НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
636
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
636
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“.
Според някои, млад човек е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да живее. Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи.
Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“.
Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек.
към беседата >>
Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура.
Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“.
Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура.
Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени.
към беседата >>
Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек.
Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура.
Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек.
Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща.
към беседата >>
Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива.
Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек.
Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива.
Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща.
към беседата >>
Значи, младият е в положението на животно, т. е.
Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива.
Значи, младият е в положението на животно, т. е.
не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено.
към беседата >>
не е дошъл още до фазата на истинския човек.
Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е.
не е дошъл още до фазата на истинския човек.
Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес.
към беседата >>
Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени.
Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек.
Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени.
Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане.
към беседата >>
Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща.
Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени.
Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща.
Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати?
към беседата >>
Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща.
Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща.
Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща.
Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега!
към беседата >>
Много естествено.
Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща.
Много естествено.
Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари.
към беседата >>
Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес.
не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено.
Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес.
Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари?
към беседата >>
Дето има отношения, там съществува плащане.
Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес.
Дето има отношения, там съществува плащане.
Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели.
към беседата >>
Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати?
Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане.
Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати?
Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си.
към беседата >>
Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега!
Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати?
Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега!
Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно.
към беседата >>
Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари.
Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега!
Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари.
Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя.
към беседата >>
Кога ще има пари?
Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари.
Кога ще има пари?
Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Когато спечели.
Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари?
Когато спечели.
Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си.
Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели.
Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си.
Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно.
Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си.
Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно.
Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Днес съм ял, днес ще платя.
Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно.
Днес съм ял, днес ще платя.
Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Природата не позволява никакво отлагане.
Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя.
Природата не позволява никакво отлагане.
към беседата >>
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси.
Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко.
към беседата >>
Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси.
Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога.
Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща.
към беседата >>
Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога.
Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо.
Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания.
към беседата >>
Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо.
Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели.
Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже.
към беседата >>
Така мисли младият и така живее, но не излиза така.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели.
Така мисли младият и така живее, но не излиза така.
Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога?
към беседата >>
Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко.
Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така.
Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко.
На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони.
към беседата >>
На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща.
Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко.
На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща.
Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл.
към беседата >>
Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания.
Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща.
Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания.
Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека.
към беседата >>
Не, природата не се лъже.
Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания.
Не, природата не се лъже.
Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога?
Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже.
Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога?
Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя.
към беседата >>
Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони.
Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога?
Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони.
Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл.
На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони.
Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл.
Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Тя изисква същото и от човека.
Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл.
Тя изисква същото и от човека.
Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия.
Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека.
Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия.
Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя.
Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия.
Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя.
Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя.
Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа.
към беседата >>
Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят.
Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят.
Моли ли се, молитвата му трябва да е осмислена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всяко нещо има свой външен и вътрешен смисъл. Ако начертаете кръг, елипса, като фигури, те външно имат един смисъл, но вътрешно имат друг смисъл. Те имат живо отношение към човека.
към беседата >>
2.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена?
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина?
Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена?
Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу.
към беседата >>
Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото.
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена?
Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото.
Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах.
към беседата >>
Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото.
Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат.
към беседата >>
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен.
Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен.
При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу?
към беседата >>
При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре.
Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен.
При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре.
При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога.
към беседата >>
При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу.
Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре.
При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу.
Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат.
към беседата >>
Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах.
Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу.
Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах.
Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах.
към беседата >>
Някой казва: Аз съм богат.
Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах.
Някой казва: Аз съм богат.
– Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре?
към беседата >>
– Можеш ли да слизаш надолу?
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат.
– Можеш ли да слизаш надолу?
– Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога.
към беседата >>
– Не мога.
При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу?
– Не мога.
– Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах.
към беседата >>
– Тогава не си богат.
При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога.
– Тогава не си богат.
Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу.
към беседата >>
Друг пък казва, че е сиромах.
Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат.
Друг пък казва, че е сиромах.
– Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение.
към беседата >>
– Можеш ли да се качваш нагоре?
Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах.
– Можеш ли да се качваш нагоре?
– Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
– Не мога.
– Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре?
– Не мога.
– Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
– Тогава не си сиромах.
– Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога.
– Тогава не си сиромах.
От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу.
– Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах.
От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу.
Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение.
Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу.
Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение.
Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
– Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение.
Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
към беседата >>
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа.
Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник?
към беседата >>
Учен е този, който слиза надолу.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа.
Учен е този, който слиза надолу.
Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах.
към беседата >>
Значи, ученият е богат.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу.
Значи, ученият е богат.
Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.
към беседата >>
Невежият пък се качва нагоре.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат.
Невежият пък се качва нагоре.
Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката?
към беседата >>
Той е сиромах.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре.
Той е сиромах.
Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти.
към беседата >>
Кой е светия и кой – грешник?
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах.
Кой е светия и кой – грешник?
Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката.
към беседата >>
Светията е богат човек, а грешникът – сиромах.
Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник?
Светията е богат човек, а грешникът – сиромах.
Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си.
към беседата >>
Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.
Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах.
Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.
Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо?
към беседата >>
Защо иде критиката?
Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.
Защо иде критиката?
За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той.
към беседата >>
За обяснение на известни факти.
Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката?
За обяснение на известни факти.
Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува.
към беседата >>
Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката.
Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти.
Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката.
Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
Светията носи светлина със себе си.
Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката.
Светията носи светлина със себе си.
В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо?
Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си.
В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо?
Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
Светлина има той.
Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо?
Светлина има той.
Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува.
За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той.
Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува.
Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
Значи, дето е светлината, там има критика.
Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува.
Значи, дето е светлината, там има критика.
към беседата >>
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина.
За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете.
към беседата >>
За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина.
За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник.
Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго.
към беседата >>
Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник.
Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже.
Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му.
към беседата >>
Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже.
Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат.
Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат.
към беседата >>
Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат.
Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете.
Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви?
към беседата >>
Особено нямате право мене да лъжете.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете.
Особено нямате право мене да лъжете.
Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже?
към беседата >>
Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго.
За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете.
Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго.
И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока.
към беседата >>
И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му.
Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго.
И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му.
Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока?
към беседата >>
Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат.
Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му.
Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат.
Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно.
към беседата >>
Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви?
Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат.
Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви?
Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният?
към беседата >>
Защо грешникът не трябва да лъже?
Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви?
Защо грешникът не трябва да лъже?
Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот.
към беседата >>
Защото лъжата е негова стока.
Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже?
Защото лъжата е негова стока.
Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата.
към беседата >>
Може ли търговецът да купува собствената си стока?
И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока.
Може ли търговецът да купува собствената си стока?
Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно.
Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока?
Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно.
Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Кога лъже праведният?
Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно.
Кога лъже праведният?
Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот.
Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният?
Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот.
Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата.
Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот.
Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата.
Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата.
Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
към беседата >>
Какво представя погрешката?
Какво представя погрешката?
Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
към беседата >>
Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека.
Какво представя погрешката?
Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека.
За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки.
към беседата >>
За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса.
Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека.
За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса.
С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове.
към беседата >>
С какъв цвят ще я боядиса?
Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса.
С какъв цвят ще я боядиса?
С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества.
към беседата >>
С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му.
Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса?
С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му.
По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека.
към беседата >>
По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му.
По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят.
към беседата >>
Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки.
Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки.
В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето.
към беседата >>
В природата рядко съществуват естествени цветове.
За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки.
В природата рядко съществуват естествени цветове.
Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят.
към беседата >>
Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества.
С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове.
Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества.
Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят.
към беседата >>
Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека.
С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества.
Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека.
Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят.
По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека.
Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят.
Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето.
Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят.
Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето.
Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Обикновено грешните хора обичат синия цвят.
В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето.
Обикновено грешните хора обичат синия цвят.
Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят.
Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят.
Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят.
Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят.
Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата.
Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината.
към беседата >>
Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата.
Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло.
Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси.
към беседата >>
Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло.
Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло.
Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира.
към беседата >>
Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло.
Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго.
Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях.
към беседата >>
Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго.
Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят.
Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината.
към беседата >>
Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят.
Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината.
Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани.
към беседата >>
Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси.
Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината.
Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси.
Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат.
към беседата >>
Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира.
Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси.
Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира.
Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях.
Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира.
Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях.
Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината.
Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях.
Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината.
Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани.
Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината.
Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани.
Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Тези органи имат специфична светлина, с която си служат.
Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани.
Тези органи имат специфична светлина, с която си служат.
Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат.
Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
към беседата >>
Значи, всички велики работи стават на тъмно.
Значи, всички велики работи стават на тъмно.
Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство.
към беседата >>
Въпреки това ние обичаме светлината.
Значи, всички велики работи стават на тъмно.
Въпреки това ние обичаме светлината.
Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо.
към беседата >>
Защо човек обича светлината?
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината.
Защо човек обича светлината?
Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота.
към беседата >>
Като контрастно състояние на тъмнината.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината?
Като контрастно състояние на тъмнината.
Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото.
към беседата >>
Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината.
Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си.
Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има.
към беседата >>
Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си.
Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство.
Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение.
към беседата >>
Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо.
Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство.
Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо.
Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н.
към беседата >>
Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота.
Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо.
Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота.
Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата.
към беседата >>
Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото.
Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота.
Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото.
Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове.
към беседата >>
Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има.
Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото.
Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има.
Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи.
към беседата >>
Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение.
Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има.
Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение.
Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете.
към беседата >>
Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н.
Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение.
Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н.
Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
Такива тактове съществуват и в природата.
Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н.
Такива тактове съществуват и в природата.
Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове.
Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата.
Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове.
Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи.
Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове.
Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи.
Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете.
Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи.
Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете.
В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете.
В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
към беседата >>
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние.
Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората.
към беседата >>
Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние.
Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо.
Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат.
към беседата >>
Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо.
Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах.
Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка.
към беседата >>
Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах.
Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си.
Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него.
към беседата >>
Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си.
Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка.
Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка.
към беседата >>
Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка.
Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората.
Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си?
към беседата >>
Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат.
Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората.
Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат.
Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции.
към беседата >>
Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка.
Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат.
Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка.
Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване.
към беседата >>
Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него.
Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка.
Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него.
Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка.
Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него.
Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка.
Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си?
Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка.
Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си?
Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции.
Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си?
Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции.
Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Между вас и него има непрекъснато взимане и даване.
Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции.
Между вас и него има непрекъснато взимане и даване.
Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване.
Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
към беседата >>
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен.
Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен.
Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник.
Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Защо става грешник?
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник.
Защо става грешник?
Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник?
Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник.
Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник.
Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре.
Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре.
Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той.
Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко?
към беседата >>
Този и онзи свят са полюси на един и същ свят.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той.
Този и онзи свят са полюси на един и същ свят.
Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа.
към беседата >>
Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят.
Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях.
Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Прокопаването на канал е трудна работа.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях.
Прокопаването на канал е трудна работа.
Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Това не може да направи всеки.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа.
Това не може да направи всеки.
Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Но кой може да се качи нависоко?
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки.
Но кой може да се качи нависоко?
Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа.
Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко?
Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа.
Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа.
Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
към беседата >>
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят.
Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове.
към беседата >>
Не може човек непрекъснато да се качва или слиза.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят.
Не може човек непрекъснато да се качва или слиза.
Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него.
към беседата >>
Като дойде до известна височина, той започва да слиза.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза.
Като дойде до известна височина, той започва да слиза.
И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това!
към беседата >>
И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза.
И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва.
Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине.
към беседата >>
Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва.
Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска.
Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота.
към беседата >>
Снегът и ледът са богатството на високите върхове.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска.
Снегът и ледът са богатството на високите върхове.
Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места.
към беседата >>
Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него.
Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове.
Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него.
Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва.
към беседата >>
Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това!
Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него.
Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това!
– и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва.
към беседата >>
– и ще си замине.
И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това!
– и ще си замине.
Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота.
Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине.
Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота.
Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места.
Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота.
Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места.
Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва.
Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места.
Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва.
С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва.
Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва.
С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва.
Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
– и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва.
Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват.
Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време.
към беседата >>
Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват.
Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава.
към беседата >>
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
към беседата >>
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно.
Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв.
към беседата >>
Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно.
Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични.
Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва.
към беседата >>
Например, всеки процес продължава определено време.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични.
Например, всеки процес продължава определено време.
Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така?
към беседата >>
Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава.
Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време.
Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава.
Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече.
към беседата >>
Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава.
Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин.
към беседата >>
Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв.
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв.
Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право.
към беседата >>
Всеки е роден такъв, какъвто трябва.
Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв.
Всеки е роден такъв, какъвто трябва.
– Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода.
към беседата >>
– Защо живее така?
Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва.
– Защо живее така?
– Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън.
към беседата >>
– Това е друг въпрос вече.
Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така?
– Това е друг въпрос вече.
От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите.
към беседата >>
От човека зависи да живее по един или по друг начин.
Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече.
От човека зависи да живее по един или по друг начин.
Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате.
към беседата >>
Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право.
Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин.
Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право.
От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода.
Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право.
От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода.
Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън.
– Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода.
Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън.
Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите.
– Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън.
Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите.
При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате.
От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите.
При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате.
Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
Ще марширувате и ще вървите напред.
Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате.
Ще марширувате и ще вървите напред.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н.
Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо?
към беседата >>
Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува?
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н.
Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува?
Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят.
към беседата >>
Същото става и със сиромаха.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува?
Същото става и със сиромаха.
Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното.
към беседата >>
Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха.
Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува.
Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си.
към беседата >>
Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува.
Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави.
И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
към беседата >>
И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо?
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави.
И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо?
Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят.
Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо?
Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят.
Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното.
Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят.
Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното.
Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си.
Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното.
Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си.
Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си.
Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя.
Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека?
към беседата >>
Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя.
Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя.
Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали.
към беседата >>
Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя.
Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви.
Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте?
към беседата >>
Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви.
Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина.
Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават.
към беседата >>
Като души, и двамата са еднакви.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина.
Като души, и двамата са еднакви.
Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо?
към беседата >>
Срещали ли сте душата на човека?
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви.
Срещали ли сте душата на човека?
Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата.
към беседата >>
Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали.
Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека?
Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали.
Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето.
към беседата >>
Светлината и тъмнината срещали ли сте?
Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали.
Светлината и тъмнината срещали ли сте?
Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето.
към беседата >>
Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават.
Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте?
Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават.
Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи.
към беседата >>
Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо?
Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават.
Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо?
Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината.
към беседата >>
Понеже светлината е дреха на душата.
Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо?
Понеже светлината е дреха на душата.
Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я?
към беседата >>
Всички души идат от слънцето.
Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата.
Всички души идат от слънцето.
Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина.
към беседата >>
Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето.
Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето.
Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето.
Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Всички са облечени с бели, светли дрехи.
Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето.
Всички са облечени с бели, светли дрехи.
Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината.
Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи.
Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината.
Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я?
Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината.
Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я?
Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина.
Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я?
Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина.
Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина.
Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
към беседата >>
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха.
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха.
Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности.
към беседата >>
Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо?
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха.
Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо?
Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов.
към беседата >>
Защото те са дадени вече.
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо?
Защото те са дадени вече.
Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е.
към беседата >>
Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят.
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече.
Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят.
Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят.
към беседата >>
Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате?
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят.
Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате?
Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др.
към беседата >>
Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности.
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате?
Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности.
Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството?
към беседата >>
Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов.
Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности.
Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов.
Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът.
към беседата >>
Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е.
Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов.
Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е.
кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите.
към беседата >>
кредитори, с които трябва разумно да се справят.
Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е.
кредитори, с които трябва разумно да се справят.
Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта.
към беседата >>
Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др.
Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят.
Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др.
Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си.
към беседата >>
Кои са кредиторите на богатството?
Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др.
Кои са кредиторите на богатството?
Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е.
към беседата >>
Един от тях е мързелът.
Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството?
Един от тях е мързелът.
Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира.
към беседата >>
Върху останалите кредитори вие сами ще мислите.
Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът.
Върху останалите кредитори вие сами ще мислите.
Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре.
към беседата >>
Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта.
кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите.
Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта.
Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора.
към беседата >>
Двамата се различават и в стремежа си.
Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта.
Двамата се различават и в стремежа си.
Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат.
към беседата >>
Сиромахът се изкачва нагоре, т. е.
Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си.
Сиромахът се изкачва нагоре, т. е.
еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах.
към беседата >>
еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира.
Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е.
еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира.
Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат.
към беседата >>
Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре.
Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира.
Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре.
Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре.
към беседата >>
Мина вече времето на богатите хора.
Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре.
Мина вече времето на богатите хора.
Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат.
Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора.
Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат.
Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах.
Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат.
Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах.
Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Днес човек не може да бъде богат.
еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах.
Днес човек не може да бъде богат.
Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре.
Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат.
Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре.
Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре.
Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
към беседата >>
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато.
Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато.
към беседата >>
Вярно е, че златото е необходимо в живота.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато.
Вярно е, че златото е необходимо в живота.
То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах.
към беседата >>
То е капитал, на който всеки човек разчита.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота.
То е капитал, на който всеки човек разчита.
Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре.
към беседата >>
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата.
Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу.
към беседата >>
Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита.
Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал.
Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви.
към беседата >>
Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата.
Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния.
Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза?
към беседата >>
Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал.
Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот.
И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване.
към беседата >>
Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо?
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния.
Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо?
Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза.
към беседата >>
И в кръвта си човек трябва да има злато.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот.
И в кръвта си човек трябва да има злато.
Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре.
към беседата >>
Има причини за това.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо?
Има причини за това.
Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза.
към беседата >>
Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах.
Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато.
Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах.
Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това.
Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя.
Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва.
към беседата >>
Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре.
То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах.
Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре.
Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Това движение наричаме слизане отгоре надолу.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя.
Това движение наричаме слизане отгоре надолу.
Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато.
към беседата >>
Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви.
Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре.
Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви.
Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Кой може да слиза?
Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу.
Кой може да слиза?
Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира.
към беседата >>
Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване.
Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви.
Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване.
След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Само богатият слиза.
Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза?
Само богатият слиза.
Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе.
към беседата >>
След това ще слезе долу, да се нахрани добре.
И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване.
След това ще слезе долу, да се нахрани добре.
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Сиромахът не може да слиза.
Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза.
Сиромахът не може да слиза.
Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато.
към беседата >>
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре.
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
Той обикновено се качва.
Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза.
Той обикновено се качва.
Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката.
към беседата >>
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл.
Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест.
към беседата >>
Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато.
Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва.
Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато.
Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато.
към беседата >>
Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл.
Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата.
Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м.
към беседата >>
Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира.
Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато.
Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира.
Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре.
към беседата >>
Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата.
Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно.
Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават.
към беседата >>
Ако отворите топката, златото ще се изсипе.
Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира.
Ако отворите топката, златото ще се изсипе.
Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато.
към беседата >>
Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно.
Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест.
На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато.
Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе.
Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато.
Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре.
към беседата >>
На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест.
На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света.
Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката.
Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато.
Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката.
Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога.
към беседата >>
Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света.
Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест.
Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато.
Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката.
Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато.
Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м.
Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест.
Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м.
Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре.
Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато.
Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре.
Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават.
Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м.
Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават.
Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато.
Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре.
Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато.
Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават.
Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
към беседата >>
Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре.
Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато.
Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре.
Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога.
Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре.
Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога.
Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога.
Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
към беседата >>
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът?
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът?
Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава.
към беседата >>
Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо?
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът?
Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо?
Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си.
към беседата >>
Защото е пълен.
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо?
Защото е пълен.
Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо?
към беседата >>
Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота.
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен.
Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота.
Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал.
към беседата >>
Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея.
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота.
Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея.
Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота?
към беседата >>
Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава.
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея.
Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава.
Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините.
към беседата >>
Каквото научи, той го туря в торбичката си.
Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава.
Каквото научи, той го туря в торбичката си.
Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа.
към беседата >>
Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо?
Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си.
Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо?
– Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
– Богат е станал.
Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо?
– Богат е станал.
Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота?
Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал.
Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота?
От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините.
Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота?
От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините.
Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
Това е един от законите на разумната природа.
Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините.
Това е един от законите на разумната природа.
Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа.
Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
към беседата >>
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен.
Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
към беседата >>
Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен.
Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият.
В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
към беседата >>
В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият.
В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си.
Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
към беседата >>
Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си.
Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние.
Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
към беседата >>
Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние.
Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
към беседата >>
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си?
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си?
Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
към беседата >>
Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска.
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си?
Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска.
Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен.
към беседата >>
Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина?
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска.
Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина?
Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре.
към беседата >>
Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт.
(втори вариант)
Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш.
Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт.
Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият. Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света.
(втори вариант)
Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре?
3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света.
А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха.
към втори вариант >>
Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още?
(втори вариант)
Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт.
Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още?
(3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият. Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре.
(втори вариант)
Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света.
А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре.
Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения.
към втори вариант >>
(3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне?
(втори вариант)
Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още?
(3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне?
(Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият. Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
Значи на бялата раса им липсва нещо.
(втори вариант)
Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре.
Значи на бялата раса им липсва нещо.
Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения. Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
(Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият.
(втори вариант)
Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне?
(Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият.
Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
Казват те са дошли до 200 метра.
(втори вариант)
Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо.
Казват те са дошли до 200 метра.
Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения. Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
Или ще сполучи, или няма да сполучи.
(втори вариант)
Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият.
Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
Но това е една оптическа измама, илюзия.
(втори вариант)
Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра.
Но това е една оптическа измама, илюзия.
Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения. Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство.
Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат.
към втори вариант >>
Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха.
(втори вариант)
3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия.
Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха.
Това са само предположения. Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
Това са две състояния на човека, които се сменят.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство.
Това са две състояния на човека, които се сменят.
Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците.
към втори вариант >>
Това са само предположения.
(втори вариант)
А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха.
Това са само предположения.
Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
Това са естествени състояния за човека.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство. Това са две състояния на човека, които се сменят.
Това са естествени състояния за човека.
Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато.
към втори вариант >>
Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
(втори вариант)
Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия. Според мене те даже на шестстотин метра не са дошли и на хиляда метра не са дошли от върха. Това са само предположения.
Дошли са осем хиляди и нещо и петстотин, а в океана съществува дълбочина, близо до девет хиляди и седемстотин метра.
към втори вариант >>
Богатство, това е, когато ти станеш учен човек.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство. Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека.
Богатство, това е, когато ти станеш учен човек.
Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката.
към втори вариант >>
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините.
А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе.
към втори вариант >>
Богат човек може да бъде и по чувство.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство. Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек.
Богат човек може да бъде и по чувство.
Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш.
към втори вариант >>
А има дълбочини на десет хиляди метра.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините.
А има дълбочини на десет хиляди метра.
Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра.
към втори вариант >>
Вие искате да ви обичат.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство. Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство.
Вие искате да ви обичат.
Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат.
към втори вариант >>
Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините. А има дълбочини на десет хиляди метра.
Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана.
Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали?
към втори вариант >>
Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците.
(втори вариант)
Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат.
Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците.
Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари.
към втори вариант >>
Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините. А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана.
Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини.
В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина.
към втори вариант >>
Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато.
(втори вариант)
Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците.
Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато.
Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат.
към втори вариант >>
В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините. А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини.
В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра.
Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините.
към втори вариант >>
Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката.
(втори вариант)
Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато.
Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката.
Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин.
към втори вариант >>
Значи тази височина съществува и горе.
(втори вариант)
Следователно, ако вземете дълбочините на океана, те съответстват на височините на планините. А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра.
Значи тази височина съществува и горе.
Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините. Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш.
(втори вариант)
Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката.
Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш.
Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник.
към втори вариант >>
Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра.
(втори вариант)
А има дълбочини на десет хиляди метра. Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе.
Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра.
Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините. Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат.
(втори вариант)
Вие искате да ви обичат. Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш.
Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат.
Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът?
към втори вариант >>
Сега според тях докъде са достигнали?
(втори вариант)
Те даже още не са ги намерили най-големите дълбочини в океана. Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра.
Сега според тях докъде са достигнали?
(До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините. Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари.
(втори вариант)
Да го тълкуваме на езика на банкерите, на търговците. Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат.
Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари.
Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник?
към втори вариант >>
(До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина.
(втори вариант)
Ако вземете девет хиляди и деветстотин метра в Индийския океан, а има и още по-големи дълбочини. В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали?
(До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина.
Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините. Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат.
(втори вариант)
Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари.
Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат.
Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво.
към втори вариант >>
Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините.
(втори вариант)
В Индийския океан има дълбочини и на десет хиляди метра. Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина.
Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините.
Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Сега ние можем да обясним по същия начин.
(втори вариант)
Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат.
Сега ние можем да обясним по същия начин.
Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник.
към втори вариант >>
Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
(втори вариант)
Значи тази височина съществува и горе. Хималаите са повече от девет хиляди и петстотин метра. Сега според тях докъде са достигнали? (До осем хиляди и осемстотин метра.) Това е толкова вярно, колкото и че Мусала е две хиляди и деветстотин метра височина. Никой още не е правил точни измервания и изследвания, и изчисления на височините.
Най-първо трябват три, четири, пет години, за да направят изчисления на височините на известни върхове.
към втори вариант >>
Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник.
(втори вариант)
Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин.
Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник.
По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието?
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
По какво се е огрешил грешникът?
(втори вариант)
Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник.
По какво се е огрешил грешникът?
Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие.
към втори вариант >>
Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник?
(втори вариант)
Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът?
Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник?
(Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие.
към втори вариант >>
(Грешник.) Хубаво.
(втори вариант)
Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник?
(Грешник.) Хубаво.
А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие.
към втори вариант >>
А ако идеш с пълна кесия, си праведник.
(втори вариант)
Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво.
А ако идеш с пълна кесия, си праведник.
А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие. Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
А какво казва Писанието?
(втори вариант)
Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник.
А какво казва Писанието?
Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие. Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
Че грешникът не може да влезне в Царството Божие.
(втори вариант)
По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието?
Че грешникът не може да влезне в Царството Божие.
За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие. Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие.
(втори вариант)
Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие.
За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие.
И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие. Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие.
(втори вариант)
(Грешник.) Хубаво. А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие.
И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие.
Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
(втори вариант)
А ако идеш с пълна кесия, си праведник. А какво казва Писанието? Че грешникът не може да влезне в Царството Божие. За богатия е казано, че не може да влезе в Царството Божие. И богат ако е, не може да влезе в Царството Божие.
Богатият не може, но и грешникът не може да влезе.
към втори вариант >>
Сега друго, за онзи свят вие имате една смътна идея.
(втори вариант)
Сега друго, за онзи свят вие имате една смътна идея.
към втори вариант >>
Къде седи противоречието?
(втори вариант)
Къде седи противоречието?
Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен.
към втори вариант >>
Противоречието седи в следващото схващане.
(втори вариант)
Къде седи противоречието?
Противоречието седи в следващото схващане.
Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние.
към втори вариант >>
Този свят е А.
(втори вариант)
Къде седи противоречието? Противоречието седи в следващото схващане.
Този свят е А.
Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът.
към втори вариант >>
Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят.
(втори вариант)
Къде седи противоречието? Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А.
Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят.
Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе.
към втори вариант >>
Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу.
(втори вариант)
Къде седи противоречието? Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят.
Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу.
И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина.
към втори вариант >>
И този, и онзи свят седят на един и същ уровен.
(втори вариант)
Къде седи противоречието? Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу.
И този, и онзи свят седят на един и същ уровен.
Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може.
към втори вариант >>
Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние.
(втори вариант)
Противоречието седи в следващото схващане. Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен.
Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние.
Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе.
към втори вариант >>
Та именно догоре може да се качи грешникът.
(втори вариант)
Този свят е А. Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние.
Та именно догоре може да се качи грешникът.
Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва.
към втори вариант >>
Обаче надолу грешникът не може да слезе.
(втори вариант)
Има една голяма мъчнотия, а там, отсреща В, е онзи свят. Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът.
Обаче надолу грешникът не може да слезе.
От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия.
към втори вариант >>
От долу до горе това е една богата долина.
(втори вариант)
Ти, като идеш в онзи свят, пак ще слезеш долу. И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе.
От долу до горе това е една богата долина.
Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко.
към втори вариант >>
Богатият не може да се качи, а грешникът може.
(втори вариант)
И този, и онзи свят седят на един и същ уровен. Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина.
Богатият не може да се качи, а грешникът може.
А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре.
към втори вариант >>
А от горе на долу богатият може да слезе.
(втори вариант)
Само че този свят е разработен, всички тези енергии, които влизат в този свят, въобще тази долина е разработена, а другият свят е пустиня, няма дървета, тя е в своето първобитно състояние. Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може.
А от горе на долу богатият може да слезе.
И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза.
към втори вариант >>
И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва.
(втори вариант)
Та именно догоре може да се качи грешникът. Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе.
И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва.
Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи.
към втори вариант >>
Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия.
(втори вариант)
Обаче надолу грешникът не може да слезе. От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва.
Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия.
Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния.
към втори вариант >>
Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко.
(втори вариант)
От долу до горе това е една богата долина. Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия.
Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко.
А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си.
към втори вариант >>
А грешникът може да се качи нагоре.
(втори вариант)
Богатият не може да се качи, а грешникът може. А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко.
А грешникът може да се качи нагоре.
Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си. Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
Но надолу той не може да слиза.
(втори вариант)
А от горе на долу богатият може да слезе. И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре.
Но надолу той не може да слиза.
А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си. Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи.
(втори вариант)
И затуй богатият казва: “Трябва да се прекопае един тунел от нашия свят до другия свят.” Защото той не може да се изкачва. Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза.
А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи.
Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си. Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
Ако тръгнете по едно речно течение, как ще познаете кои брегове са подядени от водата?
(втори вариант)
Ако тръгнете по едно речно течение, как ще познаете кои брегове са подядени от водата?
(“Дунавската вода подяжда повече българския бряг.”)
към втори вариант >>
Затуй ще имаш две състояния.
(втори вариант)
Може да се прекопае тунел, но много трудна работа е това и много пари трябват, за да се прекопае един тунел от този свят към другия. Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи.
Затуй ще имаш две състояния.
Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си. Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
(“Дунавската вода подяжда повече българския бряг.”)
(втори вариант)
Ако тръгнете по едно речно течение, как ще познаете кои брегове са подядени от водата?
(“Дунавската вода подяжда повече българския бряг.”)
към втори вариант >>
Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си.
(втори вариант)
Затова хората предпочитат да се изкачват нависоко. А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния.
Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си.
Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
Значи към юг се подяжда.
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда.
Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг.
към втори вариант >>
Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
(втори вариант)
А грешникът може да се качи нагоре. Но надолу той не може да слиза. А богатият надолу слиза, но нагоре не може да се качи. Затуй ще имаш две състояния. Когато слизаш, богат да си, когато се качваш, сиромах да си.
Кога се учиш, невежа да си, а когато придобиваш учение, да ставаш учен.
към втори вариант >>
Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега?
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда.
Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега?
Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу.
към втори вариант >>
Сега аз ви навеждам на един естествен процес.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес.
Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу.
към втори вариант >>
Един ден ще дойде до старото положение.
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда. Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега?
Един ден ще дойде до старото положение.
Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя.
към втори вариант >>
Състоянието ще се смени.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес.
Състоянието ще се смени.
До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо.
към втори вариант >>
Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране.
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда. Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение.
Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране.
Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане.
към втори вариант >>
До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес. Състоянието ще се смени.
До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш.
Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи.
към втори вариант >>
Но къде се намира сега нашият екватор?
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда. Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране.
Но къде се намира сега нашият екватор?
Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане.
към втори вариант >>
Не може човек да се движи вечно в една и съща посока.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес. Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш.
Не може човек да се движи вечно в една и съща посока.
И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран.
към втори вариант >>
Движението е от север към юг.
(втори вариант)
Значи към юг се подяжда. Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор?
Движението е от север към юг.
Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза?
към втори вариант >>
И ти ще направиш една крива линия.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес. Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока.
И ти ще направиш една крива линия.
Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш.
към втори вариант >>
Слизане има от север надолу.
(втори вариант)
Това е един философски въпрос, защо на южната страна стават огъвания на брега? Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг.
Слизане има от север надолу.
Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе.
към втори вариант >>
Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на един естествен процес. Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия.
Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу.
Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство.
към втори вариант >>
Отиваме към екватора, към една по-гъста материя.
(втори вариант)
Един ден ще дойде до старото положение. Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу.
Отиваме към екватора, към една по-гъста материя.
От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва?
към втори вариант >>
Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо.
(втори вариант)
Състоянието ще се смени. До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу.
Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо.
Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там.
към втори вариант >>
От горе на долу, това е слизане.
(втори вариант)
Учените хора отиват далеч, те казват целият континент има сега към юг, към екватора, има поляризиране. Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя.
От горе на долу, това е слизане.
Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва.
към втори вариант >>
Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи.
(втори вариант)
До известно време ти ще се качваш, но това положение ще се смени, и ти ще се стремиш да слизаш. Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо.
Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи.
Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините.
към втори вариант >>
Или отиването на юг, това е слизане.
(втори вариант)
Но къде се намира сега нашият екватор? Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане.
Или отиването на юг, това е слизане.
Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие.
към втори вариант >>
Само че този свят е по-организиран.
(втори вариант)
Не може човек да се движи вечно в една и съща посока. И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи.
Само че този свят е по-организиран.
Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете.
към втори вариант >>
Какво значи да слезеш и кой може да слиза?
(втори вариант)
Движението е от север към юг. Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане.
Какво значи да слезеш и кой може да слиза?
Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза?
към втори вариант >>
Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш.
(втори вариант)
И ти ще направиш една крива линия. Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран.
Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш.
Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят.
към втори вариант >>
Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе.
(втори вариант)
Слизане има от север надолу. Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза?
Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе.
А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза? Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
Снегът е едно богатство.
(втори вариант)
Колкото си се качвал, толкова ще слизаш и надолу. Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш.
Снегът е едно богатство.
Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник.
към втори вариант >>
А кой може да се качва?
(втори вариант)
Отиваме към екватора, към една по-гъста материя. От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе.
А кой може да се качва?
Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза? Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там.
(втори вариант)
Вие считате, че онзи свят е някъде далече високо. Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство.
Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там.
Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу.
към втори вариант >>
Само бедният, богатият никога не може да се качва.
(втори вариант)
От горе на долу, това е слизане. Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва?
Само бедният, богатият никога не може да се качва.
Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза? Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
Всички диаманти са горе по планините.
(втори вариант)
Но онзи свят е точно там, може да теглите една права линия от този свят до онзи. Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там.
Всички диаманти са горе по планините.
Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва.
към втори вариант >>
Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие.
(втори вариант)
Или отиването на юг, това е слизане. Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва.
Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие.
Защо само богатият може да слиза? Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете.
(втори вариант)
Само че този свят е по-организиран. Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините.
Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете.
И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията.
към втори вариант >>
Защо само богатият може да слиза?
(втори вариант)
Какво значи да слезеш и кой може да слиза? Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие.
Защо само богатият може да слиза?
Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят.
(втори вариант)
Горе има толкова ледове, толкова снегове, ще напълниш торбата си, колкото искаш. Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете.
И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят.
А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Да го обосновем научно.
(втори вариант)
Само богатият може да слиза, сиромахът никога не може да слезе. А кой може да се качва? Само бедният, богатият никога не може да се качва. Сега нали това за вас е едно много голямо противоречие. Защо само богатият може да слиза?
Да го обосновем научно.
към втори вариант >>
А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник.
(втори вариант)
Снегът е едно богатство. Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят.
А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник.
Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Представете си, това е една вътрешна празнина, която е пълна със злато.
(втори вариант)
Представете си, това е една вътрешна празнина, която е пълна със злато.
към втори вариант >>
Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу.
(втори вариант)
Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник.
Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу.
Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Ако я пуснем, какво ще стане с нея?
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея?
Ще пада. Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада.
към втори вариант >>
Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва.
(втори вариант)
Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу.
Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва.
И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Ще пада.
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея?
Ще пада.
Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза.
към втори вариант >>
И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията.
(втори вариант)
Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва.
И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията.
Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Тя не пада, тя слиза.
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея? Ще пада.
Тя не пада, тя слиза.
Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане.
към втори вариант >>
Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
(втори вариант)
И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията.
Обяснява си всички противоположности и разбира живота.
към втори вариант >>
Защото слизане и падане, това са две различни понятия.
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея? Ще пада. Тя не пада, тя слиза.
Защото слизане и падане, това са две различни понятия.
Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза.
към втори вариант >>
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме.
Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира.
към втори вариант >>
Падането не зависи от волята на предмета.
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея? Ще пада. Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия.
Падането не зависи от волята на предмета.
Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме.
Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат.
Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си.
към втори вариант >>
Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада.
(втори вариант)
Ако я пуснем, какво ще стане с нея? Ще пада. Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета.
Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада.
А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух.
към втори вариант >>
Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме. Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат.
Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл.
Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш.
към втори вариант >>
А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза.
(втори вариант)
Ще пада. Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада.
А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза.
А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура?
към втори вариант >>
Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме. Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл.
Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка.
Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото.
към втори вариант >>
А когато нещо пада внезапно, то е вече падане.
(втори вариант)
Тя не пада, тя слиза. Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза.
А когато нещо пада внезапно, то е вече падане.
Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава.
към втори вариант >>
Седиш, гледаш отвънка. Защо?
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме. Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка.
Седиш, гледаш отвънка. Защо?
Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани.
към втори вариант >>
Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза.
(втори вариант)
Защото слизане и падане, това са две различни понятия. Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане.
Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза.
Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре.
към втори вариант >>
Така е за онзи, който не разбира.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря за законите, които нямат нищо общо с ония тълкувания, които ние даваме. Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо?
Така е за онзи, който не разбира.
Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава.
към втори вариант >>
Тежък е той.
(втори вариант)
Падането не зависи от волята на предмета. Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза.
Тежък е той.
Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”.
към втори вариант >>
Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си.
(втори вариант)
Ти казваш: “Мене Господ е забравил, хората не ме обичат. Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира.
Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си.
Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо?
към втори вариант >>
Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух.
(втори вариант)
Падане значи един предмет се откъсва, губи своето равновесие и пада. А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той.
Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух.
Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие.
към втори вариант >>
Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш.
(втори вариант)
Аз съм наследил от баща си, от майка си това-онова.” Това са мисли и чувствания без никакъв смисъл. Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си.
Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш.
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
към втори вариант >>
Питам, какво стана с мехура?
(втори вариант)
А под слизане разбираме съзнателно слиза, когато медленно слиза. А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух.
Питам, какво стана с мехура?
Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното.
към втори вариант >>
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото.
(втори вариант)
Запример вие сте седнали, казвате така: “Времето е студено.” Погледнете чорапите си, обущата, оцапани отвънка. Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш.
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото.
Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие?
към втори вариант >>
Той осиромашава.
(втори вариант)
А когато нещо пада внезапно, то е вече падане. Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура?
Той осиромашава.
И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното. И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Времето е хубаво, но краката ти са завързани.
(втори вариант)
Седиш, гледаш отвънка. Защо? Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото.
Времето е хубаво, но краката ти са завързани.
Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили.
към втори вариант >>
И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре.
(втори вариант)
Когато топката слезе до дъното, това е богатият, който слиза. Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава.
И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре.
И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното. И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава.
(втори вариант)
Така е за онзи, който не разбира. Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани.
Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава.
Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях.
към втори вариант >>
И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”.
(втори вариант)
Тежък е той. Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре.
И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”.
Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното. И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо?
(втори вариант)
Ти си правиш един сондаж тия обуща ще се наквасят и ред други разсъждения ти минават, ти си недоволен от положението си. Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава.
Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо?
Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя.
към втори вариант >>
Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие.
(втори вариант)
Богатият след като слезе до дъното, ние си представяме, че изваждаме това съдържание от тази торба, и тогава в мехура остава само въздух. Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”.
Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие.
По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното. И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
(втори вариант)
Съзнаваш положението си, но как си дошъл до това положение, не можеш да си обясниш. Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо?
Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние.
към втори вариант >>
По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното.
(втори вариант)
Питам, какво стана с мехура? Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие.
По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното.
И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Де е твоето честолюбие?
(втори вариант)
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
Де е твоето честолюбие?
Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни.
към втори вариант >>
И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
(втори вариант)
Той осиромашава. И като пуснете този мехур, той ще се качи нагоре. И тази е идеята, която е вложена в думите “само сиромахът може да се качва нагоре”. Затова именно богатият не може да се качи в Царството Божие. По единствената причина, че той има нещо, което го държи на дъното.
И за да се качи, той трябва да се освободи от своята тежест, та да има в себе си един импулс да се качи нагоре.
към втори вариант >>
Досега галошите са те носили и са ти служили.
(втори вариант)
Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие?
Досега галошите са те носили и са ти служили.
А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха.
към втори вариант >>
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах.
Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва.
към втори вариант >>
А сега искаш да нарушиш договора с тях.
(втори вариант)
Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили.
А сега искаш да нарушиш договора с тях.
Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха.
към втори вариант >>
Помнете едно, богатият учен никога не може да стане.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах.
Помнете едно, богатият учен никога не може да стане.
Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними.
към втори вариант >>
Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя.
(втори вариант)
Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях.
Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя.
Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни.
към втори вариант >>
Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах. Помнете едно, богатият учен никога не може да стане.
Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес.
А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш.
към втори вариант >>
Това е една смяна на едно ваше състояние.
(втори вариант)
Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш. Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя.
Това е една смяна на едно ваше състояние.
Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва.
към втори вариант >>
А аз ви говоря за един естествен процес на природата.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах. Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес.
А аз ви говоря за един естествен процес на природата.
Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове.
към втори вариант >>
Искате да бъдете радостни.
(втори вариант)
Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние.
Искате да бъдете радостни.
Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
към втори вариант >>
Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах. Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата.
Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване.
А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове. Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
Това е също една смяна на една ваша дреха.
(втори вариант)
Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни.
Това е също една смяна на една ваша дреха.
Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили.
към втори вариант >>
А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва.
(втори вариант)
Питам тогава, за да се учиш, богат ли трябва да бъдеш, или сиромах. Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване.
А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва.
Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове. Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
Радостта, това е една дреха.
(втори вариант)
А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха.
Радостта, това е една дреха.
Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено.
към втори вариант >>
Богат и учен са думи синоними.
(втори вариант)
Помнете едно, богатият учен никога не може да стане. Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва.
Богат и учен са думи синоними.
В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове. Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни.
(втори вариант)
Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха.
Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни.
И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон.
към втори вариант >>
В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш.
(втори вариант)
Ако туй разберете, добре, защото сегашните хора не разбират що е процес. А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними.
В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш.
А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове. Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
И обратното се случва.
(втори вариант)
Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни.
И обратното се случва.
Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви.
към втори вариант >>
А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове.
(втори вариант)
А аз ви говоря за един естествен процес на природата. Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш.
А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове.
Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
(втори вариант)
Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва.
Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
(втори вариант)
Когато казвам трябва да бъдеш сиромах, аз разбирам един процес на качване. А богатият трябва първо да слезе долу, да проучва. Богат и учен са думи синоними. В това отношение беднотията е едно красиво състояние на природата, при което ти можеш да се учиш. А пък другото състояние богатият човек е един, който е тръгнал на екскурзия по долните светове.
Богатият трябва всякога да слезе отгоре.
към втори вариант >>
То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили.
(втори вариант)
Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили.
И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини?
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини?
Кое е по-приятно? Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият. И този закон е много естествен. Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати. Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено.
(втори вариант)
Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили.
И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено.
Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
Кое е по-приятно?
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини?
Кое е по-приятно?
Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият. И този закон е много естествен. Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати. Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон.
(втори вариант)
Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено.
Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон.
Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият.
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини? Кое е по-приятно?
Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият.
И този закон е много естествен. Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати. Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви.
(втори вариант)
И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон.
Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви.
И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
И този закон е много естествен.
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини? Кое е по-приятно? Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият.
И този закон е много естествен.
Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати. Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
И като се измени, като че ставате доволни.
(втори вариант)
Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви.
И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати.
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини? Кое е по-приятно? Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият. И този закон е много естествен.
Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати.
Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
Та в природата непременно трябва да има смяна.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна.
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала.
към втори вариант >>
Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
(втори вариант)
Питам, кое е по-добре, да се качваш по високите върхове или да слизаш по богатите долини? Кое е по-приятно? Ще знаете по върховете може да се качва само бедният, както и по-долините може да слиза само богатият. И този закон е много естествен. Щом видите някоя маса и хора на нея ядат и пият, те са богати.
Всеки, който яде, който има една хубава къща, който е добре облечен, той е все богат, а всеки, който е окъсан, е беден.
към втори вариант >>
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна.
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно.
Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата.
към втори вариант >>
Друга една категория хора има.
(втори вариант)
Друга една категория хора има.
Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си.
към втори вариант >>
Това са смени.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно.
Това са смени.
Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй.
към втори вариант >>
Казахме, бедни и богати.
(втори вариант)
Друга една категория хора има.
Казахме, бедни и богати.
Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си. Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени.
Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди.
Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих?
към втори вариант >>
Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние.
(втори вариант)
Друга една категория хора има. Казахме, бедни и богати.
Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние.
Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си. Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди.
Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина.
Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил.
към втори вариант >>
Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен.
(втори вариант)
Друга една категория хора има. Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние.
Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен.
Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си. Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала.
(втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина.
Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала.
Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея?
към втори вариант >>
Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият.
(втори вариант)
Друга една категория хора има. Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен.
Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият.
В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си. Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата.
(втори вариант)
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала.
Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата.
Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи.
към втори вариант >>
В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си.
(втори вариант)
Друга една категория хора има. Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият.
В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си.
Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй.
(втори вариант)
Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата.
Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй.
Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло?
към втори вариант >>
Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
(втори вариант)
Казахме, бедни и богати. Идеята е да бъдеш в едно естествено състояние. Но съществува едно трето състояние недоволен и доволен. Недоволен може да бъде и сиромахът, може да бъде и богатият. В своето слизане на богатия може да му липсва нещо, някоя принадлежност, но и сиромахът, и той може да бъде недоволен в условията си.
Всяко недоволство е едно болезнено състояние, а да бъде човек доволен, е едно естествено състояние.
към втори вариант >>
Не казвай: “Защо аз така се родих?
(втори вариант)
Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй.
Не казвай: “Защо аз така се родих?
” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас?
към втори вариант >>
Но да се спрем на тия две положения богат и беден.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден.
Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има.
към втори вариант >>
” Много добре си се родил.
(втори вариант)
Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих?
” Много добре си се родил.
Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре.
към втори вариант >>
Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден.
Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва.
Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен.
към втори вариант >>
Защо аз така живея?
(втори вариант)
Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил.
Защо аз така живея?
Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън.
към втори вариант >>
Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва.
Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си.
Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
към втори вариант >>
Това от тебе зависи.
(втори вариант)
Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея?
Това от тебе зависи.
Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си?
към втори вариант >>
Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си.
Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва.
А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия.
към втори вариант >>
Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло?
(втори вариант)
Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи.
Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло?
Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе.
към втори вариант >>
А защо е недоволен сиромахът?
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва.
А защо е недоволен сиромахът?
Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете.
към втори вариант >>
Какво желание се заражда у вас?
(втори вариант)
Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло?
Какво желание се заражда у вас?
Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре.
към втори вариант >>
Че и той малко сиромашия има.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът?
Че и той малко сиромашия има.
И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш.
към втори вариант >>
Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре.
(втори вариант)
” Много добре си се родил. Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас?
Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре.
Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я.
към втори вариант >>
И законът е много верен.
(втори вариант)
Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има.
И законът е много верен.
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре.
към втори вариант >>
Но щом си турите ръката, оттегляте навън.
(втори вариант)
Защо аз така живея? Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре.
Но щом си турите ръката, оттегляте навън.
Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден.
към втори вариант >>
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
(втори вариант)
Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен.
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
към втори вариант >>
Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си?
(втори вариант)
Това от тебе зависи. Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън.
Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си?
От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах.
към втори вариант >>
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия.
(втори вариант)
Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия.
Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството.
към втори вариант >>
От тебе.
(втори вариант)
Били ли сте вие при някой студен извор, особено когато ви е много топло? Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си?
От тебе.
Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално.
към втори вариант >>
Една идея, която, ако схванете, ще разберете.
(втори вариант)
А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия.
Една идея, която, ако схванете, ще разберете.
Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден.
към втори вариант >>
Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре.
(втори вариант)
Какво желание се заражда у вас? Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе.
Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре.
Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат.
към втори вариант >>
Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш.
(втори вариант)
Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете.
Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш.
Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш?
към втори вариант >>
Изтегли я.
(втори вариант)
Веднага да бръкнете да си турите ръката вътре. Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре.
Изтегли я.
Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах.
към втори вариант >>
Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре.
(втори вариант)
И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш.
Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре.
Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат.
към втори вариант >>
Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден.
(втори вариант)
Но щом си турите ръката, оттегляте навън. Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я.
Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден.
Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството.
към втори вариант >>
Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
(втори вариант)
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре.
Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш?
към втори вариант >>
Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах.
(втори вариант)
Питам, от кого зависи да оттеглиш ръката си? От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден.
Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах.
Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”.
към втори вариант >>
Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството.
(втори вариант)
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството.
Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах.
към втори вариант >>
Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално.
(втори вариант)
От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах.
Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално.
С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден.
(втори вариант)
Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството.
Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден.
Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
към втори вариант >>
С едно махване можеш да си и сиромах, и богат.
(втори вариант)
Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално.
С едно махване можеш да си и сиромах, и богат.
Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш?
(втори вариант)
Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден.
Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш?
“Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата.
към втори вариант >>
Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах.
(втори вариант)
Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат.
Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах.
Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
“Не мога.” Тогава не си богат.
(втори вариант)
Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш?
“Не мога.” Тогава не си богат.
Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството.
(втори вариант)
Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах.
Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството.
Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш?
(втори вариант)
Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат.
Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш?
“Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало.
към втори вариант >>
Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”.
(втори вариант)
Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах. Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството.
Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”.
Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
“Не мога.” Не си сиромах.
(втори вариант)
Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш?
“Не мога.” Не си сиромах.
Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах?
към втори вариант >>
Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
(втори вариант)
Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално. С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”.
Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
(втори вариант)
Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах.
Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен.
В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява.
към втори вариант >>
Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата.
(втори вариант)
Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата.
Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
В това няма никаква философия.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен.
В това няма никаква философия.
Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее.
към втори вариант >>
Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
“Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата.
Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл.
Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен. В това няма никаква философия.
Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме?
” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място.
към втори вариант >>
Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало.
(втори вариант)
Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл.
Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало.
Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен. В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме?
” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас.
Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили?
към втори вариант >>
Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах?
(втори вариант)
“Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало.
Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах?
И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
Младият казва така.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен. В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас.
Младият казва така.
Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат.
към втори вариант >>
И ако ти си богат, по коя причина си богат.
(втори вариант)
Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи. Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах?
И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте богат, но сте недоволен. В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така.
Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява.
После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността.
към втори вариант >>
Тогава казвам, ученият какъв е?
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е?
Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият?
към втори вариант >>
После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее.
(втори вариант)
В това няма никаква философия. Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява.
После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее.
И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното.
към втори вариант >>
Сега да тълкуваме “богат”.
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е?
Сега да тълкуваме “богат”.
А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да.
към втори вариант >>
И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място.
(втори вариант)
Ще кажете: “Защо така трябва да разсъждаваме? ” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее.
И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място.
Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат.
към втори вариант >>
А невежият сиромах.
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е? Сега да тълкуваме “богат”.
А невежият сиромах.
Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият?
към втори вариант >>
Какво сте спечелили?
(втори вариант)
” Трябва да разсъждаваме по-умно, съгласен съм с вас. Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място.
Какво сте спечелили?
Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното.
към втори вариант >>
Кой е способен да се качва нагоре?
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е? Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах.
Кой е способен да се качва нагоре?
Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да.
към втори вариант >>
Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат.
(втори вариант)
Младият казва така. Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили?
Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат.
Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат.
към втори вариант >>
Кой е способен да се учи?
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е? Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре?
Кой е способен да се учи?
Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза?
към втори вариант >>
Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността.
(втори вариант)
Вие сте доволен, и се разболявате, другият е недоволен, и той се разболява. После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат.
Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността.
Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат. И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
Ученият или невежият?
(втори вариант)
Тогава казвам, ученият какъв е? Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи?
Ученият или невежият?
(Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси?
към втори вариант >>
Богатият ще спечели, като слезе на дъното.
(втори вариант)
После онзи, който е богат, ще се разболее и който е сиромах, и той ще се разболее. И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността.
Богатият ще спечели, като слезе на дъното.
Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат. И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
(Невежият.) Да.
(втори вариант)
Сега да тълкуваме “богат”. А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият?
(Невежият.) Да.
А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това?
към втори вариант >>
Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат.
(втори вариант)
И след като сте мислили по един или друг начин, турят ви на същото място. Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното.
Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат.
А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат. И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
А на какво е способен ученият?
(втори вариант)
А невежият сиромах. Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да.
А на какво е способен ученият?
(Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане.
към втори вариант >>
А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното.
(втори вариант)
Какво сте спечелили? Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат.
А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното.
Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат. И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
(Да слиза.) Да.
(втори вариант)
Кой е способен да се качва нагоре? Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият?
(Да слиза.) Да.
Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува?
към втори вариант >>
Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат.
(втори вариант)
Печалбата на богатството е в двете обстановки, или в двете промени, които ще станат. Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното.
Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат.
И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
Защо именно ученият слиза?
(втори вариант)
Кой е способен да се учи? Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да.
Защо именно ученият слиза?
Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият.
към втори вариант >>
И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
(втори вариант)
Сиромахът печели, като излезе от дъното на океана на повърхността. Богатият ще спечели, като слезе на дъното. Сиромахът, като излезе на повърхността, опитността, която придобива, той ще стане богат. А богатият е богат само тогава, когато отгоре слезе на дъното. Тъй щото туй, което има богатият отгоре на повърхността, това не е богатство за него, но когато той слезе на дъното, тогава той е богат.
И сиромахът, когато е долу, той не е богат, но когато той излезе отгоре, тогава той е богат.
към втори вариант >>
Сега каква е критиката от тези процеси?
(втори вариант)
Ученият или невежият? (Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза?
Сега каква е критиката от тези процеси?
Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията?
към втори вариант >>
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу.
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу.
Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа?
към втори вариант >>
Когато човек критикува, какъв процес е това?
(втори вариант)
(Невежият.) Да. А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси?
Когато човек критикува, какъв процес е това?
(Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът?
към втори вариант >>
Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем.
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу.
Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем.
Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега?
към втори вариант >>
(Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане.
(втори вариант)
А на какво е способен ученият? (Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това?
(Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане.
Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват.
към втори вариант >>
Това е животът на дъното, тъй сме възпитани.
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу. Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем.
Това е животът на дъното, тъй сме възпитани.
Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте?
към втори вариант >>
Кой може да критикува?
(втори вариант)
(Да слиза.) Да. Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане.
Кой може да критикува?
Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува?
към втори вариант >>
Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния.
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу. Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани.
Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния.
Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте?
към втори вариант >>
Богатият, ученият.
(втори вариант)
Защо именно ученият слиза? Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува?
Богатият, ученият.
Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина.
към втори вариант >>
Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях?
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу. Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния.
Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях?
Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината?
към втори вариант >>
Какъв е светията?
(втори вариант)
Сега каква е критиката от тези процеси? Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият.
Какъв е светията?
(Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка.
към втори вариант >>
Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа?
(втори вариант)
Има два вида богатство на повърхността отгоре и на дъното долу. Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях?
Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа?
Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата.
към втори вариант >>
(Богат.) А грешникът?
(втори вариант)
Когато човек критикува, какъв процес е това? (Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията?
(Богат.) А грешникът?
(Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина.
към втори вариант >>
Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега?
(втори вариант)
Обаче ние считаме богатство само което е в гъстата материя, в която живеем. Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа?
Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега?
Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата.
към втори вариант >>
(Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват.
(втори вариант)
(Критиката спада към слизането.) Хубаво, към слизане. Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът?
(Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват.
Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си.
към втори вариант >>
Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте?
(втори вариант)
Това е животът на дъното, тъй сме възпитани. Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега?
Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте?
Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата.
към втори вариант >>
Защо светият човек може да критикува?
(втори вариант)
Кой може да критикува? Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват.
Защо светият човек може да критикува?
Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда.
към втори вариант >>
Светлината срещали ли сте?
(втори вариант)
Но резултатите са едни и същи и на богатия, и на бедния. Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте?
Светлината срещали ли сте?
(Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече.
към втори вариант >>
Той има светлина.
(втори вариант)
Богатият, ученият. Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува?
Той има светлина.
За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам?
към втори вариант >>
(Всеки ден.) Ами тъмнината?
(втори вариант)
Ако прекарате и богатия, и бедния през една реторта, къде ще намерите разликата между тях? Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте?
(Всеки ден.) Ами тъмнината?
(Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа?
към втори вариант >>
За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка.
(втори вариант)
Какъв е светията? (Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина.
За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка.
За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това.
към втори вариант >>
(Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата.
(втори вариант)
Вие срещали ли сте някоя душа или някоя бедна душа? Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината?
(Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата.
Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее.
към втори вариант >>
За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина.
(втори вариант)
(Богат.) А грешникът? (Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка.
За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина.
Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят.
към втори вариант >>
Щом срещате светлината, срещате и душата.
(втори вариант)
Хора сте срещали, но душа срещали ли сте досега? Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата.
Щом срещате светлината, срещате и душата.
И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето.
към втори вариант >>
Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си.
(втори вариант)
(Сиромах.) Хубаво, тогава богатият, ученият, светият човек могат да критикуват. Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина.
Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си.
Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте.
към втори вариант >>
И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата.
(втори вариант)
Тъй душата отделно, да се разговаряте с нея, срещали ли сте? Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата.
И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата.
Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма.
към втори вариант >>
Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда.
(втори вариант)
Защо светият човек може да критикува? Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си.
Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда.
Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Светлината срещали ли сте? (Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата.
Нищо повече.
Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината.
към втори вариант >>
Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам?
(втори вариант)
Той има светлина. За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда.
Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам?
Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти.
към втори вариант >>
Някой пита: “Срещал ли си душа?
(втори вариант)
(Всеки ден.) Ами тъмнината? (Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече.
Някой пита: “Срещал ли си душа?
” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я?
към втори вариант >>
Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това.
(втори вариант)
За да разберете какво нещо е критиката, критиката е да дадеш известно обяснение за известна обстановка. За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам?
Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това.
За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш?
към втори вариант >>
” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее.
(втори вариант)
(Разбира се.) Че светлината, това е дрехата на душата. Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа?
” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее.
Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина.
към втори вариант >>
За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят.
(втори вариант)
За да критикувам аз тази стая, трябва да имам светлина. Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това.
За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят.
Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още?
към втори вариант >>
Всички души идат от слънцето.
(втори вариант)
Щом срещате светлината, срещате и душата. И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее.
Всички души идат от слънцето.
Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече.
към втори вариант >>
Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте.
(втори вариант)
Светията носи светлината в себе си, веднага влиза в стаята и дава мнението си. Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят.
Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте.
Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”?
към втори вариант >>
Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма.
(втори вариант)
И ако искате да знаете, светлината, това е дрехата на душата. Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето.
Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма.
Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече. Сега сте тъмнина.
към втори вариант >>
Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш.
(втори вариант)
Почва той да критикува, столовете са такива, масите, всичко окритикува, тъй както го вижда. Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте.
Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш.
То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо?
към втори вариант >>
Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината.
(втори вариант)
Нищо повече. Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма.
Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината.
А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече. Сега сте тъмнина. Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
То е да знаеш какъв си ти.
(втори вариант)
Ако аз вляза в стаята без никаква светлина, каква критика мога да дам? Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш.
То е да знаеш какъв си ти.
А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише?
към втори вариант >>
А тъмнината срещали ли сте я?
(втори вариант)
Някой пита: “Срещал ли си душа? ” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината.
А тъмнината срещали ли сте я?
Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече. Сега сте тъмнина. Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш?
(втори вариант)
Ако кажа стаята е тъмна, какво състояние е това. За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти.
А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш?
Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина.
(втори вариант)
” Срещал съм, скоро слънцето ще изгрее. Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я?
Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина.
Нищо повече. Сега сте тъмнина. Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
Сиромах, невежа и какъв още?
(втори вариант)
За да можете да си дадете едно правилно мнение за себе си, в дадения случай вие трябва да бъдете богат, учен и свят. Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш?
Сиромах, невежа и какъв още?
(Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Всички души идат от слънцето. Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина.
Нищо повече.
Сега сте тъмнина. Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
(Грешник.) Как се пише “грях”?
(втори вариант)
Тогава можете да си дадете един отчет такъв, какъвто сте. Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още?
(Грешник.) Как се пише “грях”?
(С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже.
към втори вариант >>
Сега сте тъмнина.
(втори вариант)
Всяка сутрин със слънцето идат всички души в парадна форма. Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече.
Сега сте тъмнина.
Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
(С ятова гласна.) Защо?
(втори вариант)
Трето едно състояние има да знаеш какъв е умът ти, какво е сърцето ти, какво чувстваш. То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”?
(С ятова гласна.) Защо?
(Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже?
към втори вариант >>
Нали телата хвърлят сянка.
(втори вариант)
Нашата идея за душата е почти еднаква със светлината. А тъмнината срещали ли сте я? Всички съвременни хора, тъй както сега са направени, са тъмнина. Нищо повече. Сега сте тъмнина.
Нали телата хвърлят сянка.
към втори вариант >>
(Грях се казва.) А “грешник” как се пише?
(втори вариант)
То е да знаеш какъв си ти. А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо?
(Грях се казва.) А “грешник” как се пише?
( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат.
към втори вариант >>
Две неща ще знаете.
(втори вариант)
Две неща ще знаете.
Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия.
към втори вариант >>
( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно.
(втори вариант)
А за да постигнеш някой свой идеал, какъв трябва да бъдеш? Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише?
( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно.
Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината.
към втори вариант >>
Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха.
(втори вариант)
Две неща ще знаете.
Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха.
Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството.
към втори вариант >>
Грешникът не може да лъже.
(втори вариант)
Сиромах, невежа и какъв още? (Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно.
Грешникът не може да лъже.
Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат.
към втори вариант >>
Тогава как ще ме разберете.
(втори вариант)
Две неща ще знаете. Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха.
Тогава как ще ме разберете.
Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията.
към втори вариант >>
Праведният може да лъже.
(втори вариант)
(Грешник.) Как се пише “грях”? (С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже.
Праведният може да лъже.
Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината.
към втори вариант >>
Трябва ли да искаш туй, което е дадено?
(втори вариант)
Две неща ще знаете. Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете.
Трябва ли да искаш туй, което е дадено?
Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията?
към втори вариант >>
Защо грешникът не може да лъже?
(втори вариант)
(С ятова гласна.) Защо? (Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже.
Защо грешникът не може да лъже?
Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината. А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш?
(втори вариант)
Две неща ще знаете. Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено?
Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш?
Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои?
към втори вариант >>
Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат.
(втори вариант)
(Грях се казва.) А “грешник” как се пише? ( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже?
Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат.
На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината. А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
Никога не искай богатството на богатия.
(втори вариант)
Две неща ще знаете. Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш?
Никога не искай богатството на богатия.
Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия.
към втори вариант >>
На мене всякога трябва да ми се казва истината.
(втори вариант)
( С “е”.) В “грешник “ш”-то е важно. Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат.
На мене всякога трябва да ми се казва истината.
И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината. А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството.
(втори вариант)
Сиромахът никога не трябва да иска да бъде богат като богатия, и богатият не трябва да иска да бъде сиромах като сиромаха. Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия.
Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството.
И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния.
към втори вариант >>
И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат.
(втори вариант)
Грешникът не може да лъже. Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината.
И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат.
И той обича истината. А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията.
(втори вариант)
Тогава как ще ме разберете. Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството.
И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията.
И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия?
към втори вариант >>
И той обича истината.
(втори вариант)
Праведният може да лъже. Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат.
И той обича истината.
А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията?
(втори вариант)
Трябва ли да искаш туй, което е дадено? Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията.
И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията?
(Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
(втори вариант)
Защо грешникът не може да лъже? Понеже, когато обвинявали дявола за всички злини в света и че лъже, той казал: “Не е вярно, аз никога не позволявам на моите подчинени да ме лъжат. На мене всякога трябва да ми се казва истината. И онзи, който си позволи да ми каже някоя лъжа, аз го наказвам.” Дяволът не обича да го лъжат. И той обича истината.
А при това на гърба му стоварват всичките лъжи.
към втори вариант >>
(Подлизурството.) Още някои?
(втори вариант)
Трябва ли да искаш да имаш очи, когато ги имаш? Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията?
(Подлизурството.) Още някои?
(Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта. И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат?
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат?
Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли?
към втори вариант >>
(Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия.
(втори вариант)
Никога не искай богатството на богатия. Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои?
(Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия.
Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта. И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Не, вие веднага ще се докачите и обидите.
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат?
Не, вие веднага ще се докачите и обидите.
Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока?
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния.
(втори вариант)
Защото, щом вземеш богатството на богатия, ти вземаш всичката отговорност на богатството. И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия.
Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния.
Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта. И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете?
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат? Не, вие веднага ще се докачите и обидите.
Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете?
Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата?
към втори вариант >>
Коя е отличителната черта на богатия?
(втори вариант)
И щом искаш сиромашията на сиромаха, ти пак вземаш всичката отговорност на сиромашията. И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния.
Коя е отличителната черта на богатия?
Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта. И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Психологически как седи въпросът?
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат? Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете?
Психологически как седи въпросът?
Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже.
към втори вариант >>
Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
(втори вариант)
И сиромашията има кредитори лъжата, подлостта, страхът... И още какви кредитори има сиромашията? (Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия?
Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат.
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат? Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът?
Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат.
Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува.
към втори вариант >>
И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
(втори вариант)
(Подлизурството.) Още някои? (Кражбата, мързелът.) Не, мързелът спада към богатия. Вие трябва да знаете кредиторите на богатия и на бедния. Коя е отличителната черта на богатия? Богатият има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
И сиромахът има една отличителна много лоша черта и една отличителна много добра черта.
към втори вариант >>
Ще лъжете ли?
(втори вариант)
Питам, вие ще допуснете ли вашите приятели да ви лъжат? Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат.
Ще лъжете ли?
Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува.
към втори вариант >>
Богат и сиромах в стремежите си са равни.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни.
Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина.
към втори вариант >>
Може ли човек да купува своята стока?
(втори вариант)
Не, вие веднага ще се докачите и обидите. Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли?
Може ли човек да купува своята стока?
(Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният.
към втори вариант >>
Туй научно се обуславя.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни.
Туй научно се обуславя.
Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме.
към втори вариант >>
(Не.) А чуждата?
(втори вариант)
Тогава как ще ви впишат едно качество, че лъжете? Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока?
(Не.) А чуждата?
Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си.
към втори вариант >>
Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни. Туй научно се обуславя.
Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу.
Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме.
към втори вариант >>
Може. Значи грешникът не може да лъже.
(втори вариант)
Психологически как седи въпросът? Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата?
Може. Значи грешникът не може да лъже.
Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули.
към втори вариант >>
Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни. Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу.
Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели.
Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат.
към втори вариант >>
Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува.
(втори вариант)
Вие, които не обичате да ви лъжат, оскърбявате се, когато ви излъжат. Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже.
Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува.
А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде.
към втори вариант >>
Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни. Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели.
Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота.
Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат. Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува.
(втори вариант)
Ще лъжете ли? Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува.
А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува.
Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може.
към втори вариант >>
Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина.
(втори вариант)
Богат и сиромах в стремежите си са равни. Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота.
Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина.
Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат. Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
Ето къде може да лъже праведният.
(втори вариант)
Може ли човек да купува своята стока? (Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува.
Ето къде може да лъже праведният.
Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо?
към втори вариант >>
Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме.
(втори вариант)
Туй научно се обуславя. Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина.
Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме.
Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат. Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си.
(втори вариант)
(Не.) А чуждата? Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният.
Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си.
Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал.
към втори вариант >>
Сега ще се качваме.
(втори вариант)
Ако ние отхвърлим една топка нагоре и тя се върне, нали изразходената сила нагоре ще се върне надолу. Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме.
Сега ще се качваме.
Сега човек не може да бъде богат. Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули.
(втори вариант)
Може. Значи грешникът не може да лъже. Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си.
Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули.
Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене.
към втори вариант >>
Сега човек не може да бъде богат.
(втори вариант)
Тъй щото туй, което сиромахът изразходва нагоре, и богатият, който слиза надолу, той печели. Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме.
Сега човек не може да бъде богат.
Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде.
(втори вариант)
Понеже лъжата е неговата стока, той не може да я купува. А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули.
Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде.
Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
към втори вариант >>
Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
(втори вариант)
Тогава имаме двата процеса: инволюционният процес на слизане той се ограничава, слиза, богат е, и път на еволюцията възлизане в живота. Ние всички сме сиромаси, времето на богатството мина. Като слязохме от небето, всички бяхме богати, а понеже слязохме до дъното, а сега възлизаме вече, осиромашахме. Сега ще се качваме. Сега човек не може да бъде богат.
Някои хора имат още малко богатство, а другите, почти всички, са все бедняци и се качват нагоре.
към втори вариант >>
Гледа да се очисти дрехата, не може.
(втори вариант)
А понеже праведникът няма от тази стока, той я купува. Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде.
Гледа да се очисти дрехата, не може.
И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение.
към втори вариант >>
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички.
С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота.
към втори вариант >>
И той се решава да боядиса дрехата си. Защо?
(втори вариант)
Ето къде може да лъже праведният. Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може.
И той се решава да боядиса дрехата си. Защо?
Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението.
към втори вариант >>
С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички.
С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира.
И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът?
към втори вариант >>
Казват, че вкус, имал.
(втори вариант)
Ако направи една погрешка, която не е в съобразие със светостта на неговия живот, у него ще се зароди мисълта, да я покрие някак си. Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо?
Казват, че вкус, имал.
Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки.
към втори вариант >>
И този капитал все трябва да се събира отнякъде.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички. С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира.
И този капитал все трябва да се събира отнякъде.
Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е?
към втори вариант >>
Това да не ми разправят на мене.
(втори вариант)
Да допуснем например, някой човек направи една погрешка, но направи известни сенки, за да я притули. Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал.
Това да не ми разправят на мене.
Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове.
към втори вариант >>
Е, какво разбрахте сега?
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички. С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде.
Е, какво разбрахте сега?
(Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е?
към втори вариант >>
Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
(втори вариант)
Да допуснем, той има една хубава бяла дреха, но така се нацапа, с дамги навсякъде. Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене.
Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове. Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
(Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички. С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега?
(Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата.
Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота.
към втори вариант >>
Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение.
(втори вариант)
Гледа да се очисти дрехата, не може. И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си.
Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение.
И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове. Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
Смяна има и в живота.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички. С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата.
Смяна има и в живота.
Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази.
към втори вариант >>
И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението.
(втори вариант)
И той се решава да боядиса дрехата си. Защо? Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение.
И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението.
И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове. Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
Какво е гладът?
(втори вариант)
С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота.
Какво е гладът?
Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия?
към втори вариант >>
И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки.
(втори вариант)
Казват, че вкус, имал. Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението.
И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки.
Засега ние още нямаме естествени цветове. Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
Сиромашия. Пресищането какво е?
(втори вариант)
И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът?
Сиромашия. Пресищането какво е?
Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането?
към втори вариант >>
Засега ние още нямаме естествени цветове.
(втори вариант)
Това да не ми разправят на мене. Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки.
Засега ние още нямаме естествени цветове.
Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
Спането какво е?
(втори вариант)
Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е?
Спането какво е?
Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
(втори вариант)
Понеже той не може да носи тази дреха повече бяла, и той току тури или син цвят, или розов, или жълт, и т.н., за да замаже погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Та праведният човек, светият човек, когато има дамги, все ще тури някое украшение. И, мисля, произходът на цветовете излиза от прегрешението. И всички цветове в природата се явили, за да потулят някои дефекти, някои погрешки. Засега ние още нямаме естествени цветове.
Всички цветове са турени, за да маскират нещо.
към втори вариант >>
Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота.
(втори вариант)
(Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е?
Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота.
Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете.
Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят.
към втори вариант >>
Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази.
(втори вариант)
Смяна има и в живота. Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота.
Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази.
Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете.
Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект.
Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат.
към втори вариант >>
Спането какво е, богатство или сиромашия?
(втори вариант)
Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази.
Спането какво е, богатство или сиромашия?
(Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Ти желаеш туй, което го нямаш.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете. Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект.
Ти желаеш туй, което го нямаш.
Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят.
към втори вариант >>
(Богатство.) А събуждането?
(втори вариант)
Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия?
(Богатство.) А събуждането?
Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Анемичните хора обичат въобще червения цвят.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете. Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш.
Анемичните хора обичат въобще червения цвят.
Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си.
към втори вариант >>
Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
(втори вариант)
Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането?
Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете. Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят.
Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят.
Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета.
към втори вариант >>
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени.
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени.
Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С.
към втори вариант >>
Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят.
(втори вариант)
Сега стана ли ясно вашето понятие за произхода на цветовете. Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят.
Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят.
Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
към втори вариант >>
Аз ви дадох миналия път философията на котката.
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени.
Аз ви дадох миналия път философията на котката.
А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът.
към втори вариант >>
Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат.
(втори вариант)
Вие казвате: “Как, че то е хубаво червеничка дреха.” Сега ви е ясна идеята за червеничка, синичка... И всеки един цвят всъщност показва един дефект. Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят.
Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат.
Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
към втори вариант >>
А плюс В равно на С.
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени. Аз ви дадох миналия път философията на котката.
А плюс В равно на С.
Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат?
към втори вариант >>
Главно грешните, те обичат синия цвят.
(втори вариант)
Ти желаеш туй, което го нямаш. Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат.
Главно грешните, те обичат синия цвят.
А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво.
към втори вариант >>
Това така ли е?
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени. Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С.
Това така ли е?
Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С.
към втори вариант >>
А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си.
(втори вариант)
Анемичните хора обичат въобще червения цвят. Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят.
А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си.
Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Някой пита какво означава А+В?
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени. Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С. Това така ли е?
Някой пита какво означава А+В?
А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С.
към втори вариант >>
Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета.
(втори вариант)
Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят. Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си.
Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета.
И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С.
(втори вариант)
Та онова, което може вас да ви обезпокои, ще знаете има смени. Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В?
А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С.
С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес.
към втори вариант >>
И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
(втори вариант)
Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета.
И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
С е резултатът.
(втори вариант)
Аз ви дадох миналия път философията на котката. А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С.
С е резултатът.
Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата.
към втори вариант >>
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
(втори вариант)
Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
(Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат?
(втори вариант)
А плюс В равно на С. Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът.
Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат?
Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява.
към втори вариант >>
(Златен.) Хубаво.
(втори вариант)
Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
(Златен.) Хубаво.
А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С.
(втори вариант)
Това така ли е? Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат?
Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С.
Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали?
към втори вариант >>
А какъв цвят има сиромахът?
(втори вариант)
А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия. Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво.
А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Усилената работа е С.
(втори вариант)
Някой пита какво означава А+В? А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С.
Усилената работа е С.
А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате.
към втори вариант >>
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата.
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата.
Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла.
към втори вариант >>
А в дадения случай вие ще имате само един механически процес.
(втори вариант)
А е едно житено семе плюс светлина, топлина, влага е равно на С. С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С.
А в дадения случай вие ще имате само един механически процес.
А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате. В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност.
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата.
Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност.
Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние.
към втори вариант >>
А механическите процеси не обясняват същината на нещата.
(втори вариант)
С е резултатът. Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес.
А механическите процеси не обясняват същината на нещата.
Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате. В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност.
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата. Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност.
Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност.
Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината.
към втори вариант >>
Един механически процес всякога се опростява.
(втори вариант)
Ако умът е работил дълго време под усилената деятелност, под импулса на човешкото сърце, какво ще имате за резултат? Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата.
Един механически процес всякога се опростява.
Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате. В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата?
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата. Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност.
Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата?
Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът.
към втори вариант >>
Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали?
(втори вариант)
Резултатът ще бъде знанието, учтивостта на човека, това ще бъде С. Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява.
Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали?
И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате. В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
Което е приятно за много, за другиго е неприятно.
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата. Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата?
Което е приятно за много, за другиго е неприятно.
Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът. Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате.
(втори вариант)
Усилената работа е С. А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали?
И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате.
В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла.
(втори вариант)
Та ще дойдем до ония правилни прояви в природата. Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно.
Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла.
По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът. Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
В механиката не се взема разумната причина.
(втори вариант)
А в дадения случай вие ще имате само един механически процес. А механическите процеси не обясняват същината на нещата. Един механически процес всякога се опростява. Да кажем, когато превеждате към еднакъв знаменател, числителите ги умножавате, нали? И онези числа, които се повтарят, вие ги съкращавате.
В механиката не се взема разумната причина.
към втори вариант >>
По някой път и вие имате такова състояние.
(втори вариант)
Не всичко онова, което ние считаме за зло, е зло всъщност. Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла.
По някой път и вие имате такова състояние.
Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът. Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът.
Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили.
към втори вариант >>
Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината.
(втори вариант)
Защото туй, което е зло в дадения случай за тебе, или туй, което се е случило за тебе като неприятност, за други е приятност. Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние.
Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината.
Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът. Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът.
Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема.
Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът.
към втори вариант >>
Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът.
(втори вариант)
Тогава как ще измерите едно явление, един акт в природата? Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината.
Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът.
Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът. Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема.
Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество.
След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува.
към втори вариант >>
Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
(втори вариант)
Което е приятно за много, за другиго е неприятно. Всичките бухали се обезпокояват от светлината, прилепите също, докато други животни се радват, че светлината е дошла. По някой път и вие имате такова състояние. Грешникът изживява състоянието на бухала, а праведникът има състоянието на обикновените животни, които обичат светлината. Всички ще дойдете до ония естествени състояния, при които се проявява животът.
Вие трябва да си дадете правилен отчет, какво означава тъмнина и какво светлина.
към втори вариант >>
След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът. Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество.
След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува.
Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува.
към втори вариант >>
Това са два процеса в природата.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата.
Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето.
към втори вариант >>
Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът. Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува.
Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики.
А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът.
към втори вариант >>
Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата.
Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия.
В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината.
към втори вариант >>
А има друга разумност зад тия механични сили.
(втори вариант)
Запример хвърля се известен снаряд някъде, изчислява се само с каква сила се хвърля снарядът. Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики.
А има друга разумност зад тия механични сили.
Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам.
към втори вариант >>
В природата е така.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия.
В природата е така.
Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината?
към втори вариант >>
Мене ме интересува върви ли право часовникът.
(втори вариант)
Защо и за какво, какви са последствията от това, което снарядът е извършил, не се взема. Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили.
Мене ме интересува върви ли право часовникът.
А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника?
към втори вариант >>
Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така.
Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина.
Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго.
към втори вариант >>
А дали той е разумен, или не, това не ме интересува.
(втори вариант)
Само се изчислява каква е била силата, която е изхвърлила туй взривно вещество. След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът.
А дали той е разумен, или не, това не ме интересува.
Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка.
към втори вариант >>
Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина.
Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина.
По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината.
към втори вариант >>
Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува.
(втори вариант)
След като се изчисли, въпросът е разрешен, повече механиката не се интересува. Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува.
Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува.
Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците.
към втори вариант >>
По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето.
(втори вариант)
Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина.
По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето.
Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни.
към втори вариант >>
Аз гледам само върви ли право часовникът.
(втори вариант)
Механиката прилага един принцип, да се образуват, да работят разни фабрики. А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува.
Аз гледам само върви ли право часовникът.
Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат.
към втори вариант >>
Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината.
(втори вариант)
Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето.
Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината.
И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж.
към втори вариант >>
Като го погледна, аз му вярвам.
(втори вариант)
А има друга разумност зад тия механични сили. Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът.
Като го погледна, аз му вярвам.
Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат.
към втори вариант >>
И защо именно човек обича светлината?
(втори вариант)
В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината.
И защо именно човек обича светлината?
Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени.
към втори вариант >>
Защо вярвам на часовника?
(втори вариант)
Мене ме интересува върви ли право часовникът. А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам.
Защо вярвам на часовника?
Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата.
към втори вариант >>
Това е вече смяна на едно състояние с друго.
(втори вариант)
Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината?
Това е вече смяна на едно състояние с друго.
Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени.
към втори вариант >>
Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка.
(втори вариант)
А дали той е разумен, или не, това не ме интересува. Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника?
Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка.
Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират.
към втори вариант >>
Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината.
(втори вариант)
Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго.
Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината.
Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме.
към втори вариант >>
Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците.
(втори вариант)
Кой го е направил и как го е направил, и това не ме интересува. Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка.
Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците.
Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж.
към втори вариант >>
Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни.
(втори вариант)
По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината.
Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни.
Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат.
(втори вариант)
Аз гледам само върви ли право часовникът. Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците.
Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат.
Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът?
към втори вариант >>
Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж.
(втори вариант)
Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни.
Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж.
И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат.
(втори вариант)
Като го погледна, аз му вярвам. Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат.
Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат.
Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг.
към втори вариант >>
И тия стремежи са все отмерени.
(втори вариант)
И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж.
И тия стремежи са все отмерени.
В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Всички часовници са направени по модела на природата.
(втори вариант)
Защо вярвам на часовника? Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат.
Всички часовници са направени по модела на природата.
Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша.
към втори вариант >>
В природата всички неща са все отмерени.
(втори вариант)
Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени.
В природата всички неща са все отмерени.
И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Затова не спират.
(втори вариант)
Тогава между часовника и онзи, които го е направил, има една вътрешна връзка. Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата.
Затова не спират.
Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник.
към втори вариант >>
И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме.
(втори вариант)
Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени.
И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме.
Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж.
(втори вариант)
Този часовник ще върви толкова време, докато онзи, който е направил часовниците, живее и неговият ум действа и се интересува от часовниците. Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират.
Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж.
Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш?
към втори вариант >>
Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
(втори вариант)
Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме.
Но по някой път ние разменяме тия отмерените движения в природата.
към втори вариант >>
Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът?
(втори вариант)
Ако един ден той престане да се интересува и да мисли за часовниците, всички часовници ще спрат. Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж.
Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът?
Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш? Това са суеверия.
към втори вариант >>
Забележете сега как е в музиката.
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката.
Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16?
към втори вариант >>
Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг.
(втори вариант)
Но понеже природата е направила часовниците, всички часовници вървят, и те никога няма да спрат. Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът?
Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг.
(Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш? Това са суеверия.
към втори вариант >>
Имате един такт, да кажем, две четвърти такт.
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката.
Имате един такт, да кажем, две четвърти такт.
Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете.
към втори вариант >>
(Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша.
(втори вариант)
Всички часовници са направени по модела на природата. Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг.
(Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша.
Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш? Това са суеверия.
към втори вариант >>
Какво означава този такт?
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката. Имате един такт, да кажем, две четвърти такт.
Какво означава този такт?
Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата.
към втори вариант >>
Трябва да купуваш друг, нов часовник.
(втори вариант)
Затова не спират. Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша.
Трябва да купуваш друг, нов часовник.
Ако имаш пари, добре, но ако нямаш? Това са суеверия.
към втори вариант >>
Кои песни имат две четвърти такт?
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката. Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт?
Кои песни имат две четвърти такт?
(Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен.
към втори вариант >>
Ако имаш пари, добре, но ако нямаш?
(втори вариант)
Но ако един ден природата престане да се интересува от тях, те като войници всички ще спрат изведнъж. Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник.
Ако имаш пари, добре, но ако нямаш?
Това са суеверия.
към втори вариант >>
(Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16.
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката. Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт?
(Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16.
Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия.
към втори вариант >>
Това са суеверия.
(втори вариант)
Затуй, когато някой човек носи часовник, че спре часовникът му, казват: “Втасахме я.” Какво означава в природата, когато ти спре часовникът? Ще спре или твоят живот, или животът на някой друг. (Но нали може да се поправи часовникът от часовникаря.) Но ако не може да се поправи, тогава работата е лоша. Трябва да купуваш друг, нов часовник. Ако имаш пари, добре, но ако нямаш?
Това са суеверия.
към втори вариант >>
Каква е разликата между 2/4 и 8/16?
(втори вариант)
Забележете сега как е в музиката. Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16.
Каква е разликата между 2/4 и 8/16?
Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака?
към втори вариант >>
Но турете сега в ума си онези здрави мисли.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли.
Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите.
към втори вариант >>
Разбира се, това е закон на хармонията тактовете.
(втори вариант)
Имате един такт, да кажем, две четвърти такт. Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16?
Разбира се, това е закон на хармонията тактовете.
Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт.
към втори вариант >>
Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли.
Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент.
А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат.
към втори вариант >>
Две четвърти показва ритъма на природата.
(втори вариант)
Какво означава този такт? Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете.
Две четвърти показва ритъма на природата.
Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш.
към втори вариант >>
А то почива на един закон, на който може да вярвате.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли. Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент.
А то почива на един закон, на който може да вярвате.
Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре?
към втори вариант >>
Той съществува в природата и е естествен.
(втори вариант)
Кои песни имат две четвърти такт? (Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата.
Той съществува в природата и е естествен.
Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт.
към втори вариант >>
Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли. Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате.
Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес.
Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света.
към втори вариант >>
Ти подвиваш крака си: единия, другия.
(втори вариант)
(Маршът.) Да вземем тактовете 2/4 и 8/16. Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен.
Ти подвиваш крака си: единия, другия.
Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още?
към втори вариант >>
Вие ще дойдете до едно място и ще спрете.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли. Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес.
Вие ще дойдете до едно място и ще спрете.
Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре.
към втори вариант >>
Какво означава всяко едно подвижване на крака?
(втори вариант)
Каква е разликата между 2/4 и 8/16? Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия.
Какво означава всяко едно подвижване на крака?
Това е един такт. Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне?
към втори вариант >>
Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите.
(втори вариант)
Но турете сега в ума си онези здрави мисли. Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете.
Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите.
Зависи, като стигнат горе, те ще спрат. Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо.
към втори вариант >>
Това е един такт.
(втори вариант)
Разбира се, това е закон на хармонията тактовете. Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака?
Това е един такт.
Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш. Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият.
към втори вариант >>
Зависи, като стигнат горе, те ще спрат.
(втори вариант)
Най-първо определете вашето състояние, в което се намирате, защото светлата мисъл, или енергията на човека, зависи от онова вътрешно здраво разбиране, което имате в даден момент. А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите.
Зависи, като стигнат горе, те ще спрат.
Къде ще идат оттам нагоре? 3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра.
към втори вариант >>
Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш.
(втори вариант)
Две четвърти показва ритъма на природата. Той съществува в природата и е естествен. Ти подвиваш крака си: единия, другия. Какво означава всяко едно подвижване на крака? Това е един такт.
Ти, като тръгваш, непременно трябва да знаеш в кой такт тръгваш.
Вие като тръгнете, и ходенето си има свой темп и такт. Две четвърти, осем шестнайсети, какви други тактове има още? (3/4, 4/4, 5/4.) Сега онзи, който е тръгнал в 2/4, какво ще постигне? (Отива да завзема някоя крепост.) Или ще бие, или ще го бият. Или ще сполучи, или няма да сполучи.
към втори вариант >>
Къде ще идат оттам нагоре?
(втори вариант)
А то почива на един закон, на който може да вярвате. Ако вие живеете в една природа, която не разбирате, считате я механическа, вие не можете да имате никакъв прогрес. Вие ще дойдете до едно място и ще спрете. Или експедицията ви ще се спре, както и английската експедиция не можа да иде до Хималаите. Зависи, като стигнат горе, те ще спрат.
Къде ще идат оттам нагоре?
3ащото онзи, който се е качил на най-високия връх, той ще управлява света. А от това се вижда хората не могат да управляват света и затова не могат да се качат нагоре. Значи на бялата раса им липсва нещо. Казват те са дошли до 200 метра. Но това е една оптическа измама, илюзия.
към втори вариант >>
3.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Природата дава всичко в изобилие.
Като се види обиколен от греховете и престъпленията си, грешният казва, че Бог е милостив, ще се погрижи за него. Няма защо отсега нататък да се грижи. Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък.
Природата дава всичко в изобилие.
Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно.
към беседата >>
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати.
Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя!
към беседата >>
Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства.
Няма защо отсега нататък да се грижи. Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие.
Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства.
Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх.
към беседата >>
Денят на избора дошъл.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати.
Денят на избора дошъл.
Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си.
към беседата >>
Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв.
Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства.
Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв.
И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл.
Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях.
Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала.
към беседата >>
И светският, и религиозният се стремят към първи места.
Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв.
И светският, и религиозният се стремят към първи места.
Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях.
Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи.
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен.
към беседата >>
Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа.
Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места.
Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа.
За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи.
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин.
Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени.
към беседата >>
За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно.
Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа.
За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно.
За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя!
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин.
Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя!
Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен.
към беседата >>
За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх.
Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно.
За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх.
Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Бащата насила я заставил да повтори избора си.
Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя!
Бащата насила я заставил да повтори избора си.
Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко.
към беседата >>
Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх.
Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
към беседата >>
Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала.
Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си.
Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала.
Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен.
към беседата >>
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо.
Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа.
към беседата >>
Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен.
Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала.
Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен.
Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало.
към беседата >>
Какви са условията за даването?
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо.
Какви са условията за даването?
За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения.
към беседата >>
Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени.
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен.
Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени.
Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването?
За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен.
Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят.
към беседата >>
Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен.
Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени.
Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен.
Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
Разумният може да използва добре това, което е получил.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен.
Разумният може да използва добре това, което е получил.
Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето.
към беседата >>
Аз ще ти помогна малко.
Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен.
Аз ще ти помогна малко.
Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил.
Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек.
Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята.
към беседата >>
Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен.
Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко.
Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен.
Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек.
Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа.
Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.
към беседата >>
Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало.
Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен.
Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало.
Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения.
Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа.
Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения.
Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно.
към беседата >>
Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало.
Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
към беседата >>
Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят.
За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения.
Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят.
Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него.
към беседата >>
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери.
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери.
Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот?
към беседата >>
Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето.
Разумният може да използва добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят.
Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето.
Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души.
към беседата >>
Те търсят реалността, т. е.
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери.
Те търсят реалността, т. е.
те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото.
към беседата >>
Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята.
Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето.
Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята.
Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето.
към беседата >>
те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили.
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери. Те търсят реалността, т. е.
те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили.
– Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си.
към беседата >>
Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.
Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята.
Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.
Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват.
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери. Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили.
– Защо?
– Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто.
към беседата >>
Какво вие мислите по този въпрос, не е важно.
Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.
Какво вие мислите по този въпрос, не е важно.
Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват.
към беседата >>
– Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие.
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери. Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо?
– Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие.
В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата?
към беседата >>
Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него.
Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно.
Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него.
Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан.
към беседата >>
В какво се заключава истинският живот?
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери. Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие.
В какво се заключава истинският живот?
– В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат.
към беседата >>
Животът на Земята подразбира отношения между души.
Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него.
Животът на Земята подразбира отношения между души.
Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи.
към беседата >>
– В истинско учене и в приложение на изученото.
Те търсят реалността, т. е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот?
– В истинско учене и в приложение на изученото.
Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре.
към беседата >>
Такъв е животът и на Небето.
Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души.
Такъв е животът и на Небето.
Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си.
към беседата >>
Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си.
те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото.
Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си.
– Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват.
Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето.
Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват.
На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан.
към беседата >>
– Много просто.
– Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си.
– Много просто.
Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват.
Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват.
На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват.
Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва.
към беседата >>
Какво ще прави болният, като излезе от болницата?
– Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто.
Какво ще прави болният, като излезе от болницата?
Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан.
Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват.
Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан.
Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат.
В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата?
Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат.
Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
Това още не значи, че не може да се оправи.
Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан.
Това още не значи, че не може да се оправи.
От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре.
– В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат.
Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре.
Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си.
Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи.
От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си.
Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре.
Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
към беседата >>
Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан.
Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си.
Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан.
Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
Христос казва: „Да ви даде“.
Христос казва: „Да ви даде“.
– Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва.
На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан.
Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва.
Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
– Какво да ви даде?
Христос казва: „Да ви даде“.
– Какво да ви даде?
– Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната.
към беседата >>
Ако някой човек е болен, друг е здрав.
Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг – започва.
Ако някой човек е болен, друг е здрав.
към беседата >>
– Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода.
Христос казва: „Да ви даде“. – Какво да ви даде?
– Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода.
Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят.
към беседата >>
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви.
Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот.
към беседата >>
Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце.
Христос казва: „Да ви даде“. – Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода.
Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце.
Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник.
към беседата >>
Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви.
Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени.
Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот.
към беседата >>
Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва.
Христос казва: „Да ви даде“. – Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце.
Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва.
Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място.
към беседата >>
Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени.
Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.
Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли.
към беседата >>
Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце.
Христос казва: „Да ви даде“. – Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва.
Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце.
Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място.
към беседата >>
Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.
Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е.
конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек.
към беседата >>
Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната.
– Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце.
Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната.
Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява.
към беседата >>
конструкцията на човека.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е.
конструкцията на човека.
Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват.
към беседата >>
Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят.
– Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната.
Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят.
Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава?
към беседата >>
Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека.
Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот.
И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник.
Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят.
Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник.
Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля.
към беседата >>
И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот.
Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот.
И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот.
Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място.
Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник.
Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място.
За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава.
към беседата >>
Тогава човек започва да мисли.
Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот.
Тогава човек започва да мисли.
В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място.
Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място.
За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място.
Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага.
към беседата >>
В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек.
Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли.
В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек.
Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява.
Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място.
Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява.
– Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога.
към беседата >>
Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват.
конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек.
Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват.
Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
– Коя е тази държава?
Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява.
– Коя е тази държава?
– Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е.
към беседата >>
Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват.
Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
към беседата >>
– Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля.
Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава?
– Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля.
Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател.
към беседата >>
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е.
ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода.
към беседата >>
Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава.
Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля.
Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава.
Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е.
ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали.
Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага.
За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава.
Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага.
Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали.
Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат.
Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога.
Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага.
Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога.
Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат.
Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал.
Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
Изправи ли себе си, т. е.
– Коя е тази държава? – Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога.
Изправи ли себе си, т. е.
своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал.
Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно.
Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател.
– Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е.
своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател.
При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно.
Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода.
Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател.
При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
към беседата >>
Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат навреме на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода.
Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото място, отдето тръгнали – на брега на пристанището.
към беседата >>
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си.
Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея.
към беседата >>
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи.
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи.
Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива?
към беседата >>
Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си.
Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта.
Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си.
към беседата >>
Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води.
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи.
Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води.
При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива.
към беседата >>
Никой никого не може да коригира в любовта.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си. Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта.
Никой никого не може да коригира в любовта.
Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде.
към беседата >>
При това положение животът на всеки човек има смисъл.
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води.
При това положение животът на всеки човек има смисъл.
Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване.
към беседата >>
Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си. Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта.
Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът.
Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща.
към беседата >>
Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята.
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл.
Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята.
Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока.
към беседата >>
Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си. Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът.
Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята.
Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща.
към беседата >>
Чудно нещо!
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята.
Чудно нещо!
Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения.
към беседата >>
Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата коригира сина си, а синът – баща си. Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята.
Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея.
Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща.
към беседата >>
Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива?
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо!
Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива?
Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си.
Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея.
Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си.
Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца.
към беседата >>
Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива.
Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива?
Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива.
Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Това никога не е било и няма да бъде.
Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си.
Това никога не е било и няма да бъде.
Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си.
към беседата >>
Той взима всички мерки за благополучно пътуване.
При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива.
Той взима всички мерки за благополучно пътуване.
Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща.
Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде.
Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща.
Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока.
Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване.
Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока.
За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща.
Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща.
Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща.
Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения.
Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока.
За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения.
Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща.
Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща.
Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща.
Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът трябва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения.
Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
към беседата >>
Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца.
Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща.
Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца.
При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството.
Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки.
към беседата >>
При това положение родителите носят отговорност за децата си.
Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца.
При това положение родителите носят отговорност за децата си.
Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството.
Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път.
Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде?
към беседата >>
Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си.
Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
към беседата >>
Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път.
Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде.
Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт.
към беседата >>
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи.
Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж.
към беседата >>
Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде.
Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде.
Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва.
към беседата >>
Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи.
Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво.
Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви!
към беседата >>
Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде.
Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение.
При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи.
към беседата >>
Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво.
Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави.
Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото.
към беседата >>
При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение.
При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки.
Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае.
към беседата >>
Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави.
Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове.
Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.
към беседата >>
Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде?
Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки.
Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде?
Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Яж само пресен хляб.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове.
Яж само пресен хляб.
Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.
към беседата >>
Даването е разумен акт.
Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде?
Даването е разумен акт.
На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб.
Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж.
Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва.
Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт.
На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва.
Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Не яж никакви консерви!
Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж.
Не яж никакви консерви!
Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл.
към беседата >>
Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи.
Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва.
Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи.
Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото.
Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви!
Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото.
Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл.
към беседата >>
Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае.
При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи.
Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае.
Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.
Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото.
Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.
Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.
към беседата >>
Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае.
Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва, всичко, каквото желае той, ще му се даде.
към беседата >>
Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.
Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.
Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.
Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение.
към беседата >>
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават.
Кога се обезсърчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие.
към беседата >>
Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека.
Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.
Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека.
Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено.
към беседата >>
Кога се обезсърчават хората?
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават.
Кога се обезсърчават хората?
– Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея.
към беседата >>
Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл.
Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека.
Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл.
Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
– Когато не могат да постигнат желанията си.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават. Кога се обезсърчават хората?
– Когато не могат да постигнат желанията си.
Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки.
към беседата >>
Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл.
Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл.
Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл.
Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават. Кога се обезсърчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си.
Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н.
те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби.
към беседата >>
Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.
Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл.
Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.
Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават. Кога се обезсърчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н.
те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността.
Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки.
към беседата >>
Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение.
Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот.
Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение.
Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават. Кога се обезсърчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността.
Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие.
Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него.
към беседата >>
Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено.
Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, отдето идат силите на природата, оказва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение.
Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено.
Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея.
Кога се обезсърчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие.
Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея.
Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си.
към беседата >>
Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено.
Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което оказва специфично влияние върху човека.
към беседата >>
Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки.
– Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея.
Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки.
В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия.
към беседата >>
Какво представя светлината?
Какво представя светлината?
Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода.
към беседата >>
В реалността, обаче, няма никакви загуби.
Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки.
В реалността, обаче, няма никакви загуби.
Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него.
към беседата >>
Светлината е материална сила, подобна на извор.
Какво представя светлината?
Светлината е материална сила, подобна на извор.
Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е.
към беседата >>
Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки.
те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби.
Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки.
Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност.
към беседата >>
Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят.
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор.
Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят.
Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината.
към беседата >>
Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него.
Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки.
Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него.
Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват.
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят.
Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват.
В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата.
към беседата >>
Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си.
Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него.
Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си.
Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния.
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват.
В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния.
Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал.
към беседата >>
Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия.
Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си.
Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия.
Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода.
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния.
Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода.
Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината.
към беседата >>
Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него.
В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия.
Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него.
Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
Ако пък разредите материята на водата, т. е.
Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода.
Ако пък разредите материята на водата, т. е.
ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност.
Който няма отношения към реалността, той не може да се ползва от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него.
Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност.
Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината.
Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е.
ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината.
Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност.
Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
към беседата >>
Светлината се движи, както и водата.
Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината.
Светлината се движи, както и водата.
Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното.
Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо.
към беседата >>
Без движение никакъв живот не би съществувал.
В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата.
Без движение никакъв живот не би съществувал.
Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното.
Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки.
Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби.
към беседата >>
Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината.
Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал.
Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината.
Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното. Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки.
Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят.
Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб.
към беседата >>
Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината.
Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
към беседата >>
Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното. Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят.
Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче.
Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага.
към беседата >>
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др.
Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко.
към беседата >>
Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното. Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче.
Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства.
Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага.
към беседата >>
Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др.
Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно.
към беседата >>
Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното. Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства.
Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо.
Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е.
неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога.
към беседата >>
Като получи това, което му липсва, той престава да скърби.
Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо.
Като получи това, което му липсва, той престава да скърби.
Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло.
към беседата >>
неговия произход, смисъл и значение.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е.
неговия произход, смисъл и значение.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина!
към беседата >>
Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб.
Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби.
Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб.
Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце.
към беседата >>
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще.
Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
към беседата >>
Човек може да скърби за някаква материална облага.
Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб.
Човек може да скърби за някаква материална облага.
Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение.
към беседата >>
Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще.
Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко.
Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина! “ И стана виделина. По същия начин се създадоха и другите неща.
към беседата >>
Той може да скърби за някаква духовна облага.
Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага.
Той може да скърби за някаква духовна облага.
И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея.
към беседата >>
Обаче, това не е достатъчно.
Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко.
Обаче, това не е достатъчно.
Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина! “ И стана виделина. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът.
към беседата >>
И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага.
Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага.
И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага.
Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея. Ако е лишен от тия неща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота.
към беседата >>
Има неща, които не са създадени от Бога.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно.
Има неща, които не са създадени от Бога.
Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина! “ И стана виделина. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцете си, създаде го по свой образ и подобие.
към беседата >>
Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло.
Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага.
Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло.
Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея. Ако е лишен от тия неща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота. Като се моли на Бога, човек трябва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце.
към беседата >>
Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина!
неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога.
Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина!
“ И стана виделина. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцете си, създаде го по свой образ и подобие. Много неща има, за които се казва, че Бог ги създаде, но всъщност те са човешки изобретения.
към беседата >>
Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце.
Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло.
Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце.
От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея. Ако е лишен от тия неща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота. Като се моли на Бога, човек трябва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце. С една дума, искайте от Бога това, което никой друг не може да ви даде.
към беседата >>
“ И стана виделина.
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина!
“ И стана виделина.
По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцете си, създаде го по свой образ и подобие. Много неща има, за които се казва, че Бог ги създаде, но всъщност те са човешки изобретения. Човешките работи са временни, а Божиите – вечни.
към беседата >>
От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение.
Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце.
От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообращение.
Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея. Ако е лишен от тия неща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота. Като се моли на Бога, човек трябва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце. С една дума, искайте от Бога това, което никой друг не може да ви даде. Щом удовете на вашето тяло са идеално здрави и в изправност, всичко останало е лесно постижимо.
към беседата >>
По същия начин се създадоха и другите неща.
Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина! “ И стана виделина.
По същия начин се създадоха и другите неща.
Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцете си, създаде го по свой образ и подобие. Много неща има, за които се казва, че Бог ги създаде, но всъщност те са човешки изобретения. Човешките работи са временни, а Божиите – вечни.
към беседата >>
НАГОРЕ