НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
918
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
918
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
(втори вариант)
Един нов учен отишъл при един философ в университета по педагогия, отива на лекция. Дошли 780 души с големи камшици и започнали да бият. Това става в университета. Налагат го по главата, и той отишъл да се привързва.
Казва: „Чудих се на философите, бамбашка философи.“
към втори вариант >>
Та казвам.
(втори вариант)
Та казвам.
В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата.
към втори вариант >>
В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън.
(втори вариант)
Та казвам.
В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън.
Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата.
към втори вариант >>
Там няма разискване.
(втори вариант)
Та казвам. В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън.
Там няма разискване.
Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата.
към втори вариант >>
Никакво право, понеже няма един установен свят.
(втори вариант)
Та казвам. В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване.
Никакво право, понеже няма един установен свят.
Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат.
към втори вариант >>
Аз го наричам един свят на анархия на безправието.
(втори вариант)
Та казвам. В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят.
Аз го наричам един свят на анархия на безправието.
Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не.
към втори вариант >>
Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата.
(втори вариант)
Та казвам. В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието.
Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата.
Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения.
към втори вариант >>
Той е неустановен ред на нещата.
(втори вариант)
В този университет на смъртта ти докато влезеш там да се учиш, с палките ще те налагат и ще те изпратят навън. Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата.
Той е неустановен ред на нещата.
И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения. А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата.
(втори вариант)
Там няма разискване. Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата.
И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата.
Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения. А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат.
(втори вариант)
Никакво право, понеже няма един установен свят. Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата.
Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат.
Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения. А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не.
(втори вариант)
Аз го наричам един свят на анархия на безправието. Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат.
Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не.
Установеният ред произтича от установения. А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
Установеният ред произтича от установения.
(втори вариант)
Този ред не принадлежи на онзи установен ред на нещата. Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не.
Установеният ред произтича от установения.
А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
(втори вариант)
Той е неустановен ред на нещата. И всички тези прояви, които стават тук, на земята, произтичат от неустановения ред на нещата. Установеният ред произвежда един резултат, а неустановеният ред произвежда друг резултат. Някои хора, които не разбират, казват, че неустановеният ред произтича от установения. Не. Установеният ред произтича от установения.
А пък хубавото произтича от хармоничния свят.
към втори вариант >>
Някои искат да знаят какви са тези същества.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества.
Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото.
към втори вариант >>
Да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества.
Да ви приведа един пример.
Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад.
към втори вариант >>
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено.
Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята.
към втори вариант >>
Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества. Да ви приведа един пример.
Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ.
Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ.
към втори вариант >>
Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено.
Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата.
Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте.
към втори вариант >>
Има ли Господ в света, или няма?
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества. Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ.
Има ли Господ в света, или няма?
“ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш.
към втори вариант >>
Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено. Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата.
Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“.
Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи.
към втори вариант >>
“ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества. Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма?
“ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи.
Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа.
към втори вариант >>
Установените неща се движат, а дадените неща растат.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено. Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“.
Установените неща се движат, а дадените неща растат.
Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи.
към втори вариант >>
Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото.
(втори вариант)
Някои искат да знаят какви са тези същества. Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи.
Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото.
Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава.
към втори вариант >>
Тази е разликата между тези две думи.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено. Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат.
Тази е разликата между тези две думи.
Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата.
към втори вариант >>
Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото.
Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад.
Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава. Това е една права философия.
към втори вариант >>
Даденото е семето в земята.
(втори вариант)
Коя от двете думи е по-силна, по-широка - дадено или установено. Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи.
Даденото е семето в земята.
То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата. Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ.
(втори вариант)
Отива един при един знаменит учен или философ, отива един при него, един светски човек, един богаташ и му казва: „Я ми кажи какво нещо е Господ. Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад.
Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ.
Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава. Това е една права философия.
към втори вариант >>
То е било посято и може да расте.
(втори вариант)
Давате едно произведение, а казвате, не има един установен ред на нещата. Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята.
То е било посято и може да расте.
Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата. Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш.
(втори вариант)
Има ли Господ в света, или няма? “ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ.
Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш.
Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава. Това е една права философия.
към втори вариант >>
Установеното се движи.
(втори вариант)
Ако вземете сега думата „установен“, тя е по-силна в своя произход от „дадено“. Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте.
Установеното се движи.
Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата. Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Вие трябва да разбирате така Господа.
(втори вариант)
“ Онзи му казва: „Постой малко, след половин час ще ти отговоря напълно по този въпрос.“ Отива при един друг и му казва: „Ще ми вземеш кобура, ще обереш този човек по всичките правила, които знаеш, ще му кажеш: „Давай парите, сега ще те утрепя.“ Взема му дрехите, часовника, съблича го, взема му часовника, всичкото, оставя го по риза и по бели гащи. Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш.
Вие трябва да разбирате така Господа.
Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава. Това е една права философия.
към втори вариант >>
Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи.
(втори вариант)
Установените неща се движат, а дадените неща растат. Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи.
Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи.
Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата. Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава.
(втори вариант)
Идва философът и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото. Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа.
Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава.
Това е една права философия.
към втори вариант >>
Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата.
(втори вариант)
Тази е разликата между тези две думи. Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи.
Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата.
Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Това е една права философия.
(втори вариант)
Онзи тръгва да си отива и философът му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад. Той е онзи, който те освобождава, онзи, който ти дава благото, той е Господ. Ако ти търсиш Господа вън от това, няма да намериш. Вие трябва да разбирате така Господа. Онзи, който те обира, не е, но онзи, който те освобождава.
Това е една права философия.
към втори вариант >>
Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
(втори вариант)
Даденото е семето в земята. То е било посято и може да расте. Установеното се движи. Понеже установеното се движи - по него се движат, а то само не се движи. Сега аз ви давам тази дума да я вземете като една временна мярка за разбиране - установен ред или установеното в природата.
Има нещо установено, отдето трябва да изхождате.
към втори вариант >>
Та в съзнанието си трябва да имате следното.
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното.
Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха.
към втори вариант >>
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин.
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин.
Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен.
към втори вариант >>
Да съзнавате присъствието на тези същества.
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното.
Да съзнавате присъствието на тези същества.
Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко?
към втори вариант >>
Отде трябва да започнете?
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин.
Отде трябва да започнете?
По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни.
към втори вариант >>
Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение.
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното. Да съзнавате присъствието на тези същества.
Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение.
Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш.
към втори вариант >>
По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави?
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин. Отде трябва да започнете?
По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави?
Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително.
към втори вариант >>
Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш.
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното. Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение.
Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш.
И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега?
към втори вариант >>
Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен.
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин. Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави?
Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен.
Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание.
към втори вариант >>
И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм?
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното. Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш.
И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм?
Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега? “ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си.
към втори вариант >>
Затова ние го наричаме неизвестен.
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин. Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен.
Затова ние го наричаме неизвестен.
Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други.
към втори вариант >>
Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха.
(втори вариант)
Та в съзнанието си трябва да имате следното. Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм?
Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха.
И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега? “ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си. Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Този закон (х) сам по себе си е неизвестен.
(втори вариант)
За пример вие искате да постъпвате по един начин, да мислите по един начин и да чувствате по един начин. Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен.
Този закон (х) сам по себе си е неизвестен.
Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача.
към втори вариант >>
И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко?
(втори вариант)
Да съзнавате присъствието на тези същества. Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха.
И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко?
“ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега? “ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си. Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Това неизвестното прави всички неща известни.
(втори вариант)
Отде трябва да започнете? По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен.
Това неизвестното прави всички неща известни.
Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно.
към втори вариант >>
“ Водата ще ти каже: „Както искаш.
(втори вариант)
Всякога, когато се намирате в трудно положение, вие може да апелирате към тях и те ще ви помогнат, то там е, не трябва да имаш никакво съмнение. Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко?
“ Водата ще ти каже: „Както искаш.
Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега? “ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си. Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Неизвестни неща разбирайте относително.
(втори вариант)
По какво ще познаете, че вашата мисъл, че вашите чувства и вашите постъпки са прави? Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни.
Неизвестни неща разбирайте относително.
Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето.
към втори вариант >>
Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега?
(втори вариант)
Не трябва да кажеш, като излезеш, на слънцето: „Достоен ли съм да си отворя очите и да те погледна.“ Ще го погледнеш, ще си отвориш очите, ще възприемеш светлината колкото искаш. И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш.
Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега?
“ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си. Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание.
(втори вариант)
Значи има един установен закон, който оформява нещата - той ги оформява, а сам по себе си е неизвестен. Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително.
Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание.
Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни.
към втори вариант >>
“ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си.
(втори вариант)
И като отидеш при въздуха, няма да питаш: „Достоен ли съм? Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега?
“ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си.
Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други.
(втори вариант)
Затова ние го наричаме неизвестен. Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание.
Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други.
Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят.
към втори вариант >>
Ще благодариш на това.
(втори вариант)
Голям грешник съм.“ Но ще поемеш въздуха. И като дойдеш при водата, и при нея няма да кажеш: „Да коленича ли малко? “ Водата ще ти каже: „Както искаш. Ако искаш коленичи, ако искаш, с ръката вземи.“ И най-сетне като дойдеш при земята, няма да кажеш: „Какво да правя сега? “ Ще поблагодариш, че тя може да носи в съзнанието си.
Ще благодариш на това.
към втори вариант >>
Има някои неща неизвестни в една задача.
(втори вариант)
Този закон (х) сам по себе си е неизвестен. Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други.
Има някои неща неизвестни в една задача.
В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе.
към втори вариант >>
Сега преведете.
(втори вариант)
Сега преведете.
За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение.
към втори вариант >>
В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно.
(втори вариант)
Това неизвестното прави всички неща известни. Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача.
В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно.
Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе. Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари.
(втори вариант)
Сега преведете.
За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари.
Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба.
към втори вариант >>
Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето.
(втори вариант)
Неизвестни неща разбирайте относително. Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно.
Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето.
Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе. Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си.
(втори вариант)
Сега преведете. За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари.
Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си.
Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях.
към втори вариант >>
Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни.
(втори вариант)
Думата „неизвестно“ е нещо относително за човешкото съзнание. Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето.
Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни.
В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе. Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
Това са малките работи, за които трябва да благодариш.
(втори вариант)
Сега преведете. За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си.
Това са малките работи, за които трябва да благодариш.
А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях.
към втори вариант >>
В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят.
(втори вариант)
Защото неща неизвестни за мене могат да са известни за други. Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни.
В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят.
Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе. Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
А пък там е да работи талантът, дарбата.
(втори вариант)
Сега преведете. За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш.
А пък там е да работи талантът, дарбата.
След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж.
към втори вариант >>
Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе.
(втори вариант)
Има някои неща неизвестни в една задача. В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят.
Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе.
Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение.
(втори вариант)
Сега преведете. За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата.
След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение.
И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник.
към втори вариант >>
Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
(втори вариант)
В началото тези неща в задачата са неизвестни, а когато задачата се разреши, неизвестното става известно. Да кажем, че известни събития стават известни, когато се изпълнят, като им дойде времето. Та под думата „неизвестни“ ние не разбираме, че нещата абсолютно са невъзможни. В моето съзнание неизвестни неща са ония, за които още не са дадени условия да се изпълнят. Влезеш например в някой непознат град или в една брачна стая - има нещо неизвестно за тебе.
Но щом дойде светлината, по който и да е начин, предметите вътре стават известни.
към втори вариант >>
И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба.
(втори вариант)
За онези мисли, чувства и постъпки, на които може да се опреш, благодари. Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение.
И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба.
Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари.
към втори вариант >>
Та установеното в природата подразбира следното.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното.
Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света.
към втори вариант >>
Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях.
(втори вариант)
Благодари, че имаш едно чувство, че имаш една мисъл, на които можеш да спреш съзнанието си. Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба.
Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях.
Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил.
към втори вариант >>
Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното.
Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко.
Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят.
към втори вариант >>
Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях.
(втори вариант)
Това са малките работи, за които трябва да благодариш. А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях.
Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях.
Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори.
към втори вариант >>
Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното. Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко.
Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света.
Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място.
към втори вариант >>
Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж.
(втори вариант)
А пък там е да работи талантът, дарбата. След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях.
Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж.
Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него.
към втори вариант >>
Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното. Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света.
Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало.
Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото.
към втори вариант >>
Например имаш часовник.
(втори вариант)
След като си живял добре, тези възвишени същества ще проявят към тебе едно благоволение. И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж.
Например имаш часовник.
Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба.
към втори вариант >>
Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното. Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало.
Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят.
Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото. И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
Кой ти го подари.
(втори вариант)
И за да покаже, че ти си спазвал техния закон, те ще ти подарят някоя дарба. Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник.
Кой ти го подари.
Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието.
към втори вариант >>
Те правят всичко в света.
(втори вариант)
Та установеното в природата подразбира следното. Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят.
Те правят всичко в света.
В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото. И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил.
(втори вариант)
Колкото повече дарби имащ в себе си, толкоз повече пъти си ходил при тях. Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари.
Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил.
Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира.
към втори вариант >>
В нашия свят те всичко правят.
(втори вариант)
Има един ред, който са наричали установен ред в природата и оттам започва всичко. Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света.
В нашия свят те всичко правят.
А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото. И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори.
(втори вариант)
Ако имаш една дарба, ти си ходил един път при тях. Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил.
Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори.
Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл.
към втори вариант >>
А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място.
(втори вариант)
Сега установеното - това са множество същества най-разумни, които направляват всичко в света. Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят.
А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място.
И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото. И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него.
(втори вариант)
Дарбата, която имаш, показва, че си ходил веднъж. Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори.
Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него.
Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл.
към втори вариант >>
И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото.
(втори вариант)
Тия същества съставляват едно общество, те съставят една държава, един вечен свят и оттам всички останали светове взимат начало. Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място.
И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото.
И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба.
(втори вариант)
Например имаш часовник. Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него.
Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба.
После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
И ние вземаме участие в тяхната работа.
(втори вариант)
Те са начало на всичко - те строят, градят, разграждат и събарят. Те правят всичко в света. В нашия свят те всичко правят. А пък те като развалят, ние дойдем до разваленото, развалените работи, които те са развалили, ние ги събираме и пренасяме от едно място на друго място. И когато те съграждат нещо, каквото остане наоколо, колкото и малко да е, ние отиваме и очистваме мястото.
И ние вземаме участие в тяхната работа.
към втори вариант >>
После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието.
(втори вариант)
Кой ти го подари. Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба.
После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието.
Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
Аз си представям туй, както малките деца.
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца.
Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща.
към втори вариант >>
Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира.
(втори вариант)
Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието.
Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира.
Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете.
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца.
Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете.
Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно.
към втори вариант >>
Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира.
Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл.
Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище.
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца. Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете.
Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище.
Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи.
към втори вариант >>
Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл.
(втори вариант)
Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл.
Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл.
Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има?
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца. Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище.
Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има?
В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето.
към втори вариант >>
Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
(втори вариант)
Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл.
Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл.
към втори вариант >>
В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде?
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца. Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има?
В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде?
Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето.
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам.
Вие казвате: „Къде е той? “ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате.
към втори вариант >>
Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща.
(втори вариант)
Аз си представям туй, както малките деца. Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде?
Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща.
И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Къде е той?
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам.
Вие казвате: „Къде е той?
“ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество.
към втори вариант >>
И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно.
(втори вариант)
Защото, ако ви говоря на научен език, най-големите философи знаят точно колкото и вие знаете. Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща.
И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно.
Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото.
към втори вариант >>
“ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам. Вие казвате: „Къде е той?
“ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е.
Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност.
към втори вариант >>
Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи.
(втори вариант)
Сега ще ви се види този към тези най-силните, но аз изхождам от друго гледище. Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно.
Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи.
Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото. Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам. Вие казвате: „Къде е той? “ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е.
Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината.
Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва.
към втори вариант >>
Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето.
(втори вариант)
Когато малкото дете яде и когато философът яде, каква разлика има? В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи.
Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето.
Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето. Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото. Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам. Вие казвате: „Къде е той? “ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината.
Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно.
Вие предполагате. че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества.
към втори вариант >>
Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето.
(втори вариант)
В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато философът яде? Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето.
Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето.
Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни. Обаче обяснението на храната не е същественото. Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
Вие предполагате.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа този свят как аз го уподобявам. Вие казвате: „Къде е той? “ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно.
Вие предполагате.
че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество. После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава?
към втори вариант >>
Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни.
(втори вариант)
Няма никаква разлика, философът усеща тъй, както и малкото дете усеща. И на философа му е приятно, и на малкото дете е приятно. Ако на философа горчи, и на малкото дете горчи. Същата гримаса на горчивина ще направи и философът, и детето. Същата гримаса на недоволство ще направи и философът, и детето.
Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната, философът ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни.
Обаче обяснението на храната не е същественото. Същественото е чувстването, туй, което те преживяват.
към втори вариант >>
че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество.
(втори вариант)
Вие казвате: „Къде е той? “ Ще ви кажа признаците, за да се види къде е. Представете си, че вие сте пътник, пътувате през диви места, необработени, горе в планината. Петимни сте да видите едно общество и да видите някъде разорани места, градини и като го видите, на вас ви е приятно. Вие предполагате.
че тези неща или от само себе си са израснали, или от някое разумно същество.
После виждате стадо, коне, птици, но още не виждате никаква разумност. После вечерно време виждате, че по един магически начин се осветяват нещата и просветва. Виждате сгради, обикаляте някъде, но още не вижgame тези разумни същества. Какво бихте помислили тогава? Ще си помислите, че този свят от само себе си е установен.
към втори вариант >>
2.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си.
“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно.
Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си.
Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение.
към беседата >>
Вие ще почувствате друго нещо.
Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена.
Вие ще почувствате друго нещо.
Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил.
към беседата >>
Казвате – да се помолим на Бога.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство.
Казвате – да се помолим на Бога.
Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара.
към беседата >>
Този закон е верен.
Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си.
Този закон е верен.
На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува.
към беседата >>
Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени.
Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо.
Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени.
Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът.
към беседата >>
Такова молене като сегашното!
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога.
Такова молене като сегашното!
Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред.
към беседата >>
На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове.
Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен.
На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове.
Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува.
към беседата >>
Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува.
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени.
Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува.
Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното!
Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие.
В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога.
към беседата >>
Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши.
Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове.
Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши.
Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие.
към беседата >>
Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие.
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува.
Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие.
Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие.
В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят.
Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват.
към беседата >>
Грехът е друго нещо.
Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши.
Грехът е друго нещо.
Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие.
към беседата >>
Но ние там няма да спорим.
Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие.
Но ние там няма да спорим.
Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят.
Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара.
За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква.
към беседата >>
Грехът е човешко произведение.
Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо.
Грехът е човешко произведение.
Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея.
към беседата >>
Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил.
Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим.
Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил.
Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара.
Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара.
За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара.
Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква.
към беседата >>
Злото е нещо, което съществува.
Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение.
Злото е нещо, което съществува.
То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши.
към беседата >>
Но с тях не може да се спаси светът.
Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил.
Но с тях не може да се спаси светът.
Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред.
Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара.
Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред.
Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
То е една реалност, съществува.
На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува.
То е една реалност, съществува.
С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото.
към беседата >>
Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът.
Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.
към беседата >>
Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога.
Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред.
Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога.
По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
С тази реалност ние засега не сме в съгласие.
Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува.
С тази реалност ние засега не сме в съгласие.
Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение.
към беседата >>
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения.
Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство.
към беседата >>
По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват.
В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога.
По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват.
Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
Тази реалност е извън границите на нашето битие.
Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие.
Тази реалност е извън границите на нашето битие.
Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения.
Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото.
Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти.
към беседата >>
Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква.
Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват.
Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква.
Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
Ние нямаме съответствие с нея.
Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие.
Ние нямаме съответствие с нея.
Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
Защото вие имате две отношения.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото.
Защото вие имате две отношения.
Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание.
към беседата >>
Нямам предвид никаква църква.
За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква.
Нямам предвид никаква църква.
Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши.
Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея.
Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши.
Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
Знаете ли откога датира вашето познанство.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения.
Знаете ли откога датира вашето познанство.
Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега.
към беседата >>
Аз говоря против заблужденията на хората.
Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква.
Аз говоря против заблужденията на хората.
към беседата >>
Човек няма знанието да се справи със злото.
То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши.
Човек няма знанието да се справи със злото.
И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
Вие се жените за някого или сте слуга.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство.
Вие се жените за някого или сте слуга.
За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували.
към беседата >>
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата.
Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник.
към беседата >>
И грехът е едно човешко произведение.
С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото.
И грехът е едно човешко произведение.
„В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство.
Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга.
За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство.
Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят.
към беседата >>
Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата.
Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви.
Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери.
към беседата >>
„В който ден сгрешиш, ще умреш.“
Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение.
„В който ден сгрешиш, ще умреш.“
към беседата >>
Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти.
Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство.
Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти.
То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
към беседата >>
Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви.
Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят.
Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят.
към беседата >>
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото.
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото.
И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите?
към беседата >>
То е само излъгване на вашето самосъзнание.
Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти.
То е само излъгване на вашето самосъзнание.
Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение.
към беседата >>
Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят.
Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране.
В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
И не разрешавайте въпроса за злото в света.
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото.
И не разрешавайте въпроса за злото в света.
Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото.
към беседата >>
Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега.
Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание.
Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега.
Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах.
към беседата >>
В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране.
В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат.
Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
Този въпрос още никой не е разрешил.
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света.
Този въпрос още никой не е разрешил.
Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите.
към беседата >>
Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували.
Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега.
Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували.
Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот.
към беседата >>
Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник.
Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат.
Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник.
Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
Върху него още хиляди години има да се мисли.
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил.
Върху него още хиляди години има да се мисли.
Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина.
към беседата >>
Всичко това вадят от друг един свят.
За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували.
Всичко това вадят от друг един свят.
Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах.
към беседата >>
Имаме примери.
Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник.
Имаме примери.
Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици.
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли.
Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици.
Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон.
към беседата >>
Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят.
Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен.
към беседата >>
Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят.
Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери.
Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят.
Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
Тогава какво трябва да правите?
Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици.
Тогава какво трябва да правите?
Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си.
към беседата >>
Запример казвам едно изречение.
То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
Запример казвам едно изречение.
Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа.
към беседата >>
Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят.
Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.
към беседата >>
Не се сърдете на злото.
И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите?
Не се сърдете на злото.
Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде.
към беседата >>
Път без прах.
Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение.
Път без прах.
Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата.
Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите.
Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото.
Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите.
И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си.
към беседата >>
Път без прах има само в далечния живот.
Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах.
Път без прах има само в далечния живот.
В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Не само за едного, но за всички.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата.
Не само за едного, но за всички.
Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме.
към беседата >>
И на доброто не се сърдете, макар че то е причина.
Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите.
И на доброто не се сърдете, макар че то е причина.
Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли?
към беседата >>
В този живот не може да има път без прах.
Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот.
В този живот не може да има път без прах.
Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Туй е дадено като назидание в света.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички.
Туй е дадено като назидание в света.
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата.
към беседата >>
Обаче за доброто има един закон.
Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина.
Обаче за доброто има един закон.
Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може.
към беседата >>
Следователно – в един живот идеен, божествен.
Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах.
Следователно – в един живот идеен, божествен.
Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света.
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон.
към беседата >>
Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си.
Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон.
Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си.
На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш?
към беседата >>
Някой може да каже – какво искам да кажа.
Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен.
Някой може да каже – какво искам да кажа.
Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Те искат да помогнат на бедните.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
Те искат да помогнат на бедните.
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата.
към беседата >>
На ваш език казвам, отнемай-къде.
Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си.
На ваш език казвам, отнемай-къде.
Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога.
към беседата >>
Искам да кажа път без прах.
Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа.
Искам да кажа път без прах.
към беседата >>
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права.
Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните.
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права.
В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие.
към беседата >>
Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си.
Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде.
Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си.
Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде.
към беседата >>
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето.
Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме.
Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права.
В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме.
Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
към беседата >>
Казвате: „Без сянка не може ли?
И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си.
Казвате: „Без сянка не може ли?
“ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
към беседата >>
Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето.
Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе.
Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление.
към беседата >>
Левицата е по-права, отколкото десницата.
Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме.
Левицата е по-права, отколкото десницата.
Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази?
към беседата >>
“ Не може.
Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли?
“ Не може.
Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение.
към беседата >>
Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе.
Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание.
И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало.
към беседата >>
Това не е едно пристрастие, това е един закон.
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата.
Това не е едно пристрастие, това е един закон.
Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
Не може ли да се освободиш?
Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може.
Не може ли да се освободиш?
Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
към беседата >>
И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание.
И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат.
Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине.
към беседата >>
Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата.
Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон.
Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата.
А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
Не може никога.
На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш?
Не може никога.
Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете.
към беседата >>
Всички вие искате да си помогнете. Защо?
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат.
Всички вие искате да си помогнете. Защо?
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?
към беседата >>
А в десните има едно пристрастие.
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата.
А в десните има едно пристрастие.
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
Дето отидеш ти, то все ще дойде.
Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога.
Дето отидеш ти, то все ще дойде.
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот.
към беседата >>
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо?
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?
към беседата >>
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие.
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
Казвате: „Без сянка не може ли? “ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде.
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин.
към беседата >>
Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление.
Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление.
Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?
към беседата >>
Кое трябва да се запази?
Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
Кое трябва да се запази?
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
Та, най-първо, ще поставите едно положение.
“ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
Та, най-първо, ще поставите едно положение.
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото.
към беседата >>
Вие се чудите какво е станало.
Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление.
Вие се чудите какво е станало.
Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?
към беседата >>
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази?
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към беседата >>
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение.
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
към беседата >>
Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине.
И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало.
Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине.
Как ще си обясните?
към беседата >>
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим.
към беседата >>
Туй трябва да го знаете.
Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
Туй трябва да го знаете.
Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
към беседата >>
Как ще си обясните?
Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине.
Как ще си обясните?
към беседата >>
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах.
Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите.
към беседата >>
Аз говоря за земния живот.
Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете.
Аз говоря за земния живот.
То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни.
към беседата >>
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори.
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко.
към беседата >>
Тъй разбирам леви и десни.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах.
Тъй разбирам леви и десни.
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие.
към беседата >>
То е немислимо по никой начин.
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот.
То е немислимо по никой начин.
Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори.
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи.
към беседата >>
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни.
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
към беседата >>
Някой казва, да се освободим от злото.
Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин.
Някой казва, да се освободим от злото.
Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Всички сте опитали.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
Всички сте опитали.
Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята.
към беседата >>
Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра.
Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните.
към беседата >>
Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото.
Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Този закон го знаете.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали.
Този закон го знаете.
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила.
към беседата >>
Та казвам, какво трябва да правим.
Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра.
Та казвам, какво трябва да правим.
Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите?
към беседата >>
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете.
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне.
Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата.
към беседата >>
Да обърнем тия левите.
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим.
Да обърнем тия левите.
Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си.
към беседата >>
Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни.
Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни.
Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне.
Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко.
Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма.
към беседата >>
Ами утре тия левите ще вземат надмощие.
Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите.
Ами утре тия левите ще вземат надмощие.
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там.
към беседата >>
Той е из съвременния живот.
То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни.
Той е из съвременния живот.
към беседата >>
Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи.
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко.
Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи.
Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя!
към беседата >>
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие.
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме.
към беседата >>
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо?
към беседата >>
Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята.
Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи.
Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята.
Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня.
към беседата >>
Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните.
Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните.
Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си.
към беседата >>
Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати.
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
към беседата >>
Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила.
Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята.
Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила.
Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
към беседата >>
Тогава какво ще правите?
Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните.
Тогава какво ще правите?
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден.
към беседата >>
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати.
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили.
Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи.
към беседата >>
Че какъв ангел е това – я прочетете писмата.
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила.
Че какъв ангел е това – я прочетете писмата.
Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание.
към беседата >>
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си.
Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите?
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си.
Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили.
Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви.
Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?
към беседата >>
Аз съм чел тези любовни писма.
Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата.
Аз съм чел тези любовни писма.
„О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина.
към беседата >>
Сега не е разрешението там.
Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си.
Сега не е разрешението там.
Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни.
към беседата >>
Мисли си да се самоубие.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви.
Мисли си да се самоубие.
Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?
към беседата >>
„О, възлюбена моя!
Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма.
„О, възлюбена моя!
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите.
към беседата >>
Това не е разумно и благородно така да постъпваме.
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там.
Това не е разумно и благородно така да постъпваме.
Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон.
към беседата >>
Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо?
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие.
Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо?
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш.
към беседата >>
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня.
Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя!
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня.
Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам.
към беседата >>
Бащата трябва да бъде благороден в душата си.
Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме.
Бащата трябва да бъде благороден в душата си.
И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух.
към беседата >>
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо?
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял.
към беседата >>
Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня.
Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята.
към беседата >>
И синът трябва да бъде благороден.
Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си.
И синът трябва да бъде благороден.
В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
към беседата >>
Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи.
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи.
Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата.
към беседата >>
Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание.
Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание.
Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там.
към беседата >>
В държавата управляващите трябва да бъдат благородни.
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден.
В държавата управляващите трябва да бъдат благородни.
Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй.
към беседата >>
Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?
Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи.
Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?
“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски.
към беседата >>
Вие не казвате една истина.
Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание.
Вие не казвате една истина.
Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа.
към беседата >>
Умните трябва да бъдат благородни.
Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни.
Умните трябва да бъдат благородни.
Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази.
към беседата >>
“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?
Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?
“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?
“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже.
към беседата >>
Туй, което вие казвате, не може да го издържите.
„О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина.
Туй, което вие казвате, не може да го издържите.
Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече.
към беседата >>
Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон.
Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни.
Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон.
Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни.
към беседата >>
“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш.
Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?
“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш.
Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му.
към беседата >>
Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам.
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите.
Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам.
Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш.
към беседата >>
Аз отнасям туй към човешкия дух.
Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон.
Аз отнасям туй към човешкия дух.
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял.
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш.
Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял.
Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете!
към беседата >>
Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята.
Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам.
Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята.
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш.
към беседата >>
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух.
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
Туря хляба в торбата.
Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял.
Туря хляба в торбата.
Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите!
към беседата >>
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там.
Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята.
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там.
Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира.
към беседата >>
Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй.
В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй.
Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
Върви и разсъждава философски.
Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ? “ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата.
Върви и разсъждава философски.
„Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!
към беседата >>
Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа.
Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там.
Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа.
Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека.
към беседата >>
Един човек няма да преобрази.
Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй.
Един човек няма да преобрази.
Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
„Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже.
“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш? “ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски.
„Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже.
Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той.
към беседата >>
Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече.
Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа.
Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече.
Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли.
към беседата >>
Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни.
Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази.
Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни.
Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му.
“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже.
Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му.
Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше.
към беседата >>
Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш.
Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече.
Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш.
Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша.
към беседата >>
Страданието е неизбежно сега.
Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни.
Страданието е неизбежно сега.
към беседата >>
Казват: „Горе ръцете!
Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му.
Казват: „Горе ръцете!
Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
Пише писмо, пита – на кого пишеш.
Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш.
Пише писмо, пита – на кого пишеш.
Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява.
към беседата >>
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми.
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората.
към беседата >>
Дай парите!
Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете!
Дай парите!
“ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
Той вече ревизира.
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш.
Той вече ревизира.
В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си.
към беседата >>
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми.
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее.
Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
към беседата >>
“ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!
Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите!
“ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!
“ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека.
Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира.
В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека.
Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее.
Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество.
Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно.
към беседата >>
“ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той.
„Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!
“ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той.
Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли.
Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека.
Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли.
Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество.
Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света?
към беседата >>
Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше.
Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той.
Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше.
Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
Да намеря този дявол, ще го строша.
Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли.
Да намеря този дявол, ще го строша.
Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората.
към беседата >>
Хляб ми даде, и него ми взеха.“
Казват: „Горе ръцете! Дай парите! “ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите! “ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше.
Хляб ми даде, и него ми взеха.“
към беседата >>
Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява.
Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша.
Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява.
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората.
Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората.
Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде.
към беседата >>
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота.
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота.
Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски.
към беседата >>
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си.
Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява.
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си.
Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората.
Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото.
към беседата >>
Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба.
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота.
Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба.
Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората.
към беседата >>
Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си.
Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“
към беседата >>
То не е нещо произволно.
Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
То не е нещо произволно.
Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек.
към беседата >>
Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба.
Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?
“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната.
към беседата >>
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
към беседата >>
Откъде ще дойдат умните хора в света?
Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно.
Откъде ще дойдат умните хора в света?
Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора.
към беседата >>
“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите.
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?
“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите.
„Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее.
към беседата >>
Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората.
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света?
Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората.
То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
„Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия.
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите.
„Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия.
Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината.
Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева.
към беседата >>
То от само себе си няма да дойде.
Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората.
То от само себе си няма да дойде.
Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
Вие разсъждавате философски.
Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия.
Вие разсъждавате философски.
Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Човек трябва да се издигне извън условията на живота.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината.
Човек трябва да се издигне извън условията на живота.
Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири.
към беседата >>
Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото.
Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде.
Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото.
Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората.
Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски.
Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората.
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота.
Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен.
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите.
към беседата >>
Една греда говори за разумен човек.
То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото.
Една греда говори за разумен човек.
Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната.
Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари? “ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората.
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната.
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен.
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари.
към беседата >>
Една отлично свършена работа говори за разумните хора.
Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек.
Една отлично свършена работа говори за разумните хора.
Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната.
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.
към беседата >>
Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее.
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее.
Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е.
към беседата >>
Не е въпрос за глупавите.
Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора.
Не е въпрос за глупавите.
към беседата >>
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас.
към беседата >>
Но изпаднал и му останали само сто лева.
Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее.
Но изпаднал и му останали само сто лева.
Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си.
към беседата >>
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното.
Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг.
към беседата >>
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо?
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо?
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български.
към беседата >>
Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири.
Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева.
Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири.
Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Аз съм казал много пъти.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното.
Аз съм казал много пъти.
Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо?
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим.
По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика.
към беседата >>
Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите.
Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири.
Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите.
За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти.
Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години.
Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
По-нататъка вие ще разсъждавате.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим.
По-нататъка вие ще разсъждавате.
Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли.
към беседата >>
За пръв път в живота си прекарва без пари.
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите.
За пръв път в живота си прекарва без пари.
Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години.
Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят.
Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате.
Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята.
Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи.
към беседата >>
Весело му е.
Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари.
Весело му е.
Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Един мъж си играе с една жена, докато е млада.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят.
Един мъж си играе с една жена, докато е млада.
Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас.
Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята.
Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас.
Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани.
към беседата >>
Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си.
Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е.
Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си.
Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг.
Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада.
Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг.
Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас.
Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български.
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това?
към беседата >>
Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си.
Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?
към беседата >>
Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг.
Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.
към беседата >>
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика.
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български.
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика.
Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато.
към беседата >>
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?
“ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя?
към беседата >>
Не е разрешение само да сте млади.
Не е разрешение само да сте млади.
Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора.
към беседата >>
Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли.
По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика.
Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли.
Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато.
към беседата >>
“ На мнозина съм привеждал този пример.
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?
“ На мнозина съм привеждал този пример.
Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство?
към беседата >>
Вие мислите, че всичко може да постигнете.
Не е разрешение само да сте млади.
Вие мислите, че всичко може да постигнете.
Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият.
към беседата >>
Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи.
Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли.
Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи.
Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред?
към беседата >>
Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие.
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие? “ На мнозина съм привеждал този пример.
Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие.
Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене.
към беседата >>
Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете.
Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад.
Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката.
към беседата >>
Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани.
Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи.
Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани.
Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо.
към беседата >>
Смешна е моята идея.
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие? “ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие.
Смешна е моята идея.
Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх.
към беседата >>
Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад.
Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява.
Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я.
към беседата >>
Ще кажете: „Как е възможно това?
Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани.
Ще кажете: „Как е възможно това?
“ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
Туй е свръхсъзнанието.
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие? “ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея.
Туй е свръхсъзнанието.
Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение.
към беседата >>
Там е разрешението на въпроса.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява.
Там е разрешението на въпроса.
Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена.
към беседата >>
“ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато.
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това?
“ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато.
Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
Защо да не мога аз при страданието да се веселя?
Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие? “ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието.
Защо да не мога аз при страданието да се веселя?
Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят.
към беседата >>
Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора.
Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса.
Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора.
Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това?
към беседата >>
Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато.
Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато.
Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато.
Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
Защо ще скърбя за моето богатство?
“ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя?
Защо ще скърбя за моето богатство?
В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието.
към беседата >>
Само старите се бият.
Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора.
Само старите се бият.
Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това? “ От вас.
към беседата >>
Следователно англичанинът какъв е бил по-напред?
Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато.
Следователно англичанинът какъв е бил по-напред?
Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене.
Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство?
В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене.
Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие.
към беседата >>
Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката.
Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият.
Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката.
Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това? “ От вас.
към беседата >>
Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо.
Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред?
Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо.
Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх.
Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене.
Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх.
Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието.
към беседата >>
Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я.
Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката.
Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я.
Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това? “ От вас.
към беседата >>
Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо.
Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.
към беседата >>
Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение.
Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх.
Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение.
Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите.
към беседата >>
Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена.
Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я.
Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена.
И майката казва: „Отде се яви това? “ От вас.
към беседата >>
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена.
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена.
Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество?
към беседата >>
Тя поне подтиква хората да работят.
Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение.
Тя поне подтиква хората да работят.
Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова.
към беседата >>
И майката казва: „Отде се яви това?
Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена.
И майката казва: „Отде се яви това?
“ От вас.
към беседата >>
Казва: „Защо ме създаде Господ в света?
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена.
Казва: „Защо ме създаде Господ в света?
Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра.
към беседата >>
Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието.
Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят.
Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието.
Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство.
към беседата >>
“ От вас.
Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това?
“ От вас.
към беседата >>
Моето сърце все трепка от страх.
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света?
Моето сърце все трепка от страх.
Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо.
към беседата >>
Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие.
В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието.
Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие.
За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални.
към беседата >>
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас.
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас.
Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията.
към беседата >>
Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша.
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх.
Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша.
Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра?
към беседата >>
За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието.
Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие.
За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието.
Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява.
към беседата >>
Ние предаваме престъпленията един на друг.
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас.
Ние предаваме престъпленията един на друг.
Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления.
към беседата >>
Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество.
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша.
Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество.
Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието.
към беседата >>
Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите.
Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието.
Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите.
Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия?
към беседата >>
Тогава кой е виноват?
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг.
Тогава кой е виноват?
Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват?
към беседата >>
Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество?
Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество.
Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество?
Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ.
към беседата >>
Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова.
Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите.
Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова.
Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална.
към беседата >>
Виновато е доброто, по него върви и злото.
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват?
Виновато е доброто, по него върви и злото.
Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати.
към беседата >>
Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра.
Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество?
Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра.
Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство.
Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова.
Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство.
Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение.
към беседата >>
Кой е виноват?
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото.
Кой е виноват?
Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце.
към беседата >>
Човек е създаден за нещо.
Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра.
Човек е създаден за нещо.
Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно.
към беседата >>
Казват – трябва да бъдем индустриални.
Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство.
Казват – трябва да бъдем индустриални.
Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те.
към беседата >>
Богатството е виновато за престъпленията.
Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват?
Богатството е виновато за престъпленията.
Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине.
към беседата >>
Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра?
Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо.
Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра?
Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник.
към беседата >>
Индустрията не спасява.
За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални.
Индустрията не спасява.
Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават?
към беседата >>
Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления.
Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията.
Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления.
Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я.
към беседата >>
Защото има два възгледа за Битието.
Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра?
Защото има два възгледа за Битието.
Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко.
към беседата >>
Защо съвременните народи се плашат от Русия?
Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява.
Защо съвременните народи се плашат от Русия?
Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел.
към беседата >>
Кой е виноват?
Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления.
Кой е виноват?
Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло?
към беседата >>
Едни, които вярват, че имат Господ.
Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието.
Едни, които вярват, че имат Господ.
Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази.
към беседата >>
Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална.
Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия?
Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална.
Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство.
към беседата >>
Здравите са виновати.
Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват?
Здравите са виновати.
Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат.
към беседата >>
Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание.
Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ.
Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание.
Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват.
към беседата >>
Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение.
Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална.
Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение.
Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия.
към беседата >>
Вълкът не яде болни овце.
Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати.
Вълкът не яде болни овце.
Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления?
към беседата >>
Туй е наполовина вярно.
Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание.
Туй е наполовина вярно.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат.
към беседата >>
Туй предвиждат те.
Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение.
Туй предвиждат те.
Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях.
към беседата >>
Като мине покрай болната, побутне я и замине.
Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце.
Като мине покрай болната, побутне я и замине.
Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник.
Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник.
Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви.
към беседата >>
Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават?
Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те.
Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават?
Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Като мине покрай здравата, изяжда я.
Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине.
Като мине покрай здравата, изяжда я.
Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко.
Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник.
Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко.
Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?
към беседата >>
Всяко нещо си има своя краен предел.
Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават?
Всяко нещо си има своя краен предел.
Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло?
Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я.
Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло?
Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
Тогава разликата между тези две вярвания е тази.
Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко.
Тогава разликата между тези две вярвания е тази.
Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва.
към беседата >>
Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство.
Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел.
Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство.
Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат.
Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло?
Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат.
Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват.
Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази.
Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват.
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота.
към беседата >>
Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия.
Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство.
Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия.
Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Щеше ли да има престъпления?
Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат.
Щеше ли да има престъпления?
Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат.
Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват.
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат.
А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
към беседата >>
Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях.
Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия.
Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях.
Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления?
Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.
към беседата >>
А те даже не подозират, че са красиви.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат.
А те даже не подозират, че са красиви.
Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот.
към беседата >>
Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях.
Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.
към беседата >>
Казвам, има само един начин на проявление в света.
Казвам, има само един начин на проявление в света.
Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството.
към беседата >>
Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?
Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви.
Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?
“ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел.
към беседата >>
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение.
Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди?
към беседата >>
Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове.
Казвам, има само един начин на проявление в света.
Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове.
Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света.
към беседата >>
“ Тази красота изчезва.
Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?
“ Тази красота изчезва.
Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип.
към беседата >>
Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение.
Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго.
Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди?
към беседата >>
Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат.
Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове.
Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат.
Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право.
към беседата >>
Аз наричам – тази е относителна красота.
Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва.
Аз наричам – тази е относителна красота.
Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него.
към беседата >>
Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго.
Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи.
Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре.
към беседата >>
Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде.
Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат.
Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде.
То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното.
към беседата >>
Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота.
Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране.
към беседата >>
Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи.
Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове.
Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди?
към беседата >>
То ще дойде само от ония велики души.
Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде.
То ще дойде само от ония велики души.
Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека.
към беседата >>
Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот.
А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот.
Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази.
към беседата >>
Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките.
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове.
Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките.
Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.
към беседата >>
Ние не сме за потисничеството.
Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души.
Ние не сме за потисничеството.
Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш.
към беседата >>
Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел.
Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот.
Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел.
Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди?
Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките.
Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди?
Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.
към беседата >>
Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света.
Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството.
Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света.
Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право.
към беседата >>
Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип.
“ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел.
Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип.
Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди?
Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди?
Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди?
Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.
към беседата >>
Хората може да се борят, това е тяхно право.
Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света.
Хората може да се борят, това е тяхно право.
Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света.
към беседата >>
Мислел, че може и без него.
Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип.
Мислел, че може и без него.
Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
Един фанатик ще роди, да убива хората утре.
Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди?
Един фанатик ще роди, да убива хората утре.
Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.
към беседата >>
Но аз говоря за вътрешното.
Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право.
Но аз говоря за вътрешното.
Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота.
към беседата >>
Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране.
Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него.
Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране.
Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди?
Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре.
Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди?
Един грандоман като нея.
към беседата >>
Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека.
То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното.
Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека.
Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота.
към беседата >>
Тогаз загази.
Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране.
Тогаз загази.
И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
Един грандоман като нея.
Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди?
Един грандоман като нея.
към беседата >>
Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш.
Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека.
Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш.
Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази.
И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
към беседата >>
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи.
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи.
Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие?
към беседата >>
Туй никой не ти е дал право.
Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш.
Туй никой не ти е дал право.
Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
Та кога ще се поправи светът?
Та кога ще се поправи светът?
Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат.
към беседата >>
Туй е желанието на всички хора.
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи.
Туй е желанието на всички хора.
Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството.
към беседата >>
Никой не ти е дал туй свещено право в света.
Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право.
Никой не ти е дал туй свещено право в света.
Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще.
Та кога ще се поправи светът?
Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще.
Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как?
към беседата >>
Какво ще стане?
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора.
Какво ще стане?
Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна.
към беседата >>
Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота.
Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света.
Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота.
То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
Ние напред трябва да идем.
Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще.
Ние напред трябва да идем.
Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието.
към беседата >>
Сегашната криза.
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане?
Сегашната криза.
Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане.
към беседата >>
То има право да вземе живота.
Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота.
То има право да вземе живота.
Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще.
Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем.
Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще.
Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат.
към беседата >>
Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание.
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза.
Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание.
Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно.
към беседата >>
Сега сами хората си позволяват.
Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота.
Сега сами хората си позволяват.
към беседата >>
Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот.
Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще.
Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот.
Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него.
към беседата >>
Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие?
При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание.
Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие?
Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
Но сега да дойдем до заключението.
Но сега да дойдем до заключението.
След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат.
Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот.
Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат.
Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери.
към беседата >>
Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството.
Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие?
Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството.
Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
След 2100 години хората ще говорят другояче.
Но сега да дойдем до заключението.
След 2100 години хората ще говорят другояче.
След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как?
Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат.
Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как?
Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно?
към беседата >>
Сега аз ви представям човешката страна.
Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството.
Сега аз ви представям човешката страна.
Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират.
Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче.
След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират.
След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието.
Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как?
Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието.
Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него.
към беседата >>
Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане.
Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна.
Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане.
Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства.
Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират.
След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства.
Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Нищо няма да постигнат.
Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието.
Нищо няма да постигнат.
Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая.
към беседата >>
Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно.
Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане.
Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно.
Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
Земята ще мяза на една райска градина.
Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства.
Земята ще мяза на една райска градина.
Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него.
Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат.
Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него.
Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него.
към беседата >>
Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно.
Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.
към беседата >>
Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина.
Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.
към беседата >>
Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери.
Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него.
Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери.
Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят.
към беседата >>
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце.
Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал.
към беседата >>
Защо тогава не постъпват съобразно?
Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери.
Защо тогава не постъпват съобразно?
Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат.
към беседата >>
Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце.
Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото.
Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво.
към беседата >>
Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него.
Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно?
Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него.
Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки?
към беседата >>
Това не са организирани закони, не са организирани армии.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото.
Това не са организирани закони, не са организирани армии.
Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая.
Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него.
Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая.
Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни.
към беседата >>
Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии.
Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира.
Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
Той не е бил в рая, нищо не знае за него.
Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая.
Той не е бил в рая, нищо не знае за него.
Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен.
към беседата >>
Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира.
Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух.
Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят.
Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него.
Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят.
Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те.
към беседата >>
Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал.
Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух.
Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал.
Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат.
Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят.
Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат.
Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво.
Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал.
Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво.
Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
Ако разказът е верен, де са другите реки?
Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат.
Ако разказът е верен, де са другите реки?
В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво.
Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.
към беседата >>
В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни.
Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки?
В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни.
За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво.
И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз.
към беседата >>
За тях няма нито помен.
Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни.
За тях няма нито помен.
Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога?
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво.
И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога?
Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години.
към беседата >>
Някъде са текли те.
Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен.
Някъде са текли те.
Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога?
Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време.
Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане.
към беседата >>
Там се описва накъде са текли.
Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те.
Там се описва накъде са текли.
към беседата >>
Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време.
Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас.
Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена.
към беседата >>
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс.
Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам.
към беседата >>
Ние сме по-близо до това време.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас.
Ние сме по-близо до това време.
Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето.
към беседата >>
Доказва човекът.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс.
Доказва човекът.
Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така.
към беседата >>
Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз.
Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време.
Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз.
За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето.
към беседата >>
Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът.
Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха.
Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува.
към беседата >>
За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години.
И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз.
За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години.
Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин.
към беседата >>
Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха.
Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия.
Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него.
към беседата >>
Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане.
Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години.
Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане.
Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните.
към беседата >>
Това е тяхно гледище.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия.
Това е тяхно гледище.
Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам.
към беседата >>
Европа ще бъде изменена.
Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане.
Европа ще бъде изменена.
Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави?
към беседата >>
Сега не искам да опровергавам.
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище.
Сега не искам да опровергавам.
От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека.
към беседата >>
Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето.
Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена.
Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето.
Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество.
към беседата >>
От професорско гледище е така.
Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам.
От професорско гледище е така.
Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат.
към беседата >>
Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето.
Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето.
Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето.
И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години.
към беседата >>
Раят и сега съществува.
Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така.
Раят и сега съществува.
Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека.
към беседата >>
И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин.
За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето.
И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин.
Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа.
към беседата >>
Тези четири реки и сега съществуват у него.
Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува.
Тези четири реки и сега съществуват у него.
Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река.
към беседата >>
Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните.
Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин.
Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните.
Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо.
към беседата >>
Не искам да доказвам.
Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него.
Не искам да доказвам.
Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
Но тогава какво трябва да се прави?
Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните.
Но тогава какво трябва да се прави?
То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо.
към беседата >>
Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека.
Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам.
Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека.
Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество.
Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави?
То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество.
То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат.
От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека.
Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат.
Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
То е един път от 2100 години.
Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество.
То е един път от 2100 години.
Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека.
Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат.
Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека.
В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
Те са два дни и няколко часа.
И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години.
Те са два дни и няколко часа.
В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
В него е тази река.
Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека.
В него е тази река.
А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо.
Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа.
В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо.
Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река.
А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.
към беседата >>
Два дни и един час, това не е много нещо.
Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо.
Два дни и един час, това не е много нещо.
Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост.
Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество.
към беседата >>
Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо.
Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“
към беседата >>
Той знаеше къде е раят.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост.
Той знаеше къде е раят.
Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята.
към беседата >>
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът.
След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде.
към беседата >>
Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят.
Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието.
Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал.
към беседата >>
След 2100 години.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът.
След 2100 години.
Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо.
към беседата >>
Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието.
Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието.
Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава.
към беседата >>
Така го кажете.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години.
Така го кажете.
Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система.
към беседата >>
Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието.
Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те.
Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше.
към беседата >>
Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете.
Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава.
към беседата >>
Те представят цялото човечество.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те.
Те представят цялото човечество.
И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години.
към беседата >>
Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде.
За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност.
към беседата >>
И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята.
Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество.
И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята.
Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия?
към беседата >>
За някои хора, които искат, може да дойде.
Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде.
За някои хора, които искат, може да дойде.
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега.
към беседата >>
Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал.
Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята.
Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал.
Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея.
към беседата >>
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо.
След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде.
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо.
Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава.
Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал.
Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава.
Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса.
към беседата >>
Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система.
Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо.
Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система.
Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Яков беше около 60 години близо, когато бягаше.
Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава.
Яков беше около 60 години близо, когато бягаше.
Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи.
към беседата >>
Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава.
Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система.
Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава.
След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Когато се женеше, той беше на 62 години.
Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше.
Когато се женеше, той беше на 62 години.
Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга?
към беседата >>
След 2100 години на месечината ще има растителност.
Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава.
След 2100 години на месечината ще има растителност.
Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Колко беше първата жена на Яков Лия?
И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години.
Колко беше първата жена на Яков Лия?
Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш.
към беседата >>
Това са пророчески работи сега.
За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност.
Това са пророчески работи сега.
Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Той я видя, и се влюби в нея.
Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия?
Той я видя, и се влюби в нея.
Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени.
към беседата >>
Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега.
Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
към беседата >>
Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса.
Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея.
Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса.
Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
Но сега практическата страна.
Но сега практическата страна.
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма.
към беседата >>
Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи.
Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса.
Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи.
Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене.
Но сега практическата страна.
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене.
Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие?
към беседата >>
Казва: „Защо ме излъга?
Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи.
Казва: „Защо ме излъга?
“ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
Какво ще стане с тебе?
Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене.
Какво ще стане с тебе?
Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият.
към беседата >>
“ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш.
Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга?
“ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш.
Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш.
Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе?
Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш.
След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна.
към беседата >>
Има неща еднообразни в живота.
Има неща еднообразни в живота.
Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората.
към беседата >>
Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени.
Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш.
Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени.
Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши.
Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш.
След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши.
По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не.
към беседата >>
Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата.
Има неща еднообразни в живота.
Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата.
Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо.
към беседата >>
Питам, как ще оправдаете вие?
Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга? “ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени.
Питам, как ще оправдаете вие?
към беседата >>
По-лошо от умиралка няма.
Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши.
По-лошо от умиралка няма.
Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия.
към беседата >>
Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света.
Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата.
Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света.
Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях.
към беседата >>
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са.
Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите.
към беседата >>
Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие?
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма.
Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие?
Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах.
към беседата >>
Еднообразни работи сте чували много пъти.
Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света.
Еднообразни работи сте чували много пъти.
Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане.
към беседата >>
Те имат много хубава черта.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са.
Те имат много хубава черта.
Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост.
към беседата >>
Даже и вярващи искат да се самоубият.
Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие?
Даже и вярващи искат да се самоубият.
Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие.
към беседата >>
Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка.
Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти.
Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка.
(Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих.
към беседата >>
Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта.
Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно.
Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен.
към беседата >>
Значи смъртта не е толкова страшна.
Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият.
Значи смъртта не е толкова страшна.
Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви.
към беседата >>
(Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората.
Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка.
(Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората.
Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно.
Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е.
Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не.
След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна.
Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не.
Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия.
към беседата >>
Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо.
Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората.
Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо.
Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е.
Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината.
Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия.
По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не.
Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия.
Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви.
към беседата >>
Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях.
Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо.
Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях.
Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
Тази е една от похвалните черти на евреите.
Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината.
Тази е една от похвалните черти на евреите.
Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах.
Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия.
Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах.
Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш.
към беседата >>
Това е само вътрешно, субективно схващане.
Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях.
Това е само вътрешно, субективно схващане.
(Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост.
Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите.
Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост.
И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие.
Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах.
Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие.
Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
(Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих.
Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане.
(Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих.
„Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен.
Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост.
И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен.
Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Та и човекът, като умре, пак върви.
Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие.
Та и човекът, като умре, пак върви.
Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
„Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
(Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих.
„Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“
към беседата >>
Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен.
Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.
към беседата >>
Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия.
Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви.
Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия.
Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
В живота има две условия.
В живота има две условия.
Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия.
към беседата >>
Питам, какво беше престъплението на Йосифа?
Питам, какво беше престъплението на Йосифа?
Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили.
към беседата >>
Щом и там върви, и тук ще върви.
Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия.
Щом и там върви, и тук ще върви.
По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
Едното условие е благоприятно за човешкото развитие.
В живота има две условия.
Едното условие е благоприятно за човешкото развитие.
И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба.
към беседата >>
Той беше много щастлив човек.
Питам, какво беше престъплението на Йосифа?
Той беше много щастлив човек.
Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар.
към беседата >>
По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш.
Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви.
По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш.
По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
И в умствено отношение тия две условия съществуват.
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие.
И в умствено отношение тия две условия съществуват.
Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата.
към беседата >>
Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си.
Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек.
Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си.
Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа.
към беседата >>
По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш.
По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.
към беседата >>
Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест.
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват.
Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест.
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност.
към беседата >>
Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили.
Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си.
Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили.
То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие.
към беседата >>
Така не се говори.
Така не се говори.
То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си.
към беседата >>
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия.
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест.
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия.
Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува.
към беседата >>
То е тщеславие у него.
Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили.
То е тщеславие у него.
После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше.
към беседата >>
То е онова възмущение на нашето самосъзнание.
Така не се говори.
То е онова възмущение на нашето самосъзнание.
Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля.
към беседата >>
Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия.
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия.
Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия.
Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон.
към беседата >>
После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили.
Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него.
После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили.
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше.
към беседата >>
Има нещо по-велико.
Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание.
Има нещо по-велико.
Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления.
към беседата >>
Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба.
Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия.
Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба.
Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове.
към беседата >>
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар.
Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили.
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар.
Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
към беседата >>
Природата дава.
Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико.
Природата дава.
Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления.
към беседата >>
Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата.
И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба.
Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата.
Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа.
Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар.
Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа.
Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава.
към беседата >>
Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват.
Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава.
Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват.
Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя.
към беседата >>
Всеки човек в живота се интересува от своята специалност.
Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата.
Всеки човек в живота се интересува от своята специалност.
Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие.
Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа.
Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие.
Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът.
към беседата >>
Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си.
Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват.
Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си.
Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието.
към беседата >>
Щом нещата са от общ характер, не се интересува.
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност.
Щом нещата са от общ характер, не се интересува.
Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Той имаше нещо, с което се бореше.
То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие.
Той имаше нещо, с което се бореше.
Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години.
към беседата >>
Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля.
То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си.
Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля.
Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет.
към беседата >>
Специалистите в живота зависят от един общ закон.
Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува.
Специалистите в живота зависят от един общ закон.
Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Той не го съзнаваше.
После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше.
Той не го съзнаваше.
Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет.
към беседата >>
Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления.
Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля.
Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления.
В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал.
към беседата >>
Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове.
Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон.
Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове.
Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше.
Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше.
към беседата >>
В името на Христа са вършени всички престъпления.
Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления.
В името на Христа са вършени всички престъпления.
Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея.
към беседата >>
Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове.
Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.
към беседата >>
Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава.
Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава.
Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
Сега и името Христос трябва да очистя.
Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления.
Сега и името Христос трябва да очистя.
Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше.
към беседата >>
Та казвам, тези неща са направени непонятни.
Та казвам, тези неща са направени непонятни.
Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем.
към беседата >>
Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът.
Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава.
Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът.
Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
Казвате – тъй е писано в Евангелието.
Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя.
Казвате – тъй е писано в Евангелието.
То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме.
към беседата >>
Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това.
Та казвам, тези неща са направени непонятни.
Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това.
Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем.
към беседата >>
Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години.
Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът.
Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години.
Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
То е по Стария завет.
Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието.
То е по Стария завет.
Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух.
Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това.
Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух.
Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет.
Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години.
Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет.
Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
Мойсей не е писал.
Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет.
Мойсей не е писал.
Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него.
Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух.
Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него.
Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Сбъдна се всичко туй, което казваше.
Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет.
Сбъдна се всичко туй, което казваше.
Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея.
В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал.
Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея.
Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
Интересно е онова, за което човек не знае.
Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него.
Интересно е онова, за което човек не знае.
В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше.
Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.
към беседата >>
Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше.
Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея.
Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше.
А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем.
Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае.
В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем.
Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Защото не е външната сила, която може да спаси света.
Защото не е външната сила, която може да спаси света.
Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях.
към беседата >>
А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме.
Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше.
А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме.
Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем.
Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем.
Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем.
Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Туй е едно велико разбиране на живота.
Защото не е външната сила, която може да спаси света.
Туй е едно велико разбиране на живота.
Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
към беседата >>
Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме.
Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.
към беседата >>
Това е нашето нещастие.
Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем.
Това е нашето нещастие.
към беседата >>
Сегашните хора имат желание да властват.
Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота.
Сегашните хора имат желание да властват.
Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
към беседата >>
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия.
Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа.
към беседата >>
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено.
Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното.
към беседата >>
Какво се ползваш, ако властваш.
Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват.
Какво се ползваш, ако властваш.
Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
към беседата >>
Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия.
Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга.
Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация.
към беседата >>
Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено.
Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят.
Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?
към беседата >>
Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш.
Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш.
Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш.
Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка.
към беседата >>
Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга.
Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил.
Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос.
към беседата >>
Те разрешават много въпроси, които са на втори план.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят.
Те разрешават много въпроси, които са на втори план.
Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?
към беседата >>
Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях.
Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш.
Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях.
Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас.
към беседата >>
Елифас Леви сам разправя своя опит.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил.
Елифас Леви сам разправя своя опит.
Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо.
към беседата >>
Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план.
Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят.
За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен.
към беседата >>
Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях.
Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец.
към беседата >>
Като се явил, той паднал на гърба си.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит.
Като се явил, той паднал на гърба си.
Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно.
към беседата >>
За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят.
За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя.
Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни.
към беседата >>
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная.
към беседата >>
Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа.
Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си.
Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа.
Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата.
към беседата >>
Туй е най-важното.
Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя.
Туй е най-важното.
Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни.
към беседата >>
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица.
към беседата >>
Сега ще кажете, че това е халюцинация.
Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа.
Сега ще кажете, че това е халюцинация.
То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот.
към беседата >>
Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?
Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното.
Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?
“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер.
към беседата >>
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка.
Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка.
А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация.
То е друг въпрос.
Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение.
към беседата >>
“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?
Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?
“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?
“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича?
към беседата >>
А при това има едно нахалство от нас.
Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка.
А при това има едно нахалство от нас.
Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката.
към беседата >>
Халюцинацията се отличава с едно нещо.
Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос.
Халюцинацията се отличава с едно нещо.
Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света.
към беседата >>
“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен.
Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?
“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен.
Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли?
към беседата >>
Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец.
Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас.
Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец.
Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла.
към беседата >>
Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно.
Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо.
Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно.
Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение.
към беседата >>
Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни.
За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен.
Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни.
Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече.
към беседата >>
Обаче така ли е, аз не зная.
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец.
Обаче така ли е, аз не зная.
Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят.
към беседата >>
Това е сянката на нещата.
Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно.
Това е сянката на нещата.
А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение.
към беседата >>
Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни.
Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни.
Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни.
Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго.
към беседата >>
Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица.
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная.
Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица.
Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е.
към беседата >>
А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот.
Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата.
А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот.
Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение.
към беседата >>
Мислете за нас.“ Те са от обществен характер.
Ще ме пита някой: „Ти българин ли си? “ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни.
Мислете за нас.“ Те са от обществен характер.
От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота.
към беседата >>
Малко срещал съм, дето близо е до светийството.
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица.
Малко срещал съм, дето близо е до светийството.
Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си.
към беседата >>
Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение.
То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот.
Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение.
Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
От какво произтича?
“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си? “ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер.
От какво произтича?
От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира.
към беседата >>
Синът благоговее пред майката.
А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството.
Синът благоговее пред майката.
Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер.
към беседата >>
Онова, което носи живот, то е истината в света.
Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение.
Онова, което носи живот, то е истината в света.
То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
От нямане храна ли?
“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича?
От нямане храна ли?
Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла.
Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката.
Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла.
Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока.
към беседата >>
То не е заблуждение.
Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света.
То не е заблуждение.
Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече.
Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли?
Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече.
Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят.
Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла.
Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят.
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си.
към беседата >>
Онова, което носи смърт, то е заблуждение.
Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение.
Онова, което носи смърт, то е заблуждение.
Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго.
Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече.
Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго.
Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е.
Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят.
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е.
Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава.
към беседата >>
Онова, което носи раздор, то е заблуждение.
А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение.
Онова, което носи раздор, то е заблуждение.
Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
Страхът скъсява живота.
Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго.
Страхът скъсява живота.
Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си.
Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е.
Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си.
Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин.
към беседата >>
Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение.
Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.
към беседата >>
Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира.
От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота.
Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира.
И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер.
Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си.
Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер.
И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока.
към беседата >>
Сега в света вие казвате – богатите хора имат.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат.
Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат?
към беседата >>
И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира.
И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.
към беседата >>
И ако бащата мисли така, той е на крива посока.
Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер.
И ако бащата мисли така, той е на крива посока.
Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си.
към беседата >>
Че кой е богат?
Сега в света вие казвате – богатите хора имат.
Че кой е богат?
Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд.
към беседата >>
Всяка една мисъл тежи.
Всяка една мисъл тежи.
Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си.
към беседата >>
Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си.
Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока.
Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си.
Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка.
към беседата >>
Аз виждам целия свят богат.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат?
Аз виждам целия свят богат.
Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят.
към беседата >>
Хиляди килограми може да тежи една мисъл.
Всяка една мисъл тежи.
Хиляди килограми може да тежи една мисъл.
Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл.
към беседата >>
Каже ли, че е повече, така не се възпитава.
Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си.
Каже ли, че е повече, така не се възпитава.
Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си.
към беседата >>
Това не е нещастие.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат.
Това не е нещастие.
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Вие мислите, че мислите нямат тежест.
Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл.
Вие мислите, че мислите нямат тежест.
Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква.
към беседата >>
Защото хората не се възпитават по този начин.
Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава.
Защото хората не се възпитават по този начин.
Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви?
към беседата >>
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие.
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор.
Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора.
Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест.
Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора.
Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл.
към беседата >>
Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока.
Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин.
Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока.
Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка.
към беседата >>
Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат?
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор.
Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат?
Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Войниците турят раниците по 50 килограма.
Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора.
Войниците турят раниците по 50 килограма.
Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш.
към беседата >>
Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си.
И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока.
Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си.
Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете?
към беседата >>
Той в себе си има един съд.
Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат?
Той в себе си има един съд.
Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Една дума – и милиони килограма турят на гърба си.
Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма.
Една дума – и милиони килограма турят на гърба си.
Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл.
към беседата >>
Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка.
Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си.
Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка.
Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син.
към беседата >>
Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят.
Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд.
Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят.
А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Тежи тази мисъл.
Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си.
Тежи тази мисъл.
Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли.
към беседата >>
Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си.
Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка.
Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си.
Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща.
към беседата >>
А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят.
А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква.
Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл.
Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква.
Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години.
към беседата >>
Коя е дъщеря ви?
Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си.
Коя е дъщеря ви?
Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде?
към беседата >>
Казвате, да си дадат богатите парите.
Казвате, да си дадат богатите парите.
Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора.
към беседата >>
Тежи всяка една мисъл.
Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква.
Тежи всяка една мисъл.
Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил.
към беседата >>
Вашата минала майка.
Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви?
Вашата минала майка.
Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде.
към беседата >>
Но парите няма да оправят света.
Казвате, да си дадат богатите парите.
Но парите няма да оправят света.
Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях.
към беседата >>
Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш.
Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл.
Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш.
Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него?
към беседата >>
Тогава какво ще ми кажете?
Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка.
Тогава какво ще ми кажете?
Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям.
към беседата >>
Разбиране трябва.
Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света.
Разбиране трябва.
Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите.
към беседата >>
Казват, празна работа била човешката мисъл.
Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш.
Казват, празна работа била човешката мисъл.
Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест.
към беседата >>
Или имате син.
Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете?
Или имате син.
Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Сега богатите и бедните загазили.
Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва.
Сега богатите и бедните загазили.
Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал.
към беседата >>
Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли.
Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл.
Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли.
Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
Той е вашият минал баща.
Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син.
Той е вашият минал баща.
Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата.
Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили.
Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата.
Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място.
към беседата >>
Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години.
Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли.
Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години.
Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
Ама туй може ли да бъде?
Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща.
Ама туй може ли да бъде?
То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Те са бедни хора.
Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата.
Те са бедни хора.
Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него.
към беседата >>
Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил.
Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години.
Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил.
Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде.
Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде?
То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде.
То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Всичкото богатство в света се дължи на тях.
Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора.
Всичкото богатство в света се дължи на тях.
Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение.
към беседата >>
Че какво обидил в него?
Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил.
Че какво обидил в него?
Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
То е теория, аз само ви изнасям.
Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде.
То е теория, аз само ви изнасям.
Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите.
Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях.
Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите.
Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня.
към беседата >>
Че някъде накърнил неговата чест.
Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него?
Че някъде накърнил неговата чест.
Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям.
Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.
към беседата >>
Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал.
Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите.
Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал.
Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си.
към беседата >>
Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест.
Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
към беседата >>
Съществува ли туй като закон в природата, или не?
Съществува ли туй като закон в природата, или не?
Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не.
към беседата >>
Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място.
Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал.
Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място.
Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?
към беседата >>
Сега ние говорим в света тъй отвлечено.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено.
Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си.
към беседата >>
Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа.
Съществува ли туй като закон в природата, или не?
Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа.
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората.
към беседата >>
Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него.
Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място.
Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него.
Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят.
към беседата >>
Кой е виновен за онова, което става в света?
Сега ние говорим в света тъй отвлечено.
Кой е виновен за онова, което става в света?
Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват?
към беседата >>
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория.
Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа.
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория.
След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
към беседата >>
Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение.
Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него.
Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение.
Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва.
към беседата >>
Виновен аз вземам в двояк смисъл.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света?
Виновен аз вземам в двояк смисъл.
Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен.
към беседата >>
След хиляди години ще се докаже.
Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория.
След хиляди години ще се докаже.
След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи.
към беседата >>
Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня.
Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение.
Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня.
Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно?
към беседата >>
Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл.
Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света.
Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо?
към беседата >>
След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега.
Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже.
След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега.
За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава.
към беседата >>
Царят влиза, съблича дрехите си.
Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня.
Царят влиза, съблича дрехите си.
По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега.
към беседата >>
Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света.
Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече.
Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото.
към беседата >>
За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не.
Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега.
За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не.
Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към беседата >>
По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?
Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си.
По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?
“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика.
към беседата >>
Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си.
Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече.
Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си.
Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто?
към беседата >>
Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората.
Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не.
Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората.
Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете.
към беседата >>
“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят.
Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?
“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят.
Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
Казвате: „Кой е виноват?
Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си.
Казвате: „Кой е виноват?
“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно.
към беседата >>
Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората.
Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена.
към беседата >>
Никой не му вярва.
Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят.
Никой не му вярва.
Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен.
Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват?
“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен.
Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си.
към беседата >>
Като дойде вълната, ще го заличи.
След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
Като дойде вълната, ще го заличи.
Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо.
към беседата >>
Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно?
Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва.
Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно?
Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
Доброто, то е виновно. Защо?
Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен.
Доброто, то е виновно. Защо?
Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен.
към беседата >>
Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава.
След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи.
Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава.
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени.
към беседата >>
Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега.
Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно?
Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега.
Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
Че влече злото.
Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо?
Че влече злото.
Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове.
към беседата >>
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава.
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува.
към беседата >>
Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика.
По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите? “ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега.
Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика.
Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
Кой е виновен за доброто?
Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото.
Кой е виновен за доброто?
Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши.
към беседата >>
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете.
Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете.
Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие.
към беседата >>
Ще кажете – не са само царете виновни.
“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика.
Ще кажете – не са само царете виновни.
към беседата >>
Злото е виновно.
Казвате: „Кой е виноват? “ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто?
Злото е виновно.
Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо.
към беседата >>
Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена.
Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете.
Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена.
Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим.
към беседата >>
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство.
Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство.
Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара.
към беседата >>
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
(втори вариант)
Казвате: Без сянка не може ли? Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Където отидеш ти, тя все ще дойде.
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин.
към втори вариант >>
Запример, казвам едно изречение: Път без прах.
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах.
Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Някой може да попита: Какво иска да каже? Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират.
(втори вариант)
Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, като един лист и цвят на растение. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притичат вашите приятели да ви помогнат. Ти няма да бъдеш най-големия бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери.
Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират.
Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви.
към втори вариант >>
Трябва да се примирите с това положение.
(втори вариант)
Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Където отидеш ти, тя все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви.
Трябва да се примирите с това положение.
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото.
към втори вариант >>
Път без прах има само в далечния живот.
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах.
Път без прах има само в далечния живот.
В този живот не може да има път без прах. Някой може да попита: Какво иска да каже? Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се.
(втори вариант)
Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притичат вашите приятели да ви помогнат. Ти няма да бъдеш най-големия бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират.
Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се.
Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички.
към втори вариант >>
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
(втори вариант)
Не може ли да се освободиш? Не може никога. Където отидеш ти, тя все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примирите с това положение.
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
към втори вариант >>
В този живот не може да има път без прах.
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах. Път без прах има само в далечния живот.
В този живот не може да има път без прах.
Някой може да попита: Какво иска да каже? Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай.
(втори вариант)
В най-дребните ви пожелания ще се притичат вашите приятели да ви помогнат. Ти няма да бъдеш най-големия бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се.
Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай.
Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света.
към втори вариант >>
Това трябва да го знаете.
(втори вариант)
Не може никога. Където отидеш ти, тя все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото.
Това трябва да го знаете.
Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
към втори вариант >>
Някой може да попита: Какво иска да каже?
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах.
Някой може да попита: Какво иска да каже?
Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Това е една реална опитност в света.
(втори вариант)
Ти няма да бъдеш най-големия бедняк в света, няма да бъдеш изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай.
Това е една реална опитност в света.
Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
към втори вариант >>
Аз говоря за земния живот.
(втори вариант)
Където отидеш ти, тя все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете.
Аз говоря за земния живот.
Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това.
към втори вариант >>
Път без прах идеен, Божествен живот.
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Някой може да попита: Какво иска да каже?
Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Всички трябва да я имате.
(втори вариант)
Имаме примери. Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света.
Всички трябва да я имате.
Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните.
към втори вариант >>
Немислимо е по никой начин.
(втори вариант)
Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот.
Немислимо е по никой начин.
Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място.
към втори вариант >>
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак.
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак.
Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате.
към втори вариант >>
Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви.
(втори вариант)
Когато хванаха апостол Петър и го сложиха в тъмница, събраха се 100-120 души братя да се молят, защото на другия ден щяха да го екзекутират. Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате.
Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви.
Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права?
към втори вариант >>
Някой казва: Да се освободим от злото.
(втори вариант)
Трябва да се примирите с това положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин.
Някой казва: Да се освободим от злото.
Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати.
към втори вариант >>
Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание.
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак.
Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание.
И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава.
към втори вариант >>
Не само за едного, но за всички.
(втори вариант)
Но идва ангел, отключва веригата, побутва го и му казва: Стани, опаши се. Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви.
Не само за едного, но за всички.
Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем.
към втори вариант >>
Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
(втори вариант)
В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото.
Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили?
към втори вариант >>
И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат.
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание.
И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат.
Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат.
към втори вариант >>
Туй е дадено като назидание в света.
(втори вариант)
Бута вратата, отваря я, минават край заспалите стражи и му казва: Върви, и назад не се обръщай. Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички.
Туй е дадено като назидание в света.
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата.
към втори вариант >>
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
(втори вариант)
Това трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото.
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви.
към втори вариант >>
Всички вие искате да си помогнете. Защо?
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат.
Всички вие искате да си помогнете. Защо?
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление.
към втори вариант >>
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
(втори вариант)
Това е една реална опитност в света. Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света.
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това.
(втори вариант)
Аз говоря за земния живот. Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе.
Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това.
Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо?
към втори вариант >>
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо?
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо.
към втори вариант >>
Те искат да помогнат на бедните.
(втори вариант)
Всички трябва да я имате. Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави.
Те искат да помогнат на бедните.
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон.
към втори вариант >>
Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място.
(втори вариант)
Немислимо е по никой начин. Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това.
Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
към втори вариант >>
Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате.
(втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате.
Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание.
към втори вариант >>
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права?
(втори вариант)
Когато съзнавате в душата си, че има един да застане до вас, да вземе вашата страна, това е силата ви. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните.
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права?
В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата.
към втори вариант >>
Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати.
(втори вариант)
Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати.
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва.
към втори вариант >>
Забележете следното всеки може да го наблюдава.
(втори вариант)
Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате.
Забележете следното всеки може да го наблюдава.
Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните?
към втори вариант >>
В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем.
(втори вариант)
Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права?
В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем.
Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие.
към втори вариант >>
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили?
(втори вариант)
Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати.
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили?
Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи?
към втори вариант >>
Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат.
(втори вариант)
И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава.
Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат.
Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати.
към втори вариант >>
Левицата е по-права, отколкото десницата.
(втори вариант)
Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем.
Левицата е по-права, отколкото десницата.
Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
към втори вариант >>
Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви.
(втори вариант)
Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили?
Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви.
Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ?
към втори вариант >>
Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление.
(втори вариант)
Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат.
Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление.
Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
към втори вариант >>
Това не е пристрастие.
(втори вариант)
Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата.
Това не е пристрастие.
Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази?
към втори вариант >>
Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви.
Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо?
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа.
към втори вариант >>
Вие се чудите защо.
(втори вариант)
Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление.
Вие се чудите защо.
Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете.
към втори вариант >>
Това е закон.
(втори вариант)
Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие.
Това е закон.
Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Само ценното.
към втори вариант >>
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
(втори вариант)
Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо?
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш?
към втори вариант >>
Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание.
(втори вариант)
Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо.
Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание.
Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне.
към втори вариант >>
Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата.
(втори вариант)
Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права? В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон.
Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата.
И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Само ценното. Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
Да стане разбойник пак не трябва.
(втори вариант)
Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си.
Да стане разбойник пак не трябва.
След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа?
към втори вариант >>
Как ще си го обясните?
(втори вариант)
Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание.
Как ще си го обясните?
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко.
към втори вариант >>
И в десните има едно пристрастие.
(втори вариант)
В някои отношения не са прави, но където са прави, трябва да им го признаем. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата.
И в десните има едно пристрастие.
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Само ценното. Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи?
(втори вариант)
Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва.
След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи?
Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници.
към втори вариант >>
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати.
(втори вариант)
Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните?
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати.
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи.
към втори вариант >>
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
(втори вариант)
Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие.
Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
Кое трябва да се запази? Само ценното. Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ?
(втори вариант)
Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи?
Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ?
Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари.
към втори вариант >>
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
(втори вариант)
Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати.
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята.
към втори вариант >>
Кое трябва да се запази?
(втори вариант)
Това не е пристрастие. Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното.
Кое трябва да се запази?
Само ценното. Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
Казва: Вярвам в Господа.
(втори вариант)
Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ?
Казва: Вярвам в Господа.
Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб.
към втори вариант >>
Всички сте опитали този закон и го знаете.
(втори вариант)
Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва.
Всички сте опитали този закон и го знаете.
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила.
към втори вариант >>
Само ценното.
(втори вариант)
Това е закон. Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази?
Само ценното.
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
Човещина нали имаш?
(втори вариант)
Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа.
Човещина нали имаш?
Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял.
към втори вариант >>
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне.
(втори вариант)
Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете.
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне.
Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това?
към втори вариант >>
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
(втори вариант)
Като се помогне на бедните, ще се помогне на държавата. И в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Само ценното.
Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.
към втори вариант >>
Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа?
(втори вариант)
Да стане разбойник пак не трябва. След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш?
Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа?
Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата.
към втори вариант >>
Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко.
(втори вариант)
Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне.
Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко.
Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя!
към втори вариант >>
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим?
към втори вариант >>
Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници.
(втори вариант)
След като е свършил два факултета може ли да се занимава с такива работи? Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа?
Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници.
Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже.
към втори вариант >>
Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи.
(втори вариант)
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко.
Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи.
Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
към втори вариант >>
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах.
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат.
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах.
Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите.
към втори вариант >>
Напразно ще ти дам пари.
(втори вариант)
Прочел във вестника за един благодетел банкер и си казал: "Ще ида да го помоля да ми помогне, а аз като спечеля ще му ги върна." Отива и му казва: Ти като човек нали си върващ? Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници.
Напразно ще ти дам пари.
Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа.
към втори вариант >>
Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята.
(втори вариант)
Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи.
Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята.
Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея!
към втори вариант >>
Тъй разбирам леви и десни.
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах.
Тъй разбирам леви и десни.
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие.
към втори вариант >>
Сега мога да ти дам само един хляб.
(втори вариант)
Казва: Вярвам в Господа. Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари.
Сега мога да ти дам само един хляб.
А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му.
към втори вариант >>
Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила.
(втори вариант)
Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята.
Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила.
Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание.
към втори вариант >>
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни.
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
към втори вариант >>
А той гладувал, три дена не бил ял.
(втори вариант)
Човещина нали имаш? Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб.
А той гладувал, три дена не бил ял.
Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете!
към втори вариант >>
Че какъв ангел е това?
(втори вариант)
Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила.
Че какъв ангел е това?
Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината.
към втори вариант >>
Следователно, това прилича на многоглава хидра.
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава.
Следователно, това прилича на многоглава хидра.
Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните.
към втори вариант >>
Слага хляба в торбата.
(втори вариант)
Имам. Може ли тогава да ми дадеш една сума, с която да започна една работа? Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял.
Слага хляба в торбата.
Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите!
към втори вариант >>
Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя!
(втори вариант)
Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това?
Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя!
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните.
към втори вариант >>
Питате: Какво трябва да правим?
(втори вариант)
Левите и десните течения в света трябва да заемат местата на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра.
Питате: Какво трябва да правим?
Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните.
към втори вариант >>
Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже.
(втори вариант)
Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници. Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата.
Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже.
Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари.
към втори вариант >>
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
(втори вариант)
Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя!
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея.
към втори вариант >>
Да обърнем левите.
(втори вариант)
Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава да мисли, да има здраво сърце и стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим?
Да обърнем левите.
Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите?
към втори вариант >>
Не се лъжа.
(втори вариант)
Напразно ще ти дам пари. Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже.
Не се лъжа.
Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм.
към втори вариант >>
Без тебе аз вече не мога да живея!
(втори вариант)
Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси.
Без тебе аз вече не мога да живея!
" Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това.
към втори вариант >>
Ами утре левите ще вземат надмощие.
(втори вариант)
Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите.
Ами утре левите ще вземат надмощие.
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си.
към втори вариант >>
Върви през гората и действително, разбойници насреща му.
(втори вариант)
Сега мога да ти дам само един хляб. А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа.
Върви през гората и действително, разбойници насреща му.
Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите!
към втори вариант >>
" Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание.
(втори вариант)
Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея!
" Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание.
Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята.
към втори вариант >>
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
(втори вариант)
Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие.
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там.
към втори вариант >>
Казват: Горе ръцете!
(втори вариант)
А той гладувал, три дена не бил ял. Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му.
Казват: Горе ръцете!
Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося.
към втори вариант >>
Вие не казвате истината.
(втори вариант)
Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание.
Вие не казвате истината.
Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него.
към втори вариант >>
Природата сменя левите и десните.
(втори вариант)
Следователно, това прилича на многоглава хидра. Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят.
Природата сменя левите и десните.
Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме.
към втори вариант >>
Дай парите!
(втори вариант)
Слага хляба в торбата. Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете!
Дай парите!
Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата.
към втори вариант >>
Туй, което казвате, не можете да го изпълните.
(втори вариант)
Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината.
Туй, което казвате, не можете да го изпълните.
Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му.
към втори вариант >>
Служи си еднакво с левите и десните.
(втори вариант)
Питате: Какво трябва да правим? Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните.
Служи си еднакво с левите и десните.
Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден.
към втори вариант >>
Нямам никакви пари.
(втори вариант)
Върви и разсъждава философски: Виждаш ли го този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб да ме залъже. Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите!
Нямам никакви пари.
Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата. Чуди се той.
към втори вариант >>
Аз ни най-малко не се смея.
(втори вариант)
Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните.
Аз ни най-малко не се смея.
Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла.
към втори вариант >>
Тогава какво ще правите?
(втори вариант)
Да обърнем левите. Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните.
Тогава какво ще правите?
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден.
към втори вариант >>
Беден човек съм.
(втори вариант)
Не се лъжа. Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари.
Беден човек съм.
Дай парите! Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата. Чуди се той.
към втори вариант >>
Много сериозно гледам на това.
(втори вариант)
Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея.
Много сериозно гледам на това.
Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае.
към втори вариант >>
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си.
(втори вариант)
Ами утре левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите?
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си.
Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни.
към втори вариант >>
Дай парите!
(втори вариант)
Върви през гората и действително, разбойници насреща му. Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм.
Дай парите!
Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата. Чуди се той.
към втори вариант >>
Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята.
(втори вариант)
" Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това.
Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята.
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека.
към втори вариант >>
Разрешението не е там.
(втори вариант)
Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си.
Разрешението не е там.
Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни.
към втори вариант >>
Нямам. Един хляб нося.
(втори вариант)
Казват: Горе ръцете! Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите!
Нямам. Един хляб нося.
Дай хляба и си върви по работата. Чуди се той.
към втори вариант >>
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него.
(втори вариант)
Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята.
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него.
Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва?
към втори вариант >>
Не е разумно и благородно така да постъпваме.
(втори вариант)
Природата сменя левите и десните. Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там.
Не е разумно и благородно така да постъпваме.
Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон?
към втори вариант >>
Дай хляба и си върви по работата.
(втори вариант)
Дай парите! Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося.
Дай хляба и си върви по работата.
Чуди се той.
към втори вариант >>
Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му.
(втори вариант)
Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него.
Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му.
Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли?
към втори вариант >>
Бащата трябва да бъде благороден.
(втори вариант)
Служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме.
Бащата трябва да бъде благороден.
И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух.
към втори вариант >>
Чуди се той.
(втори вариант)
Нямам никакви пари. Беден човек съм. Дай парите! Нямам. Един хляб нося. Дай хляба и си върви по работата.
Чуди се той.
към втори вариант >>
Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла.
(втори вариант)
Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му.
Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла.
Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша.
към втори вариант >>
И синът трябва да бъде благороден.
(втори вариант)
Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден.
И синът трябва да бъде благороден.
Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля.
към втори вариант >>
Пише на банкера: Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници ме срещнаха и взеха хляба, който ти ми дaдe.
(втори вариант)
Пише на банкера: Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници ме срещнаха и взеха хляба, който ти ми дaдe.
към втори вариант >>
Всичко иска да знае.
(втори вариант)
Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла.
Всичко иска да знае.
В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи.
към втори вариант >>
Управляващите трябва да бъдат благородни.
(втори вариант)
Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен и той ще постъпи също като баща си. Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден.
Управляващите трябва да бъдат благородни.
Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй.
към втори вариант >>
Как ще се решат тези противоречия в живота?
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота?
Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите.
към втори вариант >>
В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека.
(втори вариант)
Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае.
В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека.
Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява.
към втори вариант >>
Учените трябва да бъдат благородни.
(втори вариант)
Разрешението не е там. Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни.
Учените трябва да бъдат благородни.
Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази.
към втори вариант >>
Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота?
Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.
Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия.
към втори вариант >>
Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва?
(втори вариант)
Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека.
Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва?
Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си.
към втори вариант >>
Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон?
(втори вариант)
Не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни.
Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон?
Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни.
към втори вариант >>
Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш.
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота? Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.
Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш.
Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората.
към втори вариант >>
Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли?
(втори вариант)
Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва?
Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли?
Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
Аз отнасям всичко това към човешкия дух.
(втори вариант)
Бащата трябва да бъде благороден. И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон?
Аз отнасям всичко това към човешкия дух.
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота? Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш.
Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.
Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се.
към втори вариант >>
Да намеря този дявол, ще го строша.
(втори вариант)
Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли?
Да намеря този дявол, ще го строша.
Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля.
(втори вариант)
И синът трябва да бъде благороден. Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух.
За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля.
Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Няма го, изядохме го.
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота? Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.
Няма го, изядохме го.
Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната.
към втори вариант >>
Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи.
(втори вариант)
Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша.
Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи.
Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй.
(втори вариант)
Управляващите трябва да бъдат благородни. Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля.
Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй.
Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите.
(втори вариант)
Как ще се решат тези противоречия в живота? Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го.
Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите.
Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Все мисля, че ми изневерява.
(втори вариант)
В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи.
Все мисля, че ми изневерява.
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
Един човек няма да го преобрази.
(втори вариант)
Учените трябва да бъдат благородни. Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй.
Един човек няма да го преобрази.
Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Това е философия.
(втори вариант)
Банкерът му отговорил: Ела при мене, аз ще уредя този въпрос. Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите.
Това е философия.
Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си.
(втори вариант)
Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява.
Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си.
Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни.
(втори вариант)
Ще попитате: Какъв трябва да бъде великият закон? Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази.
Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни.
Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората.
(втори вариант)
Той му дава една пълна торба с пари и му казва: Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат, ще вземеш хляба и ще го донесеш. Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия.
Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората.
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
(втори вариант)
Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си.
Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.
към втори вариант >>
Страданието е неизбежно сега.
(втори вариант)
Аз отнасям всичко това към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и човешката воля. Следователно, активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази обществения строй. Един човек няма да го преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат големите неприятности, които са неизбежни.
Страданието е неизбежно сега.
към втори вариант >>
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се.
(втори вариант)
Отива в гората, среща тези разбойници и им казва: Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам. Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората.
Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се.
Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
към втори вариант >>
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми.
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората.
към втори вариант >>
Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната.
(втори вариант)
Няма го, изядохме го. Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се.
Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната.
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание.
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си.
към втори вариант >>
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми.
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее.
Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората. Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
към втори вариант >>
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
(втори вариант)
Парите му не можаха да върнат хляба, изяден от другите. Това е философия. Помислете по това парите не получихте и хляба ви изядоха хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се. Да бъде сложен във вътрешната торба, не във външната.
Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната никой.
към втори вариант >>
Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях.
Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки.
Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си. Но изпаднал и му останали само сто лева.
към втори вариант >>
Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее.
Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество.
Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората. Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно.
към втори вариант >>
Човечеството днес се намира в подобно противоречие.
(втори вариант)
Човечеството днес се намира в подобно противоречие.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим. По нататък вие ще разсъждавате. Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята?
към втори вариант >>
Човек трябва да се издигне над условията на живота.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки.
Човек трябва да се издигне над условията на живота.
Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: Досега толкоз пари имах, никак не се отпуснах, но сега ще се повеселя.
към втори вариант >>
Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество.
Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората. Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света?
към втори вариант >>
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо?
(втори вариант)
Човечеството днес се намира в подобно противоречие.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо?
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим. По нататък вие ще разсъждавате. Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли?
към втори вариант >>
Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота.
Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен.
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: Досега толкоз пари имах, никак не се отпуснах, но сега ще се повеселя. Повикал музиканти, свирили, пели веселил се човекът, че се е освободил от милионите.
към втори вариант >>
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат.
Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората. Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората.
към втори вариант >>
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим.
(втори вариант)
Човечеството днес се намира в подобно противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо?
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим.
По нататък вие ще разсъждавате. Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос.
към втори вариант >>
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
(втори вариант)
Щом дойдем до великите духовни принципи, ние не можем да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен.
Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: Досега толкоз пари имах, никак не се отпуснах, но сега ще се повеселя. Повикал музиканти, свирили, пели веселил се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари, но весело му е.
към втори вариант >>
Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората.
(втори вариант)
Евангелистът, който е писал това, казва: "Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място.
Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората.
Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от самосебе си няма да дойде.
към втори вариант >>
По нататък вие ще разсъждавате.
(втори вариант)
Човечеството днес се намира в подобно противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим.
По нататък вие ще разсъждавате.
Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос. Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска граматика.
към втори вариант >>
Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си.
(втори вариант)
Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Висшето съзнание на човека е извън обикновените човешки постъпки. Човек трябва да се издигне над условията на живота. Аз наричам истински човек онзи, който и при най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа.
Един господин, макар и милионер, бил скържав и постоянно треперел да не изгуби богатството си.
Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: Досега толкоз пари имах, никак не се отпуснах, но сега ще се повеселя. Повикал музиканти, свирили, пели веселил се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари, но весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си.
към втори вариант >>
Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
(втори вариант)
Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбеният ми, който носи новите идеи." Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко единство и цялото разумно човечество за него живее. Пък всичките народи ще бъдат удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега тъй като се говори, дохождаме до днешния, до физическия живот, само дo тия изводи на хората.
Ами ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света?
То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от самосебе си няма да дойде. Казвате: Ще направим една желязна греда.
към втори вариант >>
Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили.
(втори вариант)
Човечеството днес се намира в подобно противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб и него ще ни вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да запазим. По нататък вие ще разсъждавате.
Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили.
По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос. Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска граматика. Щом е англичанин, той изучава английски език, изучава английски правопис, английска граматика.
към втори вариант >>
НАГОРЕ