Това нѣщо може да ви се вижда чудно.
Не, друго нѣщо е искалъ да каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи. И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ.
Това нѣщо може да ви се вижда чудно.
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви.
към беседата >>
У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате.
Всѣко нѣщо, въ каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има нѣкаква причина за това нѣщо. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете.
У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате.
Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия.
към беседата >>
Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения.
Сега трѣбва да се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ да внесатъ култура, подемъ между тѣхъ. Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ.
Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения.
Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ?
към беседата >>
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно.
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
към беседата >>
Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ до първичната причина на нѣщата. И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате.
Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ.
към беседата >>
Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа?
Не е важно, какво можемъ да разстройваме. Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения.
Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа?
Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари.
към беседата >>
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо?
към беседата >>
Колко хубаво започвате.
И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата. Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
Колко хубаво започвате.
Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате?
към беседата >>
Народътъ самъ се грижи за себе си.
Да разстройва всѣки може. Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа?
Народътъ самъ се грижи за себе си.
Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига?
към беседата >>
Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо?
Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо?
Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното.
към беседата >>
Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ.
Ще ви дамъ едно малко обяснение, за да видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта. Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате.
Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ.
Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ.
към беседата >>
Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
Не се изисква за това много умъ, нито голѣмо изкуство. Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си.
Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ!
към беседата >>
Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата.
Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо?
Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата.
То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ.
към беседата >>
Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ?
Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание да се подигнете. У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ.
Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ?
– Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ?
към беседата >>
Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ.
Истинската наука седи въ възприемането и прилагането на разумния животъ. Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ.
Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ! Какъ, нима това е учителство?
към беседата >>
То като влѣзе въ организма, все ще се прояви.
Това нѣщо може да ви се вижда чудно. Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата.
То като влѣзе въ организма, все ще се прояви.
Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници.
към беседата >>
– Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия.
У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность, да сторите това, но все отлагате. Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ?
– Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия.
Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната.
към беседата >>
Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ?
Този разуменъ животъ не може да се отдѣли отъ религиозния, не може да се отдѣли и отъ обществения. Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ.
Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ?
Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ! Какъ, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви.
Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино.
към беседата >>
Само добро мога да кажа за тѣхъ.
Най-послѣ рѣшите въ себе си: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ. Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия.
Само добро мога да кажа за тѣхъ.
Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность.
към беседата >>
Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари.
Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа? Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ?
Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари.
Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ! Какъ, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо?
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо?
– Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно.
към беседата >>
Защо ме питате?
Колко хубаво започвате. Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ.
Защо ме питате?
– Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига?
Народътъ самъ се грижи за себе си. Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари.
Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига?
Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ! Какъ, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
– Че хората прибързаха съ правенето на виното.
Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо?
– Че хората прибързаха съ правенето на виното.
Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно. Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ.
към беседата >>
– Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ.
Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ. Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате?
– Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ.
Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ.
към беседата >>
Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ!
Онзи българинъ, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига?
Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ!
Какъ, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ.
Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното.
Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ.
Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно. Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ. Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ?
Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ.
Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ?
– До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо.
към беседата >>
Какъ, нима това е учителство?
Всѣки човѣкъ се грижи за себе си, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ. Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ!
Какъ, нима това е учителство?
Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници.
То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ.
Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници.
Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно. Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ. Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
– До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната.
– Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ?
– До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната.
Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ.
към беседата >>
Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
Казвашъ му: защо си толкова будала, че се жертвувашъ за народа си, да орешъ? Онзи търговецъ си гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо си толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката си, та въ малко врѣме да спечелишъ, повече пари. Учитель си, гледашъ си добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо си толкова будала да живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига? Карай малко по-халтаво, прѣзъ купъ за грошъ! Какъ, нима това е учителство?
Една работа, която не може да се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
към беседата >>
Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино.
Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ. Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници.
Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино.
Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно. Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ. Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность.
Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната.
Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность.
Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение.
към беседата >>
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ?
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ?
Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ. Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ.
към беседата >>
Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно.
Тогава, какво заключение може да се извади отъ това нѣщо? – Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино.
Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно.
Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ. Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ.
Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность.
Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ.
Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже!
към беседата >>
Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ.
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ?
Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ.
Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть.
към беседата >>
Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ.
– Че хората прибързаха съ правенето на виното. Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно.
Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ.
Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ.
– Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ. Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ.
Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ.
Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность.
към беседата >>
Жилнали го да поумнѣе.
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ? Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ.
Жилнали го да поумнѣе.
Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка.
към беседата >>
Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
Тѣ започнаха да го правятъ много рано, а трѣбваше да чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше да се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение да пиятъ винения сокъ. Сега, като се напиятъ съ вино ставатъ пияници. Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва да не се пие вино. Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за да го използуватъ разумно. Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ.
Слѣдъ 4,000 години, обаче, слѣдъ този дълъгъ периодъ отъ врѣме, виното ще внесе нѣщо ново въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо.
Казвамъ: знаете ли, какво е учението на квакеритѣ? – До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ.
Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо.
Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души.
към беседата >>
Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия.
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ? Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ. Жилнали го да поумнѣе.
Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия.
Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ.
към беседата >>
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда.
Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди.
към беседата >>
Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ.
– До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо.
Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ.
Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа.
към беседата >>
Младитѣ сѫщото казватъ.
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ? Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ. Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия.
Младитѣ сѫщото казватъ.
Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия.
към беседата >>
Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда.
Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда.
И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми.
към беседата >>
Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение.
Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ.
Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение.
Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ.
към беседата >>
Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ.
И тъй, питамъ ви сега: кои мислятъ доброто на българския народъ? Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ. Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ.
Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ.
Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ.
към беседата >>
И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда. Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда.
И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда.
Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца.
към беседата >>
Квакерътъ никога не лъже!
Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение.
Квакерътъ никога не лъже!
Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта!
към беседата >>
Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть.
Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ да го уморятъ. Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ.
Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть.
Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ?
към беседата >>
Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда. Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда.
Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане.
Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме?
към беседата >>
Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность.
Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже!
Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность.
Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие.
към беседата >>
Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка.
Жилнали го да поумнѣе. Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть.
Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка.
Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ.
към беседата >>
Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда. Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане.
Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа.
И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате.
към беседата >>
Тѣ сѫ благородни души.
Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо. Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность.
Тѣ сѫ благородни души.
Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява.
към беседата >>
Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ.
Но, да казвате, че старитѣ трѣбва да си вървятъ, а да останатъ младитѣ, това не е права философия. Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка.
Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ.
Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ.
към беседата >>
И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда. Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа.
И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди.
Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още.
към беседата >>
Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа.
Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ. Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души.
Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа.
Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие.
към беседата >>
Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия.
Младитѣ сѫщото казватъ. Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ.
Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия.
И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе!
към беседата >>
Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми.
Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди.
Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми.
Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи.
към беседата >>
Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ.
Това е външната страна на живота имъ, но въ тѣхния животъ има едно вѫтрѣшно, дълбоко убѣждение. Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа.
Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ.
Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ?
към беседата >>
И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ.
Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието, да си вървятъ, а младитѣ – тѣлата – да останатъ. Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия.
И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ.
Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе! На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца.
И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми.
Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца.
Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка.
към беседата >>
Това е отлична чърта!
Квакерътъ никога не лъже! Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ.
Това е отлична чърта!
Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя.
към беседата >>
Защо се увеличаватъ болеститѣ?
Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть. Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ.
Защо се увеличаватъ болеститѣ?
– Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе! На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме?
Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца.
Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме?
Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира.
към беседата >>
Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие.
Въ тѣхния животъ има единъ елементъ на разумность. Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта!
Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие.
Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ?
към беседата >>
– Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ.
Тѣ мислятъ, че между младите и старитѣ нѣма никаква връзка. Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ?
– Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ.
Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе! На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате.
Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме?
Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате.
Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ.
към беседата >>
Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява.
Тѣ сѫ благородни души. Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие.
Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява.
Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ.
към беседата >>
Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ.
Тѣ мислятъ, че между стомаха и главата нѣма никаква връзка; тѣ мислятъ, че стомахътъ е много важенъ. Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ.
Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ.
Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе! На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още.
И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате.
Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още.
Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи.
към беседата >>
Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие.
Квакерътъ е готовъ да раздаде всичкото си имане, но никога нѣма да каже една лъжа. Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява.
Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие.
Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ.
към беседата >>
Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе!
Въ тия си разсѫждения отиватъ до една крива философия. И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ.
Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе!
На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи.
Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още.
Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи.
За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление.
към беседата >>
Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ?
Ако у англичанитѣ има една чърта на честность, тя се дължи именно на квакеритѣ. Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие.
Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ?
– Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ.
към беседата >>
На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
И съврѣменитѣ лѣкари отдаватъ хранителностьта на тѣлото на зарзавата, на месото, но въпрѣки това болеститѣ се увеличаватъ. Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе!
На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
към беседата >>
За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка.
Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи.
За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка.
Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление.
към беседата >>
– Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя.
Това е отлична чърта! Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ?
– Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя.
Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ.
към беседата >>
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството.
Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа.
към беседата >>
Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира.
Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка.
Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира.
Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци.
към беседата >>
Колко дължишъ?
Единъ младъ англичанинъ, квакеръ, отличенъ писатель, билъ въ Италия, въ Римъ, и при единъ случай наблюдавалъ, какъ единъ италиянецъ искалъ да се самоубие. Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя.
Колко дължишъ?
– Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ.
към беседата >>
Този Духъ сега не е скритъ.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството.
Този Духъ сега не е скритъ.
Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“.
към беседата >>
Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ.
Слѣдъ 4,000 години и вие ще ги виждате. Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира.
Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ.
Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда.
към беседата >>
– Еди-колко си, отговаря италиянецътъ.
Изважда револвера, туря го къмъ устата си, пакъ го отстранява. Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ?
– Еди-колко си, отговаря италиянецътъ.
Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ.
към беседата >>
Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството. Този Духъ сега не е скритъ.
Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ.
Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави?
към беседата >>
Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи.
Нѣкои отъ васъ ще ги виждатъ слѣдъ 4,000 години; други – слѣдъ 2,000 години; трети – слѣдъ 1,000 години; четвърти – слѣдъ 500 години, а нѣкои може да ги виждатъ и тази година още. Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ.
Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи.
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ.
към беседата >>
Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ.
Отново го туря къмъ устата си, послѣ пакъ го изважда – не се рѣшава да се самоубие. Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ.
Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ.
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората.
към беседата >>
Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството. Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ.
Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни.
Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ.
към беседата >>
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление.
Това е въпросъ на врѣмето, то нищо не значи. За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи.
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление.
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ.
към беседата >>
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ.
Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ.
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ.
При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле!
към беседата >>
Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството. Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни.
Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ.
Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи?
към беседата >>
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление.
За да се прояви човѣшката душа, се изисква врѣме, за да се създадатъ съотвѣтни органи въ човѣка. Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление.
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление.
Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ!
към беседата >>
При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ.
– Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ.
При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ.
Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си!
към беседата >>
Ние още не разбираме езика на Духа.
Ние, подъ думата „Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството. Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ.
Ние още не разбираме езика на Духа.
Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение.
към беседата >>
Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци.
Тази материя, която сега има човѣкътъ, трѣбва да се прѣорганизира. Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление.
Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци.
И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него.
към беседата >>
Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ.
Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ.
Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ.
Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така.
към беседата >>
Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“.
Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа.
Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“.
Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие.
към беседата >>
И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда.
Само така можемъ да разберемъ величието на Божествения свѣтъ. Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци.
И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда.
Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си?
към беседата >>
Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ.
– Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ.
Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ.
Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ?
към беседата >>
Ама какво трѣбва да се прави?
Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“.
Ама какво трѣбва да се прави?
Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“.
към беседата >>
Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ.
Сега казвамъ: звѣздитѣ сѫ, които внасятъ въ насъ новитѣ идеи. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда.
Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ.
Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста.
към беседата >>
Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората.
Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ. Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ.
Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората.
Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение.
към беседата >>
Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ.
Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави?
Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ.
Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене?
към беседата >>
Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ.
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкия умъ, човѣкъ веднага се изпълва съ едно въодушевление. Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ.
Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ.
Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви.
към беседата >>
Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле!
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе животътъ е цѣненъ. При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората.
Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле!
Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира!
към беседата >>
Кой си Ти Господи?
Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ.
Кой си Ти Господи?
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми.
към беседата >>
Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ!
Когато една звѣзда блѣсне въ човѣшкото сърдце, той се изпълва съ друго въодушевление. Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ.
Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ!
И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста.
към беседата >>
Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си!
При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле!
Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си!
Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ.
към беседата >>
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение.
Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи?
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение.
Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“.
към беседата >>
И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него.
Звѣздитѣ сѫ едни отъ най-добритѣ признаци. И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ!
И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него.
Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ.
към беседата >>
Не, не се умира така.
Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си!
Не, не се умира така.
Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа!
към беседата >>
Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие.
Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение.
Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие.
Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи.
към беседата >>
Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си?
И тогава, апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ кръста Христовъ.“ Азъ пъкъ допълнямъ: азъ ще се похваля съ Христовата звѣзда. Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него.
Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си?
Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ?
Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така.
Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ?
– Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това?
към беседата >>
Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“.
Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие.
Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“.
И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ.
към беседата >>
Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста.
Христосъ не можа да изнесе този кръстъ, съ който се хвалеше апостолъ Павелъ. Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си?
Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста.
Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина!
към беседата >>
– Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение.
Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ?
– Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение.
И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората.
към беседата >>
И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене?
Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“.
И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене?
“ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ. Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви.
Той падна отъ тяжестьта на този кръстъ и трѣбваше други да Му Го носятъ. Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста.
Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви.
Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста.
към беседата >>
И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира!
Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле! Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение.
И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира!
Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората. Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние!
към беседата >>
“ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми.
Кой си Ти Господи? – Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене?
“ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми.
Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ. Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста.
Тежъкъ е кръстътъ, а при това много голѣми почести му се даватъ! И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви.
Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста.
Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста.
към беседата >>
Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ.
Нека откѫснатъ краката ни, но да умрѣмъ достойно за народа си! Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира!
Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ.
Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората. Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние! Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“.
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено учение. Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми.
Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“.
Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ. Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ.
И ако нѣкой каже нѣщо противъ кръста, веднага всички ще се подигнатъ противъ него. Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста.
Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ.
Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието.
към беседата >>
Това е жертва за народа!
Не, не се умира така. Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ.
Това е жертва за народа!
Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората. Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние! Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи.
Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“.
Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи.
Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ. Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть.
Но кой отъ васъ не търси помощъ за кръста си? Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ.
Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть.
Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ.
към беседата >>
Кога ще стане това?
Азъ бихъ желалъ единъ човѣкъ да се жертвува за народа си, но какъ? – Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа!
Кога ще стане това?
– Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората. Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние! Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ.
Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи.
Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ.
Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина!
Като ви дойде нѣкоя болѣсть, веднага търсите единъ, двама, трима души лѣкари, или нѣкои ваши приятели, да ви носятъ кръста. Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть.
Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина!
“ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието.
към беседата >>
– Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората.
– Съ словото, да подигне народа си въ морално отношение. И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това?
– Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората.
Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние! Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“. Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ.
Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота!
към беседата >>
“ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста.
Вие молитѣ баща си, майка си, вашитѣ братя, сестри или нѣкои ваши приятели да ви освободятъ отъ кръста ви. Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина!
“ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста.
Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста.
към беседата >>
Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние!
И този човѣкъ слѣдъ това да остане живъ, да не умира! Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората.
Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние!
Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха.
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха.
Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо. Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ.
към беседата >>
Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста.
Слѣдователно, въ моитѣ очи, кръстътъ е една сила, която работи само съ гѫстата материя, съ неорганизираната материя, затова всѣки човѣкъ, който иска да се бори съ материялния свѣтъ, трѣбва да се бори чрѣзъ кръста. Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста.
Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста.
Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола.
към беседата >>
Всичко това е мимоходомъ казано.
Неговиятъ животъ да влѣзе като една потенциална сила въ цѣлия народъ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече свѣтлина въ съзнанието на хората. Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние!
Всичко това е мимоходомъ казано.
към беседата >>
Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо.
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха.
Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо.
Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо.
към беседата >>
Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието.
Ние създадохме този кръстъ съ страданията, които сега имаме и съ това прѣдизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звѣзда, а като единъ тъменъ кръстъ. Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста.
Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието.
Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ.
към беседата >>
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото.
Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята.
към беседата >>
Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта?
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха. Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо.
Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта?
Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
към беседата >>
Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ.
Тъй прѣвърнахме ние свѣтлата звѣзда въ единъ тъменъ кръсть. Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието.
Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ.
Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа.
към беседата >>
Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото.
Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель.
Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ.
към беседата >>
Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть.
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха. Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо. Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта?
Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть.
Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ.
към беседата >>
Кръстътъ, това е търпѣнието.
Когато Христосъ се роди на земята, ангелитѣ поставиха звѣздата Му на небето, яви се Неговата свѣтлина, и съ това искаха да Му кажатъ: „Така ще внесешъ свѣтлина и миръ въ сърдцата на всички хора, да се радватъ.“ Еврейскитѣ учени, обаче, като видѣха тази свѣтлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази свѣтлина! “ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ.
Кръстътъ, това е търпѣнието.
Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло.
към беседата >>
Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото. Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель.
Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота.
към беседата >>
Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть.
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха. Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо. Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть.
Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть.
Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ!
към беседата >>
Значи търпѣнието е основното качество на кръста.
“ Затова тѣ Му дадоха въ рѫцѣтѣ двѣ дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието.
Значи търпѣнието е основното качество на кръста.
Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа.
към беседата >>
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото. Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ.
Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече!
към беседата >>
Нѣкои искатъ да се организиратъ.
И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха. Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо. Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть.
Нѣкои искатъ да се организиратъ.
Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ?
към беседата >>
Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола.
Сега, разбира се, съ това азъ не искамъ да отрека силата на кръста. Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста.
Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола.
Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина.
към беседата >>
Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото. Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ.
Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно.
Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже.
към беседата >>
Организирането не е нѣщо механическо.
Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо. Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ.
Организирането не е нѣщо механическо.
Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ.
Човѣкъ може да разбира кръста само чрезъ закона на търпѣнието. Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола.
Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ.
Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина.
към беседата >>
Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята.
Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото. Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно.
Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята.
Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи.
към беседата >>
Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
Казватъ: ако това учение се приеме, какво ще стане съ свѣта? Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо.
Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира.
към беседата >>
Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа.
Който нѣма търпѣние, никога не може да разбере, какво нѣщо е кръстътъ. Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ.
Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа.
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва.
към беседата >>
Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ.
Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята.
Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ.
Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна.
към беседата >>
Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ.
Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ.
При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани.
към беседата >>
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло.
Кръстътъ, това е търпѣнието. Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа.
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло.
Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ.
към беседата >>
Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота.
Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ. Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ.
Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота.
Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя.
към беседата >>
При това, свѣтътъ е организиранъ!
Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ.
При това, свѣтътъ е организиранъ!
Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ?
към беседата >>
Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа.
Значи търпѣнието е основното качество на кръста. Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло.
Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа.
Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска.
към беседата >>
Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече!
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назадъ. Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота.
Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече!
Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ.
към беседата >>
Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ?
Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ!
Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ?
Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ.
към беседата >>
Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина.
Човѣкъ, който иска да знае, какво нѣщо е кръстътъ, трѣбва да бѫде търпѣливъ като вола. Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа.
Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина.
И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може.
към беседата >>
Изважда ножицитѣ си и се готви да реже.
Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече!
Изважда ножицитѣ си и се готви да реже.
Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ. Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ.
Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ?
Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ.
Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ. Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина.
Човѣкъ, който иска да разбере свѣтлината, трѣбва да бѫде мѫдрецъ. Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина.
И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина.
Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още.
към беседата >>
Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи.
Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже.
Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи.
Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ. Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира. Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира.
Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ.
Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира.
Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ. Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
Не мислете, че това трѣбва да се доказва.
Свѣтлината, това е сила, вложена въ човѣшката душа. Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина.
Не мислете, че това трѣбва да се доказва.
За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина.
към беседата >>
Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна.
Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи.
Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна.
Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ. Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира. Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани.
Трѣбва да се знаятъ законитѣ, какъ да се организира човѣкъ. При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира.
Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани.
Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ. Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ.
Тази звѣзда, която се яви на изтокъ, бѣше жива; не мислете, че бѣше нѣкое мъртво тѣло. Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва.
За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ.
За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата.
към беседата >>
Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя.
Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна.
Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя.
Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ. Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира. Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Но, за каква вѣра, говоря азъ?
При това, свѣтътъ е организиранъ! Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани.
Но, за каква вѣра, говоря азъ?
Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ. Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска.
Тя прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, слѣзли съ своитѣ факли, за да оповѣстятъ идването на Христа. Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ.
За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска.
Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява.
към беседата >>
Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ.
Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече! Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя.
Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ.
Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира. Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ.
Нима мислите, че Онзи, Който е създалъ свѣта, не го е организиралъ? Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ?
Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ.
Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
Да се доказватъ нѣщата отново, това може.
Слѣдователно, всички свѣтли тѣла, които виждаме по небето, сѫ живи, разумни сѫщества, които изпращатъ своята свѣтлина. И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска.
Да се доказватъ нѣщата отново, това може.
Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява.
към беседата >>
Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира.
Изважда ножицитѣ си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ.
Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира.
Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
Всѣки човѣкъ, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи къмъ този организиранъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трѣбва да се организира. Сега външниятъ свѣтъ се организира а хората, които вѣрватъ въ Христа, сѫ организирани. Но, за каква вѣра, говоря азъ? Не говоря за обикновената вѣра, а за необикновената – за вѣрата на Любовьта, вѣрата на Мѫдростьта, вѣрата на Истината; вѣрата на Любовьта, която внася вѣчния животъ, прави човѣка щастливъ; вѣрата на Мѫдростьта, която внася свѣтлина, разкрива невидимиятъ свѣтъ въ неговата пълнота и вѣрата на Истината, която внася свобода въ човѣшкия животъ.
Това сѫ сили, съ които трѣбва да работимъ.
към беседата >>
Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още.
И слънцето, което изпраща своята свѣтлина отгорѣ, е резултатъ на множество разумни сѫщества, които изпращатъ своята разумность въ видъ на свѣтлина. Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може.
Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още.
Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя.
към беседата >>
Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
Улавя първата нишка, натиска я съ ножицитѣ си, готви се да я отрѣже, но веднага отпрѣдѣ му изкача една хубава, млада мома, която му казва: моля ти се, не ме рѣжи. Ако ме отрѣжешъ, ти си на погрѣшната страна. Майка ми ме изпрати тукъ на земята да се уча и да работя. Ти си единствениятъ човѣкъ сега, който можешъ да ми дадешъ животъ. Ако ти ме отрѣжешъ, всичко се свършва съ мене, моето развитие се спира.
Погледналъ я той и си казва: хубаво хайде нека отъ мене замине – оставя нишката, не я отрѣзва.
към беседата >>
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще?
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще?
Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате? Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло.
към беседата >>
Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина.
Не мислете, че това трѣбва да се доказва. За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още.
Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина.
Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда.
към беседата >>
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза!
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза!
Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея. Отложи рѣзането за другъ пѫть. Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине! И така нишката не отрѣзва.
към беседата >>
Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате?
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще?
Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате?
Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание.
към беседата >>
Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата.
За насъ нѣма двѣ мнѣния по този въпросъ. За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина.
Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата.
И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда.
към беседата >>
Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея.
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза!
Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея.
Отложи рѣзането за другъ пѫть. Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине! И така нишката не отрѣзва.
към беседата >>
Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени.
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате?
Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени.
Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля.
към беседата >>
И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява.
За насъ това нѣщо е доказано, а съврѣменната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата.
И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява.
Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система.
към беседата >>
Отложи рѣзането за другъ пѫть.
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза! Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея.
Отложи рѣзането за другъ пѫть.
Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине! И така нишката не отрѣзва.
към беседата >>
Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ.
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате? Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени.
Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ.
Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява.
към беседата >>
Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява.
Да се доказватъ нѣщата отново, това може. Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява.
Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява.
По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ.
към беседата >>
Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине!
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза! Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея. Отложи рѣзането за другъ пѫть.
Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине!
И така нишката не отрѣзва.
към беседата >>
Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля?
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате? Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ.
Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля?
Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя.
Единъ платъ който е мѣренъ единъ пѫть, може да се мѣри и 100 пѫти още. Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява.
По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя.
Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия.
към беседата >>
И така нишката не отрѣзва.
Вижда втората нишка улавя я, туря ножицитѣ да я отрѣже, но изведнъжъ изкача единъ младъ, хубавъ момъкъ и му казва: моля, моля, недѣй ме рѣза! Тъкмо се срещнахме съ тази мома, ще завържемъ приятелство съ нея. Отложи рѣзането за другъ пѫть. Помисля си той и си казва, хайде, нека отъ менъ да замине!
И така нишката не отрѣзва.
към беседата >>
Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло.
Какъ ще оправите живота си за въ бѫдаще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате? Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля?
Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло.
Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ. Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ?
към беседата >>
Нашата земя е паднала звѣзда.
Но и 100 пѫти да се мѣри, той си има вече една опрѣдѣлена дължина и широчина. Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя.
Нашата земя е паднала звѣзда.
Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна.
към беседата >>
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина. Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество. – Хайде отъ менъ да замине! И този пѫть не отрѣзва нишката.
към беседата >>
Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание.
Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, какъ ще ги възпитате? Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло.
Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание.
Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ. Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ? – Умира.
към беседата >>
Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда.
Слѣдователно, онова хубавото, великото и мощното въ човѣшкия животъ, е звѣздата. И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда.
Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда.
Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея.
към беседата >>
Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина.
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина.
Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество. – Хайде отъ менъ да замине! И този пѫть не отрѣзва нишката.
към беседата >>
Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля.
Запримѣръ, вие сте офицеръ, имате подчинени. Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание.
Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля.
Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ. Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ? – Умира.
към беседата >>
Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система.
И всѣки единъ отъ васъ може да знае, дали свѣтлината на неговата звѣзда се увеличава, или потъмнява. Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда.
Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система.
Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода.
към беседата >>
Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество.
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина.
Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество.
– Хайде отъ менъ да замине! И този пѫть не отрѣзва нишката.
към беседата >>
Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява.
Тия хора сѫ сили, въ които вие ще можите да работитѣ. Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля.
Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява.
Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ. Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ? – Умира.
към беседата >>
Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ.
Защото свѣтлината на тия звѣзди по нѣкой пѫть се увеличава, а по нѣкой пѫть намалява. По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система.
Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ.
Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
към беседата >>
– Хайде отъ менъ да замине!
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина. Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество.
– Хайде отъ менъ да замине!
И този пѫть не отрѣзва нишката.
към беседата >>
Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ.
Знаете ли, каква анархия би се създала, ако тия сили се откажатъ да се подчинятъ на вашата воля? Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява.
Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ.
Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ? – Умира.
към беседата >>
Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия.
По нѣкой пѫть тия звѣзди толкова потъмнѣватъ въ своята свѣтлина, че ставатъ тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ.
Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия.
Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него.
към беседата >>
И този пѫть не отрѣзва нишката.
Вижда той третата нишка, улавя да я рѣже и тъкмо поставя ножицитѣ, когато прѣдъ него, изкача единъ художникъ съ своитѣ четки и бои и му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ съмъ въ послѣднята стадия на своето развитие, довършвамъ своята картина. Отрѣжешъ ли ме, ще се спре развитието на цѣлото човѣчество. – Хайде отъ менъ да замине!
И този пѫть не отрѣзва нишката.
към беседата >>
Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ?
Сѫщата тази анархия, аномалия би се създала и въ човѣшкото тѣло. Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ.
Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ?
– Умира.
към беседата >>
Азъ не взимамъ нейната материялна страна.
Нашата земя е паднала звѣзда. Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия.
Азъ не взимамъ нейната материялна страна.
Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность.
към беседата >>
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството. Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си. – Добрѣ, нека отъ менъ да замине! – И тази нишка оставя.
към беседата >>
– Умира.
Вие трѣбва да влѣзете между вашитѣ подчинени, да работитѣ, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влѣзете въ вашето тѣло, обаче кракътъ ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умътъ заповѣдва, кракътъ не изпълнява. Щомъ кракътъ се отказва да работи, той е парализиранъ. Щомъ всички органи се отказватъ да работятъ да се подчинятъ на човѣшката воля, какво става съ този животъ?
– Умира.
към беседата >>
Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея.
Мѣсечината сѫщо е паднала звѣзда. Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна.
Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея.
Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане?
към беседата >>
Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството.
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството.
Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си. – Добрѣ, нека отъ менъ да замине! – И тази нишка оставя.
към беседата >>
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ.
Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни. Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа.
към беседата >>
Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода.
Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея.
Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода.
Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби.
към беседата >>
Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си.
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството.
Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си.
– Добрѣ, нека отъ менъ да замине! – И тази нишка оставя.
към беседата >>
Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ.
Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни.
Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия.
към беседата >>
Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода.
Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи.
към беседата >>
– Добрѣ, нека отъ менъ да замине!
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството. Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си.
– Добрѣ, нека отъ менъ да замине!
– И тази нишка оставя.
към беседата >>
Тѣ се разговаряли съ Христа.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ. Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни.
Тѣ се разговаряли съ Христа.
Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ.
към беседата >>
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него.
Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него.
Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу.
към беседата >>
– И тази нишка оставя.
Улавя четвъртата нишка, иска да я рѣже, но изведнъжъ прѣдъ него изкача единъ генералъ, въ военна униформа, казва му: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ проектирамъ отъ великитѣ планове за спасението на човѣчеството. Ако ме отрѣжешъ, ще осакатиш цѣлото човѣчество, затова остави ме да реализирамъ плана си. – Добрѣ, нека отъ менъ да замине!
– И тази нишка оставя.
към беседата >>
Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ. Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни. Тѣ се разговаряли съ Христа.
Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ.
Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи.
към беседата >>
Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность.
Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него.
Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность.
Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба.
към беседата >>
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече.
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече.
Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството.
към беседата >>
Не е така.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ. Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни. Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ.
Не е така.
Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
към беседата >>
Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане?
Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность.
Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане?
– Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ.
към беседата >>
Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу.
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече.
Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу.
Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине!
към беседата >>
Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа.
И тъй, тази звѣзда, която се явила на изтокъ, внесла между хората разумния животъ. Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни. Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така.
Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа.
Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение.
към беседата >>
– Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби.
Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане?
– Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби.
Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа.
към беседата >>
Моля, моля, не ме отрѣзвай!
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече. Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу.
Моля, моля, не ме отрѣзвай!
Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия.
Тия три мѫдреца, които сѫ отишли да се поклонятъ на Христа, сѫ били разумни. Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа.
Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия.
И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ.
към беседата >>
Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи.
Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби.
Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи.
Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява.
към беседата >>
Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу.
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече. Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай!
Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу.
Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
И сега това знание се пази тамъ.
Тѣ се разговаряли съ Христа. Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия.
И сега това знание се пази тамъ.
Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове.
към беседата >>
Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу.
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи.
Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу.
Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си.
към беседата >>
Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви.
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече. Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу.
Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви.
Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи.
Всички вие мислите, че тѣ като отишли при Христа, видѣли едно малко бебенце, дали Му подаръцитѣ си и се върнали назадъ. Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ.
Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи.
Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ.
към беседата >>
Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба.
Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу.
Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба.
Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка.
към беседата >>
Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството.
Улавя смѣло петата нишка – ще рѣже вече. Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви.
Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството.
– Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
Не е така. Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи.
Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина.
към беседата >>
Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ.
Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба.
Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ.
Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ.
към беседата >>
– Хайде, нека отъ менъ да замине!
Но, ето, явява се единъ жрецъ съ своята тояга, съ одеждата си – готовъ за служене Богу. Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството.
– Хайде, нека отъ менъ да замине!
– Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение.
Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение.
Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина. Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа.
– Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ.
Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа.
Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ.
към беседата >>
– Оставя и тази нишка.
Моля, моля, не ме отрѣзвай! Азъ извършвамъ една отъ най-важнитѣ служби въ свѣта – служба Богу. Азъ произнасямъ една отъ най-необходимитѣ молитви. Ако прѣрѣжешъ нишката на моя животъ, нѣма кой да се моли за човѣчеството. – Хайде, нека отъ менъ да замине!
– Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ.
Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение.
Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ.
Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина. Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява.
Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа.
Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява.
Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка.
към беседата >>
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка.
Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години. Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние. Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга? Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ!
към беседата >>
Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове.
И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ.
Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове.
Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина. Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си.
Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу. Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява.
Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си.
Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли.
към беседата >>
Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка.
Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години. Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние. Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга? Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ! – Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ.
Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове.
Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ.
Значи, има нѣкаква особена свѣтлина. Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка.
Щомъ дѣятелностьта на човѣшкия мозъкъ почне да отслабва, тия сили се изгубватъ, мозъкътъ отново спада и се скрива, като въ една коруба. Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си.
Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка.
По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ.
към беседата >>
Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка. Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза!
Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години.
Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние. Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга? Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ! – Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
Значи, има нѣкаква особена свѣтлина.
Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни. Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ.
Значи, има нѣкаква особена свѣтлина.
Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ.
Ето защо Господь е турилъ човѣшкия мозъкъ въ такава една твърда коруба, за да може да издържа този вѫтрѣшенъ напоръ. Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка.
По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ.
Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность.
към беседата >>
Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка. Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години.
Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние.
Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга? Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ! – Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина.
Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ.
Слѣдователно, онѣзи хора, които изучаватъ човѣшкитѣ способности, ги изучаватъ по коститѣ на черепа. Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ.
Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ.
Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ.
към беседата >>
Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга?
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка. Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години. Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние.
Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга?
Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ! – Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си.
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си.
И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ!
към беседата >>
Всичко това е очертано въ човѣка.
Това мѣсто на костьта, дѣто човѣшкиятъ мозъкъ дѣйствува енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ.
Всичко това е очертано въ човѣка.
Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе.
към беседата >>
Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ!
Най-послѣ, туря ножицитѣ на шестата нишка. Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години. Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние. Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга?
Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ!
– Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
И какво виждамъ тогава?
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си.
И какво виждамъ тогава?
– Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“.
към беседата >>
Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли.
Защото, не мислете, че човѣкъ приема свѣтлината само прѣзъ очитѣ си, той я приема и прѣзъ коститѣ си. Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка.
Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли.
Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо.
към беседата >>
– Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
Отъ нея изкача единъ мѫдрецъ, който му казва: моля ти се, недѣй ме рѣза! Азъ пиша една цѣнна, книга, събралъ съмъ материялъ отъ хиляди години. Искамъ да остава тази книга за бѫдещето поколѣние. Ако отрѣжешъ тази нишка, какво ще стане съ моята книга? Не ме отрѣзвай, бѫди тъй добъръ!
– Хайде, нека пакъ отъ менъ да замине!
към беседата >>
– Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо.
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си. И какво виждамъ тогава?
– Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо.
Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ.
Тази часть на костьта, прѣзъ която е минавало повече свѣтлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли.
Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ.
Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне.
към беседата >>
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель.
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель.
Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение. Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството! – Е, хайде отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня.
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си. И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо.
Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня.
Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само. Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность.
По това може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е билъ по-интелигентенъ, или по-прость; да ли е ималъ любовь къмъ ближнитѣ си, къмъ Бога, къмъ приятелитѣ си, къмъ дома си, или е нѣмалъ. Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ.
Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность.
Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство.
към беседата >>
Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение.
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель.
Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение.
Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството! – Е, хайде отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си.
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си. И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня.
Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си.
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само. Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ.
Слѣдователно, историята на единъ умрѣлъ човѣкъ може да се познае по-добрѣ, отколкото историята на единъ живъ човѣкъ. Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность.
Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ.
Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда.
към беседата >>
Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството!
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель. Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение.
Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството!
– Е, хайде отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ!
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си. И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си.
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ!
Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само. Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе.
Всичко това е очертано въ човѣка. Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ.
Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе.
Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце.
към беседата >>
– Е, хайде отъ менъ да замине!
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель. Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение. Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството!
– Е, хайде отъ менъ да замине!
– Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“.
И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ!
Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“.
Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само. Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо.
Свѣтлината на вашия животъ се обуславя отъ интенсивностьта на вашитѣ мисли. Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе.
Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо.
Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно.
към беседата >>
– Оставя и тази нишка.
Улавя седмата нишка, но веднага излиза единъ народенъ учитель. Моля, моля, ще бѫдешъ тъй добъръ да ме изслушашъ: отъ редъ сѫществувания азъ съмъ посвѣщавалъ живота си за възпитанието на дѣцата и днесъ тъкмо открихъ единъ великъ планъ, единъ великъ методъ за възпитанието на дѣцата, който искамъ да внеса въ свѣта за приложение. Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството! – Е, хайде отъ менъ да замине!
– Оставя и тази нишка.
към беседата >>
Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само.
– Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“.
Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само.
Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне.
Всѣки човѣкъ въ свѣта се познава по свѣтлината на неговия животъ. Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо.
Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне.
Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него.
към беседата >>
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже.
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже.
Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва. До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ. Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и него.
към беседата >>
Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само.
Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности.
към беседата >>
Свѣтлината, това е вашето богатство.
Свѣтлината въ разумния Божественъ свѣтъ се различава по своята интенсивность. Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне.
Свѣтлината, това е вашето богатство.
Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години.
към беседата >>
Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва.
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже.
Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва.
До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ. Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и него.
към беседата >>
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя.
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя.
По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н.
към беседата >>
Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда.
Азъ говоря за разумнитѣ хора, за разумния животъ. Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство.
Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда.
Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого?
към беседата >>
До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ.
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже. Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва.
До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ.
Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и него.
към беседата >>
По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано!
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя.
По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано!
Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н. Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь?
към беседата >>
Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце.
Всѣки единъ човѣкъ, като влѣзе въ разумния свѣтъ, по свѣтлината му се познава, откѫдѣ иде и какъвъ животъ живѣе. Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда.
Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце.
Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото.
към беседата >>
Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги.
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже. Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва. До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ.
Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги.
– Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и него.
към беседата >>
Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има.
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано!
Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има.
Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н. Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь? Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно.
Добриятъ животъ е изразенъ въ него; лошиятъ животъ – сѫщо. Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце.
Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно.
И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ.
към беседата >>
– Хайде, нека отъ менъ да замине!
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже. Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва. До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ. Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги.
– Хайде, нека отъ менъ да замине!
– Оставя и него.
към беседата >>
Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ.
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има.
Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ.
Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н. Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь? Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него.
Когато вие отидете въ духовния свѣтъ, тази свѣтлина ще ви посрещне. Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно.
И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него.
Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ?
към беседата >>
– Оставя и него.
Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже. Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва. До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ. Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека отъ менъ да замине!
– Оставя и него.
към беседата >>
Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь?
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ.
Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь?
Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н. Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь? Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години.
Свѣтлината, това е вашето богатство. Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него.
Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години.
Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не.
към беседата >>
Хваща деветата нишка.
Хваща деветата нишка.
Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората. Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя. Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество.
към беседата >>
Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н.
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь?
Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н.
Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь? Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Тя ще бѫде ярка, но за кого?
Всичкитѣ ви минали животи, и всичкитѣ ви бѫдещи животи сѫ зависили и ще зависятъ отъ свѣтлината на вашата звѣзда. Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години.
Тя ще бѫде ярка, но за кого?
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено.
към беседата >>
Излиза единъ артисть съ своята арфа.
Хваща деветата нишка.
Излиза единъ артисть съ своята арфа.
Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората. Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя. Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество. – Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь?
По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н.
Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь?
Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото.
Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого?
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото.
Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
към беседата >>
Моля ти се, не ме рѣжи!
Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа.
Моля ти се, не ме рѣжи!
Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората. Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя. Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество. – Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь? Едни казватъ, че Господь имъ проговорилъ отъ главата, други – отъ ума, трети – отъ сърдцето, четвърти – отъ гърлото, отъ очитѣ, отъ гърдитѣ и т.н. Е, и вие сега, кажете, отъ гдѣ ви приговаря Господь?
Казвамъ: отъ много мѣста говори Господь, но само едно мѣсто има, отъ което като проговори Господь, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човѣкъ, по образъ и подобие Божие.
към беседата >>
Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ.
Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото.
Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ.
Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея?
към беседата >>
Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората.
Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи!
Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората.
Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя. Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество. – Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
И тъй, за обикновенитѣ хора Господь говори отвсѣкѫдѣ, а за необикновенитѣ, за просветенитѣ има само едно мѣсто, само единъ начинъ, по който Господь говори.
И тъй, за обикновенитѣ хора Господь говори отвсѣкѫдѣ, а за необикновенитѣ, за просветенитѣ има само едно мѣсто, само единъ начинъ, по който Господь говори.
Само тѣзи три велики мѫдреци видѣха тази свѣтлина, тази звѣзда и отидоха да ѝ се поклонятъ.
към беседата >>
Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ?
И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ.
Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ?
– Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ.
към беседата >>
Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя.
Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората.
Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя.
Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество. – Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
Само тѣзи три велики мѫдреци видѣха тази свѣтлина, тази звѣзда и отидоха да ѝ се поклонятъ.
И тъй, за обикновенитѣ хора Господь говори отвсѣкѫдѣ, а за необикновенитѣ, за просветенитѣ има само едно мѣсто, само единъ начинъ, по който Господь говори.
Само тѣзи три велики мѫдреци видѣха тази свѣтлина, тази звѣзда и отидоха да ѝ се поклонятъ.
към беседата >>
– Не.
Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ?
– Не.
Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата?
към беседата >>
Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество.
Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората. Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя.
Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество.
– Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ, и вие днесъ да видите тази звѣзда, да ви проговори тя и да разберете великия идеалъ за вашия животъ, да разберете, какъвъ е вашиятъ стремежъ и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
Азъ бихъ желалъ, и вие днесъ да видите тази звѣзда, да ви проговори тя и да разберете великия идеалъ за вашия животъ, да разберете, какъвъ е вашиятъ стремежъ и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
към беседата >>
Туй което не остава, не е сѫществено.
Тя ще бѫде ярка, но за кого? – Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не.
Туй което не остава, не е сѫществено.
Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само.
към беседата >>
– Хайде и този артистъ да мине!
Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората. Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го поправя. Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество.
– Хайде и този артистъ да мине!
към беседата >>
Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ Божественото. Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено.
Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние?
към беседата >>
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ.
Моля, моля, недѣй ме рѣза! До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце. Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ. – Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине! – Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
Това жито остава ли въ нея?
Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
Това жито остава ли въ нея?
Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
към беседата >>
Моля, моля, недѣй ме рѣза!
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ.
Моля, моля, недѣй ме рѣза!
До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце. Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ. – Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине! – Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ.
Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея?
Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ.
Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ!
към беседата >>
До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ. Моля, моля, недѣй ме рѣза!
До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце.
Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ. – Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине! – Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата?
– Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ.
Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата?
– Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ!
към беседата >>
Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ. Моля, моля, недѣй ме рѣза! До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце.
Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ.
– Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине! – Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
– Нищо, той се изхабява само.
Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата?
– Нищо, той се изхабява само.
Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща.
към беседата >>
– Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине!
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ. Моля, моля, недѣй ме рѣза! До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце. Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ.
– Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине!
– Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние?
Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото? Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само.
Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние?
Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ!
към беседата >>
– Оставя и послѣдната нишка.
Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ. Моля, моля, недѣй ме рѣза! До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце. Ако отрѣжешъ нишката ми, отиде и дѣтенцето ми, отивамъ и азъ. – Хубаво, нека и този пѫть отъ менъ да замине!
– Оставя и послѣдната нишка.
към беседата >>
Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние?
Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
към беседата >>
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си?
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си?
– Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ.
към беседата >>
И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ!
Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ!
Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ?
към беседата >>
– Бѣха.
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си?
– Бѣха.
Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече!
към беседата >>
Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ!
Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ!
Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ!
Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия.
към беседата >>
Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си.
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си? – Бѣха.
Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си.
Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ.
към беседата >>
Хората сѫ изопачили тия нѣща.
– Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ!
Хората сѫ изопачили тия нѣща.
Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ!
към беседата >>
Да, но той разрѣши ли въпроса?
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си? – Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си.
Да, но той разрѣши ли въпроса?
– Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ!
Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща.
Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ!
Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право.
към беседата >>
– Не го разрѣши.
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си? – Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса?
– Не го разрѣши.
Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ!
Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота.
към беседата >>
Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ.
Питамъ сега: всички тия апелирания на 10-тѣ души, не бѣха ли на мѣстото си? – Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши.
Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ.
Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ?
И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ?
Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата.
към беседата >>
Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече!
– Бѣха. Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ.
Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече!
Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Това е една крива философия.
Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ?
Това е една крива философия.
Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата.
към беседата >>
Но, той билъ страхливецъ.
Затова именно Земанъ Зебу остави всички тия нишки и се върна назадъ при Учителя си. Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече!
Но, той билъ страхливецъ.
Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ!
Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия.
Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ!
Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци.
към беседата >>
Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
Да, но той разрѣши ли въпроса? – Не го разрѣши. Всичкитѣ тия нишки – момата, момъкътъ, мѫдрецътъ, жрецътъ, учительтъ и другитѣ останали, не сѫ били сѫществени нѣща, тѣ сѫ били фиктивни положения, тѣ сѫ били той самиятъ. Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ.
Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Не, това.не е право.
Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ!
Не, това.не е право.
Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля!
към беседата >>
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу.
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ.
към беседата >>
Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота.
Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ. Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право.
Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота.
Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ?
към беседата >>
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай!
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу.
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай!
Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
към беседата >>
Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата.
Защо тогава да останатъ младитѣ, а старитѣ да не живѣятъ? Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота.
Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата.
Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай!
Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ.
към беседата >>
Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата.
Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата.
Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата.
Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ.
към беседата >>
Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань.
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ.
към беседата >>
Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци.
Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата.
Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци.
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината.
към беседата >>
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань.
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали.
Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости!
към беседата >>
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля!
Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци.
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля!
Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво.
към беседата >>
Тъй правятъ и българитѣ.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали.
Тъй правятъ и българитѣ.
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше.
към беседата >>
Какво ще направишъ?
Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля!
Какво ще направишъ?
– Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ?
към беседата >>
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ.
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
– Го запиталъ стариятъ конь.
Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ?
– Го запиталъ стариятъ конь.
– Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора.
към беседата >>
Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ.
Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ.
Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
– Остави на мене, ще видишъ.
Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь.
– Остави на мене, ще видишъ.
Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ.
към беседата >>
Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ.
Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ.
Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ.
И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината.
Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ.
Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината.
Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ.
към беседата >>
И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости!
Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ.
И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости!
Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината.
Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме!
към беседата >>
Добъръ човѣкъ бѣше.
Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости!
Добъръ човѣкъ бѣше.
Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ?
Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ?
– Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се!
към беседата >>
Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше.
Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си.
към беседата >>
– Младитѣ хора.
– Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ?
– Младитѣ хора.
Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя.
към беседата >>
Сега да се повърнемъ къмъ стиха.
Сега да се повърнемъ къмъ стиха.
към беседата >>
Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ.
– Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора.
Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ.
Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади!
към беседата >>
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди.
Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва. Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече.
към беседата >>
Все младитѣ се биятъ.
Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ.
Все младитѣ се биятъ.
Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти.
към беседата >>
Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди.
Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва.
Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ.
към беседата >>
Младитѣ казватъ да знаете, ние сме!
Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ.
Младитѣ казватъ да знаете, ние сме!
Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира.
към беседата >>
Тѣ прикриха малко нѣщо.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди. Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва.
Тѣ прикриха малко нѣщо.
Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство.
към беседата >>
Да, вие сте, разбира се!
Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме!
Да, вие сте, разбира се!
Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота.
към беседата >>
Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди. Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва. Тѣ прикриха малко нѣщо.
Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение.
Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ.
към беседата >>
Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя.
– Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се!
Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя.
Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ.
към беседата >>
Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди. Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва. Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение.
Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето.
Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“.
към беседата >>
Нѣкои хора казватъ: да сме млади!
Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя.
Нѣкои хора казватъ: да сме млади!
„Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ.
към беседата >>
Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече.
Когато Христосъ дойде на земята, яви се тази звѣзда, и когато Христосъ възкръсна, явиха се още повече звѣзди. Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва. Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето.
Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече.
Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие.
към беседата >>
„Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти.
Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади!
„Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти.
Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота.
към беседата >>
Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ.
Тѣзи който описваха звѣздитѣ, не ги описаха както трѣбва. Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече.
Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ.
Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото.
към беседата >>
Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира.
Младитѣ казватъ да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти.
Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира.
Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари.
към беседата >>
Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство.
Тѣ прикриха малко нѣщо. Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ.
Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство.
Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ.
към беседата >>
Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота.
Да, вие сте, разбира се! Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира.
Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота.
Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци.
към беседата >>
Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ.
Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство.
Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ.
Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти.
към беседата >>
Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ.
Азъ не засегамъ младитѣ съ цѣль да ги обидя. Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота.
Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ.
Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме.
към беседата >>
Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“.
Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ.
Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“.
За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти.
към беседата >>
Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ.
Нѣкои хора казватъ: да сме млади! „Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ.
Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ.
Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия.
към беседата >>
За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие.
Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“.
За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие.
Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора!
към беседата >>
Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота.
„Да сме млади,“ азъ подразбирамъ, да сте материялисти. Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ.
Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота.
Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ.
към беседата >>
Отъ свѣтлината излиза Словото.
Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие.
Отъ свѣтлината излиза Словото.
Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина.
към беседата >>
Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари.
Материята въ нашия организъмъ трѣбва да се организира. Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота.
Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари.
Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
към беседата >>
Законътъ е много вѣренъ.
Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото.
Законътъ е много вѣренъ.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель.
към беседата >>
Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци.
Ние трѣбва да разбираме великитѣ закони въ живота. Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари.
Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци.
Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ.
към беседата >>
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти.
Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината.
към беседата >>
Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме.
Онзи младиятъ човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на разумния човѣкъ. Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци.
Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме.
Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
към беседата >>
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти.
Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти.
Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ.
към беседата >>
Лесно е възражението на тази философия.
Младиятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, и стариятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ. Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме.
Лесно е възражението на тази философия.
Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме.
към беседата >>
Свѣтлина трѣбва на всички хора!
За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти.
Свѣтлина трѣбва на всички хора!
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ.
към беседата >>
Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ.
Стариятъ човѣкъ, който е билъ младъ и е станалъ разуменъ, това е втората стадия на живота. Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия.
Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ.
Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака.
към беседата >>
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина.
Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора!
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина.
До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ.
към беседата >>
Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ.
Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ.
към беседата >>
До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель.
Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина.
До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель.
Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше?
към беседата >>
Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ.
Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ.
Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ.
към беседата >>
Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель.
Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината.
Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ.
Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината.
Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ.
Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не.
към беседата >>
Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме.
Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме.
Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ.
Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ.
Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ.
Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть.
към беседата >>
Тази материя сега ни чака.
Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ. Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме.
Тази материя сега ни чака.
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ.
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ.
Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ.
Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо?
към беседата >>
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ.
Подъ думата „бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота. Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака.
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ.
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше?
До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ.
Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше?
– Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда.
към беседата >>
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ.
Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ.
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ.
Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
– Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе.
Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше?
– Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе.
Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни.
към беседата >>
Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ.
Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
към беседата >>
Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не.
Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе.
Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не.
И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа.
към беседата >>
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта?
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта?
Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ.
към беседата >>
И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть.
Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не.
И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть.
Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби.
към беседата >>
Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта?
Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея?
към беседата >>
Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо?
Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть.
Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо?
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
към беседата >>
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта.
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане.
към беседата >>
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда.
Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо?
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда.
Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.
към беседата >>
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ?
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта.
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ?
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ?
към беседата >>
Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни.
– Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда.
Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни.
Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение.
към беседата >>
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ?
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие.
към беседата >>
Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа.
Тѣ се мѣстиха отъ едно мѣсто на друго, прѣкараха робство, гонения, голѣми мѫчения, обири, какво ли не. И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни.
Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа.
Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ!
към беседата >>
Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ.
Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра.
към беседата >>
Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби.
И когато Титъ прѣвзе Ерусалимъ, слѣдъ Христа, той е разпналъ повече отъ 60,000 души евреи на кръсть. Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа.
Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби.
Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой.
към беседата >>
Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея?
Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ.
Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея?
– Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто.
към беседата >>
Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
Тъй че пѫтьтъ отъ Ерусалимъ до Римъ бѣше покритъ само съ кръстове. Защо? Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби.
Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно.
към беседата >>
– Само една кутия ще остане.
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея?
– Само една кутия ще остане.
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта.
към беседата >>
Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ.
към беседата >>
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ?
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане.
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ?
– Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти.
към беседата >>
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение.
Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение.
А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно.
към беседата >>
– Ще се измие.
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ?
– Ще се измие.
Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ.
към беседата >>
А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ!
Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение.
А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ!
Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си.
към беседата >>
Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра.
Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие.
Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра.
Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра.
към беседата >>
Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой.
Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ!
Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой.
Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора.
към беседата >>
Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто.
Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра.
Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто.
Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла.
към беседата >>
Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно.
Геройство е това, но по обратенъ пѫть. Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой.
Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно.
И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
към беседата >>
Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта.
– Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто.
Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта.
Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла. Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява.
към беседата >>
И като умрѣ, да бѫде живъ.
Това наричамъ азъ „геройството на отчаянието“. Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно.
И като умрѣ, да бѫде живъ.
Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ.
към беседата >>
Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти.
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта.
Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти.
И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла. Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява. Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво.
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ.
Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно.
Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта.
към беседата >>
И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ.
– Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти.
И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ.
Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла. Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява. Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво. Отъ тази пудра ще се направи едно тѣсто, отъ което ще се сформирува новиятъ човѣкъ.
към беседата >>
Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си.
А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно.
Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си.
И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка.
към беседата >>
Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра.
Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ.
Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра.
Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла. Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява. Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво. Отъ тази пудра ще се направи едно тѣсто, отъ което ще се сформирува новиятъ човѣкъ. Казва се, че Господь, за да направи човѣка, взелъ отъ най-хубавата, най-фината пръсть, каквато могълъ да намѣри нѣкога въ рая.
към беседата >>
И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора.
Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си.
И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора.
Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла.
Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра.
Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла.
Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява. Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво. Отъ тази пудра ще се направи едно тѣсто, отъ което ще се сформирува новиятъ човѣкъ. Казва се, че Господь, за да направи човѣка, взелъ отъ най-хубавата, най-фината пръсть, каквато могълъ да намѣри нѣкога въ рая. Не зная, колко врѣме е работилъ Той, но направилъ човѣка по свой образъ и подобие и му вдъхналъ животъ.
към беседата >>
Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора.
Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява.
Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла.
Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява.
Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво. Отъ тази пудра ще се направи едно тѣсто, отъ което ще се сформирува новиятъ човѣкъ. Казва се, че Господь, за да направи човѣка, взелъ отъ най-хубавата, най-фината пръсть, каквато могълъ да намѣри нѣкога въ рая. Не зная, колко врѣме е работилъ Той, но направилъ човѣка по свой образъ и подобие и му вдъхналъ животъ. Този сѫщиятъ Господь, днесъ пакъ започва нѣщо ново.
към беседата >>
Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ.
И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ.
Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво.
Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. И сега иде единъ такъвъ великъ процесъ. Спасението на свѣта седи именно въ това, да се замѣси нѣщо ново отъ тази пудра. Азъ взимамъ тукъ пудрата като символъ, понеже е бѣла. Разглеждамъ я въ по-високъ смисълъ, отколкото тя външно прѣдставлява.
Дамитѣ не турятъ пудрата въ стомаха си, турятъ я на лицето си, за да прѣдставятъ нѣщо по-хубаво.
Отъ тази пудра ще се направи едно тѣсто, отъ което ще се сформирува новиятъ човѣкъ. Казва се, че Господь, за да направи човѣка, взелъ отъ най-хубавата, най-фината пръсть, каквато могълъ да намѣри нѣкога въ рая. Не зная, колко врѣме е работилъ Той, но направилъ човѣка по свой образъ и подобие и му вдъхналъ животъ. Този сѫщиятъ Господь, днесъ пакъ започва нѣщо ново. Нѣкои отъ религиознитѣ, отъ ученитѣ хора нѣматъ смѣлостьта да се изкажатъ по въпроса, какъ е направенъ човѣкътъ.
към беседата >>
Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта.
Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора. Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ.
Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта.
И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка.
към беседата >>
Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда.
(втори вариант)
Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство.
Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда.
Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого?
към втори вариант >>
Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва.
(втори вариант)
След това, улавя осмата нишка, готов да реже.
Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва.
Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мен да мине! – оставя и него.
към втори вариант >>
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя.
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя.
Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н.
към втори вариант >>
Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
(втори вариант)
Всеки един човек, като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда.
Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото.
към втори вариант >>
Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот.
(втори вариант)
След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва.
Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот.
Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мен да мине! – оставя и него.
към втори вариант >>
Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано!
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя.
Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано!
Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ?
към втори вариант >>
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно.
(втори вариант)
Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце.
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно.
И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.
към втори вариант >>
Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги.
(втори вариант)
След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот.
Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги.
– Хайде, нека от мен да мине! – оставя и него.
към втори вариант >>
Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има.
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано!
Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има.
Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ? Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
(втори вариант)
Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно.
И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас?
към втори вариант >>
– Хайде, нека от мен да мине!
(втори вариант)
След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги.
– Хайде, нека от мен да мине!
– оставя и него.
към втори вариант >>
Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил.
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има.
Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил.
Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ? Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години.
(втори вариант)
Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него.
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години.
Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не.
към втори вариант >>
– оставя и него.
(втори вариант)
След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мен да мине!
– оставя и него.
към втори вариант >>
Но, от къде ви говори Господ?
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил.
Но, от къде ви говори Господ?
Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ? Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Тя ще бъде ярка, но за кого?
(втори вариант)
Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години.
Тя ще бъде ярка, но за кого?
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено.
към втори вариант >>
Хваща деветата нишка.
(втори вариант)
Хваща деветата нишка.
Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество.
към втори вариант >>
Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н.
(втори вариант)
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ?
Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н.
Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ? Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото.
(втори вариант)
Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого?
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото.
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото?
към втори вариант >>
Излиза един артист със своята арфа.
(втори вариант)
Хваща деветата нишка.
Излиза един артист със своята арфа.
Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ?
(втори вариант)
Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н.
Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ?
Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото.
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.
Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея?
към втори вариант >>
Моля ти се, не ме режи!
(втори вариант)
Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа.
Моля ти се, не ме режи!
Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
(втори вариант)
Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ?
Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.
към втори вариант >>
Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас?
(втори вариант)
И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.
Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас?
– Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък.
към втори вариант >>
Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората.
(втори вариант)
Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи!
Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората.
Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори.
(втори вариант)
И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори.
Само тези три велики мъдреци видяха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас?
– Не.
Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата?
към втори вариант >>
Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя.
(втори вариант)
Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората.
Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя.
Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
Само тези три велики мъдреци видяха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.
(втори вариант)
И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори.
Само тези три велики мъдреци видяха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.
към втори вариант >>
Туй, което не остава, не е съществено.
(втори вариант)
Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не.
Туй, което не остава, не е съществено.
С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само.
към втори вариант >>
Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество.
(втори вариант)
Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя.
Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество.
– Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
Аз бих желал, и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал за вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
(втори вариант)
Аз бих желал, и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал за вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!
към втори вариант >>
С какво може да се похвали една воденица, която мели житото?
(втори вариант)
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено.
С какво може да се похвали една воденица, която мели житото?
Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние?
към втори вариант >>
– Хайде и този артист да мине!
(втори вариант)
Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество.
– Хайде и този артист да мине!
към втори вариант >>
Това жито остава ли в нея?
(втори вариант)
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото?
Това жито остава ли в нея?
Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот?
към втори вариант >>
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце.
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце.
Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да мине! – оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък.
(втори вариант)
Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея?
Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък.
Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите!
към втори вариант >>
Моля, моля, недей ме ряза!
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце.
Моля, моля, недей ме ряза!
Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да мине! – оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата?
(втори вариант)
– Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък.
Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата?
– Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите!
към втори вариант >>
Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце.
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза!
Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце.
Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да мине! – оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
– Нищо, той се изхабява само.
(втори вариант)
Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата?
– Нищо, той се изхабява само.
Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща.
към втори вариант >>
Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз.
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце.
Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз.
– Хубаво, нека и този път от мен да мине! – оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние?
(втори вариант)
С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само.
Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние?
Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят!
към втори вариант >>
– Хубаво, нека и този път от мен да мине!
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз.
– Хубаво, нека и този път от мен да мине!
– оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот?
(втори вариант)
Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние?
Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот?
И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите.
към втори вариант >>
– оставя и последната нишка.
(втори вариант)
Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да мине!
– оставя и последната нишка.
към втори вариант >>
И днес хората казват: Да живеят младите!
(втори вариант)
Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот?
И днес хората казват: Да живеят младите!
Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят?
към втори вариант >>
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си?
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си?
– Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият.
към втори вариант >>
Аз казвам: Да живеят старите!
(втори вариант)
Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите!
Аз казвам: Да живеят старите!
Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия.
към втори вариант >>
– Бяха.
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си?
– Бяха.
Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече!
към втори вариант >>
Хората са изопачили тия неща.
(втори вариант)
– Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите!
Хората са изопачили тия неща.
Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре!
към втори вариант >>
Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си.
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха.
Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си.
Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец.
към втори вариант >>
Младите няма какво да живеят, старите да живеят!
(втори вариант)
Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща.
Младите няма какво да живеят, старите да живеят!
Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право.
към втори вариант >>
Да, но той разреши ли въпроса?
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си.
Да, но той разреши ли въпроса?
– Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Младите са излезли от старите.
(втори вариант)
Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят!
Младите са излезли от старите.
Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота.
към втори вариант >>
– Не го разреши.
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса?
– Не го разреши.
Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят?
(втори вариант)
И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите.
Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят?
Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата.
към втори вариант >>
Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият.
(втори вариант)
Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши.
Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият.
Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Това е една крива философия.
(втори вариант)
Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят?
Това е една крива философия.
Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата.
към втори вариант >>
Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече!
(втори вариант)
– Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият.
Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече!
Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре!
(втори вариант)
Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия.
Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре!
Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци.
към втори вариант >>
Но той бил страхливец.
(втори вариант)
Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече!
Но той бил страхливец.
Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Не, това не е право.
(втори вариант)
Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре!
Не, това не е право.
Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля!
към втори вариант >>
Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
(втори вариант)
Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец.
Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.
към втори вариант >>
Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота.
(втори вариант)
Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право.
Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота.
Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш?
към втори вариант >>
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу.
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу.
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите.
към втори вариант >>
Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата.
(втори вариант)
Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота.
Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата.
Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон.
към втори вариант >>
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай!
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу.
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай!
Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
към втори вариант >>
Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата.
(втори вариант)
Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата.
Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата.
Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш.
към втори вариант >>
Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай!
Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен.
към втори вариант >>
Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци.
(втори вариант)
Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата.
Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци.
Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината.
към втори вариант >>
Те си правят такива запалки от прахан.
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
Те си правят такива запалки от прахан.
Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят.
към втори вариант >>
Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля!
(втори вариант)
Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци.
Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля!
Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво.
към втори вариант >>
Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали.
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан.
Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали.
Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости!
към втори вариант >>
Какво ще направиш?
(втори вариант)
Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля!
Какво ще направиш?
– го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите?
към втори вариант >>
Така правят и българите.
(втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали.
Така правят и българите.
Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше.
към втори вариант >>
– го запитал старият кон.
(втори вариант)
Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш?
– го запитал старият кон.
– Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора.
към втори вариант >>
Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
(втори вариант)
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите.
Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
– Остави на мене, ще видиш.
(втори вариант)
Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон.
– Остави на мене, ще видиш.
Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите.
към втори вариант >>
Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен.
(втори вариант)
Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си.
Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен.
Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината.
(втори вариант)
Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш.
Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината.
Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият.
към втори вариант >>
Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят.
(втори вариант)
Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен.
Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят.
И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво.
(втори вариант)
Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината.
Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме!
към втори вариант >>
И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости!
(втори вариант)
Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят.
И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости!
Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите?
(втори вариант)
Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите?
– Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се!
към втори вариант >>
Добър човек беше.
(втори вариант)
Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости!
Добър човек беше.
Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
– Младите хора.
(втори вариант)
– го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите?
– Младите хора.
Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя.
към втори вариант >>
Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
(втори вариант)
Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше.
Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.
към втори вариант >>
Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите.
(втори вариант)
– Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора.
Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите.
Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади!
към втори вариант >>
Сега да се върнем към стиха.
(втори вариант)
Сега да се върнем към стиха.
към втори вариант >>
Все младите се бият.
(втори вариант)
Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите.
Все младите се бият.
Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти.
към втори вариант >>
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди.
Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече.
към втори вариант >>
Младите казват: Да знаете, ние сме!
(втори вариант)
Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият.
Младите казват: Да знаете, ние сме!
Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира.
към втори вариант >>
Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди.
Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва.
Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал.
към втори вариант >>
Да, вие сте, разбира се!
(втори вариант)
Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме!
Да, вие сте, разбира се!
Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота.
към втори вариант >>
Те прикриха малко нещо.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва.
Те прикриха малко нещо.
Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство.
към втори вариант >>
Аз не засягам младите с цел да ги обидя.
(втори вариант)
– Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се!
Аз не засягам младите с цел да ги обидя.
Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек.
към втори вариант >>
Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо.
Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение.
Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
към втори вариант >>
Някои хора казват: Да сме млади!
(втори вариант)
Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя.
Някои хора казват: Да сме млади!
„Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен.
към втори вариант >>
Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение.
Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето.
Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“.
към втори вариант >>
„Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти.
(втори вариант)
Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади!
„Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти.
Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота.
към втори вариант >>
Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече.
(втори вариант)
Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето.
Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече.
В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие.
към втори вариант >>
Материята в нашия организъм трябва да се организира.
(втори вариант)
Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти.
Материята в нашия организъм трябва да се организира.
Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари.
към втори вариант >>
В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал.
(втори вариант)
Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече.
В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал.
В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото.
към втори вариант >>
Ние трябва да разбираме великите закони в живота.
(втори вариант)
Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира.
Ние трябва да разбираме великите закони в живота.
Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци.
към втори вариант >>
В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство.
(втори вариант)
Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал.
В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство.
Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен.
към втори вариант >>
Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек.
(втори вариант)
Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота.
Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек.
Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме.
към втори вариант >>
Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
(втори вариант)
Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство.
Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести.
към втори вариант >>
Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен.
(втори вариант)
Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек.
Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен.
Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия.
към втори вариант >>
Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“.
(втори вариант)
Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“.
За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.
към втори вариант >>
Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота.
(втори вариант)
„Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен.
Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота.
Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър.
към втори вариант >>
За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие.
(втори вариант)
Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“.
За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие.
От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора!
към втори вариант >>
Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари.
(втори вариант)
Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота.
Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари.
Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
към втори вариант >>
От светлината излиза Словото.
(втори вариант)
В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие.
От светлината излиза Словото.
Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.
към втори вариант >>
Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци.
(втори вариант)
Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари.
Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци.
Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек.
към втори вариант >>
Законът е много верен.
(втори вариант)
В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото.
Законът е много верен.
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел.
към втори вариант >>
Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме.
(втори вариант)
Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци.
Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме.
Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
към втори вариант >>
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести.
(втори вариант)
Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен.
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести.
Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината.
към втори вариант >>
Лесно е възражението на тази философия.
(втори вариант)
Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме.
Лесно е възражението на тази философия.
Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме.
към втори вариант >>
Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.
(втори вариант)
Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести.
Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.
Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад.
към втори вариант >>
Не е белината, която прави човека мъдър.
(втори вариант)
Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия.
Не е белината, която прави човека мъдър.
Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака.
към втори вариант >>
Светлина трябва на всички хора!
(втори вариант)
За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.
Светлина трябва на всички хора!
И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш.
към втори вариант >>
Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
(втори вариант)
Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър.
Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете.
към втори вариант >>
И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.
(втори вариант)
От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора!
И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.
До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ.
към втори вариант >>
Разумният живот е отражение на вътрешния човек.
(втори вариант)
Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
Разумният живот е отражение на вътрешния човек.
Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм.
към втори вариант >>
До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел.
(втори вариант)
Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.
До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел.
Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше?
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
(втори вариант)
Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек.
Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината.
(втори вариант)
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел.
Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината.
Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее.
към втори вариант >>
Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме.
(втори вариант)
Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира.
Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме.
Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад.
(втори вариант)
Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината.
Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад.
Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не.
към втори вариант >>
Тази материя сега ни чака.
(втори вариант)
Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме.
Тази материя сега ни чака.
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш.
(втори вариант)
Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад.
Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш.
Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст.
към втори вариант >>
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете.
(втори вариант)
Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака.
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете.
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ.
(втори вариант)
И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш.
Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ.
Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
към втори вариант >>
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм.
(втори вариант)
Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете.
Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм.
Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше?
(втори вариант)
До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ.
Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше?
– Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда.
към втори вариант >>
Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм.
Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
към втори вариант >>
– Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее.
(втори вариант)
Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше?
– Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее.
Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни.
към втори вариант >>
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света?
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света?
Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън.
към втори вариант >>
Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не.
(втори вариант)
Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее.
Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не.
И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос.
към втори вариант >>
Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света?
Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея?
към втори вариант >>
И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст.
(втори вариант)
Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не.
И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст.
Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби.
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света.
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света.
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане.
към втори вариант >>
Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
(втори вариант)
Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст.
Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път.
към втори вариант >>
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът?
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света.
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът?
– На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ?
към втори вариант >>
Защото те създадоха един кръст за своята звезда.
(втори вариант)
Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо?
Защото те създадоха един кръст за своята звезда.
Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“.
към втори вариант >>
– На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна.
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът?
– На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна.
Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие.
към втори вариант >>
Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни.
(втори вариант)
– Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда.
Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни.
Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение.
към втори вариант >>
Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън.
(втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна.
Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън.
Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра.
към втори вариант >>
Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос.
(втори вариант)
Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни.
Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос.
Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек!
към втори вариант >>
Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея?
(втори вариант)
Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън.
Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея?
– Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто.
към втори вариант >>
Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби.
(втори вариант)
И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос.
Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби.
Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой.
към втори вариант >>
– Само една кутия ще остане.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея?
– Само една кутия ще остане.
Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света.
към втори вариант >>
Геройство е това, но по обратен път.
(втори вариант)
Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби.
Геройство е това, но по обратен път.
Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно.
към втори вариант >>
Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ?
(втори вариант)
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане.
Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ?
– Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти.
към втори вариант >>
Това наричам аз „геройството на отчаянието“.
(втори вариант)
Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път.
Това наричам аз „геройството на отчаянието“.
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив.
към втори вариант >>
– Ще се измие.
(втори вариант)
– На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ?
– Ще се измие.
Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес.
към втори вариант >>
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение.
(втори вариант)
Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“.
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение.
А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно.
към втори вариант >>
Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра.
(втори вариант)
Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие.
Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра.
Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра.
към втори вариант >>
А ние хвалим такъв човек!
(втори вариант)
Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение.
А ние хвалим такъв човек!
Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си.
към втори вариант >>
Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто.
(втори вариант)
Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра.
Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто.
От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла.
към втори вариант >>
Не, този човек, който иска да умре, не е герой.
(втори вариант)
Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек!
Не, този човек, който иска да умре, не е герой.
Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора.
към втори вариант >>
От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света.
(втори вариант)
– Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто.
От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света.
В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява.
към втори вариант >>
Човек, който умира, трябва да умре съзнателно.
(втори вариант)
Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой.
Човек, който умира, трябва да умре съзнателно.
И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
към втори вариант >>
В природата са ставали такива процеси много пъти.
(втори вариант)
Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света.
В природата са ставали такива процеси много пъти.
И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво.
към втори вариант >>
И като умре, да бъде жив.
(втори вариант)
Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно.
И като умре, да бъде жив.
Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот.
към втори вариант >>
И сега идва един такъв велик процес.
(втори вариант)
– Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти.
И сега идва един такъв велик процес.
Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек.
към втори вариант >>
Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно.
(втори вариант)
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив.
Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно.
Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта.
към втори вариант >>
Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра.
(втори вариант)
Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес.
Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра.
Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая.
към втори вариант >>
Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си.
(втори вариант)
А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно.
Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си.
И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека.
към втори вариант >>
Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла.
(втори вариант)
Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра.
Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла.
Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот.
към втори вариант >>
И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора.
(втори вариант)
Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си.
И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора.
Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява.
(втори вариант)
От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла.
Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява.
Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново.
към втори вариант >>
Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
(втори вариант)
Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора.
Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво.
(втори вариант)
В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява.
Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво.
От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът.
към втори вариант >>
Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот.
(втори вариант)
И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот.
Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек.
(втори вариант)
И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво.
От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек.
Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“.
към втори вариант >>
Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта.
(втори вариант)
Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот.
Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта.
И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая.
(втори вариант)
Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек.
Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая.
Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури?
към втори вариант >>
И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека.
(втори вариант)
Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта.
И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека.
Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот.
(втори вариант)
Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая.
Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот.
Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“.
към втори вариант >>
Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
(втори вариант)
И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека.
Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
към втори вариант >>
Този същият Господ, днес пак започва нещо ново.
(втори вариант)
Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот.
Този същият Господ, днес пак започва нещо ново.
Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме.
към втори вариант >>
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек?
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек?
Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата.
към втори вариант >>
Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът.
(втори вариант)
Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново.
Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът.
Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени?
към втори вариант >>
Как ще познаете един ваш приятел?
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек?
Как ще познаете един ваш приятел?
Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен.
към втори вариант >>
Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“.
(втори вариант)
От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът.
Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“.
Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат.
към втори вариант >>
Какво обичате вие в човека?
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел?
Какво обичате вие в човека?
Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души!
към втори вариант >>
Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури?
(втори вариант)
Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“.
Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури?
Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг.
към втори вариант >>
Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност.
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека?
Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност.
Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“.
(втори вариант)
Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури?
Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“.
Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора?
към втори вариант >>
Тогава, кого ще наречете ваш приятел?
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност.
Тогава, кого ще наречете ваш приятел?
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние.
към втори вариант >>
Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме.
(втори вариант)
Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“.
Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме.
Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега.
към втори вариант >>
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата.
(втори вариант)
Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел?
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата.
Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем.
към втори вариант >>
Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени?
(втори вариант)
Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме.
Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени?
Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг.
към втори вариант >>
Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен.
(втори вариант)
Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата.
Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен.
Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот?
към втори вариант >>
Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат.
(втори вариант)
Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени?
Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат.
Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна?
към втори вариант >>
Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души!
(втори вариант)
Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен.
Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души!
Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу.
към втори вариант >>
Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг.
(втори вариант)
Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат.
Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг.
С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба?
към втори вариант >>
Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес.
(втори вариант)
Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души!
Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес.
Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви.
към втори вариант >>
С кое тяло ще възкръснат тия хора?
(втори вариант)
Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг.
С кое тяло ще възкръснат тия хора?
Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб!
към втори вариант >>
Тъй го определяме ние.
(втори вариант)
Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес.
Тъй го определяме ние.
Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него?
към втори вариант >>
Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега.
(втори вариант)
Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора?
Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега.
Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем.
(втори вариант)
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние.
Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем.
Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха.
към втори вариант >>
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина.
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина.
Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея?
към втори вариант >>
Ами че онова тяло от 80 кг.
(втори вариант)
Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега.
Ами че онова тяло от 80 кг.
нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот?
(втори вариант)
Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем.
Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот?
Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение.
към втори вариант >>
Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни.
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина.
Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни.
Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си.
към втори вариант >>
нали ще иска храна?
(втори вариант)
Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг.
нали ще иска храна?
Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу.
(втори вариант)
Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот?
Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу.
Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете?
към втори вариант >>
Всяка звезда се отличава по своя блясък.
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни.
Всяка звезда се отличава по своя блясък.
Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината?
към втори вариант >>
Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба?
(втори вариант)
Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна?
Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба?
Хората казват: Хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви.
(втори вариант)
Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу.
Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви.
Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н.
към втори вариант >>
Звездата е символ в човешкия език.
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък.
Звездата е символ в човешкия език.
Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят.
към втори вариант >>
Хората казват: Хляб, хляб!
(втори вариант)
С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба?
Хората казват: Хляб, хляб!
Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него?
(втори вариант)
Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви.
Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него?
– Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика.
към втори вариант >>
Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас?
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език.
Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас?
Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина.
към втори вариант >>
Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
(втори вариант)
Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб!
Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!
към втори вариант >>
– Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха.
(втори вариант)
Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него?
– Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха.
Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея?
(втори вариант)
Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас?
Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея?
Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината.
към втори вариант >>
„Защото звездата Негова видяхме на изток, и дойдохме да Му се поклоним“.
(втори вариант)
„Защото звездата Негова видяхме на изток, и дойдохме да Му се поклоним“.
към втори вариант >>
Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение.
(втори вариант)
Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха.
Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение.
Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си.
(втори вариант)
Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея?
Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си.
Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност.
към втори вариант >>
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора.
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора.
Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда!
към втори вариант >>
Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете?
(втори вариант)
Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение.
Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете?
– Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
Какво нещо е светлината?
(втори вариант)
Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си.
Какво нещо е светлината?
– Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота.
към втори вариант >>
Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора.
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора.
Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора.
Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда!
към втори вариант >>
– Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н.
(втори вариант)
Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете?
– Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н.
За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
– Светлината е носителка на великото в Божествения свят.
(втори вариант)
Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината?
– Светлината е носителка на великото в Божествения свят.
Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината.
към втори вариант >>
Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин.
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора.
Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин.
Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда!
към втори вариант >>
За всички тия неща постоянно се държи статистика.
(втори вариант)
Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н.
За всички тия неща постоянно се държи статистика.
Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина.
(втори вариант)
Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят.
Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина.
И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност.
към втори вариант >>
Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда!
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин.
Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда!
Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога.
към втори вариант >>
Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
(втори вариант)
– Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика.
Е, как ще се оправи света, я ми кажете!
към втори вариант >>
И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината.
(втори вариант)
Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина.
И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината.
Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила.
към втори вариант >>
Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда!
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда!
Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда!
Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова.
към втори вариант >>
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност!
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност!
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те!
към втори вариант >>
Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност.
(втори вариант)
Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината.
Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност.
В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света.
към втори вариант >>
Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда!
(втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда!
Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда!
Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение?
към втори вариант >>
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука.
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност!
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука.
Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст.
към втори вариант >>
В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота.
(втори вариант)
Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност.
В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота.
Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди.
към втори вариант >>
Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда!
(втори вариант)
Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда!
Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда!
Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение?
към втори вариант >>
Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните!
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука.
Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните!
Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните.
към втори вариант >>
Разумният живот ражда светлината.
(втори вариант)
– Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота.
Разумният живот ражда светлината.
Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
към втори вариант >>
Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда!
(втори вариант)
Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда!
Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда!
Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение?
към втори вариант >>
Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества.
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните!
Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества.
Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме.
към втори вариант >>
Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност.
(втори вариант)
Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината.
Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност.
Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи.
към втори вариант >>
Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога.
(втори вариант)
Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда!
Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога.
Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни?
към втори вариант >>
Какви войни има между тях!
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества.
Какви войни има между тях!
Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате?
към втори вариант >>
Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила.
(втори вариант)
И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност.
Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила.
Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина.
към втори вариант >>
Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова.
(втори вариант)
Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога.
Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова.
Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни.
към втори вариант >>
Герои са те!
(втори вариант)
На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях!
Герои са те!
И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо!
към втори вариант >>
Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света.
(втори вариант)
Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила.
Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света.
Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди.
към втори вариант >>
Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение?
(втори вариант)
Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова.
Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение?
Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните.
към втори вариант >>
И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст.
(втори вариант)
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те!
И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст.
Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе.
към втори вариант >>
Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди.
(втори вариант)
В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света.
Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди.
Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим!
към втори вариант >>
Къде е вашето обществено мнение?
(втори вариант)
Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение?
Къде е вашето обществено мнение?
При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните.
към втори вариант >>
Това, което вършим ние, вършат и животните.
(втори вариант)
Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст.
Това, което вършим ние, вършат и животните.
Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници?
към втори вариант >>
Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
(втори вариант)
Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди.
Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
– Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение.
към втори вариант >>
При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение?
(втори вариант)
Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение?
При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение?
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка.
към втори вариант >>
Казвате: Ние се отличаваме.
(втори вариант)
Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните.
Казвате: Ние се отличаваме.
Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората.
към втори вариант >>
– Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи.
(втори вариант)
Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
– Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи.
Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш.
към втори вариант >>
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни?
(втори вариант)
Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение?
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни?
– Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни?
към втори вариант >>
Че по какво се отличавате?
(втори вариант)
Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме.
Че по какво се отличавате?
Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност.
към втори вариант >>
Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина.
(втори вариант)
Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи.
Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина.
Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш.
към втори вариант >>
– Нямаше да има никакви войни.
(втори вариант)
Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни?
– Нямаше да има никакви войни.
Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората!
към втори вариант >>
Нека се отличим по нещо!
(втори вариант)
Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате?
Нека се отличим по нещо!
Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило?
към втори вариант >>
Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди.
(втори вариант)
Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина.
Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди.
Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш.
към втори вариант >>
Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните.
(втори вариант)
Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни.
Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните.
Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи.
към втори вариант >>
Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе.
(втори вариант)
И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо!
Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе.
Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата?
към втори вариант >>
Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим!
(втори вариант)
Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди.
Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим!
За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло?
към втори вариант >>
Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните.
(втори вариант)
Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните.
Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните.
Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат?
към втори вариант >>
Или ще кажете, че хората имат картечници?
(втори вариант)
Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе.
Или ще кажете, че хората имат картечници?
Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони.
към втори вариант >>
За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение.
(втори вариант)
Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим!
За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение.
Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят.
към втори вариант >>
Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка.
(втори вариант)
При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните.
Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка.
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже.
към втори вариант >>
Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората.
(втори вариант)
Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници?
Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората.
Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа.
към втори вариант >>
Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш.
(втори вариант)
– Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение.
Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш.
Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило?
към втори вариант >>
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни?
(втори вариант)
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка.
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни?
Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
към втори вариант >>
Тяхната картечница е пълна с течност.
(втори вариант)
Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората.
Тяхната картечница е пълна с течност.
Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават.
към втори вариант >>
Ако си в някоя долина, няма да го видиш.
(втори вариант)
Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш.
Ако си в някоя долина, няма да го видиш.
Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята.
към втори вариант >>
Някои казаха: Да се режат главите на хората!
(втори вариант)
– Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни?
Някои казаха: Да се режат главите на хората!
Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите!
към втори вариант >>
Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило?
(втори вариант)
Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност.
Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило?
Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата.
към втори вариант >>
Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш.
(втори вариант)
Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш.
Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш.
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече.
към втори вариант >>
Само така светът ще се оправи.
(втори вариант)
Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората!
Само така светът ще се оправи.
Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува.
към втори вариант >>
Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата?
(втори вариант)
Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило?
Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата?
Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири.
към втори вариант >>
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло?
(втори вариант)
Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш.
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло?
Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава?
към втори вариант >>
Добре, да се режат, но как ще се режат?
(втори вариант)
Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи.
Добре, да се режат, но как ще се режат?
Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
към втори вариант >>
Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони.
(втори вариант)
Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата?
Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони.
Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят.
(втори вариант)
За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло?
Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят.
Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат.
към втори вариант >>
Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже.
(втори вариант)
Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат?
Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже.
Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля.
към втори вариант >>
Той взел да се моли на Господа.
(втори вариант)
Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони.
Той взел да се моли на Господа.
Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило?
(втори вариант)
Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят.
Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило?
– Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим.
към втори вариант >>
Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
(втори вариант)
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже.
Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност.
към втори вариант >>
Господ казал на две пчели да отидат да го защитават.
(втори вариант)
Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа.
Господ казал на две пчели да отидат да го защитават.
Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
– Разумните същества не се раждат тук на земята.
(втори вариант)
Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило?
– Разумните същества не се раждат тук на земята.
Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни.
към втори вариант >>
Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите!
(втори вариант)
Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е?
Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите!
В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата.
(втори вариант)
Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават.
Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата.
Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
Те се раждат някъде далече.
(втори вариант)
Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята.
Те се раждат някъде далече.
Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
към втори вариант >>
В Божествения свят такъв закон не съществува.
(втори вариант)
Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите!
В Божествения свят такъв закон не съществува.
В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири.
(втори вариант)
Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата.
Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири.
Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
Някои питат: Къде се раждат тогава?
(втори вариант)
Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече.
Някои питат: Къде се раждат тогава?
– Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем.
към втори вариант >>
В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
(втори вариант)
Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува.
В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Те не го убиха, а го ужилиха.
(втори вариант)
Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири.
Те не го убиха, а го ужилиха.
към втори вариант >>
– Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат.
(втори вариант)
Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава?
– Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат.
Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици.
към втори вариант >>
Всеки е отговорен за Божественото, което разваля.
(втори вариант)
Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всеки е отговорен за Божественото, което разваля.
Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко.
Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти?
към втори вариант >>
Ние, разумните хора, няма за какво да спорим.
(втори вариант)
Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат.
Ние, разумните хора, няма за какво да спорим.
Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание.
към втори вариант >>
Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност.
(втори вариант)
Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля.
Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност.
Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Ти гониш някого.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко.
Ти гониш някого.
Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо?
към втори вариант >>
Това са научни, математически данни.
(втори вариант)
– Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим.
Това са научни, математически данни.
Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко.
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
(втори вариант)
Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност.
Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“
към втори вариант >>
Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого.
Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа.
Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили.
към втори вариант >>
Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
(втори вариант)
Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни.
Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи!
към втори вариант >>
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината.
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината.
Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа.
Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната.
И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот.
към втори вариант >>
Само по математически начин обаче не можем да се домогнем.
(втори вариант)
Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина.
Само по математически начин обаче не можем да се домогнем.
Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание.
към втори вариант >>
Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл.
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината.
Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл.
Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос.
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната.
И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос.
Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!
към втори вариант >>
Съвременните хора са в това отношение големи фанатици.
(втори вариант)
– Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем.
Съвременните хора са в това отношение големи фанатици.
Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание?
към втори вариант >>
Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света.
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл.
Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света.
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти?
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос.
Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти?
Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!
към втори вариант >>
Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание.
(втори вариант)
Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици.
Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание.
Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
към втори вариант >>
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света.
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света.
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света.
Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
Да го наложим с нещо?
(втори вариант)
Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти?
Да го наложим с нещо?
– Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!
към втори вариант >>
Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко.
(втори вариант)
Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание.
Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко.
Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов.
към втори вариант >>
Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен.
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света.
Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен.
За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
– Пчела ме ужили.
(втори вариант)
Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо?
– Пчела ме ужили.
Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!
към втори вариант >>
Те са толкова големи профани, толкова големи невежи!
(втори вариант)
Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко.
Те са толкова големи профани, толкова големи невежи!
Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин.
към втори вариант >>
За поправянето на света се изисква нещо друго!
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен.
За поправянето на света се изисква нещо друго!
към втори вариант >>
Ето един разумен, смислен живот.
(втори вариант)
Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили.
Ето един разумен, смислен живот.
Звездата е това!
към втори вариант >>
Някои казват: На нас не ни трябва знание.
(втори вариант)
Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи!
Някои казват: На нас не ни трябва знание.
Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва.
към втори вариант >>
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите.
Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма!
към втори вариант >>
Звездата е това!
(втори вариант)
И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот.
Звездата е това!
към втори вариант >>
Защо не ни трябва знание?
(втори вариант)
Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание.
Защо не ни трябва знание?
Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата?
към втори вариант >>
Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите.
Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили.
Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма!
към втори вариант >>
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята.
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята.
Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил.
към втори вариант >>
Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
(втори вариант)
Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание?
Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете?
към втори вариант >>
Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили.
Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра.
Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията.
към втори вариант >>
Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил.
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята.
Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил.
Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил.
към втори вариант >>
Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов.
(втори вариант)
Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов.
Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов?
към втори вариант >>
Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра.
Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам.
Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ!
към втори вариант >>
Где е този Крум, где е този Симеон Велики?
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил.
Где е този Крум, где е този Симеон Велики?
– Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи.
към втори вариант >>
Аз ще ви възразя по следния начин.
(втори вариант)
Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов.
Аз ще ви възразя по следния начин.
Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи.
към втори вариант >>
Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате.
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам.
Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате.
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място.
към втори вариант >>
– Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове.
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики?
– Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове.
Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията!
към втори вариант >>
Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва.
(втори вариант)
Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин.
Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва.
Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината.
към втори вариант >>
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма!
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате.
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма!
Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват.
към втори вариант >>
Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни.
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове.
Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни.
Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората.
към втори вариант >>
Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата?
(втори вариант)
Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва.
Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата?
Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни.
към втори вариант >>
Я има Господ, я няма!
(втори вариант)
Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма!
Я има Господ, я няма!
Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност.
към втори вариант >>
Българският Симеон Велики още нищо не е направил.
(втори вариант)
Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни.
Българският Симеон Велики още нищо не е направил.
Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически.
към втори вариант >>
Какви градинари щяхте да бъдете?
(втори вариант)
Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата?
Какви градинари щяхте да бъдете?
Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят.
към втори вариант >>
Аз казвам: Не е въпросът в съмненията.
(втори вариант)
Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма!
Аз казвам: Не е въпросът в съмненията.
Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо.
към втори вариант >>
Българският Крум още не се е родил.
(втори вариант)
Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил.
Българският Крум още не се е родил.
Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях.
към втори вариант >>
Какво щеше да полива вашата любов?
(втори вариант)
Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете?
Какво щеше да полива вашата любов?
Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят.
към втори вариант >>
Има Господ!
(втори вариант)
Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията.
Има Господ!
Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата.
към втори вариант >>
Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи.
(втори вариант)
Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил.
Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи.
И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме.
към втори вариант >>
Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи.
(втори вариант)
Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов?
Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи.
И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно.
към втори вариант >>
Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място.
(втори вариант)
Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ!
Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място.
Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата.
към втори вариант >>
И това днес се предава на поколенията!
(втори вариант)
– Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи.
И това днес се предава на поколенията!
Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може.
към втори вариант >>
И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината.
(втори вариант)
Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи.
И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината.
Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
към втори вариант >>
Не можем да отричаме неща, които не съществуват.
(втори вариант)
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място.
Не можем да отричаме неща, които не съществуват.
Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света.
към втори вариант >>
Не, не е туй, което възпитава хората.
(втори вариант)
Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията!
Не, не е туй, което възпитава хората.
Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство.
към втори вариант >>
Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни.
(втори вариант)
Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината.
Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни.
Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
към втори вариант >>
Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност.
(втори вариант)
Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват.
Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност.
Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете.
към втори вариант >>
Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически.
(втори вариант)
Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората.
Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически.
Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот.
към втори вариант >>
Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят.
(втори вариант)
Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни.
Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят.
Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо?
към втори вариант >>
Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо.
(втори вариант)
Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност.
Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо.
Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате.
към втори вариант >>
Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях.
(втори вариант)
Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически.
Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях.
Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения.
към втори вариант >>
Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят.
(втори вариант)
Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят.
Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят.
Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата.
към втори вариант >>
Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата.
(втори вариант)
Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо.
Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата.
И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот.
към втори вариант >>
Не е важно, какво можем да разстройваме.
(втори вариант)
Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях.
Не е важно, какво можем да разстройваме.
Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа?
към втори вариант >>
Това нещо може да ви се вижда чудно.
(втори вариант)
Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят.
Това нещо може да ви се вижда чудно.
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви.
към втори вариант >>
И тъй, сега ще потърсим причината на нещата.
(втори вариант)
Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата.
И тъй, сега ще потърсим причината на нещата.
Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате.
към втори вариант >>
Да разстройва всеки може.
(втори вариант)
И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме.
Да разстройва всеки може.
Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
(втори вариант)
И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно.
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света.
(втори вариант)
Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата.
Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света.
Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот.
към втори вариант >>
Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство.
(втори вариант)
Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може.
Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство.
Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
(втори вариант)
Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо?
към втори вариант >>
Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете.
(втори вариант)
Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света.
Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете.
У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите?
към втори вариант >>
Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот.
(втори вариант)
Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство.
Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот.
Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек.
към втори вариант >>
Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо?
(втори вариант)
Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате?
Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо?
Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното.
към втори вариант >>
У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате.
(втори вариант)
Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете.
У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате.
Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия.
към втори вариант >>
Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения.
(втори вариант)
Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот.
Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения.
Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш?
към втори вариант >>
Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата.
(втори вариант)
Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо?
Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата.
То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок.
към втори вариант >>
Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате.
Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот.
Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях.
към втори вариант >>
Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа?
(втори вариант)
Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения.
Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа?
Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари.
към втори вариант >>
То като влезе в организма, все ще се прояви.
(втори вариант)
Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата.
То като влезе в организма, все ще се прояви.
Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници.
към втори вариант >>
Колко хубаво започвате.
(втори вариант)
И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот.
Колко хубаво започвате.
Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате?
към втори вариант >>
Народът сам се грижи за себе си.
(втори вариант)
Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа?
Народът сам се грижи за себе си.
Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: Защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига?
към втори вариант >>
Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват.
(втори вариант)
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви.
Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват.
Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино.
към втори вариант >>
Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот.
(втори вариант)
Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате.
Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот.
Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите.
към втори вариант >>
Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
(втори вариант)
Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си.
Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: Защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига? Карай малко по-халтаво, през куп за грош!
към втори вариант >>
Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо?
(втори вариант)
Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват.
Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо?
– Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използват разумно.
към втори вариант >>
Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите?
(втори вариант)
Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот.
Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите?
– Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите. Казвам: Знаете ли какво е учението на квакерите?
към втори вариант >>
Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек.
(втори вариант)
Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си.
Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек.
Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: Защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига? Карай малко по-халтаво, през куп за грош! Как, нима това е учителство?
към втори вариант >>
– Че хората прибързаха с правенето на виното.
(втори вариант)
Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо?
– Че хората прибързаха с правенето на виното.
Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използват разумно. Онези скрити сили във виното действат по особен начин върху организма на хората и произвеждат този резултат.
към втори вариант >>
– Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия.
(втори вариант)
У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите?
– Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия.
Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите. Казвам: Знаете ли какво е учението на квакерите? – Досега не съм се интересувал, но от скоро време се интересувам; зная, че са против войната.
към втори вариант >>
Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш?
(втори вариант)
Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек.
Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш?
Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: Защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига? Карай малко по-халтаво, през куп за грош! Как, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, с любов, това не е работа, това е наемничество.
към втори вариант >>
Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок.
(втори вариант)
Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното.
Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок.
Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използват разумно. Онези скрити сили във виното действат по особен начин върху организма на хората и произвеждат този резултат. След 4000 години обаче, след този дълъг период от време, виното ще внесе нещо ново в човешкия живот.
към втори вариант >>
НАГОРЕ