НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1041
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1041
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане.
Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота си. Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи, човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш!
Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане.
Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн.
към беседата >>
Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото.
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност.
Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото.
А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво?
към беседата >>
Биха се за личния живот на германците.
Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи, човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане.
Биха се за личния живот на германците.
Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн.
към беседата >>
А какво нещо е зло?
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото.
А какво нещо е зло?
Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече.
към беседата >>
Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си.
Това значи, човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане. Биха се за личния живот на германците.
Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си.
Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн.
към беседата >>
Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота.
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло?
Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота.
Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си?
към беседата >>
Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото.
Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане. Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си.
Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото.
Ти ще превземеш Вердюн.
към беседата >>
Какво ще мислиш, в какво седи грехът?
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота.
Какво ще мислиш, в какво седи грехът?
За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви.
към беседата >>
Ти ще превземеш Вердюн.
Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане. Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото.
Ти ще превземеш Вердюн.
към беседата >>
За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове?
Сега мога да ви обясня, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът?
За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове?
И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата.
към беседата >>
Идея трябва да имате всички!
Идея трябва да имате всички!
Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това.
към беседата >>
И за какво?
Когато човек обяснява злото в света има една опасност да зарази хората от злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове?
И за какво?
Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете?
към беседата >>
Казвате, за какво ще живеете?
Идея трябва да имате всички!
Казвате, за какво ще живеете?
Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината.
към беседата >>
Те са паднали вече.
А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво?
Те са паднали вече.
Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота.
към беседата >>
Ще живееш за Бога!
Идея трябва да имате всички! Казвате, за какво ще живеете?
Ще живееш за Бога!
Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие.
към беседата >>
Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си?
Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече.
Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си?
Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал.
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Идея трябва да имате всички! Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога!
Какво нещо е Бог?
Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи!
към беседата >>
Паднали са, защото са били горделиви.
Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си?
Паднали са, защото са били горделиви.
Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали.
към беседата >>
Не е твоя работа!
Идея трябва да имате всички! Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог?
Не е твоя работа!
Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли.
към беседата >>
Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата.
За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви.
Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата.
Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате.
към беседата >>
Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това.
Идея трябва да имате всички! Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа!
Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това.
Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете?
И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата.
Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете?
Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ?
към беседата >>
Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината.
Казвате, за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това.
Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината.
Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте недоволни от живота.
Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете?
Допуснете, че вие сте недоволни от живота.
Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде?
към беседата >>
Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие.
Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината.
Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие.
Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
Имате живота, който Бог ви е дал.
Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота.
Имате живота, който Бог ви е дал.
И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде?
към беседата >>
Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи!
Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие.
Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи!
И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали.
Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал.
И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали.
Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде? Какъв план бихте дали?
към беседата >>
И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли.
Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи!
И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли.
А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате.
Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете и вашата участ ще бъде същата. Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали.
Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате.
Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде? Какъв план бихте дали?
към беседата >>
А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише, какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли.
А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
към беседата >>
Питам тогава, какво може да ви даде Господ?
Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате.
Питам тогава, какво може да ви даде Господ?
Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде? Какъв план бихте дали?
към беседата >>
Искам да остава в ума ви една мисъл.
Искам да остава в ума ви една мисъл.
Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре.
към беседата >>
Ако ви попита вас какво може да ви даде?
Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ?
Ако ви попита вас какво може да ви даде?
Какъв план може да ви даде? Какъв план бихте дали?
към беседата >>
Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си.
Искам да остава в ума ви една мисъл.
Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си.
Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум.
към беседата >>
Какъв план може да ви даде?
Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде?
Какъв план може да ви даде?
Какъв план бихте дали?
към беседата >>
Имайте една малка каручка.
Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си.
Имайте една малка каручка.
Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка.
към беседата >>
Какъв план бихте дали?
И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде? Какъв план може да ви даде?
Какъв план бихте дали?
към беседата >>
Не носете скръбта на гърба си, на каручката.
Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка.
Не носете скръбта на гърба си, на каручката.
А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката!
към беседата >>
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота.
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота.
И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен.
към беседата >>
А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива!
Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката.
А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива!
“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй?
към беседата >>
И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога!
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота.
И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога!
Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това.
към беседата >>
“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре.
Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива!
“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре.
Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания!
към беседата >>
Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога.
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога!
Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога.
И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише.
към беседата >>
Тя дига много шум.
Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре.
Тя дига много шум.
Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи.
към беседата >>
И силата ти – едно с Божията сила.
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога.
И силата ти – едно с Божията сила.
Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката.
към беседата >>
Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка.
Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум.
Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка.
Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им.
към беседата >>
Това може да бъде човек!
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила.
Това може да бъде човек!
Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
Като дойдат, хайде на каручката!
Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка.
Като дойдат, хайде на каручката!
И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо.
към беседата >>
Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен.
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек!
Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен.
И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
И като ви пита някой: „Какво е туй?
А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива! “ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката!
И като ви пита някой: „Какво е туй?
“ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника.
към беседата >>
И не се изисква голяма философия, за да разберем това.
И доста е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен.
И не се изисква голяма философия, за да разберем това.
Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
“ – „То са нашите скърби и страдания!
“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй?
“ – „То са нашите скърби и страдания!
“ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия.
към беседата >>
Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише.
Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това.
Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише.
Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
“ Има кой да ги носи.
Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания!
“ Има кой да ги носи.
И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си.
към беседата >>
Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката.
И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише.
Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката.
Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им.
Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи.
И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им.
Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си.
към беседата >>
Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от телото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката.
Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
към беседата >>
Ще кажеш: „Няма нищо.
Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им.
Ще кажеш: „Няма нищо.
Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре.
към беседата >>
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него.
Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение!
към беседата >>
Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника.
И като ви пита някой: „Какво е туй? “ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо.
Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника.
Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз!
към беседата >>
Недоволен сте от съзнанието си.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него.
Недоволен сте от съзнанието си.
Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив.
към беседата >>
Той има философия.
“ – „То са нашите скърби и страдания! “ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника.
Той има философия.
И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба.
към беседата >>
Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си.
Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание.
Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия.
към беседата >>
И той има скърби и страдания, но турени на количката си.
“ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия.
И той има скърби и страдания, но турени на количката си.
А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така.
към беседата >>
Защото в съзнанието се проектира нашият живот.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание.
Защото в съзнанието се проектира нашият живот.
Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам.
към беседата >>
А пък хората на света носят скърбите на гърба си.
И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си.
А пък хората на света носят скърбите на гърба си.
А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот.
Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим.
Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така.
към беседата >>
А някои ги носят вътре.
Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си.
А някои ги носят вътре.
Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
Това е голямо заблуждение!
Сега трябва да изучавате вашето съзнание, туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим.
Това е голямо заблуждение!
Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине.
към беседата >>
Тази работа е още по-трудна, тогаз!
Чакай, чакай тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре.
Тази работа е още по-трудна, тогаз!
Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
Никой на земята не е щастлив.
Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение!
Никой на земята не е щастлив.
И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята.
към беседата >>
Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба.
Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз!
Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба.
Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия.
Има една философия, да може да отделяте, къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив.
И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия.
Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия.
към беседата >>
Турете ги на каручката и ги карайте така.
И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба.
Турете ги на каручката и ги карайте така.
Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
Няма какво да ви обяснявам.
Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия.
Няма какво да ви обяснявам.
Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш.
към беседата >>
Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна, тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така.
Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
към беседата >>
Това е така.
Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам.
Това е така.
И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито.
към беседата >>
Да се работи сега за знанието.
Да се работи сега за знанието.
Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя!
към беседата >>
И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине.
Това е голямо заблуждение! Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така.
И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине.
В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини.
към беседата >>
Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови.
Да се работи сега за знанието.
Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови.
Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!
към беседата >>
В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята.
Никой на земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине.
В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята.
Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите?
към беседата >>
Но Той, Господ ни е благословил.
Да се работи сега за знанието. Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови.
Но Той, Господ ни е благословил.
Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават.
към беседата >>
Няма условия.
И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята.
Няма условия.
Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин!
към беседата >>
Хиляди векове са минали, благословения след благословения.
Да се работи сега за знанието. Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил.
Хиляди векове са минали, благословения след благословения.
Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената?
към беседата >>
Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш.
Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия.
Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш.
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича.
към беседата >>
Но трябва един начин за работа.
Да се работи сега за знанието. Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения.
Но трябва един начин за работа.
Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!
към беседата >>
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито.
Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш.
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито.
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания?
към беседата >>
Христос какво казва: „Аз трябва да работя!
Да се работи сега за знанието. Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа.
Христос какво казва: „Аз трябва да работя!
“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия.
към беседата >>
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини.
И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито.
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини.
Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна.
към беседата >>
“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!
Не тъй както очакваме сега, Той, Господ да ни благослови. Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя!
“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!
“ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите.
към беседата >>
Е, мислите ли вие, че може да се изплатите?
В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини.
Е, мислите ли вие, че може да се изплатите?
По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича.
към беседата >>
“ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават.
Но Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!
“ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават.
И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата.
към беседата >>
По никой начин!
Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите?
По никой начин!
И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай.
към беседата >>
И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената?
Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават.
И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената?
И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича.
Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин!
И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича.
Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате.
към беседата >>
И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!
Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената?
И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!
“ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
Що са човешките желания?
И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича.
Що са човешките желания?
– Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!
към беседата >>
“ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия.
Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!
“ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия.
Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
– Пробита стомна.
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания?
– Пробита стомна.
Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!
към беседата >>
Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите.
“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия.
Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите.
Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
Наливай колкото искаш – изтича.
Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна.
Наливай колкото искаш – изтича.
Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя! “ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои.
към беседата >>
Това ще обуслови работата.
“ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите.
Това ще обуслови работата.
Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай.
По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича.
Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай.
И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя! “ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата.
Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>
И вие ще се оплаквате.
И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай.
И вие ще се оплаквате.
Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя! “ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас.
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас.
И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе!
към беседата >>
Водата казва: „В пробита стомна не стоя!
Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате.
Водата казва: „В пробита стомна не стоя!
“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя! “ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите.
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас.
И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите.
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!
към беседата >>
“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!
– Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!
“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!
“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише !
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите.
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише !
Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов! “
към беседата >>
“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои.
Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!
“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои.
Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят!
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише !
Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят!
Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов! “
към беседата >>
Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя! “ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя! “ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои.
Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
към беседата >>
Казват: „Защо са тия страдания?
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят!
Казват: „Защо са тия страдания?
“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов! “
към беседата >>
Някои от вас имате опитност.
Някои от вас имате опитност.
Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога!
към беседата >>
“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе!
В този, вечният порядък Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания?
“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе!
Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов! “
към беседата >>
Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение.
Някои от вас имате опитност.
Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение.
Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!
И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе!
Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!
“
към беседата >>
Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате.
Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение.
Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате.
И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
“
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише ! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания? “ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!
“
към беседата >>
И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал.
Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате.
И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал.
В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
Та сега, в какво ще опитате вашия характер?
Та сега, в какво ще опитате вашия характер?
Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание.
към беседата >>
В най-трудните времена той ви е помагал.
Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал.
В най-трудните времена той ви е помагал.
Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи.
Та сега, в какво ще опитате вашия характер?
Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи.
Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата.
към беседата >>
Такова нещо е вярата в Бога!
Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал.
Такова нещо е вярата в Бога!
Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
Носиш 10 килограма – слаб си.
Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи.
Носиш 10 килограма – слаб си.
Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си.
към беседата >>
Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
Вие сте имали някой приятел, чувствувате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответствува на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога!
Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
към беседата >>
Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен!
Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си.
Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен!
Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си!
към беседата >>
Ние растем и се развиваме.
Ние растем и се развиваме.
Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира?
към беседата >>
Колко страдания можеш да носиш?
Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен!
Колко страдания можеш да носиш?
Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност.
към беседата >>
Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега.
Ние растем и се развиваме.
Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега.
Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее.
към беседата >>
Носиш едно страдание.
Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш?
Носиш едно страдание.
Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш.
към беседата >>
Някои от вас сте млади, някои сте стари.
Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега.
Някои от вас сте млади, някои сте стари.
Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре.
към беседата >>
Малка ти е силата.
Дали човек е силен се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание.
Малка ти е силата.
Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност.
към беседата >>
Но нито младостта е за похвала, нито старостта.
Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари.
Но нито младостта е за похвала, нито старостта.
Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това?
към беседата >>
Носиш две, носиш три, още по-силен си.
Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата.
Носиш две, носиш три, още по-силен си.
Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева.
към беседата >>
Младите остаряват, а старите умират.
Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта.
Младите остаряват, а старите умират.
Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират.
към беседата >>
Носиш хиляда товара на гърба си, силен си!
Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си.
Носиш хиляда товара на гърба си, силен си!
Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите?
към беседата >>
Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира?
Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират.
Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира?
Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание.
към беседата >>
Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност.
Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си!
Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност.
Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги.
към беседата >>
Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее.
Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира?
Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее.
„Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане.
към беседата >>
Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш.
Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност.
Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш.
И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева.
към беседата >>
„Но той остарял.“ – Ще умре.
Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее.
„Но той остарял.“ – Ще умре.
Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата.
към беседата >>
И да придобиеш същата опитност.
Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш.
И да придобиеш същата опитност.
Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат.
към беседата >>
Каква философия има в това?
Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре.
Каква философия има в това?
Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата.
към беседата >>
Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева.
Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност.
Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева.
Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират.
Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това?
Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират.
Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява.
към беседата >>
Казваш: „Защо изгубих аз парите?
Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева.
Казваш: „Защо изгубих аз парите?
“ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота?
към беседата >>
Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание.
Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират.
Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание.
Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата.
към беседата >>
“ Изгубил си ги.
Те са товар, страданията, нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите?
“ Изгубил си ги.
Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите.
към беседата >>
Да, туй, което има да остане.
Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание.
Да, туй, което има да остане.
Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад.
към беседата >>
Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева.
Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги.
Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева.
Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот.
към беседата >>
Не до буквата.
„Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане.
Не до буквата.
Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар.
към беседата >>
Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат.
И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева.
Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат.
Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо.
към беседата >>
Има една младост на буквата.
Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата.
Има една младост на буквата.
Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат.
Кое е по-хубаво?
Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние.
към беседата >>
Тя уморява.
Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата.
Тя уморява.
Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш.
към беседата >>
Дали парите или живота?
Казваш: „Защо изгубих аз парите? “ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво?
Дали парите или живота?
По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
Има една старост, пак на буквата.
Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява.
Има една старост, пак на буквата.
Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората.
към беседата >>
По-добре е парите.
“ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота?
По-добре е парите.
Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад.
Да, туй, което има да остане. Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата.
Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад.
И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне.
към беседата >>
Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот.
Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите.
Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот.
Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар.
Не до буквата. Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад.
И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар.
Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек?
към беседата >>
Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо.
Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот.
Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо.
И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш.
Има една младост на буквата. Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар.
Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш.
И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра.
към беседата >>
И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние.
Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо.
И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние.
Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш.
Тя уморява. Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш.
И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш.
Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много.
към беседата >>
Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние.
Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
към беседата >>
Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората.
Има една старост, пак на буквата. Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш.
Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората.
Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически.
към беседата >>
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване.
И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи.
към беседата >>
Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне.
Да бъдеш млад, без да знаеш,че си млад. И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората.
Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне.
И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея!
към беседата >>
И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване.
И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват.
Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов!
към беседата >>
И хубаво до колко ще израсне човек?
И да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне.
И хубаво до колко ще израсне човек?
Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години?
към беседата >>
Те няма да дойдат по един произволен начин.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват.
Те няма да дойдат по един произволен начин.
И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото.
към беседата >>
Най-много до два метра.
Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек?
Най-много до два метра.
И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години?
към беседата >>
И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин.
И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението.
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото.
към беседата >>
И два метра са много.
И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра.
И два метра са много.
Не са икономически. И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра.
към беседата >>
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението.
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите.
Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
Не са икономически.
Следователно, да си млад, без да знаеш, че си млад и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много.
Не са икономически.
И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години.
към беседата >>
Не да мисли само да урежда своите работи.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите.
Не да мисли само да урежда своите работи.
Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
И след туй казва: „Да живея!
Някой се погледне, види, че е млад, малко иска да израсне. И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически.
И след туй казва: „Да живея!
“ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя.
към беседата >>
Да урежда своите работи, това не е Любов!
И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи.
Да урежда своите работи, това не е Любов!
Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
“ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години?
И хубаво до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея!
“ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години?
Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя. Англичаните казват: […] Едно изречение, една дума, която не е на место.
към беседата >>
Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото.
Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов!
Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото.
Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
Що са 120 години?
Най-много до два метра. И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години?
Що са 120 години?
Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя. Англичаните казват: […] Едно изречение, една дума, която не е на место. Когато туриш една дума, която уж има едно значение, а зад нея се крие друго.
към беседата >>
Така и човек трябва да работи за цялото.
И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението. Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото.
Така и човек трябва да работи за цялото.
Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
Те са една детинска игра.
И два метра са много. Не са икономически. И след туй казва: „Да живея! “ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години?
Те са една детинска игра.
Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя. Англичаните казват: […] Едно изречение, една дума, която не е на место. Когато туриш една дума, която уж има едно значение, а зад нея се крие друго.
към беседата >>
Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото.
Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
2.
Разбирането на Словото
,
УС
, София, 15.10.1933г.,
След като дойде Духът, тогава ще дойде работата.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух.
След като дойде Духът, тогава ще дойде работата.
Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти.
към беседата >>
Ще трябва да се работи!
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата.
Ще трябва да се работи!
Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре.
към беседата >>
Ти трябва да си на работа.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи!
Ти трябва да си на работа.
Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава!
към беседата >>
Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа.
Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията.
Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага.
към беседата >>
Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията.
Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там.
Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме.
към беседата >>
Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти.
След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там.
Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти.
Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма.
към беседата >>
Ще влезнете вътре.
Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти.
Ще влезнете вътре.
Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба.
към беседата >>
Трябва да се помага тогава!
Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре.
Трябва да се помага тогава!
И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни.
към беседата >>
И той ще се опретне и ще почне да помага.
Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава!
И той ще се опретне и ще почне да помага.
И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш?
към беседата >>
И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме.
Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага.
И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме.
И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря.
към беседата >>
И пак през прозореца чакаме, пак го няма.
Питам: Ако не разбереш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме.
И пак през прозореца чакаме, пак го няма.
Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно.
към беседата >>
Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба.
Ще влезнете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма.
Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба.
Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира.
към беседата >>
Да ви кажа, че вие сте виновни.
Трябва да се помага тогава! И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба.
Да ви кажа, че вие сте виновни.
Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право.
към беседата >>
Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш?
И той ще се опретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни.
Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш?
“ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
“ Не е каране това, така си говоря.
И ти ще кажеш: „Тази работа не е за мене.“ И колко пъти ние напущаме тези хубави градини и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш?
“ Не е каране това, така си говоря.
Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
Но той иска да му говоря меко, внимателно.
И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря.
Но той иска да му говоря меко, внимателно.
Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира.
Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно.
Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира.
Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право.
Да ви кажа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира.
Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право.
Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
Аз говоря на един приятел, но той казва: „Защо ми се караш? “ Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право.
Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
към беседата >>
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината.
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината.
Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
към беседата >>
Един хубав обяд да направите с хляба на Истината.
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината.
Един хубав обяд да направите с хляба на Истината.
То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
към беседата >>
То е Великото в живота!
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината.
То е Великото в живота!
Това, което Христос днес носи в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
към беседата >>
Това, което Христос днес носи в света!
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота!
Това, което Христос днес носи в света!
Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
към беседата >>
Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хляба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Истината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес носи в света!
Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
към беседата >>
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини.
Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре.
към беседата >>
Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини.
Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни.
Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали.
към беседата >>
Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни.
Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека.
И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали.
към беседата >>
И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека.
И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира.
Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира.
Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка.
Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре.
Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, която произтича чисто от външни причини. Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка.
Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре.
Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали.
Това не е извинение за човека, че причините са външни или вътрешни. Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре.
Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали.
Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Не, те са даже по-изостанали.
Външни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали.
Не, те са даже по-изостанали.
Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори отвътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го разбират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че отвътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали.
Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
към беседата >>
Ще обясня външното с една мисъл.
Ще обясня външното с една мисъл.
У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли?
към беседата >>
У човека има желание да се облече хубаво.
Ще обясня външното с една мисъл.
У човека има желание да се облече хубаво.
Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата?
към беседата >>
Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си.
Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво.
Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си.
И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!
към беседата >>
И с човека е същото.
Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си.
И с човека е същото.
Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел.
към беседата >>
Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него?
Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото.
Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него?
Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата.
към беседата >>
Нещо съществено допринесе ли?
Ще обясня външното с една мисъл. У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него?
Нещо съществено допринесе ли?
Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго.
към беседата >>
Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата?
У човека има желание да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли?
Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата?
Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!
Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата?
Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!
“ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
“ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел.
И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!
“ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел.
Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
Очите на хората остават на дрехата.
Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя какво е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел.
Очите на хората остават на дрехата.
Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго.
Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата.
Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго.
Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
Усещаш, че си гладен.
Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата! “ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде си го взел. Очите на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго.
Усещаш, че си гладен.
към беседата >>
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха.
Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност.
към беседата >>
Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен!
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха.
Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен!
Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо.
към беседата >>
Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото!
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен!
Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото!
Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото!
Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва.
Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Не да хвърлиш дрехата.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва.
Не да хвърлиш дрехата.
Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Това е една крайност.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха. Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата.
Това е една крайност.
Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо.
Всички казват: „Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност.
Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо.
Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръстител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо.
Туряш новите дрехи, но липсва нещо съществено.
към беседата >>
Същественото е Словото!
Същественото е Словото!
Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява?
към беседата >>
Разбирането на туй слово!
Същественото е Словото!
Разбирането на туй слово!
Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал?
към беседата >>
Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи.
Същественото е Словото! Разбирането на туй слово!
Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи.
Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва.
към беседата >>
Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето?
Същественото е Словото! Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи.
Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето?
Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето.
към беседата >>
Сега не е ли дошло времето?
Същественото е Словото! Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето?
Сега не е ли дошло времето?
„Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са.
към беседата >>
„Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява?
Същественото е Словото! Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето?
„Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява?
„Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата.
към беседата >>
„Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал?
Разбирането на туй слово! Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява?
„Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал?
Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини.
към беседата >>
Той постоянно идва.
Когато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал?
Той постоянно идва.
Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват!
към беседата >>
Изпуснали сте и Духа, и Слънцето.
Казва някой: „Когато му дойде времето, ще работя.“ Та кога не е дошло времето? Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва.
Изпуснали сте и Духа, и Слънцето.
Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце.
към беседата >>
Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са.
Сега не е ли дошло времето? „Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето.
Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са.
Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него.
към беседата >>
Не изпускайте нещата.
„Ама, когато изгрее Слънцето.“ Та кога Слънцето не изгрява? „Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са.
Не изпускайте нещата.
Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине.
към беседата >>
Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини.
„Когато дойде Духът.“ Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата.
Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини.
Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят.
към беседата >>
Никакви причини не те извиняват!
Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини.
Никакви причини не те извиняват!
Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце.
Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват!
Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце.
Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него.
Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце.
Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него.
А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине.
Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него.
А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине.
Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят.
Щом съзнаеш, че си изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини. Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине.
Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят.
И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
Никакви причини не те извиняват! Когато си изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да намериш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може да мине. Следователно, щом намериш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божествения свят.
И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.
към беседата >>
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си!
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си!
Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога.
към беседата >>
Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си!
Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време.
А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион.
към беседата >>
А утаени неща са всички, които стават точно на времето.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време.
А утаени неща са всички, които стават точно на времето.
И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти.
към беседата >>
И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето.
И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме.
Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме.
Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години.
Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да станат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години.
Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога.
Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Ти гледай всеки миг да разбереш този милион.
Защото, ако не [бяха утаени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога.
Ти гледай всеки миг да разбереш този милион.
Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти.
А утаени неща са всички, които стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион.
Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти.
Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
И ти не се безпокой, че са утаени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и казваш: „Може би след милиони години.“ Никакви милиони години. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този милион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти.
Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придобиеш.
към беседата >>
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене.
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене.
Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина!
към беседата >>
Аз чета мисълта му.
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене.
Аз чета мисълта му.
Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя.
към беседата >>
Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна.
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му.
Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна.
Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем.
към беседата >>
Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов!
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна.
Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов!
Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах?
към беседата >>
Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост!
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов!
Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост!
Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко.
към беседата >>
Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина!
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост!
Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина!
А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал.
към беседата >>
А той си мисли аз да го поздравя.
Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина!
А той си мисли аз да го поздравя.
Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина.
към беседата >>
Да си поклатим главите и да си отминем.
Той сега очаква аз да го поздравя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя.
Да си поклатим главите и да си отминем.
Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко.
към беседата >>
Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах?
Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем.
Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах?
Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко.
Трябва да ходиш по пътя на Божията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах?
Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко.
Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал.
Трябва да ходиш по пътя на Божията Истина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко.
Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал.
Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина.
А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал.
Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина.
Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко.
Да си поклатим главите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина.
Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко.
Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
Питам: Разбрал ли е той думите, които му казах? Той може да каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Божията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пътя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко.
Но не ходиш ли по този път, и всичките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.
към беседата >>
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“?
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“?
Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви.
към беседата >>
Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“?
Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява.
Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени.
към беседата >>
Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява.
Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си.
Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе.
към беседата >>
Дяволът те е вързал.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си.
Дяволът те е вързал.
Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен.
към беседата >>
Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал.
Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш.
Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините.
към беседата >>
Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви.
Защото, какво разбирате вие под думата „Учител“? Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш.
Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви.
И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен.
към беседата >>
И като станете сутринта, може да не сте разположени.
Учител е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се изправят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви.
И като станете сутринта, може да не сте разположени.
Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш.
към беседата >>
Има нещо сложено в тебе.
Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени.
Има нещо сложено в тебе.
Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината.
към беседата >>
Ти не си в духа си, не си разположен.
Дяволът те е вързал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе.
Ти не си в духа си, не си разположен.
И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става.
към беседата >>
И почваш да търсиш причините.
Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен.
И почваш да търсиш причините.
Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре.
към беседата >>
Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен.
Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините.
Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен.
После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите.
към беседата >>
После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш.
И като станете сутринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен.
После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш.
Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета.
към беседата >>
Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината.
Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш.
Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината.
Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени.
към беседата >>
Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става.
Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината.
Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става.
Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре.
И почваш да търсиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става.
Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре.
Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите.
Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре.
Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите.
Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Нали в света се продават пердета.
После вземеш книгата да четеш, казваш: „Недовиждам, трябва да потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш. Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите.
Нали в света се продават пердета.
Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени. Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени.
Казваш: „Остарял съм.“ Не, не е това причината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета.
Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени.
Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Но по-добре е без пердета.
Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си остарял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са копринени.
Но по-добре е без пердета.
към беседата >>
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните?
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните?
На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си.
към беседата >>
На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета.
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните?
На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета.
И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното.
към беседата >>
И на тях говоря.
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета.
И на тях говоря.
На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!
към беседата >>
На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем.
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря.
На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем.
А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! “ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас!
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем.
А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас!
Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! “ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си.
Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на външните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас!
Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си.
Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! “ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното.
На вас говоря, които имате пердета, и на онези говоря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си.
Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното.
Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене! “ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!
И на тях говоря. На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното.
Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!
“ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
“ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
На онези, които имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може да разбере и приложи в живота си. Радостта, която той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: „Едно време каква радост имах, как Духът говореше в мене!
“ Едно време може, но сега е важно, сегашният момент е важен.
към беседата >>
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там.
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там.
Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе? “ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка? “ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре! “ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе?
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там.
Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе?
“ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка? “ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре! “ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
“ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка?
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе?
“ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка?
“ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре! “ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
“ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре!
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе? “ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка?
“ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре!
“ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
“ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата?
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе? “ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка? “ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре!
“ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата?
Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов приятел и го вижда: „Какво си се покачил там горе? “ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има да те плаши една мечка? “ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих да се покача на крушата отгоре! “ След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата?
Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе мечката.“
към беседата >>
Аз да ви дам тълкувание на това дърво.
Аз да ви дам тълкувание на това дърво.
Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? “ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото.
към беседата >>
Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво?
Аз да ви дам тълкувание на това дърво.
Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво?
“ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка.
към беседата >>
“ Кое дърво познава човека?
Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво?
“ Кое дърво познава човека?
Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти.
към беседата >>
Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило.
Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? “ Кое дърво познава човека?
Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило.
Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре.
към беседата >>
Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб.
Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? “ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило.
Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб.
То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка.
към беседата >>
То е Словото.
Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? “ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб.
То е Словото.
Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии.
към беседата >>
Всяка една опитност, това е една мечка.
Мечката пита този страхливец: „Ти от дървото на живота храниш ли се, познаваш ли това дърво? “ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото.
Всяка една опитност, това е една мечка.
Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка!
към беседата >>
Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти.
“ Кое дърво познава човека? Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка.
Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти.
И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол?
към беседата >>
И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре.
Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти.
И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре.
Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол!
към беседата >>
Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка.
Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре.
Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка.
В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол.
към беседата >>
В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии.
То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка.
В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии.
„Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката.
към беседата >>
„Каква голяма беше тази мечка!
Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии.
„Каква голяма беше тази мечка!
“ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата.
към беседата >>
“ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол?
Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душата ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка!
“ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол?
„А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
„А, по-голяма от един вол!
И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол?
„А, по-голяма от един вол!
“ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
“ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол.
Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол!
“ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол.
Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката.
В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. „Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол.
Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката.
Страхът е, който преувеличава нещата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Страхът е, който преувеличава нещата.
„Каква голяма беше тази мечка! “ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката.
Страхът е, който преувеличава нещата.
Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
“ Казвам: Беше ли голяма колкото един вол? „А, по-голяма от един вол! “ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но волът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава нещата.
Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Страданието има едно вътрешно предназначение.
Страданието има едно вътрешно предназначение.
Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра.
към беседата >>
Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата.
Страданието има едно вътрешно предназначение.
Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата.
Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала.
към беседата >>
Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът.
Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата.
Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът.
Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра!
към беседата >>
Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място.
Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът.
Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място.
Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място.
Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място.
Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място.
Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Този, който те разтрива, трябва да има вяра.
Страданието има едно вътрешно предназначение. Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място.
Този, който те разтрива, трябва да има вяра.
Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Вяра има, а болката не се е махнала.
Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра.
Вяра има, а болката не се е махнала.
Тогава не се заблуждавайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Тогава не се заблуждавайте, няма вяра!
Разтривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала.
Тогава не се заблуждавайте, няма вяра!
Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на болното място и болката се е махнала, тогава всяка разтривка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заблуждавайте, няма вяра!
Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чувал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
към беседата >>
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила?
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила?
Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо.
към беседата >>
Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив?
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила?
Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив?
Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки.
към беседата >>
Десет кила си вдигал, то не е търпение.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив?
Десет кила си вдигал, то не е търпение.
„Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба!
към беседата >>
„Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение.
„Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение.
30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба! “ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме.
към беседата >>
30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение.
30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение.
Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба! “ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила? Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение.
Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо.
Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба! “ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки.
Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо.
Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки.
И казва: „Слушайте баба! “ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
И казва: „Слушайте баба!
Десет кила си вдигал, то не е търпение. „Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки.
И казва: „Слушайте баба!
“ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
“ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме.
„Ама, 20 килограма съм вдигал.“ То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба!
“ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме.
След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си – десетина внуци – приказки. И казва: „Слушайте баба! “ – „Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме.
След като ни дадат попарката, приказките могат да се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
към беседата >>
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство.
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство.
Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена!
към беседата >>
Ще се освободите от него.
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство.
Ще се освободите от него.
Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес.
към беседата >>
Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото.
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него.
Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото.
Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете.
към беседата >>
Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее.
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото.
Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее.
Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има?
към беседата >>
Всичко туй е отлично, хубаво.
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее.
Всичко туй е отлично, хубаво.
Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине?
към беседата >>
Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена!
В този вътрешен процес на живота във вас има едно вътрешно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво.
Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена!
И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен?
към беседата >>
И туй запълване не е един механически процес.
Ще се освободите от него. Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена!
И туй запълване не е един механически процес.
На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава.
към беседата >>
На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете.
Туй недоволство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, същественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес.
На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете.
Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват.
към беседата >>
Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има?
Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слънцето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете.
Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има?
“ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си.
към беседата >>
“ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине?
Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има?
“ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине?
“ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля.
към беседата >>
“ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен?
Това, празното пространство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине?
“ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен?
“ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя!
към беседата >>
“ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава.
И туй запълване не е един механически процес. На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен?
“ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава.
Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене!
към беседата >>
Всичките 10 души все минават и казват.
На вас да ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава.
Всичките 10 души все минават и казват.
Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи.
към беседата >>
Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си.
Минават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва единият: „Какво има? “ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват.
Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си.
Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види.
към беседата >>
Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля.
“ – „Е, остави се.“ – „Е, няма нищо, ще мине.“ – „Как ще мине? “ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си.
Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля.
Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят.
към беседата >>
Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя!
“ Той си заминава, минава втори, и той го пита: „Какво си разтревожен? “ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля.
Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя!
Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята.
към беседата >>
Да се не явяваш вече пред мене!
“ – „Е, какво...“ – „Ще търпиш.“ – „Е, ще търпя.“ И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя!
Да се не явяваш вече пред мене!
“ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли.
към беседата >>
“ И мисли си той какво да направи.
Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене!
“ И мисли си той какво да направи.
Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи.
към беседата >>
Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види.
Дали му един урок, но никой не му показал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи.
Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види.
Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят.
Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: „Слушай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види.
Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят.
„Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
„Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята.
Ако ти не можеш да спечелиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят.
„Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята.
Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
Аз съм за новите рокли.
Да се не явяваш вече пред мене! “ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята.
Аз съм за новите рокли.
Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
Аз съм за новите дрехи.
“ И мисли си той какво да направи. Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли.
Аз съм за новите дрехи.
С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
Ако не ѝ занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. „Сега ще се оправи работата.“ И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи.
С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо.
Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово.
към беседата >>
Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо.
Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца.
Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен.
към беседата >>
Когато човек не разбира, нещата са непостижими.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца.
Когато човек не разбира, нещата са непостижими.
Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си.
към беседата >>
Няма нищо непостижимо.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими.
Няма нищо непостижимо.
Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане.
към беседата >>
Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо.
Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата.
Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта.
към беседата >>
Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово.
Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо непостижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата.
Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово.
И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж.
към беседата >>
И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен.
Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца. Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово.
И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен.
Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно.
към беседата >>
Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си.
Когато човек не разбира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен.
Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си.
Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае.
към беседата >>
Болестта е за предпочитане.
Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си.
Болестта е за предпочитане.
А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта.
към беседата >>
А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта.
Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате нещата. Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане.
А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта.
Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже.
към беседата >>
Яж тогава, но малко яж.
Има един особен начин за разбирането на Божественото Слово. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта.
Яж тогава, но малко яж.
Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта?
към беседата >>
Малкото ядене действува лечебно.
И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж.
Малкото ядене действува лечебно.
Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане?
към беседата >>
Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае.
Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно.
Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае.
Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат.
към беседата >>
Нека те тъпче болестта.
Болестта е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае.
Нека те тъпче болестта.
Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото.
към беседата >>
Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже.
А когато вече дойде гладът, не слушайте болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта.
Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже.
Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в болестта?
Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже.
Има ли нещо лошо в болестта?
То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво.
към беседата >>
То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане?
Малкото ядене действува лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта?
То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане?
Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде!
към беседата >>
Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат.
Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане?
Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат.
При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва.
към беседата >>
При всяка една болест е същото.
Нека те тъпче болестта. Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат.
При всяка една болест е същото.
И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение.
Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото.
И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение.
И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво.
Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение.
И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво.
Това ще дойде! Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
Това ще дойде!
То е харман, конете ще обикалят наоколо, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво.
Това ще дойде!
Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
Следователно трябва.
Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде!
Следователно трябва.
Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
Та, това трябва да знаете.
При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение. И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва.
Та, това трябва да знаете.
към беседата >>
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала.
Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично.
към беседата >>
Вие искате да имате знание.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала.
Вие искате да имате знание.
Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите?
към беседата >>
Тази мисъл е отлична!
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание.
Тази мисъл е отлична!
Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си.
към беседата >>
Искате да бъдете силен.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична!
Искате да бъдете силен.
И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си.
към беседата >>
И тя е отлична идея.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен.
И тя е отлична идея.
Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си.
към беседата >>
Искате да бъдете здрав. Отлично.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея.
Искате да бъдете здрав. Отлично.
Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си?
към беседата >>
Но ако имате знание, за кого ще го употребите?
Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично.
Но ако имате знание, за кого ще го употребите?
За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите.
към беседата >>
За себе си.
Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите?
За себе си.
Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят.
към беседата >>
Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си.
Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си.
Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си.
Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите.
към беседата >>
Ако имате здраве, също за себе си.
И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си.
Ако имате здраве, също за себе си.
Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността.
към беседата >>
Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си?
Искате да бъдете здрав. Отлично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си.
Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си?
Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава.
към беседата >>
Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите.
Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си?
Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите.
Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш.
към беседата >>
Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят.
За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите.
Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят.
И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност.
към беседата >>
И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите.
Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят.
И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите.
То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка.
към беседата >>
То е личността.
Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите.
То е личността.
Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава.
Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата си само за себе си? Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността.
Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава.
При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш.
Във висшето общество ходят почти всяка седмица да си лакират ноктите. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава.
При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш.
Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
Това е то човешката личност.
Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш.
Това е то човешката личност.
Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка.
И човек, като върви по пътя, все си показва пръстите. То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност.
Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка.
Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
То е личността. Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха отвънка.
Дрехата трябва да стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.
към беседата >>
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората.
Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът.
към беседата >>
Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората.
Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си.
Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека.
към беседата >>
Чрез Любовта иде хлябът на живота.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си.
Чрез Любовта иде хлябът на живота.
Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка?
към беседата >>
Чрез Мъдростта иде светлината, знанието.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота.
Чрез Мъдростта иде светлината, знанието.
Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта.
към беседата >>
Това е същественото в света.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието.
Това е същественото в света.
Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта.
към беседата >>
Чрез Истината иде хлябът.
Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, което съществува между хората. Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света.
Чрез Истината иде хлябът.
Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека.
към беседата >>
Този хляб, който дава свобода на човека.
Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът.
Този хляб, който дава свобода на човека.
Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото.
към беседата >>
Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка?
Чрез Любовта иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека.
Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка?
Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът.
към беседата >>
Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта.
Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка?
Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта.
Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха.
към беседата >>
Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта.
Това е същественото в света. Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта.
Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта.
Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака.
към беседата >>
Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека.
Чрез Истината иде хлябът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта.
Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека.
Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава.
към беседата >>
Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото.
Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека.
Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото.
Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават.
към беседата >>
Вие чакате да дойде Духът.
Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото.
Вие чакате да дойде Духът.
Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея.
към беседата >>
Чакате да дойде новата епоха.
Тази външна дреха има цена само при хляба на Любовта. Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът.
Чакате да дойде новата епоха.
И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде!
към беседата >>
И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака.
Тази външна дреха има цена само при хляба на Знанието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха.
И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака.
Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова.
към беседата >>
Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава.
Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака.
Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава.
Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе.
към беседата >>
Види втори, трети и всички заминават.
Тогава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава.
Види втори, трети и всички заминават.
Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
Тези момци са занякъде, не са за нея.
Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават.
Тези момци са занякъде, не са за нея.
И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
И тя казва: „Ще дойде!
Чакате да дойде новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея.
И тя казва: „Ще дойде!
“ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
“ Тя още не е готова.
И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде!
“ Тя още не е готова.
Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе.
Види едного и каже: „Този е.“ Но той си заминава. Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова.
Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе.
Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
Но тя не знае хляб да меси и да пече.
Види втори, трети и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: „Ще дойде! “ Тя още не е готова. Тя не се е научила хляб да меси; тя го очаква той да донесе.
Но тя не знае хляб да меси и да пече.
към беседата >>
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух.
Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Божественият Дух.
След като дойде Духът, тогава ще дойде работата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „Да идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там.
към беседата >>
3.
Ще се зарадва
,
НБ
, София, 15.10.1933г.,
И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат.
Аз го наричам тоя човек, той е виден човек в света. Аз ето как разсъждавам за себе си. Че когато срещна един, който е кон натоварен – 100 кила са турени отгоре му, като го видя, че е такъв натоварен, казвам: „Силен е този кон! “ Аз го уважавам, сила има в него! И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен.
И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат.
Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си. Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе. По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве. И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание.
И като залезе, пак иди го виж! А вечерно време чакай! Какво ще доказваш, че има Слънце? И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие. Хубави работи са тия.
Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание.
Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него.
към беседата >>
Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си.
Аз ето как разсъждавам за себе си. Че когато срещна един, който е кон натоварен – 100 кила са турени отгоре му, като го видя, че е такъв натоварен, казвам: „Силен е този кон! “ Аз го уважавам, сила има в него! И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен. И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат.
Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си.
Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе. По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве. И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
Следователно Той не може да се докаже.
А вечерно време чакай! Какво ще доказваш, че има Слънце? И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие. Хубави работи са тия. Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание.
Следователно Той не може да се докаже.
И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог.
към беседата >>
Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе.
Че когато срещна един, който е кон натоварен – 100 кила са турени отгоре му, като го видя, че е такъв натоварен, казвам: „Силен е този кон! “ Аз го уважавам, сила има в него! И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен. И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат. Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си.
Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе.
По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве. И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
Какво ще доказваш, че има Слънце? И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие. Хубави работи са тия. Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание. Следователно Той не може да се докаже.
И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога?
към беседата >>
По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила.
“ Аз го уважавам, сила има в него! И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен. И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат. Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си. Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе.
По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила.
За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве. И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
Благодарение, че не могат да го докажат хората.
И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие. Хубави работи са тия. Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание. Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
Благодарение, че не могат да го докажат хората.
Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното.
към беседата >>
За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве.
И ако нямаше сила, нямаше да бъде така натоварен. И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат. Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си. Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе. По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила.
За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве.
И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог.
Хубави работи са тия. Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание. Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората.
Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог.
Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник!
към беседата >>
И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
И срещам една халъша – такива коне, на които ребрата се четат. Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба си. Казвам: Закъсал е той, да се жив занесе. По-добре със страдания, мъчнотии и здраве да имаш, сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитания, страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е сега, логически предпочитам и двете: изпитания и здраве.
И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
към беседата >>
Че, Господ е в него.
Бог не е една същина, която може да се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание. Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог.
Че, Господ е в него.
Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора.
към беседата >>
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот.
Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде.
към беседата >>
Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог.
Следователно Той не може да се докаже. И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него.
Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог.
Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма.
към беседата >>
Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот.
Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това.
Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад.
към беседата >>
Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога?
И ако ние може да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света. Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог.
Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога?
Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора.
към беседата >>
Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това.
Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред.
Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред.
към беседата >>
Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното.
Благодарение, че не могат да го докажат хората. Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога?
Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното.
И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ.
към беседата >>
Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред.
Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум.
Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания.
към беседата >>
И казват: „Той е голям безбожник!
Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска да бъде като един Бог. Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното.
И казват: „Той е голям безбожник!
“ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат.
към беседата >>
Ние сега живеем относително при сегашния живот.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум.
Ние сега живеем относително при сегашния живот.
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие.
към беседата >>
“ Най-големите безбожници са умрелите хора.
Че, Господ е в него. Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник!
“ Най-големите безбожници са умрелите хора.
По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света.
към беседата >>
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот.
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това.
към беседата >>
По-големи безбожници от умрелите хора няма.
Този човек, който не вярва в Бога, иска да бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог. Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора.
По-големи безбожници от умрелите хора няма.
А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ.
към беседата >>
Тогава сме много назад.
Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде.
Тогава сме много назад.
Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват.
към беседата >>
А пък всички живи хора са верующи хора.
Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска да направи добро, иска да го обичат – как тогава не вярва в Бога? Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма.
А пък всички живи хора са верующи хора.
Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича.
към беседата >>
Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред.
Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад.
Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред.
Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота.
към беседата >>
Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ.
Че, Бог е Любов и той вярва в Любовта, той вярва в реалното. И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора.
Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ.
Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората.
към беседата >>
Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания.
Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред.
Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания.
А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота. Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
Човек иска да го обичат.
И казват: „Той е голям безбожник! “ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ.
Човек иска да го обичат.
Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората. Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие.
Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания.
А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие.
Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота. Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
Аз не намирам никакви безверници в света.
“ Най-големите безбожници са умрелите хора. По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат.
Аз не намирам никакви безверници в света.
Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората. Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
Все един напредък е това.
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие.
Все един напредък е това.
Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота. Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
Човек, който иска да го обичат, той е верующ.
По-големи безбожници от умрелите хора няма. А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света.
Човек, който иска да го обичат, той е верующ.
Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората. Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват.
Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това.
Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват.
Това не е смисъл на живота. Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича.
А пък всички живи хора са верующи хора. Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ.
Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича.
И моят Господ за мене, и Той да обича хората. Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
Това не е смисъл на живота.
Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват.
Това не е смисъл на живота.
Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
И моят Господ за мене, и Той да обича хората.
Този, който иска да го обичат и да обича, той е верующ. Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича.
И моят Господ за мене, и Той да обича хората.
Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. Все един напредък е това. Ако е занапред да говорим, но туй още не могат да ни залъгват. Това не е смисъл на живота.
Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
към беседата >>
Че, туй не е ли по-реално?
Човек иска да го обичат. Аз не намирам никакви безверници в света. Човек, който иска да го обичат, той е верующ. Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам да обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва да ме обича. И моят Господ за мене, и Той да обича хората.
Че, туй не е ли по-реално?
към беседата >>
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин.
Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат.
към беседата >>
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето.
Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде.
към беседата >>
Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин.
Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият.
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее.
към беседата >>
Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето.
Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе.
Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум.
към беседата >>
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин. Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият.
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта.
Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки.
към беседата >>
Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето. Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе.
Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе.
Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата.
към беседата >>
Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин. Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта.
Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея.
Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот.
към беседата >>
Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето. Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе.
Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина.
И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той?
към беседата >>
Хубавите неща не губят своята цена никога.
Хубавите неща не губят своята цена никога.
Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо. „И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих). Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. (9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин. Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея.
Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората.
Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете.
към беседата >>
И този уред има за цел да увеличи нещата.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето. Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина.
И този уред има за цел да увеличи нещата.
Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа.
към беседата >>
Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо.
Хубавите неща не губят своята цена никога.
Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо.
„И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих). Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. (9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може да се поправи по този начин. Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората.
Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат.
И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок.
към беседата >>
Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде.
Казват: „Господ, Който царува на Небето.“ Човешката глава, това е небето. Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата.
Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде.
Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная.
към беседата >>
„И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих).
Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо.
„И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих).
Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. (9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
И кой как влезне в нова къща, все ще заболее.
Да се поправи едно нещо, това не значи да се оправи, защото едно нещо най-първо трябва да бъде хигиенично, материалът трябва да бъде по възможност най-чистият. Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат.
И кой как влезне в нова къща, все ще заболее.
Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни.
към беседата >>
Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум.
Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе. Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде.
Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум.
А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа.
към беседата >>
Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината.
Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо. „И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих).
Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината.
Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци. (9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки.
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее.
Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки.
Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
А зад нашия ум седи реалността на нещата.
Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе. Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум.
А зад нашия ум седи реалността на нещата.
А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа. То е необяснимо.
към беседата >>
Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци.
Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо. „И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих). Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината.
Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци.
(9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
Тази кал съдържа единия живот.
Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки.
Тази кал съдържа единия живот.
И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
А къде е той?
Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина. И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата.
А къде е той?
То е ваша работа. За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа. То е необяснимо.
към беседата >>
(9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
Хубавите неща не губят своята цена никога. Пророкът има една погрешка – че не е освободен от личния патриотизъм, но тука няма нищо. „И ще ядете [имота] на народите.“ (6-и стих). Това не се отнася до един народ, това се отнася до избраните на цялото човечество; онези, които служат, които се хранят с хляба на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци.
(9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
към беседата >>
И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете.
Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот.
И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете.
И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
То е ваша работа.
И този уред има за цел да увеличи нещата. Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той?
То е ваша работа.
За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа. То е необяснимо.
към беседата >>
Изпяхме песента „Ще се развеселя“.
Изпяхме песента „Ще се развеселя“.
към беседата >>
И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок.
Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете.
И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок.
И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
За себе си аз го зная.
Екранът няма реалност, той представлява една реалност извънка някъде. Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа.
За себе си аз го зная.
Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа. То е необяснимо.
към беседата >>
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо.
И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята.
към беседата >>
И дървените къщи са по-здравословни.
И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок.
И дървените къщи са по-здравословни.
Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа.
Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум. А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная.
Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа.
То е необяснимо.
към беседата >>
И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо.
И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега.
И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта!
към беседата >>
Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни.
Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>
То е необяснимо.
А зад нашия ум седи реалността на нещата. А къде е той? То е ваша работа. За себе си аз го зная. Как е, аз го зная, но на вас да го обяснявам, то е една много мъчна работа.
То е необяснимо.
към беседата >>
И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо. И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега.
И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега.
Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие.
Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители.
към беседата >>
Но да се повърнем.
Но да се повърнем.
„Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш.
към беседата >>
Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо. И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега.
Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света.
Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие.
Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света.
Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя.
към беседата >>
„Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това?
Но да се повърнем.
„Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това?
Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи.
към беседата >>
Няма да го определям.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо. И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света.
Няма да го определям.
А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
Тогава вие не разбирате защо се учите.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие. Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света.
Тогава вие не разбирате защо се учите.
Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха?
към беседата >>
Най-голямото богатство е това.
Но да се повърнем. „Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това?
Най-голямото богатство е това.
Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние.
към беседата >>
А радостта, това е най-реалното нещо на Земята.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма да се старая да определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо. И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям.
А радостта, това е най-реалното нещо на Земята.
И няма по-реално нещо от радостта! Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие. Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите.
Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам.
Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха? С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш.
Но да се повърнем. „Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това.
Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш.
Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух.
към беседата >>
И няма по-реално нещо от радостта!
И след хиляди години може да я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега. И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята.
И няма по-реално нещо от радостта!
Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
Тогава, птиците кой университет завършиха?
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие. Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам.
Тогава, птиците кой университет завършиха?
И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха? С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
Като се зарадва душата ти, т си един велик човек.
Но да се повърнем. „Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш.
Като се зарадва душата ти, т си един велик човек.
И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него.
към беседата >>
Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
И след милиони години пак ще знаете толкова, колкото и сега. Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. Няма да го определям. А радостта, това е най-реалното нещо на Земята. И няма по-реално нещо от радостта!
Следователно в човешкия живот човек трябва да бъде радостен.
към беседата >>
И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие. Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха?
И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители.
И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха? С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш.
Но да се повърнем. „Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек.
И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш.
И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си.
към беседата >>
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса.
Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства.
към беседата >>
И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя.
Вие, запример, се учите и искате да станете учен човек, за да се прехраните в света. Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители.
И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя.
Питам: В кой университет те учеха? С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи.
„Ще се зарадва душата ни.“ Ти си унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко си доволен и какво по-хубаво от това? Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш.
И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи.
Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него.
към беседата >>
Земният живот, материалният живот, това е калният живот.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса.
Земният живот, материалният живот, това е калният живот.
Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега.
към беседата >>
Питам: В кой университет те учеха?
Тогава вие не разбирате защо се учите. Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя.
Питам: В кой университет те учеха?
С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
Но загубваме това състояние.
Най-голямото богатство е това. Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи.
Но загубваме това състояние.
И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе.
към беседата >>
Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот.
Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване.
Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега.
към беседата >>
С какви инструменти те намират своя си път?
Ако се учите, за да се прехраните, аз ви съжалявам. Тогава, птиците кой университет завършиха? И сега, в Германия са правени опити с жеравчета, които не са дошли от тропическите места и ги пущат оттам без родители. И те си отиват в тропическите места, сами си намират пътя. Питам: В кой университет те учеха?
С какви инструменти те намират своя си път?
към беседата >>
И вследствие на това ставаме унили по дух.
Способен ставаш, гений ставаш, светия ставаш. Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние.
И вследствие на това ставаме унили по дух.
И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка.
към беседата >>
Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване.
Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства.
Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам.
към беседата >>
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание.
Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица?
към беседата >>
И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него.
Като се зарадва душата ти, т си един велик човек. И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух.
И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него.
Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе.
към беседата >>
Той е процес на пречистването.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства.
Той е процес на пречистването.
Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям.
към беседата >>
Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание.
Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили.
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших!
към беседата >>
Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си.
И тогава целият свят се отваря към тебе и ти му се отваряш. И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него.
Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си.
И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре!
към беседата >>
Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса. Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването.
Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства.
А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила.
към беседата >>
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание. Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили.
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли.
Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия.
към беседата >>
И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него.
И ако ние всякога бихме можали да задържим туй състояние, ние бихме били щастливи. Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си.
И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него.
Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не.
към беседата >>
А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега.
Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства.
А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега.
Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас.
към беседата >>
Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание. Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли.
Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора.
Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване.
към беседата >>
Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе.
Но загубваме това състояние. И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него.
Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе.
А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право.
към беседата >>
Тъй разбирам сега.
Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега.
Тъй разбирам сега.
Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има.
към беседата >>
Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание. Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора.
Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса.
Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса.
към беседата >>
А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка.
И вследствие на това ставаме унили по дух. И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе.
А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка.
Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората!
към беседата >>
Това е една дефиниция, която аз давам.
Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега.
Това е една дефиниция, която аз давам.
За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има. Трябва да се работи.
към беседата >>
Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица?
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в себе си вътре на вашето съзнание. Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса.
Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица?
И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване.
към беседата >>
Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе.
И всеки един от вас трябва да чувствува така, че да се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него. Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка.
Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе.
Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани.
към беседата >>
За мене си я поставям.
Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам.
За мене си я поставям.
Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има. Трябва да се работи.
към беседата >>
И след туй кажеш: „Аз реших!
Едновременно чета съвременните философи, и най-новите, и най-старите – някои работи са ги знаели, но са ги скрили. Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица?
И след туй кажеш: „Аз реших!
“ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших!
към беседата >>
Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре!
Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква да обичаш всички ближни в себе си. И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе.
Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре!
“ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене.
към беседата >>
Мене много ми е услужила.
Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям.
Мене много ми е услужила.
Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има. Трябва да се работи.
към беседата >>
“ Значи много хора си имат ред противоречия.
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших!
“ Значи много хора си имат ред противоречия.
Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши.
към беседата >>
“ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не.
И като срещнеш един човек, да трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него. Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре!
“ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не.
В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная.
към беседата >>
Може да услужи и на вас.
А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила.
Може да услужи и на вас.
Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има. Трябва да се работи.
към беседата >>
Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване.
Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия.
Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване.
И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ.
към беседата >>
В даден случай аз трябва да постъпя право.
Това го наричам, това значи Господ да живее в тебе. А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не.
В даден случай аз трябва да постъпя право.
За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам.
към беседата >>
Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има.
Тъй разбирам сега. Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас.
Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има.
Трябва да се работи.
към беседата >>
И тогава гласуването ще реши въпроса.
Не сте вие единственият, който сам разрешава въпроса. Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване.
И тогава гласуването ще реши въпроса.
И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението.
към беседата >>
За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората!
А ако ти махнеш с ръка по отношение на някой човек, и спрямо тебе някой ще махне с ръка. Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право.
За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората!
Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става.
към беседата >>
Трябва да се работи.
Това е една дефиниция, която аз давам. За мене си я поставям. Мене много ми е услужила. Може да услужи и на вас. Като говоря земния живот, разбирам и целият живот работа има.
Трябва да се работи.
към беседата >>
И във вас става такова гласуване.
Казвате: „Аз решавам“, но защо се бориш, като решаваш ден, два, цяла седмица? И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса.
И във вас става такова гласуване.
И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението. Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
Как ще постъпват другите, това оставям настрани.
Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог да има добро мнение за тебе. Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората!
Как ще постъпват другите, това оставям настрани.
За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
към беседата >>
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш.
Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата.
към беседата >>
И тогава казваш: „Аз реших!
И след туй кажеш: „Аз реших! “ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване.
И тогава казваш: „Аз реших!
“ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението. Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене.
Той ще ти каже нещо: „Не правиш добре.“ – „Ама трябва.“ – „Не правиш добре! “ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани.
За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене.
И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам.
към беседата >>
Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш.
Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си.
Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път.
към беседата >>
“ Не, камарата реши.
“ Значи много хора си имат ред противоречия. Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших!
“ Не, камарата реши.
Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението. Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
И аз го зная.
“ – „То не е право, ама той не постъпва право.“ Не. В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене.
И аз го зная.
Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
Трябва да се освободиш от нечистото.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си.
Трябва да се освободиш от нечистото.
И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание.
към беседата >>
Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ.
Тъй както в една камара ще го разискат и ще го подложат на гласуване. И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши.
Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ.
Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението. Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам.
В даден случай аз трябва да постъпя право. За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная.
Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам.
И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото.
И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно.
Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя.
към беседата >>
Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението.
И тогава гласуването ще реши въпроса. И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ.
Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението.
Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
И всичко, което поискам от Него, всичко става.
За себе си аз имам едно правило: Трябва да обичам хората! Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам.
И всичко, което поискам от Него, всичко става.
Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно.
Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже.
Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна.
към беседата >>
Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
И във вас става такова гласуване. И тогава казваш: „Аз реших! “ Не, камарата реши. Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти си цар, когато дойдеш да подпишеш този указ. Този закон се прокарва, ти трябва да го прочетеш, трябва да си дадеш мнението.
Ако не го одобриш, трябва да го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
към беседата >>
Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
Как ще постъпват другите, това оставям настрани. За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става.
Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата.
Казваш: „Да се освободя.“ Ти не може да се освободиш, ти трябва да се пречистиш. Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже.
Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата.
И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?
към беседата >>
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора.
Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение.
към беседата >>
И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам.
За себе си, казвам, аз трябва да постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене. И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам.
Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път.
Ти може да скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба си. Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата.
И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път.
Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам.
към беседата >>
Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора.
Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора.
Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено.
към беседата >>
Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
И аз го зная. Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам. И всичко, което поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. И болни мога да лекувам, и на сиромаси мога да помагам.
Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
към беседата >>
Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание.
Трябва да се освободиш от нечистото. И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път.
Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание.
Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?
към беседата >>
Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина].
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора. Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора.
Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина].
И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва.
към беседата >>
Туй трябва да бъде един непреривен процес.
Туй трябва да бъде един непреривен процес.
И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа.
към беседата >>
Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя.
И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за да наследи Царството Божие Небесно. Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание.
Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя.
Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени? “ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора. Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина].
И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора.
Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания.
към беседата >>
И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас.
Туй трябва да бъде един непреривен процес.
И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас.
Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!
към беседата >>
Тази работа не е толкова опасна.
Както и да е, но най-после дяволът сполучил да го излъже. Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя.
Тази работа не е толкова опасна.
Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени? “ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
Тогава аз за себе си разсъждавам.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора. Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора.
Тогава аз за себе си разсъждавам.
Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата.
към беседата >>
Тъй в себе си трябва да наблюдаваме.
Туй трябва да бъде един непреривен процес. И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас.
Тъй в себе си трябва да наблюдаваме.
Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща.
към беседата >>
Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?
Сега няма да ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил да го убеди да го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може да тури ред и порядък в държавата. И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна.
Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?
“ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени? “ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
Ето на какво основавам туй разсъждение.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора. Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам.
Ето на какво основавам туй разсъждение.
Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее?
към беседата >>
Не да се осъждаме.
Туй трябва да бъде един непреривен процес. И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме.
Не да се осъждаме.
Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина!
към беседата >>
“ – „Три животни виждам.
И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път. Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?
“ – „Три животни виждам.
Три магарета са.“ – „С какво са натоварени? “ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено.
Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора. Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение.
Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено.
Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака!
към беседата >>
Трябва да слушаме Господ както ни говори!
Туй трябва да бъде един непреривен процес. И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме.
Трябва да слушаме Господ както ни говори!
Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина! Там е силата!
към беседата >>
Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?
Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание. Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам.
Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?
“ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва.
Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина]. И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено.
Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва.
Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом!
към беседата >>
Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа.
Туй трябва да бъде един непреривен процес. И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори!
Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа.
Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина! Там е силата!
към беседата >>
“ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
Дяволът му казва: „Не бой се, аз ще те освободя. Тази работа не е толкова опасна. Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш? “ – „Три животни виждам. Три магарета са.“ – „С какво са натоварени?
“ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
към беседата >>
Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания.
И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора. Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва.
Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания.
Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!
към беседата >>
Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!
И ние всеки ден трябва да слушаме какъв е онзи глас. Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа.
Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!
Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина! Там е силата!
към беседата >>
Тия цървули се съдират тук, на Земята.
Тия цървули се съдират тук, на Земята.
И за да ви дойде едно голямо нещастие. Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие? “ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
към беседата >>
Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата.
Тогава аз за себе си разсъждавам. Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания.
Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата.
Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там.
към беседата >>
Това са реални неща.
Тъй в себе си трябва да наблюдаваме. Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!
Това са реални неща.
Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина! Там е силата!
към беседата >>
И за да ви дойде едно голямо нещастие.
Тия цървули се съдират тук, на Земята.
И за да ви дойде едно голямо нещастие.
Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие? “ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
към беседата >>
Но какво става с болния, като оздравее?
Ето на какво основавам туй разсъждение. Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата.
Но какво става с болния, като оздравее?
Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече.
към беседата >>
Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина!
Не да се осъждаме. Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща.
Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина!
Там е силата!
към беседата >>
Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба.
Тия цървули се съдират тук, на Земята. И за да ви дойде едно голямо нещастие.
Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба.
И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие? “ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
към беседата >>
Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака!
Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено. Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее?
Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака!
Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече. Какво ще прави сега?
към беседата >>
Там е силата!
Трябва да слушаме Господ както ни говори! Ако аз бих имал една дума, щях да ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика истина!
Там е силата!
към беседата >>
И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие?
Тия цървули се съдират тук, на Земята. И за да ви дойде едно голямо нещастие. Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба.
И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие?
“ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
към беседата >>
Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом!
Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой да му услугва. Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака!
Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом!
“ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече. Какво ще прави сега?
към беседата >>
Сега мнозина идват да ме питат лично.
Сега мнозина идват да ме питат лично.
Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.
към беседата >>
“ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
Тия цървули се съдират тук, на Земята. И за да ви дойде едно голямо нещастие. Дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. И после ще кажеш: „Защо, Господи, ми дойде това нещастие?
“ Не ви трябваше да ставате царски зет, да оправяте света!
към беседата >>
“ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!
Той се научил целия ден да вика и да дава нареждания. Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом!
“ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!
“ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече. Какво ще прави сега?
към беседата >>
Не да кажа, че нямате нужда от мене.
Сега мнозина идват да ме питат лично.
Не да кажа, че нямате нужда от мене.
Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!
към беседата >>
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения?
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения?
Какво искаш да кажеш? “ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате.
към беседата >>
“ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там.
Ако иска някой да има кой да му слугува, да иде в болницата. Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!
“ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там.
Хората са груби вече. Какво ще прави сега?
към беседата >>
Всякога ще имате нужда от мене.
Сега мнозина идват да ме питат лично. Не да кажа, че нямате нужда от мене.
Всякога ще имате нужда от мене.
Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда!
към беседата >>
Какво искаш да кажеш?
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения?
Какво искаш да кажеш?
“ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас.
към беседата >>
Хората са груби вече.
Но какво става с болния, като оздравее? Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там.
Хората са груби вече.
Какво ще прави сега?
към беседата >>
Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас.
Сега мнозина идват да ме питат лично. Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене.
Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас.
Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав!
към беседата >>
“ Логиката не е заради мене, тя е заради вас.
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш?
“ Логиката не е заради мене, тя е заради вас.
Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава.
към беседата >>
Какво ще прави сега?
Щом оздравее болният, бедняк, веднага го изписват от болницата и – хайде на влака! Сестрите милосердни го изпращат до вратата: „Сбогом! “ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом! “ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там. Хората са груби вече.
Какво ще прави сега?
към беседата >>
Защото Бог живее във всинца ни.
Сега мнозина идват да ме питат лично. Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас.
Защото Бог живее във всинца ни.
Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той!
към беседата >>
Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава.
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш? “ Логиката не е заради мене, тя е заради вас.
Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава.
Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват.
към беседата >>
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве?
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве?
“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава?
към беседата >>
Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.
Сега мнозина идват да ме питат лично. Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни.
Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.
Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе!
към беседата >>
Но никой логически заради вас не може да разсъждава.
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш? “ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава.
Но никой логически заради вас не може да разсъждава.
Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене.
към беседата >>
“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво?
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве?
“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво?
Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я.
към беседата >>
Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!
Не да кажа, че нямате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.
Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!
“ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як!
към беседата >>
Аз когато говоря, вие ще разсъждавате.
Сега някой ще каже: „Какви са логическите заключения? Какво искаш да кажеш? “ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава.
Аз когато говоря, вие ще разсъждавате.
Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически.
към беседата >>
Ти си здрав, излязъл си – работи!
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве? “ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво?
Ти си здрав, излязъл си – работи!
Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два.
към беседата >>
“ И казвам: „Като тебе искам да бъда!
Всякога ще имате нужда от мене. Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!
“ И казвам: „Като тебе искам да бъда!
“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя.
към беседата >>
Логиката е заради вас.
Какво искаш да кажеш? “ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате.
Логиката е заради вас.
И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас.
към беседата >>
Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм?
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве? “ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи!
Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм?
“ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот.
към беседата >>
“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав!
Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда!
“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав!
“ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си!
към беседата >>
И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава.
“ Логиката не е заради мене, тя е заради вас. Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас.
И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава.
Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува.
към беседата >>
“ За работа ли си, за мотика си.
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве? “ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм?
“ За работа ли си, за мотика си.
Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача.
към беседата >>
“ Жив е той!
Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав!
“ Жив е той!
Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе!
към беседата >>
Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват.
Аз логически заради мене си разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава. Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава.
Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват.
Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах.
към беседата >>
Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава?
И тогава ние ще замязаме на онзи български Стоян, който казва: „Защо ми е голо здраве? “ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си.
Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава?
Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача. Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе!
Ние сме едно тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество. Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той!
Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе!
“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам.
към беседата >>
Те ползуват само мене.
Но никой логически заради вас не може да разсъждава. Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват.
Те ползуват само мене.
Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
Каквато и да е работа – вземи я.
“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Че, какво по-хубаво? Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава?
Каквато и да е работа – вземи я.
За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача. Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як!
Аз като се приближа до едно дърво, туря си гърба на него, погледна го и кажа: „Какво си хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш! “ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе!
“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як!
“ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин!
към беседата >>
Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически.
Аз когато говоря, вие ще разсъждавате. Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене.
Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически.
Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
За ден, за два.
Ти си здрав, излязъл си – работи! Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я.
За ден, за два.
Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача. Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
“ и го погладя.
“ И казвам: „Като тебе искам да бъда! “ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як!
“ и го погладя.
Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл.
към беседата >>
Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас.
Логиката е заради вас. И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически.
Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас.
Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот.
Казваш: „Че, аз човек за работа ли съм? “ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два.
Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот.
Това не е твоята задача. Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
Казвам: „Седиш на поста си!
“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко си хубав! “ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя.
Казвам: „Седиш на поста си!
“ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера.
към беседата >>
Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува.
И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава. Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас.
Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува.
Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах. Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
Това не е твоята задача.
“ За работа ли си, за мотика си. Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот.
Това не е твоята задача.
Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
“ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе!
“ Жив е той! Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си!
“ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе!
“ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам.
към беседата >>
Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах.
Но, ако искате мене да заставите аз да разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма да ви ползуват. Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува.
Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах.
Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
Ако мотиката не може да те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш да дигаш, какъв човек си тогава? Каквато и да е работа – вземи я. За ден, за два. Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот. Това не е твоята задача.
Може един, два, десет, сто камъни да преместиш някъде, но тия камъни са пътища, да отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
към беседата >>
“ Тъй си разсъждавам.
Измия се, кажа: „Бих желал да бъда тъй чист като тебе! “ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе!
“ Тъй си разсъждавам.
И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
Те ползуват само мене. Моето говорене може да ви ползува доколкото вие може да мислите, да разсъждавате логически. Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога да дъвча храната заради вас. Доколкото вие може да я сдъвчете, това ще ви ползува. Ако аз я сдъвча, тя ще влезе в моя стомах.
Тогава разсъждавам за себе си, за вас не зная как да разсъждавам.
към беседата >>
Ние сме дошли до криви логически изводи.
Ние сме дошли до криви логически изводи.
Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя.
към беседата >>
И то е истинският начин!
“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко си як! “ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам.
И то е истинският начин!
И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко.
към беседата >>
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения.
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения.
– „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!
към беседата >>
Ние казваме, че Господ урежда всичко.
Ние сме дошли до криви логически изводи.
Ние казваме, че Господ урежда всичко.
Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му.
към беседата >>
И животът добива смисъл.
“ и го погладя. Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин!
И животът добива смисъл.
Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене.
към беседата >>
– „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там.
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения.
– „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там.
Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам.
към беседата >>
Но пък хората не вярват в това.
Ние сме дошли до криви логически изводи. Ние казваме, че Господ урежда всичко.
Но пък хората не вярват в това.
Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името.
към беседата >>
Не мисля, че гладен ще бъда довечера.
Казвам: „Седиш на поста си! “ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл.
Не мисля, че гладен ще бъда довечера.
Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това?
към беседата >>
Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш.
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там.
Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш.
Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора.
към беседата >>
Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука.
Ние сме дошли до криви логически изводи. Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това.
Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука.
На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също.
към беседата >>
Щом съм гладен, казвам: почивка имам.
“ И аз мисля: „Искам да бъда като тебе! “ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера.
Щом съм гладен, казвам: почивка имам.
Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал.
към беседата >>
Тази работа не е заради мене.
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш.
Тази работа не е заради мене.
И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна.
към беседата >>
На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи.
Ние сме дошли до криви логически изводи. Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука.
На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи.
Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
“ Тъй си разсъждавам. И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам.
Какво лошо има в това?
Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма.
към беседата >>
И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша.
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене.
И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша.
Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват.
към беседата >>
Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя.
Ние сме дошли до криви логически изводи. Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи.
Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя.
И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува.
към беседата >>
Щом съм гладен, съм по-лек малко.
И то е истинският начин! И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това?
Щом съм гладен, съм по-лек малко.
Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък.
към беседата >>
Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!
Сега, запример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша.
Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!
“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.
към беседата >>
И казал той каква е първата буква на името на баща му.
Ние казваме, че Господ урежда всичко. Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя.
И казал той каква е първата буква на името на баща му.
Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди.
към беседата >>
Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене.
И животът добива смисъл. Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко.
Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене.
Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък. Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам.
– „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!
“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам.
Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.
към беседата >>
Казва му какво е името.
Но пък хората не вярват в това. Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му.
Казва му какво е името.
На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!
към беседата >>
Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това?
Не мисля, че гладен ще бъда довечера. Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене.
Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това?
Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък. Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора.
Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам.
Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора.
Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.
към беседата >>
На майка му – също.
Тук, наскоро ми разправя един млад момък, явил се някой българин, следвал в Германия, ходил в Индия, запознал се с някои тайни работи от окултната наука. На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името.
На майка му – също.
Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го! “ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
Лек съм станал.
Щом съм гладен, казвам: почивка имам. Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това?
Лек съм станал.
А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък. Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна.
Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора.
Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна.
Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.
към беседата >>
Колко от тях са живи и колко умрели.
На човека ще му напишеш едно число и той ще извади математическа форма и ще ти разправя много тайни работи. Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също.
Колко от тях са живи и колко умрели.
Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го! “ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
А седи някой там 65 или 120 килограма.
Какво лошо има в това? Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал.
А седи някой там 65 или 120 килограма.
Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък. Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват.
И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна.
Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват.
Нищо повече.
към беседата >>
Кой ще боледува.
Ще се учудиш как тъй си чертае и разправя. И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели.
Кой ще боледува.
И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го! “ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък.
Щом съм гладен, съм по-лек малко. Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма.
Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък.
Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
Нищо повече.
Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства! “ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват.
Нищо повече.
към беседата >>
И човекът, който слуша, се чуди.
И казал той каква е първата буква на името на баща му. Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува.
И човекът, който слуша, се чуди.
Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го! “ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
Като ме возят конете, няма да се уморяват от мене. Че съм станал по-лек, 45 килограма или 35 килограма, какво има от това? Лек съм станал. А седи някой там 65 или 120 килограма. Не, не, ако е за тежест, аз мога да направя когото и да е много тежък.
Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат да ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
към беседата >>
После, друго едно положение.
После, друго едно положение.
Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти?
към беседата >>
Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!
Казва му какво е името. На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди.
Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!
“ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
Но тази тежест е фиктивна.
Но тази тежест е фиктивна.
Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест. Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности. То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.
към беседата >>
Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа.
После, друго едно положение.
Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа.
Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново.
към беседата >>
“ – „Не го обяснявам.“
На майка му – също. Колко от тях са живи и колко умрели. Кой ще боледува. И човекът, който слуша, се чуди. Написал 75, направил си един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!
“ – „Не го обяснявам.“
към беседата >>
Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест.
Но тази тежест е фиктивна.
Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест.
Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности. То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.
към беседата >>
Ето и моето основание за това.
После, друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа.
Ето и моето основание за това.
Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати.
към беседата >>
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра.
Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная?
към беседата >>
Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности.
Но тази тежест е фиктивна. Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест.
Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности.
То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.
към беседата >>
Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес.
После, друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това.
Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес.
Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам.
към беседата >>
Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра.
Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра.
И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха.
към беседата >>
То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.
Но тази тежест е фиктивна. Тя е човешката мисъл, която определя човешката тежест. Тя е човешката мисъл, която определя организма на човека, човешкото здраве, човешките способности.
То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва да служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва да служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва да служим на Истината.
към беседата >>
Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят.
После, друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес.
Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят.
То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи.
към беседата >>
И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра. Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра.
И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра.
Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва.
към беседата >>
То е една работа свършена, какво ще поправяш ти?
После, друго едно положение. Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят.
То е една работа свършена, какво ще поправяш ти?
Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля.
към беседата >>
Има резултат.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра. Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра.
Има резултат.
И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде.
към беседата >>
Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново.
Някой казва: „Вие трябваше да дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа. Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти?
Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново.
Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи.
към беседата >>
И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра. Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат.
И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права.
Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва.
към беседата >>
Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати.
Ето и моето основание за това. Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново.
Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати.
Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям.
към беседата >>
Откъде го зная?
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха да се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра. Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права.
Откъде го зная?
От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам?
към беседата >>
Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам.
Домът, това е един завършен процес; общественият живот, това е един завършен процес; религиозният живот, това е един завършен процес. Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати.
Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам.
Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече!
към беседата >>
От двата сантиметра, че израснаха.
Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра. И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная?
От двата сантиметра, че израснаха.
Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го.
към беседата >>
Старото да си седи.
Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат да се доправят. То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам.
Старото да си седи.
Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва.
И ако някой измери жените в Англия, ще види, че идеята у тях израсна с два сантиметра. Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха.
Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва.
Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го. Каква философия има?
към беседата >>
Който го е направил, да го разваля.
То е една работа свършена, какво ще поправяш ти? Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи.
Който го е направил, да го разваля.
И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Казвам: Този човек обича много да яде.
Има резултат. И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва.
Казвам: Този човек обича много да яде.
Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го. Каква философия има? Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
И който го е направил, да го оправи.
Сега трябва нещо ново да дойде, съвършено ново. Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля.
И който го е направил, да го оправи.
Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Той се облизва, облизва.
И тогава някой ще каже, че жените в Англия застъпват за женските права. Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде.
Той се облизва, облизва.
Отгде го знам? Е, познавам го. Каква философия има? Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
Чужди работи аз не оправям.
Старото аз не искам да го бутам, понеже се опасявам, може да падне някоя керемида или камъче, може да ме осакати. Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи.
Чужди работи аз не оправям.
Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Отгде го знам?
Откъде го зная? От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва.
Отгде го знам?
Е, познавам го. Каква философия има? Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече!
Старите работи аз не искам да ги бутам, даже и праха не искам да гълтам. Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям.
Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече!
А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Е, познавам го.
От двата сантиметра, че израснаха. Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам?
Е, познавам го.
Каква философия има? Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
А старото нека го оправят другите.
Старото да си седи. Който го е направил, да го разваля. И който го е направил, да го оправи. Чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече!
А старото нека го оправят другите.
към беседата >>
Каква философия има?
Седи един човек при мене и той все си стиска устата и се облизва. Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го.
Каква философия има?
Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум.
Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии.
към беседата >>
Познава се – облизва си устата.
Казвам: Този човек обича много да яде. Той се облизва, облизва. Отгде го знам? Е, познавам го. Каква философия има?
Познава се – облизва си устата.
към беседата >>
Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум.
Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа.
Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране!
към беседата >>
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени.
Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори?
към беседата >>
Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа.
Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!
“ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща.
към беседата >>
Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени.
Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение.
И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори? Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
“ Но това е една нова епоха в Писанието.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!
“ Но това е една нова епоха в Писанието.
Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки.
към беседата >>
И на тебе всичко е определено.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение.
И на тебе всичко е определено.
И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори? Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието.
Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога.
Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи.
към беседата >>
И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено.
И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш.
И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори? Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
Това са Синове Божии.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум. Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога.
Това са Синове Божии.
И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно.
към беседата >>
И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш.
И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват.
Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори? Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
И трябва съвършено друго разбиране!
Ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии.
И трябва съвършено друго разбиране!
Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори?
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват.
Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори?
Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
Трябва да ги преведете тия неща.
Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа! “ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране!
Трябва да ги преведете тия неща.
Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Не, бобът е само един повод.
Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори?
Не, бобът е само един повод.
към беседата >>
Окултистите правят тия връзки.
“ Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща.
Окултистите правят тия връзки.
Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони.
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони.
Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда?
към беседата >>
Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи.
Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки.
Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи.
Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва.
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони.
Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва.
Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй.
към беседата >>
Да ви научи Господ някога, то е невъзможно.
Това са Синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи.
Да ви научи Господ някога, то е невъзможно.
Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне.
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва.
Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне.
Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш.
към беседата >>
Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
И трябва съвършено друго разбиране! Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно.
Невъзможно е да се говори и трябва съвършено друго разбиране.
към беседата >>
Седи, моли се, моли се – нищо.
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне.
Седи, моли се, моли се – нищо.
И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си.
към беседата >>
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото.
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото.
И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята!
към беседата >>
И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо.
И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!
“ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото!
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото.
И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото!
Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя.
към беседата >>
“ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда?
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!
“ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда?
Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника.
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото!
Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника.
Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите.
към беседата >>
Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй.
Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда?
Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй.
Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл.
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника.
Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл.
Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
Хем много я потупваш.
Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, нищо не ѝ се открива, откъде да започне, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй.
Хем много я потупваш.
Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа!
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл.
Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа!
Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си.
Седи, моли се, моли се – нищо. И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш.
Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си.
Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
Та аз не се занимавам само със знанието на Земята!
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа!
Та аз не се занимавам само със знанието на Земята!
За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
И току щяла да му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда! “ Питам: Може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си.
Лошо те чака.“ Той казва: „Няма да я бия.“
към беседата >>
За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя.
И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята!
За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя.
А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка?
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка?
Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав.
към беседата >>
А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите.
Аз наричам новото пресния хляб, не плесенясалия хляб, просеника. Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя.
А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите.
Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага.
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка?
Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага.
Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право?
към беседата >>
Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
Който яде пресния хляб, той ще разбере вътрешния смисъл. Други възразявате: „Ама Вие не изнасяте най-новите твърдения в науката.“ Чудна работа! Та аз не се занимавам само със знанието на Земята! За мене би било най-лесно, ако аз се занимавам само със знанието на тази Земя. А мене ме интересува знанието и на Слънцето, и на другите планети, на звездите.
Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на Земята.
към беседата >>
Ръката е направена за добро, а не да бие.
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка? Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага.
Ръката е направена за добро, а не да бие.
„Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото.
към беседата >>
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята.
Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване.
към беседата >>
„Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата?
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка? Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие.
„Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата?
– Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право.
към беседата >>
Щяла да изгори.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята.
Щяла да изгори.
Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава.
към беседата >>
– Да я набие още.
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка? Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата?
– Да я набие още.
Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право.
към беседата >>
Някой си пророк е писал: ще изгори Земята.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята. Щяла да изгори.
Някой си пророк е писал: ще изгори Земята.
Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора.
към беседата >>
Туй е един логически извод, който не е прав.
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос да не бия жена си, защото тази жена Господ я е създал за другарка? Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още.
Туй е един логически извод, който не е прав.
И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината.
към беседата >>
Възможно е.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята. Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята.
Възможно е.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия.
към беседата >>
И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право?
Той наместо да я бие, нека я гали, да ѝ помага. Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав.
И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право?
“ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
към беседата >>
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята. Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи.
Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат.
към беседата >>
“ Правото е само право в доброто, а не в злото.
Ръката е направена за добро, а не да бие. „Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право?
“ Правото е само право в доброто, а не в злото.
В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване.
И тук, на Земята, казано е какво ще стане със Земята. Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи.
Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване.
Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат.
към беседата >>
В злото няма никакво право.
„Човешката ръка – казва Господ – не я направих да бие, а да помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата? – Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото.
В злото няма никакво право.
Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
Тъй щото, като се разсъждава.
Щяла да изгори. Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване.
Тъй щото, като се разсъждава.
Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Правото е право само в любовта, в омразата не е право.
– Да я набие още. Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право.
Правото е право само в любовта, в омразата не е право.
Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
Ама щели да умрат всички хора.
Някой си пророк е писал: ще изгори Земята. Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава.
Ама щели да умрат всички хора.
И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него?
към беседата >>
Правото е право само в истината.
Туй е един логически извод, който не е прав. И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право.
Правото е право само в истината.
Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия.
Възможно е. Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора.
И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия.
Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват!
към беседата >>
Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
И ние в света искаме един извод, казваме: „Нямам ли аз право? “ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината.
Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
Някои хора трябва да умрат.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия.
Някои хора трябва да умрат.
Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим!
към беседата >>
Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
“ Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в любовта, в омразата не е право. Правото е право само в истината. Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
към беседата >>
Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат.
Процесът на горението е процес на чистене, а не на унищожаване. Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат.
Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат.
Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват!
към беседата >>
Та, казвам: Кое е по-хубаво?
Та, казвам: Кое е по-хубаво?
Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта? Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел? Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Тъй щото, като се разсъждава. Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат.
Какво лошо има в това?
Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството!
към беседата >>
Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта?
Та, казвам: Кое е по-хубаво?
Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта?
Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел? Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него?
Ама щели да умрат всички хора. И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това?
Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него?
Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат!
към беседата >>
Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел?
Та, казвам: Кое е по-хубаво? Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта?
Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел?
Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Та, всичките овце ще се зарадват!
И смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него?
Та, всичките овце ще се зарадват!
Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия!
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Та, казвам: Кое е по-хубаво? Да набиеш един човек или този човек да го избавиш от калта? Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш да умре или да го извадиш, че този човек да ти стане приятел?
Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим!
Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват!
Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим!
Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората.
към беседата >>
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи.
Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена.
към беседата >>
Нека дойдат всички ония военни, които не убиват!
Богатите, които не искат да дадат своето богатство на другите, които не искат да служат на Бога, трябва да си дадат парите, трябва да умрат; учените хора, които не искат да си дадат своето знание за човечеството, трябва да умрат; проповедниците, които не искат да проповядват както трябва, трябва да умрат; съдии, учители, всички, които не искат да дадат, трябва да умрат. Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим!
Нека дойдат всички ония военни, които не убиват!
Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал.
към беседата >>
Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи.
Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни.
Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек.
към беседата >>
Нека дойдат всички ония, които церят човечеството!
Какво лошо има в това? Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват!
Нека дойдат всички ония, които церят човечеството!
Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи. Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни.
Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход.
И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка.
към беседата >>
Нека дойдат всички съдии, които не пущат!
Та, ако умре един вълк, ние плачем [ли] за него? Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството!
Нека дойдат всички съдии, които не пущат!
Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи. Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход.
И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът.
Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка.
към беседата >>
Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия!
Та, всичките овце ще се зарадват! Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат!
Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия!
Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
Аз говоря за живота.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи. Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът.
Аз говоря за живота.
В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така.
към беседата >>
Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората.
Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим! Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия!
Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората.
Сега не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена.
Та, казвам: Когато срещнете един човек, най-първо вижте в душата на този човек туй Божественото, което седи. Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота.
В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена.
Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка.
към беседата >>
Сега не че някой ни е свързал.
Нека дойдат всички ония военни, които не убиват! Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората.
Сега не че някой ни е свързал.
Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек.
Може би туй Божественото е обвито в много обвивки, които са неприятни. Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена.
Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек.
И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш.
към беседата >>
Има една слабост у хората, за която са свързани.
Нека дойдат всички ония, които церят човечеството! Нека дойдат всички съдии, които не пущат! Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия! Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега не че някой ни е свързал.
Има една слабост у хората, за която са свързани.
към беседата >>
И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка.
Аз не отказвам това, но във всеки един човек има една душа, която е от Божествен произход. И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек.
И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка.
А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш.
към беседата >>
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон.
Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки.
към беседата >>
А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка.
И когато видиш ти мъж, жена, дете, най-малката буболечица, ти считай, в туй, което се движи, е скрит животът. Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка.
А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка.
Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш. Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон.
Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му.
Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост.
към беседата >>
Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така.
Аз говоря за живота. В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка.
Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така.
И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш. Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
Неговите косми трябва да бъдат дълги.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му.
Неговите косми трябва да бъдат дълги.
И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена.
към беседата >>
И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка.
В тази малка буболечица има една малка, микроскопическа част, която е Божествена. Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така.
И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка.
Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш. Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
И всичката тайна седеше в космите му.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги.
И всичката тайна седеше в космите му.
Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му.
към беседата >>
Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш.
Ако ти можеш да го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти си благороден човек. И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка.
Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш.
Ти успяваш и може да се благословиш. Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
Вие всички сте запознати с тази история.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му.
Вие всички сте запознати с тази история.
Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха.
към беседата >>
Ти успяваш и може да се благословиш.
И тогава в душата ти ще се зароди едно малко благородно чувство и ти ще се зарадваш на тази малка мушичка. А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш.
Ти успяваш и може да се благословиш.
Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон. Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история.
Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки.
И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият.
към беседата >>
Задачата в света ни е тази.
А някой път ти я хванеш, преклъцнеш я и я изхвърляш навънка. Тя, майката, казва: „Моето детенце обича да хваща мухите и да им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може да постъпиш така. И във всяка една хубава мисъл се крие нещо Божествено, и във всяко едно хубаво чувство се крие нещо Божествено, и във всяка една постъпка. Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва да дойде, [...] нито можеш да го хванеш. Ти успяваш и може да се благословиш.
Задачата в света ни е тази.
към беседата >>
И там седеше неговата слабост.
Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва да влиза бръснач или ножици в космите му. Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки.
И там седеше неговата слабост.
И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината.
към беседата >>
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели.
Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си.
към беседата >>
И най-после той се влюби в една жена.
Неговите косми трябва да бъдат дълги. И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост.
И най-после той се влюби в една жена.
И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата.
към беседата >>
Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели.
Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма.
Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар.
към беседата >>
И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му.
И всичката тайна седеше в космите му. Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена.
И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му.
И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите.
към беседата >>
Засега не съществува.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели. Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма.
Засега не съществува.
Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши?
към беседата >>
И какво не правеха.
Вие всички сте запознати с тази история. Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му.
И какво не правеха.
Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите.
към беседата >>
Във всичките хора има доброто желание.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели. Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува.
Във всичките хора има доброто желание.
Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши? Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият.
Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон да обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки. И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха.
Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият.
И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.
към беседата >>
Аз съм срещал много добри хора.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели. Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание.
Аз съм срещал много добри хора.
Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши? Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината.
И там седеше неговата слабост. И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият.
И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината.
Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.
към беседата >>
Всичките тия хора изповядват нещо в себе си.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение, да намерят едно общество, всички да мязат на ангели. Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора.
Всичките тия хора изповядват нещо в себе си.
Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши? Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата.
И най-после той се влюби в една жена. И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината.
Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата.
И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.
към беседата >>
Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар.
Идеално е, няма по-хубаво нещо, но на Земята такова общество почти няма. Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си.
Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар.
По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши? Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите.
И неговите врагове искаха да узнаят къде седи силата му. И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата.
И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите.
Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите. И го туриха в затвора.
към беседата >>
По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши?
Засега не съществува. Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар.
По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши?
Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите.
И какво не правеха. Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите.
Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите.
И го туриха в затвора.
към беседата >>
Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
Във всичките хора има доброто желание. Аз съм срещал много добри хора. Всичките тия хора изповядват нещо в себе си. Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар. По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво: да бъдем всякога добри и всякога лоши или да бъдем сега ние и добри, и лоши?
Та, кое е хубаво: да бъдем всякога добри или всякога лоши, или да бъдем добри и лоши?
към беседата >>
И го туриха в затвора.
Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха да го убият. И най-после тази, която го обичаше, тя плака пред него, той най-първо не ѝ каза истината. Каза ѝ: „Ако ме вържат с такова въже.“ И вързаха го и скъса въжетата. И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за да не я оскърбява, да не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за да ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите. Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите.
И го туриха в затвора.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа един анекдот.
Тогава ще ви приведа един анекдот.
Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола.
към беседата >>
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми?
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми?
Ти си нещастен. Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти? Кажете ми.
към беседата >>
Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече.
Тогава ще ви приведа един анекдот.
Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече.
Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека.
към беседата >>
Ти си нещастен.
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми?
Ти си нещастен.
Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти? Кажете ми.
към беседата >>
Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен.
Тогава ще ви приведа един анекдот. Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече.
Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен.
И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека.
към беседата >>
Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти?
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми? Ти си нещастен.
Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти?
Кажете ми.
към беседата >>
И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа.
Тогава ще ви приведа един анекдот. Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен.
И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа.
Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа!
към беседата >>
Кажете ми.
Защо вие поверявате вашите тайни на жените, на вашите възлюблени, кажете ми? Ти си нещастен. Казвам: Съжалявам, но ти защо говори за своята тайна, къде седи тайната ти?
Кажете ми.
към беседата >>
Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение.
Тогава ще ви приведа един анекдот. Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа.
Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение.
И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа! “
към беседата >>
Сега, това е една аналогия донякъде.
Сега, това е една аналогия донякъде.
Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова.
към беседата >>
И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола.
Тогава ще ви приведа един анекдот. Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение.
И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола.
И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа! “
към беседата >>
Вие още не сте в положението на Самсон.
Сега, това е една аналогия донякъде.
Вие още не сте в положението на Самсон.
Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй.
към беседата >>
И затова дяволът винаги търси човека.
Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе да живея не мога вече. Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола.
И затова дяволът винаги търси човека.
Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа! “
към беседата >>
Логически има един извод.
Сега, това е една аналогия донякъде. Вие още не сте в положението на Самсон.
Логически има един извод.
Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина?
към беседата >>
Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека.
Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога да ходя, аз съм изгубен. И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека.
Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека.
И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа! “
към беседата >>
Човек е смешен по някой път в себе си.
Сега, това е една аналогия донякъде. Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод.
Човек е смешен по някой път в себе си.
Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно.
към беседата >>
И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа!
И ако Ти не можеш да направиш нещо, да ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа. Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека.
И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа!
“
към беседата >>
Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата.
Сега, това е една аналогия донякъде. Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си.
Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата.
Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме.
към беседата >>
“
Малко да ми помогнеш, поне да ми намериш едно същество, което напълно да влиза в положението ми, но отчасти да влиза в моето положение. И да познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че да влиза малко в положението на дявола. И затова дяволът винаги търси човека. Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно да намери човека. И дяволът тъй идва винаги на гости и казва на човека: „Ще се уреди тази работа!
“
към беседата >>
Че майка му така го е родила, че обществото е такова.
Сега, това е една аналогия донякъде. Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата.
Че майка му така го е родила, че обществото е такова.
Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията.
към беседата >>
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод.
Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях.
към беседата >>
Донякъде е вярно туй.
Вие още не сте в положението на Самсон. Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова.
Донякъде е вярно туй.
Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!
към беседата >>
Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод.
Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина.
И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях.
към беседата >>
Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина?
Логически има един извод. Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй.
Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина?
То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад.
към беседата >>
И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод. Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина.
И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение.
Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят.
към беседата >>
То е един крив логически извод, то не е вярно.
Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина?
То е един крив логически извод, то не е вярно.
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях.
към беседата >>
Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод. Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение.
Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи.
Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек.
към беседата >>
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме.
Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно.
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме.
Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието.
към беседата >>
Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод. Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи.
Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо.
Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат.
към беседата >>
Насила идват страданията.
Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме.
Насила идват страданията.
И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.
към беседата >>
Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях.
Та, трябва да направите сега този извод, логически извод. Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо.
Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях.
И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие.
към беседата >>
И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!
Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията.
И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!
“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат.
към беседата >>
И ти си като един отдушник между тях.
Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина. И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях.
И ти си като един отдушник между тях.
И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри.
към беседата >>
“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад.
Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!
“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад.
Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
И те те пазят.
И тъй както съществува този мит, мнозина ще паднат в едно заблуждение. Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях.
И те те пазят.
Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри. Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
Страданието като дойде, няма връщане назад с тях.
То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад.
Страданието като дойде, няма връщане назад с тях.
Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
Никога разбойници не пущат добър човек.
Нещата в света взаимно си спомагат – и добрите, и лошите работи. Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят.
Никога разбойници не пущат добър човек.
Те го задържат. И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри. Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието.
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях.
Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието.
И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
Те го задържат.
Ако вие влезете като добър човек между 10 души лоши хора, между най-лошите хора, те ще ви пазят като най-свещено нещо. Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек.
Те го задържат.
И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри. Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.
Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието.
И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.
И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
И почват да стават едно съдружие.
Ти като влезнеш между тях, то е едно благословение, което от Бога ще дойде и ще мине през тебе за тях. И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат.
И почват да стават едно съдружие.
И като дойде един добър човек, те стават по-добри. Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
И докато не го направим, тия страдания няма да си идат.
И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости! “ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.
И докато не го направим, тия страдания няма да си идат.
И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
И като дойде един добър човек, те стават по-добри.
И ти си като един отдушник между тях. И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие.
И като дойде един добър човек, те стават по-добри.
Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат.
И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
към беседата >>
Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
И те те пазят. Никога разбойници не пущат добър човек. Те го задържат. И почват да стават едно съдружие. И като дойде един добър човек, те стават по-добри.
Те казват: „Откак дойде този човек, позабогатяхме, кярът ни се увеличи.“
към беседата >>
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот.
Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира.
към беседата >>
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин.
Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо.
към беседата >>
Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот.
Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е.
Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат.
към беседата >>
Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин.
Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин.
Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини!
към беседата >>
Вие може да искате хората да бъдат по-добри.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот. Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е.
Вие може да искате хората да бъдат по-добри.
Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане.
към беседата >>
Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин.
Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат.
На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето.
към беседата >>
Те ще станат точно такива, каквито са си.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот. Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри.
Те ще станат точно такива, каквито са си.
Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича.
към беседата >>
На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат.
На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право.
А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова.
към беседата >>
Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот. Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си.
Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот.
Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича.
към беседата >>
А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право.
А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре.
Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам.
към беседата >>
Сега на Земята не може да се реализира.
Но да се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот. Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот.
Сега на Земята не може да се реализира.
Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича?
към беседата >>
Не е човешко това нещо.
Има верую и има хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре.
Не е човешко това нещо.
Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам. Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат.
Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е. Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира.
Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат.
Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо.
към беседата >>
Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини!
Има хора, които мислят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо.
Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини!
“ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам. Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане.
Вие може да искате хората да бъдат по-добри. Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат.
Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане.
Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари.
към беседата >>
“ И отвори му се сърцето.
Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така, да си върви, други да му помагат. На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини!
“ И отвори му се сърцето.
Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам. Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
Ти искаш някой човек да те обича.
Те ще станат точно такива, каквито са си. Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане.
Ти искаш някой човек да те обича.
Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил.
към беседата >>
Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова.
На него, казват, не му е дошло времето да му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право. А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето.
Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова.
Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам. Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича.
Сега може да искате да станете по-верующи, по-учени, може много работи да искате, но туй, което искате, то няма да се реализира сега, при сегашните условия, при този живот. Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича.
Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича.
Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие.
към беседата >>
Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам.
А някой човек в света, лъгал той другите, печелил пари, натрупал богатство и по едно време казва: „Не правя аз добре. Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова.
Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам.
Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
Казваш: „Защо да не ме обича?
Сега на Земята не може да се реализира. Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича.
Казваш: „Защо да не ме обича?
“ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват.
към беседата >>
Ако той тъй върви, той е на правия път.
Не е човешко това нещо. Толкова неща направих аз зли, чакай да направя аз добрини! “ И отвори му се сърцето. Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова. Туй състояние в него аз го похвалявам, което сега има, аз го похвалявам.
Ако той тъй върви, той е на правия път.
към беседата >>
“ Ще ви кажа защо.
Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат да станат. Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича?
“ Ще ви кажа защо.
Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш.
към беседата >>
Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество.
Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество.
За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето. И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
към беседата >>
Този човек се нуждае от пари.
Не че е невъзможно, за бъдеще може да стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно да стане. Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо.
Този човек се нуждае от пари.
Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш.
към беседата >>
За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето.
Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество.
За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето.
И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
към беседата >>
Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил.
Ти искаш някой човек да те обича. Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари.
Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил.
Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя?
към беседата >>
И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество. За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето.
И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
към беседата >>
Следователно той иска да развие едно голямо предприятие.
Казвам: по никой начин не е възможно този човек да те обича. Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил.
Следователно той иска да развие едно голямо предприятие.
Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя? “ – питаш.
към беседата >>
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение.
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение.
Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма!
към беседата >>
Пари му трябват.
Казваш: „Защо да не ме обича? “ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие.
Пари му трябват.
Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя? “ – питаш. Откажи се от него.
към беседата >>
Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса?
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение.
Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса?
Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си!
към беседата >>
Ти пари нямаш.
“ Ще ви кажа защо. Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват.
Ти пари нямаш.
Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя? “ – питаш. Откажи се от него. – „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора.
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение. Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса?
Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора.
Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище.
към беседата >>
Ти си красива мома, а пари нямаш.
Този човек се нуждае от пари. Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш.
Ти си красива мома, а пари нямаш.
„Тогава какво да правя? “ – питаш. Откажи се от него. – „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
Че, това е една търговска работа.
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение. Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора.
Че, това е една търговска работа.
Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри.
към беседата >>
„Тогава какво да правя?
Той иска да има хубава къща, иска да има автомобил. Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш.
„Тогава какво да правя?
“ – питаш. Откажи се от него. – „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл.
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение. Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа.
Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл.
И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа.
към беседата >>
“ – питаш.
Следователно той иска да развие едно голямо предприятие. Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя?
“ – питаш.
Откажи се от него. – „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма!
И да кажем, ние трябва да изменим начина на нашето разсъждение. Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл.
И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма!
И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа. И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
Откажи се от него.
Пари му трябват. Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя? “ – питаш.
Откажи се от него.
– „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
И такова разглеждане не е на мястото си!
Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса? Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма!
И такова разглеждане не е на мястото си!
Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа. И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
– „Ама как, сърцето ми.“
Ти пари нямаш. Ти си красива мома, а пари нямаш. „Тогава какво да правя? “ – питаш. Откажи се от него.
– „Ама как, сърцето ми.“
към беседата >>
Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище.
Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора. Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си!
Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище.
Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа. И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят.
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят.
Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава?
към беседата >>
Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри.
Че, това е една търговска работа. Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище.
Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри.
Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа. И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
Тогава аз ще ви кажа един контраст.
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят.
Тогава аз ще ви кажа един контраст.
Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение.
към беседата >>
Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа.
Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл. И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри.
Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа.
И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени.
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят. Тогава аз ще ви кажа един контраст.
Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени.
Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо.
към беседата >>
И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма! И такова разглеждане не е на мястото си! Трябва да се разглеждат хората от съвсем друго становище. Нас трябва да ни е приятно да бъдат хората добри. Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа.
И ние трябва да разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
към беседата >>
Нали това е логически?
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят. Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени.
Нали това е логически?
Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му.
към беседата >>
Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес.
Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес.
Един човек, на когото аз всякога мога да разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая да свърша работата си [...] съм обещал. Аз наричам това един добър, разумен човек, както един добър приятел.
към беседата >>
Аз сега ще разсъждавам за себе си.
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят. Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически?
Аз сега ще разсъждавам за себе си.
Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е.
към беседата >>
Един човек, на когото аз всякога мога да разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая да свърша работата си [...] съм обещал.
Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес.
Един човек, на когото аз всякога мога да разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая да свърша работата си [...] съм обещал.
Аз наричам това един добър, разумен човек, както един добър приятел.
към беседата >>
Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава?
После, вие живеете в един свят установен, няма никаква реалност в установения свят. Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си.
Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава?
Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се.
към беседата >>
Аз наричам това един добър, разумен човек, както един добър приятел.
Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес. Един човек, на когото аз всякога мога да разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая да свърша работата си [...] съм обещал.
Аз наричам това един добър, разумен човек, както един добър приятел.
към беседата >>
Аз за себе си правя разсъждение.
Тогава аз ще ви кажа един контраст. Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава?
Аз за себе си правя разсъждение.
Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана!
към беседата >>
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва!
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва!
“ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате.
към беседата >>
Казвам: Ледът е установено нещо.
Установените неща са неустановени, а неустановените неща са установени. Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение.
Казвам: Ледът е установено нещо.
Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?
към беседата >>
“ За какво?
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва!
“ За какво?
За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“.
към беседата >>
Зимно време може човек да се върдаля отгоре му.
Нали това е логически? Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо.
Зимно време може човек да се върдаля отгоре му.
Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.
към беседата >>
За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот.
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва! “ За какво?
За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот.
Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален.
към беседата >>
Щом той замръзне, казвам, установено нещо е.
Аз сега ще разсъждавам за себе си. Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му.
Щом той замръзне, казвам, установено нещо е.
Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта!
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва! “ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот.
Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта!
В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият.
към беседата >>
Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се.
Казвате: „Бамбашка е туй.“ Какво означава? Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е.
Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се.
Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи.
към беседата >>
В любовта смърт няма.
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва! “ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта!
В любовта смърт няма.
В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите.
към беседата >>
Казваш: „Как тъй стана!
Аз за себе си правя разсъждение. Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се.
Казваш: „Как тъй стана!
Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи. А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
В любовта всички души живеят, ако разбирате.
И казва пророкът: „Неговата душа ще се зарадва! “ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма.
В любовта всички души живеят, ако разбирате.
Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират.
към беседата >>
Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?
Казвам: Ледът е установено нещо. Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана!
Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?
“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи. А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“.
“ За какво? За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате.
Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“.
Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка.
към беседата >>
“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.
Зимно време може човек да се върдаля отгоре му. Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?
“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.
Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи. А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален.
За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва да влезе в нашия живот. Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“.
Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален.
Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират.
към беседата >>
Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега.
Щом той замръзне, казвам, установено нещо е. Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.
Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега.
Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи. А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият.
Единственото нещо, което може да осмисли живота ни, то е любовта! В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален.
Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият.
Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят.
към беседата >>
Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи.
Ти може да си съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се. Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега.
Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи.
А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите.
В любовта смърт няма. В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият.
Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите.
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане.
към беседата >>
А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
Казваш: „Как тъй стана! Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз? “ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето. Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега. Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи.
А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
към беседата >>
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират.
В любовта всички души живеят, ако разбирате. Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите.
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират.
И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
към беседата >>
Та, казвам: На лед къща не се гради.
Та, казвам: На лед къща не се гради.
Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава. А любовта в тази лодка – животът е запазен. Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете. Любовта издържа на всички ония противоречия. Приспособява се.
към беседата >>
И там има погребение, само че там ги погребват отвънка.
Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират.
И там има погребение, само че там ги погребват отвънка.
Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят.
към беседата >>
Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава.
Та, казвам: На лед къща не се гради.
Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава.
А любовта в тази лодка – животът е запазен. Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете. Любовта издържа на всички ония противоречия. Приспособява се. Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие.
към беседата >>
Но и там хората умират.
Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка.
Но и там хората умират.
Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога.
към беседата >>
А любовта в тази лодка – животът е запазен.
Та, казвам: На лед къща не се гради. Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава.
А любовта в тази лодка – животът е запазен.
Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете. Любовта издържа на всички ония противоречия. Приспособява се. Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие. Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните.
към беседата >>
Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят.
Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират.
Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят.
Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят.
към беседата >>
Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете.
Та, казвам: На лед къща не се гради. Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава. А любовта в тази лодка – животът е запазен.
Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете.
Любовта издържа на всички ония противоречия. Приспособява се. Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие. Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните. Защото, ако не се приспособява, тя може да потъне.
към беседата >>
Но там няма и раждане.
Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят.
Но там няма и раждане.
Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога.
към беседата >>
Любовта издържа на всички ония противоречия.
Та, казвам: На лед къща не се гради. Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава. А любовта в тази лодка – животът е запазен. Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете.
Любовта издържа на всички ония противоречия.
Приспособява се. Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие. Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните. Защото, ако не се приспособява, тя може да потъне. Следователно любовта е онази сила, онази реалност, която се приспособява на всичките положения в даден момент.
към беседата >>
Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане.
Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога. Ще го наречем един човек, направен по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
Приспособява се.
Та, казвам: На лед къща не се гради. Омразата не може да бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава. А любовта в тази лодка – животът е запазен. Някой път вие може да мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете. Любовта издържа на всички ония противоречия.
Приспособява се.
Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие. Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните. Защото, ако не се приспособява, тя може да потъне. Следователно любовта е онази сила, онази реалност, която се приспособява на всичките положения в даден момент. И ние всякога можем да разчитаме на нея.
към беседата >>
НАГОРЕ