НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1378
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1378
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Тоя пътник един обед ще му дам братски.
Ще видя неговите съществени нужди от които той е обвързан с вериги, че му хлопат веригите. Най-първо ще се яви в мене състрадание да му снема веригите от краката, да му снема веригите от ръцете, да му снема веригите от ума, от сърцето му. Като му снема веригите той ще почувствува, че в мене има нещо. Тогава ще пристъпя към ония съществените неща, че той има нужда от храна, че той е гладен, този човек той не иска много, той не иска да го осигурявам за цял живот. Един обед като му дам, той е доволен.
Тоя пътник един обед ще му дам братски.
Та свободата седи в това. Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват.
към беседата >>
Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали.
Но да напишем съгласните: Б, В, Г, Д, Ж, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш. Колко са? – 19. В славянския език имате 40 букви, а в български останали 30. Та сега да се повърнем.
Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали.
Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен.
Ще ви преведа един пример. Казвате, че трябва да бъдем много добри.
Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен.
В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“.
към беседата >>
Та свободата седи в това.
Най-първо ще се яви в мене състрадание да му снема веригите от краката, да му снема веригите от ръцете, да му снема веригите от ума, от сърцето му. Като му снема веригите той ще почувствува, че в мене има нещо. Тогава ще пристъпя към ония съществените неща, че той има нужда от храна, че той е гладен, този човек той не иска много, той не иска да го осигурявам за цял живот. Един обед като му дам, той е доволен. Тоя пътник един обед ще му дам братски.
Та свободата седи в това.
Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват. Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Ние искаме някой път да опростотворим езика.
Колко са? – 19. В славянския език имате 40 букви, а в български останали 30. Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали.
Ние искаме някой път да опростотворим езика.
Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота.
към беседата >>
В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе.
Ще ви преведа един пример. Казвате, че трябва да бъдем много добри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен.
В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе.
Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“.
към беседата >>
Да се целунем.
Като му снема веригите той ще почувствува, че в мене има нещо. Тогава ще пристъпя към ония съществените неща, че той има нужда от храна, че той е гладен, този човек той не иска много, той не иска да го осигурявам за цял живот. Един обед като му дам, той е доволен. Тоя пътник един обед ще му дам братски. Та свободата седи в това.
Да се целунем.
Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват. Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението.
– 19. В славянския език имате 40 букви, а в български останали 30. Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика.
Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението.
Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот.
към беседата >>
Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил.
Ще ви преведа един пример. Казвате, че трябва да бъдем много добри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе.
Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил.
Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това.
към беседата >>
Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи.
Тогава ще пристъпя към ония съществените неща, че той има нужда от храна, че той е гладен, този човек той не иска много, той не иска да го осигурявам за цял живот. Един обед като му дам, той е доволен. Тоя пътник един обед ще му дам братски. Та свободата седи в това. Да се целунем.
Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи.
Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват. Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии.
В славянския език имате 40 букви, а в български останали 30. Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението.
Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии.
Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“.
към беседата >>
Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички.
Ще ви преведа един пример. Казвате, че трябва да бъдем много добри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил.
Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички.
Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата.
към беседата >>
Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай.
Един обед като му дам, той е доволен. Тоя пътник един обед ще му дам братски. Та свободата седи в това. Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи.
Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай.
Сега като умре някой нали го целуват. Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите.
Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии.
Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите.
Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога?
към беседата >>
Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири.
Казвате, че трябва да бъдем много добри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички.
Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири.
Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля.
към беседата >>
Сега като умре някой нали го целуват.
Тоя пътник един обед ще му дам братски. Та свободата седи в това. Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай.
Сега като умре някой нали го целуват.
Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот.
Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите.
Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот.
Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът.
към беседата >>
Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“.
Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири.
Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“.
Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш.
към беседата >>
Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
Та свободата седи в това. Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват.
Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.
към беседата >>
Казвам сега: Ние се запознаваме с живота.
Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот.
Казвам сега: Ние се запознаваме с живота.
Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога.
към беседата >>
Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“.
В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“.
Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“.
Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля.
към беседата >>
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно.
Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят.
към беседата >>
Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот.
Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота.
Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот.
Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
Той чува това.
Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“.
Той чува това.
След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“.
към беседата >>
Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно.
Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия.
Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори.
към беседата >>
Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“.
Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот.
Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“.
Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата.
Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това.
След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата.
Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат.
към беседата >>
Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия.
Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия.
Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко.
към беседата >>
Как ще познаеш Бога?
Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“.
Как ще познаеш Бога?
– Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля.
Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата.
Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля.
Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов.
към беседата >>
Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия.
Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си.
Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.
към беседата >>
– Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът.
Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога?
– Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът.
Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш.
Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля.
Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш.
И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат?
към беседата >>
Всички добри хора са цветове в другия свят.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си.
Всички добри хора са цветове в другия свят.
По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът.
към беседата >>
Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога.
Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът.
Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога.
Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля.
Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш.
И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля.
Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат?
към беседата >>
По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят.
Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят.
По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят.
Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“.
към беседата >>
Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога.
Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.
към беседата >>
Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“.
Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля.
Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“.
Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“.
към беседата >>
Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори.
Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят.
Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори.
Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива.
към беседата >>
Казвам сега: Две неща ви са потребни.
Казвам сега: Две неща ви са потребни.
Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен.
към беседата >>
Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат.
След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“.
Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат.
Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд.
към беседата >>
Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко.
Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори.
Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко.
Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата.
към беседата >>
Първо: да мислите добре.
Казвам сега: Две неща ви са потребни.
Първо: да мислите добре.
Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш.
към беседата >>
Сега ние искаме да приложим Божията Любов.
Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат.
Сега ние искаме да приложим Божията Любов.
Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй?
към беседата >>
Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.
Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко.
Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.
А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода.
към беседата >>
Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл?
Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо: да мислите добре.
Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл?
“ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш.
към беседата >>
Как ще приложи един добър брат?
Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов.
Как ще приложи един добър брат?
Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели.
към беседата >>
А Отец ми е земледелецът.
Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.
А Отец ми е земледелецът.
Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има.
към беседата >>
“ Не само човек трябва да мисли добре.
Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл?
“ Не само човек трябва да мисли добре.
За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш.
към беседата >>
Как ще приложи един лош брат?
И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат?
Как ще приложи един лош брат?
Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“.
към беседата >>
Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“.
По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът.
Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“.
Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят.
към беседата >>
За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен.
Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре.
За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен.
А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва.
към беседата >>
Някой казва: „С Любов“.
Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат?
Някой казва: „С Любов“.
Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света.
към беседата >>
Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива.
Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“.
Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива.
Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят.
към беседата >>
А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен.
Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен.
А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен.
Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела.
към беседата >>
Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд.
Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“.
Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд.
Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати.
към беседата >>
Вие виждате резултата.
Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива.
Вие виждате резултата.
Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние.
към беседата >>
Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш.
Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен.
Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш.
И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш.
към беседата >>
Знаеш ли туй?
Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд.
Знаеш ли туй?
Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята.
към беседата >>
Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода.
Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата.
Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода.
Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар.
към беседата >>
И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш.
Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл? “ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш.
И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш.
Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная.
към беседата >>
Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели.
Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй?
Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели.
Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога?
към беседата >>
Или пък някои паразити има.
А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода.
Или пък някои паразити има.
Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал.
към беседата >>
Когато е топло времето, Истината може да я научиш.
“ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш.
Когато е топло времето, Истината може да я научиш.
Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се.
към беседата >>
Казват: „Ама съдба има“.
Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели.
Казват: „Ама съдба има“.
Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда.
към беседата >>
Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят.
Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има.
Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят.
Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление.
към беседата >>
Сега туй да не ви спъва.
За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш.
Сега туй да не ви спъва.
Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш?
към беседата >>
Така ще се оправи света.
Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“.
Така ще се оправи света.
Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете.
към беседата >>
Да изучавате човешките души, то е един отличен свят.
Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят.
Да изучавате човешките души, то е един отличен свят.
Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате.
към беседата >>
Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела.
А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва.
Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела.
Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже.
към беседата >>
Сега някои братя от вас искат да станат богати.
Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света.
Сега някои братя от вас искат да станат богати.
Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата.
към беседата >>
Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние.
Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят.
Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние.
Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате. Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Ти не знаеш добре да яздиш.
Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела.
Ти не знаеш добре да яздиш.
Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите.
към беседата >>
Аз доста богатства имам заровени в земята.
Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати.
Аз доста богатства имам заровени в земята.
Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете.
към беседата >>
Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар.
Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние.
Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар.
Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате. Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная.
И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш.
Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная.
Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят.
към беседата >>
Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога?
Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята.
Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога?
Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари.
към беседата >>
Говори се за морал.
Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар.
Говори се за морал.
Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате. Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Качиш се, търкулиш се.
Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная.
Качиш се, търкулиш се.
Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат.
към беседата >>
Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда.
Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога?
Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда.
Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате.
към беседата >>
Той прегърнал една жена, той направил престъпление.
Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал.
Той прегърнал една жена, той направил престъпление.
Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате. Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Колко време ще ти вземе, докато се научиш?
Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се.
Колко време ще ти вземе, докато се научиш?
Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме.
към беседата >>
Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете.
Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда.
Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете.
Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк.
към беседата >>
Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате.
Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление.
Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате.
Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже.
Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш?
Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже.
Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл.
към беседата >>
Ако вземеш две монети, отиде вече работата.
Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете.
Ако вземеш две монети, отиде вече работата.
Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите.
към беседата >>
Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате.
Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.
към беседата >>
Сега понякой път вие казвате, че вие мислите.
Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже.
Сега понякой път вие казвате, че вие мислите.
Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш.
към беседата >>
Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете.
Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата.
Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете.
В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно.
към беседата >>
И вие като ученици трябва да влезете в същественото.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото.
Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата.
към беседата >>
Малко хора има, които мислят.
Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите.
Малко хора има, които мислят.
Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите.
към беседата >>
В света няма по-лесна работа да се печелят пари.
Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете.
В света няма по-лесна работа да се печелят пари.
Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш?
към беседата >>
Не да се ограничавате.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото.
Не да се ограничавате.
Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката.
към беседата >>
Малко хора има днес, които се учат.
Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят.
Малко хора има днес, които се учат.
Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона.
към беседата >>
Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате.
Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари.
Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате.
Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш? Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Не съжалявайте за миналото, което е станало.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате.
Не съжалявайте за миналото, което е станало.
Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите.
към беседата >>
Ние чувствуваме.
Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат.
Ние чувствуваме.
И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш.
към беседата >>
Вие сте бедняк.
Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате.
Вие сте бедняк.
Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш? Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Няма какво да съжаляваш за своите погрешки.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало.
Няма какво да съжаляваш за своите погрешки.
Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение.
към беседата >>
И в чувствуването има една мисъл.
Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме.
И в чувствуването има една мисъл.
Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл.
към беседата >>
Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите.
Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк.
Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите.
Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш? Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки.
Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели.
Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище.
към беседата >>
Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш.
Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл.
Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш.
Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение.
към беседата >>
Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно.
Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите.
Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно.
Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш? Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Аз ви дадох един пример за плесницата.
И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели.
Аз ви дадох един пример за плесницата.
Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите.
към беседата >>
Мислим, ние усещаме буквите.
Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш.
Мислим, ние усещаме буквите.
При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения.
към беседата >>
Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш?
В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно.
Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш?
Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Посейте погрешката.
Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата.
Посейте погрешката.
Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате.
към беседата >>
При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона.
Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите.
При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона.
Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити.
към беседата >>
Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш?
Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.
към беседата >>
Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите.
Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката.
Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите.
Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право.
към беседата >>
Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш.
Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона.
Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш.
Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите.
към беседата >>
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл.
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл.
Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората.
към беседата >>
Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение.
Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите.
Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение.
Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това.
към беседата >>
Това е един подтик, но то не е свободната мисъл.
И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш.
Това е един подтик, но то не е свободната мисъл.
То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си.
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл.
Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си.
Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“.
към беседата >>
Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище.
Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение.
Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище.
Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите.
към беседата >>
То не е свободното учение.
Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл.
То не е свободното учение.
При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе.
към беседата >>
Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си.
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си.
Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си.
Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро.
към беседата >>
Разглеждайте въпроса и от гледището на другите.
Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище.
Разглеждайте въпроса и от гледището на другите.
Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път.
към беседата >>
При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения.
Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение.
При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения.
И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си.
към беседата >>
Вие палили ли сте ума си?
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си.
Вие палили ли сте ума си?
После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така.
към беседата >>
Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате.
Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите.
Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате.
Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“.
към беседата >>
И трябва да правиш постоянно опити.
При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения.
И трябва да правиш постоянно опити.
Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш.
към беседата >>
После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете.
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си?
После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете.
Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам.
към беседата >>
Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право.
Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате.
Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право.
Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане.
към беседата >>
Вътрешни опити трябва да правите.
Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити.
Вътрешни опити трябва да правите.
Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората.
към беседата >>
Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората.
Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете.
Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората.
Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам.
към беседата >>
Ние може да предадем и на другите това.
Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право.
Ние може да предадем и на другите това.
Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата.
към беседата >>
Не опити, както другите хора правят, но специфични опити.
Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите.
Не опити, както другите хора правят, но специфични опити.
Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“.
към беседата >>
Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“.
Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората.
Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“.
Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам.
към беседата >>
Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите.
Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това.
Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите.
Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става.
към беседата >>
Ще правиш туй, което се отнася до тебе.
То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити.
Ще правиш туй, което се отнася до тебе.
Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш?
към беседата >>
Благодарим за туй добро.
Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“.
Благодарим за туй добро.
Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи.
към беседата >>
Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път.
Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите.
Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път.
Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане.
към беседата >>
Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си.
При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе.
Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си.
А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо.
към беседата >>
Светът дълго време помага така.
Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро.
Светът дълго време помага така.
Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя.
към беседата >>
Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“.
Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път.
Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“.
Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл.
към беседата >>
А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш.
И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си.
А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш.
Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод.
към беседата >>
Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам.
После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така.
Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам.
Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа.
към беседата >>
Вие мислите, че като се помолите, ще стане.
Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“.
Вие мислите, че като се помолите, ще стане.
Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете.
към беседата >>
Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората.
Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш.
Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората.
Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство.
към беседата >>
Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам.
Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам.
Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам.
Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо?
към беседата >>
Пък не става тъй работата.
Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане.
Пък не става тъй работата.
Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“.
Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората.
Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“.
Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание.
към беседата >>
Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам.
Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам.
Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам.
Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него.
към беседата >>
Молиш се, не става.
Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата.
Молиш се, не става.
Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си.
към беседата >>
Защо го обичаш?
Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“.
Защо го обичаш?
– Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел.
към беседата >>
Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи.
Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам.
Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи.
Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител.
към беседата >>
Някой път, ако ще стане, много малко ще стане.
Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става.
Някой път, ако ще стане, много малко ще стане.
Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло.
към беседата >>
– Защото той те предизвиква с нещо.
Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш?
– Защото той те предизвиква с нещо.
Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек.
към беседата >>
Като ученик аз няма да го направя.
Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи.
Като ученик аз няма да го направя.
То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше.
към беседата >>
Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл.
Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане.
Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл.
Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си.
към беседата >>
Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод.
А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо.
Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод.
Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него.
към беседата >>
То не е благоприятно на Господа.
Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя.
То не е благоприятно на Господа.
Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника.
към беседата >>
Ще се молиш като едно дете.
Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл.
Ще се молиш като едно дете.
Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося.
към беседата >>
Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство.
Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод.
Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство.
Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете.
към беседата >>
Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо?
Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа.
Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо?
Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде?
към беседата >>
Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае.
Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете.
Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае.
Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми.
към беседата >>
Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание.
Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство.
Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание.
Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката.
към беседата >>
Дяволът чрез парите влезе в него.
Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо?
Дяволът чрез парите влезе в него.
Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос.
към беседата >>
Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си.
Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае.
Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си.
Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми.
към беседата >>
Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел.
Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание.
Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел.
Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“.
към беседата >>
Той за пари предаде своя Учител.
Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него.
Той за пари предаде своя Учител.
Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно.
към беседата >>
Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло.
Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си.
Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло.
Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло.
към беседата >>
Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек.
– Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел.
Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек.
Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо.
към беседата >>
Показва каква алчност имаше.
Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител.
Показва каква алчност имаше.
За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха.
към беседата >>
Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си.
Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло.
Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си.
Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола.
към беседата >>
Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него.
Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек.
Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него.
Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават.
към беседата >>
За 30 сребърника.
То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше.
За 30 сребърника.
Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси.
към беседата >>
Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося.
Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си.
Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося.
Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне.
към беседата >>
Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете.
Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него.
Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете.
Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво.
към беседата >>
Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде?
Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника.
Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде?
Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат.
към беседата >>
Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми.
Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося.
Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми.
Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава.
към беседата >>
Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката.
Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете.
Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката.
Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите.
към беседата >>
Ние сега ще оставим този въпрос.
Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде?
Ние сега ще оставим този въпрос.
Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“.
към беседата >>
Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми.
Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми.
Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми.
Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици?
към беседата >>
Казваш: „Стана ми нещо леко“.
Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката.
Казваш: „Стана ми нещо леко“.
Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят.
към беседата >>
Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно.
Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос.
Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно.
Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели.
към беседата >>
Начин давам да се избавите от едно зло.
Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми.
Начин давам да се избавите от едно зло.
Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание.
към беседата >>
Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо.
Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“.
Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо.
Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката.
към беседата >>
Нему обещаваха много, но го излъгаха.
Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно.
Нему обещаваха много, но го излъгаха.
Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание.
към беседата >>
Не искам Господ да премахне дявола.
Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло.
Не искам Господ да премахне дявола.
Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене.
към беседата >>
Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават.
Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо.
Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават.
Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест.
към беседата >>
Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси.
За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха.
Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси.
Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание. Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
Не зная, дали Господ ще го премахне.
Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола.
Не зная, дали Господ ще го премахне.
Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“.
към беседата >>
Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво.
Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават.
Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво.
Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“.
към беседата >>
Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат.
Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси.
Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат.
Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание. Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава.
Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне.
Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава.
Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо.
към беседата >>
Сега ще се уплашите.
Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво.
Сега ще се уплашите.
Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са.
към беседата >>
Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“.
Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат.
Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“.
Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание. Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици?
Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава.
Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици?
“ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам.
към беседата >>
Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят.
Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите.
Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят.
Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре.
към беседата >>
Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели.
Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“.
Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели.
Сега туй е моето тълкувание. Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
“ Казвам: Обърнал съм внимание.
Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици?
“ Казвам: Обърнал съм внимание.
Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е.
към беседата >>
Хората сега са и против целувката.
Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят.
Хората сега са и против целувката.
Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете.
към беседата >>
Сега туй е моето тълкувание.
Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели.
Сега туй е моето тълкувание.
Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
Казва: „Я ги дай на мене.
Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание.
Казва: „Я ги дай на мене.
Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто.
към беседата >>
Понеже може да има някаква заразителна болест.
Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката.
Понеже може да има някаква заразителна болест.
Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш.
към беседата >>
Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание.
Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.
към беседата >>
Дай ги малко да ги поразтърся“.
Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене.
Дай ги малко да ги поразтърся“.
И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“.
към беседата >>
Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“.
Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест.
Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“.
И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата.
към беседата >>
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви.
Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“.
към беседата >>
И като дойде между братята и сестрите станало нещо.
Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“.
И като дойде между братята и сестрите станало нещо.
Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“. Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
И прави са.
Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“.
И прави са.
Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата.
към беседата >>
Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви.
Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл.
Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как?
към беседата >>
Аз нищо не казвам.
Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици? “ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо.
Аз нищо не казвам.
Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“. Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре.
Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са.
Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре.
Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна.
към беседата >>
Казвате: „Този е случаят да спечеля“.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви. Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл.
Казвате: „Този е случаят да спечеля“.
Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“.
към беседата >>
Казвам: Прав е.
“ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам.
Казвам: Прав е.
И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“. Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете.
Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре.
Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете.
Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие.
към беседата >>
Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви. Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“.
Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър.
Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво.
към беседата >>
И той има понятие за доброто.
Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е.
И той има понятие за доброто.
Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“. Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
Когато ще целуваш, трябва да се омиеш.
Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете.
Когато ще целуваш, трябва да се омиеш.
Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете.
към беседата >>
Той беше радославист.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви. Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър.
Той беше радославист.
Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“.
към беседата >>
Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“.
Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто.
Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“.
Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
Човек току си мие устата.
Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш.
Човек току си мие устата.
Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите.
към беседата >>
Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“.
Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви. Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист.
Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“.
Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам.
към беседата >>
Туй ще оставите, то е външното.
И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“.
Туй ще оставите, то е външното.
към беседата >>
Най-много си мие устата.
И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата.
Най-много си мие устата.
Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата?
към беседата >>
Казвам: Как?
Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“.
Казвам: Как?
– „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър.
към беседата >>
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл.
Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес.
към беседата >>
Той току си мие долната бърна, горната бърна.
Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата.
Той току си мие долната бърна, горната бърна.
Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене.
към беседата >>
– „Много добър приятел съм с Радославов“.
Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как?
– „Много добър приятел съм с Радославов“.
И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля.
към беседата >>
Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл.
Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто.
Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес.
към беседата >>
Постоянно се мие.
Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна.
Постоянно се мие.
Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво.
Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“.
И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво.
Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо.
към беседата >>
Като мислиш, ще мислиш много чисто.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто.
Като мислиш, ще мислиш много чисто.
Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента.
към беседата >>
Колкото затова, устата си миете.
Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие.
Колкото затова, устата си миете.
Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“.
Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво.
Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“.
Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо. – Казвам: Подир две години ще се разговаряме.
към беседата >>
Никому не разправяй как мислиш.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто.
Никому не разправяй как мислиш.
Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил.
към беседата >>
Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите.
Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете.
Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите.
Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
Аз го гледам и се поусмихвам.
Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“.
Аз го гледам и се поусмихвам.
Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо. – Казвам: Подир две години ще се разговаряме. След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“.
към беседата >>
Това е свещен процес за самия тебе.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш.
Това е свещен процес за самия тебе.
Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил.
към беседата >>
Колко пъти трябва да се мие устата?
Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите.
Колко пъти трябва да се мие устата?
Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър.
Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам.
Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър.
– „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо. – Казвам: Подир две години ще се разговаряме. След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“. Ако вие влезете като министър в царството на дявола, като дойде Господ вие ще бъдете в затвора вече.
към беседата >>
Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес.
Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе.
Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес.
Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота.
към беседата >>
Устата трябва да се мие поне след всяко ядене.
Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата?
Устата трябва да се мие поне след всяко ядене.
Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
– „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля.
– „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър.
– „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля.
Можех да направя нещо. – Казвам: Подир две години ще се разговаряме. След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“. Ако вие влезете като министър в царството на дявола, като дойде Господ вие ще бъдете в затвора вече.
към беседата >>
Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес.
Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес.
Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес.
Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите.
към беседата >>
Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене.
Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.
към беседата >>
Можех да направя нещо.
И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля.
Можех да направя нещо.
– Казвам: Подир две години ще се разговаряме. След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“. Ако вие влезете като министър в царството на дявола, като дойде Господ вие ще бъдете в затвора вече.
към беседата >>
Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента.
Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес.
Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента.
Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете.
към беседата >>
Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл.
Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл.
Говори ви един човек, разсъждавате върху онова, което ви говорил. Той ви говорил с известни звукове. Виждате най-първо, какво впечатление прави неговата реч на вашето ухо. Когато той произнася думите, как ги произнася? Законът е верен.
към беседата >>
– Казвам: Подир две години ще се разговаряме.
Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо.
– Казвам: Подир две години ще се разговаряме.
След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“. Ако вие влезете като министър в царството на дявола, като дойде Господ вие ще бъдете в затвора вече.
към беседата >>
Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил.
Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента.
Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил.
И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете.
към беседата >>
2.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете.
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение.
Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете.
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
към беседата >>
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете.
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
към беседата >>
Защо Господ направи света?
Защо Господ направи света?
Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен.
към беседата >>
Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
Защо Господ направи света?
Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя?
към беседата >>
Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде.
Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде.
Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата?
към беседата >>
Природата е турила всяко нещо на своето място.
Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде.
Природата е турила всяко нещо на своето място.
Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий?
към беседата >>
Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч.
Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място.
Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч.
Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа?
към беседата >>
Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен.
Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч.
Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен.
Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение?
към беседата >>
Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя?
Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен.
Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя?
От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува.
към беседата >>
От какво е съставена омразата?
Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя?
От какво е съставена омразата?
Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли.
към беседата >>
Има ли елемент меркурий?
Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата?
Има ли елемент меркурий?
Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина.
към беседата >>
Звукът „р“ какъв елемент съдържа?
Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий?
Звукът „р“ какъв елемент съдържа?
Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения.
към беседата >>
Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение?
Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа?
Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение?
– Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека.
към беседата >>
– Не може, само сол може да се образува.
Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение?
– Не може, само сол може да се образува.
Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
Благодарете, че омразата образува само соли.
От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува.
Благодарете, че омразата образува само соли.
Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина.
Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли.
Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина.
Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения.
Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина.
Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения.
В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека.
Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения.
В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека.
Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
– Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека.
Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.
към беседата >>
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще.
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще.
Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това.
към беседата >>
Какъв беше предметът на миналата лекция?
Какъв беше предметът на миналата лекция?
По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“?
към беседата >>
Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас.
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще.
Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас.
Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това.
към беседата >>
По какво се отличава здравият човек?
Какъв беше предметът на миналата лекция?
По какво се отличава здравият човек?
Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те?
към беседата >>
Светът ще си върви по същия път, по който сега върви.
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас.
Светът ще си върви по същия път, по който сега върви.
А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това.
към беседата >>
Има ли здрав човек?
Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек?
Има ли здрав човек?
Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“.
към беседата >>
А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви.
А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
Него можем да го изменим и философията е в това.
към беседата >>
Как съвременната култура определя здравето?
Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек?
Как съвременната култура определя здравето?
– Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря.
към беседата >>
Него можем да го изменим и философията е в това.
Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
Него можем да го изменим и философията е в това.
към беседата >>
– Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса.
Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето?
– Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса.
На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно.
към беседата >>
На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“?
Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса.
На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“?
Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“.
към беседата >>
Колко букви имат и как са подредени те?
По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“?
Колко букви имат и как са подредени те?
При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
към беседата >>
При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“.
Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те?
При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“.
Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате.
към беседата >>
Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря.
Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“.
Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря.
Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха?
към беседата >>
Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно.
– Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря.
Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно.
Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли.
към беседата >>
Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“.
На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно.
Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“.
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш?
към беседата >>
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“.
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха.
към беседата >>
Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате.
При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате.
Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха?
Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате.
Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха?
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли.
Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха?
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли.
Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш?
Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли.
Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш?
Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха.
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш?
Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха.
А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха.
А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.
към беседата >>
Фигура 1.
Фигура 1.
към беседата >>
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана?
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана?
Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
към беседата >>
Ако я напишем по друг начин, какво ще показва?
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана?
Ако я напишем по друг начин, какво ще показва?
Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
към беседата >>
Буквата „з“ значи „иска да яде“.
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва?
Буквата „з“ значи „иска да яде“.
Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
към беседата >>
Горната част на буквата „д“ е устата.
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“.
Горната част на буквата „д“ е устата.
Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
към беседата >>
Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата.
Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.
към беседата >>
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“.
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“.
В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето.
към беседата >>
В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие.
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“.
В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие.
Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло.
към беседата >>
Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език?
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие.
Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език?
Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е.
към беседата >>
Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език?
Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!
“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл.
към беседата >>
“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си.
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!
“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си.
За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася?
към беседата >>
За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето.
Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си.
За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето.
„Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете.
към беседата >>
„Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло.
В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето.
„Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло.
Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася?
към беседата >>
Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е.
Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло.
Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е.
чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства.
към беседата >>
чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл.
Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш! “ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е.
чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл.
Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
към беседата >>
Звукът „р“ как се произнася?
“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл.
Звукът „р“ как се произнася?
Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека.
към беседата >>
Трябва да анализирате произношението на звуковете.
За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася?
Трябва да анализирате произношението на звуковете.
А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното.
към беседата >>
А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася?
„Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете.
А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася?
– Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните.
към беседата >>
– Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства.
Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася?
– Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства.
Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства.
Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека.
Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека.
Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното.
Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека.
Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното.
Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните.
А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното.
Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните.
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
– Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните.
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към беседата >>
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н.
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н.
Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!
към беседата >>
Много малко от животните обръщат внимание на храненето.
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н.
Много малко от животните обръщат внимание на храненето.
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“.
към беседата >>
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи.
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето.
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека.
към беседата >>
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи.
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи.
И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино.
към беседата >>
И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи.
И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
към беседата >>
Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!
Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!
“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние.
към беседата >>
“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“.
Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!
“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“.
Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може.
към беседата >>
Баницата не е най-здравословна храна за човека.
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“.
Баницата не е най-здравословна храна за човека.
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон.
към беседата >>
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека.
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино.
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват.
към беседата >>
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино.
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние.
Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние.
Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може.
“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние.
Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може.
Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Казвам: не камшик, трябва храна на този кон.
Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може.
Казвам: не камшик, трябва храна на този кон.
Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват.
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон.
Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват.
Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват.
Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав?
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав?
С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши.
към беседата >>
С какво се лекувате, когато сте болни?
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав?
С какво се лекувате, когато сте болни?
Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение.
към беседата >>
Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде.
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни?
Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде.
Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода?
към беседата >>
Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит.
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде.
Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит.
Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение.
към беседата >>
Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит.
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит.
Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит.
Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния.
към беседата >>
Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши.
Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит.
Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши.
Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха.
към беседата >>
Прибягването до стимул е неестествено положение.
С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши.
Прибягването до стимул е неестествено положение.
Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи.
към беседата >>
Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода?
Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение.
Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода?
Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек!
към беседата >>
Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение.
Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода?
Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение.
Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност?
към беседата >>
Следствие на това се явяват много болезнени състояния.
Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение.
Следствие на това се явяват много болезнени състояния.
Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява.
към беседата >>
Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха.
Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния.
Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха.
Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата.
към беседата >>
Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи.
Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха.
Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи.
Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
към беседата >>
Нали често казвате: „Смрази ме този човек!
Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи.
Нали често казвате: „Смрази ме този човек!
“ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно.
към беседата >>
“ Има ли ли сте някога тази опитност?
Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек!
“ Има ли ли сте някога тази опитност?
Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
към беседата >>
Кажете ми една дума, която смразява.
Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност?
Кажете ми една дума, която смразява.
Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал.
към беседата >>
Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата.
Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява.
Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата.
Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата.
Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно.
Нали често казвате: „Смрази ме този човек! “ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно.
Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
“ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно.
Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал.
Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал.
Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал.
Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.
към беседата >>
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?
към беседата >>
Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи.
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи.
Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е.
към беседата >>
Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча!
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи.
Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча!
Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето!
към беседата >>
Да ми каже нещо утешително“.
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча!
Да ми каже нещо утешително“.
Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“.
Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?
Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?
“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е.
Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?
“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е.
искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето!
Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е.
искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето!
А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? “ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си? “ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето!
А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“
към беседата >>
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор.
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор.
Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!
към беседата >>
Нито болестта е добро, нито затворът е добро.
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор.
Нито болестта е добро, нито затворът е добро.
Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро.
Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!
“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека?
към беседата >>
“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората.
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!
“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората.
Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха?
към беседата >>
Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я.
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората.
Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я.
Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!
Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я.
Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!
“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си.
Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!
“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си.
Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
Че как се ражда страхът у човека?
Някой казва: „Трябва да се затвори този човек! “ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си.
Че как се ражда страхът у човека?
Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
Кой е първият повод на страха?
“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека?
Кой е първият повод на страха?
Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори! “ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха?
Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.
към беседата >>
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне.
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне.
Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх?
към беседата >>
Това е страх, който произтича от животните – животински страх.
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне.
Това е страх, който произтича от животните – животински страх.
Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот.
към беседата >>
Понякога ви е страх от времето.
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх.
Понякога ви е страх от времето.
Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо.
към беседата >>
Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари.
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето.
Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари.
Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи.
към беседата >>
Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се.
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари.
Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се.
Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада.
към беседата >>
Кое е онова, което ви дава повод за този страх?
Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се.
Кое е онова, което ви дава повод за този страх?
Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат.
към беседата >>
Парите нямат дори органически живот.
Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх?
Парите нямат дори органически живот.
Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед.
към беседата >>
Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо.
Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот.
Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо.
А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека?
към беседата >>
А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи.
Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо.
А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи.
В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
към беседата >>
В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада.
Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи.
В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада.
Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен.
към беседата >>
Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат.
Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада.
Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат.
Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен?
към беседата >>
Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед.
Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат.
Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед.
Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай.
към беседата >>
Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека?
Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед.
Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека?
Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят.
към беседата >>
Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека?
Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят.
към беседата >>
Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен.
В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен.
Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката.
към беседата >>
Кой е по-положителен?
Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен.
Кой е по-положителен?
Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто.
към беседата >>
Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай.
Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен?
Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай.
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят.
Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай.
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят.
Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
Щом се наядат добре, те цял ден спят.
Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят.
Щом се наядат добре, те цял ден спят.
Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката.
Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят.
Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката.
Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто.
Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката.
Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто.
Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто.
Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.
към беседата >>
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние.
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние.
А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете?
към беседата >>
А някой път многото ядене внася друга анормалност.
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние.
А някой път многото ядене внася друга анормалност.
Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти.
към беседата >>
Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек.
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност.
Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек.
По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете.
към беседата >>
По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената.
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек.
По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената.
Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат.
към беседата >>
Един здрав човек трябва ли да яде много често?
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената.
Един здрав човек трябва ли да яде много често?
Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат.
към беседата >>
Вие, изобщо, колко пъти ядете?
Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често?
Вие, изобщо, колко пъти ядете?
– Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора.
към беседата >>
– Три пъти.
А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете?
– Три пъти.
Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква.
към беседата >>
Не, повече пъти ядете.
Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти.
Не, повече пъти ядете.
За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях.
към беседата >>
За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат.
По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете.
За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат.
Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения.
към беседата >>
Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат.
Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат.
Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат.
После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят.
към беседата >>
После, има едно течение на ситите хора.
Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат.
После, има едно течение на ситите хора.
В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода.
към беседата >>
В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква.
– Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора.
В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква.
Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите.
към беседата >>
Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях.
Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква.
Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях.
Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка.
към беседата >>
Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения.
За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях.
Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения.
Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница.
към беседата >>
Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят.
Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения.
Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят.
Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости.
към беседата >>
Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода.
После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят.
Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода.
На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него.
към беседата >>
На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите.
В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода.
На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите.
Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!
към беседата >>
Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка.
Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите.
Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка.
В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник! “...
към беседата >>
В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница.
Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка.
В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница.
Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник! “...
към беседата >>
Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости.
Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница.
Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости.
Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник! “...
към беседата >>
Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него.
Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости.
Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него.
Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник! “...
към беседата >>
Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!
На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него.
Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!
“...
към беседата >>
“...
Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!
“...
към беседата >>
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
към беседата >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед.
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед.
Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
към беседата >>
Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе?
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед.
Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе?
Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
към беседата >>
Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят.
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе?
Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят.
Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
към беседата >>
Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят.
Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.
към беседата >>
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?
към беседата >>
Вие нямате статистика с какви думи да си служите.
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
Вие нямате статистика с какви думи да си служите.
Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета?
към беседата >>
Не сте правили опит със себе си.
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите.
Не сте правили опит със себе си.
Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията?
към беседата >>
Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си.
Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“.
към беседата >>
Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин?
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин?
Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?
Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин?
Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?
“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета?
Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?
“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета?
Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
Вие с какви думи посрещате лекцията?
Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета?
Вие с какви думи посрещате лекцията?
Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“.
Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията?
Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“.
Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес? “ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“.
Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.
към беседата >>
Сега, говорим за хигиена.
Сега, говорим за хигиена.
Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“.
към беседата >>
Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето.
Сега, говорим за хигиена.
Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето.
За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност.
към беседата >>
За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена.
Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето.
За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена.
Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест.
към беседата >>
Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи.
Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена.
Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи.
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест?
към беседата >>
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала.
Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи.
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала.
Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести.
към беседата >>
Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“.
Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала.
Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“.
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност.
Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“.
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност.
Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест.
За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност.
Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест.
Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест?
Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест.
Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест?
Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести.
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест?
Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести.
С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести.
С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.
към беседата >>
Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си?
Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си?
Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате? Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!
към беседата >>
Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате?
Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си?
Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате?
Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!
към беседата >>
Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!
Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си? Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате?
Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!
към беседата >>
Фигура 2.
Фигура 2.
към беседата >>
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас!
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас!
Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай! “ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“.
към беседата >>
Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас!
Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!
“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“.
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!
“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“.
И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест.
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай! “ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“.
И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест.
А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
А ти се обърни и виж пагоните си.
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай! “ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест.
А ти се обърни и виж пагоните си.
Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“.
Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай! “ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си.
Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“.
Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай! “ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“.
Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към беседата >>
Фигура 3.
Фигура 3.
към беседата >>
Хубаво е да изучавате себе си.
Хубаво е да изучавате себе си.
В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод.
към беседата >>
В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния.
Хубаво е да изучавате себе си.
В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния.
Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили.
към беседата >>
Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал.
Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния.
Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал.
Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата.
към беседата >>
Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние.
Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал.
Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние.
Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината.
към беседата >>
Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод.
Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние.
Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод.
Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
Някой път скръбта иде без някакъв външен повод.
Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод.
Някой път скръбта иде без някакъв външен повод.
Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили.
В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод.
Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили.
Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
Допуснете, че сте в зависимост от собата.
Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили.
Допуснете, че сте в зависимост от собата.
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината.
Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата.
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината.
В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината.
В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.
към беседата >>
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи.
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи.
Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят.
към беседата >>
Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“.
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи.
Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“.
По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено.
към беседата >>
По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма.
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“.
По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма.
Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде?
към беседата >>
Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери?
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма.
Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери?
На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!
към беседата >>
На бедния каква диета ще му дадеш?
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери?
На бедния каква диета ще му дадеш?
Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде.
към беседата >>
Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят.
Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш?
Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят.
Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше.
към беседата >>
Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено.
Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят.
Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено.
Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства.
към беседата >>
Всъщност, какво трябва да се яде?
По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено.
Всъщност, какво трябва да се яде?
За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!
Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде?
За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!
“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде.
На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!
“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде.
От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше.
Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде.
От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше.
Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства.
Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше.
Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства.
Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат! “ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства.
Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.
към беседата >>
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето.
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето.
Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала.
към беседата >>
Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила?
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето.
Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила?
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата.
към беседата >>
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно.
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила?
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно.
Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
към беседата >>
Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно.
Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката.
към беседата >>
И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила.
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила.
Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала.
На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила.
Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала.
Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата.
Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала.
Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата.
Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата.
Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката.
Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката.
Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката.
Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.
към беседата >>
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят.
Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко.
към беседата >>
Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят.
Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло.
Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло.
Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят.
В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят.
В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са.
Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са.
Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната.
Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
Но птиците нямат мляко.
Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната.
Но птиците нямат мляко.
Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко.
Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.
към беседата >>
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила.
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила.
Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
към беседата >>
Тогава се питаме защо хората страдат.
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила.
Тогава се питаме защо хората страдат.
Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде! “ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде.
към беседата >>
Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва.
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат.
Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва.
Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде! “ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва.
Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде! “ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво.
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво.
Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде! “ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво.
Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде.
Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде.
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде! “ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде.
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към беседата >>
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите?
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите?
Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
към беседата >>
Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите?
Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
към беседата >>
По някой път искаш светът да се оправи.
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
По някой път искаш светът да се оправи.
Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
към беседата >>
Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит.
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи.
Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит.
Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
към беседата >>
Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит.
Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.
към беседата >>
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“.
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“.
Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
към беседата >>
Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос.
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“.
Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос.
В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
към беседата >>
В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение.
Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос.
В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение.
Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.
към беседата >>
Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност.
(втори вариант)
Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение.
Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност.
Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести.
към втори вариант >>
Няма я дрехата.
(втори вариант)
Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност.
Няма я дрехата.
Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира.
към втори вариант >>
Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник.
(втори вариант)
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата.
Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник.
Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш?
към втори вариант >>
Като го видят, всички войници му отдават чест.
(втори вариант)
Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник.
Като го видят, всички войници му отдават чест.
Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад.
към втори вариант >>
Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест?
(втори вариант)
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест.
Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест?
Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си?
към втори вариант >>
Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести.
(втори вариант)
Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест?
Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести.
Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки.
към втори вариант >>
Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира.
(втори вариант)
Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести.
Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира.
Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай!
към втори вариант >>
Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш?
(втори вариант)
Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира.
Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш?
” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено.
към втори вариант >>
” Ще те върнат назад.
(втори вариант)
Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш?
” Ще те върнат назад.
За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР.
към втори вариант >>
За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си?
(втори вариант)
Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад.
За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си?
– Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет.
към втори вариант >>
– Има турени три нарезки.
(втори вариант)
Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си?
– Има турени три нарезки.
Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си.
към втори вариант >>
Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай!
(втори вариант)
Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки.
Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай!
” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п.
към втори вариант >>
” Това е естествено.
(втори вариант)
Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай!
” Това е естествено.
Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п. щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР.
(втори вариант)
” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено.
Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР.
Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п. щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет.
(втори вариант)
За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР.
Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет.
Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п. щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
Като вървиш, обърни се и виж еполетите си.
(втори вариант)
– Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет.
Като вървиш, обърни се и виж еполетите си.
Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п. щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п.
(втори вариант)
Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай! ” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си.
Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п.
щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
(втори вариант)
” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п.
щом няма, ще кажеш, че не е здрав.
към втори вариант >>
Хубаво е човек да изучава себе си.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си.
В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал.
към втори вариант >>
В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си.
В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние.
В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило.
към втори вариант >>
В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си. В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние.
В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния.
Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние.
към втори вариант >>
Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си. В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния.
Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре.
Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта.
към втори вариант >>
Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си. В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре.
Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен.
Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод.
към втори вариант >>
Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал.
(втори вариант)
Хубаво е човек да изучава себе си. В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен.
Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал.
Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея.
към втори вариант >>
Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило.
(втори вариант)
В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал.
Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило.
Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката.
към втори вариант >>
Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние.
(втори вариант)
В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило.
Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние.
Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина.
към втори вариант >>
Нямаш повод за скръбта.
(втори вариант)
Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние.
Нямаш повод за скръбта.
Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили.
към втори вариант >>
Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод.
(втори вариант)
Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта.
Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод.
Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили. Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея.
(втори вариант)
Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод.
Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея.
Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили. Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката.
(втори вариант)
Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея.
Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката.
Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили. Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина.
(втори вариант)
Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката.
Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина.
Значи сте се отдалечили. Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Значи сте се отдалечили.
(втори вариант)
Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина.
Значи сте се отдалечили.
Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
(втори вариант)
Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили.
Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.
към втори вариант >>
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето равномерно могат да възприемат топлината.
(втори вариант)
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето равномерно могат да възприемат топлината.
В човека има една граница, една линия на естествените чувства и мисли, които човек има. Той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя тия два свята: нормалния и анормалния свят.
към втори вариант >>
Какъв беше предметът на миналата лекция?
(втори вариант)
Какъв беше предметът на миналата лекция?
към втори вариант >>
В човека има една граница, една линия на естествените чувства и мисли, които човек има.
(втори вариант)
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето равномерно могат да възприемат топлината.
В човека има една граница, една линия на естествените чувства и мисли, които човек има.
Той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя тия два свята: нормалния и анормалния свят.
към втори вариант >>
По какво се отличава здравият човек?
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек?
Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”?
към втори вариант >>
Той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя тия два свята: нормалния и анормалния свят.
(втори вариант)
Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето равномерно могат да възприемат топлината. В човека има една граница, една линия на естествените чувства и мисли, които човек има.
Той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя тия два свята: нормалния и анормалния свят.
към втори вариант >>
Кои са признаците на здравия?
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек?
Кои са признаците на здравия?
Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”?
към втори вариант >>
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи.
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи.
Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят.
към втори вариант >>
Имате ли здрав човек?
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек? Кои са признаците на здравия?
Имате ли здрав човек?
Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите?
към втори вариант >>
Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма.
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи.
Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма.
Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право.
към втори вариант >>
Съвременната култура как определя здравето?
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек? Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек?
Съвременната култура как определя здравето?
Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката.
към втори вариант >>
Лекарите често определят храни, които ги няма.
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи. Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма.
Лекарите често определят храни, които ги няма.
Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят.
към втори вариант >>
Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса.
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек? Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето?
Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса.
На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”.
към втори вариант >>
Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери?
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи. Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма.
Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери?
На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш.
към втори вариант >>
На български как се пише “болест”?
(втори вариант)
По какво се отличава здравият човек? Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса.
На български как се пише “болест”?
Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря.
към втори вариант >>
На бедния каква диета ще му дадеш?
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи. Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери?
На бедния каква диета ще му дадеш?
Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено.
към втори вариант >>
Как се пише “здраве”?
(втори вариант)
Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”?
Как се пише “здраве”?
Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно.
към втори вариант >>
Сега ви говоря за един човешки свят.
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи. Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш?
Сега ви говоря за един човешки свят.
Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш.
към втори вариант >>
Колко и как са наредени буквите?
(втори вариант)
Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”?
Колко и как са наредени буквите?
При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”.
към втори вариант >>
Това възражение е право.
(втори вариант)
Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят.
Това възражение е право.
Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш. Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката.
(втори вариант)
Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите?
При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката.
Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”?
към втори вариант >>
Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят.
(втори вариант)
Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право.
Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят.
Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш. Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
Лесно се пише думата “болен”.
(втори вариант)
Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката.
Лесно се пише думата “болен”.
Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
към втори вариант >>
Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш.
(втори вариант)
Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят.
Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш.
Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш. Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря.
(втори вариант)
На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”.
Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря.
Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно.
към втори вариант >>
Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено.
(втори вариант)
На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш.
Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено.
Тях не трябва да ядеш. Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
Болестта лесно се добива, здравето – мъчно.
(втори вариант)
Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря.
Болестта лесно се добива, здравето – мъчно.
Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така.
към втори вариант >>
Тях не трябва да ядеш.
(втори вариант)
Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено.
Тях не трябва да ядеш.
Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”.
(втори вариант)
Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно.
Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”.
Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение?
към втори вариант >>
Какво трябва да се яде?
(втори вариант)
Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш.
Какво трябва да се яде?
към втори вариант >>
Как произнасяте думата “здрав”?
(втори вариант)
При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”.
Как произнасяте думата “здрав”?
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли.
към втори вариант >>
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде.
От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле.
към втори вариант >>
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
(втори вариант)
Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”?
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш.
към втори вариант >>
От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде.
От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде.
Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната.
към втори вариант >>
Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно.
(втори вариант)
Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав?
Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно.
Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш?
към втори вариант >>
Чисто хигиенично правило.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде. От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде.
Чисто хигиенично правило.
Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди?
към втори вариант >>
Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така.
(втори вариант)
Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно.
Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така.
Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна.
към втори вариант >>
Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде. От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило.
Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува.
Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно.
към втори вариант >>
Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение?
(втори вариант)
Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така.
Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение?
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха.
към втори вариант >>
Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде. От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува.
Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит.
Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
към втори вариант >>
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли.
(втори вариант)
Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение?
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли.
Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине.
към втори вариант >>
Това е на физическото поле.
(втори вариант)
Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде. От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит.
Това е на физическото поле.
Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила.
към втори вариант >>
Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш.
(втори вариант)
Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли.
Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш.
Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива.
към втори вариант >>
Тогава имате нужда от хигиена на храната.
(втори вариант)
От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле.
Тогава имате нужда от хигиена на храната.
От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала.
към втори вариант >>
Как трябва да я глътнеш?
(втори вариант)
Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш.
Как трябва да я глътнеш?
Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано?
към втори вариант >>
От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди?
(втори вариант)
Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната.
От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди?
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата.
към втори вариант >>
Здравословната храна е взискателна.
(втори вариант)
Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш?
Здравословната храна е взискателна.
Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ?
към втори вариант >>
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно.
(втори вариант)
Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди?
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно.
Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
към втори вариант >>
Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха.
(втори вариант)
Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна.
Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха.
Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде.
към втори вариант >>
Малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
(втори вариант)
Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно.
Малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава.
към втори вариант >>
Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине.
(втори вариант)
За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха.
Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине.
Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му.
към втори вариант >>
И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила.
(втори вариант)
Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно.
И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила.
Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката.
към втори вариант >>
Щом си много бърз в яденето, здравето си отива.
(втори вариант)
Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине.
Щом си много бърз в яденето, здравето си отива.
“3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната.
към втори вариант >>
Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала.
(втори вариант)
Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила.
Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала.
Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката.
към втори вариант >>
“3”-то право ли е написано?
(втори вариант)
Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива.
“3”-то право ли е написано?
Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото.
към втори вариант >>
Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата.
(втори вариант)
От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала.
Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата.
Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си.
към втори вариант >>
Ако по друг начин го напишем, какво показва ?
(втори вариант)
Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано?
Ако по друг начин го напишем, какво показва ?
- “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото. Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
(втори вариант)
Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата.
Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул.
към втори вариант >>
- “З”-то значи иска да яде.
(втори вариант)
Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ?
- “З”-то значи иска да яде.
Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото. Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава.
(втори вариант)
Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш.
На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава.
Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул. Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му.
(втори вариант)
Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде.
Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му.
Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото. Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
Техният стомах едва е способен за храната от майката.
(втори вариант)
И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава.
Техният стомах едва е способен за храната от майката.
Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул. Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната.
(втори вариант)
Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му.
Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната.
Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото. Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката.
(втори вариант)
Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката.
Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката.
Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул. Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото.
(втори вариант)
“3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната.
Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото.
Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
Детето разбира майка си чрез храната си.
(втори вариант)
Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката.
Детето разбира майка си чрез храната си.
Тя произвежда един стимул. Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Аз ви карам да произнесете думата здрав.
(втори вариант)
Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото.
Аз ви карам да произнесете думата здрав.
към втори вариант >>
Тя произвежда един стимул.
(втори вариант)
Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си.
Тя произвежда един стимул.
Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие.
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие.
Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето.
към втори вариант >>
Млякото е стимул за малкото дете.
(втори вариант)
На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул.
Млякото е стимул за малкото дете.
към втори вариант >>
Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът?
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие.
Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът?
Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак.
към втори вариант >>
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша.
Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са.
към втори вариант >>
Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”.
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие. Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът?
Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”.
Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло.
към втори вариант >>
Те се хранят много лошо.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша.
Те се хранят много лошо.
Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците.
към втори вариант >>
Малко трябва да говориш.
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие. Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”.
Малко трябва да говориш.
Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш.
към втори вариант >>
Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша. Те се хранят много лошо.
Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне.
Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко.
към втори вариант >>
Трябва да въоръжиш зъбите си.
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие. Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш.
Трябва да въоръжиш зъбите си.
За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл.
към втори вариант >>
Затова птиците не живеят дълго време.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша. Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне.
Затова птиците не живеят дълго време.
Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто.
към втори вариант >>
За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето.
(втори вариант)
Три съгласни букви има, то е голямо препятствие. Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си.
За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето.
Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася?
към втори вариант >>
Много нечисто се хранят.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша. Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време.
Много нечисто се хранят.
В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила.
към втори вариант >>
Това е придихателен знак.
(втори вариант)
Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето.
Това е придихателен знак.
“Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася?
към втори вариант >>
В едно отношение птиците са пример, в друго не са.
(втори вариант)
Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша. Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят.
В едно отношение птиците са пример, в друго не са.
Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат.
към втори вариант >>
“Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло.
(втори вариант)
Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак.
“Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло.
Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва.
към втори вариант >>
Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците.
(втори вариант)
Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са.
Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците.
Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва.
към втори вариант >>
Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш.
(втори вариант)
Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло.
Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш.
Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно.
към втори вариант >>
Но птиците нямат мляко.
(втори вариант)
Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците.
Но птиците нямат мляко.
Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва.
към втори вариант >>
Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл.
(втори вариант)
Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш.
Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл.
“Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства.
към втори вариант >>
Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто.
(втори вариант)
Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко.
Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто.
Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
към втори вариант >>
“Р”-то как се произнася?
(втори вариант)
За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл.
“Р”-то как се произнася?
Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
към втори вариант >>
Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила.
(втори вариант)
Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто.
Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила.
Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво.
към втори вариант >>
Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася?
(втори вариант)
Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася?
Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася?
Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии.
към втори вариант >>
Тогава се питате защо хората страдат.
(втори вариант)
В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила.
Тогава се питате защо хората страдат.
Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада.
към втори вариант >>
Показва, че обмяна трябва.
(втори вариант)
“Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася?
Показва, че обмяна трябва.
Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях.
към втори вариант >>
Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва.
(втори вариант)
Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат.
Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва.
Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
към втори вариант >>
Болестта е нещо външно.
(втори вариант)
Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва.
Болестта е нещо външно.
То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното?
към втори вариант >>
Храненето не е хранене както трябва.
(втори вариант)
Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва.
Храненето не е хранене както трябва.
Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша.
към втори вариант >>
То е отношение на човешките мисли и чувства.
(втори вариант)
Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно.
То е отношение на човешките мисли и чувства.
При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло.
към втори вариант >>
Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
(втори вариант)
Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва.
Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние.
към втори вариант >>
При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
(втори вариант)
“Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства.
При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните.
към втори вариант >>
Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво.
(втори вариант)
Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва.
Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво.
Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии.
(втори вариант)
Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие.
Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии.
Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
към втори вариант >>
Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада.
(втори вариант)
Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво.
Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада.
Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях.
(втори вариант)
Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии.
Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях.
Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно.
към втори вариант >>
Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
(втори вариант)
Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада.
Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Защо престанало отношението на положителното и отрицателното?
(втори вариант)
Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях.
Защо престанало отношението на положителното и отрицателното?
Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите.
към втори вариант >>
” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша.
(втори вариант)
Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде!
” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша.
Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Този човек постоянно говори все с долното гърло.
(втори вариант)
То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното?
Този човек постоянно говори все с долното гърло.
Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата.
към втори вариант >>
Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние.
(втори вариант)
Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша.
Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние.
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Долното гърло е на животните.
(втори вариант)
При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло.
Долното гърло е на животните.
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето.
към втори вариант >>
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
(втори вариант)
Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде! ” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние.
Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.
към втори вариант >>
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
(втори вариант)
Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните.
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
към втори вариант >>
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите?
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите?
Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив.
към втори вариант >>
В животните яденето е крайно безразборно.
(втори вариант)
Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.
В животните яденето е крайно безразборно.
Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде.
към втори вариант >>
Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено.
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите?
Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено.
Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит.
към втори вариант >>
Една риба гълта друга риба с нечистотиите.
(втори вариант)
Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно.
Една риба гълта друга риба с нечистотиите.
Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи.
към втори вариант >>
Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите? Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено.
Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е.
към втори вариант >>
Котката яде мишката с козината и червата.
(втори вариант)
Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите.
Котката яде мишката с козината и червата.
Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи.
към втори вариант >>
Направете един опит.
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите? Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва.
Направете един опит.
Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено.
към втори вариант >>
Малко животни има, които обръщат внимание на храненето.
(втори вариант)
Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата.
Малко животни има, които обръщат внимание на храненето.
Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”.
към втори вариант >>
Понякога искате да се оправи светът.
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите? Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит.
Понякога искате да се оправи светът.
Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит.
към втори вариант >>
Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
(втори вариант)
Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето.
Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека.
към втори вариант >>
Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив.
(втори вариант)
Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите? Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът.
Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив.
Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит. Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Понякога у човека има голямо желание да яде.
(втори вариант)
В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните.
Понякога у човека има голямо желание да яде.
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”.
към втори вариант >>
Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит.
(втори вариант)
Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив.
Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит.
Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит. Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи.
(втори вариант)
Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде.
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино.
към втори вариант >>
Щом се усетиш сит, неестествено е.
(втори вариант)
Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит.
Щом се усетиш сит, неестествено е.
Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит. Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи.
(втори вариант)
Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи.
Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Щом се усетиш гладен, пак е неестествено.
(втори вариант)
Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е.
Щом се усетиш гладен, пак е неестествено.
Да не се усещаш нито гладен, нито сит. Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”.
(втори вариант)
Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи.
Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”.
Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Да не се усещаш нито гладен, нито сит.
(втори вариант)
Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено.
Да не се усещаш нито гладен, нито сит.
Това е естественото положение.
към втори вариант >>
Баницата не е най-здравословната храна за човека.
(втори вариант)
Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”.
Баницата не е най-здравословната храна за човека.
След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Това е естественото положение.
(втори вариант)
Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит.
Това е естественото положение.
към втори вариант >>
След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”.
(втори вариант)
Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека.
След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”.
След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек.
Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете.
към втори вариант >>
След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино.
(втори вариант)
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”.
След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино.
Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек.
Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него.
Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние.
към втори вариант >>
Два процеса точно противоположни.
(втори вариант)
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино.
Два процеса точно противоположни.
към втори вариант >>
Това е друг въпрос.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек. Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него.
Това е друг въпрос.
Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние. Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното.
Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва.
към втори вариант >>
Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек. Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос.
Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш.
Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние. Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното.
Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние.
Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние.
към втори вариант >>
Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек. Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш.
Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение.
Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние. Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние.
Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше.
Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав?
към втори вариант >>
Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете.
(втори вариант)
Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек. Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение.
Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете.
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние. Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
Той и да го бие, толкова може да върви.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше.
Той и да го бие, толкова може да върви.
Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате?
към втори вариант >>
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние.
(втори вариант)
Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете.
Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние.
Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви.
Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон.
Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни?
към втори вариант >>
Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
(втори вариант)
Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние.
Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.
към втори вариант >>
Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва.
(втори вариант)
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон.
Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва.
Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде.
към втори вариант >>
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света?
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света?
” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече.
към втори вариант >>
Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние.
(втори вариант)
Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва.
Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние.
Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита.
към втори вариант >>
” Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света?
” Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай.
към втори вариант >>
Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав?
(втори вариант)
Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние.
Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав?
Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита.
към втори вариант >>
Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде.
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света? ” Господ направи света много добър, но светът е много опасен.
Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде.
Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов.
към втори вариант >>
Когато сте болни, какъв цяр взимате?
(втори вариант)
Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав?
Когато сте болни, какъв цяр взимате?
С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит.
към втори вариант >>
Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване.
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света? ” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде.
Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване.
Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата.
към втори вариант >>
С какво се лекувате, когато сте болни?
(втори вариант)
Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате?
С какво се лекувате, когато сте болни?
Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие.
към втори вариант >>
Природата е турила всяко нещо на своето място.
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света? ” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване.
Природата е турила всяко нещо на своето място.
Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа?
към втори вариант >>
Изобщо лекарите казват на болния да не яде.
(втори вариант)
Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни?
Изобщо лекарите казват на болния да не яде.
Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши.
към втори вариант >>
Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече.
(втори вариант)
Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света? ” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място.
Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече.
Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата?
към втори вариант >>
Някои се оплакват, че изгубили апетита.
(втори вариант)
Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде.
Някои се оплакват, че изгубили апетита.
Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул.
към втори вариант >>
Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай.
(втори вариант)
” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече.
Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай.
За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата?
към втори вариант >>
Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита.
(втори вариант)
Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита.
Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита.
Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода.
към втори вариант >>
За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов.
(втори вариант)
Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай.
За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов.
Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий?
към втори вариант >>
Повечето болести произтичат от анормален апетит.
(втори вариант)
Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита.
Повечето болести произтичат от анормален апетит.
При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане?
към втори вариант >>
Запример, разглеждате въпроса за омразата.
(втори вариант)
Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов.
Запример, разглеждате въпроса за омразата.
Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да.
към втори вариант >>
При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие.
(втори вариант)
С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит.
При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие.
Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение.
към втори вариант >>
Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа?
(втори вариант)
Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата.
Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа?
От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа?
към втори вариант >>
Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши.
(втори вариант)
Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие.
Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши.
Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение. Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
От какво е съставена омразата?
(втори вариант)
Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа?
От какво е съставена омразата?
Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение.
към втори вариант >>
Неестествено положение е един стимул.
(втори вариант)
Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши.
Неестествено положение е един стимул.
Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение. Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
Знаете ли от какви киселини е съставена омразата?
(втори вариант)
Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата?
Знаете ли от какви киселини е съставена омразата?
Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува).
към втори вариант >>
Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода.
(втори вариант)
Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул.
Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода.
Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение. Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
Имате ли елемент меркурий?
(втори вариант)
За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата?
Имате ли елемент меркурий?
– Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода.
Какво ще стане?
Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение. Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
– Да.
(втори вариант)
Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий?
– Да.
“Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина.
към втори вариант >>
Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение.
(втори вариант)
При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане?
Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение.
Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
“Р”-то какъв елемент съдържа?
(втори вариант)
Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да.
“Р”-то какъв елемент съдържа?
Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения.
към втори вариант >>
Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
(втори вариант)
Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение.
Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.
към втори вариант >>
Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение.
(втори вариант)
От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа?
Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение.
(Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека.
към втори вариант >>
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха.
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха.
Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява.
към втори вариант >>
(Може сол да се образува).
(втори вариант)
Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение.
(Може сол да се образува).
Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека.
към втори вариант >>
Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина.
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха.
Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина.
Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност.
към втори вариант >>
Благодарение, че омразата образува само соли.
(втори вариант)
Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува).
Благодарение, че омразата образува само соли.
Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще.
към втори вариант >>
Като че топлината лази по вас.
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха. Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина.
Като че топлината лази по вас.
Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината.
към втори вариант >>
Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина.
(втори вариант)
– Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли.
Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина.
Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света.
към втори вариант >>
Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи.
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха. Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас.
Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи.
Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания.
към втори вариант >>
Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения.
(втори вариант)
“Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина.
Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения.
За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас.
към втори вариант >>
Нали казвате: “Смрази ме този човек!
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха. Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи.
Нали казвате: “Смрази ме този човек!
” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
към втори вариант >>
За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека.
(втори вариант)
Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения.
За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека.
Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят.
към втори вариант >>
” Кажете ми една дума, която смразява.
(втори вариант)
Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха. Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек!
” Кажете ми една дума, която смразява.
Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко.
към втори вариант >>
Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека.
(втори вариант)
(Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека.
Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека.
Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви.
към втори вариант >>
Имали ли сте някой път тази опитност.
(втори вариант)
Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява.
Имали ли сте някой път тази опитност.
Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
към втори вариант >>
Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще.
(втори вариант)
Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека.
Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще.
Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
към втори вариант >>
Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината.
(втори вариант)
Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност.
Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината.
Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл.
към втори вариант >>
Вие няма да оправите света.
(втори вариант)
Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще.
Вие няма да оправите света.
Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим.
към втори вариант >>
Направете малки научни изследвания.
(втори вариант)
Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината.
Направете малки научни изследвания.
Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен.
към втори вариант >>
Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас.
(втори вариант)
Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света.
Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас.
Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим. Философията е там.
към втори вариант >>
Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
(втори вариант)
Нали казвате: “Смрази ме този човек! ” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания.
Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън?
към втори вариант >>
Някой път искате да измените вашия вътрешен свят.
(втори вариант)
За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас.
Някой път искате да измените вашия вътрешен свят.
Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим. Философията е там.
към втори вариант >>
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко.
(втори вариант)
” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика.
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко.
Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън? Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
Светът ще върви по същия път, по който сега върви.
(втори вариант)
Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят.
Светът ще върви по същия път, по който сега върви.
Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим. Философията е там.
към втори вариант >>
Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
(втори вариант)
Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко.
Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън? Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
(втори вариант)
Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви.
Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
Него може да изменим. Философията е там.
към втори вариант >>
Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл.
(втори вариант)
Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето.
Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл.
Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън? Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
Него може да изменим.
(втори вариант)
Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем.
Него може да изменим.
Философията е там.
към втори вариант >>
Щом измени пулса и човек е неразположен.
(втори вариант)
Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл.
Щом измени пулса и човек е неразположен.
Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън? Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
Философията е там.
(втори вариант)
Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим.
Философията е там.
към втори вариант >>
Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън?
(втори вариант)
Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен.
Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън?
Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
(втори вариант)
За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън?
Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?
към втори вариант >>
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива.
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива.
Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето.
към втори вариант >>
Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива.
Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор.
към втори вариант >>
Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива. Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада.
Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем.
към втори вариант >>
” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си?
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива. Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?
” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си?
” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро.
към втори вариант >>
” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл.
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива. Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си?
” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл.
Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул.
към втори вариант >>
Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето.
(втори вариант)
В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива. Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл.
Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето.
Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората.
към втори вариант >>
Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор.
(втори вариант)
Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето.
Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор.
Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство.
към втори вариант >>
Ние го знаем.
(втори вариант)
Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада? ” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор.
Ние го знаем.
Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор.
към втори вариант >>
Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро.
(втори вариант)
” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си? ” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем.
Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро.
Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си.
към втори вариант >>
Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул.
(втори вариант)
” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро.
Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул.
Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я.
към втори вариант >>
Затворът не поправя хората.
(втори вариант)
Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул.
Затворът не поправя хората.
Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора.
към втори вариант >>
Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство.
(втори вариант)
Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората.
Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство.
Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори?
към втори вариант >>
Може да се затвориш, понеже и човек има затвор.
(втори вариант)
Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство.
Може да се затвориш, понеже и човек има затвор.
Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари.
към втори вариант >>
Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си.
(втори вариант)
Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор.
Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си.
Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме.
към втори вариант >>
Имаш една благородна мисъл, затвориш я.
(втори вариант)
Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си.
Имаш една благородна мисъл, затвориш я.
Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре.
към втори вариант >>
Хората искат да се освободят отвън от затвора.
(втори вариант)
Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я.
Хората искат да се освободят отвън от затвора.
Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека?
към втори вариант >>
Казват: “Кога ще се махнат тия затвори?
(втори вариант)
Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора.
Казват: “Кога ще се махнат тия затвори?
” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате?
към втори вариант >>
” В човешкия живот има затвори, болници, стражари.
(втори вариант)
Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори?
” В човешкия живот има затвори, болници, стражари.
По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха?
към втори вариант >>
По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме.
(втори вариант)
Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари.
По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме.
Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх?
към втори вариант >>
Какви ли не стражари има вътре.
(втори вариант)
Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме.
Какви ли не стражари има вътре.
Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят?
към втори вариант >>
Как се ражда страхът у човека?
(втори вариант)
Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре.
Как се ражда страхът у човека?
Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне.
към втори вариант >>
Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате?
(втори вариант)
Казват: “Кога ще се махнат тия затвори? ” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека?
Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате?
Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха.
към втори вариант >>
Кой е първият повод за страха?
(втори вариант)
” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате?
Кой е първият повод за страха?
Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх.
към втори вариант >>
Децата като се раждат, имат ли наследствен страх?
(втори вариант)
По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха?
Децата като се раждат, имат ли наследствен страх?
Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето.
към втори вариант >>
Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят?
(втори вариант)
Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх?
Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят?
Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате.
към втори вариант >>
Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне.
(втори вариант)
Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят?
Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне.
Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите.
към втори вариант >>
Разни подбудителни причини има за страха.
(втори вариант)
Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне.
Разни подбудителни причини има за страха.
Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх.
(втори вариант)
Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха.
Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх.
Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай?
към втори вариант >>
Някои ви е страх от времето.
(втори вариант)
Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх.
Някои ви е страх от времето.
Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се.
към втори вариант >>
Когато има буря, разбирам да се страхувате.
(втори вариант)
Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето.
Когато има буря, разбирам да се страхувате.
Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх?
към втори вариант >>
Или дойде някое зло, разбирам да се плашите.
(втори вариант)
Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате.
Или дойде някое зло, разбирам да се плашите.
Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот.
към втори вариант >>
Но вие се страхувате, когато нямате пари.
(втори вариант)
Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите.
Но вие се страхувате, когато нямате пари.
Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина.
към втори вариант >>
Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай?
(втори вариант)
Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари.
Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай?
Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита.
към втори вариант >>
Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се.
(втори вариант)
Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай?
Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се.
Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо.
към втори вариант >>
Кое е онова, което ви дава повод на този страх?
(втори вариант)
Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се.
Кое е онова, което ви дава повод на този страх?
Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи.
към втори вариант >>
Парите нямат органически живот.
(втори вариант)
Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх?
Парите нямат органически живот.
Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат.
към втори вариант >>
Трябва да има по-дълбока причина.
(втори вариант)
Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот.
Трябва да има по-дълбока причина.
Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът.
към втори вариант >>
Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита.
(втори вариант)
Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина.
Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита.
Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега.
към втори вариант >>
Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо.
(втори вариант)
Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита.
Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо.
Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират.
към втори вариант >>
Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи.
(втори вариант)
Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо.
Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи.
В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите?
към втори вариант >>
В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат.
(втори вариант)
Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи.
В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат.
Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите? – За кандидат.
към втори вариант >>
Ако нямаш пари, ще пропадне изборът.
(втори вариант)
Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат.
Ако нямаш пари, ще пропадне изборът.
Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите? – За кандидат. Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
Вас ви избират сега.
(втори вариант)
Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът.
Вас ви избират сега.
Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите? – За кандидат. Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
Като бръкнеш в джоба, все ви избират.
(втори вариант)
Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега.
Като бръкнеш в джоба, все ви избират.
За какво избират парите? – За кандидат. Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
За какво избират парите?
(втори вариант)
Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират.
За какво избират парите?
– За кандидат. Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
– За кандидат.
(втори вариант)
В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите?
– За кандидат.
Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
(втори вариант)
Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите? – За кандидат.
Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.
към втори вариант >>
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека?
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека?
Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо?
към втори вариант >>
Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека?
Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен.
към втори вариант >>
Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго.
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека? Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние.
Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго.
Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай?
към втори вариант >>
Гладният е гладен, защо?
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека? Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго.
Гладният е гладен, защо?
– Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят.
към втори вариант >>
– Защото не е сит.
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека? Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо?
– Защото не е сит.
Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят.
към втори вариант >>
Ситият е сит, защо?
(втори вариант)
Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека? Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит.
Ситият е сит, защо?
Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ.
към втори вариант >>
Защото не е гладен.
(втори вариант)
Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо?
Защото не е гладен.
Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката.
към втори вариант >>
Значи, кой е по-положителен в дадения случай?
(втори вариант)
Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен.
Значи, кой е по-положителен в дадения случай?
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто.
към втори вариант >>
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят.
(втори вариант)
Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай?
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят.
Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят.
(втори вариант)
– Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят.
Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят.
Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ.
(втори вариант)
Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят.
Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ.
Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката.
(втори вариант)
Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ.
Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката.
Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто.
(втори вариант)
Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката.
Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто.
Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
(втори вариант)
В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто.
Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.
към втори вариант >>
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние.
Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често?
към втори вариант >>
Понякога многото ядене внася друга анормалност.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние.
Понякога многото ядене внася друга анормалност.
Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете?
към втори вариант >>
Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние. Понякога многото ядене внася друга анормалност.
Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената.
Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти).
към втори вариант >>
Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние. Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената.
Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек.
Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете.
към втори вариант >>
Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие.
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние. Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек.
Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие.
Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества.
към втори вариант >>
Един здрав човек трябва ли да яде често?
(втори вариант)
Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние. Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие.
Един здрав човек трябва ли да яде често?
Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат.
към втори вариант >>
Изобщо колко пъти ядете?
(втори вариант)
Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често?
Изобщо колко пъти ядете?
(Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите.
към втори вариант >>
(Три пъти).
(втори вариант)
Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете?
(Три пъти).
Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа.
към втори вариант >>
Повече ядете.
(втори вариант)
Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти).
Повече ядете.
В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те.
към втори вариант >>
В природата има определено време за ядене за всички същества.
(втори вариант)
Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете.
В природата има определено време за ядене за всички същества.
Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква.
към втори вариант >>
Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат.
(втори вариант)
Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества.
Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат.
После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения.
към втори вариант >>
После има едно течение на ситите.
(втори вариант)
Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат.
После има едно течение на ситите.
В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения.
към втори вариант >>
В природата има време и за работа.
(втори вариант)
(Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите.
В природата има време и за работа.
Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Течения са те.
(втори вариант)
Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа.
Течения са те.
Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Има време за учене, за ходене в църква.
(втори вариант)
В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те.
Има време за учене, за ходене в църква.
Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Навсякъде има такива течения.
(втори вариант)
Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква.
Навсякъде има такива течения.
Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения.
(втори вариант)
После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения.
Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения.
Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
(втори вариант)
В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения.
Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.
към втори вариант >>
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели.
Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични.
към втори вариант >>
Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели.
Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят.
Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка.
към втори вариант >>
Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели. Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят.
Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете.
Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат.
към втори вариант >>
Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели. Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете.
Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода.
На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече.
към втори вариант >>
На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели. Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода.
На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите.
Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш.
към втори вариант >>
Българите са много економични.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели. Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите.
Българите са много економични.
Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш. Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
Турили една лъжичка сладко в една малка паничка.
(втори вариант)
Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични.
Турили една лъжичка сладко в една малка паничка.
В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш. Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
В Америка по-другояче ядат.
(втори вариант)
Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка.
В Америка по-другояче ядат.
Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш. Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
Те ядат повече.
(втори вариант)
Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат.
Те ядат повече.
В голямата паница ще ти турят да ядеш. Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
В голямата паница ще ти турят да ядеш.
(втори вариант)
На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече.
В голямата паница ще ти турят да ядеш.
Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
Българите са по-економични, в малка паничка турят.
(втори вариант)
Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш.
Българите са по-економични, в малка паничка турят.
към втори вариант >>
Един анекдот има.
(втори вариант)
Един анекдот има.
Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко. Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него. После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”
към втори вариант >>
Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко.
(втори вариант)
Един анекдот има.
Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко.
Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него. После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”
към втори вариант >>
Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него.
(втори вариант)
Един анекдот има. Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко.
Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него.
После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”
към втори вариант >>
После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”
(втори вариант)
Един анекдот има. Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко. Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него.
После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”
към втори вариант >>
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
(втори вариант)
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама. Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе? Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене. Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
към втори вариант >>
Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама.
(втори вариант)
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично.
Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама.
Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе? Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене. Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
към втори вариант >>
Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе?
(втори вариант)
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама.
Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе?
Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене. Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
към втори вариант >>
Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене.
(втори вариант)
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама. Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе?
Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене.
Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
към втори вариант >>
Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
(втори вариант)
Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама. Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе? Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене.
Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.
към втори вариант >>
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение.
към втори вариант >>
Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите.
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта.
Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите.
Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня.
към втори вариант >>
Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите.
Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва?
към втори вариант >>
Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате.
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш?
Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате.
Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията?
към втори вариант >>
Може ли да ми кажете с каква дума започвате?
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате.
Може ли да ми кажете с каква дума започвате?
Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим.
към втори вариант >>
Трябва да имате едно разположение.
(втори вариант)
Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате?
Трябва да имате едно разположение.
Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена.
към втори вариант >>
Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня.
(втори вариант)
Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение.
Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня.
Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето.
към втори вариант >>
Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва?
(втори вариант)
Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня.
Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва?
С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа.
към втори вариант >>
С каква дума посрещате лекцията?
(втори вариант)
Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва?
С каква дума посрещате лекцията?
Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи.
към втори вариант >>
Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим.
(втори вариант)
Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията?
Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим.
Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето.
към втори вариант >>
Говорим за хигиена.
(втори вариант)
Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим.
Говорим за хигиена.
Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала.
към втори вариант >>
Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето.
(втори вариант)
Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена.
Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето.
За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние.
към втори вариант >>
За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа.
(втори вариант)
Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето.
За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа.
Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение.
към втори вариант >>
Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи.
(втори вариант)
С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа.
Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи.
Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност.
към втори вариант >>
Има нещо, което отличава здравето.
(втори вариант)
Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи.
Има нещо, което отличава здравето.
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата.
към втори вариант >>
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала.
(втори вариант)
Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето.
Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала.
Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник.
към втори вариант >>
Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние.
(втори вариант)
Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала.
Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние.
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест.
към втори вариант >>
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение.
(втори вариант)
За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние.
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение.
Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест?
към втори вариант >>
3.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта.
Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло.
След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта.
Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло. След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта.
Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
Следователно така трябва да се разглеждат нещата.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата.
Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват. И тогава някои казват, че истината е горчива. Не, истината е, която дава свобода на човека. Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината. Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията.
към беседата >>
Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата.
Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват.
И тогава някои казват, че истината е горчива. Не, истината е, която дава свобода на човека. Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината. Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията. Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
И тогава някои казват, че истината е горчива.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата. Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват.
И тогава някои казват, че истината е горчива.
Не, истината е, която дава свобода на човека. Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината. Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията. Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
Не, истината е, която дава свобода на човека.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата. Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват. И тогава някои казват, че истината е горчива.
Не, истината е, която дава свобода на човека.
Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината. Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията. Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата. Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват. И тогава някои казват, че истината е горчива. Не, истината е, която дава свобода на човека.
Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината.
Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията. Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията.
Следователно така трябва да се разглеждат нещата. Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват. И тогава някои казват, че истината е горчива. Не, истината е, която дава свобода на човека. Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината.
Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията.
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
Мнозина обаче казват, че тия работи не ги интересуват. И тогава някои казват, че истината е горчива. Не, истината е, която дава свобода на човека. Най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, това е истината. Ако си болен и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от сиромашията.
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта.
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта.
Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
към беседата >>
Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот.
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта.
Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот.
Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
към беседата >>
Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание.
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта. Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот.
Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание.
Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
към беседата >>
Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално.
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта. Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание.
Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално.
Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
към беседата >>
Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
Същият закон се отнася и до [мъдростта], и до любовта. Ако започнеш да се занимаваш с онзи велик закон на мъдростта, ти ще се освободиш от всички несгоди на твоя живот. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето има свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално.
Следователно анормалността в живота произтича от отсъствието на свобода и знание между хората.
към беседата >>
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи.
Много са стремежите на живота. Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита.
към беседата >>
Много са стремежите на живота.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи.
Много са стремежите на живота.
Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот.
към беседата >>
Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите на живота.
Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали.
Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина.
към беседата >>
Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите на живота. Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали.
Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре.
На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода.
към беседата >>
На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре?
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите на живота. Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре.
На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре?
Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват.
към беседата >>
Трябва да има нещо, на което човек може да разчита.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите на живота. Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре?
Трябва да има нещо, на което човек може да разчита.
Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода.
към беседата >>
Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот.
Много са стремежите на живота. Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита.
Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот.
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия.
към беседата >>
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина.
Ние не трябва да оставаме в тази форма, в която досега сме се намирали. Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот.
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина.
И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода.
Ние още сега трябва да се примирим с лошите условия, че като отидем в онзи свят, да ни е добре. На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина.
И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода.
Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. „Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище.
към беседата >>
Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват.
На какво разчитате, че в онзи свят ще ви бъде добре? Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода.
Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват.
Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. „Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище. Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата.
Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин. Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило.
към беседата >>
Не, това не е свобода.
Трябва да има нещо, на което човек може да разчита. Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват.
Не, това не е свобода.
Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. „Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище. Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата.
Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин.
Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето.
към беседата >>
Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия.
Човек може да разчита на любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода.
Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия.
Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. „Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище. Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата. Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин.
Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания.
Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания.
към беседата >>
Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина. И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия.
Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
„Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище. Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата. Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин. Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания.
Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност.
Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта?
към беседата >>
„Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище.
И най-после той може да разчита и на истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
„Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище.
Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата. Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин. Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност.
Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си.
Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта? “ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече.
към беседата >>
Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Аз имам предвид новото разбиране, новата икономия. Без тази икономия вие ще прахосвате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. „Бог е допуснал това.“ – така ще кажат хората от религиозно гледище.
Дали е допуснал това нещо Бог, то е друг въпрос, но ние виждаме, че хората злоупотребяват с благата, които Бог им е дал.
към беседата >>
Те са съставяли света, в който то се е движило.
Има две теми, върху които може да се говори: лозената пръчка и икономията в природата. Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин. Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си.
Те са съставяли света, в който то се е движило.
Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта? “ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече. – „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Какъв може да бъде поводът за една война?
Какъв може да бъде поводът за една война?
Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа? Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това?
към беседата >>
Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето.
Това са две теми, върху които може да се говори по нов начин. Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило.
Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето.
И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта? “ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече. – „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа?
Какъв може да бъде поводът за една война?
Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа?
Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре.
към беседата >>
И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания.
Досега ние сме имали по тези въпроси съвършено детински схващания. Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето.
И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания.
Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта? “ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече. – „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Все трябва да има някакъв материален интерес.
Какъв може да бъде поводът за една война? Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа?
Все трябва да има някакъв материален интерес.
Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира.
към беседата >>
Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта?
Добри са и тези детински схващания, но те обемат един много малък кръг на човешката деятелност. Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания.
Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта?
“ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече. – „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри.
Какъв може да бъде поводът за една война? Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа? Все трябва да има някакъв материален интерес.
Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри.
Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома.
към беседата >>
“ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече.
Първоначално детето е познавало само майка си и баща си, братята и сестрите си. Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта?
“ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече.
– „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Когато бащата в един дом умре, ражда се спор.
Какъв може да бъде поводът за една война? Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа? Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри.
Когато бащата в един дом умре, ражда се спор.
Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си.
към беседата >>
– „Ама трябва да се докаже това.“
Те са съставяли света, в който то се е движило. Че съществували други домове, други къщи, други градове и села, в които други хора живеят, или че съществували други държави, те не представяли предмет за възгледите на детето. И в човешките схващания за земния живот, за духовния живот, както и за Божествения, или за това дали има друг свят или няма, представят нещо подобно на детинските схващания. Казват някои: „Дали има друг живот след смъртта? “ И си отговарят: „След смъртта няма друг живот.“ Тогава иде и другото твърдение: след живота няма смърт – нищо повече.
– „Ама трябва да се докаже това.“
към беседата >>
Коя е причината за това?
Какъв може да бъде поводът за една война? Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа? Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор.
Коя е причината за това?
Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си.
към беседата >>
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта.
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта.
Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват? Това е губене на време и на енергия. Седите и мислите има ли задгробен живот или няма. „Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно. Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре.
Или какъв може да бъде поводът да враждуват помежду си два града или два народа? Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това?
Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре.
Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон.
към беседата >>
Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват?
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта.
Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват?
Това е губене на време и на енергия. Седите и мислите има ли задгробен живот или няма. „Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно. Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Представете си, че бащата не умира.
Все трябва да има някакъв материален интерес. Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре.
Представете си, че бащата не умира.
Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си.
към беседата >>
Това е губене на време и на енергия.
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта. Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват?
Това е губене на време и на енергия.
Седите и мислите има ли задгробен живот или няма. „Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно. Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Представете си, че бащата е най-силния човек в дома.
Всякога в един дом може да има спор между братя и сестри. Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира.
Представете си, че бащата е най-силния човек в дома.
Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща.
към беседата >>
Седите и мислите има ли задгробен живот или няма.
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта. Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват? Това е губене на време и на енергия.
Седите и мислите има ли задгробен живот или няма.
„Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно. Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си.
Когато бащата в един дом умре, ражда се спор. Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома.
Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си.
Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка.
към беседата >>
„Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно.
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта. Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват? Това е губене на време и на енергия. Седите и мислите има ли задгробен живот или няма.
„Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно.
Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си.
Коя е причината за това? Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си.
Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си.
Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е?
към беседата >>
Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
Има 3 вида доказателства, които могат да се приложат: нещата могат да се доказват чрез усета на човека – по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат да се доказват чрез мисълта. Но тогава се повдига въпросът: каква полза има да се доказват неща, които съществуват? Това е губене на време и на енергия. Седите и мислите има ли задгробен живот или няма. „Няма задгробен живот.“ Там е всичката лъжа, именно.
Човек може да умре или може да живее – това зависи от него.
към беседата >>
Но в природата не съществува такъв закон.
Причината на това се дължи, че хората вярват, [че] бащата може да умре. Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си.
Но в природата не съществува такъв закон.
Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е? Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е?
към беседата >>
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата.
Ние виждаме, че в природата стават много промени. Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам.
към беседата >>
Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си.
Представете си, че бащата не умира. Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон.
Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си.
Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е? Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е? Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Ние виждаме, че в природата стават много промени.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата.
Ние виждаме, че в природата стават много промени.
Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам. Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата.
към беседата >>
Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща.
Представете си, че бащата е най-силния човек в дома. Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си.
Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща.
Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е? Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е? Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата. Ние виждаме, че в природата стават много промени.
Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта.
Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам. Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата. Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка.
Ако е така, той ще се разправи лесно със синовете си. Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща.
Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка.
Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е? Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е? Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата. Ние виждаме, че в природата стават много промени. Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта.
Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време.
Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам. Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата. Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е?
Но представете си, че сегашните синове могат да станат по-силни от баща си. Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка.
Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е?
Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е? Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата. Ние виждаме, че в природата стават много промени. Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време.
Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам.
Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам. Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата. Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е?
Но в природата не съществува такъв закон. Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е?
Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е?
Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам.
Често ние наричаме „смърт“ всички онези промени, които стават в природата. Ние виждаме, че в природата стават много промени. Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам.
Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам.
Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата. Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Той не е човек, не е от нашия род.
Напротив, в природата съществува следният закон: синът никога не може да стане по-силен от баща си. Ако синът може да стане по-силен от баща си, тогава този баща не му е баща. Ако дъщерята стане по-силна от майка си, тя не ѝ е майка. Че, ако в къщата ми дойде един вол, който е по-силен от мене, той от човешкия род ли е? Или, ако в къщата ви влезе един слон, който е по-силен от човека, той от човешкия род ли е?
Той не е човек, не е от нашия род.
към беседата >>
Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата.
Ние виждаме, че в природата стават много промени. Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам.
Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата.
Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света.
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света.
Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва. Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли.
към беседата >>
Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
Хората говорят за смъртта, но никой не знае какво има зад смъртта. Както и да е, аз не искам да споря върху смъртта, защото считам това за губене на време. Аз не искам нито да отричам смъртта, нито да я доказвам. Не искам нито да отричам живота, нито да го доказвам. Аз не намирам никаква вина и в онези, които отричат или твърдят нещата.
Според мен това е губене на енергия за нищо и никакво.
към беседата >>
Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва.
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света.
Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва.
Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли. Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога.
към беседата >>
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние.
Както и да е, все трябва да му се даде някакво име. Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно. Богат човек е той, няма какво да се съжалява. Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш?
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света. Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва.
Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш?
Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли. Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога. Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Както и да е, все трябва да му се даде някакво име.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние.
Както и да е, все трябва да му се даде някакво име.
Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно. Богат човек е той, няма какво да се съжалява. Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Чудно нещо.
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света. Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва. Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш?
Чудно нещо.
Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли. Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога. Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние. Както и да е, все трябва да му се даде някакво име.
Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме.
Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно. Богат човек е той, няма какво да се съжалява. Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят.
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света. Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва. Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо.
Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят.
Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли. Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога. Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние. Както и да е, все трябва да му се даде някакво име. Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме.
Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно.
Богат човек е той, няма какво да се съжалява. Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли.
Сега хората искат да станат по-силни от Първата Причина, Която е създала света. Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва. Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят.
Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли.
Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога. Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Богат човек е той, няма какво да се съжалява.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние. Както и да е, все трябва да му се даде някакво име. Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно.
Богат човек е той, няма какво да се съжалява.
Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога.
Сега всички хора искат да ни докажат, че след като някой човек е вярвал в Бога, може да изгуби вярата си и да каже, че повече не вярва. Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли.
Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога.
Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
В съвременния свят има една болест, която ние наричаме „неврастения“ или изобщо някакво болезнено състояние. Както и да е, все трябва да му се даде някакво име. Неврастенията не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво-надясно. Богат човек е той, няма какво да се съжалява.
Като изхарчи всичко и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към беседата >>
Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
Той казва: „Не искам вече да се моля.“ Че кой те е заставил да се молиш? Чудно нещо. Този човек не иска да се моли на Бога, а изисква от хората да му се молят. Като дойде някой да иска услуга от него, той ще му услужи, ако му се помоли. Значи, на него могат да се молят, а той не иска да се моли на Бога.
Дойде някой при вас и ви казва: „Господине, моля Ви се, направете това нещо заради мене.“ И вие му услужвате.
към беседата >>
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее.
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее.
Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее. Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа? Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа? Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства. Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай.
към беседата >>
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия.
Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер.
към беседата >>
Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее.
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее.
Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее.
Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа? Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа? Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства. Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай. Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
Природата не обича разточителността.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия.
Природата не обича разточителността.
Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне.
към беседата >>
Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа?
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее. Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее.
Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа?
Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа? Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства. Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай. Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия. Природата не обича разточителността.
Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили.
И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности.
към беседата >>
Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа?
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее. Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее. Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа?
Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа?
Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства. Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай. Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили.
И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни.
За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари.
към беседата >>
Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства.
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее. Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее. Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа? Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа?
Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства.
Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай. Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни.
За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка.
Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари. Един ден парите се свършват от голямата разточителност.
към беседата >>
Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай.
Казват, че човек трябва да осиромашее, за да поумнее. Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее. Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа? Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа? Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства.
Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай.
Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер.
И тъй, ние не пазим икономия в живота, а трябва да се пази тази икономия. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка.
Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер.
Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари. Един ден парите се свършват от голямата разточителност. С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
Това няма да го опровергавам, но не зная дали човек може да поумнее. Ако защищавам тезата „Безграничността на пространството“, как ще я докажа? Или, ако защищавам темата „Безграничността на времето“, как ще го докажа? Аз мога да си служа с всякакви доказателства, но вие трябва да сте запознати с аргументите на моите доказателства. Вие трябва да знаете онази област, с която аз ще си служа в дадения случай.
Ами ако тези доказателства не са толкова очевидни?
към беседата >>
Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне.
Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер.
Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне.
Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари. Един ден парите се свършват от голямата разточителност. С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам.
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам.
По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича? От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича.
към беседата >>
Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности.
Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне.
Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности.
За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари. Един ден парите се свършват от голямата разточителност. С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича?
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам.
По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича?
От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека.
към беседата >>
За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари.
И за да покрият тези погрешки, те стават чрезмерно щедри, до разточителни. За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности.
За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари.
Един ден парите се свършват от голямата разточителност. С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството.
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам. По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича?
От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството.
Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов.
към беседата >>
Един ден парите се свършват от голямата разточителност.
За пример един богат човек има красива, млада жена, която има особено приятна, магнетична усмивка. Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари.
Един ден парите се свършват от голямата разточителност.
С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел.
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам. По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича? От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството.
Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел.
Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов.
към беседата >>
С какво ще подкупва тогава жена си?
Обаче този мъж има един обичай да закъснява вечер. Среща се с приятели, ходи тук-там да пийне. Като наближи да се върне, той не иска да има неприятности с жена си, не иска да се лиши от нейната хубава усмивка, съзнава, че трябва да става някаква правилна обмяна между тях и затова ще гледа непременно да ѝ купи нещо: било шапка, обуща, дреха, някакви пръстени или други скъпоценности. За да доставя тези подаръци на жена си, нужни му са пари. Един ден парите се свършват от голямата разточителност.
С какво ще подкупва тогава жена си?
към беседата >>
Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича.
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам. По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича? От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел.
Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича.
Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък.
към беседата >>
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи.
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи.
Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат? При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен.
към беседата >>
Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича.
За пример, аз ви казвам, че ви обичам, а после ви казвам, че не ви обичам или обратното: първо кажа, че не ви обичам, а после – че ви обичам. По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича? От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича.
Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича.
Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра.
към беседата >>
Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат?
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи.
Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат?
При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен. Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели.
към беседата >>
Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека.
По какво се различава онзи, който обича, от този, който не обича? От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича.
Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека.
Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене.
към беседата >>
При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство.
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи. Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат?
При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство.
Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен. Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели. Какво ще прави след това?
към беседата >>
Ако вратът се е разширил, човек има любов.
От чисто физическо гледище, ето какво е доказателството. Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека.
Ако вратът се е разширил, човек има любов.
Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги.
към беседата >>
Какво ще направите с тези 20 лева?
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи. Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат? При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство.
Какво ще направите с тези 20 лева?
Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен. Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели. Какво ще прави след това?
към беседата >>
Ако се е смалил, няма любов.
Когато някой казва, че обича, вратът му трябва да стане по-дебел. Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов.
Ако се е смалил, няма любов.
Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял.
към беседата >>
Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят.
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи. Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат? При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева?
Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят.
Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен. Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели. Какво ще прави след това?
към беседата >>
Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък.
Ако не стане по-дебел, а даже изтънее, това показва, че той не обича. Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов.
Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък.
Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси.
към беседата >>
Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен.
Това значи да искаме да заместваме любовта с материални работи. Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат? При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят.
Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен.
Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели. Какво ще прави след това?
към беседата >>
Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра.
Разбира се, ние имаме една мярка, по която се съди доколко най-много може да се разшири вратът на онзи, който обича. Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък.
Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра.
Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора.
към беседата >>
Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели.
Да, докато човек има пари, все ще може някак да уреди работите си по материален начин, но какво ще прави, когато парите му се свършат? При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен.
Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели.
Какво ще прави след това?
към беседата >>
Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене.
Значи според степента на разширяването на врата може да се съди доколко е силна любовта на човека. Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра.
Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене.
Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже.
към беседата >>
Какво ще прави след това?
При съвременния живот, който хората водят, едва ли, ако се раздели цялото богатство в света, ще се падне на човек само по 20 лева наследство. Какво ще направите с тези 20 лева? Ако са в злато, както и да е, но щом са книжни пари, даже и 30 лева да са, или 60 лева, пак нищо не представят. Днес 600 лева е заплатата на един обикновен разсилен. Първия месец, както и да е, ще отдели нещо, но втория, третия месец нищо не може да отдели.
Какво ще прави след това?
към беседата >>
Не, този врат е изтънял от много тревоги.
Ако вратът се е разширил, човек има любов. Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене.
Не, този врат е изтънял от много тревоги.
По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат.
към беседата >>
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме.
Не са само тези източници, които ние виждаме. Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят.
към беседата >>
По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял.
Ако се е смалил, няма любов. Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги.
По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял.
Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност.
към беседата >>
Не са само тези източници, които ние виждаме.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме.
Не са само тези източници, които ние виждаме.
Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си.
към беседата >>
Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси.
Ако някой има врат, тънък 31 сантиметра, това е доста тънък. Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял.
Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси.
Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде.
към беседата >>
Много още източници има в природата.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме. Не са само тези източници, които ние виждаме.
Много още източници има в природата.
Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи.
към беседата >>
Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора.
Някои дами, които са свършили по 4 факултета, те обикновено имат тънък врат, около 31 сантиметра. Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси.
Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора.
Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си.
към беседата >>
Засега хората изучават само материалните източници.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме. Не са само тези източници, които ние виждаме. Много още източници има в природата.
Засега хората изучават само материалните източници.
При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи.
към беседата >>
Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже.
Ще кажете, че вратът им изтънял от много мислене. Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора.
Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже.
За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си. Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази.
към беседата >>
При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме. Не са само тези източници, които ние виждаме. Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници.
При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите.
Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства.
към беседата >>
НАГОРЕ