НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
394
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
394
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правила и съвети
,
КД
, София, 25.12.1925г.,
Благодарността е по-високо състояние на духа.
Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта.
Благодарността е по-високо състояние на духа.
Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде.
към беседата >>
Благодарен може да е само разумният човек.
В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа.
Благодарен може да е само разумният човек.
Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат.
Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек.
Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат.
Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
Започвай с високото.
Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат.
Започвай с високото.
Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
Най-напред човек да е благодарен.
Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото.
Най-напред човек да е благодарен.
Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
Щом имаш високото, другото ще дойде.
Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен.
Щом имаш високото, другото ще дойде.
То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
То включва всички неща в себе си.
Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде.
То включва всички неща в себе си.
към беседата >>
Тази идея, която разбирате, без да ви я обясняват, тя е от Бога.
Тази идея, която разбирате, без да ви я обясняват, тя е от Бога.
към беседата >>
Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния.
Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния.
към беседата >>
Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността.
Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността.
към беседата >>
Хората искат да си обяснят някои работи.
Хората искат да си обяснят някои работи.
Аз зная,
към беседата >>
Аз зная,
Хората искат да си обяснят някои работи.
Аз зная,
към беседата >>
Божествените работи остават необясними.
Божествените работи остават необясними.
По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма.
към беседата >>
По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него.
Божествените работи остават необясними.
По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него.
Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя.
към беседата >>
Божественото всеки разбира.
Божествените работи остават необясними. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него.
Божественото всеки разбира.
Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда.
към беседата >>
Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното.
Божествените работи остават необясними. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира.
Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното.
Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде.
към беседата >>
Вървиш по пътя, не си знаеш пътя.
Божествените работи остават необясними. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното.
Вървиш по пътя, не си знаеш пътя.
Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората.
към беседата >>
Причината не е в тебе, светлината я няма.
Божествените работи остават необясними. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя.
Причината не е в тебе, светлината я няма.
Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне.
към беседата >>
Отношенията във физическия свят не се изменят.
Отношенията във физическия свят не се изменят.
Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят.
към беседата >>
Дойде ли светлината, може да намериш пътя.
По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма.
Дойде ли светлината, може да намериш пътя.
Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение.
Отношенията във физическия свят не се изменят.
Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение.
Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят.
към беседата >>
Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда.
Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя.
Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда.
Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
Към вас ще бъдат ли същите?
Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение.
Към вас ще бъдат ли същите?
Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж.
към беседата >>
Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде.
Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда.
Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде.
Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича?
Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите?
Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича?
По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава.
към беседата >>
Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората.
Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде.
Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората.
Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
По отношение на какво е тази промяна?
Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича?
По отношение на какво е тази промяна?
физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Като се пукне зората, ще тръгне.
Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората.
Като се пукне зората, ще тръгне.
Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
физическите неща се изменят.
Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна?
физическите неща се изменят.
Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне.
Туй е закон, като дойде светлината, страхът изчезва.
към беседата >>
Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят.
Ако посеете десет ябълчени семки, това е отношение. Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят.
Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят.
Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Когато хората духовно се менят, значи те растат.
Когато хората духовно се менят, значи те растат.
Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година дванадесет души, втората двадесет и четири, третата четиридесет и осем, четвъртата деветдесет и шест и т. н.
към беседата >>
Там, дето има промени, има растеж.
Към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят.
Там, дето има промени, има растеж.
Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят?
Когато хората духовно се менят, значи те растат.
Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят?
Първата година дванадесет души, втората двадесет и четири, третата четиридесет и осем, четвъртата деветдесет и шест и т. н.
към беседата >>
Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава.
Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж.
Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава.
Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Първата година дванадесет души, втората двадесет и четири, третата четиридесет и осем, четвъртата деветдесет и шест и т. н.
Когато хората духовно се менят, значи те растат. Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят?
Първата година дванадесет души, втората двадесет и четири, третата четиридесет и осем, четвъртата деветдесет и шест и т. н.
към беседата >>
Туй увеличение става по механически начин.
По отношение на какво е тази промяна? физическите неща се изменят. Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промени, има растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава, увеличава.
Туй увеличение става по механически начин.
към беседата >>
Отношение на живота - по форма, по съдържание и по смисъл!
Отношение на живота - по форма, по съдържание и по смисъл!
към беседата >>
Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата.
Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата.
Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.
към беседата >>
Туй е станало въпреки неговото желание, той расте.
Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата.
Туй е станало въпреки неговото желание, той расте.
Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.
към беседата >>
Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само.
Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте.
Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само.
Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.
към беседата >>
Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.
Ако някой не може да влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само.
Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност.
към беседата >>
В света стават промени, за които ние се учудваме въпреки волята си.
В света стават промени, за които ние се учудваме въпреки волята си.
към беседата >>
Кое е истинското достойнство на човека?
Кое е истинското достойнство на човека?
Че човек има достойнство, има, но в какво седи? a, b Коя е третата линия, с която мерим? c . а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
към беседата >>
Че човек има достойнство, има, но в какво седи?
Кое е истинското достойнство на човека?
Че човек има достойнство, има, но в какво седи?
a, b Коя е третата линия, с която мерим? c . а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
към беседата >>
a, b Коя е третата линия, с която мерим?
Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи?
a, b Коя е третата линия, с която мерим?
c . а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
към беседата >>
c .
Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? a, b Коя е третата линия, с която мерим?
c .
а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
към беседата >>
а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? a, b Коя е третата линия, с която мерим? c .
а е равно на с, b е равно на с, следователно a е равно на b.
към беседата >>
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим.
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим.
Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни. Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
към беседата >>
Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни.
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим.
Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни.
Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
към беседата >>
Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им.
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим. Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни.
Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им.
А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
към беседата >>
А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви.
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим. Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни. Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им.
А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви.
Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
към беседата >>
Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим. Едната линия, това е човешката личност, чувствата, това са неговите ближни. Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви.
Различието на успоредните линии седи в това, че се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място.
към беседата >>
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1).
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1).
И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство.
към беседата >>
И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно.
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1).
И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно.
Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света.
към беседата >>
Това показва, че има едно малко нарушение.
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1). И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно.
Това показва, че има едно малко нарушение.
Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната.
към беседата >>
Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува.
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1). И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение.
Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува.
Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене.
към беседата >>
Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни.
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1). И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува.
Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни.
Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство.
Допуснете, че едната успоредна линия си има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1). И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни.
Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство.
Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света.
И другата успоредна си има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство.
Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света.
Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната.
Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света.
Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната.
Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене.
Погрешките, които хората постоянно правят, са в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната.
Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене.
Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
Те са успоредни, защото сърцето и умът са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене.
Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро.
към беседата >>
На какво е равно X?
На какво е равно X?
Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене.
към беседата >>
Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности.
На какво е равно X?
Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности.
X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене. Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т.
На какво е равно X? Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности.
X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т.
н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене. Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
н., X равно на десет.
На какво е равно X? Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т.
н., X равно на десет.
Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене. Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
Неизвестното за едного е известно за другиго.
На какво е равно X? Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет.
Неизвестното за едного е известно за другиго.
Туй, което e X за вас, е единица за мене. Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
Туй, което e X за вас, е единица за мене.
На какво е равно X? Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго.
Туй, което e X за вас, е единица за мене.
Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
Този кръг, ако изразява кръг от 10 сантиметра, това са десет възможности. X може да е равно на едно, X може да е равно на три и т. н., X равно на десет. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което e X за вас, е единица за мене.
Туй, което е X за едного, е двойка за вас.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена.
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена.
Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата.
към беседата >>
Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене.
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена.
Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене.
Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула.
към беседата >>
Нали в съвременния живот душата е един X.
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене.
Нали в съвременния живот душата е един X.
На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10.
към беседата >>
На какво е равна душата?
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X.
На какво е равна душата?
Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа.
към беседата >>
Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9.
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата?
Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9.
(Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
към беседата >>
(Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата.
Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9.
(Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата.
Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече.
към беседата >>
Душата е равна на нула.
Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене. Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата.
Душата е равна на нула.
Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено.
към беседата >>
Ж е равно на 0/1, равно на 10.
Нали в съвременния живот душата е един X. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула.
Ж е равно на 0/1, равно на 10.
Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа).
към беседата >>
Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа.
На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10.
Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа.
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически.
към беседата >>
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа.
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят.
към беседата >>
Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече.
(Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече.
Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш?
към беседата >>
Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено.
Душата е равна на нула. Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече.
Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено.
Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения.
към беседата >>
Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа).
Ж е равно на 0/1, равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено.
Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа).
Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо.
към беседата >>
Щом се изважда, отношенията са чисто физически.
Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл - в него има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа).
Щом се изважда, отношенията са чисто физически.
Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят.
към беседата >>
Нещата могат да се вадят само във физическия свят.
Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически.
Нещата могат да се вадят само във физическия свят.
Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека.
към беседата >>
Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш?
Но ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят.
Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш?
Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима.
към беседата >>
Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения.
Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено. Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш?
Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения.
Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни.
към беседата >>
Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо.
Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения.
Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо.
Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения.
към беседата >>
Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят.
Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо.
Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят.
Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза.
към беседата >>
Реалността не може да се вземе от човека.
Нещата могат да се вадят само във физическия свят. Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят.
Реалността не може да се вземе от човека.
Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Тя е неделима.
Едно изкуствено око може да го извадиш, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека.
Тя е неделима.
Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни.
Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима.
Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни.
Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Реалното може да изменя само своите отношения.
Всяко чувство, което може да се вади от сърцето и да се тури в сърцето, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни.
Реалното може да изменя само своите отношения.
Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза.
Мисъл, която може да се извади из ума ви и да се тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения.
Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза.
Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
Реалността не може да се вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношения и те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но като изменя своите отношения, то нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза.
Когато иска, влезе, когато иска, излезе.
към беседата >>
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара.
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара.
Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща.
към беседата >>
Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само.
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара.
Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само.
Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три?
към беседата >>
Реалното е делимо, без да се дели.
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само.
Реалното е делимо, без да се дели.
- Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
към беседата >>
- Може ли да има умножение, без да се е умножило?
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели.
- Може ли да има умножение, без да се е умножило?
Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират.
към беседата >>
Законът на събирането и умножението е процес на растене.
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило?
Законът на събирането и умножението е процес на растене.
За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете.
към беседата >>
За да има умножение, трябва да има две неща.
Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене.
За да има умножение, трябва да има две неща.
Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет.
към беседата >>
Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три?
Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща.
Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три?
Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес.
към беседата >>
Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
Реалното е делимо, без да се дели. - Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три?
Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде.
към беседата >>
Еднородни величини се събират.
- Може ли да има умножение, без да се е умножило? Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини.
Еднородни величини се събират.
Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине.
към беседата >>
Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете.
Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират.
Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете.
В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал.
към беседата >>
В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет.
За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете.
В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет.
Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно.
към беседата >>
Десетте ще минат през същия процес.
Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете едно и три? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет.
Десетте ще минат през същия процес.
Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки.
към беседата >>
Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде.
Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес.
Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде.
Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране.
към беседата >>
Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине.
Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде.
Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине.
И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате.
към беседата >>
И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал.
Но по този закон, щом едно и две не може да съберете, и едно и три не може да съберете. В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине.
И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал.
То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате. Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
То е абсолютно невъзможно.
В тази редица до десет онова, което ще стане с едно и две, ще стане и с едно и три; така до десет. Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал.
То е абсолютно невъзможно.
Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате. Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки.
Десетте ще минат през същия процес. Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно.
Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки.
Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате. Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
Затова аз наричам страданията закон на филтриране.
Човекът, който отива на небето, е невъзможно да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки.
Затова аз наричам страданията закон на филтриране.
А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате. Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате.
Тази врата, през която ще мине, е тясна - той едва ще мине. И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране.
А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате.
Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
И ако мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки. Затова аз наричам страданията закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, - трябва да се филтрирате.
Излезте някъде, вземете ново направление на живота си.
към беседата >>
Три линии могат ли да бъдат успоредни?
Три линии могат ли да бъдат успоредни?
- Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат.
към беседата >>
- Могат.
Три линии могат ли да бъдат успоредни?
- Могат.
Четири линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат.
към беседата >>
Четири линии могат ли да бъдат успоредни?
Три линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат.
Четири линии могат ли да бъдат успоредни?
- Могат.
към беседата >>
- Могат.
Три линии могат ли да бъдат успоредни? - Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни?
- Могат.
към беседата >>
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас.
Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така.
към беседата >>
Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас.
Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма.
Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна?
към беседата >>
Единият има възможност да устои на думата си.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма.
Единият има възможност да устои на думата си.
Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера.
към беседата >>
Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си.
Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат.
Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така.
към беседата >>
Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат.
Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате.
В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата.
към беседата >>
В умствения свят е така.
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате.
В умствения свят е така.
Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума.
към беседата >>
Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна?
Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така.
Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна?
- Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се.
към беседата >>
- Без дрехите, без дебелите пера.
Единият има възможност да устои на думата си. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна?
- Без дрехите, без дебелите пера.
В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие.
към беседата >>
В чувствата е така.
Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера.
В чувствата е така.
Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо?
към беседата >>
Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата.
Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така.
Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата.
Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб.
към беседата >>
Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума.
В умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата.
Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума.
(Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо.
към беседата >>
(Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се.
Онази птица, която има много дебели пера, или онази, която няма много дебели пера, коя от тях ще бъде по-подвижна? - Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума.
(Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се.
В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам!
към беседата >>
В моралния свят има методи и начини на действие.
- Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се.
В моралния свят има методи и начини на действие.
Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам! “ - То е друг въпрос.
към беседата >>
Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо?
В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие.
Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо?
Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам! “ - То е друг въпрос.
към беседата >>
Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб.
Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо?
Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб.
- „Не ми е слабо нищо. Не искам! “ - То е друг въпрос.
към беседата >>
- „Не ми е слабо нищо.
Това, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума. (Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб.
- „Не ми е слабо нищо.
Не искам! “ - То е друг въпрос.
към беседата >>
Не искам!
(Ще се хване ли?) - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо.
Не искам!
“ - То е друг въпрос.
към беседата >>
“ - То е друг въпрос.
В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам!
“ - То е друг въпрос.
към беседата >>
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен.
По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения.
към беседата >>
По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен.
По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад.
Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико.
към беседата >>
Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад.
Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво.
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
към беседата >>
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво.
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия.
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там.
към беседата >>
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия.
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага.
Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
към беседата >>
Значи аз нямам никакви убеждения.
Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага.
Значи аз нямам никакви убеждения.
Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са?
към беседата >>
Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико.
По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад. Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения.
Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико.
Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя.
към беседата >>
Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
Той трябва да бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво. - „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико.
Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля.
към беседата >>
Нека си седи там.
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
Нека си седи там.
От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
към беседата >>
От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там.
От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
Тези, непотребните мисли, разумни ли са?
Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
Тези, непотребните мисли, разумни ли са?
Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя.
Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са?
Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя.
А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля.
Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя.
А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля.
(Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
(Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля.
(Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
Тогава не се карат, погодяват се.
От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
Тогава не се карат, погодяват се.
към беседата >>
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо.
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо.
Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!
към беседата >>
Тия отношения съществуват и в духовния свят.
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо.
Тия отношения съществуват и в духовния свят.
Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен.
към беседата >>
Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически.
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят.
Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически.
Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства.
към беседата >>
Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда.
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически.
Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда.
Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява.
към беседата >>
Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите.
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда.
Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите.
За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там.
към беседата >>
За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!
Счупил някой нещо, ама донесъл повече; тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите.
За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!
“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен.
към беседата >>
“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен.
Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!
“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен.
Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима.
към беседата >>
Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства.
Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен.
Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства.
В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.
към беседата >>
В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява.
Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно да причинява вреда. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства.
В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява.
Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно.
към беседата >>
Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там.
Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява.
Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там.
Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи.
към беседата >>
Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен.
За пример, изкълчил си крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи! “ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там.
Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен.
То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката?
към беседата >>
То е една максима.
“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен.
То е една максима.
Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.
Ние много често имаме изкълчени мисли и чувства. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима.
Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.
Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно.
В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва да има почти никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.
Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно.
Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи.
Най- мъчното е човек да познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно.
Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи.
Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката?
Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи.
Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката?
Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде. Не нашият свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката?
Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната?
към беседата >>
Правилото: Всички наши мисли, чувства и действия са направени здраво или не.
Правилото: Всички наши мисли, чувства и действия са направени здраво или не.
Законът е: Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено.
към беседата >>
Законът е: Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено.
Правилото: Всички наши мисли, чувства и действия са направени здраво или не.
Законът е: Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено.
към беседата >>
Човек трябва да яде с благодарност.
Човек трябва да яде с благодарност.
Ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна и той не знае кога е станала. За пример имаш един приятел, не искаш да го видиш, че нещо се е изменил, но той пак ти е приятел. То е от Бога.
към беседата >>
2.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
До колко вярват те в тия линии?
Христос посочи ръката си на своите ученици. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност?
До колко вярват те в тия линии?
Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
- Да му дам половината си богатство.
Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това?
- Да му дам половината си богатство.
Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен.
към беседата >>
Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност.
Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии?
Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност.
Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство.
Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство.
Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство.
Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее.
към беседата >>
Човек може да има и шест пръста.
Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност.
Човек може да има и шест пръста.
Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече.
Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство.
Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече.
Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек?
към беседата >>
Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста.
Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш.
- Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече.
Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш.
Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има?
към беседата >>
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят.
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят.
Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
към беседата >>
Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо.
Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш.
Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо.
Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек?
към беседата >>
Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли?
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят.
Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли?
Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат.
към беседата >>
Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен.
- Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо.
Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен.
Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки.
към беседата >>
Няма да се увеличат.
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли?
Няма да се увеличат.
Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
към беседата >>
Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее.
Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен.
Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее.
Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе.
към беседата >>
Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие.
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат.
Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие.
Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат.
към беседата >>
Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек?
Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее.
Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек?
Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
Кое е то?
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие.
Кое е то?
Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже.
към беседата >>
Каква ли задна цел има?
Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек?
Каква ли задна цел има?
Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то?
Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
- Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това?
към беседата >>
Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек?
Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има?
Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек?
Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
- Няма да се увеличат.
Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
- Няма да се увеличат.
Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта.
към беседата >>
Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки.
Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек?
Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки.
Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат.
Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
- Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо?
към беседата >>
Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе.
Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки.
Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе.
Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
- Ще се увеличат.
Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли?
- Ще се увеличат.
Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек.
към беседата >>
Служи така и ти на Господа в себе си!
Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе.
Служи така и ти на Господа в себе си!
към беседата >>
Следователно, казват за някого: той иска да се покаже.
Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат.
Следователно, казват за някого: той иска да се покаже.
Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив.
към беседата >>
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си.
В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога.
към беседата >>
Какво означава това?
Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже.
Какво означава това?
Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка.
към беседата >>
В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си.
В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство.
В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички.
към беседата >>
Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта.
- Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това?
Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта.
Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление.
към беседата >>
В това учение Бог се проявява в най-малката си форма.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство.
В това учение Бог се проявява в най-малката си форма.
Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички.
към беседата >>
Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо?
Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта.
Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо?
Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод.
към беседата >>
Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма.
Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си.
Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица.
към беседата >>
Нека се покаже, той е жив човек.
- Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо?
Нека се покаже, той е жив човек.
Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме.
към беседата >>
Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си.
Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу.
И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да покаже, че е жив.
Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек.
Всеки човек трябва да покаже, че е жив.
Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва.
към беседата >>
И те казаха: не може да се служи на Бога.
И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу.
И те казаха: не може да се служи на Бога.
Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител.
към беседата >>
Той е една ябълчна семка.
Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив.
Той е една ябълчна семка.
Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение.
към беседата >>
Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички.
В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога.
Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички.
Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си.
към беседата >>
Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление.
Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка.
Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление.
Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение. И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички.
В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички.
Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички.
Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си!
към беседата >>
Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод.
Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление.
Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод.
Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение. И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица.
Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички.
Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица.
Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога?
към беседата >>
Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме.
Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод.
Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме.
Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение. И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
Някой казва: аз искам да служа на себе си.
Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица.
Някой казва: аз искам да служа на себе си.
Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек.
към беседата >>
Аз поливам това дърво и то се радва.
Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме.
Аз поливам това дърво и то се радва.
Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение. И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител.
И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си.
Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител.
После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може.
към беседата >>
Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение.
Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва.
Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение.
И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си.
Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител.
После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си.
Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила.
към беседата >>
И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение.
И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.
към беседата >>
Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си!
Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си.
Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си!
” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората.
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората.
И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко.
към беседата >>
” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога?
Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си!
” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога?
Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца.
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората.
И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца.
Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво?
към беседата >>
Първо - ще бъдеш доблестен човек.
Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога?
Първо - ще бъдеш доблестен човек.
Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
Те казват: каквото Господ даде.
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората. И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца.
Те казват: каквото Господ даде.
Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко.
към беседата >>
Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може.
Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек.
Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може.
Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
Не, не е така.
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората. И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде.
Не, не е така.
На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже.
към беседата >>
Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила.
После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може.
Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила.
Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв?
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората. И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така.
На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв?
- То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва.
към беседата >>
Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила.
Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
към беседата >>
- То ще обича да поизлъгва малко.
Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората. И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв?
- То ще обича да поизлъгва малко.
После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло?
към беседата >>
Ще обясня своята мисъл.
Ще обясня своята мисъл.
Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия.
към беседата >>
После и друго е написано. Какво?
И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко.
После и друго е написано. Какво?
- Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество.
към беседата >>
Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи.
Ще обясня своята мисъл.
Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи.
Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен.
към беседата >>
- Твоето дете ще обича да пооткрадва малко.
Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво?
- Твоето дете ще обича да пооткрадва малко.
Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо!
към беседата >>
Какво й трябва сега?
Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи.
Какво й трябва сега?
- Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер.
към беседата >>
Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже.
Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко.
Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже.
Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже.
към беседата >>
- Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна.
Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега?
- Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна.
И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен.
към беседата >>
Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва.
На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже.
Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва.
Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му.
към беседата >>
И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има.
Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна.
И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има.
Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни?
към беседата >>
Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло?
- То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва.
Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло?
Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете?
към беседата >>
Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия.
Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има.
Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия.
За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите.
към беседата >>
Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество.
После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло?
Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество.
Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте.
към беседата >>
За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен.
Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия.
За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен.
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си.
към беседата >>
Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо!
- Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество.
Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо!
Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете?
към беседата >>
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер.
Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен.
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер.
Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
към беседата >>
Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже.
Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо!
Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже.
Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел.
към беседата >>
Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен.
- Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер.
Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен.
Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение.
към беседата >>
Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му.
Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже.
Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му.
Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие!
към беседата >>
Кои са твоите ближни?
И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен.
Кои са твоите ближни?
– Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света.
към беседата >>
Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете?
Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му.
Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете?
Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете.
към беседата >>
– Твоите ближни са ангелите.
Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни?
– Твоите ближни са ангелите.
Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Защото си го искахте.
Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете?
Защото си го искахте.
Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете.
към беседата >>
Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си.
За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите.
Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си.
В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Коя мома, като се ожени, не иска дете?
Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте.
Коя мома, като се ожени, не иска дете?
Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш.
към беседата >>
В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си.
В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел.
Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете?
Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел.
Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел.
към беседата >>
Туй е едно ограничение.
Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
Туй е едно ограничение.
Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел.
Чудни сте вие!
Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога?
към беседата >>
Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света.
Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение.
Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света.
Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете.
Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие!
Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете.
Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас?
към беседата >>
Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
– Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света.
Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.
към беседата >>
Майката казва: ангелче е моето дете.
Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете.
Майката казва: ангелче е моето дете.
Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели.
към беседата >>
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?
” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър.
към беседата >>
Да, ще го видиш.
Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете.
Да, ще го видиш.
Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос?
към беседата >>
” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си?
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?
” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си?
Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа!
към беседата >>
Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел.
Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш.
Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел.
Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае.
към беседата >>
Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов.
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си?
Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов.
Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера.
към беседата >>
Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога?
Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел.
Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога?
По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае.
към беседата >>
Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас.
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов.
Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас.
Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър.
към беседата >>
По какъв начин може да дойде един ангел у нас?
Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога?
По какъв начин може да дойде един ангел у нас?
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”.
към беседата >>
Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек.
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас.
Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек.
Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не.
към беседата >>
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели.
Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас?
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели.
И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален.
към беседата >>
Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър.
Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек.
Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър.
Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек.
към беседата >>
И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос?
Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели.
И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос?
Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел.
към беседата >>
Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа!
” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър.
Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа!
Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си.
към беседата >>
Няма нещо, което този ангел да не знае.
Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос?
Няма нещо, което този ангел да не знае.
Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек.
към беседата >>
Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера.
Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа!
Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера.
Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава!
към беседата >>
Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае.
Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае.
Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае.
Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек.
към беседата >>
Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър.
Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера.
Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър.
Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно?
към беседата >>
Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”.
По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае.
Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”.
Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии.
към беседата >>
Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не.
Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър.
Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не.
Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева?
към беседата >>
Вие казвате: този човек е гениален.
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”.
Вие казвате: този човек е гениален.
Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант.
към беседата >>
Някой казва: аз съм много лош човек.
Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не.
Някой казва: аз съм много лош човек.
Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб.
към беседата >>
Аз казвам: в този човек живее един ангел.
И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален.
Аз казвам: в този човек живее един ангел.
Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел.
към беседата >>
Не, разумно трябва да постъпваш в живота си.
Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек.
Не, разумно трябва да постъпваш в живота си.
Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб.
към беседата >>
Ама той е свят човек.
Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел.
Ама той е свят човек.
Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите.
към беседата >>
Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава!
Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си.
Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава!
Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път.
към беседата >>
Да, в него живее един ангел, затова е свят човек.
Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек.
Да, в него живее един ангел, затова е свят човек.
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност?
към беседата >>
Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно?
Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава!
Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно?
Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш.
към беседата >>
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии.
Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек.
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии.
Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”?
към беседата >>
Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева?
Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно?
Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева?
Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си.
към беседата >>
Някой човек иска да бъде музикант.
Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии.
Някой човек иска да бъде музикант.
Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно?
към беседата >>
Писано е, че ти имаш нужда от хляб.
Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева?
Писано е, че ти имаш нужда от хляб.
В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж.
към беседата >>
Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел.
Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант.
Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел.
И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях.
към беседата >>
В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб.
Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб.
В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб.
Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите.
Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел.
И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите.
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път.
Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб.
Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път.
Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност?
Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите.
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност?
Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”!
към беседата >>
Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш.
Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път.
Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш.
Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
Какво подразбираме под думата “индивидуалност”?
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност?
Какво подразбираме под думата “индивидуалност”?
Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни.
към беседата >>
Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си.
Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш.
Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си.
Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
Има ли в това нещо несъобразно?
Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”?
Има ли в това нещо несъобразно?
Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!
към беседата >>
Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж.
Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си.
Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж.
Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях.
Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно?
Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях.
Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него! ” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж.
Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях.
Какво лошо има в това?
Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него! ” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
Защо се яви Христос на своите ученици?
Защо се яви Христос на своите ученици?
- За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни.
към беседата >>
Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”!
Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това?
Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”!
Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него! ” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
- За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя.
Защо се яви Христос на своите ученици?
- За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя.
Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
към беседата >>
Ангелите са много щедри, много благородни.
Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”!
Ангелите са много щедри, много благородни.
И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него! ” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха.
Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя.
Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха.
В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите.
към беседата >>
И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!
Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни.
И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!
” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи.
Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха.
В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи.
Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни.
към беседата >>
” Да, тази глава е на ангела.
Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!
” Да, тази глава е на ангела.
към беседата >>
Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим.
Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи.
Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим.
Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност!
към беседата >>
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете!
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете!
” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея?
към беседата >>
Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни.
Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим.
Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни.
Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света.
към беседата >>
” Некои искат да познаят Христа.
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете!
” Некои искат да познаят Христа.
Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество.
към беседата >>
Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
- За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни.
Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
към беседата >>
Как ще го познаете?
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете! ” Некои искат да познаят Христа.
Как ще го познаете?
Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии.
към беседата >>
Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите.
Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите.
Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.
към беседата >>
Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си.
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете! ” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете?
Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си.
Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя.
към беседата >>
Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни.
В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите.
Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни.
Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане.
към беседата >>
Научихте ли се да четете на Христовата Ръка?
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете! ” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си.
Научихте ли се да четете на Христовата Ръка?
Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е.
към беседата >>
Пазете се от тази фамилиарност!
Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни.
Пазете се от тази фамилиарност!
Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!
към беседата >>
Какво ще видите на нея?
Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете! ” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка?
Какво ще видите на нея?
- Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш!
към беседата >>
Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света.
Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност!
Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света.
Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя?
към беседата >>
- Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество.
” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея?
- Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество.
Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига.
към беседата >>
Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света.
Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога.
към беседата >>
Тя е една от най-дългите линии.
Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество.
Тя е една от най-дългите линии.
Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка.
към беседата >>
Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.
Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.
Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава?
към беседата >>
Най-правилната линия на ръката е тя.
Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии.
Най-правилната линия на ръката е тя.
Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита.
към беседата >>
Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане.
Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.
Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане.
Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите.
към беседата >>
Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е.
Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя.
Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е.
разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето.
към беседата >>
Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!
Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане.
Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!
” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват.
към беседата >>
разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш!
Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е.
разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш!
Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки.
към беседата >>
” Защо баща ти полудя?
Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!
” Защо баща ти полудя?
Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света!
към беседата >>
Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига.
- Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш!
Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига.
Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни.
към беседата >>
Защото работеше в противовес на Бога.
Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя?
Защото работеше в противовес на Бога.
Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността.
към беседата >>
Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка.
Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига.
Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка.
Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения.
към беседата >>
Защо майка ти стана охтичава?
Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога.
Защо майка ти стана охтичава?
Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен.
към беседата >>
Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита.
Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка.
Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита.
Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения. Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Защото беше в противоречие с ангелите.
Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава?
Защото беше в противоречие с ангелите.
Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота.
към беседата >>
Тази линия върви паралелно с линията на сърцето.
Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита.
Тази линия върви паралелно с линията на сърцето.
Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения. Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват.
Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи! ” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите.
Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват.
Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо?
към беседата >>
Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки.
разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето.
Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки.
В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения. Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Вие казвате: ама никаква разумност няма в света!
” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват.
Вие казвате: ама никаква разумност няма в света!
Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността.
към беседата >>
В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни.
Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки.
В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни.
Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения. Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Значи, вие отричате разумността.
Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света!
Значи, вие отричате разумността.
Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице.
към беседата >>
Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения.
Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни.
Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения.
Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен.
Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността.
Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен.
Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта.
към беседата >>
Това движение привидно само е противоположно.
Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения.
Това движение привидно само е противоположно.
към беседата >>
Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота.
Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен.
Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота.
Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!
към беседата >>
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката.
Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта.
към беседата >>
Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо?
Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота.
Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо?
- Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш.
към беседата >>
Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката.
Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя.
От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната.
към беседата >>
- Ръката изразява разумността.
Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо?
- Ръката изразява разумността.
Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!
към беседата >>
От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката. Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя.
От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има.
Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват?
към беседата >>
Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице.
Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността.
Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице.
Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика.
към беседата >>
Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката. Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има.
Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота.
Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде.
към беседата >>
Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта.
Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице.
Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта.
Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо.
към беседата >>
Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката. Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота.
Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен.
И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света.
към беседата >>
Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!
Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта.
Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!
” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка.
към беседата >>
И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта.
И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката. Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен.
И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта.
Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия.
към беседата >>
” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш.
Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!
” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш.
Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро.
към беседата >>
Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната.
Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта.
Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната.
Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората.
към беседата >>
Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!
- Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш.
Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!
” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го!
към беседата >>
Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват?
От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната.
Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват?
Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия.
към беседата >>
” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика.
Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!
” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика.
Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде.
Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват?
Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде.
Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо.
Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика.
Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо.
Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света.
Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде.
Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света.
Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка.
Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко! ” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо.
Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка.
Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Сегашните хора казват, че трябва да има религия.
И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света.
Сегашните хора казват, че трябва да има религия.
Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Прекарай през ръката си всичкото добро.
” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка.
Прекарай през ръката си всичкото добро.
Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората.
Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия.
Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората.
Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Искаш да направиш едно добро, направи го!
Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка! ” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро.
Искаш да направиш едно добро, направи го!
Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Човекът седи по-високо от своята религия.
Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората.
Човекът седи по-високо от своята религия.
Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го!
Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
към беседата >>
Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия.
Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.
към беседата >>
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това.
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това.
Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре.
към беседата >>
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта.
Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят.
към беседата >>
Ще ви кажа, как да го направите.
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това.
Ще ви кажа, как да го направите.
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора.
към беседата >>
Второ: отношение към своята душа.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта.
Второ: отношение към своята душа.
Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва.
към беседата >>
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите.
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
към беседата >>
Трето: отношение към своя ближен.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа.
Трето: отношение към своя ближен.
Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща.
към беседата >>
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала.
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала.
Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
към беседата >>
Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен.
Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога.
Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни.
към беседата >>
Какво да прави?
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала.
Какво да прави?
Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път.
към беседата >>
Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога?
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога.
Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога?
Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка.
към беседата >>
Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре.
Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави?
Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре.
Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н.
към беседата >>
Да се служи на Бога, това и малките деца знаят.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога?
Да се служи на Бога, това и малките деца знаят.
То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си.
към беседата >>
Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора.
Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре.
Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора.
Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена!
към беседата >>
То не трябва да се доказва.
Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят.
То не трябва да се доказва.
Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
към беседата >>
Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора.
Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание.
към беседата >>
Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща.
Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва.
Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща.
Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва.
към беседата >>
” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ.
към беседата >>
Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни.
Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща.
Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни.
Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва.
към беседата >>
По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път.
Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път.
Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ.
към беседата >>
Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка.
Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни.
Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка.
Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата.
към беседата >>
Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н.
Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път.
Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н.
Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си.
Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка.
Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си.
Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво.
към беседата >>
Ще кажете: е, такава жена!
Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н.
Ще кажете: е, такава жена!
Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си.
Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре.
към беседата >>
Не, това е отлично занимание.
Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно! ” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена!
Не, това е отлично занимание.
Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва.
Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва.
Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед.
към беседата >>
Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ.
” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание.
Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ.
Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука.
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука.
Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение.
към беседата >>
Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва.
Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва.
Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва.
Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!
към беседата >>
Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ.
По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ.
Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ.
Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Кой от вас не си е показал ръцете някому?
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука.
Кой от вас не си е показал ръцете някому?
Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света.
към беседата >>
Той си натоварил лесно колата.
Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва.
Той си натоварил лесно колата.
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала.
към беседата >>
Това е едно хубаво упражнение.
Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ.
Това е едно хубаво упражнение.
към беседата >>
Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му.
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука. Кой от вас не си е показал ръцете някому?
Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му.
Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка.
към беседата >>
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво.
Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата.
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво.
Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор.
към беседата >>
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим.
За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки.
към беседата >>
Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел?
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука. Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му.
Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел?
Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка.
към беседата >>
Обръща му вниманието да погледне нагоре.
Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво.
Обръща му вниманието да погледне нагоре.
Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това?
към беседата >>
За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим.
За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде.
От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив.
към беседата >>
Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце.
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука. Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел?
Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце.
И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката.
към беседата >>
Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед.
Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре.
Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед.
С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица?
към беседата >>
От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде.
От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства.
Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?
към беседата >>
И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение.
Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука. Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце.
И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение.
Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това?
към беседата >>
С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!
Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед.
С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!
” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност.
към беседата >>
Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства.
Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката.
Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура?
към беседата >>
Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света.
Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение.
Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света.
Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание.
към беседата >>
” – и си заминала.
Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!
” – и си заминала.
Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби.
към беседата >>
Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката.
Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички.
Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов?
към беседата >>
Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка.
Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света.
Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка.
Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
към беседата >>
Значи, тя си плаща, като на доктор.
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала.
Значи, тя си плаща, като на доктор.
Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност.
към беседата >>
Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички.
Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки.
Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце?
към беседата >>
Когато се здрависват, също си подават ръка.
Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка.
Когато се здрависват, също си подават ръка.
Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си.
към беседата >>
Какво ще кажете отгоре на това?
Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор.
Какво ще кажете отгоре на това?
Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност.
към беседата >>
Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив.
За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки.
Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив.
Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот?
към беседата >>
Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката.
Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка.
Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката.
Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката.
към беседата >>
Че туй е измислица?
Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това?
Че туй е измислица?
Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка?
към беседата >>
Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?
От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив.
Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?
” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот? Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
Какво означава това?
И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката.
Какво означава това?
От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея.
към беседата >>
Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност.
С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица?
Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност.
Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?
към беседата >>
” Какво означава това, според езика на съвременната култура?
Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?
” Какво означава това, според езика на съвременната култура?
То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот? Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание.
Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това?
От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание.
Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора.
към беседата >>
Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби.
” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност.
Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби.
И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума!
към беседата >>
То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов?
Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура?
То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов?
Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот? Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание.
Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа.
към беседата >>
И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност.
Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби.
И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност.
И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко?
към беседата >>
Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце?
Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов?
Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце?
И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот? Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си.
Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си.
Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука?
към беседата >>
И в животните има разумност.
Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност.
И в животните има разумност.
Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие?
към беседата >>
И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот?
Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце?
И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот?
Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката.
Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си.
Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката.
Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание.
към беседата >>
Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка?
Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност.
Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка?
Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим?
към беседата >>
Тъй запитва Хритос разумните хора.
Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми? ” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот?
Тъй запитва Хритос разумните хора.
към беседата >>
Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея.
Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката.
Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея.
И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание. Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?
Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка?
Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?
Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност?
към беседата >>
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н.
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н.
Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога!
към беседата >>
И действително, хубавите книги са за учени хора.
От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея.
И действително, хубавите книги са за учени хора.
Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание. Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума!
Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?
Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума!
Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне.
към беседата >>
Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога.
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н.
Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога.
Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни!
към беседата >>
Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа.
Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора.
Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа.
Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание. Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко?
И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума!
Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко?
Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай?
към беседата >>
Нека изучаваме астрономията, но заради Бога!
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога.
Нека изучаваме астрономията, но заради Бога!
Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога.
към беседата >>
Човек, който няма душа, за какво му е наука?
Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа.
Човек, който няма душа, за какво му е наука?
В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание. Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие?
И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко?
Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие?
Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
към беседата >>
Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога!
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога!
Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога!
Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може.
към беседата >>
В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание.
Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука?
В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание.
Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Как трябва да им се отплатим?
Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие?
Как трябва да им се отплатим?
Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така.
към беседата >>
Нека изучаваме всички науки, но заради Бога!
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога!
Нека изучаваме всички науки, но заради Бога!
Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята.
към беседата >>
Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание.
Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.
към беседата >>
Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност?
Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим?
Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност?
Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога!
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога!
Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога!
Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как?
към беседата >>
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи.
Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото.
към беседата >>
Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне.
Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност?
Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне.
Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни!
Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога!
Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни!
От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
към беседата >>
Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи.
Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение.
Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва.
към беседата >>
Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай?
Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне.
Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай?
- Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
От там да започнем – от служенето на Бога.
Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни!
От там да започнем – от служенето на Бога.
По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога.
към беседата >>
Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи. Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение.
Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи.
Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи.
към беседата >>
- Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай?
- Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
По друг начин не може.
Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога.
По друг начин не може.
Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи.
към беседата >>
Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи. Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи.
Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи.
Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи?
към беседата >>
Не е така.
Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
Не е така.
Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята.
Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може.
Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята.
И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко.
към беседата >>
Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи. Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи.
Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се.
Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи? Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така.
Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.
към беседата >>
И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как?
Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята.
И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как?
Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога.
към беседата >>
Има нещо, което се изменя върху неизменяемото.
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи. Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се.
Има нещо, което се изменя върху неизменяемото.
И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи? Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина.
И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него.
към беседата >>
Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как?
Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
към беседата >>
И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва.
Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото.
И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва.
Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи? Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
И туй се е случило в България.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина.
И туй се е случило в България.
Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда.
към беседата >>
Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога.
От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали.
към беседата >>
Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи.
Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва.
Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи.
Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи? Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България.
Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята.
Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига.
към беседата >>
Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи.
По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи.
Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш.
към беседата >>
Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи?
Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи.
Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи?
Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята.
Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска.
Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече.
към беседата >>
Последващите, които идват, те ще служат по-малко.
Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи.
Последващите, които идват, те ще служат по-малко.
Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години.
към беседата >>
Не, дъното й е постоянно.
Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи?
Не, дъното й е постоянно.
към беседата >>
Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска.
Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт.
По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло.
към беседата >>
Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога.
И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко.
Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога.
Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души?
към беседата >>
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина.
Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси?
към беседата >>
По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт.
По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него.
Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще.
към беседата >>
Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога.
Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!
към беседата >>
Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина.
Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява.
Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си.
към беседата >>
Побутва го малко, но той не се мърда.
И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него.
Побутва го малко, но той не се мърда.
Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба.
към беседата >>
Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога.
Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали.
Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота.
към беседата >>
Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина. Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява.
Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват.
Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят?
към беседата >>
Тя разбрала, че е болен и го задига.
Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда.
Тя разбрала, че е болен и го задига.
Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга.
към беседата >>
Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш.
Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали.
Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш.
Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него.
към беседата >>
Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина. Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват.
Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език.
Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света?
към беседата >>
Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече.
Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига.
Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече.
И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън.
към беседата >>
Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години.
Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш.
Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години.
Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога.
към беседата >>
Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина. Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език.
Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси.
Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос.
към беседата >>
И наистина, от страх го претресло.
Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече.
И наистина, от страх го претресло.
Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката?
към беседата >>
Кои са тези 12 души?
Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години.
Кои са тези 12 души?
Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор.
към беседата >>
Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси?
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина. Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси.
Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси?
Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва?
към беседата >>
Оставил се най-после, да става, каквото ще.
По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло.
Оставил се най-после, да става, каквото ще.
Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш.
към беседата >>
Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!
Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души?
Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!
” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога.
към беседата >>
Защото те считат богатството като едно благо в живота си.
Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси?
Защото те считат богатството като едно благо в живота си.
Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място.
към беседата >>
Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба.
Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще.
Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба.
Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е?
към беседата >>
” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота.
Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!
” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота.
Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си.
към беседата >>
Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят?
Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си.
Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят?
Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това?
към беседата >>
Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга.
Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба.
Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга.
Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е.
към беседата >>
Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него.
Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота.
Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него.
И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира.
към беседата >>
Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света?
Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят?
Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света?
По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно.
към беседата >>
Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън.
Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга.
Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън.
Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората.
към беседата >>
И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога.
Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него.
И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога.
Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш?
към беседата >>
По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос.
Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света?
По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос.
От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така?
към беседата >>
Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката?
И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън.
Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката?
- Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
Тогава няма да има никакъв спор.
Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога.
Тогава няма да има никакъв спор.
Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви.
към беседата >>
От казаното по този логически начин, какво следва?
Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос.
От казаното по този логически начин, какво следва?
- Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива.
към беседата >>
- Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш.
Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката?
- Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш.
Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
Щом спорим, това не е учение за Бога.
Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога! ” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор.
Щом спорим, това не е учение за Бога.
Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш?
към беседата >>
- Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място.
Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва?
- Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място.
Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало.
към беседата >>
Питам сега: това нещо възможно ли е?
Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш.
Питам сега: това нещо възможно ли е?
Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си.
” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога.
Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си.
Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви.
към беседата >>
Какво заключение ще извадите от това?
Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място.
Какво заключение ще извадите от това?
Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение.
към беседата >>
Да, възможно е.
Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е?
Да, възможно е.
И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
Онзи извор, който тече, няма какво да се спира.
Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си.
Онзи извор, който тече, няма какво да се спира.
Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми!
към беседата >>
Че онова, което не се проявява, е неразумно.
Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това?
Че онова, което не се проявява, е неразумно.
Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност.
към беседата >>
И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората.
Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е.
И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората.
Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
Някой го пита: кажи ми, отде идеш?
И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира.
Някой го пита: кажи ми, отде идеш?
– Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!
към беседата >>
Нали така?
По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно.
Нали така?
Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани.
към беседата >>
Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората.
Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?
към беседата >>
– Той си върви.
Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш?
– Той си върви.
Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене! ” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива.
От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така?
Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива.
Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека.
към беседата >>
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора.
Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки.
към беседата >>
Къде отиваш?
Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви.
Къде отиваш?
– Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене! ” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало.
- Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива.
Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало.
Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния.
към беседата >>
Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора.
Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно.
Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто.
към беседата >>
– Той пак си върви.
Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш?
– Той пак си върви.
Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене! ” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Само в разумния човек има движение.
Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало.
Само в разумния човек има движение.
Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора.
към беседата >>
Най-разумното в света, това е Бог.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно.
Най-разумното в света, това е Бог.
Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност.
към беседата >>
Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми!
Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви.
Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми!
Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене! ” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност.
Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение.
Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност.
Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго?
към беседата >>
Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог.
Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е.
това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!
Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми!
Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!
” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Животът и разумността са тясно свързани.
Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност.
Животът и разумността са тясно свързани.
Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи.
към беседата >>
това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е.
това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог.
Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо.
към беседата >>
” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
– Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!
” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.
към беседата >>
Така седи този въпрос в човека.
Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани.
Така седи този въпрос в човека.
И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече.
към беседата >>
Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки.
Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог.
Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки.
Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има.
към беседата >>
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли.
Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години!
към беседата >>
И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния.
Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека.
И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния.
Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш.
към беседата >>
Той прави добро, без да има нужда от доброто.
Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки.
Той прави добро, без да има нужда от доброто.
Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога.
към беседата >>
Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли.
Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение.
Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече!
към беседата >>
Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора.
Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния.
Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора.
И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи.
към беседата >>
Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност.
Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто.
Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност.
Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали.
към беседата >>
Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение.
Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си.
Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си.
към беседата >>
И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго?
Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора.
И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго?
По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи. Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
Хората Го славят, без да има нужда от тази слава.
Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност.
Хората Го славят, без да има нужда от тази слава.
Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат.
към беседата >>
Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си.
Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство.
Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора?
към беседата >>
По някой път вие мислите, че сте живи.
Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго?
По някой път вие мислите, че сте живи.
Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи. Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо.
това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава.
Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо.
В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода.
към беседата >>
Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство.
Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си.
Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме.
към беседата >>
Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече.
Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи.
Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече.
Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи. Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има.
Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо.
В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има.
Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
към беседата >>
Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години!
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си.
Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години!
Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!
към беседата >>
Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш.
И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече.
Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш.
Затова, ще се пазим от тези работи. Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
Те се радват на всички възможности в Бога.
Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има.
Те се радват на всички възможности в Бога.
Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден.
към беседата >>
Доста сме учили вече!
Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години!
Доста сме учили вече!
Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът! ” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
Затова, ще се пазим от тези работи.
Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш.
Затова, ще се пазим от тези работи.
Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали.
Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога.
Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали.
Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме.
към беседата >>
Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си.
Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече!
Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си.
Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът! ” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи.
Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.
към беседата >>
Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат.
Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали.
Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат.
Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов.
към беседата >>
Мислите, че сме прости хора?
Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си.
Мислите, че сме прости хора?
Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът! ” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце?
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце?
” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя?
към беседата >>
Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода.
Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат.
Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля.
към беседата >>
Не, много учени хора сме.
Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора?
Не, много учени хора сме.
Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът! ” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя.
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце?
” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя.
Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш!
към беседата >>
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
– То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля.
към беседата >>
Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!
Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме.
Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!
” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
Най-мъчно може да се измени човешката ръка.
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце? ” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя.
Най-мъчно може да се измени човешката ръка.
Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.
към беседата >>
– То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден.
Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
– То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден.
Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна.
към беседата >>
” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!
” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
към беседата >>
Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения.
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце? ” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка.
Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения.
То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици?
към беседата >>
Вие казвате: ние сега се обичаме.
Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден.
Вие казвате: ние сега се обичаме.
Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта.
към беседата >>
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си.
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си.
Българите казват: “Горе ръцете! ” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си.
към беседата >>
То е тъй точно, тъй неизменно написано.
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце? ” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения.
То е тъй точно, тъй неизменно написано.
Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби.
към беседата >>
Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов.
Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме.
Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов.
Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави?
към беседата >>
Българите казват: “Горе ръцете!
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си.
Българите казват: “Горе ръцете!
” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка.
към беседата >>
Някой ще каже: защо аз не мога да го видя?
Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце? ” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано.
Някой ще каже: защо аз не мога да го видя?
Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш?
към беседата >>
Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля.
Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов.
Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля.
Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума.
към беседата >>
” Какво означава то?
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете!
” Какво означава то?
“Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича.
към беседата >>
Не можеш да го видиш!
” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя?
Не можеш да го видиш!
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота.
към беседата >>
Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля.
Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля.
Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката.
към беседата >>
“Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш!
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете! ” Какво означава то?
“Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш!
Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.
Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш!
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.
Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост.
към беседата >>
Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна.
– То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля.
Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна.
Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н.
към беседата >>
Това е хубаво.
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете! ” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш!
Това е хубаво.
И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици?
Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.
Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици?
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон.
към беседата >>
Няма по-разумно нещо от Любовта.
Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна.
Няма по-разумно нещо от Любовта.
Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта.
към беседата >>
И Христос показа на своите ученици ръцете си.
Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете! ” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво.
И Христос показа на своите ученици ръцете си.
И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби.
То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици?
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби.
Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
към беседата >>
Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави?
Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта.
Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави?
– Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта. Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
И ние трябва да покажем своята ръка.
Българите казват: “Горе ръцете! ” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си.
И ние трябва да покажем своята ръка.
Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш?
Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби.
Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш?
Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността.
към беседата >>
– Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума.
Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави?
– Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума.
Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта. Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича.
” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка.
Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича.
Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота.
Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш?
Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота.
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия.
към беседата >>
Любовта е, която образува тази линия на ръката.
Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума.
Любовта е, която образува тази линия на ръката.
Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта. Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
“Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича.
Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.
към беседата >>
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост.
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота.
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост.
Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път.
към беседата >>
Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н.
Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката.
Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н.
Много степени има в Любовта. Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
Това е един неизбежен закон.
Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост.
Това е един неизбежен закон.
Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път?
към беседата >>
Много степени има в Любовта.
Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н.
Много степени има в Любовта.
Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон.
Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия.
към беседата >>
Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта.
Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.
към беседата >>
Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността.
Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността.
Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"?
към беседата >>
Вие казвате: човек требва да има душа!
Вие казвате: човек требва да има душа!
Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце.
към беседата >>
Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия.
Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността.
Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия.
Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността.
към беседата >>
Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат.
Вие казвате: човек требва да има душа!
Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат.
Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени.
към беседата >>
Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път.
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия.
Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път.
Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата.
Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат.
Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата.
Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич.
към беседата >>
Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път?
Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път.
Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път?
Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта.
Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата.
Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта.
Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване.
към беседата >>
Обаче, правият път не подразбира правата линия.
Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път?
Обаче, правият път не подразбира правата линия.
Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце.
Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта.
Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце.
Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване.
към беседата >>
Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"?
Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия.
Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"?
В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Там, дето има душа, има и сърце.
Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце.
Там, дето има душа, има и сърце.
Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам?
към беседата >>
В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността.
Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"?
В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността.
Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени.
Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце.
Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени.
Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш.
към беседата >>
Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността.
Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
към беседата >>
Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич.
Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени.
Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич.
Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста?
към беседата >>
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете?
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете?
” Те Му казаха: “Можем, Учителю! ” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си?
към беседата >>
Без любов не може да има растене и развиване.
Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич.
Без любов не може да има растене и развиване.
И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
” Те Му казаха: “Можем, Учителю!
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете?
” Те Му казаха: “Можем, Учителю!
” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух.
към беседата >>
И без мисъл пак не може да има растене и развиване.
Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване.
И без мисъл пак не може да има растене и развиване.
Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
” Те четоха по нея.
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете? ” Те Му казаха: “Можем, Учителю!
” Те четоха по нея.
И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света.
към беседата >>
Някой казва: защо трябва да обичам?
Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване.
Някой казва: защо трябва да обичам?
- За да растеш. Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
И како казаха?
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете? ” Те Му казаха: “Можем, Учителю! ” Те четоха по нея.
И како казаха?
- Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко.
към беседата >>
- За да растеш.
Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам?
- За да растеш.
Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
- Тази е ръката на нашия Учител.
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете? ” Те Му казаха: “Можем, Учителю! ” Те четоха по нея. И како казаха?
- Тази е ръката на нашия Учител.
Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна.
към беседата >>
Защо трябва да раста?
Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш.
Защо трябва да раста?
- За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
Но какво означава човешката ръка сама по себе си?
И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете? ” Те Му казаха: “Можем, Учителю! ” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител.
Но какво означава човешката ръка сама по себе си?
Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка.
към беседата >>
- За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста?
- За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.
към беседата >>
Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух.
” Те Му казаха: “Можем, Учителю! ” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си?
Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух.
Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка. Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
И тъй, Христос им показва ръцете си.
И тъй, Христос им показва ръцете си.
Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
към беседата >>
Това е мощното, това е великото в света.
” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух.
Това е мощното, това е великото в света.
Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка. Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
Те познаха формата на ръката Му.
И тъй, Христос им показва ръцете си.
Те познаха формата на ръката Му.
Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите.
към беседата >>
Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко.
И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света.
Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко.
За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка. Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени?
И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му.
Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени?
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести.
към беседата >>
За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна.
- Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко.
За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна.
Някой казва: тази ръка е грозничка. Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени.
И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени?
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени.
А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия.
към беседата >>
Някой казва: тази ръка е грозничка.
Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна.
Някой казва: тази ръка е грозничка.
Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
А онези хора, които са сатурнови типове, т.е.
И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени.
А онези хора, които са сатурнови типове, т.е.
критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик.
към беседата >>
Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка.
Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
към беседата >>
критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е.
критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик.
към беседата >>
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера.
Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни.
към беседата >>
Те казват: дълги ни са пръстите.
Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
Те казват: дълги ни са пръстите.
Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство.
към беседата >>
Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера.
Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова.
Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава.
към беседата >>
Не дълги само, но и кокалести.
Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите.
Не дълги само, но и кокалести.
За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата.
към беседата >>
Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера. Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова.
Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него.
Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му?
към беседата >>
За такъв човек казват: той е цял светия.
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести.
За такъв човек казват: той е цял светия.
Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си.
към беседата >>
Кой как го бутне, на всички отговаря.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера. Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него.
Кой как го бутне, на всички отговаря.
Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му? - За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
Не само, че не е светия този човек, но е голям критик.
А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия.
Не само, че не е светия този човек, но е голям критик.
Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот.
към беседата >>
Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера. Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря.
Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет.
Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му? - За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик.
критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик.
Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик.
И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици.
към беседата >>
Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни.
Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера. Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет.
Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни.
Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му? - За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство.
Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик.
И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство.
Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви.
към беседата >>
Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава.
Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни.
Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава.
За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му? - За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
Има начин за казване на нещата.
Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство.
Има начин за казване на нещата.
Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание.
към беседата >>
За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му?
Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава.
За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му?
- За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си.
За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата.
Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си.
Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден.
към беседата >>
- За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му?
- За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.
към беседата >>
Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот.
Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си.
Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот.
Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка.
И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички!
към беседата >>
Това са едни от най-хубавите подтици.
Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот.
Това са едни от най-хубавите подтици.
Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка.
И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му.
Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това.
към беседата >>
Всеки иска да се прояви.
И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици.
Всеки иска да се прояви.
Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
Който влезе, кесията му се изпразни.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка. И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му.
Който влезе, кесията му се изпразни.
За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре.
към беседата >>
Това е най-благородното желание.
Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви.
Това е най-благородното желание.
Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
За него казват: много добър човек, но много скъпо продава.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка. И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни.
За него казват: много добър човек, но много скъпо продава.
Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп.
към беседата >>
Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден.
Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание.
Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден.
По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
Казвам: тия двама души се различават.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка. И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава.
Казвам: тия двама души се различават.
Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
По-добро нещо от това няма.
Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден.
По-добро нещо от това няма.
към беседата >>
Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички!
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка. И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават.
Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички!
” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
Вторият принцип е - да служиш на ближния си.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си.
След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам.
към беседата >>
” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това.
И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички!
” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това.
Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си.
След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си.
Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам.
към беседата >>
Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре.
Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това.
Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре.
Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
Представете си, че една муха кацне на ръката ми.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си.
Представете си, че една муха кацне на ръката ми.
Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
към беседата >>
Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп.
За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре.
Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп.
Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми.
Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана.
Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си.
към беседата >>
Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички! ” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп.
Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
към беседата >>
Духна ли я, с нея се свършва.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана.
Духна ли я, с нея се свършва.
Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал.
към беседата >>
Ще ви представя други два аналогични примера.
Ще ви представя други два аналогични примера.
Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда.
към беседата >>
Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам.
Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва.
Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам.
Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам.
към беседата >>
Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица.
Ще ви представя други два аналогични примера.
Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица.
Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда.
към беседата >>
Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам.
След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам.
Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам.
След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля.
към беседата >>
Турците употребяват в този случай “ханъм”.
Ще ви представя други два аналогични примера. Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица.
Турците употребяват в този случай “ханъм”.
Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо?
към беседата >>
След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам.
След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода.
към беседата >>
Тази “леди” е благородна, красива, хубава.
Ще ви представя други два аналогични примера. Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”.
Тази “леди” е благородна, красива, хубава.
Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота.
към беседата >>
Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си.
Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си.
Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор.
към беседата >>
Тя има съзнание за своята красота.
Ще ви представя други два аналогични примера. Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава.
Тя има съзнание за своята красота.
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива.
към беседата >>
Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал.
Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си.
Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал.
Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя?
към беседата >>
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда.
Ще ви представя други два аналогични примера. Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота.
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда.
Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички.
към беседата >>
Заради Господа няма да го бутам.
Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал.
Заради Господа няма да го бутам.
Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя.
към беседата >>
Всички казват за нея, че е горда.
Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда.
Всички казват за нея, че е горда.
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива?
към беседата >>
Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля.
Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам.
Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля.
Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета?
към беседата >>
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо?
Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда.
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо?
- Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
към беседата >>
Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода.
След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля.
Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода.
Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни.
към беседата >>
- Да вземат нещо от нейната красота.
Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо?
- Да вземат нещо от нейната красота.
Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране.
към беседата >>
Някога пък се спра при някой извор.
Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода.
Някога пък се спра при някой извор.
Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя.
към беседата >>
Има една друга “леди”, но тя не е красива.
Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота.
Има една друга “леди”, но тя не е красива.
Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса.
към беседата >>
Какво мога да направя?
Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор.
Какво мога да направя?
- Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа.
към беседата >>
Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички.
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива.
Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички.
Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка.
към беседата >>
- Мога да го запуша, а мога и да го изчистя.
Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя?
- Мога да го запуша, а мога и да го изчистя.
Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина.
към беседата >>
Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива?
Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички.
Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива?
Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
Кое ще предпочета?
Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя.
Кое ще предпочета?
- Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен?
към беседата >>
Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива?
Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
- Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни.
Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета?
- Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни.
През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.
към беседата >>
Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране.
- Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране.
Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
През което място мина, всичко ще пречистя.
Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни.
През което място мина, всичко ще пречистя.
Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен.
към беседата >>
Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса.
Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране.
Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса.
Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа.
Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя.
Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа.
След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието?
към беседата >>
Кой как мине, ще бърка.
Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса.
Кой как мине, ще бърка.
Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина.
- Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа.
След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина.
Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си.
към беседата >>
Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка.
Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.
към беседата >>
Що значи мой ближен?
Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина.
Що значи мой ближен?
Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това?
към беседата >>
Христос посочи ръката си на своите ученици.
Христос посочи ръката си на своите ученици.
Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии?
към беседата >>
Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.
- Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен?
Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.
Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство.
към беседата >>
Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света!
Христос посочи ръката си на своите ученици.
Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света!
Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност.
към беседата >>
Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен.
През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.
Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен.
Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство.
към беседата >>
Ето ръката, това е една реалност.
Христос посочи ръката си на своите ученици. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света!
Ето ръката, това е една реалност.
Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста.
към беседата >>
Какво е писано в Писанието?
Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен.
Какво е писано в Писанието?
- Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече.
към беседата >>
Няма по-голяма реалност от човешката ръка!
Христос посочи ръката си на своите ученици. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност.
Няма по-голяма реалност от човешката ръка!
Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
- Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си.
След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието?
- Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си.
Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш.
към беседата >>
Но до колко учените хора вярват в тази реалност?
Христос посочи ръката си на своите ученици. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка!
Но до колко учените хора вярват в тази реалност?
До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.
към беседата >>
Какво значи това?
Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си.
Какво значи това?
- Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо.
към беседата >>
3.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили.
Това са примери, които често се срещат в живота.
Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили.
Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието.
към беседата >>
Какво трябва да правите тогава?
Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили.
Какво трябва да правите тогава?
За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари.
към беседата >>
За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си.
Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава?
За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си.
И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева.
към беседата >>
И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.
Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си.
И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.
Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили.
към беседата >>
Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми.
Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.
Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми.
Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева.
към беседата >>
Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието.
Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми.
Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието.
И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева. Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
И той влага своите пари.
Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието.
И той влага своите пари.
Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева. Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
Започвате предприятието с двеста хиляди лева.
За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари.
Започвате предприятието с двеста хиляди лева.
Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева. Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили.
И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева.
Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили.
Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева. Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева.
Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили.
Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева.
Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева.
Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?
към беседата >>
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват.
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват.
И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания?
към беседата >>
И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели.
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват.
И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели.
Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
към беседата >>
Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта?
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват. И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели.
Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта?
За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл.
към беседата >>
За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева.
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват. И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта?
За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева.
Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да живее.
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват. И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева.
Ще кажете, че човек трябва да живее.
Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод.
към беседата >>
Какъв живот е този, който е пълен с терзания?
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват. И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее.
Какъв живот е този, който е пълен с терзания?
Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен.
към беседата >>
Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания?
Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл.
Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл.
В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
В такъв живот няма никакво растене.
За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл.
В такъв живот няма никакво растене.
Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод.
Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене.
Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод.
Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Този живот наричаме ние разумен, правилен.
Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод.
Този живот наричаме ние разумен, правилен.
Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Това значи да върви човек в правия път.
Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен.
Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Какво представлява правият път?
Какво представлява правият път?
– Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви.
към беседата >>
– Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота.
Какво представлява правият път?
– Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота.
Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ.
към беседата >>
Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността.
Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота.
Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността.
Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има.
към беседата >>
Само такива мисли и желания могат да се реализират.
Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността.
Само такива мисли и желания могат да се реализират.
Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши.
към беседата >>
Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека.
Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират.
Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека.
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание.
към беседата >>
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви.
Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека.
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви.
Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение.
към беседата >>
Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ.
– Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви.
Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ.
У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът.
към беседата >>
У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има.
Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ.
У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има.
Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга.
към беседата >>
Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши.
Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има.
Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши.
Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.
към беседата >>
Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание.
Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши.
Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание.
В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално. И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
В правотата на това чувство няма никакво изключение.
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание.
В правотата на това чувство няма никакво изключение.
Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално. И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът.
Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение.
Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът.
Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално. И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга.
У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът.
Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга.
Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално. И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.
Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга.
Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.
И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.
И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.
към беседата >>
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер.
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали.
към беседата >>
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер.
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата.
Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига.
към беседата >>
Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата.
Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности.
Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят.
към беседата >>
Той знае кого къде да пипне.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности.
Той знае кого къде да пипне.
Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение.
към беседата >>
Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне.
Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие.
Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил.
към беседата >>
Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие.
Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали.
Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър.
към беседата >>
Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига.
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали.
Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига.
Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април.
към беседата >>
Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят.
Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига.
Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят.
Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва.
към беседата >>
Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение.
Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят.
Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение.
Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят?
към беседата >>
Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил.
Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение.
Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил.
Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит.
към беседата >>
Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър.
Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил.
Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър.
Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав.
към беседата >>
Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април.
Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър.
Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април.
И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът.
към беседата >>
И така спорът започва.
Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април.
И така спорът започва.
Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината.
към беседата >>
Защо спорят?
Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва.
Защо спорят?
– Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница.
към беседата >>
– Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит.
Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят?
– Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит.
Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее.
към беседата >>
Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав.
Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит.
Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав.
Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
Опитът разрешава въпросите, а не спорът.
Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав.
Опитът разрешава въпросите, а не спорът.
Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
Според земеделците житото се сее два пъти през годината.
И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът.
Според земеделците житото се сее два пъти през годината.
От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница.
Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината.
От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница.
Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
Според законите на Природата всякога може да се сее.
– Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница.
Според законите на Природата всякога може да се сее.
Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее.
Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.
към беседата >>
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята?
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята?
– През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време.
към беседата >>
– През всички знакове.
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята?
– През всички знакове.
Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
към беседата >>
Обаче успехът в живота им не е еднакъв.
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове.
Обаче успехът в живота им не е еднакъв.
Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
към беседата >>
Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре.
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв.
Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре.
Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях.
към беседата >>
Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре.
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре.
Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре.
Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията?
към беседата >>
Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време.
От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре.
Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време.
Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.
към беседата >>
Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
– През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време.
Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят?
към беседата >>
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях.
Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях.
На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
На какво се дължат разочарованията?
Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях.
На какво се дължат разочарованията?
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.
Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията?
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.
Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
Защо хората се хвалят?
Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.
Защо хората се хвалят?
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят?
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
към беседата >>
Защо го хвалила?
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила?
Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
към беседата >>
Защото петелът държал в устата си парче сирене.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила?
Защото петелът държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
към беседата >>
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде.
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията.
към беседата >>
Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни.
към беседата >>
Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката.
– Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
– Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката.
– Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията.
Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни.
Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията.
Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни.
Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни.
Това е начин за примиряване с противоречията в живота.
към беседата >>
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях.
Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене.
към беседата >>
Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях.
Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия.
към беседата >>
Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната.
Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива.
към беседата >>
Обаче това не става едновременно.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната.
Обаче това не става едновременно.
Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили.
към беседата >>
Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно.
Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация.
Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия.
към беседата >>
Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене.
Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация.
Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене.
Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума.
към беседата >>
Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия.
Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене.
Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия.
И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни.
към беседата >>
И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива.
Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия.
И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива.
Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили.
Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива.
Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили.
Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия.
Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили.
Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия.
Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума.
Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия.
Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума.
Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни.
Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума.
Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни.
Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни.
Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
към беседата >>
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва.
Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си.
към беседата >>
Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва.
Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея.
Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия.
към беседата >>
Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея.
Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж.
В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща.
към беседата >>
В даден момент можете да реализирате само едно свое желание.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж.
В даден момент можете да реализирате само едно свое желание.
Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред.
към беседата >>
Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание.
Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден.
Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
към беседата >>
Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си.
Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден.
Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си.
Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки.
към беседата >>
Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия.
Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си.
Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия.
Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е.
към беседата >>
Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща.
Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия.
Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща.
Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях.
към беседата >>
Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред.
В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща.
Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред.
Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си.
към беседата >>
Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред.
Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва.
към беседата >>
Умът на човека твори, а сърцето прави връзки.
Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
Умът на човека твори, а сърцето прави връзки.
Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже.
към беседата >>
Сърцето свързва хората, т.е.
Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки.
Сърцето свързва хората, т.е.
създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак.
към беседата >>
създава отношения между тях.
Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е.
създава отношения между тях.
Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже.
към беседата >>
Сърцето има на разположение много юлари в складовете си.
Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях.
Сърцето има на разположение много юлари в складовете си.
Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна.
към беседата >>
Като хване някого, то веднага го свързва.
Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си.
Като хване някого, то веднага го свързва.
Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш.
към беседата >>
Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже.
Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва.
Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже.
Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак.
Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже.
Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак.
Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже.
създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак.
Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже.
Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна.
Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже.
Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна.
Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш.
Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна.
Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш.
Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш.
Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”
към беседата >>
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва.
Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва.
към беседата >>
Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва.
Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва.
Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва.
към беседата >>
Когато слуша сърцето си, човек се връзва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва.
Когато слуша сърцето си, човек се връзва.
Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва.
към беседата >>
Когато слуша ума си, човек се развързва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва.
Когато слуша ума си, човек се развързва.
И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си.
към беседата >>
И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва.
И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва.
Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота.
към беседата >>
Докато слуша ума си, човек се развързва.
Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва.
Докато слуша ума си, човек се развързва.
Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан.
към беседата >>
Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва.
Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността.
към беседата >>
Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща.
към беседата >>
Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си.
Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва.
Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си.
Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея.
към беседата >>
Това е една от красивите страни на живота.
И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си.
Това е една от красивите страни на живота.
Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата.
към беседата >>
Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан.
Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота.
Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан.
Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е.
към беседата >>
Връзването подразбира съприкосновение с реалността.
Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан.
Връзването подразбира съприкосновение с реалността.
Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.
към беседата >>
Свързване и залепване са две различни неща.
Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността.
Свързване и залепване са две различни неща.
Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея.
Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща.
Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея.
Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата.
Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея.
Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата.
Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
Ако човек се прилепи, т.е.
Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата.
Ако човек се прилепи, т.е.
ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.
Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е.
ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.
Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.
Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.
към беседата >>
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа.
Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята.
към беседата >>
Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа.
Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е.
да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е.
към беседата >>
да бъдеш растение.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е.
да бъдеш растение.
Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си.
към беседата >>
Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение.
Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята.
На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е.
към беседата >>
На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята.
На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте.
Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум.
към беседата >>
Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте.
Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята.
Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи.
към беседата >>
Значи растенията са свързани със Земята, т.е.
Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята.
Значи растенията са свързани със Земята, т.е.
живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
живеят по пътя на сърцето си.
да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е.
живеят по пътя на сърцето си.
Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
Животните са развързани от Земята, т.е.
Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си.
Животните са развързани от Земята, т.е.
живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
живеят по пътя на своя ум.
На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е.
живеят по пътя на своя ум.
Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи.
Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум.
Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи.
Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи.
Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
към беседата >>
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже.
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже.
Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво.
към беседата >>
Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години?
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже.
Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години?
След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях.
към беседата >>
След това ще се развържете и ще излезете вън от университета.
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години?
След това ще се развържете и ще излезете вън от университета.
Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е.
към беседата >>
Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни.
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета.
Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни.
Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо.
към беседата >>
Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва.
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни.
Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва.
Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им?
към беседата >>
Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво.
За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва.
Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво.
Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква.
към беседата >>
Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях.
Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво.
Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях.
Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му?
към беседата >>
Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е.
След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях.
Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е.
ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.
към беседата >>
ще ги развърже, без да придобие нещо.
Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е.
ще ги развърже, без да придобие нещо.
Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване.
към беседата >>
Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им?
Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо.
Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им?
– Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
– Никаква.
Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им?
– Никаква.
Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му?
Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква.
Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му?
Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.
Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му?
Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.
Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване.
ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.
Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване.
Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване.
Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
към беседата >>
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало.
Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си.
към беседата >>
Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало.
Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва.
Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства.
към беседата >>
Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва.
Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е.
за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва.
към беседата >>
за търсене на приключения.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е.
за търсене на приключения.
И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет.
към беседата >>
И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения.
И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения.
Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари.
към беседата >>
Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения.
Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си.
Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах.
към беседата >>
Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства.
Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си.
Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства.
Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас.
към беседата >>
Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва.
Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства.
Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва.
Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете.
към беседата >>
Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет.
за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва.
Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет.
На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята.
към беседата >>
На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари.
И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет.
На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари.
Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Днес съм в положението на последен сиромах.
Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари.
Днес съм в положението на последен сиромах.
Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас.
Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах.
Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас.
Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете.
Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас.
Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете.
Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята.
Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете.
Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята.
Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята.
Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.
към беседата >>
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака.
Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре.
към беседата >>
Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака.
Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу.
Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред.
към беседата >>
Десният крак се изнася напред, добре изпънат.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака. Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу.
Десният крак се изнася напред, добре изпънат.
Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред. Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака. Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат.
Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове.
Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред. Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака. Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове.
Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята.
Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред. Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре.
Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака. Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята.
Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре.
Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред. Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред.
Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре.
Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред.
Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред.
Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.
към беседата >>
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака.
Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране.
към беседата >>
Геометрията се занимава с изучаване на различните фигури и тела.
Геометрията се занимава с изучаване на различните фигури и тела.
Какво представлява кръгът според съвременната геометрия?
към беседата >>
Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака.
Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу.
Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Какво представлява кръгът според съвременната геометрия?
Геометрията се занимава с изучаване на различните фигури и тела.
Какво представлява кръгът според съвременната геометрия?
към беседата >>
Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака. Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу.
Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите.
Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Отговор: Пространство, заградено с крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Отговор: Пространство, заградено с крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Същото прави и лявата ръка.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака. Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите.
Същото прави и лявата ръка.
Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот.
Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения.
към беседата >>
Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака. Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка.
Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка.
После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот.
Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос.
Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата.
към беседата >>
После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране.
Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака. Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка.
После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране.
Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Тия възможности са в зависимост от всички планети.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот. Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос.
Тия възможности са в зависимост от всички планети.
Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
към беседата >>
Трептенето на китката се прави три пъти.
Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране.
Трептенето на китката се прави три пъти.
към беседата >>
Човек представлява един малък свят, микрокосмос.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот. Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети.
Човек представлява един малък свят, микрокосмос.
Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията.
към беседата >>
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения.
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения.
Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух. Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха. Така се вдишва и издишва по три пъти. Бавно сваляне на ръцете надолу.
към беседата >>
Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот. Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос.
Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса.
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат.
към беседата >>
Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух.
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения.
Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух.
Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха. Така се вдишва и издишва по три пъти. Бавно сваляне на ръцете надолу.
към беседата >>
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот. Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса.
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения.
Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира.
към беседата >>
Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха.
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения. Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух.
Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха.
Така се вдишва и издишва по три пъти. Бавно сваляне на ръцете надолу.
към беседата >>
Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата.
Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения.
Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата.
Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва.
към беседата >>
Така се вдишва и издишва по три пъти.
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения. Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух. Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха.
Така се вдишва и издишва по три пъти.
Бавно сваляне на ръцете надолу.
към беседата >>
Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата.
Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е.
към беседата >>
Бавно сваляне на ръцете надолу.
Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения. Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух. Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха. Така се вдишва и издишва по три пъти.
Бавно сваляне на ръцете надолу.
към беседата >>
Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията.
Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията.
Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията.
към беседата >>
Но в това време те не могат да растат.
Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията.
Но в това време те не могат да растат.
Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека.
към беседата >>
Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира.
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат.
Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира.
Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея.
към беседата >>
Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва.
Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира.
Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва.
Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая.
към беседата >>
Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е.
Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва.
Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е.
това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая. Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
това спира растежа на растенията.
Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е.
това спира растежа на растенията.
Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая. Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до растенето на човека.
Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията.
Същият закон се отнася и до растенето на човека.
Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая. Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея.
Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека.
Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея.
Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая. Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая.
Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея.
Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая.
Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая.
Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
към беседата >>
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора.
към беседата >>
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене.
Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека.
към беседата >>
Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене.
Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната.
Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната.
Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
Различните фази се отразяват различно върху различните хора.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава.
Различните фази се отразяват различно върху различните хора.
Венера например действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
Венера например действа върху чувствата на човека.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора.
Венера например действа върху чувствата на човека.
Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека.
Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
към беседата >>
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо?
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо?
– Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях.
към беседата >>
– Защото те влияят и върху Земята.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо?
– Защото те влияят и върху Земята.
Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят.
към беседата >>
Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо? – Защото те влияят и върху Земята.
Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас.
Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват.
към беседата >>
Планетите са живи, разумни същества.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо? – Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас.
Планетите са живи, разумни същества.
Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им.
към беседата >>
Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо? – Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества.
Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения.
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия?
към беседата >>
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо? – Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения.
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях.
Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят.
– Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях.
Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят.
Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Щом Луната започне да се празни, те се успокояват.
Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят.
Щом Луната започне да се празни, те се успокояват.
Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им.
Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват.
Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им.
Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Как могат да се справят с тази енергия?
Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им.
Как могат да се справят с тази енергия?
Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия?
Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.
към беседата >>
Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви и по този начин да поставите живота си на солидна основа – да знаете кога как да постъпвате.
Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви и по този начин да поставите живота си на солидна основа – да знаете кога как да постъпвате.
За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си. Който има възпитана воля, той знае кои от желанията си трябва да ограничи и на кои от тях да даде път да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли да даде път и кои да ограничи. Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете в себе си, да ѝ дадете възможност да се реализира.
към беседата >>
НАГОРЕ