НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1454
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1454
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Казва ти: „Тук не може“.
Дето ти кажат : „Влез“, там влез. Идеш при някой хлебар. Казва ти: „Тук недей“. Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар.
Казва ти: „Тук не може“.
Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва.
към беседата >>
Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата „Л“ в началото.
Сега аз не искам да ви кажа, че онова, което знаете не струва. Вие сте в първо отделение, научили сте азбуката, всинца знаете азбуката, но смисъла на буквите не знаете. Какъв е смисълът на буквата „В“? Какъв е смисълът на буквата „Г“? Има съдържание.
Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата „Л“ в началото.
Защо буквата „Л“ е турена, а не друга буква.
към беседата >>
Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее.
Ами които си кривят устата нагоре? /Фиг. 2./ Образува се буквата „ж“. „Ж“-то го туряме на живот.
Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее.
Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат.
към беседата >>
Идеш при друг – и тук не може.
Идеш при някой хлебар. Казва ти: „Тук недей“. Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“.
Идеш при друг – и тук не може.
Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави.
към беседата >>
Защо буквата „Л“ е турена, а не друга буква.
Вие сте в първо отделение, научили сте азбуката, всинца знаете азбуката, но смисъла на буквите не знаете. Какъв е смисълът на буквата „В“? Какъв е смисълът на буквата „Г“? Има съдържание. Вие знаете, че като се пише Любов, туря се буквата „Л“ в началото.
Защо буквата „Л“ е турена, а не друга буква.
към беседата >>
Но где е опасността на кривенето.
Ами които си кривят устата нагоре? /Фиг. 2./ Образува се буквата „ж“. „Ж“-то го туряме на живот. Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее.
Но где е опасността на кривенето.
Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“.
към беседата >>
Ти казваш: „Нямам време“.
Казва ти: „Тук недей“. Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може.
Ти казваш: „Нямам време“.
Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш.
към беседата >>
Фиг. 5
Фиг. 5
към беседата >>
Думата „кривене“ значи „несъзнателно“.
Ами които си кривят устата нагоре? /Фиг. 2./ Образува се буквата „ж“. „Ж“-то го туряме на живот. Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее. Но где е опасността на кривенето.
Думата „кривене“ значи „несъзнателно“.
Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно.
към беседата >>
Ако нямаш време, ще страда главата ти.
Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“.
Ако нямаш време, ще страда главата ти.
Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“.
към беседата >>
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център.
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център.
/Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов.
към беседата >>
Има причини защо човек ще си криви устата надолу.
/Фиг. 2./ Образува се буквата „ж“. „Ж“-то го туряме на живот. Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее. Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“.
Има причини защо човек ще си криви устата надолу.
Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината?
към беседата >>
Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“.
Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти.
Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“.
Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш.
към беседата >>
/Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта.
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център.
/Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта.
Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта.
към беседата >>
Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу.
„Ж“-то го туряме на живот. Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее. Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу.
Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу.
Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо.
към беседата >>
Само тъй ти казва.
Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“.
Само тъй ти казва.
Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“.
към беседата >>
Пишеш, някой казал че е лош.
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център. /Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта.
Пишеш, някой казал че е лош.
Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича?
към беседата >>
Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат.
Този, който си криви устата наляво и надясно, той живее. Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу.
Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат.
Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос.
към беседата >>
Казвам: Каквото ти казва, прави.
Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва.
Казвам: Каквото ти казва, прави.
Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“.
към беседата >>
Защо лош е станал?
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център. /Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош.
Защо лош е станал?
Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“.
към беседата >>
Казва: „Изкривило си клонищата“.
Но где е опасността на кривенето. Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат.
Казва: „Изкривило си клонищата“.
Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече.
към беседата >>
Искаш някой път да говориш.
Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави.
Искаш някой път да говориш.
Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят?
към беседата >>
Причината коя е?
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център. /Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал?
Причината коя е?
Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош?
към беседата >>
Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно.
Думата „кривене“ значи „несъзнателно“. Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“.
Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно.
Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо.
към беседата >>
Казва ти: „Ти няма да говориш“.
Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш.
Казва ти: „Ти няма да говориш“.
Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши.
към беседата >>
Лош човек е онзи, който няма Любов.
Понеже Любовта излиза от Бога, туй е законът, тук е център. /Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е?
Лош човек е онзи, който няма Любов.
Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича.
към беседата >>
Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината?
Има причини защо човек ще си криви устата надолу. Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно.
Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината?
В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти.
към беседата >>
Идеш на друго място – няма да говориш.
Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“.
Идеш на друго място – няма да говориш.
Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата.
към беседата >>
Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта.
/Фиг. 5./ Туй показва откъде е излязла Любовта. Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов.
Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта.
Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого.
към беседата >>
В почвата отдолу има нещо.
Усеща някакво бреме, изкриви устата надолу. Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината?
В почвата отдолу има нещо.
Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти. Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“.
Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш.
Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“.
Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата?
към беседата >>
Защо не обича?
Пишеш, някой казал че е лош. Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта.
Защо не обича?
Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората.
към беседата >>
Съвременната наука е разрешила този въпрос.
Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо.
Съвременната наука е разрешила този въпрос.
Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти. Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“.
Казвам: Каквото ти казва, прави. Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“.
Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“.
Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш.
към беседата >>
Казва: „Нямам кого да обичам“.
Защо лош е станал? Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича?
Казва: „Нямам кого да обичам“.
Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам.
към беседата >>
Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече.
Казва: „Изкривило си клонищата“. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос.
Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече.
Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти. Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
Вие казвате: „Че къде ще му иде краят?
Искаш някой път да говориш. Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“.
Вие казвате: „Че къде ще му иде краят?
“ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят.
към беседата >>
Защо е лош?
Причината коя е? Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“.
Защо е лош?
– Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“.
към беседата >>
Той мисли само за сега, много близо.
Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно. Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече.
Той мисли само за сега, много близо.
В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти. Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
“ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши.
Казва ти: „Ти няма да говориш“. Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят?
“ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши.
Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят?
към беседата >>
– Няма кого да обича.
Лош човек е онзи, който няма Любов. Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош?
– Няма кого да обича.
Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна.
към беседата >>
В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти.
Та казвам: Ако вашият език е помръднал, коя е причината? В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо.
В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти.
Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
Ние не търсим края на нещата.
Идеш на друго място – няма да говориш. Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши.
Ние не търсим края на нещата.
Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта.
към беседата >>
Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого.
Онзи, който обича е от Любовта, но онзи, който не обича, не е от Любовта. Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича.
Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого.
Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“.
към беседата >>
Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
В почвата отдолу има нещо. Съвременната наука е разрешила този въпрос. Един човек, който не разбира причините на нещата има известно недоразвито чело и вследствие на това той не мисли надалече. Той мисли само за сега, много близо. В духовния живот се изисква след 100, след 200, след 300 години трябва да знаеш какви последствия ще има живота ти.
Ако днес, за днес само знаеш, защото днешния живот е обоснован на стария от миналите години, днешния живот трябва да знаеш и за бъдеще как трябва да живееш.
към беседата >>
Някой казва: „Какъв е края на нещата?
Идваш на трето място – казва ти: „Говори сега“. Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата.
Някой казва: „Какъв е края на нещата?
“ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш?
към беседата >>
Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората.
Защо не обича? Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого.
Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората.
Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота.
към беседата >>
Сега всичките хора имат известна прическа.
Сега всичките хора имат известна прическа.
Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш?
към беседата >>
“ – Краят на нещата – ще умреш.
Ако си търговец, продавач, казва: „Тук не продавай, там не продавай, но еди-къде си продай“. Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата?
“ – Краят на нещата – ще умреш.
Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва.
към беседата >>
Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам.
Казва: „Нямам кого да обичам“. Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората.
Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам.
Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома?
към беседата >>
Стане сутрин някой, не си чеше косите.
Сега всичките хора имат известна прическа.
Стане сутрин някой, не си чеше косите.
Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо?
към беседата >>
Като се родиш е началото, а като умреш е краят.
Вие казвате: „Че къде ще му иде краят? “ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш.
Като се родиш е началото, а като умреш е краят.
– „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси.
към беседата >>
Човек да живее както разбира“.
Защо е лош? – Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам.
Човек да живее както разбира“.
Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са?
към беседата >>
Трябва да бъдем внимателни.
Сега всичките хора имат известна прическа. Стане сутрин някой, не си чеше косите.
Трябва да бъдем внимателни.
Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи.
към беседата >>
– „Какъв е краят?
“ – Никъде няма да иде, но работа ще се свърши. Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят.
– „Какъв е краят?
“ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят?
към беседата >>
Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна.
– Няма кого да обича. Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“.
Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна.
Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива.
към беседата >>
Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга.
Сега всичките хора имат известна прическа. Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни.
Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга.
Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения.
към беседата >>
“ – Краят е смъртта.
Ние не търсим края на нещата. Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят?
“ – Краят е смъртта.
– „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави.
към беседата >>
Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“.
Този човек, за да го направите добър, дайте му да обича някого. Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна.
Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“.
За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“.
към беседата >>
Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо.
Сега всичките хора имат известна прическа. Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга.
Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо.
Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото.
към беседата >>
– „Като умреш къде ще идеш?
Някой казва: „Какъв е края на нещата? “ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта.
– „Като умреш къде ще идеш?
“ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави.
към беседата >>
За красивата мома е готов да измени мнението за живота.
Веднъж един млад човек, свършил с висше образование, ми казва: „Аз нямам никаква вяра в Бога, в света, в хората. Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“.
За красивата мома е готов да измени мнението за живота.
Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере.
към беседата >>
Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш?
Сега всичките хора имат известна прическа. Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо.
Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш?
Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото.
към беседата >>
“ – Ти като умреш, всичко се свършва.
“ – Краят на нещата – ще умреш. Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш?
“ – Ти като умреш, всичко се свършва.
Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави?
към беседата >>
Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома?
Отвратителни ми са хората, не вярвам в тях, и в бъдещия живот не вярвам, и в Господа не вярвам. Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота.
Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома?
Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто.
към беседата >>
Хваща се човек за главата, защо?
Стане сутрин някой, не си чеше косите. Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш?
Хваща се човек за главата, защо?
Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи?
към беседата >>
Нещата трябва да имат начало, краят не търси.
Като се родиш е началото, а като умреш е краят. – „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва.
Нещата трябва да имат начало, краят не търси.
Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това.
към беседата >>
Сегашните какви са?
Човек да живее както разбира“. Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома?
Сегашните какви са?
“ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто. Доброто се вижда.
към беседата >>
Да знае какво да направи.
Трябва да бъдем внимателни. Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо?
Да знае какво да направи.
Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи? След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи.
към беседата >>
Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят?
– „Какъв е краят? “ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси.
Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят?
“ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това. Но защо ще търсите края?
към беседата >>
“ Казвам: Има и такива.
Казвам му: Ако Господ ти даде една красива мома, ама знаеш много хубава, красива, умна, добра, сръчна, той се усмихна. Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са?
“ Казвам: Има и такива.
Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто. Доброто се вижда. Умния човек трябва да го видиш.
към беседата >>
Някой път има много движения.
Все таки трябва да бутнеш косите си, понеже всеки косъм съставя един лист на една книга. Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи.
Някой път има много движения.
Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи? След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи. Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“.
към беседата >>
“ – Краят ще бъде с пукнати глави.
“ – Краят е смъртта. – „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят?
“ – Краят ще бъде с пукнати глави.
Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това. Но защо ще търсите края? Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“.
към беседата >>
Казва: „Покажи ми“.
Казва: „Ако Господ ми даде, ще го призная“. За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива.
Казва: „Покажи ми“.
Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто. Доброто се вижда. Умния човек трябва да го видиш. Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има.
към беседата >>
Седи някой човек и си дига показалеца до челото.
Ти бутнеш листа, тури ръката, прекарай ръцете на главата, за да научиш нещо. Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения.
Седи някой човек и си дига показалеца до челото.
Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи? След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи. Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“. Който казва така, не разбира.
към беседата >>
Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави.
– „Като умреш къде ще идеш? “ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави.
Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави.
Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това. Но защо ще търсите края? Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“. Вложи една хубава мисъл в ума си.
към беседата >>
Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере.
За красивата мома е готов да измени мнението за живота. Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“.
Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере.
Трябва да видим доброто. Доброто се вижда. Умния човек трябва да го видиш. Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има. Всичките хора са добри, но трябва да знаеш как да погледнеш човека.
към беседата >>
Този човек туря си показалеца на челото.
Ти като туриш ръцете така, за да мине мисълта в ръцете, какво трябва да правиш? Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото.
Този човек туря си показалеца на челото.
Кое го кара, какво трябва да направи? След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи. Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“. Който казва така, не разбира. Тези неща могат да бъдат и случайни, но ако нещата се повтарят веднъж, дваж, триж, ще видиш закона.
към беседата >>
Какъв е краят с пукнатите глави?
“ – Ти като умреш, всичко се свършва. Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави.
Какъв е краят с пукнатите глави?
Никакъв край не е това. Но защо ще търсите края? Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“. Вложи една хубава мисъл в ума си. Казваш: „Какво трябва да правя?
към беседата >>
Трябва да видим доброто.
Той казва: „Ами де ще се намери такава красива мома? Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере.
Трябва да видим доброто.
Доброто се вижда. Умния човек трябва да го видиш. Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има. Всичките хора са добри, но трябва да знаеш как да погледнеш човека. При известни условия може да видиш човека, както трябва.
към беседата >>
Кое го кара, какво трябва да направи?
Хваща се човек за главата, защо? Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото.
Кое го кара, какво трябва да направи?
След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи. Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“. Който казва така, не разбира. Тези неща могат да бъдат и случайни, но ако нещата се повтарят веднъж, дваж, триж, ще видиш закона. Казва: „Човек не трябва да се бута“.
към беседата >>
Никакъв край не е това.
Нещата трябва да имат начало, краят не търси. Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави?
Никакъв край не е това.
Но защо ще търсите края? Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“. Вложи една хубава мисъл в ума си. Казваш: „Какво трябва да правя? “ – Вложи една хубава мисъл в ума си.
към беседата >>
Доброто се вижда.
Сегашните какви са? “ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто.
Доброто се вижда.
Умния човек трябва да го видиш. Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има. Всичките хора са добри, но трябва да знаеш как да погледнеш човека. При известни условия може да видиш човека, както трябва. Както един художник гледа, когато слънцето изгрява, той рисува, има хубава светлина.
към беседата >>
След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи.
Да знае какво да направи. Някой път има много движения. Седи някой човек и си дига показалеца до челото. Този човек туря си показалеца на челото. Кое го кара, какво трябва да направи?
След като седи дълго, мисълта минава в пръста и той взема едно решение какво трябва да направи.
Казваш: „Няма нищо като си тури пръста“. Който казва така, не разбира. Тези неща могат да бъдат и случайни, но ако нещата се повтарят веднъж, дваж, триж, ще видиш закона. Казва: „Човек не трябва да се бута“. Къде трябва да си държи ръцете?
към беседата >>
Но защо ще търсите края?
Двама души се бият, казваш: „Какъв ще бъде краят? “ – Краят ще бъде с пукнати глави. Ще дойдат стражари наоколо, ще ходят в болницата, ще дойдат и двамата, които са били с превързани глави. Какъв е краят с пукнатите глави? Никакъв край не е това.
Но защо ще търсите края?
Иди посей житото на нивата и кажи: „Господ да го благослови“. Вложи една хубава мисъл в ума си. Казваш: „Какво трябва да правя? “ – Вложи една хубава мисъл в ума си. Кажи така: „Мисълта спасява“.
към беседата >>
Умния човек трябва да го видиш.
“ Казвам: Има и такива. Казва: „Покажи ми“. Доброто в света човек трябва да го види, за да го разбере. Трябва да видим доброто. Доброто се вижда.
Умния човек трябва да го видиш.
Умни хора има, добри хора има, религиозни хора има. Всичките хора са добри, но трябва да знаеш как да погледнеш човека. При известни условия може да видиш човека, както трябва. Както един художник гледа, когато слънцето изгрява, той рисува, има хубава светлина. Светлината правилно да пада в лицето, да го види.
към беседата >>
2.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна.
Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота.
Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна.
Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби?
към беседата >>
Но практически в живота трябва да имате две идеи.
В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има.
Но практически в живота трябва да имате две идеи.
Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите. Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви.
Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна.
Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви.
Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени?
към беседата >>
Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате.
Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи.
Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате.
Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите. Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени.
Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви.
Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени.
В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново.
към беседата >>
Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите.
Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате.
Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите.
Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
В яденето зъбите играят важна роля.
Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени.
В яденето зъбите играят важна роля.
Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал.
към беседата >>
Човек става смешен когато иска научно някои работи.
Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите.
Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците.
За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля.
Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците.
Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава.
към беседата >>
Така е направено окото.
Така е направено окото.
Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно.
към беседата >>
Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби?
Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците.
Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби?
Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум.
към беседата >>
Така е направена човешката уста.
Така е направено окото.
Така е направена човешката уста.
Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето.
към беседата >>
Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени?
Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби?
Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени?
Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения.
към беседата >>
Имате и човешкия нос.
Така е направено окото. Така е направена човешката уста.
Имате и човешкия нос.
Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото.
към беседата >>
Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново.
Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени?
Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново.
В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си.
към беседата >>
Те са разхвърляни.
Така е направено окото. Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос.
Те са разхвърляни.
Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален.
към беседата >>
В месоядните този процес е изчезнал.
В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново.
В месоядните този процес е изчезнал.
Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно.
към беседата >>
Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място.
Така е направено окото. Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни.
Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място.
В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала?
към беседата >>
Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава.
Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал.
Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава.
Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение.
към беседата >>
В сегашната наука всичко това е разхвърляно.
Така е направено окото. Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място.
В сегашната наука всичко това е разхвърляно.
Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата.
към беседата >>
Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум.
Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава.
Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум.
Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии.
към беседата >>
Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето.
Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно.
Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето.
След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични.
към беседата >>
Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения.
Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум.
Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения.
Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии. Трябва да се възпитате.
към беседата >>
След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото.
Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето.
След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото.
Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията?
към беседата >>
Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си.
Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения.
Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си.
Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии. Трябва да се възпитате.
към беседата >>
Та сега вие казвате, човек да бъде морален.
Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото.
Та сега вие казвате, човек да бъде морален.
Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и.
към беседата >>
Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно.
В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си.
Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно.
Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии. Трябва да се възпитате.
към беседата >>
Откъде ще научите морала?
Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален.
Откъде ще научите морала?
Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен.
към беседата >>
Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение.
Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно.
Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение.
Казвам: Това са аналогии. Трябва да се възпитате.
към беседата >>
Моралът ще го учите от децата.
В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала?
Моралът ще го учите от децата.
Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата.
към беседата >>
Казвам: Това са аналогии.
Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение.
Казвам: Това са аналогии.
Трябва да се възпитате.
към беседата >>
Вие искате да бъдете енергични.
Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата.
Вие искате да бъдете енергични.
Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде.
към беседата >>
Трябва да се възпитате.
Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии.
Трябва да се възпитате.
към беседата >>
Откъде иде енергията?
След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични.
Откъде иде енергията?
От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш.
към беседата >>
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита.
Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи.
към беседата >>
От баща /т/и.
Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията?
От баща /т/и.
Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо.
към беседата >>
Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита.
Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи.
После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението.
към беседата >>
Искаш да бъдеш разположен.
Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и.
Искаш да бъдеш разположен.
Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност.
към беседата >>
После от слушането са се родили много лоши работи.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита. Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи.
После от слушането са се родили много лоши работи.
И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение.
към беседата >>
Ще научиш туй разположение от майка си, от основата.
Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен.
Ще научиш туй разположение от майка си, от основата.
Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта.
към беседата >>
И от гледането са се родили много лоши работи.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита. Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи.
И от гледането са се родили много лоши работи.
Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет.
към беседата >>
Трябва да го научиш отнякъде.
Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата.
Трябва да го научиш отнякъде.
Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде.
към беседата >>
Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита. Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи.
Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи.
Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи.
към беседата >>
Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш.
Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде.
Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш.
Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва?
към беседата >>
Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита. Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи.
Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи.
Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец.
към беседата >>
Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо.
От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш.
Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо.
От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш.
към беседата >>
Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението.
Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи.
Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението.
Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне.
към беседата >>
От основата ще добиеш стабилност.
Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо.
От основата ще добиеш стабилност.
Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата?
към беседата >>
Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение.
После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението.
Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение.
Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе.
към беседата >>
Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта.
Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност.
Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта.
Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа.
към беседата >>
Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет.
И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение.
Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет.
От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека?
към беседата >>
Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде.
Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта.
Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде.
Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече.
към беседата >>
От това желание не може да се въздържи.
Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет.
От това желание не може да се въздържи.
Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е?
към беседата >>
Какво показва?
Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде.
Какво показва?
Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето.
към беседата >>
Той става крадец.
Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи.
Той става крадец.
Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили.
към беседата >>
Морален трябва да бъдеш.
Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва?
Морален трябва да бъдеш.
Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира.
към беседата >>
Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне.
Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец.
Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне.
Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него?
към беседата >>
Но за да стане яденето де е бащата?
От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш.
Но за да стане яденето де е бащата?
Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето.
към беседата >>
Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе.
Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне.
Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе.
Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е?
към беседата >>
Аз да ви кажа.
Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата?
Аз да ви кажа.
Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка?
към беседата >>
Казвате: „Как се зародила кражбата у човека?
Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе.
Казвате: „Как се зародила кражбата у човека?
Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство?
към беседата >>
Сготвеното ядене е детето вече.
Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа.
Сготвеното ядене е детето вече.
Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата.
към беседата >>
Произхода на кражбата какъв е?
От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека?
Произхода на кражбата какъв е?
“ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик.
към беседата >>
Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето.
Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече.
Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето.
Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре?
към беседата >>
“ Кражбата ние сме я турили.
Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е?
“ Кражбата ние сме я турили.
Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“.
към беседата >>
Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира.
Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето.
Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира.
Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата.
към беседата >>
Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него?
Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили.
Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него?
Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание.
към беседата >>
Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето.
Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира.
Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето.
Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има.
към беседата >>
Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е?
Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него?
Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е?
Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде.
към беседата >>
Къде е вашият баща и вашата майка?
Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето.
Къде е вашият баща и вашата майка?
Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето.
към беседата >>
Или, ако имаме едно чуждо чувство?
Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е?
Или, ако имаме едно чуждо чувство?
Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани.
към беседата >>
Топлината, която усещате в себе си е бащата.
Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка?
Топлината, която усещате в себе си е бащата.
Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта.
към беседата >>
Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик.
Произхода на кражбата какъв е? “ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство?
Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик.
Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни?
към беседата >>
Майка ви къде е вътре?
Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата.
Майка ви къде е вътре?
Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта. Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“.
“ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик.
Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“.
Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет.
към беседата >>
Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата.
Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре?
Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата.
Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта. Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание.
Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“.
Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание.
Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо.
към беседата >>
Пропорция има.
Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата.
Пропорция има.
За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта. Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Но като му замирише, у него се роди желание да яде.
Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание.
Но като му замирише, у него се роди желание да яде.
Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек.
към беседата >>
За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето.
Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има.
За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето.
Или моралния устой на човека, това е солта. Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани.
Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде.
Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани.
Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането.
към беседата >>
Или моралния устой на човека, това е солта.
Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето.
Или моралния устой на човека, това е солта.
Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни?
Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани.
Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни?
Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането.
към беседата >>
Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта.
Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
към беседата >>
Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет.
Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни?
Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет.
Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види.
към беседата >>
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете.
Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата.
към беседата >>
Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо.
Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет.
Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо.
Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея?
към беседата >>
Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете.
Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря.
Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата. Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
Не са нещата безопасни да ги пипа човек.
Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо.
Не са нещата безопасни да ги пипа човек.
Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце.
към беседата >>
Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете. Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря.
Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини.
Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата. Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
Има неща много опасни за пипането.
Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек.
Има неща много опасни за пипането.
В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце.
към беседата >>
Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете. Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини.
Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека.
Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата. Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането.
Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането.
В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането.
Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце.
към беседата >>
Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете. Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека.
Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу.
Показва победата. Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види.
Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането.
Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види.
Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце.
към беседата >>
Показва победата.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете. Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу.
Показва победата.
Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея?
Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види.
Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея?
От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията.
към беседата >>
Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата.
Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
към беседата >>
От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце.
Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея?
От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце.
Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце.
към беседата >>
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива.
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива.
На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите.
към беседата >>
Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце.
Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце.
Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце.
Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин?
към беседата >>
На цигулката са турени четири струни.
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива.
На цигулката са турени четири струни.
Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента.
към беседата >>
Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце.
В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце.
Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце.
После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин? Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Човек е една арфа, която съдържа пет сетива.
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива. На цигулката са турени четири струни.
Човек е една арфа, която съдържа пет сетива.
Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те?
към беседата >>
После в насекомите правила опит за ръце.
Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце.
После в насекомите правила опит за ръце.
Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин? Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Китарата колко струни има?
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива. На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива.
Китарата колко струни има?
Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен.
към беседата >>
Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията.
Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце.
Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията.
Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин? Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Пианото, колко струни има?
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива. На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има?
Пианото, колко струни има?
Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи.
към беседата >>
Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце.
От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията.
Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце.
Как да ги създаде, по кой начин? Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Цигулката е направена според темпераментите.
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива. На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има?
Цигулката е направена според темпераментите.
Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е?
към беседата >>
Как да ги създаде, по кой начин?
Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце.
Как да ги създаде, по кой начин?
Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Имаме четири темперамента.
На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите.
Имаме четири темперамента.
Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е?
към беседата >>
Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин?
Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
към беседата >>
Кои са те?
Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента.
Кои са те?
Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е? Той е флегматически.
към беседата >>
Та сега какъв беше въпросът?
Та сега какъв беше въпросът?
Вкусването е същото. Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни. Има неща, ако ги слушаш са опасни. Има неща, ако ги видиш са опасни. В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен.
Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те?
Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен.
Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е? Той е флегматически. Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
Вкусването е същото.
Та сега какъв беше въпросът?
Вкусването е същото.
Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни. Има неща, ако ги слушаш са опасни. Има неща, ако ги видиш са опасни. В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи.
Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен.
Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи.
Сангвиничният кой е? Басът кой е? Той е флегматически. Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни.
Та сега какъв беше въпросът? Вкусването е същото.
Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни.
Има неща, ако ги слушаш са опасни. Има неща, ако ги видиш са опасни. В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Сангвиничният кой е?
Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи.
Сангвиничният кой е?
Басът кой е? Той е флегматически. Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
Има неща, ако ги слушаш са опасни.
Та сега какъв беше въпросът? Вкусването е същото. Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни.
Има неща, ако ги слушаш са опасни.
Има неща, ако ги видиш са опасни. В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Басът кой е?
Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е?
Басът кой е?
Той е флегматически. Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
Има неща, ако ги видиш са опасни.
Та сега какъв беше въпросът? Вкусването е същото. Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни. Има неща, ако ги слушаш са опасни.
Има неща, ако ги видиш са опасни.
В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Той е флегматически.
Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е?
Той е флегматически.
Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
Та сега какъв беше въпросът? Вкусването е същото. Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни. Има неща, ако ги слушаш са опасни. Има неща, ако ги видиш са опасни.
В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични.
към беседата >>
Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е? Той е флегматически.
Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
към беседата >>
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите.
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите.
/Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“.
към беседата >>
Аз искам да ви остане идеята.
Аз искам да ви остане идеята.
Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината?
към беседата >>
/Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“?
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите.
/Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“?
Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна.
към беседата >>
Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи.
Аз искам да ви остане идеята.
Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи.
Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея.
към беседата >>
Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад.
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите. /Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“?
Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад.
Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение.
към беседата >>
Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те.
Аз искам да ви остане идеята. Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи.
Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те.
Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява.
към беседата >>
Може да изходи този път.
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите. /Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад.
Може да изходи този път.
Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината.
към беседата >>
Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре.
Аз искам да ви остане идеята. Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те.
Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре.
Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени.
към беседата >>
Питате: „Каква е идеята?
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите. /Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път.
Питате: „Каква е идеята?
“ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето.
към беседата >>
Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани.
Аз искам да ви остане идеята. Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре.
Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани.
Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се.
към беседата >>
“ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“.
Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите. /Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята?
“ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“.
„Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза.
към беседата >>
Какво трябва да направиш с киселината?
Аз искам да ви остане идеята. Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани.
Какво трябва да направиш с киселината?
За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си.
към беседата >>
„Я“ – към неизвестна една храна.
/Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“.
„Я“ – към неизвестна една храна.
Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо.
към беседата >>
За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея.
Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината?
За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея.
Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не.
към беседата >>
Тази храна има отношение.
Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна.
Тази храна има отношение.
Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия.
към беседата >>
Като се съедини с основата тя се укротява.
Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея.
Като се съедини с основата тя се укротява.
Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете.
към беседата >>
Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината.
Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение.
Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината.
Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия. При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Да кажем вие сте възбудени.
Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява.
Да кажем вие сте възбудени.
Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът.
към беседата >>
Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето.
Питате: „Каква е идеята? “ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината.
Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето.
Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия. При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Разгневили сте се.
Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени.
Разгневили сте се.
Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега?
към беседата >>
Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза.
“ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето.
Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза.
Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия. При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Вземи гъбичката понамокри устните си.
Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се.
Вземи гъбичката понамокри устните си.
Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво?
към беседата >>
Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо.
„Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза.
Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо.
Сега при бързото ходене се изживява повече енергия. При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не.
За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си.
Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не.
Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната.
към беседата >>
Сега при бързото ходене се изживява повече енергия.
Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо.
Сега при бързото ходене се изживява повече енергия.
При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Вие не знаете.
Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не.
Вие не знаете.
Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво.
към беседата >>
При бавното ходене отива по-малко енергия.
Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия.
При бавното ходене отива по-малко енергия.
към беседата >>
Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът.
Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете.
Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът.
Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно.
към беседата >>
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза.
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза.
Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо.
към беседата >>
Как ще започнете сега?
Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът.
Как ще започнете сега?
Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит.
към беседата >>
Щом е гладен бърза.
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза.
Щом е гладен бърза.
Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки.
към беседата >>
Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво?
Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега?
Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво?
Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него.
към беседата >>
Питам: Kаkво добива от бързането?
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза. Щом е гладен бърза.
Питам: Kаkво добива от бързането?
Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната.
Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво?
Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната.
Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“.
към беседата >>
Ако вървите малко полека?
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза. Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането?
Ако вървите малко полека?
Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва.
към беседата >>
Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво.
Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната.
Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво.
Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви?
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза. Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека?
Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви?
Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи?
към беседата >>
Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно.
Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво.
Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно.
Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе.
към беседата >>
Някои хора вървят бързо.
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза. Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви?
Някои хора вървят бързо.
Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той.
към беседата >>
Направете това за опит.
Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно.
Направете това за опит.
Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе. /Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки.
Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо.
Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки.
Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки.
към беседата >>
Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него.
Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит.
Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него.
Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе. /Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата?
Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки.
Каква ще бъде разликата?
Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин?
към беседата >>
Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“.
Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него.
Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“.
/Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе. /Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Има една особена наука за ходене – окология се казва.
Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата?
Има една особена наука за ходене – окология се казва.
Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора.
към беседата >>
/Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/.
Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“.
/Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/.
Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе. /Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи?
Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва.
Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи?
Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза.
към беседата >>
Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе.
Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/.
Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе.
/Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той.
Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи?
Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той.
Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега?
към беседата >>
/Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе.
/Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
към беседата >>
Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки.
Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той.
Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки.
Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори.
към беседата >>
Самовъзпитание на чувствата.
Самовъзпитание на чувствата.
Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати.
към беседата >>
Каква е идеята в единия и в другия начин?
Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки.
Каква е идеята в единия и в другия начин?
Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви.
към беседата >>
Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата.
Самовъзпитание на чувствата.
Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата.
Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място.
към беседата >>
Вземете в говора.
Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин?
Вземете в говора.
Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор?
към беседата >>
Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Самовъзпитание на чувствата. Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата.
Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място.
към беседата >>
Ако един човек говори плавно, а друг бърза.
Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора.
Ако един човек говори плавно, а друг бърза.
Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия.
към беседата >>
Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Самовъзпитание на чувствата. Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си.
към беседата >>
Каква е разликата сега?
Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза.
Каква е разликата сега?
Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо.
към беседата >>
Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло.
Самовъзпитание на чувствата. Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло.
Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло.
Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си.
към беседата >>
Онзи, който бързо върви, бързо говори.
Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега?
Онзи, който бързо върви, бързо говори.
Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете?
към беседата >>
Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати.
Самовъзпитание на чувствата. Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло.
Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати.
Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си.
към беседата >>
Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви.
Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори.
Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви.
Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат.
към беседата >>
Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място.
Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати.
Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място.
Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление.
към беседата >>
Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор?
Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви.
Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор?
Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука.
към беседата >>
Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място.
Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място.
Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място.
Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото.
към беседата >>
Има аналогия.
Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор?
Има аналогия.
Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате.
към беседата >>
Силният чивек знае къде да постави силата си.
Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място.
Силният чивек знае къде да постави силата си.
Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк.
към беседата >>
Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо.
Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия.
Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо.
Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот.
към беседата >>
Умният човек знае да поставя на място умът си.
Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си.
Умният човек знае да поставя на място умът си.
И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани.
към беседата >>
Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете?
Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо.
Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете?
Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек.
към беседата >>
И добрият човек знае да постави на място добродетелта си.
Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си.
И добрият човек знае да постави на място добродетелта си.
Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите.
към беседата >>
Те са идеи във вас, които ви карат.
Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете?
Те са идеи във вас, които ви карат.
В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето.
към беседата >>
Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление.
Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си.
Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление.
Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“.
към беседата >>
В ходенето има цяла наука.
Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат.
В ходенето има цяла наука.
Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко.
към беседата >>
Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото.
Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление.
Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото.
Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни.
към беседата >>
Зависи как пристъпвате.
Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука.
Зависи как пристъпвате.
Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват.
към беседата >>
Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк.
Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото.
Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк.
Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни.
към беседата >>
Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот.
Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате.
Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот.
Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш.
към беседата >>
Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани.
Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк.
Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани.
Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни.
към беседата >>
Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек.
Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот.
Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек.
Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш.
към беседата >>
Вие искате да ги освободите.
И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани.
Вие искате да ги освободите.
Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни.
към беседата >>
Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето.
Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек.
Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето.
Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум.
към беседата >>
Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“.
Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите.
Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“.
Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен.
към беседата >>
Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко.
В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето.
Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко.
Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия.
към беседата >>
Но всички чувства не са тревопасни.
Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“.
Но всички чувства не са тревопасни.
Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала.
към беседата >>
Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват.
Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко.
Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват.
Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада?
към беседата >>
Всички мисли не са тревопасни.
Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни.
Всички мисли не са тревопасни.
Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала.
към беседата >>
Като върви едно месоядно, не може да го усетиш.
Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват.
Като върви едно месоядно, не може да го усетиш.
Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш.
към беседата >>
Доста мисли има, които са месоядни.
Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни.
Доста мисли има, които са месоядни.
Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани.
към беседата >>
Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш.
Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш.
Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш.
Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите.
към беседата >>
Доста чувства има, които са месоядни.
Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни.
Доста чувства има, които са месоядни.
Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани.
към беседата >>
Един кон като върви, вдига шум.
Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш.
Един кон като върви, вдига шум.
Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система.
към беседата >>
Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен.
Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни.
Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен.
При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието.
към беседата >>
Тогава извадете една аналогия.
Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум.
Тогава извадете една аналогия.
Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си.
към беседата >>
При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала.
Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен.
При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала.
Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората.
към беседата >>
Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада?
Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия.
Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада?
Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен.
към беседата >>
Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала.
Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала.
Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала.
Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила.
към беседата >>
Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш.
Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада?
Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш.
Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето.
към беседата >>
Някои чувства трябва да бъда вързани.
Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала.
Някои чувства трябва да бъда вързани.
Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод.
към беседата >>
Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите.
Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш.
Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите.
Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си.
към беседата >>
Някои мисли трябва да бъдат вързани.
Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани.
Някои мисли трябва да бъдат вързани.
Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод. Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система.
Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите.
Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система.
Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите.
към беседата >>
Правила трябва да има при самовъзпитанието.
Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани.
Правила трябва да има при самовъзпитанието.
Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод. Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си.
Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система.
Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си.
Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен.
към беседата >>
Искате да възпитате хората.
При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието.
Искате да възпитате хората.
При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод. Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Някой път вие сте нервен.
Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си.
Някой път вие сте нервен.
Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат.
към беседата >>
При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила.
Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората.
При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила.
Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод. Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето.
Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен.
Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето.
Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат.
към беседата >>
Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод.
Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила.
Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод.
Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си.
Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето.
Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си.
Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат. Нищо не се добива.
към беседата >>
Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод.
Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
към беседата >>
Някой път не знаете как да ходите.
Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си.
Някой път не знаете как да ходите.
Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат. Нищо не се добива.
към беседата >>
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията.
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията.
Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант.
към беседата >>
Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен.
Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите.
Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен.
Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат. Нищо не се добива.
към беседата >>
Кои са добрите условия?
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията.
Кои са добрите условия?
Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант.
към беседата >>
Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат.
Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен.
Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат.
Голeми хора, учени хора, тропат. Нищо не се добива.
към беседата >>
Вземете за един музикант, кои са добрите условия?
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията. Кои са добрите условия?
Вземете за един музикант, кои са добрите условия?
Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има.
към беседата >>
Голeми хора, учени хора, тропат.
Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат.
Голeми хора, учени хора, тропат.
Нищо не се добива.
към беседата >>
Вземете за един художник, кои са добрите условия?
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията. Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия?
Вземете за един художник, кои са добрите условия?
Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре.
към беседата >>
Нищо не се добива.
Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат.
Нищо не се добива.
към беседата >>
Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система.
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията. Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия?
Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система.
Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус.
към беседата >>
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин.
Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция.
към беседата >>
Той не може да бъде музикант.
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията. Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система.
Той не може да бъде музикант.
Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко.
към беседата >>
Туй тропане е конско.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин.
Туй тропане е конско.
Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад.
към беседата >>
Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант.
Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант.
Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант.
Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко.
към беседата >>
Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин. Туй тропане е конско.
Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш.
Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо.
към беседата >>
Тон не може да има.
Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант.
Тон не може да има.
Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място.
към беседата >>
Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин. Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш.
Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи.
Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те.
към беседата >>
Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре.
Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има.
Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре.
При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите.
към беседата >>
Човек е бил кон.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин. Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи.
Човек е бил кон.
От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня.
към беседата >>
При това и в музиката има вкус.
Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре.
При това и в музиката има вкус.
Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл.
към беседата >>
От коня човек се отличава по своята еволюция.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин. Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон.
От коня човек се отличава по своята еволюция.
Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака.
към беседата >>
Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко.
Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус.
Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко.
Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение.
към беседата >>
Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад.
Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция.
Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад.
Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня.
към беседата >>
Има музика, която кара човека да яде сладко.
Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко.
Има музика, която кара човека да яде сладко.
Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря.
към беседата >>
Сега да ви аргументирам защо.
Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад.
Сега да ви аргументирам защо.
Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса.
към беседата >>
Има музика, която кара човека да спре на едно място.
Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко.
Има музика, която кара човека да спре на едно място.
Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея.
към беседата >>
Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те.
Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо.
Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те.
Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл.
към беседата >>
Има музика, която ще ви накара да мислите.
Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място.
Има музика, която ще ви накара да мислите.
Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката?
към беседата >>
Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня.
Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те.
Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня.
Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб.
към беседата >>
Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл.
При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите.
Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл.
Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко.
към беседата >>
Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака.
От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня.
Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака.
Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред.
към беседата >>
Казвам: Сега музиката е едно развлечение.
Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл.
Казвам: Сега музиката е едно развлечение.
Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много.
към беседата >>
Значи главата на човека е дошла на опашката на коня.
Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака.
Значи главата на човека е дошла на опашката на коня.
Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад.
към беседата >>
Сега аз няма да ви свиря.
Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение.
Сега аз няма да ви свиря.
/Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят?
към беседата >>
Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса.
Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня.
Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса.
Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция.
към беседата >>
/Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея.
Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря.
/Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея.
В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите.
към беседата >>
Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл.
Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса.
Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл.
После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция.
към беседата >>
В какво седи възпитателното действие на музиката?
Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея.
В какво седи възпитателното действие на музиката?
Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия.
към беседата >>
После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб.
Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл.
После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб.
180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията.
към беседата >>
Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко.
Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката?
Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко.
Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление?
към беседата >>
180 градуса човек изминал отзад напред.
Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб.
180 градуса човек изминал отзад напред.
Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“.
към беседата >>
Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много.
Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко.
Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много.
/Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката?
към беседата >>
Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад.
Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред.
Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад.
Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“?
към беседата >>
/Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят?
Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много.
/Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят?
Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката.
към беседата >>
Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция.
Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад.
Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция.
Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни.
към беседата >>
Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите.
/Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят?
Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите.
Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън.
към беседата >>
Качването у човека го наричаме еволюция.
Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция.
Качването у човека го наричаме еволюция.
Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек?
към беседата >>
Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия.
В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите.
Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия.
Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят.
към беседата >>
Човек е станал човек по закона на еволюцията.
После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция.
Човек е станал човек по закона на еволюцията.
Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна.
към беседата >>
Какво ви прави впечатление?
Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия.
Какво ви прави впечатление?
Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият.
към беседата >>
Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“.
180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията.
Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“.
Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава?
към беседата >>
Откъде излиза тона в цигулката?
Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление?
Откъде излиза тона в цигулката?
Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“?
Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“.
Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“?
Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата.
към беседата >>
Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката.
/Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката?
Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката.
То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне.
към беседата >>
Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни.
Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“?
Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни.
Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система.
към беседата >>
То са обертонове, които идат отвън.
Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката.
То са обертонове, които идат отвън.
В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно.
към беседата >>
Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек?
Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни.
Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек?
Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита.
към беседата >>
В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят.
Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън.
В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят.
Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите?
към беседата >>
Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна.
Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек?
Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна.
Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита.
към беседата >>
Казвам: Сега законът е същият.
Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят.
Казвам: Сега законът е същият.
Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен.
към беседата >>
Каква разлика има тогава?
Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна.
Каква разлика има тогава?
Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас.
Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият.
Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас.
То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката.
към беседата >>
Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата.
Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава?
Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата.
Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе.
към беседата >>
То ще ви помогне.
Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас.
То ще ви помогне.
После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света.
към беседата >>
Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система.
Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата.
Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система.
На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу.
към беседата >>
После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно.
То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне.
После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно.
Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях.
към беседата >>
На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита.
Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система.
На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита.
В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен.
към беседата >>
Как ще туриш пръстите?
В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно.
Как ще туриш пръстите?
Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят.
към беседата >>
В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита.
Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита.
В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита.
Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането.
към беседата >>
Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен.
Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите?
Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен.
Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат.
към беседата >>
Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система.
Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита.
Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система.
В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл?
към беседата >>
Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката.
Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен.
Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката.
Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде.
към беседата >>
В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе.
Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система.
В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе.
В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита.
към беседата >>
Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света.
То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката.
Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света.
Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда.
към беседата >>
В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу.
Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе.
В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу.
Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък.
към беседата >>
Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях.
После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света.
Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях.
Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон.
към беседата >>
Това е пътят, който е изходен.
На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу.
Това е пътят, който е изходен.
Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички.
към беседата >>
Има музиканти, които свирят.
Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях.
Има музиканти, които свирят.
Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне.
към беседата >>
Този път, по който човек слиза е започнал връщането.
В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен.
Този път, по който човек слиза е започнал връщането.
Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват.
към беседата >>
Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат.
Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят.
Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат.
Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава.
към беседата >>
Каква е първата причина отдето той излезъл?
Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането.
Каква е първата причина отдето той излезъл?
Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели.
към беседата >>
Ако знаеш как да свириш златото иде.
Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат.
Ако знаеш как да свириш златото иде.
Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава. Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита.
В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл?
Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита.
Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ако не знаеш, то не се мърда.
Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде.
Ако не знаеш, то не се мърда.
Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава. Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
Следователно може да се яви недоимък.
В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита.
Следователно може да се яви недоимък.
Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как.
към беседата >>
Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон.
Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда.
Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон.
Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава. Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички.
Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък.
Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички.
А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време.
към беседата >>
Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне.
Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон.
Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне.
Пет пари не дава. Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват.
Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички.
А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват.
Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи.
към беседата >>
Пет пари не дава.
Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне.
Пет пари не дава.
Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели.
Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват.
Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели.
Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино.
към беседата >>
Вие сега ще се научите да пеете.
Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава.
Вие сега ще се научите да пеете.
към беседата >>
Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система.
Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели.
Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система.
Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому.
към беседата >>
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними.
Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат.
към беседата >>
Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как.
Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система.
Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как.
Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате.
към беседата >>
Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними.
Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика.
Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш.
към беседата >>
Може да се направи един опит, но се изисква дълго време.
Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как.
Може да се направи един опит, но се изисква дълго време.
Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните.
към беседата >>
Човек богат не може да бъде, ако няма музика.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика.
Човек богат не може да бъде, ако няма музика.
За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си.
към беседата >>
Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи.
А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време.
Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи.
Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино.
към беседата >>
За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика.
За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив.
То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също.
към беседата >>
Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино.
Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи.
Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино.
Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата.
към беседата >>
То е основа на богатството.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив.
То е основа на богатството.
Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си.
към беседата >>
Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому.
Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино.
Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому.
Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода.
към беседата >>
Богатството е един резултат.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството.
Богатството е един резултат.
Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор.
към беседата >>
Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате.
Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому.
Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате.
Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е.
към беседата >>
Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш.
Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат.
Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш.
Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури.
към беседата >>
Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните.
Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате.
Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните.
Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните.
към беседата >>
Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си.
Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш.
Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си.
И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира.
към беседата >>
Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино.
Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните.
Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино.
Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво.
към беседата >>
И знанието е също.
За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си.
И знанието е също.
Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира.
към беседата >>
Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата.
Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино.
Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата.
Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво.
към беседата >>
Знанието да има сила в себе си.
То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също.
Знанието да има сила в себе си.
Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира. Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода.
Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата.
Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода.
Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода.
към беседата >>
Да знаеш някои работи като майстор.
Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си.
Да знаеш някои работи като майстор.
Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира. Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е.
Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода.
Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е.
Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка.
към беседата >>
Онзи капелмайстор знае всичките партитури.
Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор.
Онзи капелмайстор знае всичките партитури.
Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира. Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Някои болни, които страдат намазват с вода устните.
Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е.
Някои болни, които страдат намазват с вода устните.
Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните.
към беседата >>
Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира.
Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури.
Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира.
Като дигне ръката, сто хиляди събира. Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Водата действува хубаво.
Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните.
Водата действува хубаво.
Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума.
към беседата >>
Като дигне ръката, сто хиляди събира.
И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира.
Като дигне ръката, сто хиляди събира.
Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво.
Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво.
Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво.
Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира.
Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
към беседата >>
Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода.
Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво.
Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода.
Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата.
Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“.
към беседата >>
Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка.
Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода.
Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка.
Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора.
към беседата >>
Вън от тия закони нищо не е постижимо.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата.
Вън от тия закони нищо не е постижимо.
Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена.
към беседата >>
Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните.
Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка.
Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните.
Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката.
към беседата >>
Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо.
Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно.
Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена.
към беседата >>
Другояче ще кажеш някоя дума.
Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните.
Другояче ще кажеш някоя дума.
Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“.
към беседата >>
Мислете, че всичко в света е разумно.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно.
Мислете, че всичко в света е разумно.
Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена.
към беседата >>
Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай.
Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума.
Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай.
Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието?
към беседата >>
Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно.
Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата.
Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени.
към беседата >>
Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат.
Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай.
Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат.
Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите?
към беседата >>
Казвате: „Аз съм неразположен“.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата.
Казвате: „Аз съм неразположен“.
Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени. Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора.
Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат.
Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора.
А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа?
към беседата >>
Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена.
Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“.
Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена.
Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени. Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката.
Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора.
А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката.
Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга.
към беседата >>
Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена.
Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена.
Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена.
Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени. Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“.
Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката.
Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“.
Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете?
към беседата >>
Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена.
Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена.
Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена.
Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени. Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието?
Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“.
Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието?
По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа.
към беседата >>
Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени.
Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена.
Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени.
Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
По какво се отличават киселините от основите?
Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието?
По какво се отличават киселините от основите?
По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол.
към беседата >>
Цветята много голямо разположение имат.
Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени.
Цветята много голямо разположение имат.
към беседата >>
По какво се отличава една киселина от една основа?
Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите?
По какво се отличава една киселина от една основа?
Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството?
към беседата >>
Ще кажете, че изменят лакмусовата книга.
А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа?
Ще кажете, че изменят лакмусовата книга.
Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи.
към беседата >>
Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете?
Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга.
Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете?
Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не?
към беседата >>
Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа.
Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете?
Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа.
Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те?
към беседата >>
Числото 3 – то е сол.
По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа.
Числото 3 – то е сол.
Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи.
към беседата >>
Вие казвате: „Как се образува семейството?
По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол.
Вие казвате: „Как се образува семейството?
“ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.?
към беседата >>
“ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи.
Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството?
“ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи.
Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол.
към беседата >>
Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не?
Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи.
Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не?
“ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината?
към беседата >>
“ Какво разбират те?
Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не?
“ Какво разбират те?
Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги.
към беседата >>
Думата „да се жени“ – значи трябва да работи.
Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те?
Думата „да се жени“ – значи трябва да работи.
Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите?
към беседата >>
Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.?
Вие казвате: „Как се образува семейството? “ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи.
Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.?
Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила.
към беседата >>
Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол.
“ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.?
Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол.
По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега.
към беседата >>
По какво се отличава киселината?
Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не? “ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол.
По какво се отличава киселината?
Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват.
към беседата >>
Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги.
“ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината?
Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги.
Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него.
към беседата >>
Какво правят основите?
Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги.
Какво правят основите?
Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа.
към беседата >>
Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила.
Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите?
Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила.
Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата.
към беседата >>
Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега.
Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила.
Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега.
Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света.
към беседата >>
Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват.
По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега.
Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват.
Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат.
към беседата >>
Киселина има в него.
Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват.
Киселина има в него.
Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят.
към беседата >>
Някои като влезат примиряват, той има повече основа.
Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него.
Някои като влезат примиряват, той има повече основа.
Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата.
към беседата >>
Всичките морални хора са децата.
Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа.
Всичките морални хора са децата.
Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални.
към беседата >>
Само децата са моралните в света.
Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата.
Само децата са моралните в света.
Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си.
към беседата >>
Те не знаят да лъжат.
Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света.
Те не знаят да лъжат.
Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят.
към беседата >>
Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят.
Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат.
Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят.
Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат.
към беседата >>
Морални са децата.
Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят.
Морални са децата.
Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат.
към беседата >>
Ще говоря върху възпитание на чувствата, сетивата.
Ще говоря върху възпитание на чувствата, сетивата.
към беседата >>
Бащата и майката не са морални.
Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата.
Бащата и майката не са морални.
Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност?
към беседата >>
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си.
Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек.
към беседата >>
Колко кокошки са заклали за децата си.
Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални.
Колко кокошки са заклали за децата си.
В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми?
към беседата >>
Запример, да възпиташ пипането.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си.
Запример, да възпиташ пипането.
Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети?
към беседата >>
В дома най-морални са децата до една две години, като се родят.
Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си.
В дома най-морални са децата до една две години, като се родят.
Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си.
към беседата >>
Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си. Запример, да възпиташ пипането.
Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането.
Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати.
към беседата >>
Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат.
Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят.
Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат.
Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее?
към беседата >>
Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава?
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си. Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането.
Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава?
Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети.
към беседата >>
Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат.
Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат.
Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат.
Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света.
към беседата >>
Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си. Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава?
Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест.
Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си.
към беседата >>
Де ще намериш моралност?
Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат.
Де ще намериш моралност?
Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека.
към беседата >>
Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си. Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест.
Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек.
Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят.
към беседата >>
Кажете ми?
Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност?
Кажете ми?
Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия.
към беседата >>
Какво произтича от леките и тежките предмети?
Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек.
Какво произтича от леките и тежките предмети?
Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него.
към беседата >>
Щом имаш достатъчно сол, морален си.
В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми?
Щом имаш достатъчно сол, морален си.
– „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален?
към беседата >>
Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати.
Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети?
Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати.
Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки.
към беседата >>
– „Ако солта обезсолее?
Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си.
– „Ако солта обезсолее?
“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш.
към беседата >>
Много хора са повредени от носене на тежки предмети.
Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати.
Много хора са повредени от носене на тежки предмети.
Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки.
към беседата >>
“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света.
Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее?
“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света.
Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път.
към беседата >>
Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си.
Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети.
Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си.
Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата.
към беседата >>
Устоят на човека зависи от солта, която има в човека.
Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света.
Устоят на човека зависи от солта, която има в човека.
Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата.
към беседата >>
Този закон е верен и в умствения свят.
Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си.
Този закон е верен и в умствения свят.
В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати.
към беседата >>
Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия.
Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека.
Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия.
Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа.
към беседата >>
В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него.
Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят.
В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него.
Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари.
към беседата >>
Човек как може да стане морален?
Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия.
Човек как може да стане морален?
Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен.
към беседата >>
Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки.
Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него.
Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки.
Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи.
към беседата >>
Ти имаш желание, което може да го изпълниш.
– „Ако солта обезсолее? “ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален?
Ти имаш желание, което може да го изпълниш.
Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен.
към беседата >>
Не е лошото в тежките или в леките постъпки.
Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки.
Не е лошото в тежките или в леките постъпки.
Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи. Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път.
“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш.
Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път.
Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина.
към беседата >>
Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата.
Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки.
Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата.
Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи. Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Трябва да разединяваш нещата.
Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път.
Трябва да разединяваш нещата.
Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия.
към беседата >>
Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати.
Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата.
Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати.
При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи. Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Ти имаш известна основа.
Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата.
Ти имаш известна основа.
Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки.
към беседата >>
При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари.
В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати.
При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари.
Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи. Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Да се покаже, че процеса е правилен.
Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа.
Да се покаже, че процеса е правилен.
Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота.
към беседата >>
Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи.
Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари.
Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи.
Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен.
Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен.
Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен.
Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори.
към беседата >>
Туй е по отношение на пипането.
Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи.
Туй е по отношение на пипането.
към беседата >>
Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина.
Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен.
Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина.
Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори. Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си.
Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си.
към беседата >>
Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия.
Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина.
Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия.
Те са запалки. Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори. Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си.
Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате.
Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното.
към беседата >>
Те са запалки.
Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия.
Те са запалки.
Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори. Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си. Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате.
Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва.
Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби.
към беседата >>
Носят огъня на живота.
Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки.
Носят огъня на живота.
А пък основите те са материала, който трябва да гори. Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си. Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва.
Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен.
Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали.
към беседата >>
А пък основите те са материала, който трябва да гори.
Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота.
А пък основите те са материала, който трябва да гори.
Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си. Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен.
Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си.
Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни.
към беседата >>
Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори.
Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
към беседата >>
Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си. Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си.
Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си.
Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява.
към беседата >>
Та казвам: Човек трябва да има идея.
Та казвам: Човек трябва да има идея.
Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима.
към беседата >>
Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното.
Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си.
Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното.
По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза.
към беседата >>
Идеята в живота е, че човек трябва да има сол.
Та казвам: Човек трябва да има идея.
Идеята в живота е, че човек трябва да има сол.
Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол.
към беседата >>
По-напред и хората са били без зъби.
Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното.
По-напред и хората са били без зъби.
Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби.
към беседата >>
Солта е потребна като основа за добиване на живота.
Та казвам: Човек трябва да има идея. Идеята в живота е, че човек трябва да има сол.
Солта е потребна като основа за добиване на живота.
Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните.
към беседата >>
Като почнали да мислят, зъбите израстнали.
Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби.
Като почнали да мислят, зъбите израстнали.
Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби.
към беседата >>
Животът е солта.
Та казвам: Човек трябва да има идея. Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота.
Животът е солта.
Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си.
към беседата >>
Онези същества, които са измислили зъбите са много културни.
Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали.
Онези същества, които са измислили зъбите са много културни.
Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека.
към беседата >>
Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот.
Та казвам: Човек трябва да има идея. Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта.
Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот.
Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода.
към беседата >>
Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява.
Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни.
Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява.
Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни.
към беседата >>
Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима.
Та казвам: Човек трябва да има идея. Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот.
Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима.
Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение.
към беседата >>
Тогава имаме втората фаза.
Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява.
Тогава имаме втората фаза.
Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали.
към беседата >>
Нали сега много пъти консервират някои храни със сол.
Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима.
Нали сега много пъти консервират някои храни със сол.
Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда.
към беседата >>
Сега турят изкуствени зъби.
По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза.
Сега турят изкуствени зъби.
Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого.
към беседата >>
Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните.
Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол.
Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните.
Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека?
към беседата >>
Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби.
Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби.
Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби.
Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето.
към беседата >>
Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си.
Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните.
Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си.
Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става?
към беседата >>
Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека.
Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби.
Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека.
Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота.
към беседата >>
Ако яде много солено, той ще пие много вода.
Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си.
Ако яде много солено, той ще пие много вода.
В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има.
към беседата >>
Запример, вземете тия месоядните животни.
Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека.
Запример, вземете тия месоядните животни.
Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна.
към беседата >>
В него ще се образува горение.
Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода.
В него ще се образува горение.
Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи.
към беседата >>
Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали.
Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни.
Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали.
Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви.
към беседата >>
Ако яде сол ще се образува жажда.
Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение.
Ако яде сол ще се образува жажда.
Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого.
Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали.
Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого.
Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени.
към беседата >>
Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека?
Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда.
Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека?
Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите.
към беседата >>
Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето.
Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого.
Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето.
За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля.
към беседата >>
Какъв процес става?
Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека?
Какъв процес става?
Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите. Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота.
Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето.
За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота.
Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците.
към беседата >>
Горение има.
Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става?
Горение има.
Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите. Човек става смешен когато иска научно някои работи.
към беседата >>
3.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло.
Запример, ако боднеш един силен, здрав човек, той веднага ще те плесне с ръката си, че ще се търколиш на земята. Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може да си подигне ръката. Питам: Кое е онова, което прави зло в света? Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света.
Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло.
Химията показва, от какви елементи е съставен светът. Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа. Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават. Психологията се занимава с проявите на човешката душа. Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо?
Има хора, към които като се приближаваш, между него и тебе трябва да поставите друг някой човек. Има хора, при които като се приближаваш, между тях и себе си трябва да поставиш двама души. А при други някои трябва да поставиш трима души. Слънчевата система е поставена по същия начин. Месечината е най-близо до Слънцето.
Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо?
– Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч.
към беседата >>
Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници.
Като получите една мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл, която да ѝ реагира и тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват.
Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници.
Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници.
към беседата >>
Химията показва, от какви елементи е съставен светът.
Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може да си подигне ръката. Питам: Кое е онова, което прави зло в света? Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло.
Химията показва, от какви елементи е съставен светът.
Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа. Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават. Психологията се занимава с проявите на човешката душа. Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
– Защото е жена.
Има хора, при които като се приближаваш, между тях и себе си трябва да поставиш двама души. А при други някои трябва да поставиш трима души. Слънчевата система е поставена по същия начин. Месечината е най-близо до Слънцето. Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо?
– Защото е жена.
Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него.
към беседата >>
Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди.
Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват. Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници.
Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди.
Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро.
към беседата >>
Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа.
Питам: Кое е онова, което прави зло в света? Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът.
Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа.
Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават. Психологията се занимава с проявите на човешката душа. Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си.
А при други някои трябва да поставиш трима души. Слънчевата система е поставена по същия начин. Месечината е най-близо до Слънцето. Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо? – Защото е жена.
Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си.
И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн.
към беседата >>
Лоши ли са тия плесници?
Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват. Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници. Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди.
Лоши ли са тия плесници?
Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил.
към беседата >>
Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават.
Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът. Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа.
Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават.
Психологията се занимава с проявите на човешката душа. Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето.
Слънчевата система е поставена по същия начин. Месечината е най-близо до Слънцето. Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо? – Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си.
И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето.
То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки.
към беседата >>
Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод.
Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват. Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници. Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници?
Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод.
Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората.
към беседата >>
Психологията се занимава с проявите на човешката душа.
Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът. Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа. Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават.
Психологията се занимава с проявите на човешката душа.
Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
То се плаши и от нея.
Месечината е най-близо до Слънцето. Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо? – Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето.
То се плаши и от нея.
Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си.
към беседата >>
Ръката е създадена за превръзки.
Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват. Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници. Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод.
Ръката е създадена за превръзки.
В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо?
към беседата >>
Социологията се занимава със социални въпроси.
Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът. Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа. Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават. Психологията се занимава с проявите на човешката душа.
Социологията се занимава със социални въпроси.
към беседата >>
Марс е още по-далеч.
Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо? – Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея.
Марс е още по-далеч.
После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето.
към беседата >>
В краен случай тя може да се употреби за плесници.
Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници. Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки.
В краен случай тя може да се употреби за плесници.
Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици.
към беседата >>
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека?
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека?
Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
към беседата >>
После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него.
– Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч.
После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него.
После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети.
към беседата >>
Употребявайте ръката си само за добро.
Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници.
Употребявайте ръката си само за добро.
Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата.
към беседата >>
Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека?
Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват.
към беседата >>
После иде и Сатурн.
Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него.
После иде и Сатурн.
Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети. Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил.
Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро.
Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил.
Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори.
към беседата >>
Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия.
Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят.
към беседата >>
Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки.
И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн.
Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки.
Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети. Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората.
Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил.
Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората.
Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори. Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Много науки има още, които човек трябва да знае.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия.
Много науки има още, които човек трябва да знае.
Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието.
към беседата >>
Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си.
То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки.
Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си.
И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети. Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо?
Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората.
Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо?
Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори. Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае.
Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли.
Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места.
към беседата >>
И вие искате да бъдете свободни като Слънцето.
Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си.
И вие искате да бъдете свободни като Слънцето.
И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети. Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици.
В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо?
Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици.
Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори. Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли.
Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни.
към беседата >>
И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети.
После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето.
И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети.
Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата.
Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици.
Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата.
При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори. Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват.
Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват.
Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни.
към беседата >>
Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети.
Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
към беседата >>
При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори.
Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата.
При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори.
Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Той може да възприема мислите на целия свят.
Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват.
Той може да възприема мислите на целия свят.
Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства.
към беседата >>
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание.
В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай.
към беседата >>
Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори.
Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.
към беседата >>
Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието.
Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят.
Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието.
Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира.
към беседата >>
В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание.
В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право.
Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете.
към беседата >>
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства.
Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
към беседата >>
Значи, мислите идат от четири места.
Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието.
Значи, мислите идат от четири места.
Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли.
към беседата >>
Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание. В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право.
Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте.
Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи.
към беседата >>
Контролирайте това богатство в себе си.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства.
Контролирайте това богатство в себе си.
Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват.
към беседата >>
Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни.
Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места.
Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни.
Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде.
към беседата >>
Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание. В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте.
Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда.
Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа.
към беседата >>
Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си.
Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства.
Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
към беседата >>
Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни.
Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни.
Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни.
Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас.
към беседата >>
Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание. В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда.
Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай.
Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек.
към беседата >>
Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства.
Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън.
Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората.
към беседата >>
Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства.
Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни.
Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства.
Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него.
към беседата >>
Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание. В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай.
Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай.
Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош.
към беседата >>
Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън.
Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш.
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа.
към беседата >>
Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира.
Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства.
Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира.
И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това.
към беседата >>
Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете.
В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай.
Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете.
Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош.
към беседата >>
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш.
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира.
към беседата >>
И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли.
Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира.
И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли.
Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога.
към беседата >>
Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи.
Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете.
Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи.
Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе.
към беседата >>
Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват.
Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума?
Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват.
Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира.
към беседата >>
Каквото ви се пада, ще ви се даде.
Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли.
Каквото ви се пада, ще ви се даде.
Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота.
към беседата >>
Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа.
Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи.
Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа.
Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек.
към беседата >>
Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват.
Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права.
към беседата >>
Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас.
Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде.
Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас.
Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата.
към беседата >>
Казвате на някого, че е лош човек.
Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа.
Казвате на някого, че е лош човек.
Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек.
към беседата >>
Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората.
Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората.
Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко.
към беседата >>
Да получите придобивките от него.
Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас.
Да получите придобивките от него.
В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат.
към беседата >>
Не казвайте, че е много лош.
Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек.
Не казвайте, че е много лош.
Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият.
към беседата >>
Човек трябва да се научи да се въздържа.
Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората.
Човек трябва да се научи да се въздържа.
Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни.
към беседата >>
В невидимия свят има един институт, който се занимава с това.
Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него.
В невидимия свят има един институт, който се занимава с това.
Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого.
към беседата >>
Той може да е лош, но не е много лош.
Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош.
Той може да е лош, но не е много лош.
Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал.
към беседата >>
Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира.
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа.
Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира.
Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат.
към беседата >>
Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога.
И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това.
Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога.
Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек.
към беседата >>
Многото е излязло от тебе.
Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош.
Многото е излязло от тебе.
Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият.
към беседата >>
Втората казва за първата, че нищо не разбира.
Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира.
Втората казва за първата, че нищо не разбира.
Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки.
към беседата >>
Аз го наричам страдания на живота и радости на живота.
Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога.
Аз го наричам страдания на живота и радости на живота.
Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек. Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Или пък казвате за някого, че е много добър човек.
Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе.
Или пък казвате за някого, че е много добър човек.
Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош.
към беседата >>
Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права.
Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира.
Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права.
Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави.
към беседата >>
Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата.
Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота.
Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата.
Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек. Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Той не е много добър, но е добър човек.
Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек.
Той не е много добър, но е добър човек.
Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света.
към беседата >>
Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко.
Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права.
Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко.
Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите.
към беседата >>
Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат.
Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата.
Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат.
Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек. Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Казвате, че някой човек е най-лошият.
Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек.
Казвате, че някой човек е най-лошият.
Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него.
към беседата >>
Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни.
Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко.
Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни.
Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите. Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого.
В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат.
Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого.
Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек. Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Ако е най-лош, Господ не го е създал.
Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият.
Ако е най-лош, Господ не го е създал.
Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът.
към беседата >>
Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат.
Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни.
Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат.
Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите. Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек.
Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого.
Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек.
Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият.
Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал.
Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият.
Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи.
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки.
Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат.
Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки.
Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите. Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек.
Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.
към беседата >>
Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош.
Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият.
Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош.
Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат.
към беседата >>
Но не всякога едрите ябълки са най-хубави.
Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки.
Но не всякога едрите ябълки са най-хубави.
Същото може да се каже и за мислите. Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
Често хората поставят своето щастие на други хора.
Често хората поставят своето щастие на други хора.
Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви?
към беседата >>
Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света.
Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош.
Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света.
Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат.
към беседата >>
Същото може да се каже и за мислите.
Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави.
Същото може да се каже и за мислите.
Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н.
Често хората поставят своето щастие на други хора.
Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н.
С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната?
към беседата >>
Значи има друг по-лош от него.
Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света.
Значи има друг по-лош от него.
Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът.
към беседата >>
Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите.
Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.
към беседата >>
С това те се поставят на крив път.
Често хората поставят своето щастие на други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н.
С това те се поставят на крив път.
Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами.
към беседата >>
Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът.
Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него.
Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът.
Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас.
към беседата >>
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието.
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието.
Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо.
към беседата >>
Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат.
Често хората поставят своето щастие на други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път.
Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат.
Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас.
към беседата >>
Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи.
Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът.
Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи.
Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом.
към беседата >>
Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме.
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието.
Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме.
Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го.
към беседата >>
Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите.
Често хората поставят своето щастие на други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат.
Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите.
Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите.
към беседата >>
Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат.
Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи.
Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат.
Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде.
към беседата >>
Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора.
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме.
Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора.
Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша.
към беседата >>
Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви?
Често хората поставят своето щастие на други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите.
Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви?
Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас.
към беседата >>
Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат.
Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат.
Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат.
Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде. Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш.
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора.
Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш.
Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
към беседата >>
Кой ще сдъвче храната?
Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви?
Кой ще сдъвче храната?
Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка.
към беседата >>
Няма място, дето да не се крие дяволът.
Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат.
Няма място, дето да не се крие дяволът.
Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде. Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти?
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш.
Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти?
Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден.
към беседата >>
Това ще направите вие сами.
С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната?
Това ще направите вие сами.
Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите.
към беседата >>
Той се крие във всеки едного от вас.
Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът.
Той се крие във всеки едного от вас.
Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде. Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо.
И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти?
Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо.
Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
към беседата >>
Никой не може да дъвчи храната заради вас.
Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами.
Никой не може да дъвчи храната заради вас.
Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка.
към беседата >>
Търсят го във всеки дом.
Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас.
Търсят го във всеки дом.
Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде. Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го.
Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо.
Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го.
Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон.
към беседата >>
Вие сами трябва да учите.
Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас.
Вие сами трябва да учите.
Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите.
към беседата >>
Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде.
Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом.
Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде.
Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Той едва е намерил един човек, който да го изслуша.
Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го.
Той едва е намерил един човек, който да го изслуша.
Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата.
към беседата >>
Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас.
Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите.
Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас.
Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат.
към беседата >>
Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде.
Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша.
Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка.
Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас.
Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка.
Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат.
Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела.
към беседата >>
В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден.
Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден.
Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил.
към беседата >>
Друг пък казва, че разбира повече от останалите.
Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка.
Друг пък казва, че разбира повече от останалите.
И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други.
към беседата >>
Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат.
Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е.
на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода.
към беседата >>
Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден.
Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие.
към беседата >>
И в това седи неговата погрешка.
Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите.
И в това седи неговата погрешка.
Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък.
към беседата >>
на жените.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат. Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е.
на жените.
От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско.
към беседата >>
Няма изключение в този закон.
Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
Няма изключение в този закон.
Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи.
към беседата >>
Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите.
Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка.
Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите.
Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага.
към беседата >>
От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат. Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените.
От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто.
Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва?
към беседата >>
Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата.
Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон.
Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата.
Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни.
към беседата >>
Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат.
Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите.
Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат.
Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд.
към беседата >>
Някой си не могъл да живее добре с жена си.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат. Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто.
Някой си не могъл да живее добре с жена си.
Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца.
към беседата >>
Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме.
Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата.
Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме.
Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат.
към беседата >>
Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи.
Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат.
Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи.
А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат. Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си.
Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела.
Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?
към беседата >>
Вие казвате: „Господ ни е забравил.
В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме.
Вие казвате: „Господ ни е забравил.
Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата.
към беседата >>
А който има излишък, излишното да го даде на други.
Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи.
А който има излишък, излишното да го даде на други.
Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея.
към беседата >>
Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода.
Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела.
Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода.
Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял.
към беседата >>
Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие.
Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил.
Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие.
Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум.
към беседата >>
Природата не обича никакъв излишък.
И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други.
Природата не обича никакъв излишък.
Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста.
към беседата >>
Като вадила вода, тя се навела много ниско.
на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода.
Като вадила вода, тя се навела много ниско.
Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия.
към беседата >>
Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи.
Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие.
Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи.
Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя.
към беседата >>
Ние сме проводници на Божествените блага.
Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък.
Ние сме проводници на Божествените блага.
Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло.
към беседата >>
Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва?
От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско.
Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва?
“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение.
към беседата >>
Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни.
Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи.
Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни.
Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също.
към беседата >>
Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд.
Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага.
Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд.
И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира.
към беседата >>
“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца.
Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва?
“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца.
Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща.
към беседата >>
Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат.
Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни.
Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат.
Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също. Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия.
Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд.
И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия.
Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си.
към беседата >>
Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?
Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца.
Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?
“ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща. Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата.
Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат.
Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата.
Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също. Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея.
А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия.
Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея.
Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата.
към беседата >>
“ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял.
Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?
“ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял.
– „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща. Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум.
Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата.
Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум.
Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също. Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста.
Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея.
Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста.
Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава.
към беседата >>
– „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия.
Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял.
– „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия.
Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща. Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
Това е реалното, което не се изменя.
Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум.
Това е реалното, което не се изменя.
В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също. Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
Благото на човека седи в движенията на неговото тяло.
Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста.
Благото на човека седи в движенията на неговото тяло.
Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима.
към беседата >>
Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение.
Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва? “ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия.
Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение.
Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща. Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също.
Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя.
В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също.
Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
Ако той не се движи, ще се парализира.
Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло.
Ако той не се движи, ще се парализира.
Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън.
към беседата >>
Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща.
“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение.
Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща.
Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също.
Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.
към беседата >>
Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си.
И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира.
Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си.
Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават.
към беседата >>
Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца? “ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща.
Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.
към беседата >>
И тъй, владейте своите мисли.
И тъй, владейте своите мисли.
Бъдете господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.
към беседата >>
Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата.
Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си.
Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата.
Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
към беседата >>
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им.
Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят.
към беседата >>
Бъдете господари на своите низши мисли.
И тъй, владейте своите мисли.
Бъдете господари на своите низши мисли.
Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.
към беседата >>
Колкото взима човек, толкова трябва да дава.
Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата.
Колкото взима човек, толкова трябва да дава.
За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел.
към беседата >>
Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им.
Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл.
Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме.
към беседата >>
Бъдете слуги на своите висши мисли.
И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите низши мисли.
Бъдете слуги на своите висши мисли.
Този е законът, който трябва да спазвате.
към беседата >>
За да дава човек, първо трябва да взима.
Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава.
За да дава човек, първо трябва да взима.
Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел.
към беседата >>
Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл.
Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда.
Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си.
към беседата >>
Този е законът, който трябва да спазвате.
И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли.
Този е законът, който трябва да спазвате.
към беседата >>
Като вземеш, ще дадеш навън.
Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима.
Като вземеш, ще дадеш навън.
Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш.
към беседата >>
Само положителните мисли строят.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда.
Само положителните мисли строят.
Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте.
към беседата >>
Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават.
Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън.
Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават.
Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън.
към беседата >>
Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят.
Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши.
Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат.
към беседата >>
Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават.
Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши.
към беседата >>
Добрите мисли градят.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши.
Добрите мисли градят.
Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират.
към беседата >>
Давай от това, което си взел.
Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
Давай от това, което си взел.
Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому?
към беседата >>
Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме.
Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят.
Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме.
Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува.
към беседата >>
Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел.
За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел.
Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел.
Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш.
към беседата >>
Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си.
Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме.
Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си.
Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте.
към беседата >>
Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш.
Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел.
Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш.
Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек.
към беседата >>
Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте.
Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си.
Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте.
Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине.
към беседата >>
Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън.
Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш.
Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън.
Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи?
към беседата >>
Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат.
Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте.
Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат.
Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете.
към беседата >>
Иначе човек ще се задуши.
Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън.
Иначе човек ще се задуши.
Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела.
към беседата >>
Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират.
Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат.
Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират.
Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.
към беседата >>
Какво му пречи на човека да каже две думи някому?
Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши.
Какво му пречи на човека да каже две думи някому?
Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право.
към беседата >>
Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува.
Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират.
Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува.
Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка.
към беседата >>
Кажи на човека, че го обичаш.
Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому?
Кажи на човека, че го обичаш.
Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира.
към беседата >>
Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте.
Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува.
Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте.
Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине.
към беседата >>
Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек.
Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш.
Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек.
Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората.
към беседата >>
Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине.
Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте.
Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине.
Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време.
към беседата >>
Какво пречи на човека да каже тези думи?
Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек.
Какво пречи на човека да каже тези думи?
Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления.
към беседата >>
Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете.
Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине.
Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете.
Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални.
към беседата >>
Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела.
Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи?
Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела.
Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите.
към беседата >>
Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.
Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете.
Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.
Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение.
към беседата >>
Човек трябва да разсъждава право.
Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела.
Човек трябва да разсъждава право.
Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място.
към беседата >>
Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка.
Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.
Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка.
Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо.
към беседата >>
Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира.
Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право.
Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира.
Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
към беседата >>
Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине.
Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка.
Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине.
Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре.
към беседата >>
Че любовта е единственият капитал, който подига хората.
Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира.
Че любовта е единственият капитал, който подига хората.
Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място.
към беседата >>
Дъщерята се приготвила и чака това време.
Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине.
Дъщерята се приготвила и чака това време.
Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си.
към беседата >>
Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления.
Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората.
Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления.
Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне.
към беседата >>
Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални.
Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време.
Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални.
Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си.
към беседата >>
Не е лошото в парите, но в множеството на парите.
Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления.
Не е лошото в парите, но в множеството на парите.
Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране.
към беседата >>
Умирането има двояко значение.
Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални.
Умирането има двояко значение.
Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“?
към беседата >>
Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място.
Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите.
Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място.
Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
към беседата >>
Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо.
Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение.
Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо.
Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего.
към беседата >>
Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място.
Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост.
към беседата >>
Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре.
Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо.
Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре.
Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек.
към беседата >>
Всичко това е на място.
Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
Всичко това е на място.
Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости.
към беседата >>
Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си.
Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре.
Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си.
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира.
към беседата >>
Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне.
Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място.
Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне.
Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро.
към беседата >>
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си.
Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си.
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си.
Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“.
към беседата >>
Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране.
Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне.
Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране.
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
към беседата >>
Какво означава думата „умиране“?
Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си.
Какво означава думата „умиране“?
„Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия.
към беседата >>
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране.
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре.
към беседата >>
„Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего.
Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“?
„Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего.
В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път.
към беседата >>
Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост.
Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост.
Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край.
към беседата >>
В света са условията да живее човек.
Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего.
В света са условията да живее човек.
Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления.
към беседата >>
Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости.
Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост.
Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости.
Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ.
към беседата >>
Всички неща стават все в мира.
Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек.
Всички неща стават все в мира.
Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането.
към беседата >>
Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро.
Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости.
Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро.
Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната.
към беседата >>
Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“.
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира.
Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“.
Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли.
към беседата >>
Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро.
Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
към беседата >>
Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия.
Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“.
Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия.
Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира.
към беседата >>
Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре.
С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война.
Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре.
Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.
към беседата >>
Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път.
„Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия.
Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път.
Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство.
към беседата >>
Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край.
Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре.
Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край.
То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Който умира, той не може да прави никакви престъпления.
В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път.
Който умира, той не може да прави никакви престъпления.
Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно.
към беседата >>
То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ.
Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край.
То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ.
В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Сега да оставим въпроса за умирането.
Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления.
Сега да оставим въпроса за умирането.
Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички.
към беседата >>
В края на краищата, ти ще изгубиш войната.
Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ.
В края на краищата, ти ще изгубиш войната.
И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Но вие трябва да контролирате вашите мисли.
Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането.
Но вие трябва да контролирате вашите мисли.
Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички.
към беседата >>
И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната.
И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира.
Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли.
Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира.
Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички.
към беседата >>
Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.
Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.
Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство.
Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира.
Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство.
Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат.
към беседата >>
Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете.
Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.
към беседата >>
Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно.
Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство.
Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно.
Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас.
към беседата >>
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо.
Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши.
към беседата >>
Законът е – Благото е благо за всички.
Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно.
Законът е – Благото е благо за всички.
Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство.
към беседата >>
Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо.
Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости.
И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове.
към беседата >>
Животът е живот за всички.
Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички.
Животът е живот за всички.
Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите.
към беседата >>
И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости.
И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията.
Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка.
към беседата >>
Сиромашията е сиромашия за всички.
Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички.
Сиромашията е сиромашия за всички.
Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност.
към беседата >>
Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия?
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията.
Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия?
Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка.
към беседата >>
Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат.
Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички.
Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат.
Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
към беседата >>
Светията, това е твоят ум, който живее в гората.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия?
Светията, това е твоят ум, който живее в гората.
Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това?
към беседата >>
Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас.
Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат.
Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас.
Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление.
към беседата >>
Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората.
Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши.
Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен.
към беседата >>
Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство.
Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас.
Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство.
Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас.
към беседата >>
Наляво – надясно то лъже, прави грехове.
Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши.
Наляво – надясно то лъже, прави грехове.
Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.
към беседата >>
Същото може да се каже и за болестите.
Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство.
Същото може да се каже и за болестите.
Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка.
към беседата >>
Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка.
И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове.
Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка.
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат.
към беседата >>
Толстой предава една своя опитност.
Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите.
Толстой предава една своя опитност.
Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест.
към беседата >>
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка.
Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка.
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка.
Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате?
към беседата >>
Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност.
Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние.
към беседата >>
Кой е виновен за това?
Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка.
Кой е виновен за това?
– Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого.
към беседата >>
Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление.
Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление.
Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете.
към беседата >>
– Светията е виновен.
Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това?
– Светията е виновен.
Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш.
към беседата >>
Всяко страдание носи също така известно благо за вас.
Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление.
Всяко страдание носи също така известно благо за вас.
Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
към беседата >>
Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.
Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен.
Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.
Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори.
към беседата >>
Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка.
Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас.
Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка.
Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява.
към беседата >>
Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат.
Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.
Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат.
Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си.
към беседата >>
Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест.
Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка.
Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест.
Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата.
към беседата >>
Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате?
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат.
Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате?
Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек.
към беседата >>
Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние.
Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест.
Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние.
Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност.
към беседата >>
Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого.
Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате?
Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого.
Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува.
към беседата >>
Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете.
Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние.
Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете.
В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата.
към беседата >>
Ти не знаеш дали можеш да го набиеш.
– Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого.
Ти не знаеш дали можеш да го набиеш.
Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят.
към беседата >>
В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете.
В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе.
към беседата >>
Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори.
Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш.
Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори.
Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират.
към беседата >>
В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява.
Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява.
За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други.
към беседата >>
Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си.
Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори.
Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си.
След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва.
към беседата >>
За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата.
Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява.
За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата.
Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други.
към беседата >>
След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек.
Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си.
След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек.
Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва.
към беседата >>
Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност.
Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата.
Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност.
Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други.
към беседата >>
Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува.
Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек.
Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува.
Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави.
към беседата >>
Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата.
Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност.
Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата.
Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.
към беседата >>
Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят.
Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува.
Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят.
В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия.
към беседата >>
Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе.
В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата.
Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе.
Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила.
към беседата >>
В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират.
Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят.
В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират.
Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият.
към беседата >>
Така хората се избиват едни други.
В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе.
Така хората се избиват едни други.
В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава.
към беседата >>
Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва.
Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират.
Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва.
С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит?
към беседата >>
В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други.
За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други.
В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други.
Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко.
към беседата >>
С това всякаква обида изчезва.
След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва.
С това всякаква обида изчезва.
Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана?
към беседата >>
Те трябва да започнат да мислят добро едни за други.
Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други.
Те трябва да започнат да мислят добро едни за други.
Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства?
към беседата >>
Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави.
Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва.
Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави.
Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите.
към беседата >>
Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.
Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други.
Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.
Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления.
към беседата >>
Той знае вече лошите последствия.
Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави.
Той знае вече лошите последствия.
Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила.
към беседата >>
Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила.
Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството.
Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила.
Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми.
към беседата >>
Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият.
В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия.
Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият.
Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.
към беседата >>
Тя не е глупава.
Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила.
Тя не е глупава.
Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките.
към беседата >>
Има ли някой от вас, който да не е бит?
Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият.
Има ли някой от вас, който да не е бит?
Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството.
към беседата >>
Тя е взела предпазителни мерки за всичко.
В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава.
Тя е взела предпазителни мерки за всичко.
На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда.
към беседата >>
Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана?
С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит?
Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана?
Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло.
към беседата >>
На какво се дължат престъпните мисли и чувства?
Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко.
На какво се дължат престъпните мисли и чувства?
В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда.
към беседата >>
Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите.
Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана?
Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите.
Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл.
към беседата >>
В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления.
Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства?
В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления.
Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно.
към беседата >>
Мисълта е динамическа сила.
Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите.
Мисълта е динамическа сила.
Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят.
към беседата >>
Има хора с котешки приоми.
Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления.
Има хора с котешки приоми.
Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката.
към беседата >>
Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.
Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила.
Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.
В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи.
към беседата >>
Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките.
Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми.
Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките.
Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност.
към беседата >>
В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството.
Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.
В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството.
Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят.
към беседата >>
Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда.
Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките.
Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда.
Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си.
към беседата >>
Всички заедно представят нещо цяло.
Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството.
Всички заедно представят нещо цяло.
Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата.
към беседата >>
Тя се прави, че не я вижда.
На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда.
Тя се прави, че не я вижда.
Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си.
към беседата >>
Мощно нещо е човешката мисъл.
Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло.
Мощно нещо е човешката мисъл.
Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл.
към беседата >>
Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно.
В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда.
Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно.
Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко.
към беседата >>
Тя е създала материалния свят.
Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл.
Тя е създала материалния свят.
Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си.
към беседата >>
Мишката иска да се качи на гърба на котката.
Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно.
Мишката иска да се качи на гърба на котката.
Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество.
към беседата >>
Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи.
Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят.
Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи.
Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате.
към беседата >>
Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност.
Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката.
Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност.
Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде.
към беседата >>
Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят.
В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи.
Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят.
Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията.
към беседата >>
Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си.
Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност.
Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си.
Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай.
към беседата >>
Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата.
Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят.
Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата.
Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари.
към беседата >>
Тогава тя отваря вече очите си.
Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си.
Тогава тя отваря вече очите си.
Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце.
към беседата >>
Умът пък е свързан с човешката мисъл.
Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата.
Умът пък е свързан с човешката мисъл.
В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари?
към беседата >>
Та в човешкото естество има нещо котешко.
Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си.
Та в човешкото естество има нещо котешко.
Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо.
към беседата >>
В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си.
Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл.
В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си.
Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите.
към беседата >>
Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество.
Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко.
Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество.
Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия?
към беседата >>
Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате.
Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си.
Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате.
Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш.
към беседата >>
Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде.
Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество.
Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде.
Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино?
към беседата >>
Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията.
Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате.
Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията.
Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен.
към беседата >>
Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай.
Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде.
Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай.
След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме.
към беседата >>
Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари.
Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията.
Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари.
Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава.
към беседата >>
След два часа пак става, иска да пие винце.
Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай.
След два часа пак става, иска да пие винце.
След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава.
към беседата >>
Какво от това, че нямате пари?
Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари.
Какво от това, че нямате пари?
Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта.
към беседата >>
След един час пак му се яде нещо.
Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце.
След един час пак му се яде нещо.
Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл.
към беседата >>
Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите.
В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари?
Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите.
Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога.
към беседата >>
Той казва: „Защо да не пия?
Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо.
Той казва: „Защо да не пия?
– Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк.
към беседата >>
Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш.
Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите.
Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш.
Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен.
към беседата >>
– Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино?
Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия?
– Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино?
Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум.
към беседата >>
Запример някой казва, че е болен.
Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш.
Запример някой казва, че е болен.
Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш.
към беседата >>
Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме.
Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино?
Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме.
Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска.
към беседата >>
Той сам се заблуждава.
Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен.
Той сам се заблуждава.
Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува.
към беседата >>
Това същество трябва да се възпитава.
След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме.
Това същество трябва да се възпитава.
Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае.
към беседата >>
Той сам създава болестта.
Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава.
Той сам създава болестта.
Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал.
към беседата >>
Това е човешката мисъл.
След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава.
Това е човешката мисъл.
Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.
към беседата >>
Болестта не е създадена от Бога.
Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта.
Болестта не е създадена от Бога.
Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата.
към беседата >>
Това показва, че умът е двояк.
Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл.
Това показва, че умът е двояк.
Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности.
към беседата >>
Човек сам създава условията за болестта и сам става болен.
Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога.
Човек сам създава условията за болестта и сам става болен.
Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер.
към беседата >>
Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум.
– Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк.
Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум.
Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал.
към беседата >>
Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш.
Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен.
Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш.
Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето.
към беседата >>
Низшият е като дете, каквото види, всичко иска.
Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум.
Низшият е като дете, каквото види, всичко иска.
Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности.
към беседата >>
Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува.
Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш.
Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба.
към беседата >>
Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае.
Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска.
Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае.
В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум.
към беседата >>
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал.
Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал.
Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба. Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.
Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае.
В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.
В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят.
към беседата >>
Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата.
Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал.
Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата.
Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба. Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности.
Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.
В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности.
Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания.
към беседата >>
Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер.
Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата.
Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер.
Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба. Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
Това и аз съм опитвал.
Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности.
Това и аз съм опитвал.
Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници?
към беседата >>
Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето.
Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер.
Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето.
Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба. Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности.
Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал.
Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности.
Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия.
към беседата >>
Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба.
Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето.
Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба.
Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум.
Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности.
Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум.
Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват.
към беседата >>
Хлябът ще те научи как да любиш.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба.
Хлябът ще те научи как да любиш.
към беседата >>
Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят.
В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум.
Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят.
Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Често хората изпадат в заблуждения.
Често хората изпадат в заблуждения.
Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни.
към беседата >>
Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания.
В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят.
Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания.
Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска.
към беседата >>
Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува.
Често хората изпадат в заблуждения.
Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува.
Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане.
към беседата >>
Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници?
Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания.
Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници?
Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен.
към беседата >>
Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш.
Често хората изпадат в заблуждения. Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува.
Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш.
Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят.
към беседата >>
Нищо няма да придобия.
Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници?
Нищо няма да придобия.
Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам.
към беседата >>
Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен.
Често хората изпадат в заблуждения. Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш.
Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен.
Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж.
към беседата >>
Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват.
Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия.
Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват.
С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене.
към беседата >>
Но и тя е много самостоятелна.
Често хората изпадат в заблуждения. Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен.
Но и тя е много самостоятелна.
И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж.
към беседата >>
С плесници въпросите не се разрешават.
Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват.
С плесници въпросите не се разрешават.
Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда.
към беседата >>
И двамата са самостоятелни.
Често хората изпадат в заблуждения. Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна.
И двамата са самостоятелни.
Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае.
към беседата >>
Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска.
Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават.
Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска.
Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои.
към беседата >>
Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане.
Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни.
Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане.
Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време.
към беседата >>
Този човек е гладен.
Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска.
Този човек е гладен.
Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана.
към беседата >>
Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят.
Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане.
Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят.
И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още.
към беседата >>
Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам.
Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен.
Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам.
Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен.
към беседата >>
И в двамата има един и същ стремеж.
Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят.
И в двамата има един и същ стремеж.
Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно.
към беседата >>
Друг пък няма пет пари, иска пари от мене.
Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам.
Друг пък няма пет пари, иска пари от мене.
Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му.
към беседата >>
Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж.
Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж.
Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж.
Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая.
към беседата >>
Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда.
С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене.
Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда.
Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече.
към беседата >>
Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае.
И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж.
Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае.
Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае.
към беседата >>
Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои.
Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда.
Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои.
На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден.
към беседата >>
Това било в турско време.
Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае.
Това било в турско време.
Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи.
към беседата >>
На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана.
Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои.
На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана.
Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели.
към беседата >>
Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още.
Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време.
Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още.
Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи. Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Така е постъпил един американски учен.
Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана.
Така е постъпил един американски учен.
В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си.
към беседата >>
Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно.
И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още.
Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно.
Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи. Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
В дома му влязъл един апаш и обрал парите му.
Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен.
В дома му влязъл един апаш и обрал парите му.
Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките.
към беседата >>
Аз ще отида да копая.
Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно.
Аз ще отида да копая.
Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи. Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече.
Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му.
Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече.
Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш?
към беседата >>
Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае.
Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая.
Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае.
Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи. Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден.
Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече.
Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден.
Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде.
към беседата >>
Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи.
Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае.
Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи.
Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели.
На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден.
Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели.
Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе.
към беседата >>
Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи.
Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Така ученият професор го разигравал из стаята си.
Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели.
Така ученият професор го разигравал из стаята си.
Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне.
към беседата >>
Казвам: Това лозе е в самия човек.
Казвам: Това лозе е в самия човек.
Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие?
към беседата >>
Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките.
В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си.
Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките.
Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят.
към беседата >>
Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони.
Казвам: Това лозе е в самия човек.
Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони.
Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата.
към беседата >>
Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш?
Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките.
Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш?
“ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма.
към беседата >>
Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае.
Казвам: Това лозе е в самия човек. Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони.
Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае.
Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата. Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите.
към беседата >>
“ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде.
Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш?
“ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде.
Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум.
към беседата >>
Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод.
Казвам: Това лозе е в самия човек. Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае.
Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод.
Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата. Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите. От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел.
към беседата >>
Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе.
Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде.
Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе.
Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля.
към беседата >>
Запример, някой иска да има приятели.
Казвам: Това лозе е в самия човек. Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод.
Запример, някой иска да има приятели.
– Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата. Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите. От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел. Не знаете ли как да го нагостите, той не може да ви бъде приятел.
към беседата >>
Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне.
Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе.
Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне.
Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш.
към беседата >>
– Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие?
Казвам: Това лозе е в самия човек. Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели.
– Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие?
Този център се намира отзад на главата. Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите. От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел. Не знаете ли как да го нагостите, той не може да ви бъде приятел. Всяко нещо зависи от това, как угостявате човека.
към беседата >>
Той обича да го хвалят.
Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне.
Той обича да го хвалят.
Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш. Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него.
към беседата >>
Този център се намира отзад на главата.
Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие?
Този център се намира отзад на главата.
Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите. От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел. Не знаете ли как да го нагостите, той не може да ви бъде приятел. Всяко нещо зависи от това, как угостявате човека. Ако му дадете храна, той ще дойде и втори, и трети, и четвърти път.
към беседата >>
Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма.
Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш? “ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят.
Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма.
Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш. Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него. На едно обезсърчение не туряйте друго обезсърчение.
към беседата >>
Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите.
Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата.
Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите.
От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел. Не знаете ли как да го нагостите, той не може да ви бъде приятел. Всяко нещо зависи от това, как угостявате човека. Ако му дадете храна, той ще дойде и втори, и трети, и четвърти път. Колкото по-добра храна му давате, толкова по-добър приятел и клиент ще ви стане той.
към беседата >>
НАГОРЕ