НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1543
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1543
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
Учителят ще ги укорява, той ще ги защитава.
Ако искаш да изявиш смелостта, ще покажеш. Казвате: „Като идете в училището, трябва да бъдете смели.“ Че как ще бъдете смели? Ако се сгушиш, няма да може да учиш. Преди да идеш в училище, трябва да се окуражиш от уроците, които си научил, веднага си готов да ги защитиш. Смелият човек защитава уроците си.
Учителят ще ги укорява, той ще ги защитава.
Ако не ги защитиш, те ще ти се разсърдят. Като се върнеш в къщи, вечерта уроците казват: „Ти ни изложи днес.“
към беседата >>
Един художник трябва да знае как да рисува.
Колко думи има да представяте образно?
Един художник трябва да знае как да рисува.
Първоначално всичките думи имали едно значение. Сега имаме думи, които имат няколко значения. След туй ударението на думите започнало да се мести.
към беседата >>
Ако не ги защитиш, те ще ти се разсърдят.
Казвате: „Като идете в училището, трябва да бъдете смели.“ Че как ще бъдете смели? Ако се сгушиш, няма да може да учиш. Преди да идеш в училище, трябва да се окуражиш от уроците, които си научил, веднага си готов да ги защитиш. Смелият човек защитава уроците си. Учителят ще ги укорява, той ще ги защитава.
Ако не ги защитиш, те ще ти се разсърдят.
Като се върнеш в къщи, вечерта уроците казват: „Ти ни изложи днес.“
към беседата >>
Първоначално всичките думи имали едно значение.
Колко думи има да представяте образно? Един художник трябва да знае как да рисува.
Първоначално всичките думи имали едно значение.
Сега имаме думи, които имат няколко значения. След туй ударението на думите започнало да се мести.
към беседата >>
Като се върнеш в къщи, вечерта уроците казват: „Ти ни изложи днес.“
Ако се сгушиш, няма да може да учиш. Преди да идеш в училище, трябва да се окуражиш от уроците, които си научил, веднага си готов да ги защитиш. Смелият човек защитава уроците си. Учителят ще ги укорява, той ще ги защитава. Ако не ги защитиш, те ще ти се разсърдят.
Като се върнеш в къщи, вечерта уроците казват: „Ти ни изложи днес.“
към беседата >>
Сега имаме думи, които имат няколко значения.
Колко думи има да представяте образно? Един художник трябва да знае как да рисува. Първоначално всичките думи имали едно значение.
Сега имаме думи, които имат няколко значения.
След туй ударението на думите започнало да се мести.
към беседата >>
2.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава?
Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята.
Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава?
Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал.
към беседата >>
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата.
Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота.
към беседата >>
Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите?
Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава?
Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите?
Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо.
към беседата >>
Така е поне за физическия свят.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата.
Така е поне за физическия свят.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви.
към беседата >>
Знаете ли, какво е скрито там?
В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите?
Знаете ли, какво е скрито там?
Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник.
към беседата >>
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека.
Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това.
към беседата >>
Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете.
Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там?
Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете.
И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита.
към беседата >>
Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека.
Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията.
Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност.
към беседата >>
И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете.
Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете.
И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете.
Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива.
към беседата >>
Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията.
Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност.
Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали.
към беседата >>
Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал.
Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете.
Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал.
Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение.
към беседата >>
Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота.
Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност.
Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота.
Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали.
към беседата >>
Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо.
Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал.
Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо.
Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори.
към беседата >>
Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви.
Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота.
Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви.
Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора.
към беседата >>
Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник.
Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо.
Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник.
В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник.
към беседата >>
Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това.
Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека. Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви.
Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това.
Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери.
към беседата >>
В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита.
Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник.
В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита.
В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар.
към беседата >>
Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност.
Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това.
Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност.
Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже.
към беседата >>
В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива.
И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете. Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита.
В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива.
Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете.
към беседата >>
Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали.
Същевременно Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава по своята обширност. Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност.
Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали.
Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората.
към беседата >>
Спящият човек е в хоризонтално положение.
Сега се правят опити да вадят човека, духовния човек от неговото физическо тяло и да покажат, че в него се крият по-големи възможности от тия, които е проявявал. Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива.
Спящият човек е в хоризонтално положение.
В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него.
към беседата >>
Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали.
Няма по-велик предмет за човека от този да разбере, в какво седи смисълът на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали.
Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали.
В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят?
към беседата >>
В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори.
Тези опити ги правят големи материалисти, които не вярват в нищо. Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение.
В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори.
Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления?
към беседата >>
В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора.
Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при които той може да се прояви. Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали.
В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора.
От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти?
към беседата >>
Поставят бучка захар до устата на неговия двойник.
Те поставят един човек на един стол и изваждат неговия двойник. В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори.
Поставят бучка захар до устата на неговия двойник.
В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо.
към беседата >>
От тези времена са останали много примери.
Мнозина търсят щастливия живот на земята и казват: „Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим.“ Възможно е и това. Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора.
От тези времена са останали много примери.
В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е?
към беседата >>
В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар.
В това време на стената очертават, къде е мястото на устата му, на очите му и след това пристъпват към опита. В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник.
В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар.
После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти.
към беседата >>
В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже.
Това е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери.
В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже.
Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо?
към беседата >>
После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете.
В това време физическият човек изгубва съзнание и заспива. Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар.
После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете.
Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали.
към беседата >>
Той би се скрил в дупка от очите на хората.
Днес не сме срещали хора, които като са ходили на онзи свят да са се върнали. Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже.
Той би се скрил в дупка от очите на хората.
Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни.
към беседата >>
Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него.
Спящият човек е в хоризонтално положение. В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете.
Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него.
Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него?
към беседата >>
Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят?
Днес малцина са тези, които са ходили и са се върнали. В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората.
Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят?
“ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш.
към беседата >>
Как ще си обясните тези явления?
В това време поставят бучка захар в устата му, той не мърда устата си и нищо не говори. Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него.
Как ще си обясните тези явления?
Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром.
към беседата >>
“ Запитали един българин: „Къде е майка ти?
В миналите времена, преди две и повече хиляди години е имало такива хора. От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят?
“ Запитали един българин: „Къде е майка ти?
“ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо.
Поставят бучка захар до устата на неговия двойник. В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления?
Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо.
Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя.
към беседата >>
“ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е?
От тези времена са останали много примери. В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти?
“ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е?
“ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш.
към беседата >>
Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти.
В това време физическият човек, който няма захар в устата си казва, че му е сладко и започва да мърда устата си, като че яде захар. После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо.
Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти.
Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири.
към беседата >>
“ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо?
В наше време малко хора са ходили на онзи свят, но ако някой е ходил, той най-малко би се осмелил да каже. Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е?
“ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо?
“ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето?
към беседата >>
Те са видели тия неща и са повярвали.
После поставят отворена книга близо до очите на спящия човек, но той нищо не казва, не чете. Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти.
Те са видели тия неща и са повярвали.
Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита.
към беседата >>
“ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни.
Той би се скрил в дупка от очите на хората. Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо?
“ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни.
Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная.
към беседата >>
Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него?
Като поставят книгата до очите на неговия двойник, спящият започва да чете книгата, макар, че сега не е пред него. Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали.
Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него?
Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите.
към беседата >>
Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш.
Първо ще го запитат: „Къде е онзи свят? “ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни.
Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш.
„Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото?
към беседата >>
Ще кажете да ви се направи опита даром.
Как ще си обясните тези явления? Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него?
Ще кажете да ви се направи опита даром.
Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос.
към беседата >>
„Ами какъв е смисълът на живота?
“ Запитали един българин: „Къде е майка ти? “ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш.
„Ами какъв е смисълът на живота?
“ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная.
към беседата >>
Не, даром не го правя.
Ще кажете, че за да повярвате, трябва да видите това нещо. Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром.
Не, даром не го правя.
Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит.
към беседата >>
“ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш.
“ – „Моята майка е там, дето е и твоята.“ – „Ама жива ли е? “ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота?
“ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш.
– „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам.
към беседата >>
Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири.
Има хора, които са правили тези опити и са проверили тези факти. Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя.
Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири.
Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки.
към беседата >>
– „Ами какво ще е бъдещето?
“ – „От дълго време не ми се е обаждала.“ – „Защо? “ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш.
– „Ами какво ще е бъдещето?
“ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот.
към беседата >>
Иначе не искам да направя опита.
Те са видели тия неща и са повярвали. Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири.
Иначе не искам да направя опита.
Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му.
към беседата >>
“ Не го зная.
“ – „Защото пощаджията още не ми е донасял писма от нея.“ Казвам: Както и да обяснявам, какво нещо е животът, все не може да се обясни. Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето?
“ Не го зная.
– „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат.
към беседата >>
Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите.
Ако аз ви направя този опит, колко ще платите за него? Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита.
Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите.
Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално.
към беседата >>
– „Ами миналото?
Животът е това, което ти в дадения момент преживяваш. „Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная.
– „Ами миналото?
“ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице.
към беседата >>
Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос.
Ще кажете да ви се направи опита даром. Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите.
Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос.
Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници.
към беседата >>
“ И него не зная.
„Ами какъв е смисълът на живота? “ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото?
“ И него не зная.
Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив.
към беседата >>
Но и аз тогава не мога да направя този опит.
Не, даром не го правя. Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос.
Но и аз тогава не мога да направя този опит.
Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса.
към беседата >>
Какво е настоящето, това знам.
“ Смисълът на живота седи в това, което ти днес, в дадения момент преживяваш. – „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная.
Какво е настоящето, това знам.
Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице.
към беседата >>
Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки.
Аз искам за този опит най-малко сто хиляди английски лири. Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит.
Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки.
Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял.
към беседата >>
Но всички се интересуваме от бъдещия живот.
– „Ами какво ще е бъдещето? “ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам.
Но всички се интересуваме от бъдещия живот.
Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека.
към беседата >>
Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му.
Иначе не искам да направя опита. Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки.
Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му.
Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал.
към беседата >>
Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат.
“ Не го зная. – „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот.
Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат.
Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано.
към беседата >>
Това ставало моментално.
Аз не искам тези пари, но ще ги вложа в една банка и ще се подпиша, че ако опитът излезе сполучлив, тогава ще получа парите. Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му.
Това ставало моментално.
Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности.
към беседата >>
Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице.
– „Ами миналото? “ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат.
Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице.
На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано.
към беседата >>
Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници.
Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално.
Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници.
Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал.
към беседата >>
На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив.
“ И него не зная. Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице.
На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив.
И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му.
към беседата >>
Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса.
Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници.
Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса.
В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли?
към беседата >>
И нещастието му е написано на неговото лице.
Какво е настоящето, това знам. Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив.
И нещастието му е написано на неговото лице.
Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко.
към беседата >>
В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял.
Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса.
В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял.
Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда.
към беседата >>
Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека.
Но всички се интересуваме от бъдещия живот. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице.
Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека.
Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете.
към беседата >>
Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал.
Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял.
Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал.
Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите.
към беседата >>
Дали ще бъде учен или невежа и това е написано.
Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека.
Дали ще бъде учен или невежа и това е написано.
Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език.
към беседата >>
Това са възможности.
Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал.
Това са възможности.
Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят.
към беседата >>
Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано.
Щастието и нещастието на човека е написано на неговото лице. На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано.
Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано.
Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека.
към беседата >>
Било е време, когато човек не е виждал.
Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности.
Било е време, когато човек не е виждал.
Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме.
към беседата >>
Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му.
На лицето на човек е написано дали ще бъде щастлив. И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано.
Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му.
На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека. Това е азбука на този език.
към беседата >>
Глистът вижда ли?
Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал.
Глистът вижда ли?
Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие.
към беседата >>
На лицето на човек е написано всичко.
И нещастието му е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му.
На лицето на човек е написано всичко.
В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека. Това е азбука на този език.
към беседата >>
Не вижда.
В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли?
Не вижда.
Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували.
към беседата >>
В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете.
Дали ще бъде богат или сиромах и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко.
В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете.
Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека. Това е азбука на този език.
към беседата >>
Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите.
Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда.
Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите.
И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят.
към беседата >>
Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език.
Дали ще бъде учен или невежа и това е написано. Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете.
Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език.
Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека. Това е азбука на този език.
към беседата >>
И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят.
Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите.
И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят.
Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой.
към беседата >>
Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека.
Дали ще боледува или ще бъде здрав и това е написано. Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език.
Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека.
Това е азбука на този език.
към беседата >>
Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме.
Било е време, когато човек не е виждал. Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят.
Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме.
Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона.
към беседата >>
Това е азбука на този език.
Дали човек ще бъде талантлив или не и това е написано на лицето му. На лицето на човек е написано всичко. В това отношение лицето на човек представя отворена книга, по която не всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето и то само азбуката на този език. Те казват, какви са очите, ушите, носа, устата на човека.
Това е азбука на този език.
към беседата >>
Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие.
Глистът вижда ли? Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме.
Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие.
Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона. Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени.
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени.
Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл.
към беседата >>
Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували.
Не вижда. Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие.
Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували.
Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона. Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба.
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени.
Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба.
Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл.
към беседата >>
Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят.
Колко хиляди години е седяла тази идея – да прогледа, да вижда – в самия човек, за да се създадат от това интензивно желание на човека да вижда, очите. И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували.
Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят.
За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона. Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака.
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени. Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба.
Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака.
То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили.
към беседата >>
За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой.
И ако ние продължаваме да желаем това, пред нас ще се отвори един нов свят. Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят.
За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой.
Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона. Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе!
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени. Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака.
То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе!
“ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете.
към беседата >>
Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона.
Като се отвори този свят, ние трябва да бъдем готови да го използваме. Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой.
Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона.
Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
“ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл?
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени. Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе!
“ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл?
Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика.
към беседата >>
Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
Не мислете обаче, че като се отвори този свят, вие ще видите царството Божие. Не, пред вас ще се отвори такъв свят, такива страхотии, каквито никога не сте сънували. Ако можете да минете благополучно през тези страхотии, зад тях вече се открива Царството Божие, онзи Божествен свят. За да виждате всичко това, трябва да бъдете голям герой. Голямо геройство се изисква от човека, за да мине през тази зона.
Следователно могат да се отворят очите ви, но ако не сте готови, ще се молите на Господ отново да се затворят.
към беседата >>
Вървенето има смисъл.
Има един анекдот, в който се разправя за петте чувства на човека и за службите, които им били дадени. Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл?
Вървенето има смисъл.
И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро.
към беседата >>
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората.
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората.
Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола.
към беседата >>
И ако работиш и работата има смисъл.
Когато Господ създал света, при Него се явило осезанието и казало: „Господи, искам да ми дадеш почтена служба, да ме туриш на първо място, не искам да изпълнявам долна служба.“ Господ му отговорил: „Ще те пратя в училището на добродетелите да изследваш дълбоките тайни на Битието.“ Осезанието се зарадвало, че му била дадена такава служба. Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл.
И ако работиш и работата има смисъл.
В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си.
към беседата >>
Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека.
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората.
Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека.
Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола?
към беседата >>
В ръцете се крият велики сили.
Като дошло на земята, дали му служба да носи човешките крака. То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл.
В ръцете се крият велики сили.
Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа.
към беседата >>
Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е.
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека.
Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е.
Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто.
към беседата >>
Какви велики работи могат да излязат от ръцете.
То се намерило в чудо и си казало: „Какво мислех, а то какво излезе! “ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили.
Какви велики работи могат да излязат от ръцете.
Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето.
към беседата >>
Бог е посял в човека.
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е.
Бог е посял в човека.
И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло.
към беседата >>
Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика.
“ Питам а: Ако човек върви, без да знае защо върви, има ли смисъл? Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете.
Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика.
С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие.
към беседата >>
И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел?
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека.
И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел?
“ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно.
към беседата >>
С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро.
Вървенето има смисъл. И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика.
С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро.
Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба.
към беседата >>
“ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола.
Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел?
“ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола.
Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти?
към беседата >>
Всичко може да направи човек с ръцете си.
И ако работиш и работата има смисъл. В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро.
Всичко може да направи човек с ръцете си.
Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба.
към беседата >>
Някои питат, как да познават дявола?
Под думата „посято“ Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола.
Някои питат, как да познават дявола?
Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава?
към беседата >>
Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа.
В ръцете се крият велики сили. Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си.
Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа.
Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо.
към беседата >>
Много просто.
Нивата представя човека, а Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола?
Много просто.
Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина.
към беседата >>
Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето.
Какви велики работи могат да излязат от ръцете. Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа.
Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето.
Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе.
към беседата >>
Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло.
Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто.
Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло.
Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло.
към беседата >>
Днес не може да се тури още в действие.
Чрез чувствителността на ръцете може да се произведе цяла музика. С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето.
Днес не може да се тури още в действие.
След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде?
към беседата >>
Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно.
И запита господарят на нивата: „Откъде дойде този плевел? “ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло.
Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно.
Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички.
към беседата >>
След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба.
С ръцете си човек може да рисува хубави картини, да прави добро. Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие.
След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба.
Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба.
към беседата >>
Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти?
“ – „Враждебник човек го е посял.“ Под думата „враждебник“ ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно.
Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти?
Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
към беседата >>
Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба.
Всичко може да направи човек с ръцете си. Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба.
Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба.
Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба.
към беседата >>
Какво е твоето положение тогава?
Някои питат, как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти?
Какво е твоето положение тогава?
Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
към беседата >>
Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо.
Но осезанието останало малко недоволно от службата си и казало: „Господи, ти не ме разбра.“ Затова, то дало второто си заявление до Господа. Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба.
Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо.
Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания.
към беседата >>
Истината, това е светлина.
Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава?
Истината, това е светлина.
Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта.
към беседата >>
Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе.
Всички служби, които Господ му давал, все не му подхождали, вследствие на което и досега неговото заявление седи, чака бъдещето. Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо.
Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе.
Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба.
към беседата >>
Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло.
Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина.
Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло.
Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата.
към беседата >>
Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде?
Днес не може да се тури още в действие. След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе.
Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде?
Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо.
към беседата >>
Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички.
Запример, крадецът, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно. Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло.
Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички.
Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите.
към беседата >>
Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба.
След осезанието вкусът отишъл при Господа със своите препоръчителни писма и казал: „Господи, искам за ми дадеш една хубава служба. Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде?
Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба.
След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа.
към беседата >>
Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички.
Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.
към беседата >>
След това дошло обонянието да иска някаква висока служба.
Ти знаеш, аз обичам да си поживея.“ Господ му отговорил: „Ще ти дам една добра служба. Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба.
След това дошло обонянието да иска някаква висока служба.
Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване.
към беседата >>
От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко.
към беседата >>
Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания.
Ще те пратя в училището на любовта да правиш своите изследвания.“ – „Тъкмо за мене е тази служба.“ Но като слязъл на земята, като го поставили в устата, в език и, в зъбите да дъвче, видял се в чудо. Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба.
Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания.
Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми.
към беседата >>
От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта.
Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта.
Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова?
към беседата >>
Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба.
Той си казал: „Господи, какво исках, а какво излезе. Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания.
Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба.
Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра.
към беседата >>
Те нямат една обща идея за нещата.
Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта.
Те нямат една обща идея за нещата.
Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш?
към беседата >>
Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо.
Защо ми даде тази служба, който влезе при мене, да го мачкам, да го обръщам на една, на друга страна и да го изпращам навътре някъде? Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба.
Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо.
То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа.
към беседата >>
Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите.
Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата.
Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите.
Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? “
към беседата >>
То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа.
Тази служба не ми подхожда.“ Вкусът подал второ заявление до Господа да иска по-подходна служба. След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо.
То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа.
Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда.
към беседата >>
Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.
Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите.
Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.
Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? “
към беседата >>
Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване.
След това дошло обонянието да иска някаква висока служба. Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа.
Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване.
До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът.
към беседата >>
Казват, че Бог е създал всичко.
От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.
Казват, че Бог е създал всичко.
Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? “
към беседата >>
До него достигали лошите миризми.
Господ му казал: „Ще те туря в носа, за изследваш всичките благоухания. Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване.
До него достигали лошите миризми.
Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба.
към беседата >>
Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова?
От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко.
Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова?
В какво вярваш? “
към беседата >>
Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра.
Понеже хората се нуждаят от благоухания, ще те изпратя ти да ги изследваш и да ги отбелязваш в книгата на живота.“ – „Да, добра е тая служба. Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми.
Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра.
Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби.
към беседата >>
В какво вярваш?
Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова?
В какво вярваш?
“
към беседата >>
Аз никога не очаквах такава работа.
Аз отдавна очаквам такава служба.“ Но като дошло на земята и обонянието се намерило в чудо. То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра.
Аз никога не очаквах такава работа.
Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе.
към беседата >>
“
Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: „Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш?
“
към беседата >>
Тя не ми подхожда.
То влязло в носа и започнало да изпълнява сегашната служба на носа. Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа.
Тя не ми подхожда.
Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо.
към беседата >>
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее.
Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш.
към беседата >>
Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът.
Освен възприемането на разните миризми, но то трябвало да служи и за пречистване. До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда.
Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът.
И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека.
към беседата >>
Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее.
Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка.
Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.
към беседата >>
И той искал висока служба.
До него достигали лошите миризми. Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът.
И той искал висока служба.
Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали.
към беседата >>
Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка.
Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.
Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение.
към беседата >>
Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби.
Тогава то подало второ заявление до Господа, в което писало: „Господи, ти не ме разбра. Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба.
Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби.
Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали.
към беседата >>
Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях.
Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде.
Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви.
към беседата >>
Ще ти дам една от тях на тебе.
Аз никога не очаквах такава работа. Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби.
Ще ти дам една от тях на тебе.
Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи.
към беседата >>
Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде.
Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя.
Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви.
към беседата >>
Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо.
Тя не ми подхожда. Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе.
Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо.
Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе.
към беседата >>
Доброто е като един зародиш.
За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя.
Доброто е като един зародиш.
В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват.
към беседата >>
Турили го в ухото на човека.
Дай ми друга някаква работа.“ След това дошъл слухът. И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо.
Турили го в ухото на човека.
Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа.
към беседата >>
В доброто е вложена Божествена сила.
Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш.
В доброто е вложена Божествена сила.
Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?
към беседата >>
Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали.
И той искал висока служба. Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека.
Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали.
Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе.
към беседата >>
Та казвам: на всички хора е нужно приложение.
Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.
Та казвам: на всички хора е нужно приложение.
Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа.
към беседата >>
Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали.
Господ му отговорил: „Останали са две от най-високите служби. Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали.
Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали.
После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път.
към беседата >>
Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви.
Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение.
Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви.
[От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога.
към беседата >>
После започнало да слуша много лоши работи.
Ще ти дам една от тях на тебе. Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали.
После започнало да слуша много лоши работи.
Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо.
към беседата >>
[От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви.
Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви.
[От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви.
Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете.
към беседата >>
Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе.
Ще те поставя в такава област, в която ще изследваш мъдростта на хората.“ Като дошло на земята и то се видяло в чудо. Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи.
Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе.
Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал.
към беседата >>
Да не се страхуват.
Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви.
Да не се страхуват.
„Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже?
към беседата >>
Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа.
Турили го в ухото на човека. Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе.
Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа.
Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда.
към беседата >>
„Ама как ще се прояви?
В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват.
„Ама как ще се прояви?
“ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя?
към беседата >>
Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе.
Като влязло в училище да учи, кой как минавал край него, все го дърпали. Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа.
Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе.
Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни.
към беседата >>
“ Това не е тяхна работа.
Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?
“ Това не е тяхна работа.
Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него.
към беседата >>
Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път.
Кой каквато погрешка направел, все ухото дърпали. После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе.
Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път.
Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението.
към беседата >>
Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога.
Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа.
Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога.
Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен.
към беседата >>
Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо.
После започнало да слуша много лоши работи. Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път.
Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо.
Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението. Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
Както се прояви, така ще го приемете.
[От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога.
Както се прояви, така ще го приемете.
Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири?
към беседата >>
Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал.
Тогава и слухът подал заявление до Господа да го отмени от тази служба: „Какво мислех, а то какво излезе. Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо.
Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал.
Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението. Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже?
Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете.
Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже?
Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя.
към беседата >>
Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда.
Аз мислех, че ще слушам навсякъде Божията мъдрост, а то излезе друго нещо.“ Най-после дошло и зрението да иска висока служба от Господа. Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал.
Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда.
Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението. Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя?
„Ама как ще се прояви? “ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже?
Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя?
“ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите.
към беседата >>
Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни.
Господ му казал: „Остана още една служба, ще ти я дам на тебе. Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда.
Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни.
Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението. Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
“ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него.
“ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя?
“ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него.
Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание.
към беседата >>
Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението.
Ти ще отидеш в училището на истината да изследваш истината и да упътваш хората в правия път. Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни.
Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението.
Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен.
Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него.
Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен.
Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място.
към беседата >>
Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
Ти ще служиш на всички художници, на всички учени, на всички, крито четат книги и т.н.“ Като дошло на земята и зрението се намерило в чудо. Започнало да учи хората да четат, но те казвали: „Не искаме да четем, няма защо ти да ни учиш.“ Започнало да посочва на хората правия път, но те му казвали: „Няма какво да се грижиш за нас, ние си имаме свой път и по него ще си вървим.“ Кому каквото казвало, никой не го слушал. Тогава и то се принудило да даде второ заявление до Господа, че тази служба не му подхожда. Та сега ще знаете, че има пет служби, които са свободни. Който от вас е кандидат за една от тия служби, нека си даде заявлението.
Това е един мит на миналото, който крие в себе си една истина.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири?
Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен.
Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири?
Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието.
към беседата >>
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен.
Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда.
към беседата >>
Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя.
Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири?
Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя.
Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства.
към беседата >>
Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен.
Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго.
И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух.
към беседата >>
Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите.
Ако сте богати, ще ви каже: „Дайте всичките си пари.“ – „Господи, аз какво ще правя? “ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя.
Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите.
Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство.
към беседата >>
И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго.
И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго.
Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда.
към беседата >>
Това е гадание.
“ – „Раздай всичко, раздай и не питай.“ Когато дойде при сиромаха, Господ ще каже: „Вземи си торбата и тръгни след мене.“ На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след него. Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите.
Това е гадание.
Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
Това зависи от разбиранията на човека.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго.
Това зависи от разбиранията на човека.
Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове.
към беседата >>
Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място.
Той му казва: „Сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.“ Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание.
Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място.
Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека.
Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете.
Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения.
към беседата >>
Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието.
Кое е по-хубаво: да дойде един човек и да ви донесе една Библия или една книга, ценна като Библията, или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място.
Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието.
Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
Има тонове, които имат милиони трептения в секунда.
Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете.
Има тонове, които имат милиони трептения в секунда.
При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния.
към беседата >>
Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства.
Аз виждам, че всички ще предпочетете… Хайде, да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието.
Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства.
Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух.
Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда.
При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух.
Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха.
към беседата >>
Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство.
Ако искам да ви похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства.
Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство.
Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда.
И обратно: сносният живот за едного е несносен за другиго. Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух.
Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда.
Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда.
към беседата >>
Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатства. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство.
Но ако животът си си изгубил, а е останало в теб богатството, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.
към беседата >>
Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове.
Това зависи от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда.
Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове.
Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма.
към беседата >>
Следователно ценното в живота, е самият живот.
Следователно ценното в живота, е самият живот.
Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя.
към беседата >>
Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения.
Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове.
Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения.
Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро.
към беседата >>
Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта.
Следователно ценното в живота, е самият живот.
Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта.
Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение?
към беседата >>
Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния.
Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения.
Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния.
И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука.
към беседата >>
Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш.
Следователно ценното в живота, е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта.
Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш.
Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек.
към беседата >>
И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха.
При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния.
И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха.
Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина.
към беседата >>
Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими.
Следователно ценното в живота, е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш.
Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими.
Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си.
към беседата >>
Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда.
Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха.
Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда.
Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората.
към беседата >>
Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето.
Следователно ценното в живота, е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими.
Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето.
Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо.
към беседата >>
Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма.
Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда.
Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма.
Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия.
към беседата >>
Представете си, че един беден човек има за приятел царя.
Следователно ценното в живота, е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето.
Представете си, че един беден човек има за приятел царя.
Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди.
към беседата >>
Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро.
Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма.
Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро.
Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят.
към беседата >>
Как мислите, какво ще бъде неговото положение?
Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя.
Как мислите, какво ще бъде неговото положение?
Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н.
към беседата >>
Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука.
Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро.
Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука.
Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята.
към беседата >>
Този цар е благороден човек.
Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение?
Този цар е благороден човек.
Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи?
към беседата >>
Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина.
И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука.
Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина.
Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.
към беседата >>
Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си.
Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек.
Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си.
От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел?
към беседата >>
Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората.
Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина.
Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората.
Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това?
към беседата >>
От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо.
Щом имаш любовта, ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си.
От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо.
Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа.
към беседата >>
Има един разумен свят над физическия.
Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората.
Има един разумен свят над физическия.
Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате.
към беседата >>
Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди.
Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо.
Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди.
Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете.
към беседата >>
Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят.
Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия.
Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят.
Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва.
към беседата >>
Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н.
Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди.
Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н.
Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея.
към беседата >>
Този свят се намира на милиарди километри от земята.
Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят.
Този свят се намира на милиарди километри от земята.
И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва.
към беседата >>
Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи?
Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н.
Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи?
Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда.
към беседата >>
И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.
Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята.
И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.
Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва.
към беседата >>
Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел?
Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си. От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи?
Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел?
Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра.
към беседата >>
Казвате: „Да вярваме ли в това?
Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.
Казвате: „Да вярваме ли в това?
“ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа.
към беседата >>
Ще кажете, че не познавате Господа.
От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел?
Ще кажете, че не познавате Господа.
Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта.
към беседата >>
“ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате.
Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това?
“ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате.
Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно?
към беседата >>
Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете.
Царят, неговият добър приятел е предвидил всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа.
Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете.
Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи.
към беседата >>
Ако платите на един човек, той ще повярва.
Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате.
Ако платите на един човек, той ще повярва.
Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите.
към беседата >>
Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея.
Бедният няма да бъде вече беден: ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т.н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете.
Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея.
За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи. Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Ако не му платите, той няма да вярва.
Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва.
Ако не му платите, той няма да вярва.
Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата.
към беседата >>
За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда.
Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея.
За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда.
За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи. Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва.
И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят. Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва.
Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва.
Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността?
към беседата >>
За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра.
Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда.
За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра.
И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи. Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа.
Казвате: „Да вярваме ли в това? “ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва.
Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа.
Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни?
към беседата >>
И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта.
Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра.
И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта.
Това са реални работи. Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно?
“ Аз мога лесно да ви заставя да повярвате или да не вярвате. Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа.
Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно?
Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки.
към беседата >>
Това са реални работи.
Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта.
Това са реални работи.
Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите.
Ако платите на един човек, той ще повярва. Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно?
Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите.
Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи.
към беседата >>
Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истинного Бога.“ Това е една конкретна идея. За да познаеш Бога, ти трябва да имаш една форма, която да е облечена в надежда. За да опознаеш Бога, ти трябва да имаш сила, облечена във вяра. И най-после, за да познаеш Бога, ти трябва да имаш едно осмислено съзнание, облечено в любовта. Това са реални работи.
Ние туряме тия реални неща между отвлечените.
към беседата >>
Има една вероятност в нещата.
Ако не му платите, той няма да вярва. Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите.
Има една вероятност в нещата.
Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи.
към беседата >>
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално.
Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе.
към беседата >>
Каква е вероятността?
Кажете една лъжа на някой човек и платете за нея 25 хиляди английски лири, този човек ще повярва. Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата.
Каква е вероятността?
Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки.
към беседата >>
Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално.
Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш.
Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох.
към беседата >>
Каква е вероятността, че някои неща са възможни?
Той ще повярва, че лъжата не е лъжа, но ако нищо не платите, лъжата ще си остане лъжа. Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността?
Каква е вероятността, че някои неща са възможни?
Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой?
към беседата >>
Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално. Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш.
Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо.
Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го.
към беседата >>
Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки.
Мислите ли, че всичко това, което чувствате и правите е вярно? Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни?
Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки.
Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този!
към беседата >>
Той ме гледа – нямам нищо.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално. Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо.
Той ме гледа – нямам нищо.
„Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли?
към беседата >>
Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи.
Може би това, което е вярно за вас, ни най-малко не е вярно за другите. Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки.
Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи.
Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви.
към беседата >>
„Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално. Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо.
„Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има.
И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда.
към беседата >>
Този, който говори, иска да се приближи.
Има една вероятност в нещата. Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи.
Този, който говори, иска да се приближи.
Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него.
към беседата >>
И така излезе.
Един ден идва при мен един господин, духовен човек, но закъсал, иска да му помогна материално. Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има.
И така излезе.
Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем.
към беседата >>
Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки.
Каква е вероятността? Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи.
Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки.
Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него.
към беседата >>
Намерих нещо в джобовете си и му го дадох.
Казвам му: „Слушай, аз не обичам да помагам на хората материално, защото ако един ден [като] ги срещна, те ще си мислят, че аз ще си кажа: „Ето един човек, на когото някога помогнах и той сега има да ми дава.“ Той няма да бъде свободен.“ – „Не, ти говориш така, само за да се освободиш. Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе.
Намерих нещо в джобовете си и му го дадох.
Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай.
към беседата >>
Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой?
Каква е вероятността, че някои неща са възможни? Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки.
Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой?
“ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.
към беседата >>
Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го.
Ти ми помогни сега и не философствай.“ Като го слушам да говори така, бръкнах в долните си джобове да видя има ли нещо. Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох.
Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го.
Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха.
към беседата >>
“ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този!
Има случаи, когато някои хора говорят, говорят толкова бързо и енергично, че онези, които ги слушат, често биват напръскани от техните плюнки. Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой?
“ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този!
Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога.
към беседата >>
Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли?
Той ме гледа – нямам нищо. „Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го.
Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли?
“ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време.
към беседата >>
Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви.
Онзи, който слуша, гледа да се отдалечи. Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този!
Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш.
към беседата >>
“ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда.
„Бръкни – казва той – в горните джобове.“ Той е умен човек, знае, че ако в долните джобове няма нищо, в горните все ще има. И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли?
“ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда.
Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева.
към беседата >>
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него.
Този, който говори, иска да се приближи. Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина.
към беседата >>
Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем.
И така излезе. Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда.
Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем.
Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума.
към беседата >>
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него.
Не, когато говорите, бъдете на такова разстояние от хората, че да не ги засягат вашите плюнки. Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила.
към беседата >>
Нуждае се човекът в дадения случай.
Намерих нещо в джобовете си и му го дадох. Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем.
Нуждае се човекът в дадения случай.
Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история.
към беседата >>
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.
Като си замине този човек, вие ще кажете: „Как няма съобразителност този човек да знае, как да говори и на какво разстояние да стой? “ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.
Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила.
към беседата >>
Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха.
Той казва след това: „Учителю, ти си от тия хора, каквото кажеш, правиш го. Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай.
Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха.
Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума.
към беседата >>
Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога.
“ Говорителят пък казва: „Чуден човек е този! Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече.
Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога.
Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила.
към беседата >>
Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време.
Аз съм ходил при религиозни да искам нещо, но те ми казват: „Господ ще ти помогне.“ Аз не искам Господ да ми помогне, но вие трябва да ми помогнете.“ Ръкувахме се и аз го запитах: „Друг път ще дойдеш ли? “ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха.
Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време.
Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига?
към беседата >>
Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш.
Аз му говоря, а той не може да ме разбере.“ За да бъдем добре разбрани от хората и ние да ги разберем, в дадения случай интересите ни трябва да бъдат еднакви. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога.
Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш.
Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай!
към беседата >>
Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева.
“ – „Ако се намеря в зор, пак ще дойда. Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време.
Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева.
Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път.
към беседата >>
Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не се надяваш на него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш.
Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина.
Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал.
към беседата >>
Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума.
Сега отивам по работа.“ Ето защо, искаме ли да помогнем на хората, ние трябва да туряме нещо в долните и в горните си джобове, че когато искат да има какво, да им дадем. Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева.
Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума.
След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история.
към беседата >>
Вярата пък ще ти даде сила.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не вярваш в него. Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина.
Вярата пък ще ти даде сила.
За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво.
към беседата >>
След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история.
Нуждае се човекът в дадения случай. Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума.
След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история.
Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път?
към беседата >>
За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила.
Ти не можеш да разбереш един човек, докато не го обичаш – нищо повече. Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила.
За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила.
Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари.
към беседата >>
Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума.
Преди няколко години пак дойде при мене един господин, закъсал и ми разправя положението си: „Бях на служба, но ме уволниха. Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история.
Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума.
„Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш.
към беседата >>
Желанието на човека е мощна сила.
Този закон е верен и за хората, верен е и за Бога. Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила.
Желанието на човека е мощна сила.
Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание?
към беседата >>
„Колко не ти стига?
Подадох друго заявление за служба, обещаха, че ще ме назначат, но трябва да почакам известно време. Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума.
„Колко не ти стига?
“ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Не пожелай!
Следователно ти не можеш да разбереш Бога, докато не се надяваш на Него, докато не Му вярваш и докато не го обичаш. Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила.
Казано е в Писанието: „Не пожелай!
“ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи.
към беседата >>
“ – „150 лева.“ Дадох му и този път.
Сега трябва да отида при жена си и децата си, но не ми стигат 150 лева. Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига?
“ – „150 лева.“ Дадох му и този път.
На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така.
към беседата >>
“ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал.
Като имаш любов, ще го разбереш, защото любовта ще ти даде светлина. Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай!
“ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал.
Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал.
към беседата >>
На третата година пак иде при мене и разправя същата история.
Моля, обещайте ми, че ще ми услужите.“ Аз бръкнах пак в долните и в горните си джобове и му дадох исканата сума. След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път.
На третата година пак иде при мене и разправя същата история.
Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат.
към беседата >>
Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво.
Вярата пък ще ти даде сила. За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал.
Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво.
Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода.
към беседата >>
Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път?
След една година същият господин иде при мене и ми разправя същата история. Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история.
Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път?
Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай!
към беседата >>
Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари.
За да отидеш до Бога, ти трябва да имаш сила. Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво.
Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари.
Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца.
към беседата >>
Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш.
Пак бил уволнен, пак дал заявление за нова служба и трябвало да отиде при жена си и при децата си, но не му стигала една сума. „Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път?
Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш.
Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре.
към беседата >>
Какъв смисъл има тогава това желание?
Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари.
Какъв смисъл има тогава това желание?
Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична.
към беседата >>
Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали.
„Колко не ти стига? “ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш.
Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали.
Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение.
към беседата >>
Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи.
Казано е в Писанието: „Не пожелай! “ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание?
Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи.
Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини.
към беседата >>
Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така.
“ – „150 лева.“ Дадох му и този път. На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали.
Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така.
За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела.
към беседата >>
Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал.
“ Под думите „не пожелай“, аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи.
Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал.
Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край.
към беседата >>
За някаква малка работа те са готови да излъжат.
На третата година пак иде при мене и разправя същата история. Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така.
За някаква малка работа те са готови да излъжат.
Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре.
към беседата >>
Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода.
Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, струва едва ли пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал.
Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода.
Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай!
Тогава аз го запитах: „Колко години все те уволняват и все търсиш служба, и все не ти стигат 150 лева за път? Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат.
Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай!
“ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки.
към беседата >>
Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца.
Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода.
Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца.
Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.
към беседата >>
“ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре.
Вече три години наред ти разправяш същата история.“ След това му казвам: „Слушай, научи се да не лъжеш. Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай!
“ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре.
И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ.
към беседата >>
Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична.
Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца.
Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична.
Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов.
към беседата >>
И това е преувеличение.
Нито жена ти, нито децата ти те чакат, не са закъсали, но ти вървиш по пътя на своите деди и прадеди, които са лъгали. Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре.
И това е преувеличение.
Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ. След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини.
Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична.
Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини.
За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов.
към беседата >>
Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела.
Ако вървиш така, за тебе ще е зле.“ Често хората постъпват така. За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение.
Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела.
После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ. След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край.
Според мене, за да си направите една хубава вълнена дреха, вие трябва да отидете при такъв овчар, устата на когото е много чиста, да не е казал една лоша дума на овцете си, никога да не ги е ругал. Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини.
За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край.
Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората.
към беседата >>
После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре.
За някаква малка работа те са готови да излъжат. Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела.
После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре.
Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ. След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта.
Освен това, той трябва да е водил овцете си на най-хубавата паша и да ги е поил с най-хубава вода. Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край.
Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта.
Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща.
към беседата >>
Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки.
Не, кажете в себе си: „Не, не се самозалъгвай! “ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре.
Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки.
Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ. След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.
Този овчар трябва да е гледал овцете си като свои деца. Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта.
Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.
Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ.
“ Някой седне да разправя, че собата му била малка, кюнците кадели, стаята му била тясна, не могъл да влезе вътре. И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки.
Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ.
След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов.
Вземете ли от него вълна, тя ще бъде отлична. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.
Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов.
Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си. Те не са създадени от хората.
към беседата >>
След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
И това е преувеличение. Дойде тези дни една сестра при мене да ми се похвали, че си купила нови ботушки, много евтино ги взела. После се връща да ми каже, че те държали много студено, измръзнали ѝ краката вътре. Поглеждам, аз съм психолог в това отношение и виждам, че тя турила на краката си коконски чорапи, много тънки. Казвам ѝ: „Събуй си ботушките, аз имам едни здрави, вълнени чорапи, които на мене са малко къси, ще ти ги дам.“ Тя се събува и виждам на единия ѝ крак, единият пръст отвън, там е скъсан чорапът ѝ.
След това тя остана доволна, че ѝ станало топло.
към беседата >>
Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов.
Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов.
Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов.
Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си. Те не са създадени от хората.
към беседата >>
Сега аз превеждам.
Сега аз превеждам.
Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш.
към беседата >>
Не е въпрос да вадите лошите черти на хората.
За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов.
Не е въпрос да вадите лошите черти на хората.
Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си. Те не са създадени от хората.
към беседата >>
Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота.
Сега аз превеждам.
Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота.
Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето.
към беседата >>
Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща.
Намерете един човек, който е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората.
Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща.
Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си. Те не са създадени от хората.
към беседата >>
Тури това, което носи в себе си топлина.
Сега аз превеждам. Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота.
Тури това, което носи в себе си топлина.
То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота.
към беседата >>
Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си.
Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде. Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща.
Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си.
Те не са създадени от хората.
към беседата >>
То е доброто, истинското в света.
Сега аз превеждам. Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина.
То е доброто, истинското в света.
Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание.
към беседата >>
Те не са създадени от хората.
Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда, както трябва; преждата не се тъче, както трябва; дрехата не се ушива, както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този закон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света са инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал и скъпоценните камъни със своите ценни свойства, носят силата в себе си.
Те не са създадени от хората.
към беседата >>
Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака.
Сега аз превеждам. Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света.
Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака.
Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност.
към беседата >>
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят.
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят.
Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта.
към беседата >>
Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш.
Сега аз превеждам. Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака.
Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш.
Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина.
към беседата >>
Кои са новите времена?
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят.
Кои са новите времена?
Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми.
към беседата >>
Не щади парите си за здравето.
Тънките, копринени чорапи, това представя лъжливото в живота. Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш.
Не щади парите си за здравето.
Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер.
към беседата >>
Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя.
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят. Кои са новите времена?
Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя.
Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс.
към беседата >>
Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота.
Тури това, което носи в себе си топлина. То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето.
Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота.
Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят.
към беседата >>
Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта.
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят. Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя.
Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта.
Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага.
към беседата >>
Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание.
То е доброто, истинското в света. Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота.
Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание.
Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.
към беседата >>
Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни.
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят. Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта.
Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни.
Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н.
към беседата >>
Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност.
Казвам след това на сестрата: „Спазвай следното правило: студена глава, но всякога топли ръце и крака. Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание.
Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност.
Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга.
към беседата >>
Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта.
И тъй, хората на новите времена са говорили и говорят. Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни.
Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта.
Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата?
към беседата >>
Постъпките ни да бъдат стабилни като българина.
Не оставяй краката си да изстиват, защото после ще се простудиш. Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност.
Постъпките ни да бъдат стабилни като българина.
Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват.
към беседата >>
Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми.
Кои са новите времена? Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта.
Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми.
Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него.
към беседата >>
Всички вие днес се нуждаете от българския характер.
Не щади парите си за здравето. Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина.
Всички вие днес се нуждаете от българския характер.
Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си.
към беседата >>
Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс.
Новите времена са времето, когато се създава новото небе и новата земя. Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми.
Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс.
Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи.
към беседата >>
Хората много се колебаят.
Купувай си вълнени чорапи, за да държат краката ти всякога топли.“ Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер.
Хората много се колебаят.
Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
към беседата >>
Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага.
Това е новото човечество, което е съставено от хора на любовта. Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс.
Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага.
Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби.
към беседата >>
Това показва, че те са непостоянни.
Всички чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят.
Това показва, че те са непостоянни.
Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита.
към беседата >>
Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н.
Под „хора на любовта“ разбираме хора на светлината, в мисълта на които няма никакви сенки, в живота на които няма никакви лъжи – нито бели, нито черни. Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага.
Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н.
Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости.
към беседата >>
Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга.
Всички онези постъпки, които влагаме във волята си, трябва да носят стабилност. Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.
Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга.
Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще.
към беседата >>
Как може да се освободи човек от лъжата?
Живот, в който няма абсолютно никаква лъжа, това наричаме живот на любовта. Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н.
Как може да се освободи човек от лъжата?
Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии.
към беседата >>
Те не трябва да се смесват.
Постъпките ни да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга.
Те не трябва да се смесват.
Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек.
към беседата >>
Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него.
Да обичаш, това значи да изключиш лъжата във всичките ѝ форми. Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата?
Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него.
Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии. Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си.
Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват.
Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си.
Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи.
Най-малката лъжа е в състояние да създаде един дисонанс. Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него.
Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи.
В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии. Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си.
Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби.
Лъжата не вреди толкова на другите хора, колкото на онзи, който я прилага. Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи.
В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби.
Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии. Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
На такъв човек може да се разчита.
Това показва, че те са непостоянни. Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си.
На такъв човек може да се разчита.
Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости.
Лъжата осакатява всички, независимо от това, дали човек е музикант, учен, поет, философ, художник, проповедник и т.н. Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби.
Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости.
Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии. Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
Това ни очаква в бъдеще.
Упоритостта е една черта, а твърдостта – друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита.
Това ни очаква в бъдеще.
Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии.
Как може да се освободи човек от лъжата? Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости.
Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии.
Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек.
Те не трябва да се смесват. Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще.
Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек.
Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
Като се извади бялата и черната лъжа от човека и се тури на друго място, вън от него. Аз не съм за изхвърлянето на лъжата, но да се тури на някаква служба, да върши работа Аз бих я турил на работа в едно желязно колело, или като един вол ще я впрегна да оре нивата, или ще я туря в един тиган да се пържи. В бъдеще на лъжата ще ѝ дадат най-долните служби. Всички ония служби, от които днес хората се гнусят, един ден ще се дадат на лъжата като възпитателно средство да се изправи от своите слабости. Външно лъжата носи едно благовидно покривало, привидно тя минава за истина, носи външен образ на светия, но вътре крие всичките си нечистотии.
Външно лъжата представя светийство, а отвътре – гнусота.
към беседата >>
Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
Твърдостта е божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеще. Всички блага, всички добри черти, които са развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек.
Това ще бъде общо достояние и за семействата, и за обществата, и за народите, и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.
към беседата >>
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота.
Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг.
към беседата >>
И тъй, поставете си за задача да служите с любов на духа си, с доброта на душата си и със справедливост на ума си.
И тъй, поставете си за задача да служите с любов на духа си, с доброта на душата си и със справедливост на ума си.
към беседата >>
Ние сме за щастието в света.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота.
Ние сме за щастието в света.
Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти.
към беседата >>
Аз поддържам щастието.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота. Ние сме за щастието в света.
Аз поддържам щастието.
Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен.
към беседата >>
Всеки човек може да бъде щастлив.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота. Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието.
Всеки човек може да бъде щастлив.
Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив.
към беседата >>
Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота. Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив.
Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив.
Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив.
към беседата >>
Често се говори за благородството на един народ пред друг.
Сега няма да се спирам повече върху лъжата, но обръщам вниманието ви върху нея, защото тя често се проявява в живота. Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив.
Често се говори за благородството на един народ пред друг.
Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала.
към беседата >>
Всеки народ има благородни, добри черти.
Ние сме за щастието в света. Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг.
Всеки народ има благородни, добри черти.
Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина.
към беседата >>
Англичанинът запример, е честен.
Аз поддържам щастието. Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти.
Англичанинът запример, е честен.
Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина.
към беседата >>
Французинът е учтив.
Всеки човек може да бъде щастлив. Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен.
Французинът е учтив.
Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец.
към беседата >>
Германецът е техник, работлив.
Аз не виждам причини, защо човек не може да бъде щастлив. Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив.
Германецът е техник, работлив.
Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин.
към беседата >>
Българинът е твърд като скала.
Често се говори за благородството на един народ пред друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив.
Българинът е твърд като скала.
Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец.
към беседата >>
Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина.
Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала.
Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина.
Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества.
към беседата >>
Ако търсите честен човек, търсете англичанина.
Англичанинът запример, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина.
Ако търсите честен човек, търсете англичанина.
Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество.
към беседата >>
Ако търсите един работлив човек, търсете германец.
Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина.
Ако търсите един работлив човек, търсете германец.
Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта.
към беседата >>
Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин.
Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец.
Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин.
Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост.
към беседата >>
Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец.
Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин.
Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец.
Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта.
към беседата >>
Това са ред качества.
Ако търсите твърдост да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец.
Това са ред качества.
Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта.
към беседата >>
Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество.
Ако търсите честен човек, търсете англичанина. Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества.
Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество.
Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем.
към беседата >>
Всеки народ развива една специфична черта.
Ако търсите един работлив човек, търсете германец. Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество.
Всеки народ развива една специфична черта.
Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил.
към беседата >>
Българинът развива твърдост.
Ако търсите учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намерете някой французин. Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта.
Българинът развива твърдост.
Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място.
към беседата >>
Твърдостта е неговата специфична черта.
Ако търсите човек, който да знае добре да пее, търсете италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост.
Твърдостта е неговата специфична черта.
Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад.
към беседата >>
Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта.
Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта.
Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта.
Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове.
към беседата >>
Бог е единственият, който е твърд и неизменяем.
Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта.
Бог е единственият, който е твърд и неизменяем.
В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема.
към беседата >>
В това отношение българинът е турен в тил.
Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем.
В това отношение българинът е турен в тил.
Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе.
към беседата >>
Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място.
Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил.
Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място.
Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост.
към беседата >>
Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад.
Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място.
Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад.
Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре.
към беседата >>
Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове.
Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад.
Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове.
Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят.
към беседата >>
Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема.
Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове.
Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема.
Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов.
към беседата >>
Тя с нищо не може да се превземе.
В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема.
Тя с нищо не може да се превземе.
Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина.
към беседата >>
Българинът е турен да пази тази крепост.
Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе.
Българинът е турен да пази тази крепост.
Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения.
към беседата >>
Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре.
Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост.
Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре.
Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие.
към беседата >>
Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят.
Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре.
Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят.
Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина.
към беседата >>
Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов.
Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят.
Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов.
Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа.
към беседата >>
Ако търсиш любов, търси я в славянина.
Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов.
Ако търсиш любов, търси я в славянина.
Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество.
към беседата >>
Това са ред психологически положения.
Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина.
Това са ред психологически положения.
Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Това не е пристрастие.
Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения.
Това не е пристрастие.
Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина.
Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие.
Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина.
Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа.
Славяните пък, са турени да пазят крепостта на Божията Любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина.
Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа.
Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество. Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество.
Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа.
Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество.
Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Ако търсиш справедливост, търси я в англичанина. Вие можете да имате други разбирания, това е ваша работа. Та казвам: Всички народи, след като изработят своя специфична черта, те ще ги пренесат в дар на бъдещото човечество.
Тези черти ще станат общо достояние за всички хора.
към беседата >>
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл.
Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество.
към беседата >>
Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл.
Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части.
Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее.
към беседата >>
Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части.
Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н.
Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи.
към беседата >>
Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н.
Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога.
Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията.
към беседата >>
Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога.
Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл.
Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае.
към беседата >>
Храм божи, това е цялото човечество.
Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл.
Храм божи, това е цялото човечество.
Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи.
към беседата >>
Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее.
Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си на части. Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество.
Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее.
Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията.
към беседата >>
Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи.
Всяко племе носеше по една част – едни носеха дрехите на свещениците, други – чашите, светилниците, трети – олтара и т.н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее.
Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи.
В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.
към беседата >>
В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията.
Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи.
В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията.
Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае.
Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: „Носим Скинията.“ Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божи.“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл. Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията.
Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае.
Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога. Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Всички хора не са още храм Божи.
Храм божи, това е цялото човечество. Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае.
Всички хора не са още храм Божи.
Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога. Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията.
Всички онези души, които Бог е създал, заедно съставят храм Божи, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи.
Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията.
Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога. Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.
Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията.
Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.
Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога. Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога.
В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.
Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога.
Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
Някой казва: „Аз съм храм Божи.“ Не се знае. Всички хора не са още храм Божи. Един ден когато всички хора се залюбят, те ще носят части от Скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи. Христос казва: „Аз съм пътя, през който хората са влезли в храма Божи.“ Пътят, истината, светлината, това са пособията, чрез които може да се служи на Бога.
Понеже животът излиза от любовта, затова без живот човек не може да влезе в този храм.
към беседата >>
Сега аз искам да ме разбирате правилно.
Сега аз искам да ме разбирате правилно.
Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
Аз не говоря за отрицателното на миналото.
Сега аз искам да ме разбирате правилно.
Аз не говоря за отрицателното на миналото.
Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи.
Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото.
Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи.
И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото.
Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи.
И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото.
Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти.
Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото.
Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти.
Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти.
Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази.
към беседата >>
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка.
Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек.
към беседата >>
Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка.
Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира.
Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне.
към беседата >>
Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира.
Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета.
С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня.
към беседата >>
С крака си той върти едно колело.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета.
С крака си той върти едно колело.
Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ.
към беседата >>
Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело.
Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне.
И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили.
към беседата >>
И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек.
Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне.
И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек.
Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно.
към беседата >>
Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне.
Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек.
Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне.
После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате.
към беседата >>
После го туря на огъня.
Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне.
После го туря на огъня.
Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро.
към беседата >>
Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ.
С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня.
Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ.
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
към беседата >>
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили.
Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ.
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили.
Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея.
към беседата >>
Не си давайте мнението преждевременно.
И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили.
Не си давайте мнението преждевременно.
Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята.
към беседата >>
Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате.
Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно.
Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате.
Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава?
към беседата >>
Вашата форма – тялото ви засега е добро.
После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате.
Вашата форма – тялото ви засега е добро.
В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите?
към беседата >>
В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро.
В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея. Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там?
към беседата >>
Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея.
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея.
Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята. Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете.
към беседата >>
Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята.
Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се опече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма – тялото ви засега е добро. В каквато форма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота? Запример, вашето зрение сега не е така силно развито, че като погледнете към земята да видите всичкото богатство, което е скрито долу някъде в нея.
Вие не можете да видите скритото злато, сребро, скъпоценни камъни в земята.
Като видите човека, знаете ли, какво мисли, какво богатство се крие в неговата глава? Като влезете в една библиотека, знаете ли, какво е написано в книгите? Знаете ли, какво е скрито там? Съвършеният човек не трябва да отворя книга, за да чете. И като е отворена книгата, и като е затворена, той пак чете.
към беседата >>
3.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си.
Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически.
Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си.
Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си. Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане? Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Надеждата е закон да пазите тялото си.
Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа.
Надеждата е закон да пазите тялото си.
Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра.
към беседата >>
Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас.
Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си.
Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас.
Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си. Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане? Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически.
Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си.
Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически.
Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра.
към беседата >>
Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем.
Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас.
Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем.
Някой път ние изгубваме вяра в себе си. Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане? Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Вярата е закон, който оценява сърцето.
Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически.
Вярата е закон, който оценява сърцето.
Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата?
към беседата >>
Някой път ние изгубваме вяра в себе си.
Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем.
Някой път ние изгубваме вяра в себе си.
Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане? Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Силата е там.
Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето.
Силата е там.
Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата.
към беседата >>
Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане?
Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си.
Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане?
Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Значи трябва да развивате вярата.
Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там.
Значи трябва да развивате вярата.
Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете.
към беседата >>
Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си. Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане?
Едно от двете: или твоето висше аз, в което ти вярваш, то е излъгано, или пък туй низшето аз е излъгало своето висше аз, че вече между вас има дисхармония.
към беседата >>
Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра.
Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата.
Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра.
Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате.
към беседата >>
Да допуснем сега за изяснение.
Да допуснем сега за изяснение.
В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание. Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност.
към беседата >>
Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра.
Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра.
Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра.
Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила.
към беседата >>
В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание.
Да допуснем сега за изяснение.
В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание.
Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение.
към беседата >>
Защо трябва да се увеличава вярата?
Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра.
Защо трябва да се увеличава вярата?
За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов.
към беседата >>
Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва.
Да допуснем сега за изяснение. В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание.
Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва.
Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде.
към беседата >>
За да се увеличи силата.
Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата?
За да се увеличи силата.
Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта?
към беседата >>
Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане?
Да допуснем сега за изяснение. В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание. Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва.
Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане?
Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане?
към беседата >>
Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете.
Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата.
Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете.
Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът.
към беседата >>
Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание.
Да допуснем сега за изяснение. В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание. Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане?
Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание.
Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде.
към беседата >>
Вие в живота си няма да може да се проявите както искате.
Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете.
Вие в живота си няма да може да се проявите както искате.
Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Всички имате тази опитност.
Да допуснем сега за изяснение. В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание. Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание.
Всички имате тази опитност.
Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина.
към беседата >>
Животът, за да се прояви, трябва да има сила.
Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате.
Животът, за да се прояви, трябва да има сила.
Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение.
В човека две съзнания има – едно висше съзнание и едно нисше съзнание. Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност.
Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение.
Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините?
към беседата >>
Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов.
Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила.
Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов.
Защо е любовта? За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде.
Едното съзнание люби, а другото съзнание вярва. Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение.
Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде.
Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение.
към беседата >>
Защо е любовта?
За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов.
Защо е любовта?
За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане?
Обаче онова съзнание, щом забележи във висшето, че неговата любов се е изменила, щом се е изменила любовта на висшето съзнание към нисшето, какво ще стане? Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде.
Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане?
Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява.
към беседата >>
За да се осмисли животът.
Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта?
За да се осмисли животът.
Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Една малка лъжа си казал някъде.
Първата лъжа когато нисшето съзнание каже на висшето, любовта на висшето съзнание ще се измени спрямо нисшето съзнание. Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане?
Една малка лъжа си казал някъде.
Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта.
към беседата >>
Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът.
Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата.
към беседата >>
Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина.
Всички имате тази опитност. Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде.
Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина.
Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате.
към беседата >>
Тия работи вие ги знаете, нали?
Тия работи вие ги знаете, нали?
Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила.
към беседата >>
Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините?
Като направите една малка погрешка, във вас става затъмнение. Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина.
Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините?
Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука.
към беседата >>
Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов.
Тия работи вие ги знаете, нали?
Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов.
Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му.
към беседата >>
Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение.
Най-първо вие вярвате в Бога – като се молите, всичко ще ви даде. Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините?
Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение.
Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина.
към беседата >>
Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение.
Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов.
Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение.
Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Сега вие разглеждате тия неща анатомически.
към беседата >>
Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява.
Като направиш погрешка, ти в себе си се колебаеш, казваш: „Не ме слуша Господ.“ Щом не те слуша Господ, какво ще стане? Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение.
Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява.
Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод.
към беседата >>
Щом седи на едно място, само на стола, надежда има.
Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение.
Щом седи на едно място, само на стола, надежда има.
Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Сега вие разглеждате тия неща анатомически. Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта.
Една малка лъжа си казал някъде. Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява.
Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта.
Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено.
към беседата >>
Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична.
Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има.
Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична.
Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Сега вие разглеждате тия неща анатомически. Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
Сега научно вие не изследвате.
Щом Господ не те слуша, трябва да има някаква причина. Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта.
Сега научно вие не изследвате.
Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето?
към беседата >>
Щом започне да се мърда, то е сила.
Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична.
Щом започне да се мърда, то е сила.
Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Сега вие разглеждате тия неща анатомически. Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука.
Казваш: „Изгубих си вярата.“ За да си изгубиш вярата кои са причините? Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате.
Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука.
То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено?
към беседата >>
Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му.
Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила.
Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му.
Сега вие разглеждате тия неща анатомически. Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
То може да е външна причина.
Имаш едно вътрешно състояние, че си изгубил или още по-ясно казано: онзи, който люби и онзи, който вярва, изменя се тяхното отношение. Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука.
То може да е външна причина.
Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се.
към беседата >>
Сега вие разглеждате тия неща анатомически.
Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му.
Сега вие разглеждате тия неща анатомически.
Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод.
Онзи, който люби, неговата любов се намалява и онзи, който вярва, неговата вяра се намалява. Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина.
Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод.
Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо.
към беседата >>
Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Сега вие разглеждате тия неща анатомически.
Казвате: „Той станал неспокоен.“ Аз виждам, че като поглежда, разширява се неговият възглед, иска да разгледа смисъла в даден случай, да се премести от едно място на друго.
към беседата >>
Сега отвън времето е изменено.
Щом се намалява любовта, намалява се и вярата; щом се намалява вярата, намалява се и любовта. Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод.
Сега отвън времето е изменено.
Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха.
към беседата >>
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието.
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието.
Сега един проповедник ще го изтълкува. Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим.
към беседата >>
Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето?
Сега научно вие не изследвате. Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено.
Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето?
Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ.
към беседата >>
Сега един проповедник ще го изтълкува.
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието.
Сега един проповедник ще го изтълкува.
Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим?
към беседата >>
Времето беше топло, защо стана студено?
Търсите причините, казвате: „Еди-кой си стана причина аз да си изгубя вярата.“ Това не е наука. То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето?
Времето беше топло, защо стана студено?
Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
Може да се тълкува по много начини.
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието. Сега един проповедник ще го изтълкува.
Може да се тълкува по много начини.
Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас.
към беседата >>
Измени се.
То може да е външна причина. Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено?
Измени се.
Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
Правилният извод кой е?
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието. Сега един проповедник ще го изтълкува. Може да се тълкува по много начини.
Правилният извод кой е?
„Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди.
към беседата >>
Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо.
Но ако ти изгубиш вярата, причината не е външна, има един външен повод. Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се.
Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо.
Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
„Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим.
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието. Сега един проповедник ще го изтълкува. Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е?
„Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим.
Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда.
към беседата >>
Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха.
Сега отвън времето е изменено. Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо.
Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха.
При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим.
Казва: „Бог толкоз възлюби света.“ Дава ни идея: като възлюбил света, Той направил една голяма жертва тогава – по закона, който следва в Писанието. Сега един проповедник ще го изтълкува. Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим.
Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим.
Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас.
към беседата >>
При това тази бяла дреха носи студ.
Може ли да ми кажете кои са причините, че се измени времето? Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха.
При това тази бяла дреха носи студ.
Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
Защо трябва да се пазим?
Сега един проповедник ще го изтълкува. Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим.
Защо трябва да се пазим?
Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат.
към беседата >>
Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
Времето беше топло, защо стана студено? Измени се. Водата, която досега беше в течно състояние, сега стана в твърдо. Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ.
Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане?
към беседата >>
Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас.
Може да се тълкува по много начини. Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим?
Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас.
Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе!
към беседата >>
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид.
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид.
Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено?
към беседата >>
Господ възлюбил туй място, иска да го уреди.
Правилният извод кой е? „Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас.
Господ възлюбил туй място, иска да го уреди.
Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола.
към беседата >>
Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние.
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид.
Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние.
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище.
към беседата >>
Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда.
„Бог толкоз възлюби света.“ Възлюбил този свят, от който ни се казва, че трябва да се пазим. Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди.
Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда.
Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага.
към беседата >>
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче.
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние.
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче.
Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия.
към беседата >>
Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас.
Бог възлюбил света, от който ние трябва да се пазим. Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда.
Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас.
Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви.
към беседата >>
Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато.
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче.
Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато.
Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг.
към беседата >>
Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат.
Защо трябва да се пазим? Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас.
Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат.
Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката?
към беседата >>
Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната?
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато.
Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната?
Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия.
към беседата >>
Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе!
Понеже този свят, в който трябва да живеем, не е място заради нас. Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат.
Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе!
Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава.
към беседата >>
Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено?
Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната?
Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено?
Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии.
към беседата >>
Вие имате смешно понятие за дявола.
Господ възлюбил туй място, иска да го уреди. Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе!
Вие имате смешно понятие за дявола.
Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл.
към беседата >>
Разглеждам въпроса от едно лично гледище.
Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено?
Разглеждам въпроса от едно лично гледище.
Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава.
към беседата >>
Той никога не се излага.
Казва: „Пазете се, докато се уреди.“ Светът мяза на един парк, който се урежда. Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола.
Той никога не се излага.
Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече.
към беседата >>
Ще предпочетете пълната кесия.
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче. Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище.
Ще предпочетете пълната кесия.
Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете.
към беседата >>
Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви.
Докато се насадят всичките дървета, постройката да стане намясто, тогава светът ще бъде едно отлично място за нас. Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага.
Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви.
Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън.
към беседата >>
Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг.
Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия.
Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг.
Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина.
към беседата >>
Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката?
Казва: „Пазете се от този свят, понеже е в постройка, че като минавате, керемиди може да паднат. Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви.
Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката?
Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън.
към беседата >>
Представете си, че в живота съществуват такива условия.
Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг.
Представете си, че в живота съществуват такива условия.
Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици.
към беседата >>
Вие мислите, че дяволът може да те изкушава.
Не минавайте наблизо, докато се завърши строежът на неговите здания.“ Онези, които не разбират, ще кажат: „Ти да се пазиш от дявола в света.“ Който не разбира Писанието, така ще каже: „Туй тяло защо ми го дадоха, дяволът е влязъл в него.“ Дявола земята не може да го побере, че в тебе ще влезе! Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката?
Вие мислите, че дяволът може да те изкушава.
Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа.
към беседата >>
Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии.
Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия.
Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии.
Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е.
към беседата >>
Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл.
Вие имате смешно понятие за дявола. Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава.
Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл.
Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа. Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава.
към беседата >>
Които имат пълни кесии – нищо не дава.
Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии.
Които имат пълни кесии – нищо не дава.
Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато.
към беседата >>
Ти си под коритото на дявола, нищо повече.
Той никога не се излага. Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл.
Ти си под коритото на дявола, нищо повече.
Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа. Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава. Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете.
Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава.
Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете.
Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре.
към беседата >>
Дяволът те пипа отвън.
Той е толкова умен, че никога няма да влезе в тялото ви. Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече.
Дяволът те пипа отвън.
Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа. Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава. Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Може да се излъжете по три начина.
Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг. Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете.
Може да се излъжете по три начина.
Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище?
към беседата >>
Детето пипа нещо отвън.
Когато малките деца хванат някоя птичка под коритото, детето влязло ли е в птичката? Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън.
Детето пипа нещо отвън.
Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа. Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава. Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Като нося черната кесия, тя може да има капици.
Представете си, че в живота съществуват такива условия. Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина.
Като нося черната кесия, тя може да има капици.
Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато.
към беседата >>
Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа.
Вие мислите, че дяволът може да те изкушава. Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън.
Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа.
Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава. Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Вътре не знаете какво е.
Ти, като носиш пълната кесия, иде някой човек отвън, който е богат и раздава своето богатство, но раздава само на онези, които имат празни кесии. Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици.
Вътре не знаете какво е.
Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда.
към беседата >>
Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава.
Под коритото те е хванал, мислиш, че дяволът влязъл. Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа.
Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава.
Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Може да има сребро, може да има злато.
Които имат пълни кесии – нищо не дава. Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е.
Може да има сребро, може да има злато.
Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон?
към беседата >>
Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
Ти си под коритото на дявола, нищо повече. Дяволът те пипа отвън. Детето пипа нещо отвън. Дяволът не ни пипа отвътре, само отвън ни пипа. Той най-първо ще ти представи една златна монета, ще започне да те изкушава.
Ще представи една хубава чужда дреха, ще ти я покаже, пак ще те изкушава – едни обуща, една шапка, една книга.
към беседата >>
Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре.
Представете си, че аз нося една кесия, но вие може да се излъжете. Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато.
Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре.
Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици?
към беседата >>
Казвате, че имате вътрешни изкушения.
Казвате, че имате вътрешни изкушения.
Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно?
към беседата >>
Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище?
Може да се излъжете по три начина. Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре.
Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище?
Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто.
към беседата >>
Какви вътрешни изкушения имате?
Казвате, че имате вътрешни изкушения.
Какви вътрешни изкушения имате?
Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно?
към беседата >>
Имате пет кила злато.
Като нося черната кесия, тя може да има капици. Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище?
Имате пет кила злато.
Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах!
към беседата >>
Никакви вътрешни изкушения нямате!
Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате?
Никакви вътрешни изкушения нямате!
Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно.
към беседата >>
Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда.
Вътре не знаете какво е. Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато.
Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда.
Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро?
към беседата >>
Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения?
Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате!
Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения?
Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна.
към беседата >>
Колко струва един наполеон?
Може да има сребро, може да има злато. Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда.
Колко струва един наполеон?
Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото.
към беседата >>
Вие обичате някого – то е външно.
Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения?
Вие обичате някого – то е външно.
Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно.
към беседата >>
Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици?
Вие, като е пълна кесията, мислите, че е злато вътре. Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон?
Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици?
Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява.
към беседата >>
Я ми кажете, кое е вътрешно?
Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно.
Я ми кажете, кое е вътрешно?
Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън.
към беседата >>
Тогава имаме вярата в златото, в среброто.
Питам: Вие, ако вземете една кесия, пълна с капици, друга, пълна със сребро, и трета, пълна със злато, каква ще бъде разликата между капиците, среброто и златото от практическо гледище? Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици?
Тогава имаме вярата в златото, в среброто.
Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста.
към беседата >>
Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно?
Какви вътрешни изкушения имате? Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно?
Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно?
Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе.
към беседата >>
Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах!
Имате пет кила злато. Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто.
Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах!
“ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени.
към беседата >>
Изкушаваш се от яденето, то е външно.
Никакви вътрешни изкушения нямате! Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно?
Изкушаваш се от яденето, то е външно.
Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е.
към беседата >>
“ Ако тази кесия е със сребро?
Всеки килограм има по 200 наполеона, правят всичко хиляда. Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах!
“ Ако тази кесия е със сребро?
Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той!
към беседата >>
Изкушаваш се от една дреха, тя е външна.
Кажете ми, де ви са вътрешните изкушения? Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно.
Изкушаваш се от една дреха, тя е външна.
От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно.
към беседата >>
Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото.
Колко струва един наполеон? Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро?
Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото.
Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ.
към беседата >>
От каквото и да се изкушаваш, то е външно.
Вие обичате някого – то е външно. Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна.
От каквото и да се изкушаваш, то е външно.
Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно.
към беседата >>
Тази вяра се отличава, че тя не се окислява.
Петстотин–шестстотин. Ами ако са капици? Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото.
Тази вяра се отличава, че тя не се окислява.
Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят.
към беседата >>
Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън.
Я ми кажете, кое е вътрешно? Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно.
Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън.
Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността.
към беседата >>
Всякога си остава чиста.
Тогава имаме вярата в златото, в среброто. Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява.
Всякога си остава чиста.
Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно.
към беседата >>
Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе.
Кажете ми, откъде се изкушавате вътрешно? Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън.
Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе.
Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го.
към беседата >>
Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени.
Щом отвориш кесията с капиците, ще оставиш, ще кажеш: „Как се излъгах! “ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста.
Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени.
Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова.
към беседата >>
Вие туряте греха там, дето не е.
Изкушаваш се от яденето, то е външно. Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе.
Вие туряте греха там, дето не е.
Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине.
към беседата >>
Казвате някой път: „Златен човек е той!
“ Ако тази кесия е със сребро? Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени.
Казвате някой път: „Златен човек е той!
“ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре.
към беседата >>
Грехът е нещо външно.
Изкушаваш се от една дреха, тя е външна. От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е.
Грехът е нещо външно.
Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане!
към беседата >>
“ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ.
Но ако е със злато, като ги погледнеш, ти си доволен, че си улучил вярата в златото. Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той!
“ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ.
Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски.
към беседата >>
Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно.
От каквото и да се изкушаваш, то е външно. Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно.
Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно.
Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение.
към беседата >>
Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят.
Тази вяра се отличава, че тя не се окислява. Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ.
Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят.
Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също].
към беседата >>
Грехът в хората е на повърхността.
Следователно казвате: „Влязъл дяволът вътре в мене.“ Само Бог е вътре в нас, а дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно.
Грехът в хората е на повърхността.
Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба.
към беседата >>
Туй заключение за нас е вярно.
Всякога си остава чиста. Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят.
Туй заключение за нас е вярно.
Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив.
към беседата >>
Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го.
Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността.
Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го.
Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал.
към беседата >>
Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова.
Вярата на златото аз я наричам вяра, която не се окислява, изменя – каквато е на повърхността, такава е и в центъра – навсякъде е една и съща, не се мени. Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно.
Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова.
Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици.
към беседата >>
Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине.
Вие туряте греха там, дето не е. Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го.
Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине.
Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал.
към беседата >>
Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре.
Казвате някой път: „Златен човек е той! “ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова.
Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре.
Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен.
към беседата >>
Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане!
Грехът е нещо външно. Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине.
Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане!
“ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става.
към беседата >>
Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски.
“ В преносен смисъл – един човек, при всичките условия си остава един и същ. Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре.
Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски.
Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен. Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците.
към беседата >>
“ То е едно заблуждение.
Заблуждение е да се мисли, че грехът е нещо вътрешно. Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане!
“ То е едно заблуждение.
Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш.
към беседата >>
Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също].
Обаче позлатените капици при всичките условия не могат да останат едни и същи, те се изменят. Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски.
Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също].
Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен. Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците. Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба.
Грехът в хората е на повърхността. Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение.
Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба.
Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става.
към беседата >>
Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив.
Туй заключение за нас е вярно. Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също].
Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив.
Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен. Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците. Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Той е седнал.
Казвам: Всякога един грях е [нещо] външно, очистете го. Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба.
Той е седнал.
Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва!
към беседата >>
Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици.
Понеже, щом се премахне позлатената част на капиците, на медта отгоре – те съдържат в себе си мед, тя е отровна – като започне да се окислява, носи в себе си отрова. Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив.
Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици.
Този човек, като му дадеш капиците, е доволен. Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците. Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Ами че той станал.
Ако не го очистите, той ще ви причини малка вреда, после ще си замине. Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал.
Ами че той станал.
Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта.
към беседата >>
Този човек, като му дадеш капиците, е доволен.
Казвам: Ако имаме една вяра на капиците, след време ще започне да ни трови, щом се премахне златната обвивка отгоре. Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици.
Този човек, като му дадеш капиците, е доволен.
Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците. Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става.
Ти седиш на своето мнение: „Огреших се, потънах, от мене нищо няма да стане! “ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал.
Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става.
Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна.
към беседата >>
Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците.
Ние засягаме вече един въпрос дълбоко философски. Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен.
Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците.
Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш.
“ То е едно заблуждение. Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става.
Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш.
Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна.
към беседата >>
Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
Много пъти философията нищо не ползва, многото знание във вярата – [също]. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-щастлив. Представете си един човек, който няма понятие за злато и за сребро, има понятие само за капици. Този човек, като му дадеш капиците, е доволен. Един ден, като му дадеш сребро, започва да прави различие вече – недоволен е от капиците.
Един ден като направи сравнение между среброто и златото, той пак е недоволен.
към беседата >>
Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става.
Когато някой път кажете „от мене нищо няма да стане“, казвам, вярата в него е слаба. Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш.
Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов.
към беседата >>
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не.
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не.
Защо се интересувате от това? Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел.
към беседата >>
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва!
Той е седнал. Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва!
“ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй.
към беседата >>
Защо се интересувате от това?
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не.
Защо се интересувате от това?
Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича.
към беседата >>
“ Следователно осмислянето на живота е от любовта.
Ами че той станал. Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва!
“ Следователно осмислянето на живота е от любовта.
За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща.
към беседата >>
Може да питате дали слънцето ви обича, или не.
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не. Защо се интересувате от това?
Може да питате дали слънцето ви обича, или не.
Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права.
към беседата >>
За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна.
Казвам: Надеждата му е развита, но вярата му е слаба, затова той не иска да става. Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта.
За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна.
Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат.
към беседата >>
Може да ви отговоря.
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не. Защо се интересувате от това? Може да питате дали слънцето ви обича, или не.
Може да ви отговоря.
Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена.
към беседата >>
Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна.
Казвам: Ще развиеш вярата, да станеш. Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна.
Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна.
Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш?
към беседата >>
Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате.
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не. Защо се интересувате от това? Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря.
Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате.
Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук.
към беседата >>
Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов.
Пък нещо може да седи, друго иска да става, и става. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна.
Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов.
Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам.
към беседата >>
Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел.
Запример вие по някой път искате да знаете дали някой вас ви обича, или не. Защо се интересувате от това? Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате.
Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел.
Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена.
към беседата >>
Аз гледам сега тъй.
Казвате: „Животът няма смисъл.“ Казвам: „Любов ти трябва! “ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов.
Аз гледам сега тъй.
Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата.
към беседата >>
Тогава ние казваме дали някой човек ни обича.
Защо се интересувате от това? Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел.
Тогава ние казваме дали някой човек ни обича.
Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа?
към беседата >>
Казвам, трябва ми къща.
“ Следователно осмислянето на живота е от любовта. За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй.
Казвам, трябва ми къща.
Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата.
към беседата >>
Идеята е права.
Може да питате дали слънцето ви обича, или не. Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича.
Идеята е права.
Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов.
към беседата >>
Надеждата моля да ми построи един палат.
За да стане да се движи, да иска да направи нещо, да постигне нещо, вярата е потребна. Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща.
Надеждата моля да ми построи един палат.
И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта.
към беседата >>
Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена.
Може да ви отговоря. Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права.
Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена.
Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава.
към беседата >>
И тя казва: „Какво искаш?
Да имаме един дом някъде съграден, надеждата е потребна. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат.
И тя казва: „Какво искаш?
“ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота.
към беседата >>
Запример ние имаме една соба тук.
Ако не ви обича слънцето, вие ще се сковете, ще замръзнете на едно място, няма да може да се мърдате. Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена.
Запример ние имаме една соба тук.
Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта.
към беседата >>
“ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам.
Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш?
“ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам.
Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата.
към беседата >>
Нейната любов е ограничена.
Щом ви обикне слънцето, ще се зарадвате, ще станете радостен и весел. Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук.
Нейната любов е ограничена.
Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена.
към беседата >>
Дойде вярата.
Аз гледам сега тъй. Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам.
Дойде вярата.
Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота.
към беседата >>
Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа?
Тогава ние казваме дали някой човек ни обича. Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена.
Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа?
За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли.
към беседата >>
Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата.
Казвам, трябва ми къща. Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата.
Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата.
Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
За 24 часа развива своята любов.
Идеята е права. Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа?
За 24 часа развива своята любов.
След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея.
към беседата >>
Като искам да се осмисли, викам любовта.
Надеждата моля да ми построи един палат. И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата.
Като искам да се осмисли, викам любовта.
Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там.
към беседата >>
След 24 часа нейната любов престава.
Че този човек той може да ви обича, но тази любов е ограничена. Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов.
След 24 часа нейната любов престава.
От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я.
към беседата >>
Като дойде тя, осмисля живота.
И тя казва: „Какво искаш? “ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта.
Като дойде тя, осмисля живота.
Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра.
към беседата >>
От любовта ще остане само пепелта.
Запример ние имаме една соба тук. Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава.
От любовта ще остане само пепелта.
След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате.
към беседата >>
Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата.
“ „Да ми съградиш къща.“ Искам да я мобилирам. Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота.
Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата.
Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра.
към беседата >>
След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена.
Нейната любов е ограничена. Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта.
След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена.
Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате. Онова, което съдържа, тя ви дава.
към беседата >>
Ще бъдете напълно доволен от живота.
Дойде вярата. Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата.
Ще бъдете напълно доволен от живота.
Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта.
към беседата >>
Вие седите до собата, защото топли.
Нашата соба сега развива своята любов, но за колко часа? За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена.
Вие седите до собата, защото топли.
Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате. Онова, което съдържа, тя ви дава. Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва.
Каквато обстановка искам, като дойде вярата, свърши работата. Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота.
Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва.
Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта?
към беседата >>
Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея.
За 24 часа развива своята любов. След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли.
Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея.
Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате. Онова, което съдържа, тя ви дава. Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там.
Като искам да се осмисли, викам любовта. Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва.
Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там.
Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът.
към беседата >>
Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я.
След 24 часа нейната любов престава. От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея.
Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я.
Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате. Онова, което съдържа, тя ви дава. Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра.
Като дойде тя, осмисля живота. Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там.
Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра.
Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата?
към беседата >>
Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате.
От любовта ще остане само пепелта. След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я.
Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате.
Онова, което съдържа, тя ви дава. Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра.
Казвам: За бъдеще повикайте надеждата да съгради вашия бъдещ дом, повикайте вярата да го мобилира вътре и повикайте любовта да осмисли нещата. Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра.
Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра.
Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът.
към беседата >>
Онова, което съдържа, тя ви дава.
След туй трябва да дойде някое разумно същество да очисти тази пепел, да я напълни – за други 24 часа да е осигурена. Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате.
Онова, което съдържа, тя ви дава.
Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта.
Ще бъдете напълно доволен от живота. Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра.
Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта.
Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата?
към беседата >>
Собата дава, тя е един проводник.
Вие седите до собата, защото топли. Щом изстине, ни най-малко няма да седите до нея. Сега, макар да е черна, приятно е да идете до нея, обичате я. Щом изстине, казвате, вече никаква любов не може да очаквате. Онова, което съдържа, тя ви дава.
Собата дава, тя е един проводник.
към беседата >>
Казва: „Защо ми е любовта?
Ако сте недоволен, от три неща може да бъдете недоволен: че къщата ви не е такава, каквато трябва. Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта.
Казва: „Защо ми е любовта?
“ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл.
към беседата >>
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят.
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят.
Много особен е този правопис. Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си?
към беседата >>
“ За да се осмисли животът.
Когато къщата е хубаво направена, постлана с килими, наредена добре със столове, вярата е там. Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта?
“ За да се осмисли животът.
„Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то.
към беседата >>
Много особен е този правопис.
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят.
Много особен е този правопис.
Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва?
към беседата >>
„Защо ми е вярата?
Когато къщата е съградена само от външната страна, материалът е съграден, но няма приспособления за живеене, то е къща без вяра. Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът.
„Защо ми е вярата?
“ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото.
към беседата >>
Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“.
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят. Много особен е този правопис.
Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“.
Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език?
към беседата >>
“ За да се усили животът.
Щом има всички приспособления, има всичко, каквото трябва вкъщи, то е вяра. Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата?
“ За да се усили животът.
„Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни.
към беседата >>
Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея.
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят. Много особен е този правопис. Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“.
Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея.
Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика?
към беседата >>
„Защо ми е надеждата?
Пък когато знаеш как да употребиш всичко, каквото имаш, то е любовта. Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът.
„Защо ми е надеждата?
“ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни.
към беседата >>
Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава.
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят. Много особен е този правопис. Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея.
Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава.
Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо?
към беседата >>
“ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл.
Казва: „Защо ми е любовта? “ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата?
“ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл.
Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта.
към беседата >>
Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си?
При сегашното положение, в което сте дошли, вие трябва да изучавате правописа на духовния свят. Много особен е този правопис. Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава.
Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си?
Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“.
към беседата >>
Един завършен кръг е то.
“ За да се осмисли животът. „Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл.
Един завършен кръг е то.
Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата.
към беседата >>
Разбираш ли този език, както трябва?
Много особен е този правопис. Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си?
Разбираш ли този език, както трябва?
“ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото.
„Защо ми е вярата? “ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то.
Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото.
Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата.
към беседата >>
“ Не да разбираш езика, но владееш ли този език?
Запример вземете думата във френски „рarlez-vous“ или на български „говорите ли“, или на английски „do you speak“. Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва?
“ Не да разбираш езика, но владееш ли този език?
Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни.
“ За да се усили животът. „Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото.
Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни.
Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява.
към беседата >>
Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика?
Когато французинът казва „parlez-vous“, има съвсем друга идея. Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език?
Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика?
“ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни.
„Защо ми е надеждата? “ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни.
Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни.
Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
“ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо?
Когато англичанинът казва „do you speak“ и когато българинът казва „говорите ли“, неговата идея се различава. Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика?
“ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо?
“ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота.
към беседата >>
Светлината да носи любовта.
“ За да се реализира [животът], за да придобиеш смисъл. Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни.
Светлината да носи любовта.
Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
“ Във френски език „parler“ започва с „p“.
Когато французинът казва „parlez-vous“, казва: „Вярваш ли, че имаш нещо в себе си? Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо?
“ Във френски език „parler“ започва с „p“.
Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва?
към беседата >>
Топлината да носи силата.
Един завършен кръг е то. Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта.
Топлината да носи силата.
Надеждата да носи красотата. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
Р-то означава нещо, което държи.
Разбираш ли този език, както трябва? “ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“.
Р-то означава нещо, което държи.
В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“.
към беседата >>
Надеждата да носи красотата.
Ще благодарим на Бога за надеждата, която вложил чрез тялото. Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата.
Надеждата да носи красотата.
Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
В английски започва с „s“.
“ Не да разбираш езика, но владееш ли този език? Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи.
В английски започва с „s“.
S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш?
към беседата >>
Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява.
Ще благодарим на Бога за вярата, която вложил в сърцето ни. Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата.
Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява.
Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
S е законът на две противоположности.
Щом англичанинът казва „do you speak“ – „Ти знаеш ли да манипулираш с езика? “ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“.
S е законът на две противоположности.
Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения.
към беседата >>
Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
Ще благодарим на Бога за любовта, която вложила светлина в ума ни. Светлината да носи любовта. Топлината да носи силата. Надеждата да носи красотата. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява.
Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля.
към беседата >>
Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота.
“ А пък българинът казва: „Ти, като говориш, може ли да направиш нещо? “ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности.
Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота.
Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре.
към беседата >>
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата.
Да ви дам едно възпитателно средство. Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало.
към беседата >>
Българинът с какво започва?
“ Във френски език „parler“ започва с „p“. Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота.
Българинът с какво започва?
С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
към беседата >>
Да ви дам едно възпитателно средство.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата.
Да ви дам едно възпитателно средство.
Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда.
към беседата >>
С „г“.
Р-то означава нещо, което държи. В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва?
С „г“.
Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка.
към беседата >>
Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата. Да ви дам едно възпитателно средство.
Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите.
Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме.
към беседата >>
Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш?
В английски започва с „s“. S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“.
Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш?
Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка.
към беседата >>
Каквато кал има, ще я очистиш.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата. Да ви дам едно възпитателно средство. Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите.
Каквато кал има, ще я очистиш.
По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело.
към беседата >>
Аз искам да ви покажа тия обяснения.
S е законът на две противоположности. Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш?
Аз искам да ви покажа тия обяснения.
Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски.
към беседата >>
По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата. Да ви дам едно възпитателно средство. Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш.
По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно.
Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта.
към беседата >>
Който не разбира, той ще се спре.
Значи знаеш ли да говориш, да примириш всичките противоречия в живота. Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения.
Който не разбира, той ще се спре.
Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика.
към беседата >>
Някой път ви е потребно да имате по едно огледало.
Казвам: Най-първо сутрин, като станеш, ще започнеш от надеждата. Да ви дам едно възпитателно средство. Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно.
Някой път ви е потребно да имате по едно огледало.
По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти.
към беседата >>
Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
Българинът с какво започва? С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре.
Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално.
към беседата >>
По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда.
Да ви дам едно възпитателно средство. Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало.
По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда.
Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето.
към беседата >>
Англичанинът и той ще ти направи забележка.
С „г“. Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
Англичанинът и той ще ти направи забележка.
Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори.
към беседата >>
Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме.
Като станеш сутрин, ще си изчистиш калта под нектите. Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда.
Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме.
Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта.
към беседата >>
Българинът и той ще направи бележка.
Казва: Ти може ли да го хванеш, да го задържиш? Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка.
Българинът и той ще направи бележка.
Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо.
към беседата >>
Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело.
Каквато кал има, ще я очистиш. По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме.
Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело.
Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна.
към беседата >>
Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски.
Аз искам да ви покажа тия обяснения. Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка.
Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски.
Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина.
към беседата >>
Но челото, то е любовта.
По лицето си ще се огледате да няма нито едно петно, никакво петно. Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело.
Но челото, то е любовта.
Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш.
към беседата >>
Някои, като говорят, музика има в езика.
Който не разбира, той ще се спре. Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски.
Някои, като говорят, музика има в езика.
Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина.
към беседата >>
Той ще го очисти.
Някой път ви е потребно да имате по едно огледало. По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта.
Той ще го очисти.
Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта.
към беседата >>
Езикът е нещо музикално.
Французинът ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва. Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика.
Езикът е нещо музикално.
По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина.
към беседата >>
Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето.
По някой път човек не може да вижда своите погрешки, понеже не се вижда. Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти.
Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето.
Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов.
към беседата >>
По този начин човек не може да говори.
Англичанинът и той ще ти направи забележка. Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално.
По този начин човек не може да говори.
Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна.
към беседата >>
Лицето на човека, това представя любовта.
Ние често виждаме погрешките на другите хора, а своите погрешки не виждаме. Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето.
Лицето на човека, това представя любовта.
Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов.
към беседата >>
Говорът не е нещо механическо.
Българинът и той ще направи бележка. Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори.
Говорът не е нещо механическо.
За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш.
към беседата >>
Всякога любовта ще остане непонятна.
Казвам, след като видиш един човек, казваш, имаш чело. Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта.
Всякога любовта ще остане непонятна.
Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого.
към беседата >>
За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина.
Аз съм слушал някой път има французи, които не могат да говорят френски. Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо.
За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина.
Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора.
към беседата >>
Любовта само по отражение може да я познаваш.
Но челото, то е любовта. Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна.
Любовта само по отражение може да я познаваш.
Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш.
към беседата >>
Умът трябва да бъде пълен със светлина.
Някои, като говорят, музика има в езика. Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина.
Умът трябва да бъде пълен със светлина.
За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло.
към беседата >>
Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта.
Той ще го очисти. Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш.
Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта.
Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава.
към беседата >>
За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина.
Езикът е нещо музикално. По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина.
За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина.
За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия.
към беседата >>
Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов.
Единственото нещо, което не може да поправим, то е лицето. Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта.
Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов.
Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта.
към беседата >>
За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна.
По този начин човек не може да говори. Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина.
За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна.
Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло.
към беседата >>
Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов.
Лицето на човека, това представя любовта. Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов.
Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов.
Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта. Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов.
към беседата >>
Сила трябва да имаш.
Говорът не е нещо механическо. За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна.
Сила трябва да имаш.
Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява.
към беседата >>
Ако искаш да се видиш, обикни някого.
Всякога любовта ще остане непонятна. Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов.
Ако искаш да се видиш, обикни някого.
Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта. Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов. Животът се осмисля.
към беседата >>
Изисква се светлина, топлина и сила в говора.
За да говориш ти правилно, непременно в ума ти трябва да има светлина. Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш.
Изисква се светлина, топлина и сила в говора.
Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“?
към беседата >>
Да обичаш, значи да се видиш.
Любовта само по отражение може да я познаваш. Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого.
Да обичаш, значи да се видиш.
Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта. Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов. Животът се осмисля.
към беседата >>
Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло.
Умът трябва да бъде пълен със светлина. За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора.
Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло.
Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло.
към беседата >>
Като се видиш, приятно ти е тогава.
Човек, за да познава любовта, търси някого да обикне, за да познае любовта. Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш.
Като се видиш, приятно ти е тогава.
Най-хубавото огледало в света, това е любовта. Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов. Животът се осмисля.
към беседата >>
Всички математици започват от правата линия.
За да говориш правилно, сърцето ти трябва да бъде пълно с топлина. За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло.
Всички математици започват от правата линия.
Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло.
към беседата >>
Най-хубавото огледало в света, това е любовта.
Само като обикнеш някого, ще познаеш своята любов. Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава.
Най-хубавото огледало в света, това е любовта.
Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов. Животът се осмисля.
към беседата >>
Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло.
За да говориш правилно и волята ти трябва да бъде силна. Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия.
Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло.
Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни.
към беседата >>
Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов.
Ако не можеш да обикнеш някого, не можеш да познаеш своята любов. Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта.
Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов.
Животът се осмисля.
към беседата >>
Водата тече, въздухът се разширява.
Сила трябва да имаш. Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло.
Водата тече, въздухът се разширява.
А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява.
към беседата >>
Животът се осмисля.
Ако искаш да се видиш, обикни някого. Да обичаш, значи да се видиш. Като се видиш, приятно ти е тогава. Най-хубавото огледало в света, това е любовта. Като погледнеш, виждаш надеждата, виждаш вярата и виждаш и самата любов.
Животът се осмисля.
към беседата >>
А какво се разбира под „тяло“?
Изисква се светлина, топлина и сила в говора. Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява.
А какво се разбира под „тяло“?
Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава.
към беседата >>
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда.
Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича.
към беседата >>
Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло.
Или да го туря в друга форма: права линия, плоскост и тяло. Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“?
Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло.
Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение.
към беседата >>
Бог ни обича, понеже се оглежда в нас.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда.
Бог ни обича, понеже се оглежда в нас.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е.
към беседата >>
Пълни се нещо, което е тяло.
Всички математици започват от правата линия. Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло.
Пълни се нещо, което е тяло.
Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога.
Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе.
към беседата >>
Само едно тяло се пълни.
Водата е права линия, въздухът е плоскост, светлината е тяло. Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло.
Само едно тяло се пълни.
Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място. Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите.
към беседата >>
Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога.
Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш.
Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата.
към беседата >>
Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява.
Водата тече, въздухът се разширява. А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни.
Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява.
Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място. Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите. Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
Бог ви обича.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш.
Бог ви обича.
Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека.
към беседата >>
Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава.
А какво се разбира под „тяло“? Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява.
Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава.
Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място. Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите. Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
Казвате, защо ви обича.
Аз, като погледна на света, виждам Божията Любов, която се оглежда. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича.
Казвате, защо ви обича.
Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината.
към беседата >>
Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение.
Някой път казвате: „Аз искам да се изпълня с въздух.“ Вече имате тяло. Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава.
Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение.
Точката ще я виждаш като точка на едно място. Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите. Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
Оглежда се Бог, приятно му е.
Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича.
Оглежда се Бог, приятно му е.
На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата.
към беседата >>
Точката ще я виждаш като точка на едно място.
Пълни се нещо, което е тяло. Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение.
Точката ще я виждаш като точка на едно място.
Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите. Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
На Бога му е приятно, като погледне на тебе.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е.
На Бога му е приятно, като погледне на тебе.
Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата.
към беседата >>
Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите.
Само едно тяло се пълни. Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място.
Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите.
Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата.
Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе.
Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата.
Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата.
към беседата >>
Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
Което е плоскост не може да се пълни, то може да се разширява. Правата линия не може да се разширява, тя може само да се удължава. Точката е поставена само в пространството, никога не можем да забележим нейното движение. Точката ще я виждаш като точка на едно място. Сега това са обяснения, но няма какво повече да ви обяснявам, понеже, като обяснявам повече, вие ще се счутите.
Новите обяснения ще влязат в стълкновение с вашите вярвания.
към беседата >>
Истината е детето в човека.
Бог ви обича. Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата.
Истината е детето в човека.
Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича.
към беседата >>
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат.
Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят. Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно.
към беседата >>
Човек, това е истината.
Казвате, защо ви обича. Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека.
Човек, това е истината.
Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си.
към беседата >>
Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат.
Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят.
Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде.
към беседата >>
Истината е същността на нещата.
Оглежда се Бог, приятно му е. На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината.
Истината е същността на нещата.
Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си.
към беседата >>
Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат. Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят.
Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не.
Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата.
към беседата >>
Любовта е майката на нещата.
На Бога му е приятно, като погледне на тебе. Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата.
Любовта е майката на нещата.
Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство.
към беседата >>
Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат. Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят. Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не.
Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата.
Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра.
към беседата >>
Мъдростта, това е бащата на нещата.
Казва: „Възлюбил е истината.“ Истината е същността на нещата. Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата.
Мъдростта, това е бащата на нещата.
Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си.
към беседата >>
Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат. Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят. Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата.
Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля.
В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра. Ако не е топла дрехата, не е намясто.
към беседата >>
Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича.
Истината е детето в човека. Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата.
Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича.
Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“.
към беседата >>
В дадения случай друго е важно.
Някой път вашите вярвания, които имате, са много хубави, много по-хубави, отколкото обясненията, които може да ви се дадат. Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят. Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля.
В дадения случай друго е важно.
Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра. Ако не е топла дрехата, не е намясто. Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Като търсиш любовта, ти търсиш майка си.
Човек, това е истината. Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича.
Като търсиш любовта, ти търсиш майка си.
Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си.
към беседата >>
Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде.
Когато е топло, е много хубаво да има човек една дреха с отличен цвят. Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно.
Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде.
Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра. Ако не е топла дрехата, не е намясто. Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си.
Истината е същността на нещата. Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си.
Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си.
Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва.
към беседата >>
Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата.
Ние не правим въпрос дали ще е топла, или не. Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде.
Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата.
Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра. Ако не е топла дрехата, не е намясто. Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство.
Любовта е майката на нещата. Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си.
Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство.
Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща.
към беседата >>
Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра.
Искаме да е хубава, цветът да е приятен, красива да е дрехата. Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата.
Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра.
Ако не е топла дрехата, не е намясто. Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си.
Мъдростта, това е бащата на нещата. Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство.
Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си.
Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка.
към беседата >>
Ако не е топла дрехата, не е намясто.
Но ако ти се намираш зимно време в студа, тогава цветът не играе важна роля. В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра.
Ако не е топла дрехата, не е намясто.
Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Писанието казва: „Да намериш себе си“.
Та казвам: Като обичаш истината, то е действително което Бог обича. Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си.
Писанието казва: „Да намериш себе си“.
Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си.
към беседата >>
Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
В дадения случай друго е важно. Тази дреха трябва да бъде мека, топла трябва да бъде. Ние вече не се интересуваме за цвета, но дали е топла дрехата. Зимно време, ако е топла дрехата, тази дреха е добра. Ако не е топла дрехата, не е намясто.
Лятно време, ако дрехата е красива, външната форма е важна.
към беседата >>
Като намериш любовта, намираш майка си.
Като търсиш любовта, ти търсиш майка си. Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“.
Като намериш любовта, намираш майка си.
Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме.
към беседата >>
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи.
Знанието на човека е потребно. Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва.
към беседата >>
Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва.
Като търсиш мъдростта, ти търсиш баща си. Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си.
Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва.
Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете.
към беседата >>
Знанието на човека е потребно.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи.
Знанието на човека е потребно.
Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина.
към беседата >>
Сега може да намериш един баща, който не е баща.
Като ги намериш, всичките заедно съставят тази Божествена фамилия, която носи туй вечното блаженство. Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва.
Сега може да намериш един баща, който не е баща.
Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си.
към беседата >>
Човек трябва да се научи как да храни ума си.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи. Знанието на човека е потребно.
Човек трябва да се научи как да храни ума си.
Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила.
към беседата >>
Може да намериш майка, която още не е майка.
Да бъдеш всякога при баща си, при майка си, при себе си. Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща.
Може да намериш майка, която още не е майка.
Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича.
към беседата >>
Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи. Знанието на човека е потребно. Човек трябва да се научи как да храни ума си.
Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее.
То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека?
към беседата >>
Може да намериш себе си.
Писанието казва: „Да намериш себе си“. Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка.
Може да намериш себе си.
И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас.
към беседата >>
То е основата.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи. Знанието на човека е потребно. Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее.
То е основата.
Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има.
към беседата >>
И ние не сме.
Като намериш любовта, намираш майка си. Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си.
И ние не сме.
Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник?
към беседата >>
Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва.
Казвам: Знанието, което ни се дава, е да ни служи. Знанието на човека е потребно. Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата.
Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва.
Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие.
към беседата >>
Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете.
Като намериш мъдростта, намираш баща си и оттам започваш да живееш както трябва. Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме.
Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете.
Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го!
към беседата >>
Да храниш ума си със светлина.
Знанието на човека е потребно. Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва.
Да храниш ума си със светлина.
Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила.
към беседата >>
Истинска майка е, която обича действително детето си.
Сега може да намериш един баща, който не е баща. Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете.
Истинска майка е, която обича действително детето си.
Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш.
към беседата >>
Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила.
Човек трябва да се научи как да храни ума си. Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина.
Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила.
Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече.
към беседата >>
Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича.
Може да намериш майка, която още не е майка. Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си.
Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича.
Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди.
към беседата >>
Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека?
Ако човек не знае как да храни ума си, ако не знае как да храни сърцето си, ако не знае как да храни себе си, този човек още не се е научил да живее. То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила.
Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека?
Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила.
към беседата >>
Бог не се гнуси от нас.
Може да намериш себе си. И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича.
Бог не се гнуси от нас.
Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го.
към беседата >>
Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има.
То е основата. Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека?
Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има.
Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл.
към беседата >>
Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник?
И ние не сме. Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас.
Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник?
“ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат?
към беседата >>
Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие.
Трябва да знаеш как да храниш ума си, каква светлина трябва. Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има.
Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие.
Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света.
към беседата >>
“ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го!
Аз наричам онова дете, което обича баща си, майка си, то е истинското дете. Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник?
“ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го!
“ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат.
към беседата >>
Във вярата трябва да има сила.
Да храниш ума си със светлина. Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие.
Във вярата трябва да има сила.
Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата.
към беседата >>
“ След това като злато светнеш.
Истинска майка е, която обича действително детето си. Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го!
“ След това като злато светнеш.
Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света.
към беседата >>
Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече.
Да храниш сърцето си с топлина и себе си да храниш със сила. Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила.
Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече.
И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет.
към беседата >>
Когато отиваме при Бога, Той не ни съди.
Аз наричам Бог Онзи, Който ни обича. Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш.
Когато отиваме при Бога, Той не ни съди.
Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи.
към беседата >>
И в неподвижната любов трябва да има сила.
Казвам: В дадения случай с какво се развива силата на човека? Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече.
И в неподвижната любов трябва да има сила.
Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието.
към беседата >>
Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го.
Бог не се гнуси от нас. Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди.
Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го.
Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите.
към беседата >>
Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл.
Казва Писанието: „Да бъде човек силен в Господа.“ За да се развие каквато и да е сила, необходимо е топлина, горение трябва да има. Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила.
Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл.
Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света.
към беседата >>
Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат?
Казваш: „Как ще погледне на мене Бог, като [на] един грешник? “ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го.
Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат?
На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание.
към беседата >>
Формата е мощното, неподвижното, инертното в света.
Тогава се развива материята, в която живеем, добивате особено състояние, че тази материя може да се тури в действие. Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл.
Формата е мощното, неподвижното, инертното в света.
То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има?
към беседата >>
На някои е приятно, като ги къпят, не плачат.
“ Като те занесат при Господа оцапан, Той казва: „Турете го в коритото, очистете го! “ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат?
На някои е приятно, като ги къпят, не плачат.
Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят.
към беседата >>
То е формата.
Във вярата трябва да има сила. Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света.
То е формата.
Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение.
към беседата >>
Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света.
“ След това като злато светнеш. Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат.
Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света.
Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене.
към беседата >>
Съдържанието, то е силата на един предмет.
Тази вяра не трябва да бъде статическа вяра вече. И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата.
Съдържанието, то е силата на един предмет.
Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл.
към беседата >>
Пооцапала се с тия работи.
Когато отиваме при Бога, Той не ни съди. Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света.
Пооцапала се с тия работи.
В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят.
към беседата >>
Туй, което движи света, то е съдържанието.
И в неподвижната любов трябва да има сила. Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет.
Туй, което движи света, то е съдържанието.
Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза.
към беседата >>
В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите.
Съдбата седи в това: турят го в коритото, измият го. Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи.
В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите.
Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят. След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха.
към беседата >>
Туй, което се движи, е разумното в света.
Тогава ние имаме основните неща: форма, съдържание и смисъл. Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието.
Туй, което се движи, е разумното в света.
Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл.
към беседата >>
Туй хората наричат страдание.
Като къпят децата, виждали ли сте ги как плачат, кряскат? На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите.
Туй хората наричат страдание.
Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят. След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха. Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има?
Формата е мощното, неподвижното, инертното в света. То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света.
Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има?
То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата.
към беседата >>
Казвам: Не роптайте, когато ви къпят.
На някои е приятно, като ги къпят, не плачат. Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание.
Казвам: Не роптайте, когато ви къпят.
То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят. След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха. Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
То трябва да има някакъв смисъл това движение.
То е формата. Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има?
То трябва да има някакъв смисъл това движение.
Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията.
към беседата >>
То е вашето чистене.
Та от едно гледище страданията – това е къпане на човешката душа, за да се освободи от нечистотиите в света. Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят.
То е вашето чистене.
Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят. След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха. Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл.
Съдържанието, то е силата на един предмет. Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение.
Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл.
Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно.
към беседата >>
Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят.
Пооцапала се с тия работи. В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене.
Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят.
След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха. Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения.
Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат.
към беседата >>
Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза.
Туй, което движи света, то е съдържанието. Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл.
Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза.
Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата.
към беседата >>
След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха.
В Божественото корито човек се очиства от нечистотиите. Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят.
След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха.
Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
Най-първо засяга любовта на Бога.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения.
Най-първо засяга любовта на Бога.
Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат.
към беседата >>
Силата, която ти употребяваш има смисъл.
Туй, което се движи, е разумното в света. Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза.
Силата, която ти употребяваш има смисъл.
Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата.
към беседата >>
Като излезете, животът е осмислен.
Туй хората наричат страдание. Казвам: Не роптайте, когато ви къпят. То е вашето чистене. Благодарете, че Бог има толкоз служители, които желаят да ви окъпят, да ви очистят. След като минете една духовна баня, вие вече сте радостен, облечен в новата дреха.
Като излезете, животът е осмислен.
към беседата >>
Говори за любовта на Бога.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения. Най-първо засяга любовта на Бога.
Говори за любовта на Бога.
Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата.
към беседата >>
Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата.
Всяко едно движение, което ти направиш, какъв смисъл има? То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл.
Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата.
Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира.
към беседата >>
Имайте тогава правилно схващане за надеждата.
Имайте тогава правилно схващане за надеждата.
Имайте правилно схващане за вярата. Имайте правилно схващане за любовта.
към беседата >>
Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения. Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога.
Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията.
Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят.
към беседата >>
Разглеждат въпроса каква е субстанцията.
То трябва да има някакъв смисъл това движение. Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата.
Разглеждат въпроса каква е субстанцията.
Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си.
към беседата >>
Имайте правилно схващане за вярата.
Имайте тогава правилно схващане за надеждата.
Имайте правилно схващане за вярата.
Имайте правилно схващане за любовта.
към беседата >>
Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения. Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията.
Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората.
Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална.
към беседата >>
Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно.
Ако ти копаеш земята, туй копане трябва да има някакъв смисъл. Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията.
Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно.
Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Имайте правилно схващане за любовта.
Имайте тогава правилно схващане за надеждата. Имайте правилно схващане за вярата.
Имайте правилно схващане за любовта.
към беседата >>
Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат.
Прочетената глава е интересна, че съдържа няколко основни положения. Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората.
Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат.
Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т.
към беседата >>
Силата е туй, което движи нещата.
Ако ти, след като си окопал земята, посееш плодни дървета или дини, или някакви зеленчуци, вече има известна полза. Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно.
Силата е туй, което движи нещата.
Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта.
към беседата >>
Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат.
Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат.
Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат.
Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе.
към беседата >>
Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата.
Силата, която ти употребяваш има смисъл. Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата.
Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата.
В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът.
към беседата >>
Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата.
Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат.
Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата.
Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува.
към беседата >>
В тебе започва да функционира.
Да кажем съдържанието на нашия живот седи в силата. Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата.
В тебе започва да функционира.
Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло.
към беседата >>
Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят.
Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата.
Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят.
Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата.
към беседата >>
Най-после ти искаш да осмислиш живота си.
Разглеждат въпроса каква е субстанцията. Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира.
Най-после ти искаш да осмислиш живота си.
Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда.
към беседата >>
Има една любов, която е материална.
Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят.
Има една любов, която е материална.
Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое?
към беседата >>
Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота?
Субстанцията – туй което изпълва света, е неподвижно. Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си.
Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота?
“ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т.
Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална.
Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т.
н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение.
към беседата >>
“ Тогава смисълът на живота седи в любовта.
Силата е туй, което движи нещата. Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота?
“ Тогава смисълът на живота седи в любовта.
Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе.
Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т.
н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе.
Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът.
към беседата >>
Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът.
Ти седиш, започваш да мислиш – то е силата. В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта.
Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът.
Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува.
Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе.
Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува.
Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне.
към беседата >>
Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло.
В тебе започва да функционира. Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът.
Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло.
Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата.
Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува.
Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата.
Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го.
към беседата >>
Тялото, това е твоята надежда.
Най-после ти искаш да осмислиш живота си. Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло.
Тялото, това е твоята надежда.
Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое?
Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата.
Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое?
– Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре.
към беседата >>
Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
Казваш: „Като живея, какъв е смисълът на живота? “ Тогава смисълът на живота седи в любовта. Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда.
Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе.
към беседата >>
– Туй са неща само за разсъждение.
Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое?
– Туй са неща само за разсъждение.
Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]?
към беседата >>
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда.
Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата.
към беседата >>
Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът.
н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение.
Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът.
Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има.
към беседата >>
Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда.
Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата.
Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло.
към беседата >>
Или като намери някое червейче, и него глътне.
Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът.
Или като намери някое червейче, и него глътне.
Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката?
към беседата >>
Туй, което осмисля живота, то е любовта.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата.
Туй, което осмисля живота, то е любовта.
Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш?
към беседата >>
Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го.
Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне.
Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го.
Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости.
към беседата >>
Туй, което ще ти даде сила, то е вярата.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта.
Туй, което ще ти даде сила, то е вярата.
Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи.
към беседата >>
Малкото червейче влезе вътре.
Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го.
Малкото червейче влезе вътре.
Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния.
към беседата >>
Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата.
Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта.
Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката.
към беседата >>
Как мислите, какво е състоянието [му]?
– Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре.
Как мислите, какво е състоянието [му]?
Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости?
към беседата >>
Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата.
Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта.
Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата.
Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки.
към беседата >>
Две положения има.
Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]?
Две положения има.
Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други?
към беседата >>
Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло.
Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата.
Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло.
Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия.
към беседата >>
Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката?
Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има.
Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката?
Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те.
към беседата >>
Като се освободиш от тялото, къде ще идеш?
Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло.
Като се освободиш от тялото, къде ще идеш?
От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта.
към беседата >>
Като го вземе, померва, приема го на гости.
Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва „пиленцето ми“ и погледнеш – глътнала го. Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката?
Като го вземе, померва, приема го на гости.
Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво.
към беседата >>
От тялото човек никога не може да се освободи.
Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш?
От тялото човек никога не може да се освободи.
Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта.
към беседата >>
Казваме, червеят претърпял две различни състояния.
Малкото червейче влезе вътре. Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости.
Казваме, червеят претърпял две различни състояния.
От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле.
към беседата >>
Правата линия ще каже да се освободи от точката.
Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи.
Правата линия ще каже да се освободи от точката.
Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото.
към беседата >>
От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости?
Как мислите, какво е състоянието [му]? Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния.
От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости?
Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем.
към беседата >>
Правата линия е съставена от точки.
Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката.
Правата линия е съставена от точки.
Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано.
към беседата >>
Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други?
Две положения има. Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости?
Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други?
Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа.
към беседата >>
Плоскостта да каже да се освободи от правата линия.
Казвам: Погрешно е, че ние казваме да се освободим от това тяло. Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки.
Плоскостта да каже да се освободи от правата линия.
Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта!
към беседата >>
Тя ти говори сладко, съжалява те.
Кое положение е по-добро – в земята вътре или в кокошката? Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други?
Тя ти говори сладко, съжалява те.
Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята.
към беседата >>
Ами правата линия създала плоскостта.
Като се освободиш от тялото, къде ще идеш? От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия.
Ами правата линия създала плоскостта.
И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе?
към беседата >>
Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво.
Като го вземе, померва, приема го на гости. Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те.
Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво.
Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние.
към беседата >>
И тялото да каже да се освободи от плоскостта.
От тялото човек никога не може да се освободи. Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта.
И тялото да каже да се освободи от плоскостта.
Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота.
към беседата >>
Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле.
Казваме, червеят претърпял две различни състояния. От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво.
Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле.
Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“?
към беседата >>
Плоскостта създала тялото.
Правата линия ще каже да се освободи от точката. Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта.
Плоскостта създала тялото.
Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието.
към беседата >>
Не сме били в положението на червея, не знаем.
От нашето гледище първото или второто положение, кое е по-завидно: когато човек може да се намери в положението на един червей в земята [или] може да се намери в положението на един червей, който седи на клюна на една кокошка, която може да го изяде, да го приеме на гости? Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле.
Не сме били в положението на червея, не знаем.
Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“? Яденето едно престъпление ли е?
към беседата >>
Или другояче казано.
Правата линия е съставена от точки. Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото.
Или другояче казано.
Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има.
към беседата >>
Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа.
Сега, след като ти говори кокошката, ти ще я обичаш ли, или ще вярваш на други? Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем.
Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа.
Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“? Яденето едно престъпление ли е? Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
Някой казва: „Да се освободя от любовта!
Плоскостта да каже да се освободи от правата линия. Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано.
Някой казва: „Да се освободя от любовта!
“ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото?
към беседата >>
Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята.
Тя ти говори сладко, съжалява те. Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа.
Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята.
Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“? Яденето едно престъпление ли е? Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
“ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе?
Ами правата линия създала плоскостта. И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта!
“ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе?
Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е.
към беседата >>
Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние.
Ти вярваш в другите, че носят нещо много хубаво. Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята.
Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние.
Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“? Яденето едно престъпление ли е? Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота.
И тялото да каже да се освободи от плоскостта. Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе?
Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане?
към беседата >>
Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“?
Имаме си субективни схващания, мислим, че на червея ще му бъде много зле. Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние.
Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“?
Яденето едно престъпление ли е? Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието.
Плоскостта създала тялото. Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието.
Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението.
към беседата >>
Яденето едно престъпление ли е?
Не сме били в положението на червея, не знаем. Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“?
Яденето едно престъпление ли е?
Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има.
Или другояче казано. Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието.
Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има.
Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение.
към беседата >>
Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
Ние гледаме едно външно явление, нямаме една ясна представа. Най-първо не знаем какво е състоянието на червея вътре в земята. Второто състояние – когато кокошката го глътне, когато този червей отиде на гости – пак не знаем какво е неговото състояние. Казваме „кокошката изяде червея“, но какво подразбираме с думата „ядене“? Яденето едно престъпление ли е?
Да допуснем сега, че хората не ядяха, какъв щеше да бъде светът?
към беседата >>
Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото?
Някой казва: „Да се освободя от любовта! “ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има.
Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото?
Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен.
към беседата >>
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава.
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава.
От какво се изкушава човек? Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението?
към беседата >>
Заблуждение е.
“ Като се освободиш от любовта, какво ще остане от тебе? Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото?
Заблуждение е.
Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума.
към беседата >>
От какво се изкушава човек?
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава.
От какво се изкушава човек?
Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял.
към беседата >>
Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане?
Щом се освободиш от любовта, ти ще изгубиш смисъла на живота. Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е.
Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане?
Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има?
към беседата >>
Човек се изкушава от временни неща.
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава. От какво се изкушава човек?
Човек се изкушава от временни неща.
От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш?
към беседата >>
Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението.
Щом се освободиш от вярата, ти ще изгубиш силата, съдържанието. Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане?
Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението.
Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил.
към беседата >>
От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш.
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава. От какво се изкушава човек? Човек се изкушава от временни неща.
От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш.
Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш?
към беседата >>
Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение.
Щом се освободиш от своята надежда, ти ще се освободиш от всичко, че нищо няма да има. Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението.
Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение.
Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха?
към беседата >>
Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш.
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава. От какво се изкушава човек? Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш.
Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш.
Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението.
към беседата >>
Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен.
Тогава какъв е смисълът, когато някой иска да се освободи от тялото? Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение.
Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен.
Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден?
към беседата >>
Казваш: „Защо е изкушението?
Или пък допуснете, че ние някой път съжаляваме, че човек се изкушава. От какво се изкушава човек? Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш.
Казваш: „Защо е изкушението?
“ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение.
към беседата >>
Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума.
Заблуждение е. Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен.
Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума.
Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо.
към беседата >>
“ Изкушението произтича, защото си го видял.
От какво се изкушава човек? Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението?
“ Изкушението произтича, защото си го видял.
Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията.
към беседата >>
Забулено нещо, какво лошо има?
Когато всички се освободят от всичко, какво ще остане? Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума.
Забулено нещо, какво лошо има?
Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш?
Човек се изкушава от временни неща. От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял.
Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш?
Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш.
към беседата >>
Той, казва, се заблудил.
Ами че ти, докато си заблуден, щастието е в заблуждението. Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има?
Той, казва, се заблудил.
Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш?
От това, което пипаш, може да се изкусиш; от това, което вкусиш, може да се изкусиш. Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш?
Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш?
“ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването?
към беседата >>
Какво лошо има, като си облечен в дреха?
Най-голямото щастие е в най-голямото заблуждение. Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил.
Какво лошо има, като си облечен в дреха?
Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението.
към беседата >>
“ Изкушението произтича от зрението.
Туй, което иде до обонянието, което слушаш, което виждаш, от него може да се изкусиш. Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш?
“ Изкушението произтича от зрението.
Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила.
към беседата >>
Не е ли заблуждение, не си ли заблуден?
Щом се разкрие заблуждението, ти ставаш нещастен. Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха?
Не е ли заблуждение, не си ли заблуден?
Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение.
към беседата >>
Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение.
Казваш: „Защо е изкушението? “ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението.
Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение.
Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата?
към беседата >>
Значи под дрехата е скрито нещо.
Сега думата „заблуждение“, тя е една толкоз страшна дума. Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден?
Значи под дрехата е скрито нещо.
Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва.
към беседата >>
Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията.
“ Изкушението произтича, защото си го видял. Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение.
Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията.
Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата.
към беседата >>
Значи ти си се заблудил.
Забулено нещо, какво лошо има? Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо.
Значи ти си се заблудил.
Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише.
към беседата >>
Или допуснете, че може да се излъжеш.
Кое е по-хубаво: да имаш желание, да се изкушаваш или да нямаш желание, да не се изкушаваш? Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията.
Или допуснете, че може да се излъжеш.
В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни.
към беседата >>
Ние тъй го считаме облечен.
Той, казва, се заблудил. Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил.
Ние тъй го считаме облечен.
Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане.
към беседата >>
В какво седи излъгването?
Казвате: „Защо трябва да се изкушаваш? “ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш.
В какво седи излъгването?
Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават.
към беседата >>
Изменя се заблуждението.
Какво лошо има, като си облечен в дреха? Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен.
Изменя се заблуждението.
Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане.
към беседата >>
Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила.
“ Изкушението произтича от зрението. Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването?
Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила.
В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен.
към беседата >>
Турили сме му трето заблуждение.
Не е ли заблуждение, не си ли заблуден? Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението.
Турили сме му трето заблуждение.
Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано.
към беседата >>
В какво седи лъжата?
Ако нямаше зрение, нямаше да има и изкушение. Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила.
В какво седи лъжата?
Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест.
към беседата >>
Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва.
Значи под дрехата е скрито нещо. Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение.
Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва.
Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение.
към беседата >>
Когато нямаме ясна представа за същността на нещата.
Изкусява се човек за нещо, за което не знае какви ще бъдат последствията. Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата?
Когато нямаме ясна представа за същността на нещата.
Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът.
към беседата >>
Значи заблудата е едно разпукнато шише.
Значи ти си се заблудил. Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва.
Значи заблудата е едно разпукнато шише.
Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане.
към беседата >>
Виждаш два предмета златни.
Или допуснете, че може да се излъжеш. В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата.
Виждаш два предмета златни.
Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът. Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед.
към беседата >>
Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане.
Ние тъй го считаме облечен. Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише.
Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане.
Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл.
към беседата >>
Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават.
В какво седи излъгването? Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни.
Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават.
Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът. Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед. Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане.
Изменя се заблуждението. Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане.
Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане.
Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си.
към беседата >>
Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен.
Казвате някой път: „Аз се излъгах.“ Човек може да се излъже в своята вяра, човек може да се излъже в своята любов, човек може да се излъже в своята наука, може да се излъже в своята сила. В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават.
Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен.
Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът. Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед. Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Ясно казано.
Турили сме му трето заблуждение. Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане.
Ясно казано.
Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума.
към беседата >>
Истинното злато има своя особена тежест.
В какво седи лъжата? Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен.
Истинното злато има своя особена тежест.
Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът. Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед. Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение.
Значи отворен кръг, който се е разпукнал, че вече този кръг разпукнатият пари не струва. Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано.
Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение.
Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето.
към беседата >>
Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът.
Когато нямаме ясна представа за същността на нещата. Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест.
Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът.
Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед. Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане.
Значи заблудата е едно разпукнато шише. Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение.
Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане.
Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено.
към беседата >>
Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед.
Виждаш два предмета златни. Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът.
Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед.
Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Облеклото вече има смисъл.
Тогава туй разпукнато шише вземам, че направям обличане. Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане.
Облеклото вече има смисъл.
Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено.
към беседата >>
Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
Може повърхността да е златна, но тия двата предмета се различават. Може едно дърво да е позлатено отгоре, но онзи, вещият ще види единия предмет златен. Истинното злато има своя особена тежест. Златото – каквато е повърхността, такъв е и центърът. Туй, което е лъжливо, отвън е злато, отвътре е дърво или мед.
Ако на тебе ти продадат нещо, позлатеният съд ли е ценен, или когато изцяло е златен?
към беседата >>
Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си.
Значи турям частите, пък ги заграждам, да не е вече заблуждение, но да е обличане. Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл.
Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си.
Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане.
към беседата >>
Казвам: В света има една позлатена вяра.
Казвам: В света има една позлатена вяра.
Привидно нещата са верни. Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен?
към беседата >>
Знанието е облекло на ума.
Ясно казано. Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си.
Знанието е облекло на ума.
Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят?
към беседата >>
Привидно нещата са верни.
Казвам: В света има една позлатена вяра.
Привидно нещата са верни.
Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ.
към беседата >>
Хубавите чувства, това са облекло на сърцето.
Когато нямаш една ясна представа за онова положение, в което се намираш в даден момент, то е заблуждение. Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума.
Хубавите чувства, това са облекло на сърцето.
И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят.
към беседата >>
Позлатените неща са хубави.
Казвам: В света има една позлатена вяра. Привидно нещата са верни.
Позлатените неща са хубави.
В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен.
към беседата >>
И сърцето ти трябва да е облечено.
Когато имаш правилно схващане за положението, в което ти се намираш, то е обличане. Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето.
И сърцето ти трябва да е облечено.
То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват.
към беседата >>
В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре.
Казвам: В света има една позлатена вяра. Привидно нещата са верни. Позлатените неща са хубави.
В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре.
Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя.
към беседата >>
То не трябва да е забулено.
Облеклото вече има смисъл. Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено.
То не трябва да е забулено.
Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат.
към беседата >>
Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени.
Казвам: В света има една позлатена вяра. Привидно нещата са верни. Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре.
Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени.
Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има.
към беседата >>
Забулят се, заблуждението стане.
Ти се обличаш и с туй обличане ти вече пазиш тялото си. Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено.
Забулят се, заблуждението стане.
Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят?
към беседата >>
Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен?
Казвам: В света има една позлатена вяра. Привидно нещата са верни. Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени.
Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен?
Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича.
към беседата >>
Какво забулят?
Знанието е облекло на ума. Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане.
Какво забулят?
Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите.
към беседата >>
Онзи, който е златен, всякога е един и същ.
Привидно нещата са верни. Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен?
Онзи, който е златен, всякога е един и същ.
При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него.
към беседата >>
Статуи забулят, младите булки се забулят.
Хубавите чувства, това са облекло на сърцето. И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят?
Статуи забулят, младите булки се забулят.
Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите. Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша.
към беседата >>
При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен.
Позлатените неща са хубави. В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ.
При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен.
Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате?
към беседата >>
Сега в модерния живот младите булки не се забулват.
И сърцето ти трябва да е облечено. То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят.
Сега в модерния живот младите булки не се забулват.
Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите. Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша. Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя.
В даден случай позлатеният предмет поне няма да се окислява, докато златото е отгоре. Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен.
Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя.
Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа.
към беседата >>
Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат.
То не трябва да е забулено. Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват.
Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат.
Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите. Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша. Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има.
Щом туй злато се премахне, този предмет ще започне да претърпява известни промени. Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя.
Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има.
Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически.
към беседата >>
Защо я забулят?
Забулят се, заблуждението стане. Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат.
Защо я забулят?
Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите. Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша. Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича.
Та казвам сега: По какво се отличава един човек, който е златен, и един, който е позлатен? Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има.
Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича.
Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си.
към беседата >>
Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите.
Какво забулят? Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят?
Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите.
Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша. Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Иска той да вярвате в него.
Онзи, който е златен, всякога е един и същ. При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича.
Иска той да вярвате в него.
Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас.
към беседата >>
Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша.
Статуи забулят, младите булки се забулят. Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите.
Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша.
Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Колко време може да му вярвате?
При каквито условия и да го туриш, той си остава все златен. Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него.
Колко време може да му вярвате?
Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем.
към беседата >>
Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
Сега в модерния живот младите булки не се забулват. Скриват лицето на младите булки, понеже, като се жени, тя е толкоз красива, че другите да се не любуват, а само нейният възлюблен да вижда лицето ѝ, другите само булото да виждат. Защо я забулят? Една кошница, като се напълни с грозде, забулят кошницата, че да не се вижда гроздето, крушите. Ако остане незабулена, може някой да вземе някой грозд или круша.
Ако са зашити с платно, не бутат крушите.
към беседата >>
Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа.
Онзи, който е позлатен, той не остава един и същ, ще забележите, че той се променя. Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате?
Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа.
Оттам насетне детето започва да гледа критически. Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си.
към беседата >>
Сега до същността.
Сега до същността.
Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там.
към беседата >>
Оттам насетне детето започва да гледа критически.
Щом се променя, той не съдържа в себе си това, което трябва да има. Да допуснем, че вие кажете, че обичате някого, или че той ви обича. Иска той да вярвате в него. Колко време може да му вярвате? Децата запример в баща си и в майка си вярват, докато майката каже първата лъжа.
Оттам насетне детето започва да гледа критически.
Най-първо каквото каже бащата, детето вярва, казва: „Не може да бъде другояче.“ Щом забележи, че бащата каже първата лъжа, веднага туй дете се намери в едно положение, че гледа критически на баща си и майка си. Сега мнозина от нас отвън виждаме туй, което става, но не вземаме да го пренесем в самите нас. Някой път ние вярваме, имаме вярата на детето в себе си – каквото и да стане в нас, ние не се колебаем. Някой път ние изгубваме вяра в себе си. Щом изгубим вяра в себе си, какво ще стане?
към беседата >>
Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа.
Сега до същността.
Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа.
Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата.
към беседата >>
4.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Тия инструменти различават ли температурата?
Защо именно 38 градуса температура е опасна? Като се намалява температурата, каква е нормалната температура? (– 36,5 градуса.) Туй абсолютно вярно ли е? За всеки организъм температурата не е еднаква. Различава се температурата.
Тия инструменти различават ли температурата?
Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес.
към беседата >>
Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш?
Точно ще идеш, няма да идеш по-рано, нито по-късно. Точно на време трябва да идеш. Тогава ти казваш: „Цял един час ще употребиш за молитва.“ Знаеш ли какво означава? То не е по силите ви, вие цял час да се молите. Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва.
Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш?
Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил?
към беседата >>
Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го.
А като го обичаш, току мислиш. Затуй в любовта, разисква се един разумен свят, да разчиташ. Като погледнеш един човек, да разчиташ, да не злоупотребиш с любовта. Като влезете в една къща, гледате, пазите, не се интересувате от никакви писма. Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте.
Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го.
Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете.
към беседата >>
Лицето най-добре показва каква е температурата.
Като се намалява температурата, каква е нормалната температура? (– 36,5 градуса.) Туй абсолютно вярно ли е? За всеки организъм температурата не е еднаква. Различава се температурата. Тия инструменти различават ли температурата?
Лицето най-добре показва каква е температурата.
За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес.
към беседата >>
Чакаш трена.
Точно на време трябва да идеш. Тогава ти казваш: „Цял един час ще употребиш за молитва.“ Знаеш ли какво означава? То не е по силите ви, вие цял час да се молите. Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва. Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш?
Чакаш трена.
Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност.
към беседата >>
Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето.
Затуй в любовта, разисква се един разумен свят, да разчиташ. Като погледнеш един човек, да разчиташ, да не злоупотребиш с любовта. Като влезете в една къща, гледате, пазите, не се интересувате от никакви писма. Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте. Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го.
Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето.
Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете.
към беседата >>
За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага.
(– 36,5 градуса.) Туй абсолютно вярно ли е? За всеки организъм температурата не е еднаква. Различава се температурата. Тия инструменти различават ли температурата? Лицето най-добре показва каква е температурата.
За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага.
Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо.
към беседата >>
Седиш и се напъваш, молиш се.
Тогава ти казваш: „Цял един час ще употребиш за молитва.“ Знаеш ли какво означава? То не е по силите ви, вие цял час да се молите. Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва. Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш? Чакаш трена.
Седиш и се напъваш, молиш се.
Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит.
към беседата >>
Злото е там, че не се крие онова, което сме направили.
Като погледнеш един човек, да разчиташ, да не злоупотребиш с любовта. Като влезете в една къща, гледате, пазите, не се интересувате от никакви писма. Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте. Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го. Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето.
Злото е там, че не се крие онова, което сме направили.
Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е.
към беседата >>
Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага.
За всеки организъм температурата не е еднаква. Различава се температурата. Тия инструменти различават ли температурата? Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага.
Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага.
Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има.
към беседата >>
Молиш се – никакъв отговор няма.
То не е по силите ви, вие цял час да се молите. Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва. Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш? Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се.
Молиш се – никакъв отговор няма.
На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит.
към беседата >>
Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат.
Като влезете в една къща, гледате, пазите, не се интересувате от никакви писма. Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте. Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го. Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили.
Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат.
Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината.
към беседата >>
Самите очи си показват, че няма влага.
Различава се температурата. Тия инструменти различават ли температурата? Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага.
Самите очи си показват, че няма влага.
Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана?
към беседата >>
На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда.
Ако вие можете да се молите 3 минути на свят, три минути да се молите от сърце, час не ви трябва. Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш? Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма.
На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда.
Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов.
към беседата >>
Може да четете колко писма са писали.
Аз да ви кажа, един ден, ще имаме предметно учение, да ви прочета писмо, да ви продиктувам какво е писмо, да ви кажа: Преди толкова години вие се влюбихте. Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го. Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат.
Може да четете колко писма са писали.
Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката.
към беседата >>
Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес.
Тия инструменти различават ли температурата? Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага.
Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес.
Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът.
към беседата >>
Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил?
Казва: „Три часа седях на гарата.“ Ако един час ще седиш на гарата , какво ще добиеш? Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда.
Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил?
Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не.
към беседата >>
Няма скрито покрито, за този, който знае да чете.
Първото писмо тъй писахте, на лицето е написано, носите го. Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали.
Няма скрито покрито, за този, който знае да чете.
И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително.
към беседата >>
Едно малко смущение в човека може да произведе един процес.
Лицето най-добре показва каква е температурата. За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес.
Едно малко смущение в човека може да произведе един процес.
За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката.
към беседата >>
Трябва да имате способност.
Чакаш трена. Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил?
Трябва да имате способност.
Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона.
към беседата >>
И сега само пишете.
Едно последно писмо, с което свършихте, един скандал с любовта си и то е написано на лицето. Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете.
И сега само пишете.
Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително. Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо.
За пример, някой път, след като се повиши температурата, в тази температура има повече влага. Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес.
За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо.
Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека.
към беседата >>
Най-първо нямате един опит.
Седиш и се напъваш, молиш се. Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност.
Най-първо нямате един опит.
Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона. Как ще разберете?
към беседата >>
Аз привеждам този пример, и търся причината къде е.
Злото е там, че не се крие онова, което сме направили. Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете.
Аз привеждам този пример, и търся причината къде е.
Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително. Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има.
Някъде има повече сухота и тогава, по някой път, очите стават стъклени, като на стъклото, виждате, че няма влага. Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо.
Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има.
Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека. Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това.
към беседата >>
Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит.
Молиш се – никакъв отговор няма. На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит.
Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит.
Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона. Как ще разберете? Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там.
към беседата >>
Ще намеря къде е причината.
Всеки го носи със себе си и се страхува да не знаят другите да четат. Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е.
Ще намеря къде е причината.
Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително. Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана?
Самите очи си показват, че няма влага. Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има.
Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана?
“ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека. Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това. Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система.
към беседата >>
Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов.
На телефона казваш „ало“ – никой не се обажда. Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит.
Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов.
Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона. Как ще разберете? Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там. Как ще проверите?
към беседата >>
Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката.
Може да четете колко писма са писали. Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината.
Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката.
Това е положително. Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
“ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът.
Когато има температура в тялото, тази температура може да произтича от някакъв вътрешен процес. Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана?
“ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът.
Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека. Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това. Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система. Всякога главоболието произтича от сърцето, от чувствата на човека.
към беседата >>
Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не.
Казваш: „Три часа чакам.“ Като си чакал три часа, какво си добил? Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов.
Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не.
Няма да питаш по телефона. Как ще разберете? Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там. Как ще проверите? Стани и иди да видиш кое е правото – туй, което казва, че е там или туй, което казва, че не е там.
към беседата >>
Това е положително.
Няма скрито покрито, за този, който знае да чете. И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката.
Това е положително.
Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
Може от главата да е болката.
Едно малко смущение в човека може да произведе един процес. За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът.
Може от главата да е болката.
Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека. Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това. Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система. Всякога главоболието произтича от сърцето, от чувствата на човека. Всяка неестествена чувствителност произвежда главоболие.
към беседата >>
Няма да питаш по телефона.
Трябва да имате способност. Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не.
Няма да питаш по телефона.
Как ще разберете? Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там. Как ще проверите? Стани и иди да видиш кое е правото – туй, което казва, че е там или туй, което казва, че не е там. Ако идеш там и той е там, туй което казва, че не е там, не е верно.
към беседата >>
Ние не оценяваме Божията Любов.
И сега само пишете. Аз привеждам този пример, и търся причината къде е. Ще намеря къде е причината. Причината е там: Когато хората нямат любов към Бога, всичките противоречия произтичат от неоценката. Това е положително.
Ние не оценяваме Божията Любов.
към беседата >>
Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека.
За пример може да се тури идеята, че заболяло ви нещо. Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката.
Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека.
Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това. Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система. Всякога главоболието произтича от сърцето, от чувствата на човека. Всяка неестествена чувствителност произвежда главоболие. Всяка неестествена мисъл, произвежда коремоболие.
към беседата >>
Как ще разберете?
Най-първо нямате един опит. Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона.
Как ще разберете?
Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там. Как ще проверите? Стани и иди да видиш кое е правото – туй, което казва, че е там или туй, което казва, че не е там. Ако идеш там и той е там, туй което казва, че не е там, не е верно. Този, който казва, че не е там, не е верно.
към беседата >>
Виждам сега, в тази сестра, туй, външното.
Виждам сега, в тази сестра, туй, външното.
Спирам се, в нея има заложби, има нещо много добро, но туй, доброто в нея, тя не го вижда, тя вижда, че всичко е свършено. Една несполука има, тя не знае, че големите несполуки са носители на големи блага. Големите разочарования носят големи очарования. Големите нещастия носят големи блага. Когато Христос пострада, най-голямото страдание, което можеше човек да е имал, след него дойдоха най-големите благословения.
към беседата >>
Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това.
Започваш да мислиш, че нещо в дробовете има. Някой път, прободе те сърцето, тръгнеш и казваш: „Какво стана? “ Или някой път те заболи кръста, или някой път те заболи главата, или някой път те заболи коремът. Може от главата да е болката. Сега болката се дължи на нещо неестествено в човека.
Щом те боли главата, щом смущението е в главата, главата не е причината за това.
Всякога щом има главоболие, причината е в симпатичната нервна система. Всякога главоболието произтича от сърцето, от чувствата на човека. Всяка неестествена чувствителност произвежда главоболие. Всяка неестествена мисъл, произвежда коремоболие. Сега, в някой речник, в някоя научна книга може да ви кажат какво мислят лекарите.
към беседата >>
Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там.
Искате да посетите един ваш приятел, някой казва: „Аз съм доста предвидлив.“ Искаш да посетиш някой ваш приятел, направете за 10 деня опит. Станеш, искаш да идеш до Стоян Драганов. Щом узнаеш накъде му е къщата, ще концентрираш ума си, ще видиш вкъщи ли е или не. Няма да питаш по телефона. Как ще разберете?
Едно ви казва, че е там, а друго ви казва, че не е там.
Как ще проверите? Стани и иди да видиш кое е правото – туй, което казва, че е там или туй, което казва, че не е там. Ако идеш там и той е там, туй което казва, че не е там, не е верно. Този, който казва, че не е там, не е верно. Някой път се случи, че като идеш не е там.
към беседата >>
Спирам се, в нея има заложби, има нещо много добро, но туй, доброто в нея, тя не го вижда, тя вижда, че всичко е свършено.
Виждам сега, в тази сестра, туй, външното.
Спирам се, в нея има заложби, има нещо много добро, но туй, доброто в нея, тя не го вижда, тя вижда, че всичко е свършено.
Една несполука има, тя не знае, че големите несполуки са носители на големи блага. Големите разочарования носят големи очарования. Големите нещастия носят големи блага. Когато Христос пострада, най-голямото страдание, което можеше човек да е имал, след него дойдоха най-големите благословения. Кой в света, има сега 500 милиона хора, които изпращат своите мисли и мислят така заради Него?
към беседата >>
НАГОРЕ